и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Д. У. от [населено място], против Електронен фиш серия К №2847188, издаден от ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя е наложено административно нарушение „Глоба“ в размер на 100.00лв., във връзка с нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се поддържа, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение на редица процесуални правила. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, своевременно и надлежно призован, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.
Районна прокуратура – Б. редовно призована, не ангажира свой представител и становище по жалбата.
Районният сьд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право да обжалва електронния фиш, като то е сторило това именно в срока по чл.189 от ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, се установи по безпротиворечив начин, че на жалбоподателя Г. У., е издаден електронен фиш, Серия К №2847188 от ОДМВР-Б., за това, че на 24.06.2019г. в 09.45часа, в [населено място], по път ПП-1, Е-79, км 376+200, с посока на движение от Б. към [населено място], при максимално разрешена скорост от 50 км/час за населено място, сигнализирано с пътен знак Д-11, същият е управлявал лек автомобил с марка „А “ и рег. [рег.номер на МПС] , със скорост от 78 км/час, което е превишение на посоченото ограничение от 28 км/час . В електронния фиш е посочено, че скоростта е установена с автоматизирано техническо средство към система TFR1-M 561 и онагледено в клип от системата с №8709. Клипа е заснет на дата 24.06.2019г. в 09.45.00 часа. В него е заснет автомобила на жалбоподателя в 4 отделни снимки, като са посочени координатите на заснемане и, че скоростта на автомобила към момента на заснемането е 81 км/час, при ограничение от 50 км/час и превишение на това ограничение от 31 км/час . Това деяние на жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на У. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00лв. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично и чрез разписка на 18.05.2020г. , а в законният срок срещу него е депозирана и разглежданата по делото жалба.
С представена извадка от регистъра на МПС се удостоверява, че собственик на заснетото и описано в електронния фиш МПС е именно жалбоподателя Г. Д. У. .
Според писмо на л.1 от делото на ОДМВР, описаното в обжалваният акт нарушение е установено от св.Х. И. /мл. автоконтрольор при ОДМВР -Б./, който е и изготвил протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система№1116р-9359/25.06.2019г. /л.14/. В този протокол е отразено, че заснемането на нарушението е направено на дата 24.06.2019г., като системата за контрол е била включена и е работела за времето от 07.45 часа до 10.45 часа на тази дата. Отразено е местоположението на системата, в [населено място] и при действието на ограничението за скорост от 50 км/час за населено място, въведено с табела Д-11. В протокола е посочено и самото техническо средство, включено в системата за контрол на скоростта, с което е фиксирана скоростта на автомобила, управляван от процесният жалбоподател.
В своите показания св.И. потвърждава отразеното в протокола и електронният фиш, а именно че на процесната дата и място, е заснет управляван от жалбоподателя автомобил, да се движи с посочената в електронния фиш скорост и превишението над разрешената за населено място скорост от 50 км/час . Свидетелят е категоричен, че няма възможност за влияние при заснемане на автомобилите с превишена скорост, а единствено настройва системата преди работа с параметрите за ограничението за скорост. При констатиране на превишение, св.И. сочи, че системата автоматично се активира и прави снимка на автомобила с тази превишена скорост, без възможност за влияние от страна на полицейският служител. При ползване на АТСС, тази система се позиционира в обхвата на действие на ограничителния пътен знак, което в казуса е на 300 метра от въпросният пътен знак . Св.И. установява също така, че електронния фиш се издава на собственика на автомобила по регистъра за собственост, освен ако с нарочна декларация не посочи друг водач на автомобила за конкретната дата.
Относно утвърждаването на използваното техническо средство за отчитане на скорост на автомобил, по делото е приложено от ОДМВР Удостоверение №10.02.4835 с дата на валидност на сертификата за системата до 24.02.2020г. и дата на издаването и одобрението му -24.02.2010г. Приет като доказателство е и Протокол №3-2-18/16.10.2018г., който удостоверява към тази дата техническата изправност на скоростомера, включен в автоматизираната система за видеоконтрол на пътя , като това обстоятелство не е спорно между страните.
Видно от приложената към преписката и приета като доказателство справка за нарушител/водач, жалбоподателят не е наказван до този момент за нарушения по ЗДвП .
Със заповед №81121з-746/01.06.2017г. на министъра на вътрешните работи е удостоверена материалната компетентност на св.И. по контрол за спазването на ЗДвП, в това число и при работа с АТСС.
При така установените фактически дадености на база ангажираният по делото доказателствен материал, съдът намира, че с обжалваният електронен фиш законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 /нова/ от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство в отсъствието на контролен орган и на нарушител/каквато хипотеза се установи, че е налице в казуса предвид ползваният начин за установяване на нарушението с АТСС и респ. с оглед показанията на св.И./, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа и има следните задължителни реквизити: посочване на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Следователно, законодателят е регламентирал една специална и облекчена процедура при извършване на нарушение, установено по този специален начин неприсъствено за контролен орган и нарушителят, която процедура се различава от тази по издаването на АУАН съгласно ЗАНН и е спазена в настоящият случай, защото обжалваният фиш притежава всички нормативно лимитирани реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо възражението на жалбоподателя, за неспазена процедура по ЗАНН при издаване на процесният електронен фиш, съдът намира за неоснователно. В тази насока е и ТР№1/26.02.2014г. на О. на ВАС, постановено по тълк.дело№1/2013г. /В същата насока е и практиката на БАС за неприложимост на ЗАНН при наличието на визираната специална процедура по чл.189 от ЗДвП ,когато се установяват нарушения по ЗДвП чрез електронен фиш по чл.189 от този закон . /
Не е налице и необходимост от издаване на АУАН и съответно НП, вместо електронен фиш за процесното нарушение и за разгледаното деяние на жалбоподателя, защото към датата на деянието е налице законодателна уредба по чл.189, ал .4 от ЗДвП , чрез която законодателят изрично е предвидил процесуална възможност за издаване на електронен фиш относно извършени нарушения за скорост при управление на МПС, когато такива са констатирани с автоматизирано техническо средство или система, която може да бъде както стационарна, така и мобилна.
От друга страна, с ангажираните по делото доказателства, по един категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е извършил именно вмененото му административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране на скоростта за движение на водача на ППС, е забранено да превишава изрично посочените в тази алинея стойности на скоростта в км/час, като за населено място изрично е посочено като такова ограничение именно 50 км/час за категорията и вида на описаният автомобил в обжалваният електронен фиш. В разгледаният случай се доказа, че на процесното място и на процесната дата/ в [населено място], по път ПП-1, Е-79, км 376+200, с посока на движение от Б. към [населено място]/, при управление на МПС /лек автомобил с марка „А “ и рег. [рег.номер на МПС] /, със скорост от 81 км/час, жалбоподателят е превишил допустимата скорост, ограничена до 50 км/час с табела Д-11 за населено място, допускайки превишение от 31 км/час. От приложеният снимков материал /клип/, дадените показания на св.И. и представен нарочен Протокол по образец от датата на деянието и във връзка със заснемане на нарушението и работа с АТСС, се доказа, че позиционирането на служебен автомобил на контролните органи, на който е била монтирана и автоматизираната /мобилна/ система за видеоконтрол на пътя, включваща и автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта на движение на ППС-Радар TFR1-M-561, е именно в населеното място [населено място]. Отразеното местоположение на този автомобил при заснемането на нарушението с нарочен клип №8709, е било именно в зоната на действие на описаният ограничителен пътен знак- табела Д-11. Техническото средство от своя страна, с което е фиксирана скоростта на управляваният от жалбоподателя автомобил, е надлежно утвърдено за такова измерване и между страните не е спорно, че е било и в срок на техническа годност. При издаването на електронният фиш е приспаднат толеранс от 3 км/час, с оглед техническите характеристики и възможното отклонение в измерената скорост с използваното техническо средство, като във фиша е посочено, че скоростта на управляваният от жалбоподателя автомобил на процесната дата е била 78 км/час, а превишението в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,е било 28 км/час, което само по себе си не засяга права на дееца,а е в негова полза.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задължението му по чл.21, ал.1 от ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак табела Д-11, което задължение обаче в казуса съзнателно не е спазил. /В казуса не е спорно, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС на описаните в електронният фиш дата и място, като той е посочен именно като собственик на това МПС и не е удостоверил с нарочна декларация по ЗДвП, съгласно възможността на закона, че не е управлявал процесното МПС на процесната дата и на процесното място. /
За извършеното и доказано нарушение, съдът счита, че законосъобразно на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл.21, ал.1 от ЗДвП, след прилагането на санкционната норма по чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.1 т.3 от този закон, при отчитане, че превишението на скоростта на управляваният от водача автомобил за разгледаният случай е от 21 до 30 км/час / в казуса е 28км/час/, след приспадане на толеранса за възможно техническо отклонение при работа с АТСС от 3 км/час /св.И. и клип/. За такова деяние, законодателят е предвидил към процесната дата, само една алтернатива на административна санкция като вид и размер и това е именно отмерената такава с обжалваният акт –„Глоба“ в размер на 100.00лв. Последното мотивира извода за законосъобразност на обжалвания фиш и в неговата санкционна част, която не противоречи на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и като констатира, че обжалваният акт е законосъобразен в неговата цялост, съдът счита, че той следва да се потвърди и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш серия К №2847188, издаден от ОДМВР-Б., с който на Г. Д. У. с адрес: [населено място], ул.“А “№ , е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 100.00лв./сто лева/, във връзка с извършено от него административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Б в 14- дневен срок, считано от обявяването му за всяка от страните .

РАЙОНЕН СЪДИЯ: