Производството по настоящото гр.д.№540/2020г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба на Д. К. Г., ЕГН [ЕГН] и В. К. Г., ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], общ.С., против В. Я. Л., ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ.С., и В. И. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.32, ал.2 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че с Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №169, том 1, рег.№2963, дело №150 от 23.03.2016г. на нотариус Искра К., нотариус с рег. №241 на НК и район на действие – РС-Благоевград, М. Я. Г. и П. М. Г. /баба и дядо на ищците/ са дарили на своята внучка Д. К. Г. 1/6 ид.ч. от УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., целият с площ от 718 кв.м., ведно с построения в имота втори жилищен етаж от жилищна сграда-пристройка, на два етажа, със застроена площ от 63.60 кв.м., пристроена към съществуващата жилищна сграда. Със същия нотариален акт двамата са дарили на своята внучка В. К. Г. 1/6 ид.ч. от УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., целият с площ от 718 кв.м., ведно с построения в имота първи жилищен етаж от жилищна сграда-пристройка, на два етажа, със застроена площ от 63.60 кв.м., пристроена към съществуващата жилищна сграда. Твърди се, че с Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост на недвижими имоти придобити по давност №13, том 1, рег.№475, дело №7 от 18.01.2018г. на нотариус К. М. с рег.№415 на НК и с район на действие РС-Благоевград, М. Я. Г. и П. М. Г. са признати за собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на недвижими имоти, придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, а именно - едноетажна масивна сграда, представляваща гараж със застроена площ от 18 кв.м. и едноетажна масивна сграда, представляваща склад със застроена площ от 20 кв.м., изградени в северозападната част на горепосочения УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., които недвижими имоти били дарени на ищцата Д. К. Г. с Договор за дарение, обективиран с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №19, том 1, рег.№623, дело №11 от 23.01.2018г. на нотариус К. М. с рег.№415 на НК и с район на действие РС-Благоевград. Твърди се, че масивната жилищна сграда, на която собственици са ищците, е пристроена към съществуваща паянтова жилищна сграда, като двете образуват една обща сграда, с общ вход, обща стълбищна клетка. Паянтовата сграда била построена от наследодателите на М. Я. Г. и П. М. Г. – от Г. и Я. Г., починали в периода 2009-2010г. Последните учредили на своя син - М. Я. Г. правото на построи пристройката. Сочи се, че в паянтовата сграда до смъртта си са живели Г. и Я. Г., а след тях – сина им М. Я. Г.. Сочи се, че ответниците никога не са живяли в паянтовата сграда. Твърди се, че покривът на паянтовата сграда е неподдържан и при всеки дъжд наводнява пристройката на ищците. Ответниците не използвали сградата по предназначение, не я поддържали, същата била в окаяно състояние, с пукнатини по стените, течащ покрив, в което си състояние застрашавала живота, здравето и сигурността на всички живущи в сградата, в т.ч. родителите и бабата и дядото на ищците. Твърди се, че Я. М. – праводателка на ответника В. М., е поставила ограда в дворното място зад къщата, разделяйки мястото на почти две равни половини, с което е направила невъзможно използването му като зеленчукова градина, като каквото било използвано до този момент от праводателите на ищците –техните баба и дядо. Ответницата В. Л. пък оградила предната част на двора пред къщата, с което също се пречило на използването му от ищците, както и на достъпа им до входа на къщата. Твърди се, че бездействието на ответниците да ремонтират покривната конструкция на собствената им паянтова жилищна сграда и да премахнат загражденията в дворното място, представлява пречка за ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост.
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане, на основание чл.109 от ЗС, да осъди ответниците да премахнат двуетажната паянтова сграда, към която е реализирано строителството на собствената на ищците жилищна сграда, или евентуално – да бъдат осъдени да ремонтират покрива на същата; ответницата В. Л. да бъде осъдена да премахне поставената ограда в предната част на дворното място, пред входа на къщата, а ответника В. М. – да премахне поставените огради в задната част на дворното място; както и на основание чл.32, ал.2 от ЗС да бъде разпределено ползването на дворното място съобразно квотите на съсобственост на всяка от страните по делото.
Ответникът В. И. М. е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че между страните по делото е извършено разпределение на ползването на поземления имот. Счита, че в случай, че съдът извърши ново разпределение, то при определяне на площта, която следва да ползва всяка страна, следва да се приспадне застроената площ на сградите. Ответникът сочи, че е направил опит за извърши СМР, с които да укрепи старата сграда, но бил възпрепятстван именно от ищците и от ответницата В. Л..
Ответницата В. Л. е подала писмен отговор на исковата молба. Твърди, че е собственик на 1/3 ид.ч. от УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С. по силата на наследствено правоприемство от своя баща Я. Г.. Твърди се, че намиращите се в имота постройки – гараж и склад, са построени от общия наследодател Я. Г., поради което същите след смъртта на наследодателя са преминали в собственост на неговите наследници – неговите три деца – М. Г. /дядо на ищците/, В. Л. и Я. М.. В този смисъл се оспорва праводателят на ищците – един от наследниците на общия наследодател, да е придобил същите по давност, тъй като от смъртта на наследодателя до снабдяването с констативен нотариален същият не е упражнявал владение в изискуемия от закона срок. Твърди се, че двете сгради – гараж и склад, са в окаяно състояние и са пред самосрутване, както и че ищците са ги заключили. Твърди се, че двете части на къщата – новата, изградена като пристройка, собственост на ищците, и съществуващата, собственост на ответниците, са изградени на калкан и представляват две части на една сграда, поради което покривът е обща част и повредите по същия следва да бъдат отстранени и от ищците. Сочи се, че покривът на паянтовата сграда е направен едновременно с покрива на пристройката и не било ясно от коя точно част на покрива се получава теч. Твърди се, че сградата е в добро конструктивно и техническо състояние и е годна за използването й по предназначение. Твърди се, че оградата в предната част, чието премахване се иска, е поставена от праводателя на ответницата – от нейния баща Я. Г.. Сочи, че ползва най-малка площ от дворното място, несъответстваща на квотата й в съсобствеността.
Ответницата В. Л. е предявила насрещен осъдителен иск срещу ищцата Д. Г. с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че е собственик на основание наследство на 1/3 ид.ч. от склада с площ от 20 кв.м. и 1/3 ид.ч. от гаража с площ от 18 кв.м., разположени в поземления имот, както и за осъждане на ответницата по насрещния иск да предаде владението върху собствените на ищцата 1/3 ид.части от същите. В насрещната искова молба се твърди, че ищцата по насрещния иск В. Л. е собственик на 1/3 ид.ч. от УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., целият с площ от 718 кв.м., по силата на наследяване от родителите й Я. В. Г. и Г. Х. Г.. След тяхната смърт имотът е придобит от техните деца – М. Я. Г., А. Я. М. и В. Лундова при равни квоти – по 1/3 ид.ч. Сочи се, че родителите на ищцата са изградили в имота къща на два етажа, а в средата на 60-те години – сграда на допълващо застрояване, представляваща склад с площ от 20 кв.м., а около 10 г. по-късно до посочения склад построили и гараж с площ от 18 кв.м. По силата на приращението, като собственици на земята, Я. В. Г. и Г. Х. Г. станали и собственици на изградените върху нея постройки, които след смъртта им били наследени от техните деца. Твърди се, че един от наследниците - М. Я. Г. /брат на ищцата В. Л./ и неговата съпруга П. Г. се сдобили с констативен нотариален акт по давност за горепосочените постройки, с които същите се разпоредили чрез дарение в полза на ответницата по насрещния иск Д. Г.. Твърди се, че последната препятства достъпа на ищцата до сградите. Оспорва се праводателят на ответницата – един от наследниците на общия наследодател, да е придобил сградите по давност, тъй като от смъртта на общите наследодатели до снабдяването с констативен нотариален М. Г. не е упражнявал владение в изискуемия от закона срок, поради което и дарението в полза на ответницата не е произвело вещно-правен ефект.
Ответницата по насрещния иск Д. Г. е подала писмен отговор, в който оспорва предявения насрещен иск като неоснователен. Твърди, че нейните баба и дядо и нейните родители от 1967г. владеят имота и същите са придобили собствеността върху цялото дворно място още към 1976г. Към тяхното владение и след като навършила 14 г., през 2011г. ответницата установила самостоятелно владение върху 2/3 ид.ч. като „наследник“ на своите родители, поради което прави възражение, че е придобила 2/3 ид.ч. от дворното място по давност, а останалата 1/3 била на дядо й, който впоследствие ги дарил на нея и сестра й В. Г.. Твърди се, че двете спорни постройки са построени от М. и П. Г. през 60-те -70-те години със знанието и съгласието на Я. и Г. Гозеви, с които са живели в едно домакинство.
В съдебно заседание ищците В. Г. и Д. Г. се представляват от адв.Г. Ю., която пледира за уважаване на предявените искове по чл.109 от ЗС като основателни и доказани, за отхвърляне на насрещния иск по чл.108 от ЗС, както и за разпределяне ползването на поземления имот съобразно заключението на вещото лице инж.И. В..
В съдебно заседание ответницата В. Л. се представата от адв.Д. Т., която намира за неоснователни исковите претенции по чл.109 от ЗС. Моли за уважаване на наасрещния иск по чл.108 от ЗС, доколкото по делото не било доказано двете постройки да са изградени от наследодателите на ищците /които са ответници по насрещния иск/, нито на същите да е било учредено надлежно право на строеж, нито същите да са упражнявали владение в изискуемия от закона срок. Моли разпределението на ползването на дворното място да бъде извършено по Вариант 3 от заключението на вещото лице инж.В. Ю..
В съдебно заседание ответникът В. М. се представлява от адв.Д. М., която моли за отхвърляне на предявените искове по чл.109 от ЗС и за извършване на разпределение съобразно Вариант 4 от заключението на вещото лице инж.В. Ю..
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност №32, том 1, дело №96/1981г. на Благоевградски районен съдия, Я. В. Г. от [населено място], е признат за собственик на следния недвижим имот – дворно място от 730 кв.м., с пл.номер 44, кв.IX по плана на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда. Имотът е придобит от Я. В. Г. по време на брака му с Г. Х. Г. в режим на съпружеска имуществена общност.
С Нотариален акт за учредяване право на строеж №150, том 1, дело №229/20.03.1986г. Я. Г. и Г. Г. са учредили право на строеж на сина си М. Г. за строеж на пристройка към съществуващата сграда, за което е издадено Разрешение за строеж №24/05.05.1986г., издадено от ОбНС-гр.С..
С Договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №172, том 5, рег.№14448, дело №970 от 30.12.2003г. Я. В. Г. и Г. Х. Г. са продали на дъщерите си В. Я. Л. и А. Я. М. ½ ид.ч. от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м, построена в УПИ IX-31 в кв.9 по плана на [населено място], общ.С., като купувачите ще ползват на всеки от двата етажа двете стаи и салончетата между тях, намиращи се от западната страна на жилищната сграда.
Я. В. Г. и Г. Х. Г. са починали съответно на 09.10.2008г. и 21.09.2010г. и са оставили за свои наследници трите си деца - М. Я. Г., В. Я. Л. и А. Я. М..
С Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №169, том 1, рег.№2963, дело №150 от 23.03.2016г. на нотариус Искра К., нотариус с рег. №241 на НК и район на действие – РС-Благоевград, М. Я. Г. и съпругата му П. М. Г. са дарили на своята внучка Д. К. Г. 1/6 ид.ч. от УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., одобрен със Заповед №50/1990г. и Решение №991, протокол №65/21.09.2011г. на ОбС-Община С., целият с площ от 718 кв.м., при граници и съседи – УПИ II, пл.№32; УПИ VIII, пл.№60 и от две страни – улица, ведно с построения в имота втори жилищен етаж от жилищна сграда-пристройка, на два етажа, със застроена площ от 63.60 кв.м., пристроена към съществуващата жилищна сграда; както и са дарили на своята внучка В. К. Г. 1/6 ид.ч. от гореописания УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., целият с площ от 718 кв.м., ведно с построения в имота първи жилищен етаж от жилищна сграда-пристройка, на два етажа, със застроена площ от 63.60 кв.м., пристроена към съществуващата жилищна сграда.
С Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост на недвижими имоти придобити по давност №13, том 1, рег.№475, дело №7 от 18.01.2018г. на нотариус К. М. с рег.№415 на НК и с район на действие РС-Благоевград, съпрузите М. Я. Г. и П. М. Г. са признати за собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност на следните недвижими имоти - едноетажна масивна сграда, представляваща гараж със застроена площ от 18 кв.м. и едноетажна масивна сграда, представляваща склад със застроена площ от 20 кв.м., изградени в северозападната част на горепосочения УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С.. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №19, том 1, рег.№623, дело №11 от 23.01.2018г. на нотариус К. М. с рег.№415 на НК и с район на действие РС-Благоевград, М. Я. Г. и П. М. Г. са дарили на внучката си Д. К. Г. горепосочените недвимижи имоти, представляващи едноетажна масивна сграда - гараж със застроена площ от 18 кв.м. и едноетажна масивна сграда - склад със застроена площ от 20 кв.м.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №191, том 1, рег.№3353, дело №172 от 01.04.2016г. на нотариус Искра К., нотариус с рег.№241 на НК и район на действие – РС-Благоевград, А. Я. М. е дарила на сина си В. И. М. собствената си 1/3 ид.ч. от УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., одобрен със Заповед №50/1990г. и Решение №991, протокол №65/21.09.2011г. на ОбС-Община С., целият с площ от 718 кв.м., при граници и съседи – УПИ II, пл.№32; УПИ VIII, пл.№60 и от две страни – улица. Със същия нотариален акт А. Я. М. и съпругът й И. К. М. са дарили на сина си В. И. М. ½ ид.ч. от двуетажна жилищна сграда, изградена западната част на горепосочения УПИ, като дареният ще ползва само по една стая на всеки етаж и салончето на всеки от етажите.
От заключението на вещото лице инж.И. Д. В.-Ч. по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява следното: Действащият общ застроителен, регулационен и кадастрален план на [населено място], общ.С. е одобрен със Заповед №50/13.03.1990г., като в разписния лист за имот пл.№31, кв.9, парцел IX, е записан двор, собственост на Я. В. Г.. Установено е, че границите по регулационния план не съвпадат с материализираната на място ограда – по регулация УПИ IX, пл.31, кв.9 е с площ 728 кв.м., а ограденото дворно място е с площ 918 кв.м. Вътре в самия имот има поставени огради, изградени с бетонова основа и оградна мрежа, или само оградна мрежа с бетонови колци, като оградените пространства излизат и извън регулационните граници. Площите, ползвани от В. Л. са на две места и представляват оградени пространства с оградна мрежа и бетонови колци, с обща площ от 150.96 кв.м., от които 82.31 кв.м. попадат в УПИ. Площите, ползвани от Д. Г. и В. Г. са на две места и представляват неоградени пространства с обща площ от 287.29 кв.м., от които 262.08 кв.м. попадат в УПИ. Площта, ползвана от В. М. е оградено пространство, оградено с оградна мрежа и бетонови колци, с площ от 226.94 кв.м., от които 167.05 кв.м. попадат в УПИ. В Приложение №4 вещото лице е онагледило ползваните от страните площи, а в Приложение №5 са онагледени поставените вътре в имота огради. Посочено е, че в северната част на УПИ, пред входа на сградата, има оградено място с площ от 108.28 кв.м., оградено с оградна мрежа и бетонови колци, което се ползва от В. Л. за зеленчукова градина. Вещото лице е изготвило два варианта за разпределение правото на ползване на поземления имот върху площ от 519 кв.м., приспадайки от общата площ от 718 кв.м., на 105 кв.м. – застроена площ, и 104 кв.м. – общи части за ползване от всички съсобственици.
По делото е допусната и назначена повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. инж.В. Ю., от която се установява следното: За урбанизираната територия на землище [населено място], общ.С., няма изработена и одобрена КККР. В Кадастралната карта, одобрена със Заповед №50/13.03.1990г. на Председателя на ОбНС-гр.С., в границите на имот пл. №31 са показани една масивна жилищна сграда на два етажа /2МС/, три масивни стопански сгради /МС/ - едната долепена от запад, а две – в дворното място от северозапад. Със Заповед №65 от 1998г. на Кмета на Общ. С. е одобрено частично изменение на регулационния план, по силата на която поради неизградена [улица] /до ж.п. линията/, за парцел IX-31, кв.9 е осигурен достъп от изток, от главната улица, като този достъп е включен в площта на парцел IX-31, като при това изменение площта му се увеличава на 795 кв.м. С Решение №991 по Протокол №65/21.09.2011г. на ОбНС-гр.С. е одобрен ПУП-ПР за кв.9 и кв.19 по плана на [населено място], като вещото лице сочи, че изменението не засяга УПИ IX-31, кв.9, но в графиката към това решение е допусната грешка, засягаща УПИ IX-31, кв.9, като източната граница на това УПИ е затворена грешно, без частта за достъп до улицата по Заповед №65 от 1998г., което се е отразило на скиците, издавани за това УПИ, в които площта му е пресмятана грешно – вместо 795 кв.м., на 718 кв.м. Вещото лице е изчислило площта на имота ползвана на място – 1025 кв.м. Вещото лице е изготвило четири варианта за разпределение на ползването на дворното място.
От заключението на вещото лице инж. И. М. по изгответната съдебно-техническа експертиза, се установява следното: Жилищната сграда, построена в имота е двуетажна – приземен и първи етаж, с таван, представляващ подпокривно пространство. Сградата е със смесена конструкция – стара част, разположена от запад, и нова част – пристройка – разположена от изток. Конструкцията на пристройката е изпълнена свързано със съществуващата сграда, двете имат обща преградна стена. Старата сграда е изградена преди 1950г., а пристройката – в периода 1986-1990г.
Вещото лице е дало заключение, че старата част от сградата е с полумасивна конструкция и не отговаря на характеристиките на „паянтова постройка“. При огледа на място вещото лице не е установило недопустими деформации, пукнатини, провиси, изкълчвания и други, които да застрашават ползването й по предназначение. Покривът е в задоволително състояние. Наблюдават се частично разместени и счупени керемиди, коминните тела са с компрометирана зидария и бетонови шапки, така че не са защитени срещу навлизане на атмосферни води, водосточните тръби са амортизирани и корозирали. В старата част от сградата са налице строителни дефекти, основно по довършителните работи, покрива и тенекеджийски работи, но същата не е опасна за живущите в масивната постройка и за гражданите, преминаващи покрай същата. Пристройката е изградена свързано със старата част, като източната оградна стена на старата част от сградата към момента е вътрешна преградна стена между старата част и пристройката. Премахването на старата постройка би застрашило здравината и устойчивостта на масивната двуетажна пристройка, тъй като част от носещите конструктивни елементи са общи.
Необходимо е разрушаване и новоизграждане на комини с компрометирана зидария, полагане на мазилка и изпълнение на бетонови шапки, частична подмяна на компрометирано покритие от керемиди, подмяна на водосточни тръби и заустването им в канализация или изпълнение на цокъл и обработване на фугата между фасадата на сградата и терена, с цел предотвратяване на проникване на повърхностните води в сградата. Налични са следи от течове от покрива по тавана на коридора на първия етаж и оградните стени на същото ниво откъм коридора на паянтовата постройка. Вещото лице е остойностило разходите, необходими за извършване на ремонт в старата сграда. Дало е заключение, че сградата е с обща носеща конструкция и обща покривна конструкция, двете части от сградата не са самостоятелни сгради, поради което подпокривното пространство представлява обща част. Покривът на двете части от сградата е общ.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че и в двете зони на покрива има разместени керемиди; че определени дефекти има и в двете зони; дефектите са стандартни от използването на покрива; състоянието в западната част не е драстично или осезаемо по-лошо от състоянието в източната част. Посочил е, че комините са разположени в западната част. Същите не били част от покривната конструкция. Течовете се дължат на общото състояние на покривната конструкция. Уточнява, че при огледа са присъствали и двете страни, но ищците /собственици на новата пристройка/ не са осигурили достъп на вещото лице до същата, а такъв е осигурен само от ответниците в старата част.
Св.П. Г., майка на ищците В. и Д. Г., твърди, че гаража и склада са правени от Я. и Г. Г., като съпругът на свидетелката и син на Я. и Г. Г. /К. Г./ помни двете постройки откакто е роден /1967г./. Свидетелката сочи, че до смъртта си Я. и Г. Г. са живели в старата сграда, а свидетелката и съпругът й – в новата сграда. Входът за двете части е общ. Твърди, че А. и В. нямат ключ за входната врата и никога не са имали, но вратата стояла отворена. От 2019г. свидетелката започнала да заключва вратата. А. и В. са идвали при свидетелката да искат да им се даде ключ.
Сочи, че Я. и Г. не са ползвали гаража и склада. Склада и гаража винаги са се заключвали и сега също били заключени. Ключът за гаража го държал мъжа й, защото там вкарвал колата. А в склада всички влизали, когато им трябва нещо, и всеки знаел къде е ключа.
В старата къща имало течове – А. и В. са идвали да слагат туби. През август 2022г. А. и синът й направили подобрение на покрива, сега при силен дъжд течало, но не толкова много.
Твърди, че дворното място е разпределено межу тримата – М., А. и В..
Твърди, че пред входа има заградена част от дворно място. Я., М. и К. го заградили. Заграденото място сега се ползвало от В.. Зад къщата пък А. и синът й изляли цимент и заградили с мрежа.
Св.В. Б. сочи, че двете постройки /гараж и склад/ са от 70-те години. Ползвал ги М., защото Я. нямал кола. Новата сграда я построили М. и П., а Я. и Г. живеели в старата къща, като двете били с общ вход. Твърди, че при дъжд покривът тече.
Св.Х. З. сочи, че в имота на Я. и Г. има барака и гараж. Твърди, че са били построени през 60-те години от бащата на В. и А. и той си ги е ползвал. След смъртта му започнала да ги ползва снаха му П.. Старата и новата къща са с общ вход, като в старата сега не живее никой, а в новата живее П.. Пред къщата имало ограда от дървени леси, правена от Я., за овчарник, където си вкарвал стоката. Старата къща не изглеждала като да е пред срутване, само коминът бил за ремонт. На другите деца на Я. и Г. бил ограничен достъпа до къщата. Сградата изглеждала в нормално състояние, не била занемерена.
Св.П. Г. твърди, че в имота на Я. и Г. Г. има склад и гараж, построени от тях през 60-те години, като се ползвали от тях и от сина им М.. Пред жилищната сграда имало заградено място, където на времето Я. си гледал животни, Я. и Г. правили оградата.
Св.Г. Л., син на ответницата В. Л., сочи, че старата и новата част на сградата са с общ вход, за който не разполагат с ключ, тъй като достъпът им е ограничен от П. Г.. Пред входа на къщата имало заградено място с мрежа, което Я. и Г. заградили и ползвали докато били живи. След смъртта им се ползвало от свидетеля и от майка му. Знае, че преди 1966г. Я. е построил склада, а през 70-те години построил и гараж. Твърди, че баба му и дядо му са ползвали склада, където са си оставяли дърва, неговото семейство също ползвало склада, но вече нямали достъп до имота. Свидетелят сочи, че никога не е чувал от баба си и дядо си, че гаража и склада са на М..
Събраните по делото доказателства са в по-голямата си част безпротиворечиви и установяват еднопосочено релевантните факти от предмета на доказване:
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. от приложения Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давност №32, том 1, дело №96/1981г. на Благоевградски районен съдия, че Я. В. Г. и съпругата му Г. Х. Г. са били собственици на процесния поземлем имот, понастоящем представляващ УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С.. От събраните по делото гласни доказателствени средства, в т.ч. показанията на св.П. Г. – майка на ищците, безпротиворечиво се установи, че в собствения си имот Я. В. Г. и съпругата му Г. Х. Г. са изградили гараж и склад през 60-те години. В този смисъл недоказани останаха твърденията на Д. Г. /ответник по насрещния иск/, че постройките са изградени от нейния баща М. Г..
По силата на приращението, собствениците на земята са станали собственици и на изградените от тях върху земята постройки. Я. В. Г. и Г. Х. Г. са починали съответно на 09.10.2008г. и 21.09.2010г. и са оставили за свои наследници трите им деца - М. Я. Г., В. Я. Л. и А. Я. М., всеки от които е придобил 1/3 ид.ч. от дворното място ведно с 1/3 ид.ч. от посочените постройки. С Договор за дарение от 23.03.2016г. М. Г. е прехвърлил своята 1/3 ид.ч. от поземления имот на своите две внучки – В. Г. и Д. Г. – на всяка по 1/6 ид.ч. С Договор за дарение от 01.04.2016г. А. М. е прехвърлила своята 1/3 ид.ч. от имота на сина си В. М.. Поради това към настоящия момент собственици на УПИ са: В. Г. – 1/6 ид.ч.; Д. Г. – 1/6 ид.ч.; В. Л. – 1/3 ид.ч.; В. М. – 1/3 ид.ч.
Недоказани останаха възраженията на Д. Г. /ответник по насрещния иск/, че нейните баба и дядо М. Г. и П. Г. са установили владение върху имота още към 1967г., поради което са го придобили по давност към 1976г., както и че владение било установено от нейните родители, както и от самата Д. Г. през 2011г. Не бяха ангажирани доказателства, които да установяват непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху претендирания имот в продължение на повече от 10 години, респ. не се доказа нито М. и П. Г., нито К. и П. Г., нито Д. Г. да са упражнявали фактическа власт върху имота в изискуемия от закона срок с намерение за своене, което да е било изразено по ясен /несъмнен/ начин - чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на процесния имот. Напротив, от събраните гласни доказателства се установи, че до смъртта си 2008-2010г. имотът се е ползвал от собствениците Я. и Г. Г..
Както беше посочено по-горе, двете изградени в имота постройки – склад и гараж, имат наследствен характер, поради което всеки от тримата наследници на общите наследодатели Я. и Г. Г., след смъртта на последните 2008-2010г., е придобил по 1/3 ид.ч. През 2018г. един от наследниците – М. Г. се е сдобил с констативен нотариален акт за собственост на основание придобивна давност върху гаража и склада. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението - намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. При съсобствеността права на собственост върху една и съща вещ се притежават от две или повече лица, а количественото съотношение между правата се изразява в дялове, респ. идеални части. Всеки от съсобствениците има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като се съобразява с правата на останалите. Върху чуждите идеални части обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или държател в зависимост от намерението си. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 от ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно /ТР №1/2012г. на ОСГК/.
По настоящото дело не се доказа преди смъртта на Я. и Г. Г. синът им М. Г. да е упражнявал фактическа власт върху постройките с намерение за своене, което да е било изразено по ясен /несъмнен/ начин - чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт /за отричане правата на собствениците/ по отношение на постройките. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че до смъртта си собствениците Я. и Г. Г. са използвали склада. Установи се, че Я. Г. не е имал кола и гаражът се е използвал от сина му М., но не беше доказано при условията на пълно и главно доказване, че същият е владял гаража с намерение за своене. Не бяха ангажирани доказателства, които да установяват непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху постройките в продължение на повече от 10 години и след смъртта на наследодателите, като е видно, че от смъртта на Г. Г. /21.09.2010г./ до датата на предявяване на насрещния иск /20.08.2020г./ не са изтекли 10 години. След като М. Г. не е придобил по давност двете постройки, то и извършеното от него в полза на дъщеря му Д. Г. дарение не е породило вещно-прехвърлително действие.
По отношение на предявения насрещен иск по чл.108 от ЗС:
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответницата В. Л. доказа елементите от фактическия състав на предявения от нея срещу Д. Г. иск по чл.108 от ЗС - ищецът да е собственик на вещта, предмет на ревандикацията, вещта да е във фактическа власт на ответника и да се държи от него без основание. Установи се, че ответницата В. Л. е собственик по наследство от своите родители Я. и Г. Г. на 1/3 ид.ч. от поземления имот и на 1/3 ид.ч. от построените в същия гараж и склад. Установи се също така, че ответницата Д. Г. и семейството й – майка й П. Г., упражняват фактическа власт върху същите, сградите са заключени и ищцата В. Л. няма достъп до тях /св.П. Г./. Поради това предявеният ревандикационен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на имота:
Искът по чл.32, ал.2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ, по отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано, или е взело решение, вредно за нея. Невъзможността /същественото затруднение/ за вземане на решение по чл.32, ал.1 от ЗС може да се дължи и на липса на правни и/или технически познания, които често са необходими, за да се извърши законосъобразно и целесъобразно разпределение, с оглед вида и естеството на вещта, броя на съсобствениците и други особености, които затрудняват или правят невъзможно едновременното ползване на вещта от всички съсобственици според правата им, което може да наложи образуване на множество реални дялове за ползване, последователно ползване във времето и/или заплащане на обезщетения вместо ползване и пр. Съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот.
По спорния въпрос дали при разпределяне ползването на свободната незастроена площ от дворното място в площта на всеки съсобственик следва да се включи заетата площ от постройките-лична собственост, съдът приема следното:
Съгласно практиката на ВКС при разпределяне на ползуването на незастроената площ между съсобствениците на парцела, заетата площ от постройките, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици, следва да се счита като пряко, непосредствено използувана от същите и да се съпоставя на общо основание към правата им от дворното място. Прието е, че съществуващото фактическо положение на неравенство в застроената площ на всяка от страните, при притежаваните от тях равни права от съсобствения имот, следва да бъде съобразено при разпределение на ползуването на незастроеното пространство от съсобствениците. При разпределянето по реда на чл.32, ал.2 от ЗС на ползването на дворно място, трябва да се спазва принципът за съразмерност като по възможност се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в съсобствеността. Сградите са подобрение върху земята и затова застроената част следва да се включи към обема права на съсобственика /Решение №1739/30.09.1975г. по гр.д.№1161/75г. на ВС, I г.о.; Решение №418/29.06.2009г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№1338/2008г.; Решение №430/03.04.2012г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д.№1565/2010г., I г.о./.
Тази практика обаче е неприложима по отношение на тези постройки, които са изградени и се ползват от единия от съсобствениците в общия имот въз основа на отстъпено право на строеж. В този случай правомощието на съсобственика да ползва застроената част не произтича от правото му на собственост върху земята, а е елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза право на строеж - чл.64 от ЗС. Обстоятелството, че то е учредено върху съсобствен, а не върху чужд имот, не променя характера му на самостоятелно вещно право, отделно от съпритежанието на правото на собственост върху терена, което на собствено основание поражда за съсобственика- суперфициар правомощието да владее и да ползва застроената част. Макар и да запазва съсобствения си характер, тази част не може да бъде предмет на разпределение по чл.32, ал.2 от ЗС, тъй като правото на строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от чл.31, ал.1 от ЗС правомощие на останалите съсобственици да си служат с нея. По отношение на частта от съсобствения имот, извън усвоената за законното строителство, на общо основание са приложими правилата на съсобствеността. Ползването на тази част подлежи на разпределение между съсобствениците съобразно техните права /Решение №252/25.11.2014г. по гр.д.№933/2014г. на ВКС, I г.о./. От събраните по делото доказателства се установява, че пристройката в имота е изградена въз основа на отстъпено от Я. и Г. Г. в полза на сина им М. Г. право на строеж, поради което частта от имота, върху която е построена, не следва да бъде включвана в площта за ползване.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че най-целесъобразният вариант за разпределение на ползване, така че всеки от съсобствениците да ползва максимално вещта съобразно правата си и отчитайки фактическото състояние на имота и фактическото ползване, е Вариант 1 от заключението на вещото лице инж.В. Ю.. При този вариант за разпределение на ползването на дворното място, след приспадане на застроената площ от дворното място, включваща площта на жилищната сграда и на двете постройки /гараж и склад/, представляващи самостоятелни обекти на право на собственост, остава за разпределение свободна незастроена площ от 625.66 кв.м. Предвидена е площ за общо ползване от 226.31 кв.м., тонирана с жълт цвят на приложената към заключението скица. Обособени са 4 дяла за ползване за всеки от съсобствениците – Дял с площ от 66.56 кв.м. за В. Г., тониран в син цвят; Дял с площ от 66.56 кв.м. за Д. Г., тониран в лилав цвят; Дял с площ от 133.115 кв.м. за В. М., тониран в зелен цвят; Дял с площ от 133.115 кв.м. за В. Л., тониран в кафяв цвят. Този вариант съответства на правата на съсобствениците и отчита в най-голяма степен фактическото ползване на имота. Вариант 2 не е целесъобразен, тъй като площите, включени в дела на В. Л. са твърде раздалечени едно от друго, вкл. площта, означена с номер 6.1 е разделена по средата с ограда. Следва да се има предвид, че във Варианти 3 и 4 площта на жилищната сграда също е приспадната от подлежащата на разпределение незастроена площ. В тези два варианта обаче вещото лице е включила в площта за разпределение площта на гаража и склада, приемайки че същите са индивидуална собственост на Д. Г., в противоречие с приетото от съда. Видно и от двата варианта /3 и 4/ на някои от съсобствениците са предвидени за ползване и някои малки площи, твърде отдалечени от основната площ за ползване, което не е практично и целесъобразно.
По отношение на предявените искове по чл.109 от ЗС:
Искът по чл.109, ал.1 от ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването на иска се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Предявеният иск за задължаване ответниците да премахнат двуетажната паянтова сграда е неоснователен. Не се доказаха твърденията на ищците, че т.нар. паянтова сграда е в състояние, в което застрашава сигурността, живота и здравето на ищците като собственици и живущи в пристроената към нея нова сграда /пристройка/. От заключението на вещото лице инж.И. М. се установи, че по паянтовата сграда няма недопустими деформации, пукнатини, провиси, изкълчвания и други, които да застрашават ползването й по предназначение, като сградата не създава опасност за живущите в масивната постройка и за гражданите, преминаващи покрай същата.
С оглед отхвърлянето на горния иск, за съда възниква задължение да се произнесе по предявения в условията на евентуалност иск по чл.109 от ЗС за задължаване на ответниците да ремонтират покривната конструкция на паянтовата постройка. От заключението на вещото лице инж.И. М. по изготвената съдебно-техническа експертиза, вкл. от разпита в съдебно заседание, се установи, че т.нар. паянтова сграда и т.нар. пристройка имат общ покрив. Вещото лице е дало заключение, че покривът е в задоволително състояние, като има определени дефекти и в двете зони на покрива, които са стандартни от използването му. Вещото лице в съдебно заседание е уточнило, че в старата сграда са установени следи от течове, но водата може да идва както от източната, така и от западната част на покрива, т.е. не може да се установи коя част на покрива е причина за течовете. Отделно от това, от заключението на вещото лице и от събраните по делото гласни доказателства се установи, че течове и съответно следи от течове има в старата сграда. Ищците не са ангажирали доказателства, от които да се установи първо, че в собствената им сграда /пристройка/ има течове и наводнения, и второ, че причина за същите е състоянието на покривната конструкция на паянтовата сграда, т.е. не са събрани никакви доказателства, че покривът над паянтовата сграда предизвиква течове и наводнения в пристройката, с което да се пречи на ищците пълноценно да упражняват правото си на собственост върху пристройката.
По отношение на предявения от ищците срещу ответницата В. Л. иск по чл.109 от ЗС за задължаването й да прамахне ограда в предната част на дворното място: От заключението на вещото лице инж.И. В. – Ч. се установи, че в предната част на дворното място /пред главния вход на къщата и имота/ В. Л. ползва оградено пространство с площ от 108.28 кв.м., което е онагледено в Скица-Приложение 4 към експертизата, и което е обозначено с букви ABСDEF. Същото е оградено с оградна мрежа и бетонни колци и се ползва от В. Л. като зеленчукова градина. В границите на УПИ попада площ от 49.90 кв.м., т.е. в границите на УПИ поставените огради са обозначени с букви CD-DE-EF, а извън УПИ остават оградите с букви FA-AB-BC. Липсва основание ответницата да бъде задължавана да премахне огради с букви FA-AB-BC, които не попадат в УПИ, т.е. не попадат в имота на ищците.
От събраните по делото доказателства се установи, че гореописаните огради не са поставени от В. Л., а са поставени от общите наследодатели Я. и Г. Г., а св.П. Г. сочи, че и М. Г. и К. Г. също са участвали в заграждането. Установи се също така, че понастоящем така ограденото пространство се използва от ответницата В. Л. и нейния син Г. Л. като зеленчукова градина.
В практиката на ВКС се приема, че за основателността на иска по чл.109 от ЗС е без значение обстоятелството, че постройките /в случая оградите/ не са изградени от самия ответник, а е достатъчно да се констатира, че той продължава тяхното ползване и така поддържа противоправно състояние /Решение №388 от 28.02.2012г. по гр.д.№983/2010г. на ВКС/. В този смисъл ирелевантен е фактът кой е поставил оградите. Въпреки това, съдът намира, че в настоящия случай ищците не доказаха при условията на пълно и главно доказване, че така поставените огради обективно пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. Поставянето на огради не по регулационната граница на имота само по себе си не е достатъчно за уважаване на негаторната претенция, след като не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи, че поддържането на това състояние е от такова естество, че с него се пречи на ищеца пълноценно да упражнява вещното си право в пълен обем. Не се установи ищците да са били възпрепятствани да ползват общото дворно място съобразно квотата си в съсобствеността. Напротив – от заключението на вещото лице инж. И. В. – Ч. се установи, че реално ползваната от ищците част от дворното място, попадаща в УПИ, е 262.08 кв.м., което значително надхвърля квотата им в съсобствеността. В този смисъл не се доказа, че с поставянето на загражденията двете са били възпрепятствани да упражняват правото си на собственост. Съобразно и извършеното от съда разпределение по чл.32, ал.2 от ЗС, с което съобразно фактическото ползване, на ответницата В. Л. е разпределена за ползване площта, заключена между въпросните огради, то съдът счита, че липсват основания за задължването й да премахне оградите, след като същите по никакъв начин не създават пречки за ищците да упражняват собственическите си права съобразно квотата си в съсобствеността.
Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл.109 от ЗС срещу В. Л. подлежи на отхвърляне.
По отношение на предявения от ищците срещу ответника В. М. иск по чл.109 от ЗС за задължаването му да прамахне ограда в задната част на дворното място. От заключението на вещото лице инж.И. В. – Ч. се установи, че в задната част на дворното място ответникът В. М. ползва оградено пространство с площ от 226.94 кв.м., което е онагледено в Скица-Приложение 4 към експертизата, и което е обозначено с букви KMJNZGYP. Същото е оградено с оградна мрежа и бетонни колци. В границите на УПИ попада площ от 167.05 кв.м., т.е. в границите на УПИ поставените огради са обозначени с букви MJ - ZG, а извън УПИ остават оградите с букви YP-PK. Липсва основание ответникът да бъде задължаван да премахне оградите с букви YP-PK, които огради попадат извън границите на УПИ, т.е. извън имота на ищците. Спорни са двете поставени огради с букви MJ и ZG. И по отношение на така предявения иск, ищците не доказаха при условията на пълно и главно доказване, че с това действие на ответника се създават пречки за ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Същите не са били възпрепятствани да ползват дворното място съобразно квотата си в съсобствеността. Напротив – от заключението на вещото лице инж. И. В. – Ч. се установи, че реално ползваната от ищците част от дворното място, попадаща в УПИ, е 262.08 кв.м., което значително надхвърля квотата им в съсобствеността. В този смисъл не се доказа, че с поставянето на загражденията двете са били възпрепятствани да упражняват правото си на собственост. Съобразно и извършеното от съда разпределение по чл.32, ал.2 от ЗС, с което съобразно фактическото ползване, на ответника В. М. е разпределена за ползване площта, заключена между въпросните огради, то съдът счита, че липсват основания за задължването му да премахне оградите, след като същите по никакъв начин не създават пречки за ищците да упражняват собственическите си права съобразно квотата им в съсобствеността.
Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл.109 от ЗС срещу В. М. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
По предявените искове по чл.109 от ЗС ищците са направили следните разноски: 52 лв. платена държавна такса, 520 лв. /200 + 320 лв./ за възнаграждение на вещото лице инж.И. М. по изгответната съдебно-техническа експертиза, която експертиза изцяло касае исковете по чл.109 от ЗС. С оглед отхвърлянето на предявените искове по чл.109 от ЗС, на ищците не се следва присъждане на посочените по-горе разноски.
По предявения насрещен иск ищцата Д. Г. е направила разходи за процесуално представителство в размер на 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение /л.467/. С оглед уважаването на насрещния иск, така направените разноски не подлежат на присъждане.
Претендират се и са представени доказателства за платено от ищците Д. Г. и В. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. /500 +1500 лв. – л.15 и л.468/ за процесуално представителство по настоящото дело. Съдът като съобрази, че по делото са предявени 4 негаторни иска и един иск за разпределение, както и че четирите иска по чл.109 от ЗС са отхвърлени, а по иска по чл.32, ал.2 от ЗС не се присъждат разноски за платено адвокатско възнаграждение и същите остават за страните така, както са направени, намира, че горните разноски за адвокат също не следва да се присъждат.
По предявения иск за разпределение по чл.32, ал.2 от ЗС ищците са направили следните разноски – 50 лв. държавна такса, 790 лв. /100 +690/ за експертизата, изгответна от в.л.инж.В.-Ч., които се поемат от страните съобразно квотите в съсобствеността.
Ответникът В. М. е направил следните разноски – 250 лв. за платено адвокатско възнаграждение /л.197/. Предвид отхвърлените негаторни искове /три негаторни иска срещу В. М./ и съобразявайки, че по иска по чл.32, ал.2 от ЗС не се присъждат разноски за адвокаъ, съдът намира, че на ответника се следват разноски за адвокат в размер на 187.50 лв. Ответникът е направил разноски в размер на 300 лв. за изготвяне на експертиза от в.л. инж.И. М., които изцяло му се следват с оглед отхвърлянето на негаторните искове.
Отделно по предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС ответникът е направил разноски за експертизи в размер на 800 лв. /100+250+450 лв./, които му се следват по пропорционалност съобразно квотите на съсобственост.
Ответницата В. Л. е направила следните разноски по предявения от нея насрещен иск – държавна такса – 102 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. С оглед уважаването на насрещния иск, така направените разноски се следват изцяло.
Ответницата В. Л. е направила и следните разноски – 700 лв. за платено адвокатско възнаграждение по предявените първоначални искове. Предвид отхвърлените негаторни искове /три негаторни иска срещу В. Л./ и съобразявайки, че по иска по чл.32, ал.2 от ЗС не се присъждат разноски за адвокат, съдът намира, че на ответника се следват разноски за адвокат в размер на 525 лв. Отделно по предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС ответникът е направил разноски за експертизи в размер на 800 лв. /100+250+450 лв./, които се следват по пропорционалност.
По предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС страните понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността /в този смисъл Решение № 275 от 30.10.2012г. по гр.д. № 444/2012г., ІІ г. о. на ВКС/. Общо направените разноски по този иск са – 50 лв. държавна такса и 2390 лв. за експертизи. Съобразно квотите им в съсобствеността ищците общо, ответника В. М. и ответницата В. Л. следва да понесат по 1/3 ид.ч. или 813.33 лв. Поради това всеки от ответниците В. Л. и В. М. следва да платят на ищците по 13.33 лв. за разноски за държавна такса и експертизи.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл.32, ал.2 от ЗС ползването на УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., одобрен със Заповед №50/1990г. и Решение №991, протокол №65/21.09.2011г. на ОбС-Община С., целият с площ от 794.56 кв.м., при граници и съседи – УПИ II, пл.№32; УПИ VIII, пл.№60 и от две страни – улица, по Вариант Първи от заключението на вещото лице инж.В. Ю. по приложената Скица – Приложение №11, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, както следва:
-Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., ще ползва частта от имота с площ от 66.56 кв.м., оцветена в лилав цвят на скицата;
-В. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., ще ползва частта от имота с площ от 66.56 кв.м., оцветена в син цвят на скицата;
- В. Я. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. ще ползва частта от имота с площ от 133.115 кв.м., оцветена в кафяв цвят на скицата;
- В. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.А. М., [жилищен адрес] ще ползва частта от имота с площ от 133.115 кв.м., оцветена в зелен цвят на скицата,
-за общо ползване от Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., В. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., В. Я. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. и В. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.А. М., [жилищен адрес] остава частта от дворното място с площ от 226.31 кв.м., оцветена в жълт цвят на скицата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., че В. Я. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., е собственик по наследство на 1/3 ид.ч. от следните недвижими имоти: едноетажна масивна сграда, представляваща гараж със застроена площ от 18 кв.м. и едноетажна масивна сграда, представляваща склад със застроена площ от 20 кв.м., изградени в северозападната част на УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., одобрен със Заповед №50/1990г. и Решение №991, протокол №65/21.09.2011г. на ОбС-Община С., целият с площ от 794.56 кв.м.,, при граници и съседи – УПИ II, пл.№32; УПИ VIII, пл.№60 и от две страни – улица, като ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. да предаде на В. Я. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., владението върху 1/3 ид.ч. от описаните по-горе имоти.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. и В. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., против В. Я. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. и В. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.А. М., [жилищен адрес] иск с правно основание чл.109 от ЗС за задължаване на ответниците да премахнат двуетажна паянтова сграда, разположена в УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., одобрен със Заповед №50/1990г. и Решение №991, протокол №65/21.09.2011г. на ОбС-Община С..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. и В. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. против В. Я. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. и В. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.А. М., [жилищен адрес] иск с правно основание чл.109 от ЗС за задължаване на ответниците да ремонтират покривната конструкция на двуетажна паянтова сграда, разположена в УПИ IX , пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., одобрен със Заповед №50/1990г. и Решение №991, протокол №65/21.09.2011г. на ОбС-Община С..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. и В. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. против В. Я. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., иск с правно основание чл.109 от ЗС за задължаване на ответницата да премахне огради, поставени в предната част на УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., одобрен със Заповед №50/1990г. и Решение №991, протокол №65/21.09.2011г. на ОбС-Община С., целият с площ от 794.56 кв.м., които огради са обозначени с букви ABСDEF от Приложение №4 към заключението на вещото лице инж.И. В.-Ч. от изготвената съдебно-техническа експертиза.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. и В. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. против В. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.А. М., [жилищен адрес] иск с правно основание чл.109 от ЗС за задължаване на ответника да премахне огради, поставени в задната част на УПИ IX, пл.№31, кв.9 по регулационния план на [населено място], общ.С., одобрен със Заповед №50/1990г. и Решение №991, протокол №65/21.09.2011г. на ОбС-Община С., целият с площ от 794.56 кв.м., които огради са обозначени с букви KMJ-ZGYP от Приложение №4 към заключението на вещото лице инж.И. В.-Ч. от изготвената съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. и В. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., да заплатят на В. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.А. М., [жилищен адрес] сумата от 187.50 лв. /сто осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение и 300 лв. /триста лева/ за експертиза по предявените искове по чл.109 от ЗС.
ОСЪЖДА Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. и В. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., да заплатят на В. Я. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. сумата от 702 лв. /седемстотин и два лева/ за разноски по делото по предявения насрещен иск по чл.108 от ЗС; сумата от 525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/ за разноски по делото за адвокатско възнаграждение по предявените искове по чл.109 от ЗС.
ОСЪЖДА В. Я. Л., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. да заплати на Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. и В. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. сумата от 13.33 лв. /тринадесет лева и тридесет и три стотинки/ за разноски по предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], кв.А. М., [жилищен адрес] да заплати на Д. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. и В. К. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С. сумата от 13.33 лв. /тринадесет лева и тридесет и три стотинки/ за разноски по предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: