Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. К. С., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ.Х. против Наказателно постановление (НП) № 205436-F223675/29.07.2016 г. на Директора на ТД на НАП- С., офис Б., с което на жалбоподателката за административно нарушение на чл.3, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и на основание чл.355, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева за всеки от месеците, в периода юли – ноември 2015г.
В жалбата се излагат съображения, че НП e незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, в писмено становище изразява съображения за допуснати процесуални нарушения, моли наказателното постановление да бъде отменено, излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата, счита жалбата изцяло за неоснователна. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното НП, излага аргументи.
Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.07.2016 г., след подаване на декларация образец № 1 „ данни за осигуреното лице” при извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че жалбоподателката, в качеството си на самоосигуряващо се лице упражняващо дейност, като земеделски производител, не е подало в ТД на НАП С., офис Б. декларация обр. № 1 за месеците от юли 2015г. до ноември 2015 година, в установения с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8/29.12.2005 година, срок – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Срока за подаване на Декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” от самоосигуряващото се лице за м. юли 2015 г., изтича на 25.08.2015 г., за м. август 2015г. изтича на 25.09.2015г. за м. септември 2015г. изтича на 25.10.2015г., за м. октомври 2015 на 25.11.2015г. за месец ноември 2015г. на 25.12.2015г.Декларации обр. № 1 “Данни за осигуреното лице” за всеки от месеците са подадени от жалбоподателя на 06.07.2016 година, след изтичане на законоустановения срок и са приети с протокол № 013581605789558/18.02.2015 година, по описа на ТД на НАП С., офис Б.. От констатиралия нарушението – св. С. е прието, че се касае за административно нарушение по чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. във връзка с чл.5 ал.4 т.1 от КСО, поради което актосъставителя, в присъствието на свидетелката Р. и жалбоподателката, съставила на последната АУАН № F223675 от 06.07.2016 г. Актът е връчен на жалбоподателката срещу подпис, без отразяване на възражения, такива не са постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН
Въз основа на така съставения АУАН, на 29.07.2016 година, административнонаказващият орган, като надлежно оправомощен представител със заповед, издал атакуваното Наказателно постановление № 205436-F223675, с което на жалбоподателката за административно нарушение на чл.3, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и на основание чл.355, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева за всеки от месеците в периода юли – ноември 2015г..
НП е връчено на жалбоподателя на 03.08.2015 година, като в законоустановеният срок – на 04.08.2016 г., е подадена разглежданата в настоящото производство жалба.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя С., който констатирал нарушението във връзка с подаване на декларация от жалбоподателката.
Свидетелката по акта Р. установява, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и е връчен лично.
В хода на съдебното производство са представени и приети удостоверение за липсата на задължения, издадено на Сердарева, както и информация от ДФЗ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество e основателна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Доводи и доказателства в обратна насока не се представиха по делото. По безспорен начин се установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. НП от своя страна е издадено от компетентен орган. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално незаконосъобразен акт. В тази насока съдът намира възраженията на жалбоподателката за неоснователни.
В съответствие с фактическия състав на вмененото административно нарушение административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателката от обективна и субективна страна е реализирала състава на описаното в акта административно нарушение по чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Безспорно е установен нарушителя, нарушението и вината на извършителя. Съгласно чл.5, ал.4, т.2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, “Учителския пенсионен фонд”, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а съгласно чл.3, ал.1, т.2 от посочената Наредба, Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
От обективна страна, жалбоподателката, в качеството си на самоосигуряващо се лице не е подала в ТД на НАП, офис Б. декларация образец 1, съгласно изискванията на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за месеците от м. юли 2015г. до м. ноември 2015г., като срокът за подаване на декларацията е изтекъл, съответно за м. юли 2015 г., на 25.08.2015 г., за м. август 2015г. на 25.09.2015г. за м. септември 2015г. на 25.10.2015г., за м. октомври 2015 на 25.11.2015г. за месец ноември 2015г. на 25.12.2015г, а същите са подадени на 06.07.2016г. година. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на свидетелите С. и Р..
От субективна страна жалбоподателката е осъществил състава на това административно нарушение виновно. Като самоосигуряващо се лице е била длъжна да предвиди, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, а именно да подаде в ТД на НАП офис Б. декларация образец 1, съгласно изискванията на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 година в законоустановения срок и да предвиди общественоопасните последици от тези си действия.
Правилно е приложена е и санкционната норма, като съдът споделя становището на процесуалния представител на административнонаказаващия орган че в случая се касае за отдлени нарушения, като в случая е приложима разпоредбата на чл.18 от ЗАНН.
Независимо от горното обаче, съдът счита, че макар и формално деянието на жалбоподателя да покрива признаците на нарушение по чл.3, ал.1 т.2 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН във връзка с чл.93, т.9 от НК.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН административният орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл.28 от ЗАНН.
Действително, в случая не може да се определи дали
от нарушението са настъпили вредни последици и каква е тяхната степен, но това не означава, че не следва да се обсъдят и другите смекчаващи обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието.
От недекларирането на данните за осигурената жалбоподателка в процесния период до датата на тяхното деклариране, не са настъпили никакви вредни последици, като по делото не се спори, че след декларирането на тези данни, жалбоподателката е и заплатил задълженията си за осигурителни вноски, за което по делото са представени доказателства. Декларация образец № 1 е подадена от самата жалбоподателка на 06.07.2016 година и тогава при подаване на декларацията и проверка в информационната система на НАП актосъставителят е констатирал нарушението. Т.е. именно това му действие е спомогнало за разкриване и установяване на допуснатото от нея процесно нарушение. Следователно, макар и да не е спазен срока за това деклариране на данни за осигурено лице, самото деклариране със закъснение в крайна сметка е направено и от него не е настъпила щета за бюджета, нито пък по някакъв начин съществено е засегната поддържаната чрез това деклариране информационна база при ТД на НАП за самоосигуряващите се лица, които са земеделски производители. Касае се и за първо нарушение на този деец, във връзка с дейност, която с оглед вида и естеството си /земеделска дейност/ е активна такава, именно в периода на година, в който жалбоподателката е подала декларация образец № 1. При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, сочещи на невисока степен на обществена опасност и на деянието и на дееца и отличаващи този случай като маловажен в сравнение с други обичайни нарушения на чл.3, ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., мотивирали нормотвореца да регламентира и санкционира процесното деяние като нарушение, съдът счита, че разгледаното нарушение следва и може да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да не се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В тази насока доводите на процесуалния представител, че декларациите са подадени защото кандидатства за субсидии и затова не може да се квалифицира като маловажен случай съдът намира за неоснователни. Както беше посочено по-горе при преценка дали даден случай е маловажен съдът се ръководи от определени критерии, сред които не е причината за подаване на декларацията, съответно заплащане на вноските. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за квалифициране на този случай като маловажен и атакуваното НП следва да се отмени, именно на това основание, като в тази насока е и установената практика на Административен съд - Благоевград с решение № 1724 от 17.10.2013г., постановено по КНАХД № 568/2013г., решение постановено по КНАХ дело № 195/2014 година, по описа на Административен съд Благоевград.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 205436-F223675/29.07.2016 г. на Директора на ТД на НАП- С., офис Б., с което на В. К. С., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ.Х. за административно нарушение на чл.3, ал.1, т.2, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и на основание чл.355, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева за всеки от месеците, в периода юли – ноември 2015г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: