Производството е с правно основание чл. 63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. К. З., с ЕГН * от гр. В., ул. П. А. № 5 против Наказателно постановление /НП/ № 2636/30.03.2011 г. на ВНД Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на М. Б., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200.00 лева, " лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 3 (три) месеца, и на основание Наредба № І- 1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети 12 контролни точки.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Поддържа се, че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че както в АУАН така и в НП не се съдържат доказателства за извършеното нарушение, в обстоятелствената част не се съдържат всички изискуеми реквизити, което ограничава правото на защита на жалбоподателката. Твърди се, че в НП не са представени доказателства, от които да е видно, че административно наказващия орган черпи своите правомощия да осъществява административно наказателна дейност. Иска се да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалите правила.
В съдебното заседание жалбоподателката не се явява, в писмени бележки поддържа жалбата, като сочи и подробни съображения..
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по същество.
Р. П. Б., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по същество.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 09.11.2010 г., актосъставителят Х. И., в присъствието на свидетелите по акта М. К. и В. Л., съставил на жалбоподателката И. З. АУАН, изведен под номер 2636 за това, че на 19.04.2010 г. около 15:58:08 ч. по ПП-1 Е-79, на 362 км, в района на бензиностанция "Шел" Б. в посока към гр. Симитли, управлява автомобил марка "Нисан Навара" с ДК № В7879КХ, собственост на Е. М. от гр. А., със скорост 121 км/ч. при ограничение на скоростта 60 км/ч, въведена с пътен знак B-26. Процесното нарушение е установено и заснето от стационарна радарна установка ERS-400 с № *4, клип и изготвен снимков материал. Като нарушение е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Актът е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение на ЗДвП, а именно- за превишена скорост, като нарушението е установено с дигитална стационарна радарна установка ERS-400. Установката се намира на главен път Е-79, при 362 км. Същата е оборудвана с камера, която заснема МПС, което се движи с превишена скорост. Ограничението на скоростта на движение в този участък от пътя е 60 км/ч, въведено с пътен знак "B-26". След проверка на направените записи от системата, е установено, че от радарната установка е засечено скорост на движение на МПС- лек автомобил, който на 19.04.2010 г. около 15:58:08 ч. се е движил в района засичан от установката, в посока гр. Симитли, със скорост от 125 км/ч. От изготвения от установката снимков материал е установено, че въпросното МПС е лек автомобил с ДК №№ В7879КХ. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости над 100 км/ч, то контролният орган е определил, че превишаването е от 61км/ч (т.е. определена е скорост на движение от 121 км/ч в полза на водача ), над въведеното за този участък от 60 км/ч.
Видно от представената справка от информационната система на КАТ собственик на процесното МПС е Е. К. М..
След снемане на снимков материал от радарната система, същият е изпратен ведно с декларация за предоставяне на информация съгласно разпоредбата на чл 188 от ЗДвП, като АУАН е съставен след попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила на 22.10.2010 г., който е декларирал, че на процесната дата и място, автомобилът е управляван И. К. З.. От същата дата е представена и декларация по чл. 188 от ЗДвП и от И. З., в която сочи, че на посочената дата и час е управлявала сочения автомобил. След изготвянето на акта същият е връчен по съответният ред лично на И. З. на 23.11.2010 г., която го е подписала без възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 30.03.2011 г. ВНД Началник сектор "ПП" към ОД М. Б., като надлежно упълномощен представител на административно наказващия орган, е издал атакуваното НП № 2636, с което за административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал.2, т. 6 от ЗДвП е наложил на И. З. административно наказание "глоба" в размер на 200.00 лева, "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 (три) месеца, и на основание Наредба № І- 1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условието и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети 12 контролни точки. НП е връчено лично на жалбоподателя на 29.08.2011 г.., като в законоустановения срок срещу него е депозирана разглежданата в настоящето производство жалба пред Благоевградски районен съд, който е местнокомпетентен да разгледа жалбата.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на разпитаните по делото свидетели- актосъставителят Х. И. и свидетелите по акта М. К. и В. Л., които поддържат фактическите констатации, отразени в акта. Сочат, че актът е съставен въз основа на снимков материал и попълнена декларация от собственика на автомобила.
Към материалите по делото са приложени снимка с фиксирана на 19.04.2010 г. в 15:58:08 ч. скорост на движение на лек автомобил с рег. № В7879КХ, декларация по чл. 188 от ЗДвП, копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване на стационарна видео- радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения тип "SITRAFFIC ERS 400" от БИМ, заповед № Із-1687 от 02.08.2010г. на Министъра на вътрешните работи, сертификат за преминал курс на обучение за работа с техническо средство "SITRAFFIC ERS 400" за автоконтрольор Х. И..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателна преписка и приети по делото писмени доказателства.
Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП, поради което е допустима, разгледана по същество- частично основателна по следните съображения:
Постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и компетентен за това орган. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя, че е издаден от некомпетентен орган. Видно от представената по делото заповед атакуваното наказателно постановление е издадено от надлежно упълномощен представител. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.е. спазени са всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
АУАН е издаден в срока посочен в чл.34, ал.1, предл. 2 от ЗАНН. В конкретния случай от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, се установи по безспорен начин, че АУАН № 2636 е бил съставен на 09.11.2010 година. Съгласно чл. 34, ал. 1, предл. 2-ро от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Декларацията по чл.188 от ЗДвП е издадена от собственика на автомобила на 22.10.2010 г., а АУАН е съставен на 09.11.2010 г., т.е. в предвидения в закона тримесечен срок след установяване на извършителя. За наказващият орган именно 22.10.2010 г. е станал известен извършителят, като именно от този момент за него е започнал да тече тримесечният срок за издаване на акт за установяване на административно нарушение,
НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН и в него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере, в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба пред настоящата инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Неоснователно е поддържаното възражение, че не са посочени доказателствата за нарушението. Видно от АУАН в същият изрично е посочено, че е въз основа на изготвен снимков материал, показващ номера на автомобила, датата и часа, като са показани на водача. В НП изрично е посочено, че нарушение № 0045 е установено и заснето от стационарна радарна установка, като е посочен и номера на снимковия материал.
Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Съдът счита, че жалбоподателката е реализирала състава на описаното в акта административно нарушение от обективна и субективна страна. От обективна страна, на процесната дата и място И. З. е управлявала лек автомобил с превишена скорост от 121 км/ч., при ограничение на скоростта до 60 км/ч, въведена с пътен знак B-26 и установена и заснета от стационарна радарна установка ERS-400 с № *4, клип и изготвен снимков материал.
Тази фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели и приложените и приети писмени доказателства- ксерокопие от клип, изготвен със стационарната радарна установка, с която е отчетена скоростта от 121 км/ч /с приспаднат толеранс/, на 19.04.2010 г. в 15:58:08 ч. часа и регистрационен номер на автомобила В7879КХ.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, по делото е представена декларация от собственика на автомобила Е. М., с която е декларирал, че на посочената дата и час процесното МПС е управлявано от И. З.. Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря на извършеното с него нарушение и собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставено моторното превозно средство. В конкретния случай собственикът на процесния автомобил е посочил в декларацията по чл. 188 от ЗДвП, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателката, като това обстоятелство е отразено и в декларация, попълнена и от И. З., поради което съдът намира, че контролният орган, а в последствие и наказващият орган правилно са санкционирали именно И. З., съобразно разпоредбата и правилото, визирани в чл. 188 от ЗДвП. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, който приема и подписва изготвения акт за констатираното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. В настоящия случай е използвана стационарна радарна установка ERS-400 с № *4, изготвен е снимков материал- клип, с който се установява датата, часа, скоростта на движение и регистрационния номер на лекия автомобил. С оглед специфичния характер на административното нарушение, обстоятелствата относно датата, часа, скоростта на автомобила могат и следва да бъдат установени единствено с предвидените в чл. 189, ал. 7 от ЗДвП технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, в каквато насока е и представеното копие на клип и снимков материал от стационарна радарна установка ERS-400 с № *4. Стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS-400 е под № 4823 в регистъра на одобрените за използване типове средстава за измерване, като срокът на валидност на същия е до 06.10.2019 г., което е видно от предоставеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология. Съобразно чл. 761, ал. 1 от Наредба за средства за измерване, които подлежат на метрологичен надзор и чл. 750 от същата наредба, радарът е преминал първоначалната проверка, преди въвеждането му в експлоатация и гарантира автоматично изключване на неверните резултати. Видно от удостоверението същата е преминала първоначалната проверка на 06.10.2009 г., като до датата на нарушението, на която е фиксирана скоростта от техническото средство, не е изминало една година, за да се изисква същото да е преминало последваща проверка. Ето защо се приема, че изготвения снимков материал- клип от стационарна радарна установка ERS-400 с № *4, е направен по правилата на ЗДвП и НПК и служи за веществено доказателствено средство по отношение изясняване фактическите обстоятелства по делото.
От субективна страна, жалбоподателката е осъществила състава на това административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на МПС е съзнавала, че с действията си нарушава императивно установени и вменени й със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искала тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесуалното нарушение, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал И. З. с административно наказание "Глоба" в размер на 200.00 лева, кумулативно с това " лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 (три) месеца и на основание Наредба № І- 1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети 12 контролни точки.
Предвид горното съдът приема, че нарушението е установено правилно и законосъобразно е санкционирано с разпоредбата на чл. 182, ал.2, т. 6 от ЗДвП.
Според санкционната разпоредбата на чл.182, ал.2, т. 6 от ЗДвП, действаща към момента на извършване на нарушението, който превиши разрешената максимална скорост над 50 км/ч се наказва с “глоба”, чийто размер е фиксиран в закона на 200 лева и с “лишаване от право да управлява МПС” за срок три месеца. С изменението в Закона за движение по пътищата с ДВ бр.10 от 2011 г. законодателят е регламентирал само едно императивно установено административни наказания по вид и размер, а именно “глоба” в размер на 300, 00 лева, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. и практически не е предоставил на административнонаказващия орган възможността за преценка при определяне на размера на наказанието при такива нарушение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му. Изключение от това правило налага ал. 2 от същия текст, който предвижда, че до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по- благоприятна за нарушителя. НП не е влязло в сила, предвид процедурата по обжалването му и е налице хипотезата на чл.3, ал. 2 от ЗАНН. Следователно, след като правилно е приел за установени всички квалифициращи елементи от хипотезиса на нарушената правната норма, административно наказващият орган правилно е наложил посоченото наказание в законоустановения му вид и размер, но предвид приложение на по-благоприятния закон по аргумента на чл.3 ал.2 от ЗАНН, то съобразявайки измененията в чл.182 ал.2 т. 6 от ЗДвП (ДВ бр.10 от 2011 г.), на жалбоподателката следва да бъде наложено единствено наказание “глоба” и то в размер на 200, 00 лева, тъй като същото се явява по- благоприятно за дееца, а по отношение на "лишаването от правото да се управлява МПС" за срок от три месеца, следва да бъде отменено, тъй като с новите изменения на ЗДвП- ДВ бр. 11 от 2011г., такова наказание не се предвижда.
С атакуваното наказателно постановление е приложена Наредба № І-1959 на М. от административно наказващият орган, като със същото на жалбоподателката са отнети 12 контролни точки. С изменение ДВ бр. 11 от 2011г. в сила от 04.02.2011г. в Наредба № І-1959 на М. е отменена разпоредбата на чл.4 ал.1 т.14 от същата, която е предвиждала при констатирани административни нарушения като процесното отнемане на 12 контролни точки. С оглед на посоченото и на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, следва да бъде отменено постановлението в частта, с която са отнети на жалбоподателя дванадесет контролни точки.
Водим от горното и на основание чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление /НП/ № 2636/30.03.2011 г. на ВНД Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на М. Б. в частта, с която на И. К. З., с ЕГН * от гр. В., ул. П. А. № 5, за административно нарушение по чл 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание " лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 3 (три) месеца и на основание Наредба № І- 1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, са отнети 12 контролни точки.
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 2636/30.03.2011 г. на ВНД Началник сектор "ПП" към ОДМВР Б. в частта, с която на И. К. З., с ЕГН * от гр. В., ул. П. А. № 5 за административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200.00 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд- Б. в 14- дневен срок, считано от съобщението му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: