въз основа на доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. Р. Х., . ЕГН * за виновен в това, че за времето от 11.30 часа на 05.11.2012 г. до 13.30 часа на 05.11.2012г. в района на местността "Влакното" намираща се в района между 54 и 55 гранична пирамида в землището на с. Брестово, общ. Симитлипри при условията на продължавано престъпление е излязъл и влязъл през границата на страната с Република Македония без разрешението на надлежните органи на властта и не през определените за това места, заради което и на основание чл. 55, ал.1, т.2, б "б" вр. с чл. 279, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК му налага наказание "Пробация" с пробационни мерки "Задъжителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 6 месеца, изпълнима два пъти седмично и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6 месеца по график, опреден от служителя.
ОСЪЖДА подсъдимия М. Р. Х. да плати по сметка на БлРС сумата от 20 лв. за направените по делото съдебни разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Благоевградски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:......................


Мотиви към присъда № 8712 от 06.11.2012г., постановена по НОХД № 2140/2012г. по описа на Районен съд - Б.

Производството е по реда на Глава XXV /чл.362-367/ от НПК
Образувано е по повод внесен от Р. П. – Б. обвинителен акт, с който срещу подсъдимия М. Р. Х., роден на .......г. в гр. Б., живущ в с. К., общ. С., обл. Б., българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН *, е повдигнато обвинение за това, че за времето от 11:30 часа на 05.11.2012г. до 13:30 часа на 05.11.2012г. в района на местността „Влакното”, намираща се в района между 54 и 55 гранична пирамида, в землището на с. Брестово, общ. С., при условията на продължавано престъпление, е излязъл и влязъл през границата на страната с Република Македония, без разрешението на надлежните органи на властта и не през определените за това места – престъпление по чл.279, ал.1 във вр. с чл.26 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, като дава обяснения по случая, признава се за виновен и изразява съжаление за стореното. Моли съда за справедливо наказание и снизхождение при определянето му.
Представителят на Р. П. – Б. поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в съответствие с предявеното му обвинение, като му бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК, а именно наказанието „лишаване от свобода” бъде заменено с наказание „пробация” по чл.42а, ал.1 от НК със следните пробационни мерки: „ Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, изпълнима два пъти седмично и „Задължителни пероидични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца по график, определен от служителя.
Районният съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
Подсъдимият М. Р. Х. е роден на .......г. в гр. Б., живее със съпругата и двете си деца в с. К., общ. С., обл. Б., понастоящем е безработен, с основно образование и чисто съдебно минало.
На 05.11.2012г., около 08:00 часа, подсъдимият Х. получил телефонно обаждане от познат, на име М., който му предложил сумата от 50 евро, за да закара с личния си автомобил лице с неустановена по делото самоличност до границата с Р Македония. Около 09:00 часа на процесната дата, в с. К., Х. се срещнал с М., от когото взел 50 евро и който водел със себе си непознат мъж, представил се с името М., след което подсъдимият тръгнал заедно с непознатия мъж за границата с Р Македония. Около 11:30 часа, Х. и мъжът, с когото пътувал, пристигнали в местността „Влакното”, намираща се в землището на с. Брестово, общ. С., между 54 и 55 гранична пирамида, на около 10 метра от държавната граница с Р Македония. В този момент, свидетелите С. С. и Й. И. – служители в ГПУ – Б., се намирали в района на 52 гранична пирамида, от където водели наблюдение на подстъпите към държавната граница. Изкачвайки се по посока на 55 гранична пирамида, двамата свидетели забелязали автомобил, от който слезли две лица, след което същите преминали през границата на Р България и влезли в Р Македония. Веднага след това, свидетелите С. и И. отишли в близост до процесния автомобил и започнали скрито наблюдение на района. Около 13:30 часа, те забелязали двете лица да се връщат обратно към процесния автомобил, като по този начин за втори път пресекли границата на Р Македония и влезли на територията на Р България. В този момент, свидетелите С. и И. решили да предприемат действия по задържането им, като успели да задържат единствено подсъдимия М. Х., който след това бил отведен ГПУ – Б.. Въз основа на Заповед за задържане от 05.11.2012г., подсъдимият бил задържан за срок от 24 часа. За извършения обиск на подъдимия, задържан при условията на чл. 63 от ЗМВР и на основание чл. 68 от ЗМВР, свидетелят С. съставил Протокол за личен обиск от 05.11.2012г. При обиска у подсъдимия били намерени и описани следните вещи: 1 банкнота с номинал 50 евро; 4 броя банкноти с номинал 20 лева; 1 банкнота с номинал 2 лева; 3 броя монети с обща номинална стойност 55 стотинки; мобилен телефон, марка „Samsung” E 2600; една сим карта за телефон; кожен калъф за телефон и ключодържател. За констатираното, свидетелят С. съставил Обстоятелствен протокол за извършено нарушение на държавната граница от 05.11.2012г., ведно със Схема на мястото на задържане.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от събраните по делото гласни доказателства – обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С. и И., които са преки очевидци на деянието. Показанията на разпитаните свидетели са ясни, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към обстоятелствата от предмета на доказване, касаещи времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на техните показания са и обясненията на подсъдимия М. Х., дадени в хода на досъдебното и съдебното производство, в които се съдържа самопризнание за извършеното престъпление и критично отношение към стореното. Доколкото не беше установено противното, съдът намира обясненията на подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи. Направените от съда фактически констатации изцяло се основават и на приобщените по делото писмени доказателства, които отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание и не са оспорени от страните.
Съобразявайки установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 279, ал.1 във връзка с чл.26 от НК, тъй като на 05.11.2012г. в пероида от 11:30 часа до 13:30 часа, в района на местността „Влакното”, намираща се в района на 54 и 55 гранична пирамида, в землището на с. Брестово, общ. С., при условията на продължавано престъпление, е излязъл и влязъл през границата на страната с Република Македония, без разрешението на надлежните органи на властта и не през определените за това места.
Обект на престъплението са обществените отношения по осъществяване на властническата дейност на държавните органи, касаеща контролно-пропускателния режим на държавните граници. Предмет на това престъпление е винаги и само българската граница, тъй като нарушенията на други граници не съставляват престъпление на българското законодателство.
От обективна страна, подсъдимият М. Р. Х. е извършил фактически действия по преминаване на държавната граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол и не през определените за това места. Действащият граничен режим и ред в Р България изискват преминаване през определени места, т.нар. ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало. В тази връзка са показанията на свидетелите С. и Н., обясненията на подсъдимия, с които се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК. С поведението си подсъдимият е нарушил установения режим за влизане и излизане през границата на страната. Налице е усложнена престъпна дейност, в хипотезата на „продължавано престъпление” по чл.26 от НК. Престъпленията от този вид се характеризират с усложнения в изпълнителното деяние, което задължително обхваща две или повече деяния, с които се осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление. В случая, престъплението по чл.279, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия в двете възможни форми на изпълнителното му деяние, както следва: На 05.11.2012г., около 11:30 часа, в района на местността „Влакното”, намираща се между 54 и 55 гранична пирамида, в землището на с. Брестово, общ. С., подсъдимият е излязъл през границата на Р България за Р Македония, без резрешението на надлежните органи на властта и не през определените за това места. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница. Оказва се довършено и второто деяние, с което е осъществен състава на престъплението по чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 05.11.2012г., около 13:30 часа подсъдимият е влязъл през границата на Р България от Р Македония, в района на местността „Влакното”, намираща се между 54 и 55 гранична пирамида, в землището на с. Брестово, общ. С., без резрешението на надлежните органи на властта и не през определените за това места. Видно от доказателствата по делото е, че деянията са извършени последователно, в един и същи ден, през непродължителни пероиди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл”, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Тръгвайки с непознато лице в посока границата на страната, подсъдимият е бил наясно с липсата на разрешение за излизане и влизане от и в Р България, както и с установения граничен пропускателен контрол при преминаване на държавната ни граница. Следователно в съзнанието му е била формирана представа за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да помогне на непознатия да премине границата.
Предвид изложеното, съдът е признал подсъдимия М. Х. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 във вр. с чл.26 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът съобрази всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, тежестта на извършеното деяние, неговата обществена опасност, предвид характера и степена на засегнатите обществени отношения. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид чистото му съдебно минало, както и направените от него самопризнания, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, механизмът на извършването му, младата възраст на подсъдимия, както и тежкото материално и имотно положение, в което се намира – понастоящем е безработен, има две деца, чието препитание, както и това на цялото семейство се осигурява от съпругата му, която единствена получава доходи. Предвид изложеното, съдът счита, че в настоящия случай са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което следва да приложи разпоредбата на чл.55 от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.279, ал.1 от НК, законът предвижда наказания „лишаване от свобода” до 5 години и „глоба” в размер от 100 до 300 лева. Предвид многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, съдът наложи на подсъдимия наказание, в съответствие с предложеното от Р. П. – Б.. На основание чл. 55, ал. 1, т.2, б.”б” от НК във вр. с чл.279, ал.1 във вр. с чл. 26 от НК, съдът замени наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация” по чл.42а, ал.1 от НК, със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, изпълнима два пъти седмично и „Задължителни пероидични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца по график, определен от служителя. Като съобрази семейното и материалното положение и имотното състояние на подсъдимия, съдът не наложи кумулативно предвиденото наказание „Глоба.
Настоящият съдебен състав намира, че и без да прилага закона в цялата му строгост, така наложеното наказание ще способства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на БлРС сумата от 20.00 лева.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.....................