След съвещание и въз основа на закона и доказателствата, Съдът

ПРИСЪДИ

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Д. Б., [дата на раждане] в [населено място], [община], с постоянен и настоящ адрес [населено място], [община], ул. “Д и т., с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец декември 2018г., в [населено място], в сградата на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, находяща се на улица „Т. съзнателно се е ползвал пред Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – [населено място] от неистински официален документ – Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г., на което е придаден вид, че е издадено по установения ред и форма от главния счетоводител и ръководителя на осигурителя търговско дружество [фирма], като от Д. Д. Б. за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по член 316, вр. с член 308, ал. 1 НК, поради което и на основание същият законов текст във връзка с чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършването на това престъпление, като му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.
Постановява веществено доказателство Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г., намиращо се на лист 78 в материалите по досъдебното производство да остане по делото и след влизане в сила на присъдата да бъде унищожено.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА Д. Д. Б., със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД МВР Б., сумата в размер на 155.64 лв. /сто петдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева , представляващи сторени в досъдебното производство разноски за изготвяне на експертиза, както и 5 /пет/ лева по сметка на Районен съд [населено място] за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните пред Окръжен съд Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б. срещу Д. Д. Б., р., с ЕГН [ЕГН] с който на същия е повдигнато обвинение, затова, че на неустановена дата през месец декември 2018г., в [населено място], в сградата на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, находяща се на улица „Т, съзнателно се е ползвал пред Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – [населено място] от неистински официален документ – Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г., на което е придаден вид, че е издадено по установения ред и форма от главния счетоводител и ръководителя на осигурителя търговско дружество [фирма], като от Д. Д. Б. за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по член 316 във вр. с член 308, ал. 1 НК.
В проведено разпоредително заседание на 02.12.2020г. при обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК и след изслушване становището на страните, както и предвид данните по делото с протоколно определение, съдът е постановил производството да продължи по реда на глава 28 от НПК, предвид наличието на всички предпоставки на разпоредбата на чл.78а от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура поддържа обвинението, излага доводи за доказаност на престъплението, за което Б. е предаден на съд. По отношение на наказанието прави предложение подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба в близост до предвидения минимален размер, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият се явява лично и с надлежно упълномощен защитник, дава кратки обяснения, по същество не оспорва обвинението. Твърди, че не е знаел, че документа е неистински. В правото си на последна дума предоставя на съда. Защитникът му изразява становище, че от доказателствата по делото се установява че подсъдимия не е знаел, че документа е неистински, поради което и според него не се доказва субективната страна на престъплението. Алтернативно развива доводи за приложение на чл. 9, ал.2 от НК. Застъпва и позиция за налагане на минимално наказание при условията на чл.78 а от НК
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият е роден на 11.12.1953г. в [., с ЕГН [ЕГН] От свидетелство за съдимост се установява, че същия не е осъждан и не освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Поради навършване на необходимата възраст подсъдимия започнал да събира документи, за да подаде заявление за отпускане на пенсия. С тази цел на неустановена дата и място Б. се сдобил с Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г., на което бил придаден вид, че е издадено по установения ред и форма от главния счетоводител и ръководителя на осигурителя търговско дружество [фирма]. След като се снабдил с документа подсъдимият решил да подаде документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Д. Д. Б. лично подписал и изпратил заявление за отпускане на пенсия с вх.№9001-189 до Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – [населено място] Г.. Заедно със заявлението подсъдимият изпратил на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – [населено място] и инкриминирания документ - Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г. Заявлението за отпускане на пенсия и Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г. били изпратени от Б. в Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – [населено място] чрез лицензиран пощенски оператор. На неустановена с точност в хода на досъдебното производство дата през месец декември 2018г. Заявлението за отпускане на пенсия и Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г. постъпили в сградата на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, находяща се в [населено място], улица „Тракия“ №1 и същите били представени на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – [населено място] Г..
Документите били изпратени от подсъдимия чрез лицензиран пощенски оператор, като същите включвали Заявление за отпускане на пенсия с вх.№9001-189 до Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – [населено място], ведно с необходимия набор от документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сред набора от документи, които Б. представил било и Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г.
В хода на извършване на проверката с оглед преценка на допустимостта на искането отговорните длъжностни лица, както и Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – [населено място] се усъмнили в истинността на Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г., поради което били предприети действия по проверка в осигурителя търговско дружество [фирма] и било установено, че Б. не фигурира във ведомостите на юридическото лице за периода месец юни 1991г. до месец юни 1994г. включително, както и подписите в документа не са на посочените лица. В тази връзка била сигнализирана Районна прокуратура [населено място], по повод, на което е образувано настоящото производство.
От изготвената в рамките на досъдебното производство комплексна съдебно – техническа и графическа експертиза, както и допълнителна графическа експертиза се установява, че ръкописния текст и подписите в оригинал на Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г., издадено от търговско дружество [фирма], за осигурителен стаж за периода 20.06.1991г. – 30.06.1994г. на лицето Д. Д. Б., не са изписани от Е. К. Т., З. Д. М. и Д. Д. Б.. Отпечатъците от печат в оригинал на Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г., издадено от търговско дружество [фирма], за осигурителен стаж за периода 20.06.1991г. – 30.06.1994г. на лицето Д. Д. Б., не са идентични с предоставените отпечатъци от печат на търговско дружество [фирма], представени като сравнителен материал от ликвидатора на юридическото лице Е. К. Т.. Подписите на заявител в Заявление за отпускане на пенсия с вх.№9001-189 до Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – [населено място] са положени от Д. Д. Б..
В рамките на досъдебното производство са разпитани Е. К. Т. /лист 36, 147 - 148 по ДП/, З. Д. М. /лист 54 по ДП/, М. Г. К. /лист 61 по ДП/, чрез показанията на които се установяват обстоятелства, свързани с време, място и механизъм на извършване на престъплението. Св. Т. и М. чрез показанията си установяват, че подсъдимия никога не е работил в процесното дружество, чрез показанията им още се установява, че удостоверението не е издавано от него. Св.К. от своя страна чрез показанията си установява, че никога не се е занимавала с окомплектоване на документи за пенсия, както и че не познава Б.. Приетото като факти се подкрепя и от събраните в рамките на досъдебното производство и неоспорени писмени доказателства.
В хода на съдебното следствие подсъдимия дава кратки обяснения чрез които по същество не оспорва обвинението, като единствено твърди, че не е знаел, че документа е неистински, че лице на име К. му е предоставила документа и му осигурявала работа след 1997г., когато работил на различни места в С...Съдът преценявайки обясненията на подсъдимия, отчитайки, че същите имат двуяка функция, като и освен доказателствено средство са и средство за защита, намира, че в частта относно заявеното, че не е знаел следва да бъдат ценени като средство за защита, доколкото същия е бил наясно, че в периода на 1991-1994 не работил в дружество с посоченото наименование, от друга страна събраните писмени доказателства установяват, че същия е бил наясно с съдържанието на посочения документ. Още повече самият той твърди, че в С. е работил след 1997г.
В хода на съдебното следствие са представени документи, установяващи тежкото финансово и социално положение на подсъдимият
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приложените писмени доказателства, а именно Заявление за отпускане на пенсия с вх.№9001-189 до Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – [населено място] /лист 10-12, оригинали на лист 75 - 77 по ДП/, опис на осигурителния стаж на Д. Д. Б. /лист 13 – 14 по ДП/, Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г. /лист 15, 32, 44, 49,53, оригинал на лист 78 по ДП/, Разпореждане №[ЕГН] за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Д. Б. /лист 16 - 17 по ДП/, Констативен протокол № КП – 5 – 21 – 00544515/28.03.2019г. /лист 19, 81 по ДП/, писмо от ТД на НАП – офис Благоеврад /лист 72 по ДП/, писма от и до Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – [населено място] /лист 74, 82, 118, 152 по ДП/, справка за актуално състояние на търговско дружество [фирма] /лист 92 – 95 по ДП и показанията на разпитаните свидетели, както и от заключението на съдебно-графичната експертиза. Показанията на свидетелите са логични, последователни и се допълват от събраните писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази доказателствен материал по делото, съдът намира за доказано по безспорен и категоричен начин обвинението, че Б. е извършил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние, квалифицирано по чл.316 във връзка с чл.308 ал.1 НК.
От обективна страна е необходимо да се изследва съдържанието на изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 от НК. Както се приема в теорията ползването на документ по смисъла на чл.316 от НК, се припокрива със съдържанието на втория акт от изпълнителното деяние по чл.308 от НК, а именно – употребата на престъпно създадения официален документ. Следователно документът следва да е ползван пред съответното лице за да се докаже определен факт, с правно значение. В случая ползването е осъществено пред И. Г. – Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – [населено място]. На следващо място следва да бъде установено, че документът е неистински. По делото бяха събрани категорични доказателства както писмени, така и гласни, включително показанията на св.Т. и М., от които се установява, че инкриминирания документ е неистински, тъй като не представляват конкретно писмено изявление с правно значение на обозначения в тях издател – [фирма], в тази насока е и заключението по съдебно-графическата експертиза.
За да е осъществен състава на престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК от субективна страна се изисква деецът да съзнава, че се ползва от неистински официален документ. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. В конкретния случай според съда в хода на развилото се производство се установи по безспорен начин, че инкриминирания документ е неистински. Именно за него, заключението на графологична експертиза е установила, че е неистински. Официалния документ е дефиниран в т.5 на същата разпоредба като такъв, на който е придаден вид, че е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, което да ангажира съответните институции по повод осъществяваната от тях дейност. Процесния документ, има белезите на официален документ, съгласно чл. 93, т.5 от НК, тъй като следва да е издаден от длъжностно лице по установен ред. В конкретния случай инкриминирания документ се издават по установен ред и форма - на основание чл. 40 от Наредбата за пенсиите, който предписва, че осигурителният стаж се установява с трудови и осигурителни книжки или с документи по утвърден образец, издадени от осигурителя, а съгласно изискванията на чл. 1 от Инструкция № 2492/68г., разясняваща реда и начина на издаване на тези документи – трудовият стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийско-ученически книжки, с удостоверения образец УП-30 и УП-2, със справки, както и с документи, предвидени по международни спогодби. На изявленията в удостоверителния документ е придаден вид, че изхожда от предприятие, което видно от възприетата по-горе фактическа обстановка и събраните доказателства – никога не го е съставял, както и не е подписван от оторизирани длъжностни лица, както и подсъдимия никога не е работил там. В тази насока е постъпило писмо, ведно с документи от ТП”НОИ”, показанията на св.Т. и М..
Действията на подсъдимия по представяне на тези документи на неустановена дата през месец декември 2018г.. пред И. Г. – Директор на ТП на НОИ - Б., установяват ползването на неистински официални документи, което се подкрепя от събраните писмени доказателства, показанията на св.К., както и приложеното по делото и приобщено като доказателство заявление. Фактическият състав на престъплението изисква субект на същото да бъде само лице, което не е участвало по никакъв начин в престъпното съставяне на опорочения документ. От заключението по изготвената експертиза се установява , че Б. не е участвал в съставянето на документа. Престъплението е довършено, тъй като с представянето на документа на лицето, на което се представя е настъпил неговият престъпен резултат.
От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл от подсъдимия, тъй като Б. е съзнавал общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си да се ползва от неистински официален документ, същия е съзнавал, че никога не е работил в посоченото дружество, поради което и няма стаж в него. Съзнавал е че то не му е издавало процесния документ и не притежава такова, издадено по надлежния ред и въпреки това го е използвал. Формата на вината се извежда и от поредността и целенасочеността в действията на подсъдимия. Преследвайки свои цели, да формира неверни представи у трети лица, относно наличие на предпоставките за упражняване на искано от него право (с цел признаването му), той е използвал инкриминирания неистински документ от значение за отпускане на пенсия. От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимия са били отразени, както противообщественият характер на процесното деяние, така и общественоопасните последици от него, но въпреки това е осъществил намеренията си противозаконно да се ползва от неистински официален документ. Както се посочи съдът счита твърденията му че не е знаел за израз на защитна реакция, още повече незнанието не е оправдание. От друга страна самото съдържание на процесното удостоверение води до извода, че следва да се издаде на лице, което е работило и е осигурявано от определен работодател. Според настоящия състав същия е съзнавал , че представеното от него удостоверение е неистинско, въпреки това се е ползвала от него. Установи се, че Б. не е работил в дружеството и въпреки това се е ползвала от съответното удостоверение. Допълнително в подкрепа изводите на съда, относно съзнателно ползване на документа е заявеното от самия подсъдим в обясненията му, че разговарял с жена, че му трябва по-висока пенсия.Предвид изложеното съдът намира доводите на защитата за липсата на съзнателно ползване за неоснователни и опровергаващи се от доказателствата по делото.
По отношение възражението на защитата за наличие на предпоставки за приложение на чл. 9, ал.2 от НК съдът намира следното: Съгласно цитираната разпоредба не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
След съвкупната оценка на всички релевантни обстоятелства съдът намира че липсват данни, обосноваващи явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност на деянието, от гледна точка характера на засегнатите обществени отношения, свързани със сигурността на документооборота и наличие на предпоставки за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
От друга страна, всички характеристични данни за подсъдимия, очертаващи го като една положителна личност, в контекста на целия комплекс от обсъдените до тук релевантни фактически обстоятелства не са достатъчни сами по себе си да обосноват, че се касае за формално осъществен от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, а същите следва да бъдат обсъдени при решаване на въпроса за начина на определяне на наказанието. В случая, обществените отношения, обект на защита по Глава девета, озаглавена "Документни престъпления", се оказват засегнати в значителна степен, а от това следва, че конкретното деяние има характера на престъпно и не се отличава с по - ниска степен на обществена опасност, а обстоятелството, че Б. е лице с полу-висше образование говори само по себе си за липсата на възможност да се приеме, че поради ниска правна култура е подходил просто безотговорно и недообмислено в случая, което да насочи съда към преценка за по - ниска степен на обществена опасност на същия. При преценката си в тази насока съдът намира, че не може да преценява обстоятелството, дали са настъпили вреди, доколкото престъплението е формално и настъпване на съставомерни последици, не е част от състава на престъплението, поради което и наличието или липсата на вреди не е определящо за третиране на случая като малозначителн. Ето защо съдът прие, че не са налице предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
Ето защо и предвид установяване осъществяването на престъплението от обективна и субективна страна от подсъдимия, съдът го призна за виновен по повдигнатото му обвинение.
Като съобрази разпоредбата на чл.78а от НК, с оглед приложението и в настоящия случай и при преценката си за освобождаване на Б. от наказателна отговорност и налагането на административно наказание съдът намери, че са налице всичките законоустановени и кумулативно необходими от закона предпоставки на чл.78а от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление, квалифицирано като такова по чл.316 във връзка с чл.308, ал.1, пр.1 от НК, законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до три години, без да е предвидил минимален размер на наказанието, подсъдимия е с чисто съдебно минало и не е осъждан за престъпления от общ характер или освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и от престъплението не са настъпили имуществени вреди, които да бъдат възстановявани. При определяне на административното наказание за извършеното от Б. престъпление в конкретният случай, съдът отчете, като смекчаващи вината обстоятелства, липсата на доказателства за други криминални прояви, тежкото му социално и финансово положение, установимо от представените доказателства в хода на съдебното следствие. Същия е пенсионер, съпругата му получава ниски доходи, грижи се за децата на дъщеря си, която е починала, като счете, че наказанието “глоба”, предвидено в чл. 78а от НК следва да бъде в минимален размер 1000 /хиляда/ лева, постановено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и при липса на отежняващи такива. В конкретния случай макар и с чисто съдебно минало, същото не може да бъде отчитано като допълнително смекчаващо обстоятелство, доколкото е предпоставка за приложението на чл.78а,НК и по аргумент от чл.56 от НК не може да се отчита и като смекчаващо отговорността на дееца.
Съдът намира, че така наложеното наказание и в този размер ще окаже възпитателно и възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране и интегриране в обществото.
По отношение на приобщените веществени доказателство по аргумент от чл.112от НПК съдът постанови Удостоверение образец УП -3 с изх.№058/30.11.2018г., намиращо се на лист 78 в материалите по досъдебното производство, да остане по делото.
Съдът по аргумента на чл. 301, ал.1, т.12 от НПК възложи на подсъдимият да заплати по сметка на ОД МВР Б. разноски по делото в размер на 155.64 лева, а по сметка на Районен съд Благоевград сумата от 5 лв., представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: