и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „М представлявано от Д. Д. М. – Изпълнителен директор, чрез пълномощник - А. Д. И. – главен регионален юрисконсулт, против Т. Ддата на раждане] , личен номер , притежаващ лична карта №[ЕИК], издадена на 16.07.2012 г. от МВР Б. Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: непогасена главница в размер на 9238,27 лева /девет хиляди двеста тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/; договорна лихва в размер на 474,23 лева /четиристотин седемдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/ начислена за периода от 19.12.2013 година до 13.12.2018 година; сума в размер на 15,12 лева /петнадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща лихва за забава, за периода от 27.06.2017 година до 13.02.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2013 г. между ищеца, в качеството му на кредитодател и ответникът, в качеството му кредитополучател, е сключен договор за целеви кредит - за финансиране на студенти и докторанти, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 36 630,15 лева /тридесет и шест хиляди шестстотин и тридесет лева и петнадесет стотинки/.
Излага се, че целта на искания кредит е за плащане на семестриални такси на ответника в Американския университет в [населено място]. Твърди се, че уговореният срок за погасяване на кредита е 120 месеца, като лихвеният процент е фиксиран – 7% на годишна база. Излага се, че усвояването на сумата по кредита се прави въз основа на представени документи, описани в Общите условия към договора.
Твърди се, че преди сключване на договора ответникът е представил удостоверение, издадено от Американски университет – Б., с което е удостоверено, че същият е студент в цитираното учебно заведение. Поддържа се, че кредитът се усвоява и погасява от разплащателна сметка, посочена в т. 5 от Договора, като се излага, че в съответствие с уговореното, кредитът е усвоен частично и на 19.12.2013 г. е преведена сума в размер на 7 326,03 лева /седем хиляди триста двадесет шест лева и три стотинки/, като в същия ден тази сума е преведена на банковата сметка на А
Излага се, че след сключването на договора ответникът е представил само едно удостоверение от А като поради това обстоятелство, окончателният размер на кредита е равен на усвоената сума, а именно – 7 326,03 лева /седем хиляди триста двадесет и шест лева и три стотинки/. Навежда се, че по време на гратисния период върху главницата са начислени и капитализирани лихви, в общ размер на 1 912,24 лева /хиляда деветстотин и дванадесет лева и двадесет и четири стотинки/. Поддържа се, че към датата на падежа на първата погасителна вноска - 20.06.2017 г., общата дължима сума е 9 238,27 лева /девет хиляди двеста тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/.
Твърди се, че към настоящия момент е налице пълно неизпълнение на поетите от ответника задължения по договора за кредит, като към датата на подаване на исковата молба са неизплатени и изцяло просрочени осем вноски по кредита. Заявява се, че неизпълнението на задължението за плащане от страна на кредитополучателя, представлява основание за банката да упражни правото си да превърне целия кредит в предсрочно изискуем, като с подаването на исковата молба процесуалният представител на ищеца заявява, че прави изявление за предсрочна изискуемост на целия кредит. Заявява се, че съгласно т. 8 от Договора, кредитът е обезпечен с държавна гаранция по Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил писмен отговор.
В проведено на 18.12.2023 г. открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба по изложените в нея съображения, доразвити в писмени бележки.
Ответникът се представлява от особен представител – адв. М., която в хода по същество заявява, че предявеният иск е вероятно основателен.
По делото са събрани писмени доказателства, допусната е и е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението от която е приобщено към доказателствения материал по делото.
След анализ на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 18.12.2013 г. между страните е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти л. 10 – л. 11 от делото/, по силата на който ищецът, в качеството му на кредитор, е отпуснал на ответника кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 36 630.15 лв., със срок на издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. За предоставения кредит е уговорена фиксирана лихва в размер на 7% годишно. В чл. 3 от Договора е уговорено, че гратисният период за издължаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно - квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. В чл. 4 от Договора е уговорено, че кредитът се усвоява на части, въз основа на представени документи, посочени в Общите условия, неразделна част от Договора, както следва: първата такса, дължима за първия семестър от първата година на обучението, се заплаща от кредитополучателя, като след сключване на Договора за кредит, кредиторът превежда заплатената от кредитополучателя такса по разплащателната му сметка в тридневен срок след представен документ, удостоверяващ плащането на таксата; сумата на всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент, като преводът се извършва не по-късно от последната дата за заплащане на такса за обучение за съответния семестър.
В договора е посочена банкова сметка, по която кредитът се погасява - чл. 5, като в същата клауза е предвидено, че кредитът се погасява по банковата сметка на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Погасителният план съдържа информация за общата сума, която се дължи от кредитополучателя. Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 20-то число на месеца – чл. 6. С чл. 11 страните са се съгласили, че неразделна част от Договора са общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. Според чл. 12, кредитополучателят не дължи такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита.
Към договора са приложени и Общи условия /л. 11 – л. 12 от делото/. Според чл. 10. 2 от ОУ, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. С чл. 17.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта, а след тази дата - с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. В чл. 18.1 са визирани случаите на неизпълнение на договора, при които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, една от които е неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски.
Като доказателство по делото е прието извлечение от счетоводните книги на Банката от 14.02.2018 г. /л. 6 от делото/, както и извлечение/л. 9 от делото/, за периода 18.12.2013 г. – 14.02.2018 г., видно от което на 19.12.2013 г. на ответника е преведена сума в размер на 7 326.03 лв.
Видно от Уверение от А, издадено на основание чл. 10, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти /л. 10 от делото/, ответникът е студент с професионално направление „Политически науки“, специалност „Политически науки и международни отношения“, след завършването на която ще придобие научно-образователна степен „Б
С Декларация в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни /л. 17 от делото/ ответникът е декларирал, че му е предоставена информацията по чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛД.
В заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза вещото лице Т. е достигнало до следните изводи:
-Предоставеният по силата на Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 18.12.2013 г. кредит, е усвоен частично;
-На 19.12.2013 г. [фирма] е отпуснала сумата от 7 326,03 лева /от общо одобрена сума по Договора за кредит в размер на 36 630,15 лева/ по разплащателна сметка № с титуляр на сметката Т. Д. П Посоченото основание за превода на сумата е „усвоен кредит”. На същата дата - 19.12.2013 г., с изходящ превод, сумата от 7 326,03 лева е преведена от разплащателна сметка № [банкова сметка], с титуляр Т. Д. П, по разплащателна сметка № [банкова сметка] с титуляр Посоченото основание за превода е: „за семестриална такса на Т. Плешка, факултетен №[ЕИК]”.
-От страна на кредитополучателя - Т. Д. Плешка не са извършвани погасявания по кредита.
-Остатъкът от непогасената главница към датата на предявяване на Исковата молба - 14.02.2018 г., формиран от усвоения размер на кредита /7 326,03 лева/ и начислената върху него лихва по време на гратисния период /1 912,24 лева/, е за 9 238,27 лева.
-Размерът на дължимата съгласно договора, но непогасена редовна /договорна/ лихва, за периода от 20.05.2017 г. до 14.02.2018 г/., е за 465,09 лева.
-Размерът на дължимата съгласно договора, но неплатена санкционираща лихва за забава от 21.06.2017 г. до 13.02.2018 г. вкл., е за 15,49 лева.
-Размерът на дължимата законна лихва от датата на предявяване на исковата молба - 14.02.2018 г. до датата на изготвяне на експертното заключение - 22.11.2023 г., е за 5 435,94 лв.
Съдът цени с доверие изготвеното заключение – същото е пълно, ясно и обосновано, като не възниква съмнение за правилността му.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, вр. Закона за кредитиране на студентите и докторантите.
Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен цитираният по-горе договор за банков кредит, по силата на който на ответника е предоставена сума в размер на 7 326.03 лв. Така сключеният договор и другите от същия вид, се регулират от държавата с нормите на Закона за кредитиране на студентите и докторантите, които, с оглед предмета и изричното законодателство, се явяват специални по отношение на правилата на чл. 430 от ТЗ и на правилата за договор за заем по ЗЗД. Това означава, че договорът, предмет на делото, се урежда от правилата на ЗКСД и доколкото няма изрични норми, при празноти - от общите правила на ТЗ, ЗКИ, ЗЗД и З..
Съдът приема, с оглед целта и вида на обществените отношения, предмет на ЗКСД, указaнията в чл. 1 и чл. 2 от този закон, че правилата му, уреждащи начина на сключване, предмета и изпълнението на договора за кредит между банка и студент, с оглед въведената специална уредба и защита, са императивни. Те са създадени с цел защита на студентите - за да им гарантират правото на достъп до образование, като форма на държавна политика в тази сфера. Поради това, към тези договори се препраща с чл. 17, ал. 5 от ЗКСД към защитата на чл. 143 - чл. 148 от З..
По делото се доказа, че след сключване на договора и въз основа издадено по реда на чл. 10, ал. 3 от ЗКСД от АУ - България уверение, ответникът е бил студент, за учебната 2013 г. - 2014 г., редовно обучение, по специалност „политически науки и международни отношения“, въз основа на което ищецът е извършвал едно плащане на семестриална такса за обучение в размер на 7 326.03 лв. Съобразно правилото на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗКСД, страните са уговорили, че за срока на обучение, който обхваща времето от сключване на договора до изтичане на една година от първата датата за провеждане на последния държавен изпит, има гратисен период на договора, през който не се дължи плащане на главницата и лихвите, като за времето на гратисния период банката начислява лихви по кредита. От цитираното уверение на АУ - България се доказва, че датата на последния държавен изпит за ответника е 20.03.2016 г. Това означава, че гратисният период е изтекъл на 20.03.2016 г. и след тази дата, на 20-то число, според уговорките, се поражда задължението на ответника да погасява получения кредит и лихвите по него.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗКСД, лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни пункта, като уговорката за по-висока лихва е нищожна. С тази уговорка, с оглед особената защита на кредитополучателя, е определен максимален размер на лихвата, която банката може да начислява върху отпусната сума, а не е регламентиран размерът на същата, който подлежи на свободно договаряне между страните и може да е и по-нисък от седем пункта. В чл. 7 от процесния договор за кредит обаче, тази клауза е дословно заимствана от закона, като размерът на лихвата е уговорен като не по-висок от 7% на годишна база. Де факто липсва фиксиран размер на лихвата, както е посочено в чл. 10.1 от Общите условия – „За предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, посочена в договора за кредит“. Както се изясни по-горе, размерът на лихвата не може да надвишава 7%, но това не означава априори, че не може да е по-нисък от 7%, с оглед конкретната конюнктура на кредитния пазар.
Поради изложеното, съдът приема, че в договора за кредит липсва фиксиран размер на възнаградителната лихва. Съгласно клаузата на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, преди сключване на договора банката е длъжна да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита, което условие, с оглед липсата на изрично уговорен размер на договорната лихва, не е изпълнено, не само преди сключване на договора, но и със самото му сключване. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от ЗКСТ, когато не са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, както и изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 от ЗКСД, договорът за кредит е недействителен, при което положение кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.
От ищеца се претендира присъждане на главница в общ размер на 9 238.27 лв., която според кредитираното с доверие от съда експертно заключение е дължима изцяло. Предявените искове за договорна лихва, и лихва за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, предвид възприетото от съдия-докладчика за недействителност на сключения Договор за кредит.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на сторените по делото разноски, съразмерно с уважения размер на исковата претенция. Представен е списък с разноски /л. 384/, видно от който ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 469.54 лв.; за публикация на съобщение в Държавен вестник в размер на 30 лв.; за възнаграждение за особен представител в размер на 1 272.76 лв.; за превод на книжа от български на румънски език в размер на 550.80 лв.; за възнаграждение за вещо лице в размер на 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя в размер на 100 лв. Или общият размер на сторените от ищеца разноски възлиза на сумата от 2 923.10 лв. Съобразно уважения размер на исковите претенции, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 2776 лв.


Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Т. Дмитревич Плешка, гражданин на Р [дата на раждане] , личен номер притежаващ лична карта №[ЕИК], издадена на 16.07.2012 г. от МВР Б, ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „М представлявано от Д. Д. М. – Изпълнителен директор, сума в размер на 9 238,27 лв. /девет хиляди двеста тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща незаплатена главница по Договор за целеви кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен на 18.12.2013 г. между [фирма], в качеството на кредитодател и Т. Д, в качеството му кредитополучател, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2018 г., до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „М, представлявано от Д. Д. М. – Изпълнителен директор, против Т. Д гражданин на Ре [дата на раждане] , личен номер Rпритежаващ лична карта №[ЕИК], издадена на 16.07.2012 г. от МВР Б, както следва:

-за заплащане на сума в размер на 474,23 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/, начислена за периода от 19.12.2013 г. до 13.12.2018 г. договорна лихва по Договор за целеви кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен на 18.12.2013 г. между [фирма], в качеството на кредитодател и Т. Д качеството му на кредитополучател.

-за заплащане на сума в размер на 15,12 лв. /петнадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща лихва за забава, за периода от 27.06.2017 година до 13.02.2018 г. по Договор за целеви кредит за финансиране на студенти и докторанти, сключен на 18.12.2013 г. между [фирма], в качеството на кредитодател и Т. Д, в качеството му кредитополучател.

ОСЪЖДА Т. Д гражданин на Р [дата на раждане] , личен номер RO2107199101, притежаващ лична карта №[ЕИК], издадена на 16.07.2012 г. от МВР БДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „М представлявано от Д. Д. М. – Изпълнителен директор, сума в размер на 2 776 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и шест лева/, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с уважената част на исковите претенции.

Решението не е окончателно – подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от Решението да се връчи на страните.




РАЙОНЕН СЪДИЯ: