Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ул. представлявано от М. Б. – изпълнителен директор срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ул. партер, представляван от Й. П. Д - управител, с която е предявен положителен установителен иск – за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на оспорената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. по описа на РС-Благоевград.
В исковата молба се твърди, че между [фирма], понастоящем [фирма], с ЕИК[ЕИК] - дружество, притежаващо лицензия за разпределение и обществено снабдяване от краен снабдител с природен газ за обособена територия “, издадени от Комисията по енергийно и водно регулиране и дружество [фирма], ЕИК[ЕИК], бил подписан Договор за доставка на природен газ за стопански нужди с № г., с който страните се задължават за следното: [фирма] (тогава [фирма]) като доставчик да доставя, а [фирма] като купувач да приема и заплаща доставяния природен газ на наетия обект, вследствие договор за наем № 1/05.11.2015 г., представляващ заведение за бързо хранене, находящо се в [населено място], ул., със собственик и наемодател [фирма], ЕИК[ЕИК].
Сочи се, че на 26.11.2015 г. собственикът на обекта [фирма] е подал заявление до [фирма] (сега с вх. № г. за смяна на партида, на основание подписан договор за наем на обекта с наемателя [фирма]. Въз основа на подаденото заявление, на 27.11.2015 г., било изготвено и подписано тристранно споразумение между [фирма] (сега [фирма]), [фирма] и [фирма], с което страните прекратяват стария договор за доставка на природен газ и се съгласяват да бъде подписан нов между доставчика на природен газ и наемателя с № г. Пояснява се, че в т. 6 от споразумението собственикът-наемодател [фирма] се задължил да заплаща всички неизпълнени задължения и непогасени плащания от страна на наемателя [фирма] към [фирма] (сега [фирма]) по новосключения договор. Ответникът [фирма] е с код на клиента в [фирма] - и с уред за търговско измерване - разходомер с фабр. № заменен поради метрологична проверка с разходомер с фабр. №
Твърди се, че консумираните количества природен газ са отразени в месечните актове за м. февруари и м. март - неразделна част от договора и са подписани от двете страни без възражения. Сочи се, че през месец март 2017 г. ответникът [фирма] не е заплатил своевременно в договорения срок дължимите суми за природен газ, вследствие на което доставчикът спрял доставката на природен газ към обекта, на основание чл. 33 от Договора за доставка на природен газ, поради неплащане на дължими суми за консумиран природен газ. Пояснява се, че за спиране на доставката бил съставен Констативен протокол от г. Отправена била покана за доброволно изпълнение с изх. № г. до [фирма], чрез куриерска фирма и две покани до собственика-наемодател с изх. г., получени срещу подпис.
Твърди се, че въпреки отправените покани плащане към ищцовото дружество не било извършено нито от ответното дружество [фирма] или от наемодателя-солидарен длъжник [фирма], поради което ищцовото дружество депозирало заявление по чл. 410 от ГПК. Въз основа на подаденото възражение било образувано ч.гр.д. № г., издадена била заповед за изпълнение за сумата от 278,35 лева, представляваща сбор от дължими суми за доставен, консумиран и неплатен природен газ в размер на 274,09 лева и неустойки за закъсняло плащане по чл. 31, ал. 1 от договора в размер на 4,26 лева, за които са издадени следните фактури и известия за начислени неустойки: фактура № [ЕГН]; фактура № [ЕГН]/31.03.2017 г.; И. № [ЕГН]/ г.; И. № [ЕГН]/31.03.2017 г.; И. № [ЕГН]/30.04.2017 г.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от: 274,09 лева, представляваща неплатена цена по Договор за доставка на природен газ за стопански нужди с № А- г. за периода от 01.02.2017 г. до г. и 4,26 лева - неустойки за забавено плащане по чл. 31, ал. 1 от договора за периода 01.02.17 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -г., до окончателно изплащане на вземането.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника [фирма] по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 06.02.2018 г. В законоустановения срок, който изтича на 07.03.2018 г. (03.03.2018 г. официален празник), не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С молба, постъпила в съда на 22.03.2018 г., ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че ответникът (негов представител и/или пълномощник) не се яви в първото по делото заседание и не е направил искане същото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото и на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
По допустимостта на предявения иск намира следното:
Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл. 410 и сл. ГПК за вземане за доставен природен газ за стопански нужди за периода от 01.01.2017 г. до 23.06.2017 г. и неустойка за забава, на основание Договор за доставка на природен газ за битови нужди с № 5 г. за обект- заведение за бързо хранене, находящо се в [населено място], ул.
При предявен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове.
От представените с исковата молба писмени доказателства – договор за доставка на природен газ за стопански нужди № г., споразумение към договор за доставка на природен газ за стопански нужди № [ЕГН]/ г., фактура № [ЕГН]/ на стойност 215,10 лева за периода г. - 28.02.2017 г., фактура № [ЕГН]/ г. на стойност 58,99 лева за периода 01.03.2017 г. -., известие за начислени неустойки № [ЕГН]/ 28.02.2017 г., известие за начислени неустойки № [ЕГН]/ 31.03.2017 г., известие за начислени неустойки № [ЕГН] г., констативен протокол № г., може да се направи обосновано предположение за това, че между [фирма] и [фирма], са съществували твърдяните в исковата молба правоотношения, по които ищцовото дружество е доставило на ответното дружество природен газ за стопански нужди за обект – заведение за бързо хранене, находящо се в [населено място], ул.
С оглед горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Предвид основателността на предявените искове, дължат се и направените в заповедното производство разноски – 25,00 лв. за държавна такса и 350,00 лв. за адвокатско възнаграждение, които ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниъкт следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата в размер на 25,00 лв. – разноски за заплатена държавна такса за настоящото производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ул. , партер, представляван от Й. П. Д - управител, че дължи на ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ул., представлявано от М. Б. – изпълнителен директор, следните суми: сумата 278,35 лева (двеста седемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки), от която сума сумата 274,09 лева (двеста седемдесет и четири лева и девет стотинки) представлява неплатена цена по Договор за доставка на природен газ за стопански нужди с № г. за периода от г., а сумата 4,26 лева (четири лева и двадесет и шест стотинки) представлява неустойки за забавено плащане по чл. 31, ал. 1 от договора за периода ., ведно със законната лихва от 08.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № от по ч. гр. дело № г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ул. , партер, представляван от Й. П. Д - управител да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], ул. представлявано от М. Б. – изпълнителен директор сумата в размер на 375,00 лева (триста седемдесет и пет лева), представляваща сторени разноски в заповедното производство, както и сумата 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща сторени разноски в исковото производство.
Неприсъственото решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 239, ал. 4 ГПК.

Районен съдия: