и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от “Т.” О. с ЕИК 107548783, със седалище и адрес на управление: гр. Г.представлявано от Управителя И. Е. Р., със съдебен адрес: гр. Г., ул. “С.., “К. – П. – Ц. – адвокатско дружество”, с която срещу Т. Г. М. с ЕГН * и с адрес: Б., е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК – за признаване за установено в правоотношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 3243/2010 г. по описа на Районен съд – Б., а именно: сумата от 19 000.00 лева, дължима съгласно Спогодба от 05.11.2009 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4769/05.11.2009 г. на Нотариус М.Г. – К.с рег. № 501 на Нотариалната камара и с район на действие този на Районен съд – Б.; ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 27.10.2010 г., до изплащане на вземането.
В исковата молба се сочи, че ответницата работела в ищцовото дружество на длъжността “Продавач-консултант” в търговския обект на дружеството в Б., по силата на трудов договор, сключен на 07.07.2006 г. Твърди се, че съгласно установените в дружеството правила, при сключване на договор за продажба, всички плащания по договора, извършвани от клиенти – заплатеното капаро и реализираното доплащане, постъпвали в търговския обект, като консултантът имал задължение да приеме паричните суми, както и да издава на купувачите фактури и фискални бонове. Впоследствие продавачът следвало да отчете събраните парични средства в Централния офис на дружеството в гр. Г..
Ищецът твърди, че при извършена в дружеството проверка се установило, че ответницата не е отчела парични средства, постъпили от клиенти на дружеството по договори за продажба на стоки, като общият размер на установените липси възлизал на сумата от 21 040.00 лева.
Сочи се в исковата молба, че трудовото правоотношение между “Т.” О. и ответницата било прекратено ва 05.11.2009 г. Тъй като искали извънсъдебно да уредят правоотношенията си във връзка с констатираната липса от 21 040.00 лева, ищцовото дружество и ответницата на 05.11.2009 г. сключили спогодба с нотариална заверка на подписите, съгласно която М. признала, че е причинила установените липси в размер на 21 000.00 лева, както и начина на причиняването им и се задължила да възстанови горепосочената сума в срок до 30.11.2009 г. Съгласно спогодбата на 17.11.2009 г. ответницата превела по сметка на ищеца сумата от 2 000.00 лева и останало да дължи сумата от 19 000.00 лева.
Тъй като не заплатила горната сума, на 27.10.2010 г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и такава била издадена по ч.гр.дело № 3243/2010 г. по описа на Районен съд – Б.. М. възразила срещу заповедта в предвидения от закона срок и ищецът бил мотивиран да предяви настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск по съображенията, изложени в исковата молба.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата, която в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който е оспорила изцяло предявения иск.
С отговора е направено възражение за недействителност на сключената между страните спогодба поради оказан върху М. натиск и принуда за подписването й. Твърди се в отговора, че отправената заплаха се изразявала в разпространение на факти и обстоятелства, пряко засягащи бащата на ответницата, работещ в “Съдебна охрана” - Б.. М. твърди в отговора, че Управителят на “Т.” О. й заявил, че ако не подпише спогодбата, ще сезира Военна прокуратура относно действията й и по този начин баща й ще изгуби работата си.
В отговора се прави и възражение за недължимост на процесната сума, като М. твърди, че никога не е присвоявала парични средства на работодателя си.
Ответницата, чрез пълномощника си, оспорва иска по съображенията, изложени в писмения отговор на исковата молба.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушано е заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза, което е приобщено към доказателствения материал по делото.
Въз основа на анализа на събраните доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна:
Не се оспорва между страните, че процесната Спогодба от 05.11.2009 г. е подписана от ответницата, както и че същата е работила в ищцовото дружество на длъжността “Продавач – консултант” от 07.07.2006 г. до 05.11.2009 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ /Трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на л. 7 – л. 8 от делото/. В спогодбата /на л. 8 от ч.гр.дело № 3243/2010 г. по описа на Районен съд – Б./, която М. не оспорва, че собственоръчно е написала, същата е заявила, че признава, че дължи сумата от 21 000.00 лева на “Т.” О., която е ползвала от паричния оборот на магазина на фирмата в Б. без разрешение на ръководството и се ангажира да върне същата в срок до 31.12.2009 г.
Видно от извлечение от разплащателна сметка на ищцовото дружество /на л. 9 от делото/, на 17.11.2009 г. ответницата е внесла по тази сметка сумата от 2 000.00 лева.
Като доказателство по делото е приета Длъжностна характеристика на длъжността “Продавач-консултант”, връчена на ответницата на 10.07.2006 г. /на л. 50 от делото/, видно от която сред основните задължения на М. фигурира задължението да съхранява паричните средства до момента на отчитането им на собствениците на фирмата.
При условията на чл. 176 от ГПК Управителят на дружеството И. Р. е заявил, че не е оказвана принуда на ответницата при сключване на спогодбата на 05.11.2009 г. Обяснил е, че практиката при сключване на договор за продажба на врата, е клиентът да заплаща авансова сума в търговския обект на фирмата в размер на 50 % от цената, като за плащането се издава платежен документ - касова бележка, а при желание на клиента – и фактура, и служителят вписва тази сума в паричния отчет като приход на съответния обект. В конкретния случай с М. в офиса в Б., се появило несъответствието между приетите суми по договорите и тези, вписани в паричния отчет. Р. е посочил, че на сключването на спогодбата са присъствали освен самият той и ответницата, и другият управител В. Т., както и служителката Т. С.от централния офис.
Управителят В. Т. е посочил, че механизмът на изплащане на работната заплата във фирмата е много либерален - позволяват на всички служители да получават сами работните си заплати – от приходите, които постъпват от продажби в офиса, да вписват съответната сума за получаване на аванс и заплата като разход. Наемът за офиса се изплащал на собственика от продавача в офиса и също се вписвал като разход.
При условията на чл. 176 от ГПК ответницата е заявила, че й е оказана принуда, за да подпише процесната спогодба. За да я накарат да подпише, я заплашвали, че ще направят проблем на баща й, който е служител в съдебната система - ще направят така, че да загуби работата си. Казали й, “че с това, което са установили, ще лежи в Сливенския затвор и там ще й отидат младините”. М. е потвърдила казаното от Р., че при подписването на спогодбата не е имало други лица освен посочените от него, както и че практиката във фирмата е била такава, каквато са описали управителите на “Т.” О..
По делото са разпитани двама свидетели, от чиито показания се установява следното:
Свидетелката Т. С., работеща в ищцовото дружество на длъжността “Продавач-консултант” /в Централния офис в гр. Г./, е посочила, че отишли в обекта в Б. /тя и двамата управители/ по повод установените липси. Оветницата М. тогава признала липсите, но не казала за какво е ползвала парите. После предложила да направят спогодба, за да възстанови сумата, като даже предложила за колко време да направи това. Написала спогодбата и тя и Р. отишли да я заверят при нотариус, когото ответницата посочила. Не й била оказвана принуда в офиса. М. се страхувала да не кажат на баща й и молела да не му казват. Те не познавали баща й и не знаели какво работи.
От показанията на свидетеля Г. М. /баща на ответницата/ се установява, че дъщеря му била доволна от работата си в “Т.” О. и веднъж дори била наградена с парична сума за добре свършена работа. Като я уволнили, била много притеснена и обяснила на баща си, че собствениците на фирмата са я обвинили, че е присвоила пари, което не било вярно. Казала му, че собствениците поискали от нея да плати 2 000.00 лева, за да я освободят и че е подписала документ. М. е посочил, че през месец февруари следващата година му се обадило от непознат номер лице, което му се представило, че е собственикът на “Т.” О.. Попитал го дали той е баща на ответницата и знае ли, че тя им дължи 21 000.00 лева, за което е подписала документ. М.отговорил, че знае само за 2 000.00 лева. Управителят му казал, че ако не оправят нещата, ще се обърнат към съда.
М. е обяснил, че тогава попитал дъщеря си и тя му казала, че са я накарали да подпише нещо, тя въобще не го прочела и помислила, че е за тези 2 000.00 лева.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 55 – л. 151 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:
- на ответницата не са зачислявани стоково-материални или стоково-парични ценности, а стоките, които са се намирали в офиса на фирмата в Б., са били врати, изложени като мостри
- паричните средства, които били приемани от ответницата, представлявали суми, внасяни от клиенти на дружеството като капаро за поръчки по договори или като доплащане на поръчки;
- общо получените суми по договори с клиенти на „Т.” О. от Т. М. са по 68 договора на обща стойност 40 978.00 лева, а отчетените средства от ответницата са 21 970.00 лева – 19 970.00 лева – текущо и 2 000.00 лева – на 17.11.2009 г.;
- при извършена на 05.11.2009 г. проверка на разчетните взаимоотношения с М., са установени липси на парични средства в размер на 21 008.00 лева, като провереният период е 01.06.2008 г. – 31.10.2009 г.; липсата е отразена в счетоводството на ищеца: от една страна като вземане от М., а от друга – като намаление на паричните средства в брой, собственост на дружеството;
- установените липси са с произход внесени парични суми в брой от клиенти на ищеца по 68 броя договори за поръчки за изработка на врати;
- в счетоводството на ищцовото дружество преди 05.11.2009 г. няма отразено вземане към М. в размер на 21 000.00 лева, а липсата е установена на посочената дата;
- до 05.11.2009 г. сумата е осчетоводена като налична в касата на обекта на фирмата в Б.;
- ответницата е получила, но не е отчела парични средства в размер на 19 008.00 лева.
От правна страна:
Предявеният иск е процесуално допустим - налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяването му – ищецът претендира установяване на вземане при твърдение за наличие на подписана спогодба с нотариална заверка на подписите във връзка с неизпълнено задължение от страна на ответницата да отчете и предаде получени от клиенти в качеството й на продавач-консултант парични средства.
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответникът следва да докаже възраженията си срещу вземането. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, общо получените суми по договори с клиенти на „Т.” О. от Т. М. са по 68 договора на обща стойност 40 978.00 лева, а отчетените средства от ответницата са 21 970.00 лева – 19 970.00 лева – текущо и 2 000.00 лева – на 17.11.2009 г. Вещото лице е посочило, че ответницата е получила, но не е отчела парични средства в размер на 19 008.00 лева.
Възражението на М. за недействителност на сключената между страните спогодба поради оказани й натиск и принуда за подписването на спогодбата, остана изцяло недоказано в настоящото производство. От една страна ответницата твърди, че е подписала процесната спогодба, тъй като управителите на ищцовото дружество я заплашвали, че ще създадат служебни проблеми на баща й; от друга последният сочи в показанията си, че когато попитал дъщеря си, тя му казала, че са я накарали да подпише нещо, което тя въобще не прочела и помислила, че е за сумата от 2 000.00 лева, която внесла по сметка на ищеца. Това нейно твърдение /последното/ се опровергава от обстоятелството, че текстът на спогодбата е собственоръчно написан от М., както и от изложеното от нея по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Теодора Стоянова, които съдът кредитира като кореспондиращи с останалия доказателствен материал, се установява, че М. признала установените липси и сама написала спогодбата, т.е. потвърдила вземането на ищеца. Следва да се вземе предвид, че ответницата не е изложила логично обяснение относно факта на плащане от нейна страна на сумата от 2 000.00 лева, представляваща част от общата сума по липсите, а и това плащане извършила след подписването на спогодбата.
Предвид изложеното и въз основа на целия събран по делото доказателствен материал, съдът намира, че ищецът по безспорен начин, съобразно вменената му доказателствена тежест, установи фактите, от които произтича вземането му, а от друга страна – ответницата не доказа възраженията си, че не дължи процесната сума и че е подписала процесната спогодба поради оказани й натиск и принуда от управителите на ищцовото дружество.
С оглед изложените съображения, предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за установено в правоотношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 3243/2010 г. по описа на Районен съд – Б., а именно: сумата от 19 000.00 лева, дължима съгласно Спогодба от 05.11.2009 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4769/05.11.2009 г. на Нотариус М. Г. – К. с рег. № 501 на Нотариалната камара и с район на действие този на Районен съд – Б.; ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 27.10.2010 г., до изплащане на вземането.
Предвид изхода от спора и направеното в тази посока искане, М. следва да бъде осъдена да заплати на “Т.” О. сторените в настоящото производство разноски – в общ размер на 730.00 лева, от които: 380.00 лева – за внесена държавна такса; 300.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение и 50.00 лева – за възнаграждението на вещото лице.
Воден от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между “Т.” О. с ЕИК 107548783, със седалище и адрес на управление: гр. Г., .представлявано от Управителя И.Е. Р., със съдебен адрес: гр. Г., “К. – П. – Ц. – адвокатско дружество”, и Т. Г. М. с ЕГН * и с адрес: Б., ЖК “Е.
че Т. Г. М. с ЕГН * и с адрес: Б., ЖК “Е.
дължи на “Т.” О. с ЕИК 107548783, със седалище и адрес на управление: гр. Г. представлявано от Управителя И.Е. Р., със съдебен адрес: гр. Г.,. “К. – П. – Ц. – адвокатско дружество”,
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 7715/29.10.2010 г. по ч.гр.дело № 3243/2010 г. по описа на Районен съд – Б., а именно:
- сумата от 19 000.00 /деветнадесет хиляди/ лева, дължима съгласно Спогодба от 05.11.2009 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 4769/05.11.2009 г. на Нотариус М.Г. – К. с рег. № 501 на Нотариалната камара и с район на действие този на Районен съд – Б.;
- ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 27.10.2010 г., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т. Г. М. с ЕГН * и с адрес: Б., да заплати на “Т.” О. с ЕИК 107548783, със седалище и адрес на управление: гр. Г. представлявано от Управителя И. Е.Р., със съдебен адрес: гр. Г., “К. – П. – Ц. – адвокатско дружество”, сумата от 730.00 /седемстотин и тридесет/ лева, представляваща сторени от ищеца в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Б., в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия:.......................