и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул."С." № 23, представлявано от Г. Х. М. срещу [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул."Г." № 2, предсатвлявано от К. К. А. - управител - за заплащане на парични суми.
В заявлението в т.7 заявителят е посочил, че основанието за компетентността на сезирания съд - Районен съд Благоевград произтича от мястото на изпълнение на задължението.
Преди да пристъпи към преценка на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2 от ГПК, които имат значение по основателността на заявлението, съдът следва да провери въпросите по допустимостта на процеса, включително и за подсъдността. За подсъдността в това производство, включително и местната, съдът следи служeбно. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК в настоящото производство не намира приложение, тъй като длъжникът няма възможност да направи възражение за неподсъдност, поради едностранността на производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или при искане за издаване на такава заповед за незабавно изпълнение и въз основа на нея и изпълнителен лист при хипотезата на чл.417 от ГПК. Уреденото в диспозицията на чл.119, ал.3 от ГПК правило е приложимо само при исковото, състезателно производство. Следователно в настоящото производство спазването на правилата на местната подсъдност представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на заявлението, предмет на делото, за която съдът следи служебно и пренепрегването на която предпоставка би довело до постановяване на недопустим съдебен акт.
С §8 от Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на ГПК /обнародван в ДВ, бр. 42/05.06.2009 г., в сила от 09.06.2009г./ в разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, уреждаща местната подсъдност на районния съд в заповедното производство, са заличени думите “или по местоизпълнението”. Съгласно § 26 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ГПК, делата по чл. 390, ал. 1 от ГПК и по чл. 411, ал. 1 от ГПК, образувани до влизането в сила на този закон, се довършват от същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността. Доколкото в случая заявлението е постъпило в съда на 06.10.2014г., то приложима е настоящата редакция на чл. 411, ал. 1 от ГПК /изм., обн., ДВ, бр. 42/ 2009 г./, съгласно която заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Следователно, с посоченото изменение на текста на процесуалната норма на чл.411, ал.1 от ГПК, действаща към настоящия момент, местната подсъдност на съда в заповедното производство вече не е алтернативна и не предоставя право на избор за това на заявителя, а е изключителна и в този смисъл не е предвидена подсъдност по местоизпълнението, както е посочил заявителя. Видно от заявлението, посочения от заявителя постоянен адрес/ седалище и адрес на управление на дължника, а и от направената справка от ТР по ЕИК на длъжника, е в населено място извън района на РС [населено място], а именно - [населено място], поради което компетентен да се произнесе по заявлението е РС [населено място].
Поради това правнорелевантно обстоятелство настоящия състав счита, че не е компетентен по правилата за местна подсъдност да разгледа и се произнесе по същество по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение поради наличието на императивната правна норма на чл.411, ал.1 от ГПК, уреждаща изключителна след изменението местна подсъдност на съда по заповедното производство. Именно поради извода за изключителността и императивността на подсъдността в заповедното поризводство, следва приложението по служебен почин на специалната норма, което предопределя подсъдността на заповедното производство пред съда по постоянния адрес или седалището на длъжника.
Допълнителнен довод в горната насока е факта, че заявителят е внесъл и дължимата държавна такса по производството по сметка на родово и местнокомпетентния съд - РС Сандански, а не по сметка на сезирания - РС Благоевград.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е местно компетентен да се произнесе по заявлението, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК делото да бъде изпратено по подсъдност на РС Сандански, и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№2000/2014г. по описа на Районен съд- [населено място].
ДЕЛОТО ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районен съд- [населено място], след влизане в сила на настоящото определение.

Определението, в частта, с която се прекратява производството по делото, може да се обжалва от заявителя с частна жалба чрез РС Благоевград пред Окръжен съд – Благоевград, в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част не подлежи на обжалване.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от определението да се изпрати на заявителя.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: