Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. С. З., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], общ. С., против Наказателно постановление № [ЕГН]/10.01.2019 г. на Директор „Регионална дирекция по горите – Б., с което за извършено нарушение по чл. 108, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева, на основание чл.275 ал. 4 от Закона за горите и чл.5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от ГФ, приета с ПМС 86/2004г. е определено да заплати обезщетение в размер на 727 лв., в полза на ЮЗДП.
С жалбата З. твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, като моли да бъде отменено. Излага съображения, че няма как да е извършил нарушението, за което е санкциониран, че същото е недоказано и са допуснати процесуални нарушения. Застъплва се становище и за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, излага доводи.
Административнонаказващият орган редовно призован не се явява представител, по същество се представят писмени бележки от процесуалне представител, в които се излагат доводи за законосъобразност на наказателното постановление, иска се неговото потвърждаване.
Районна прокуратура Б., редовно и своевременно призована, не ангажира свой представители по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, от фактическа страна установи следното:
На 25.10.2018 година св.Г. и Г. били изпратени от св.Г. в местността П., землището на [населено място], територията на ТП „Д. С.“ да извършат проверка във връзка с констатирана незаконна сеч. В изпълнение на указанията същите отишли на място и в присъствието на св.П. установили че в отдел . „а“ има извършена сеч на 65 бр. немаркирани дървета от дъб, като за отдела нямало и позволително за сеч . В тази връзка дали предписание на св.П., отговарящ за района да бъде открит нарушителя и съставен АУАН за нарушение на ЗГ , което било обективирано в КП 400356 от 25.10.2018г. В изпълнение на предписанието на 29.10.2018г. и след като разпитал работници в близост до отдела св.П. в присъствието на К. Г. /горски надзирател в ТП Д. С./ съставил АУАН№000469 на жалбоподателя, за това че на 18.10.2018г. в отд. 88 „а“ е извършил сеч дървета – 65 броя дъбови без издадено позволително за сеч, описани в КП 400356 от 25.10.2018г. АУАН бил съставен в присъствие на жалбподателя, като същия го подписал без възражения, по делото е представено писмено обяснение от същия, в което сочи, че вършил услуга.
Въз основа на така съставения АУАН, на 10.01.2019 г. наказващият орган издал атакуваното НП№[ЕГН]/10.01.2019 г. на Директор „Регионална дирекция по горите – Б., с което за извършено нарушение по чл. 108, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева, на основание чл.275 ал. 4 от Закона за горите и чл.5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от ГФ, приета с ПМС 86/2004г. е определено да заплати обезщетение в размер на 727 лв., в полза на ЮЗДП.
НП е връчено на 18.01.2019 г.
В хода на съдебното производство са разпитани св.П., Г., Г., С. Г. и Г., чийто показания съдът кредитира, като безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти.
Актосъставителят П. е категоричен, че нарушението не е установено на място, акта е съставен въз основа на констативен протокол съставен от служители в Регионално дирекция по горите Б.. В тази насока са и показанията на свидетеля К. Г.. Конкретно св.П. сочи, че установил нарушителя след като поразпитал работници в близост до отдела, които му посочили З., но в същото време свидетелят заявява, че те го видели в района, но не и да сече.
Свидетелят М. Г. е категоричен, че след обаждане св. Г. посетили местността, където констатирали нарушение, за което съставили констативен протокол. В последствие горският инспектор бил запознат с констативния протокол за вземане на отношение. В тази насока са и показанията на свидетеля С. Г..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични. В тази връзка и с оглед показанията на свидетелите пред настоящия състав, съдът намира, че приложеното обяснение на жалбоподателя не следва да бъде кредитирано, същото е в разрез с показанията на всички свидетели, които са категорични, че не е имало никой и най-вече на св.П., който заявява, че установил лицето по твърдения на други лица, от друга страна св.Г. заявява, че лицето не е давало обяснения, поради което и съдът постави под съмнение представеното обяснение и неговата достоверност, поради което не го кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Наказателното постановление е връчено на 18.01.2019., а жалбата е подадена на 21.01.2019г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
В процесния случай съдът приема, че постановлението е издадено от компетентен за това орган, видно от заповед № РД-49-199/16.05.2011 на МЗХ и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При съставянето на акта и издаването на НП не са спазени изискванията визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице предпоставки за отмяна на НП, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения изразени в следното:
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа датата и мястото на извършване. В конкретния случай е посочено, че нарушението е извършено на 18.10.2018г.. За съда не е ясно как е определена тази дата . Единствено безспорно в случая е че проверката е извършена на 25.10.2018г., но как е определена датата на извършване остана неизяснено. Никой от свидетелите не можа да посочи защо е прието, че именно на сочената дата е извършено нарушението, нещо повече всички бяха категорични, че не са установили на място лице извършващо сеч, поради което и съда намира, че не може да се приеме, че именно тогава е извършено нарушението, липсват и писмени доказателства в тази насока. Датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, още повече в конкретния случай, тя е от значение при описване на нарушението и неговата индивидуализация,чрез нея се очертава и предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. Още повече според спецификата на конкретното деяние същата не винаги по презумпция съвпада с дата на установяване на нарушението, както е в конкретния случай.
Макар че констатира абсолютни отменителни основания и да не е длъжен да се произнася по същество за пълнота, съдът следва да отбележи, че в конкретния случай не се доказа по безспорен начин и авторството на деянието. Фактически състав на посочената като нарушена разпоредбата на чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ води до извода, че същата предполага действие с лично участие на лицето, чиято отговорност се ангажира, което от своя страна би следвало да значи, че същото следва да е заловено към момента на осъществяване на деянието, което в настоящия случай не е така. При това и отчитайки обвързаността на санкцията с конкретно вмененото обвинение и необходимостта това обвинение да е доказано с нужната категоричност, съдът счете, че доказаност на обвинението не бе извършено по безспорен и категоричен начин. В конкретния случай няма нито едно безспорно доказателство, че на сочената дата и място жалбоподателят е извършил сеч без позволително за сеч. Не е спорно, че са констатирани незаконно отсечени дървета и че за отдела не е имало позволително за сеч. Липсва обаче яснота дали точно това лице, чиято отговорност е ангажирана е извършило тази сеч. Св.П. с категоричност заяви, че не е установил на място лицето, а приел, че е той по данни на работници, в същото време и тези работници са посочили според показанията му, че лицето е било в района, но не са го видели да сече. Останалите свидетели също заявяват, че не са установили на място лицето. Ето защо и за съда е неясно защо именно З. е привлечен към отговорност.
За да достигне до единствен и несъмнен извод за правилност и законосъобразност на НП, съдът следва да съобрази дали фактическите констатации описани в акта са подкрепени с достатъчно и убедителни доказателства относно вида на нарушението, начина на извършване и авторството в лицето на жалбоподателя, респ. неговата виновност. В конкретния казус обаче, няма нито едно пряко или косвено, респ. гласно, писмено или веществено доказателство, установяващо, че действително на процесната дата, час и място именно жалбоподателят е извършил сеч.
При наличието на спорни обстоятелства наказващия орган е следвало да изследва същите и като не е направил това е допуснал нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
След като прие, че нарушението е недоказано, съдът намира, че е безпредметно да се произнася, относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Липсата на доказателства, относно авторството и след като прие, че това не е жалбоподателя, съдът намира, че НП следва да бъде отменено и в частта, с която З. е наказан да заплати обезщетение в размер на 727 лв.
Всичко изложено предпоставя отмяна на НП като незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският Районен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № [ЕГН]/10.01.2019 г. на Директор „Регионална дирекция по горите – Б., с което за извършено нарушение по чл. 108, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите на И. С. З., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], общ. С. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 лева, на основание чл.275 ал. 4 от Закона за горите и чл.5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от ГФ, приета с ПМС 86/2004г. е определено да заплати обезщетение в размер на 727 лв., в полза на ЮЗДП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ