и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Д” № , представлявано от управителя А. К., чрез адвокат М. С. П., АК – [населено място], с адрес за призоваване: [населено място], бул. „Ш” № , ет., ап. ПРОТИВ [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Д” № , ет. , ап. , с която е предявен иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника [фирма], с ЕИК:[ЕИК], че същият не е възстановил и ДЪЛЖИ на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], следните суми:
- ГЛАВНИЦА: 1 153,59 /хиляда сто петдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща платено от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], задължение на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], за консумирана и неплатена електроенергия към [фирма], ВЕДНО със законната лихва върху главницата в размер на 1 153,59 /хиляда сто петдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ лева, считано от датата на подаване на Заявлението /16.10.2017г./ до окончателното й изплащане.
При уважаване на установителния иск е направено искане за ОСЪЖДАНЕ на ответника [фирма], с ЕИК:[ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2803/2017г. по описа на Районен съд – [населено място], включващи сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса и 300,00 /триста/ лева – адвокатско възнаграждение.
Иска се ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответникът ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество и направените по настоящото производство РАЗНОСКИ.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество [фирма], с ЕИК:[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], ул. „Д” №, е сключило на 15.04.2015г. Договор за наем на собствен недвижим имот, представляващ: Поземлен имот /автополигон и картингписта/ с идентификатор № 77195.707.95, част от паркинг, асфалтова площадка от 2 000,00 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване – за други видове спорт, находящ се в землището на [населено място], по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК – [населено място], със стар идентификатор квартал 764, парцел 2 и съседи ПИ: 77195.707.3; 77195.707.96; 77195.707.6; 77195.707.78, както и Административна сграда с идентификатор № 77195.707.95.2, със застроена площ от 153,00 кв.м., с брой етажи 2 и предназначение: административна, делова и Административна сграда с идентификатор № 77195.707.95.3, със застроена площ от 164,00 кв.м., с брой етажи 1 и предназначение: административна, делова, с ответника [фирма], с ЕИК:[ЕИК].
Твърди се, че на 10.10.2015г. страните по договора подписали Анекс за прекратяването му. Посочено е, че след прекратяване на договора се установило, че наемателят [фирма] не е изпълнил задължението си по чл. 4, ал. 5 от Договора за наем да заплаща за своя сметка за срока на договора разходите за електрическа енергия. Излага се, че след прекратяване на договора и за да бъде възстановено подаването на електрическа енергия в имота, [фирма] платило задължението на наемателя [фирма], както следва:
- по Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г. за сумата в размер на 490,38 лева с ДДС за месец май 2015г.;
- по Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г. за сумата в размер на 507,20 лева с ДДС за месец юни 2015г.;
- по Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г. за сумата в размер на 134,14 лева с ДДС за месец юли 2015г.;
- по Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г. за сумата в размер на 7,37 лева с ДДС за месец август 2015г.;
- по Фактура № [ЕГН]/30.09.2015г. за сумата в размер на 7,37 лева с ДДС за месец септември и
- по Фактура № [ЕГН]/31.10.2015г. за сумата в размер на 7,13 лева с ДДС за месец октомври.
Твърди се, че за извършените плащания са издадени системни бонове, както следва: за извършено плащане в размер на 507,20 лева с ДДС е издаден системен бон 1870753/01.03.2016г.; за извършено плащане в размер на 490,38 лева с ДДС е издаден системен бон 1870750/01.03.2016г.; за извършено плащане в размер на 134,14 лева с ДДС е издаден системен бон 1870755/01.03.2016г.; за извършено плащане в размер на 7,37 лева с ДДС е издаден системен бон 1870757/01.03.2016г.; за извършено плащане в размер на 7,37 лева с ДДС е издаден системен бон 1870759/01.03.2016г. и за извършено плащане в размер на 7,13 лева с ДДС е издаден системен бон 1870762/01.03.2016г.
Навежда се, че тъй като стойността на консумираната електрическа енергия за времето на ползване на имота от 15.04. до 10.10.2015г., съгласно чл. 4, ал. 5 от Договора за наем е за сметка на наемателя и това чуждо задължение е платено от ищеца [фирма], поканили ответника да плати доброволно задължението си с покана от 28.10.2015г.
Твърди се, че тъй като [фирма] не платило стойността на консумираната електрическа енергия за периода от 15.04.2015г. до 10.10.2015г. в размер на 1 153,59 лева – за дружеството възникнал правен интерес да потърси вземането си по съдебен ред.
В исковата молба е изложено, че ищецът е предприел действия за събиране вземането си, като е подал заявление на 16.10.2017г. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу [фирма], който не е платил консуматива използвана електрическа енергия за периода от месец април до месец октомври 2015г. Посочено е, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 8714 от 16.10.2017г., издадена по ч.гр.д. № 2803/2017г. по описа на Районен съд – [населено място], съдът разпоредил длъжникът [фирма] да заплати на кредитора [фирма], следните суми: главница в размер на 1 153,59 /хиляда сто петдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща платено от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], задължение на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], за консумирана и неплатена електроенергия към [фирма], ВЕДНО със законната лихва върху сумата – главница, считано от датата на подаване на Заявлението /16.10.2017г./ до окончателното й изплащане, както и разноски по делото, включващи сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса и 300,00 /триста/ лева – адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че със съобщение по ч.гр.д. № 2803/2017г. по описа на Районен съд – [населено място], [фирма] е уведомено за постъпило възражение от ответника [фирма] срещу издадената Заповед № 8714/16.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Изложено е, че във възражението пространно се обяснява, че [фирма] е осъдено да плати задължение за консумирана електрическа енергия по същите фактури, предмет на настоящия иск на [фирма]. Твърди се, че [фирма] е осъдено и е платило претендираната от ищцовата страна сума на Е. на 14.09.2016г. чрез ЧСИ Б. В. № 890 по изп.д. № 603/2016г.
Посочено е, че твърдяното не отговаря на обективната действителност, тъй като предмет на Заявлението по чл. 410 от ГПК, подадено от [фирма] са шест фактури за плащане на стойността на консумираната електрическа енергия, без да се предявява претенция за платена мораторна лихва. Отделно от това в исковата молба е изтъкнато, че видно от представените от ищеца системни бонове, претендираната от негова страна сума в размер на 1 153,59 лева е платена от [фирма] на 01.03.2016г., т.е. четири месеца преди завеждане на изпълнителното дело от [фирма] и шест месеца и половина преди твърдяното плащане от длъжника [фирма]. Или [фирма], което е платило задължението на [фирма], не е получило дължимото му плащане.
Отделно от това се твърди в исковата молба, че длъжникът [фирма] спестява факта, че на 27.09.2016г. ЧСИ му е възстановил сумата 1 280,07 лева, т.е. размера на претенцията за неплатена електрическа енергия по изпълнителното дело. Навежда се, че това е така, защото [фирма] е платило неговото задължение /на [фирма]/ много по-рано на 01.03.2016г. на [фирма].
В исковата молба е изложено, че за дружеството-ищец съществува правен интерес да предяви иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 124 от ГПК за установяване на вземането му, съгласно издадената по ч.гр.д. № 2803/2017г. по описа на Районен съд – [населено място], Заповед за изпълнение на парично задължение № 8714/16.10.2017г. по чл. 410 от ГПК по отношение на ответника – [фирма].
С Разпореждане № 1116/02.02.2018г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.　
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 28.02.2018г. на адвокат П. П., пълномощник, като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор по заявената искова молба – на дата 27.03.2018г., с който се оспорват предявените искове и се иска отхвърлянето им изцяло като неоснователни. Направено е искане за оставяне на исковата молба без движение.
В отговора е изложено становище, че не е спорно между страните, че на 15.04.2015г. ответното дружество, в качеството си на наемател, е сключило договор за наем с [фирма], с ЕИК:[ЕИК], за обекти собственост на дружеството, находящи се в [населено място], а именно: Поземлен имот /автополигон и картингписта/ с идентификатор № 77195.707.95, част от паркинг, асфалтова площадка от 2 000,00 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване – за други видове спорт, находящ се в землището на [населено място], по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК – [населено място], със стар идентификатор квартал 764, парцел 2 и съседи ПИ: 77195.707.3; 77195.707.96; 77195.707.6; 77195.707.78, както и Административна сграда с идентификатор № 77195.707.95.2, със застроена площ от 153,00 кв.м., с брой етажи 2 и предназначение: административна, делова и Административна сграда с идентификатор № 77195.707.95.3, със застроена площ от 164,00 кв.м., с брой етажи 1 и предназначение: административна, делова.
Посочено е в отговора на исковата молба, че задълженията на наемателя са били само по отношение на наетите имоти.
Твърди се, че видно от представените от ищеца фактури задължението, което се претендира е за обект „Павилион паркинг К.”, а такъв обект ответното дружество не е наемало от ищеца, видно от представения договор за наем на чието основание се търсят процесните задължения. Съответно в отговора се навежда, че ответното дружество няма никакви задължения за плащане на такъв обект. Изтъкнато е, че ако въпреки горното се приеме, че задължението за този обект е на ответното дружество, то съгласно приложените като доказателства към исковата молба фактури, сумата по тях възлиза на 1 139,09 лева. Твърди се, че тази сума не кореспондира с твърдяната сума по издадената заповед за изпълнение, както и с търсената с настоящата искова претенция. Изложено е, че видно от приложените към исковата молба четири фактури – в тях е отбелязано, че са за отчетни периоди май 2015г.; юни 2015г.; юли 2015г. и август 2015г., а освен това отбелязване по нищо друго не може да се направи извод, че фактурите са истински и данните в тях са коректни. Излага се, че на първо място не са посочени показания, снети от електромер, а е посочена само обща консумация в kW часа, като във фактурата за месец август 2015г. липсва дори и такава. Твърди се, че от това не може да се проследи дали коректно е воден отчетът на електромера, не може да се установи колко от тази консумация е за дневна енергия и колко за нощна.
На второ място в отговора на исковата молба се сочи, че фактурите са издадени в един и същи ден, с една и съща дата на данъчно събитие и с един и същ срок за плащане, което няма как да е така, ако е правен коректен ежемесечен отчет на електромера и фактурите са издадени веднага след края на отчетния период. Твърди се, че посоченият акцизен данъчен период е един и същ за четирите фактури 01.09.2015г. – 30.09.2015г. Изтъкнато е в отговора на исковата молба, че в този случай кой може да гарантира и как да се установи, че в първата фактура няма консумация от период преди сключването на договора за наем.
Трето, в отговора е посочено, че буди недоумение защо след като фактурите не са заплащани своевременно в следващите такива липсват данни в графа „Просрочени стари задължения” и съответно в графа „Лихви”. Изложено е становище, че представените от ищеца фактури нямат качеството на такъв документ – не са подписани от нито една от страните; не са връчвани на ответника.
В отговора на исковата молба се твърди, че от представените като доказателства към исковата молба системни бонове, издадени половин година след фактурите, единственият извод, който може да се направи е, че са платени някакви суми от клиент – [фирма], с ЕИК:[ЕИК], но не и от ищеца.
В отговора на исковата молба се оспорва от ответната страна, че са били клиенти на [фирма] за посочения обект и период, както и че по никакъв начин клиентът му не е заявявал регистриране на партида на негово име в [фирма], за да има основание да се издават фактури с получател [фирма].
В отговора на исковата молба е изложено становище, че ако не се приемат горните съображения, то тогава описаните и приложени към исковата молба четири броя фактури са заплатени от [фирма] на [фирма] по следния начин:
- на 09.11.2015г. по подадено от [фирма], с ЕИК: BG[ЕИК], [населено място], ул. „ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. № 2355/2015г. по описа на Районен съд – [населено място], като основание за завеждането на това производство е представен препис-извлечение от сметка на Клиентски № [ЕГН] и потребител [фирма], с ЕИК:[ЕИК]. Сочи се, че са описани като неплатени пет броя фактури за периода от 13.04.2015г. до 12.09.2015г. със съответните номера и стойности. Твърди се, че при сравняване на номерата и стойностите на фактурите, първите четири от този препис-извлечение са фактурите, претендирани в настоящото производство. Изложено е становище, че след влизане в сила на заповедта, издаденият по това производство изпълнителен лист е получен на 28.07.2016г., както и че след получаването на изпълнителния лист на 16.08.2016г. по молба на [фирма] чрез юрисконсулт К. А. е образувано изп.д. № 603/2016г. по описа на ЧСИ Б. В., с рег. № 890. Посочено е, че по това изпълнително дело са наложени запори на банкови сметки и МПС, собственост на [фирма].
Твърди се в отговора на исковата молба, че в изпълнение на получената в дружеството покана за доброволно изпълнение и в следствие наложените запори с платежно нареждане от 14.09.2016г. ответното дружество [фирма] било принудено да преведе цялата дължима сума по изп.д. № 630/2016г. по сметка на ЧСИ Б. В. в размер на 3 026,69 лева, представляваща претендираната главница, мораторна лихва, законова лихва и разноски по заповедното и изпълнителното производство.
Сочи се, че за изплащането на целия дълг на [фирма] е издадено Удостоверение с изх. № 02751/15.09.2016г. от ЧСИ Б. В., с рег. № 890, както и че съответно с декларация от името на взискателя с вх. № 1704/05.05.2017г. е декларирано пред ЧСИ, че цялото задължение към взискателя е изплатено и е направено искане за вдигане на обезпечителните мерки и прекратяване на производството.
Предвид горното в отговора на исковата молба е посочено, че заплатените от [фирма] задължения към [фирма] са за фактури, суми, период, клиентски номер и потребител, за които ищецът в настоящото производство претендира.
Ето защо, в отговора се твърди, че търсената от [фирма] сума от [фирма] е недължима, както и предявеният срещу [фирма], с ЕИК:[ЕИК], иск с правно основание чл. 422 от ГПК е неоснователен и недоказан.
С Определение № 3640/18.04.2018г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
По искане на ищеца с протоколно определение от проведеното на 05.06.2018г. открито съдебно заседание, на основание чл. 219 от ГПК, съдът е КОНСТИТУИРАЛ в качеството на трето лице-помагач на страната на ищцовото дружество [фирма], с ЕИК:[ЕИК], в настоящото производство – [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Централен, ул. „Х. В предоставения едномесечен срок не е постъпило писмено становище от третото лице-помагач.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество [фирма], представлявано от А. Щ. К., редовно призовани, не се явява законният представител, представлява се от адвокат М. П., която поддържа депозираната искова молба и ангажира доказателства за установяване на твърденията в нея.
Ответното дружество [фирма], редовно призовани, не се явява законният представител, представлява се от адвокат П. П., който оспорва предявените искове, като поддържа депозирания писмен отговор и направените в него възражения.
Третото лице-помагач [фирма], редовно призовани, не се явява законен или процесуален представител, не е изразено становище по спора.
По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушано е заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същото е прието и приобщено към доказателствения материал по делото. Проведен е разпит на двама свидетели.
След съвкупен анализ на представените от страните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2803/2017г. по описа на Районен съд – [населено място], ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 8714/16.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Детелина” № 9, ет. 1, ап. 1, да заплати на кредитора [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Драгоман” № 14, ет. 5, представлявано от А. Щ. К., чрез пълномощника М. С. П., адвокат, следните суми:
- сумата от 1 153,59 /хиляда сто петдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ лева, главница, представляваща заплатена от наемодателя [фирма] вместо наемателя [фирма] използвана ел. енергия за автополигон и картинг писта, която наемателят е бил задължен да плати, съгласно Договор за наем от 15.04.2015г. по фактури, както следва: Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г.; Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г.; Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г.; Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г.; Фактура № [ЕГН]/30.09.2015г. и Фактура № [ЕГН]/31.10.2015г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /16.10.2017г./ до окончателното изплащане на дължимото;
- сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева – платена държавна такса и
- сумата от 300,00 /триста/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на 17.11.2017г. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение с вх. № 7484/29.11.2017г. срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2803/2017г. – III състав на Районен съд – [населено място].
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2803/2017г. – III състав по описа на Районен съд – [населено място].
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
От представените доказателства се установява, че с Договор за наем от 15.04.2015г., сключен между [фирма], в качеството си на наемодател, и [фирма], в качеството си на наемател е, че наемодателят предоставил за временно и възмездно ползване на наемателя, който се съгласил да наеме, следния собствен на наемодателя недвижим имот, съгласно Нотариален акт № 101, том IV, рег. № 6412, дело № 658 от 2007г. – Служба по вписванията, [населено място], а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /АВТОПОЛИГОН и КАРТИНГПИСТА/ с идентификатор № 77195.707.95, част от паркинг, асфалтова площадка от 2 000,00 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана и начин на трайно ползване: за други видове спорт, находящ се в землището на [населено място] по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК – [населено място], със стар идентификатор: квартал 764, парцел 2 и съседи ПИ: 77195.707.3; 77195.707.96; 77195.707.6 и 77195.707.78, както и АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с идентификатор № 77195.707.95.2, със застроена площ от 153,00 кв.м., с брой етажи 2 и предназначение: Административна, делова и АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с идентификатор № 77195.707.95.3, със застроена площ от 164,00 кв.м., с брой етажи 1 и предназначение: Административна, делова. Така описаният недвижим имот бил предоставен на наемателя за временно и възмездно ползване за период от 11 месеца, ведно с електрическата и ВиК инсталации, както и с всички останали инсталации и съоръжения, прикрепени трайно към наетия имот.
В раздел III и IV от процесния договор за наем, страните уговорили правата и задълженията, които има наемодателят, респ. наемателят. Установява се от раздел IV, чл. 4, ал. 5 от Договора за наем, че наемателят се задължил „... да заплаща за своя сметка за срока на договора всички разходи, свързани с ползването на наетия имот – за електрическа енергия, вода, телефон, охранителни системи, застраховка на имота, както и разходите за обикновени текущи ремонти и поправки на повреди, които са следствие на обикновеното употребление на имота”. На следващо място видно от раздел V. „Прекратяване и изменение на договора” е, че действието на Договора за наем, сключен на 15.04.2015г., се прекратява при следните условия, а именно: 1) с изтичането на срока, за който е сключен; 2) по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма; 3) с едномесечно предизвестие, изразено писмено от една от страните и 4) при развалянето му по реда, уреден в ЗЗД.
Към делото е приобщено Писмо от 08.05.2018г. от [фирма] с приложени копия от документи за промяна на титуляра по партида на Клиентски № [ЕГН], клиент [фирма], с ЕИК:[ЕИК]. Към писмото са приложени, както следва: Удостоверение № 18/21.02.2006г. за въвеждане в експлоатация на строеж, от което се установява, че по отношение на „Картинг писта”, находяща се в УПИ II, кв. 764-С. по плана на [населено място], строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти на 24.10.2005г. от [община], приложена екзекутивна документация, Разрешение за строеж № 385/01.11.2005г., издадено от [община] и изискванията към строежите, съгласно чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Към представената от [фирма] преписка е приложен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 101, том IV, рег. № 6412, дело № 658 от 16.11.2007г. по описа на В. С. – Нотариус с № 079 по регистъра на НК на РБ, с район на действие: Районен съд – [населено място], видно от който [фирма], с ЕИК:[ЕИК], в качеството си на продавач, продало на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], в качеството си на купувач, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /АВТОПОЛИГОН и КАРТИНГПИСТА/ с идентификатор № 77195.707.95, целият с площ от 4 000,00 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана и начин на трайно ползване: за други видове спорт, находящ се в землището на [населено място] по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК – [населено място], със стар идентификатор: квартал 764, парцел 2 и съседни ПИ: 77195.707.3; 77195.707.96; 77195.707.6 и 77195.707.78, ВЕДНО с построените в имота – ГАРАЖ с идентификатор № 77195.707.95.1, със застроена площ от 94,00 кв.м., с брой етажи – 1 бр. и предназначение: Хангар, депо, гараж – АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с идентификатор № със застроена площ от 153,00 кв.м., с брой етажи 2 бр. и предназначение: Административна, делова и АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с идентификатор № 77195.707.95.3, със застроена площ от 164,00 кв.м., с брой етажи 1 бр. и предназначение: Административна, делова. На следващо място към Писмото от 08.05.2018г. на [фирма] са приложени също: Заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия с вх. № 15713051/24.08.2015г., видно от която Р. К. Щ., упълномощен да представлява [фирма] с нотариално заверено Пълномощно от 17.04.2015г., заявил желанието си да получава електрическа енергия за обект с ИТН № 1607391 и Клиентски № [ЕГН], находящ се на адрес: [населено място], п.к. 6300, павилион „паркинг К.”, като от Декларация за достъп до мрежата за Клиентски № [ЕГН] се установява, че достъпът до мрежата е необходим за постоянно захранване, а с Декларация на наемодателя от 24.08.2015г. за Клиентски № [ЕГН], А. К., в качеството си на управител на [фирма], дал съгласието си П. М., в качеството му на управител на [фирма], да придобие качеството на клиент на електрическа енергия по смисъла на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] в имот „Павилион паркинг – К.”, с ИТН № 1607391, находящ се в [населено място]. От приложената Декларация за стопански клиент с вх. № 15714151/24.08.2015г., е видно, че Р. Щ. декларирал пред [фирма] желанието си ежемесечно да получава информация за стойността на пренесената и консумирана от [фирма] електрическа енергия чрез електронна фактура, която да бъде изпращана на електронен адрес /e-mail/: [електронна поща]. Видно от Молба с вх. № 15713051/24.08.2015г., депозирана от А. К. до Ръководителя на клиентски енерго център, [населено място] е, че било поискано сторниране на фактурите, издадени на [фирма] по повод наетия от дружеството обект в [населено място] – „Павилион паркинг К.” въз основа на сключен Договор за наем от 18.03.2014г., и префактурирането им на [фирма] с оглед последващия сключен Договор за наем от 15.04.2015г., както и прехвърляне на партидата на новия наемател на обекта.
Към доказателствения материал по делото е приобщено Предизвестие от дата 08.09.2015г., изпратено от управителя на [фирма] до управителя на [фирма], с което на основание чл. 5, б. „в” от Договора за наем/15.04.2015г., наемателят предизвестил наемодателя за прекратяване на сключения процесен договор за наем, считано от 10.09.2015г. В тази връзка бил съставен Анекс от 10.10.2015г. към Договор от 15.04.2015г. за отдаване под наем на недвижим имот, видно от който договорът за наем бил прекратен на основание раздел V, чл. 5, б. „в” от Договора, като съгласно б. „б” от Анекса въз основа на раздел II, чл. 2, ал. 1 от Договора за наем от 15.04.2015г., били заплатени 4 000,00 лева, за което била издадена фактура.
Установява се от приобщената по делото Покана за доброволно плащане от 28.10.2015г., изпратена от управителя на [фирма] до управителя на [фирма], че консумираната от [фирма] ел. енергия не била заплатена от последния, поради което ел. захранването в имота било преустановено.
Въз основа на Препис-извлечение от сметка от 09.11.2015г., съгласно което [фирма] дължало на [фирма] общо сумата в размер на 1 163,32 лева, от която 1 146,46 лева – главница за периода от 13.04.2015г. до 12.09.2015г., ведно с лихва в размер на 16,86 лева, начислена за периода от 18.09.2015г. до 09.11.2015г. за обект на потребление с ИТН № 1607391, находящ се в [населено място], с Клиентски № [ЕГН], за което задължение били издадени следните фактури: Фактура № [ЕГН]/13.04.2015г.; Фактура № [ЕГН]/13.05.2015г.; Фактура № [ЕГН]/13.06.2015г.; Фактура № [ЕГН]/13.07.2015г. и Фактура № [ЕГН]/13.08.2015г., [фирма] подало в Районен съд – [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 2355/09.11.2015г. Вследствие на образуваното ч.гр.д. № 2355/2015г. по описа на Районен съд – [населено място] била издадена Заповед № 8698/09.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на която съдът разпоредил длъжникът [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „ № представлявано от П. Б. М., да заплати на кредитора [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „, представлявано от М. М. М.-Дьорфлер и Ж. П. С., чрез юрисконсулт, следните суми: сумата от 1 146,46 лева – главница, представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 13.04.2015г. до 12.09.2015г., на основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] и чл. 98а от ЗЕ, за доставена и незаплатена ел. енергия по партида на длъжника с Клиентски № [ЕГН], отнасяща се за обект на потребление: [населено място], *1495, ИТН № сумата от 16,86 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 18.09.2015г. до 09.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК /09.11.2015г./ до изплащане на дължимото, както и направените по заповедното производство разноски от 25,00 лева – заплатена държавна такса и сумата от 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. След влизане в сила на Заповед № 8698/09.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2355/2015г. по описа на Районен съд – [населено място], съдът издал в полза на кредитора [фирма] Изпълнителен лист от дата 05.01.2016г. за осъждане на длъжника [фирма] да заплати на кредитора подробно описаните по-горе суми, инкорпорирани в Заповедта. Видно от Молба с вх. № 1946/16.08.2016г., подадена от [фирма] е, било образувано изп.д. № 603/2016г. по описа на ЧСИ Б. В., с рег. № 890, с район на действие: Окръжен съд – [населено място]. Въз основа на така образуваното изпълнително дело до длъжника била изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 02640/07.09.2016г., като със Запорно съобщение с изх. № 02646/07.09.2016г. бил наложен запор на сметките на длъжника към банка [фирма], както и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и банкови касетки, предоставени за управление на Банката, а със Запорно съобщение с изх. № 02647/07.09.2016г. бил наложен запор на ППС с ДК [рег.номер на МПС] , лек автомобил марка „Нисан”, модел „А. тино”, собственост на длъжника [фирма]. Установява се от Преводно нареждане за кредитен превод от 14.09.2016г., че по повод на образуваното изп.д. № 603/2016г., [фирма] наредило по сметката на ЧСИ Б. В. сумата от 3 026,69 лева, като с Преводно нареждане за кредитен превод от 26.09.2016г. ЧСИ Б. В. наредил по сметка на [фирма] сумата от 2 025,07 лева, с посочено основание за плащане – „пълно плащане изп.д. № 603/2016г.” с длъжник по изпълнителното дело – [фирма]. Видно е, че с Преводно нареждане за кредитен превод от 26.09.2016г. ЧСИ Б. В. наредил към ТД на НАП – [населено място] сумата от 712,43 лева, представляваща публични задължения по смисъла на чл. 191 от ДОПК, дължими от [фирма]. Установява се от Преводно нареждане за кредитен превод от 04.10.2016г., че [фирма] превело по сметка на ЧСИ Б. В. сумата от 1 280,07 лева, посочвайки, че същата е надвнесена досежно образуваното изп.д. № 603/2016г. срещу длъжника [фирма], като в тази връзка ЧСИ Б. В. с Преводно нареждане за кредитен превод от 30.12.2016г. превел надвнесената по изп.д. № 603/2016г. сума на ответното дружество. Видно от Удостоверение с изх. № 02751/15.09.2016г., издадено от ЧСИ Б. В. е, че задължението на [фирма] по изп.д. № 603/2016г. е изплатено изцяло, като последното е потвърдено с Декларация с вх. № 1704/05.05.2017г. на [фирма], с която кредиторът е поискал прекратяване на изпълнителното производство.
Приложени са 6 броя фактури, ведно с 12 броя системни бонове към тях, а именно:
1) Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г. за отчетен период – месец Май 2015г. /13.04.2015г. – 12.05.2015г./ за Клиентски № [ЕГН], при обект: Павилион паркинг „К.” /като в представената от [фирма] фактура за обект е посочен „Картинг”/, [населено място], с ИТН № 1607391, на обща стойност 490,38 лева с ДДС, със срок за плащане – до 17.09.2015г. и дата на данъчното събитие – 07.09.2015г. Към посочената фактура са приложени системен бон с № 1870750/01.03.2016г. за сумата от 490,38 лева с ДДС – главница и системен бон с № 1870749/01.03.2016г. за сумата от 22,65 лева с ДДС – лихва за забава, издадени от [фирма] за Клиентски № [ЕГН] и обект на потребление с ИТН № 1607391, с посочено задължено лице [фирма];
2) Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г. за отчетен период – месец Юни 2015г. /13.05.2015г. – 12.06.2015г./ за Клиентски № [ЕГН], при обект: Павилион паркинг „К.” /като в представената от [фирма] фактура за обект е посочен „Картинг”/, [населено място], с ИТН № 1607391, на обща стойност 507,20 лева с ДДС, със срок за плащане – до 17.09.2015г. и дата на данъчното събитие – 07.09.2015г. Към посочената фактура са приложени системен бон с № 1870753/01.03.2016г. за сумата от 507,20 лева с ДДС – главница и системен бон с № 1870752/01.03.2016г. за сумата от 23,42 лева с ДДС – лихва за забава, издадени от [фирма] за Клиентски № [ЕГН] и обект на потребление с ИТН № 1607391, с посочено задължено лице [фирма];
3) Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г. за отчетен период – месец Ю. 2015г. /13.06.2015г. – 12.07.2015г./ за Клиентски № [ЕГН], при обект: Павилион паркинг „К.” /като в представената от [фирма] фактура за обект е посочен „Картинг”/, [населено място], с ИТН № 1607391, на обща стойност 134,14 лева с ДДС, със срок за плащане – до 17.09.2015г. и дата на данъчното събитие – 07.09.2015г. Към посочената фактура са приложени системен бон с № 1870755/01.03.2016г. за сумата от 134,14 лева с ДДС – главница и системен бон с № 1870754/01.03.2016г. за сумата от 6,20 лева с ДДС – лихва за забава, издадени от [фирма] за Клиентски № [ЕГН] и обект на потребление с ИТН № 1607391, с посочено задължено лице [фирма];
4) Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г. за отчетен период – месец Август 2015г. /13.07.2015г. – 12.08.2015г./ за Клиентски № [ЕГН], при обект: Павилион паркинг „К.” /като в представената от [фирма] фактура за обект е посочен „Картинг”/, [населено място], с ИТН № 1607391, на обща стойност 7,37 лева с ДДС, със срок за плащане – до 17.09.2015г. и дата на данъчното събитие – 07.09.2015г. Към посочената фактура са приложени системен бон с № 1870757/01.03.2016г. за сумата от 7,37 лева с ДДС – главница и системен бон с № 1870756/01.03.2016г. за сумата от 0,35 лева с ДДС – лихва за забава, издадени от [фирма] за Клиентски № [ЕГН] и обект на потребление с ИТН № 1607391, с посочено задължено лице [фирма];
5) Фактура № [ЕГН]/30.09.2015г. за отчетен период – месец Септември 2015г. /13.08.2015г. – 12.09.2015г./ за Клиентски № [ЕГН], при обект: Картинг, находящ се в [населено място], ул. „Старо пловдивско шосе”, с ИТН № 1607391, на обща стойност 7,37 лева с ДДС, плюс 1 139,09 лева – просрочени стари задължения, със срок за плащане – до 12.10.2015г. Към посочената фактура са приложени системен бон с № 1870759/01.03.2016г. за сумата от 7,37 лева с ДДС – главница и системен бон с № 1870758/01.03.2016г. за сумата от 0,29 лева с ДДС – лихва за забава, издадени от [фирма] за Клиентски № [ЕГН] и обект на потребление с ИТН № 1607391, с посочено задължено лице [фирма];
6) Фактура № [ЕГН]/31.10.2015г. за отчетен период – месец Октомври 2015г. /13.09.2015г. – 12.10.2015г./ за Клиентски № [ЕГН], при обект: Картинг, находящ се в [населено място], ул. „Старо пловдивско шосе”, с ИТН № 1607391, на обща стойност 7,13 лева с ДДС, със срок за плащане – до 10.11.2015г. Към посочената фактура са приложени системен бон с № 1870762/01.03.2016г. за сумата от 7,13 лева с ДДС – главница и системен бон с № 1870761/01.03.2016г. за сумата от 0,22 лева с ДДС – лихва за забава, издадени от [фирма] за Клиентски № [ЕГН] и обект на потребление с ИТН № 1607391, с посочено задължено лице [фирма].
Приобщена по делото е разпечатка от електронна поща, досежно проведена кореспонденция от месец ноември 2017г. между [фирма] и управителя на ответното дружество [фирма], видно от която от страна на [фирма] е заявено, че в базата данни на последния „не е открит обект с титуляр фирма [фирма], с ЕИК:[ЕИК] с място на потребление в [населено място]”, както и че „фактура-оригинал се издава само веднъж” и че „всички фактури се изпращат веднага след издаването им”. Представена е и разпечатка от електронна кореспонденция от 20.11.2017г., видно от която ответникът, ползвайки e-mail адрес [електронна поща] изпратил до процесуалния представител на ищеца съобщение, във връзка с уточняване плащането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От Писмо/26.10.2018г. на [фирма] се установява, че електрозахранването до обект с ИТН № 1607391 не е било прекъсвано, като проверката била сторена за предхождащ период от 3 години. Видно от Молба с дата 13.11.2018г. на [фирма] е, че електрозахранването до обект с ИТН № 1607391 не е било прекъсвано за периода от началото на 2015г. до 01.04.2016г., като също така е заявено, че ел. енергията за обект с ИТН № 1607391 се отчита от един електромер.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Свобода Г. К. и Д. З. П..
Свидетелката Свобода Г. К. излага, че е упълномощено лице от фирма [фирма] да представлява фирмата пред трети лица. Твърди, че през месец април 2015г. на ответника [фирма] бил отдаден под наем имот – „Картинг писта и автополигон”, съгласно сключен между страните по делото договор за наем. Сочи, че друг имот, освен посочения от свидетелката, [фирма] не е отдавало под наем на [фирма]. Заявено е, че имотът бил захранен с ток, вода и с всичко необходимо.
К. излага, че имотът представлява административна част като хотелска, ресторантска, паркинг и гаражи. Сочи, че наименованието на целия имот е „Картинг писта”, като същият е разделен на два имота, в който попада имотът на [фирма]. Твърди, че процесният договор за наем бил сключен за 11 месеца, като малко преди да изтече срокът му от [фирма] уведомили [фирма], че прекратяват действието на договора. Посочва се, че впоследствие се оказало, че ел. захранването на обекта било спряно поради неплащане на ел. енергията по издадени фактури. Навежда се, че след прекратяване на договора за наем с ответника имало други наематели, желаещи да наемат имота и да го ползват. Сочи се, че предвид на това се наложило управителят на [фирма] да проведе телефонна кореспонденция с управителя на [фирма], като от последния било обещано да бъде заплатено задължението за ел. енергия. Твърди се, че не се стигнало до заплащане на задължението за ел. енергия от страна на [фирма], поради което [фирма] пристъпило към заплащане, за да могат впоследствие желаещите наематели да ползват обекта.
Свидетелката твърди, че плащането било осъществено лично от нея, в брой през месец Март 2016г., на каса в Пощата. Сочи, че за извършеното плащане на К. й били издадени касови бонове, които са представени по настоящото дело. Излага, че свидетелката не знае дали тези плащания са осчетоводени от [фирма].
К. излага, че не знае дали преди сключването на договора за наем с [фирма] ищецът е имал други договорни отношения. Твърди се, че наемателят преди [фирма] бил [фирма], като последният бил коректен, плащайки си всичко. Посочва, че след като прекратил договорните си отношения с [фирма], ищецът отдал обектите си под наем на ответното дружество. Навежда, че електроподаването на обектите било спряно през месец октомври, когато процесният договор за наем между страните бил прекратен, като от [фирма] тогава разбрали, че няма ток в обектите. Твърди, че токът бил възстановен, когато ищецът заплатил натрупаните задължения след месец март 2016г., като задълженията били платени, ведно с начислените лихви.
В свидетелските показания се сочи, че в имота, отдаден под наем на ответника, има една партида, т.е. че в поземления имот и двете сгради в него имат един електромер. Твърди, че „Павилион-паркинг К.” е друго наименование на същия този поземлен имот и двете сгради.
Свидетелят Д. З. П. посочва, че с управителя на [фирма] се познават от 2012г., когато фирмата била регистрирана, като П. е счетоводител на фирмата, завеждащ всички документи и грижещ се за счетоводното обслужване на фирма [фирма]. Излага, че между ответника и ищцовото дружество бил сключен първоначално договор за картинг пистата, като според П. на по-късен етап се сключил договор за ползване на помещения, които били като административна част към картинг пистата. Свидетелят заявява, че от 2016г. е предал всички документи на собственика на фирмата. Посочва, че при подписването на договора за наем присъствали управителите на двете дружества, като според П. договорът бил нотариално заверен. Сочи, че плащането на наемната цена ставало на 3 месеца. П. твърди, че първоначално през 2013г. бил подписан договорът за наем на картинг пистата, а през 2015г. бил подписан и договорът за административната част от пистата.
Навежда се, че по отношение на картинг пистата не е имало проблем, като при нанасянето на ответника в административната сграда имало проблем с тока, като според П. шалтерът бил дръпнат заради проблеми с предишни наематели на сградата. Сочи се, че бил прекаран временен кабел от друго място, за да може да бъде захранена сградата с ток, като свидетелят не може да каже откъде е било захранването с ток – дали от [фирма], [населено място] или от друг доставчик.
П. твърди, че той лично не е заплащал сметки за ток, като също така в тази връзка не е получавал фактури за заплащане на ел. енергия. Свидетелят посочва, че при него са идвали фактурите, като той ги завеждал в дневниците. Излага, че П. е извършвал разплащания само по отношение на заплатите на работниците към фирмата. Твърди, че за друго наименование на процесния обект П. не е чувал да има, освен „Картинг писта”.
На следващо място свидетелят сочи, че фактурата се издава за месеца, за който се отнася, като се посочва, че всички фактури за ток се издават за месеца, за който е изразходвано количеството ел. енергия. Излага, че има закон, според който всички продажби, които се извършват, задължително следва да бъдат заведени в дневниците за месеца, за който се отнасят. Твърди се, че по Закона за счетоводството официалният документ е фактурата, а касовата бележка показва плащането, като в касовата бележка или се отразява за какво е плащането или се отбелязва номерът на фактурата, по която се плаща. Сочи, че фактурата и касовата бележка вървят заедно, като по принцип законът допуска издаване на касова бележка без фактура.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са последователни и безпротиворечиви, потвърждавайки се от събраните по делото писмени доказателства, като дискредитира същите в частта им по отношение прекъсването на електрозахранването в процесния обект, предвид представените два броя справки от дата 26.10.2018г. и дата 13.11.2018г. от третото лице-помагач [фирма], от които се установи, че електрозахранването до обект с ИТН № 1607391 не е било прекъсвано за периода от началото на 2015г. до 01.04.2016г.
За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, по искане на ищеца, съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С. Т.. От приетото заключение на назначената и извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е установило, че в компютърната система на [фирма] за обект „Паркинг К.” е открит ИТН с № 1607391. Твърди, че на 24.08.2015г. със Заявление-декларация с вх. № 15713051/24.08.2015г., подадено от [фирма] до [фирма], е поискано електрическата енергия за обект с ИТН № 1607391 „Паркинг К.” да бъде получавана от фирма [фирма], като въз основа на посоченото Заявление-декларация в [фирма] за обект с ИТН № 1607391 „Паркинг К.” на 24.08.2015г. е открит Клиентски № [ЕГН] на името на [фирма] и е закрит стар Клиентски № [ЕГН] на името на [фирма] – предишен наемател. Експертът сочи, че от 13.10.2015г. електрическата енергия за обект с ИТН № 1607391 „Паркинг К.” се фактурира на наемодателя по Клиентски № 10000891958 – [фирма].
Излага се, че датите на издаване на всяка една от процесните фактури са посочени в самите фактури /от л. 14 до л. 17 от делото/, като в експертизата същите са подробно описани в Справка № 02.
Вещото лице посочва, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на [фирма] на датите, на които са издадени, като същите са осчетоводени като вземане от [фирма].
Експертът заявява, че касовият бон е първичен счетоводен документ за извършено плащане в брой, като в него се съдържа информация за номера на фактурата, по която се извършва плащането; клиентският номер на задълженото лице; платена сума /данъчна основа; ДДС и фактурна стойност/. Сочи се, че като платец на сумата се изписва клиентският номер и името на задълженото лице – в случая [фирма], независимо от кого реално е платена сумата. Вещото лице навежда, че касовите бонове не са осчетоводени в [фирма], което означава, че плащането не е извършено с парични средства на дружеството-ищец, а от управителя на [фирма] като физическо лице. Твърди се, че датата на плащане по всички касови бонове е 01.03.2016г.
В заключението на експертизата е изложено, че [фирма] е платило електроенергия по същите фактури с платежно нареждане от 14.09.2016г. /след направеното плащане по същите фактури от [фирма]/. Твърди се, че с цитираното платежно нареждане са преведени от сметка на [фирма] по сметка на ЧСИ Б. В. 3 026,69 лева, от които: 1 146,46 лева – сума за главница /по фактури, посочени в Справка № 04 от експертизата, л. 218 от делото/; 16,86 лева – мораторна лихва до 09.11.2015г.; 96,69 лева – законна лихва от 09.11.2015г. до 07.09.2016г.; 325,00 лева – разноски в съдебното производство; 434,00 лева – разноски по изпълнителното дело; 209,76 лева – дължима сума по т. 26 от Тарифата на ЧСИ; 712,43 лева – присъединени задължения към НАП и 85,49 лева – дължима върху присъединени задължения към НАП сума по т. 26 от Тарифата на ЧСИ.
Посочено е, че с платежно нареждане от 26.09.2016г. ЧСИ Б. В. е превел от своя банкова сметка по банкова сметка на [фирма] сумата от 2 025,07 лева с посочено основание за превода – „пълно плащане по изп.д. № 603/2016г.”. Навежда се, че с изплатената сума от 2 025,07 лева от ЧСИ към [фирма] са погасени вземания на дружеството-взискател, посочени в Справка № 04 от експертизата /л. 218 от делото/. Твърди се, че от получената сума в размер на 2 025,07 лева в [фирма] е задържана сумата от 745,00 лева, като на 04.10.2016г. с платежно нареждане е възстановена от разплащателна сметка на [фирма] по разплащателна сметка на ЧСИ Б. В. сумата от 1 280,07 лева. Излага се, че посоченото основание за банковия превод е „клиентски № [ЕГН] – надвнесена сума”. Сочи се от вещото лице, че възстановената сума от 1 280,07 лева, включва: главница по описаните в Справка № 04 от експертизата /л. 218 от делото/ пет броя фактури на обща стойност 1 146,46 лева и лихви в размер на 133,61 лева. Навежда се, че посочената сума е възстановена по сметка на ЧСИ, тъй като на 01.03.2016г. в [фирма] е постъпило плащане, извършено с приложените по делото касови бонове на обща стойност от 1 153,59 лева – по същите тези пет броя фактури за 1 146,46 лева плюс плащане по Фактура № [ЕГН]/31.10.2015г. за 7,13 лева. Посочва се, че с платежно нареждане от 30.12.2016г. ЧСИ Б. В. е превел сумата от 1 280,07 лева по разплащателна сметка на [фирма] с посочено основание за превода – „надвнесена сума по изп.д. № 603/2016г.”.
Заявено е от експерта, че след възстановяване на сумите от ЧСИ на ответника няма плащания на консумирана електрическа енергия от [фирма] по процесните фактури.
На следващо място в експертизата се твърди, че процесните по делото фактури са издадени от [фирма] по клиентски номер и име на [фирма], като плащането е направено на дата 01.03.2016г. Посочва се, че плащането не е осчетоводено в счетоводството на [фирма] по никакъв начин. Заявено е, че плащането, направено от ищеца е осчетоводено в счетоводството на [фирма] като плащане, направено от [фирма], тъй като в касовите бонове излиза клиентският номер и името на задълженото лице по процесните фактури.
Вещото лице сочи, че в периода от сключване на Договора за наем на 15.04.2015г. до неговото прекратяване /10.10.2015г./ за обект „Паркинг К.” с ИТН № 1607391 не са начислени други задължения, извън посочените в процесните фактури.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по така изготвената експертиза като пълно, компетентно, обективно и обосновано.
На базата на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По отношение допустимостта на иска:
Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД за установяване на паричното вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 2803/2017г. – III състав по описа на Районен съд – [населено място], по което срещу ответното дружество е издадена Заповед № 8714/16.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено Възражение с вх. № 7484/29.11.2017г. от длъжника [фирма], за което кредиторът е уведомен със съобщение, връчено на 04.01.2018г. Исковата молба е подадена в съда на 30.01.2018г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, за спазването на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което предявеният иск е заявен от надлежна страна пред компетентния за това съд и в определения срок /едномесечен от получаване на съобщението, за подадено възражение от страна на длъжника в заповедното производство/.
По отношение основателността на иска:
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на Договор за наем от 15.04.2015г., като не е спорно по делото, че управителят на ответното дружество е подписал Договора, с оглед на което последният е породил своето правно действие. Договорът за наем е двустранен, възмезден, неформален и консенсуален, като същият се счита за сключен с постигане на съгласие между страните. Договорът за наем поражда задължения и за двете страни: за наемодателя – да предостави на наемателя наетата вещ за временно ползване и за наемателя – да плати цената на предоставеното му ползване на наетата вещ, както и разходите, свързани с това ползване, т.е. всяка от страните по този договор поема задължения срещу поетите насрещни задължения към нея от другата страна.
В настоящия случай по делото е представен Договор за наем от 15.04.2015г., подписан от страните, като ответникът-наемател не оспорва възникването на облигационното правоотношение, както и положения подпис за „наемател”, включително и конкретните клаузи на съглашението, поради което документът се ползва с формална доказателствена сила и следва да се приеме, че страните по делото са обвързани от договорната връзка. Ето защо, съдът намира, че се доказа наличието на валидно наемно правоотношение, като от приложения Договор за наем от 15.04.2015г. се установяват и конкретните параметри на постигнатите между съконтрахентите уговорки, пораждащи типичните за този вид договори и целени от страните правни последици.
Анализът на ангажираната доказателствена съвкупност установява, че по силата на представения Договор за наем от 15.04.2015г., за което и страните не спорят, сключилите го правни субекти са страни по валидно наемно облигационно правоотношение, по което ищецът е имал качеството наемодател, а ответникът – на наемател, за ползване от последния на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ / с идентификатор № 77195.707.95, част от паркинг, асфалтова площадка от 2 000,00 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана и начин на трайно ползване: за други видове спорт, находящ се в землището на [населено място] по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК – [населено място], със стар идентификатор: квартал 764, парцел 2 и съседи ПИ: 77195.707.3; 77195.707.96; 77195.707.6 и 77195.707.78, както и АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с идентификатор № 77195.707.95.2, със застроена площ от 153,00 кв.м., с брой етажи 2 и предназначение: Административна, делова и АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА с идентификатор № 77195.707.95.3, със застроена площ от 164,00 кв.м., с брой етажи 1 и предназначение: Административна, делова. Договорът за наем бил сключен за срок от 11 месеца, като съгласно чл. 4, ал. 5 от Договора, наемателят се задължил да заплаща и всички разходи, свързани с ползването на наетия имот, които включват, но не се ограничават и до разходите за потребена консумирана електрическа енергия. От събрания доказателствен материал също се доказа освен сключването на процесния договор между страните, както и действието на същия за периода от датата му на сключване /15.04.2015г./ до датата на прекратяването му с Анекс от 10.10.2015г.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил дължимите разходи за ползване на наетия обект за консумирана електроенергия на Е. Електроснабдяване, поради което ищецът е изпълнил задълженията на наемателя, като е заплатил дължимите суми, и ответникът дължи връщане на същите. Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че процесните по делото фактури на които се позовава ищеца, и по които твърди, че е извършил плащането на електроенергията са издадени от [фирма] по клиентски номер и име на [фирма], като макар и ищецът да е извършил плащане на 01.03.2016г., то същото не е осчетоводено в счетоводството на [фирма], поради което в счетоводството на третото лице-помагач плащането е осчетоводено, като сторено от [фирма], тъй като в касовите бонове се изписва клиентският номер и името на задълженото лице по фактурите – в настоящия случай [фирма], независимо от кого реално е платена сумата. Предвид изложеното, а също така и с оглед сторените констатации от вещото лице, се доказа, че касовите бонове не са осчетоводени в ищцовото дружество, което означава, че плащането не е извършено с парични средства на [фирма]. Това обстоятелство се доказа и от събраните гласни доказателства, в които свидетелката Свобода К. заяви, че „плащането било осъществено лично от нея, в брой през месец Март 2016г., на каса в Пощата”, като К. „не знае дали тези плащания са осчетоводени от [фирма]”. Съгласно принципа на документална обоснованост, залегнал в разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството, всяко записване в счетоводството на предприятието следва да се основава на редовни и автентични документи. Наличието на документална обоснованост е основание за доказване на стопанските операции, за изписването им и респективно отразяване в счетоводството. Събитията и сделките се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма – в този смисъл чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството. Съответно съдът не може да цени представените по делото фактури, с приложените към тях системни касови бонове, както и да гради фактически и правни изводи от тях, доколкото същите не могат да служат като достатъчно доказателство в подкрепа на твърденията на ищеца, тъй като същите са оспорени от ответника с представения отговор, а ищеца не ангажира други доказателства чрез които да установи извършеното плащане. Съдът намира, че по делото е установено, че от 15.04.2015г. до 10.10.2015г. между страните по делото е съществувало наемно правоотношение, по силата на което на ответното дружество е бил предоставен за ползване подробно описания в процесния договор за наем недвижим имот, намиращ се в [населено място], който е ползван от ответника, като [фирма] е поело задължението да заплаща както наемната цена, така и разходите за консумираната ел. енергия. Ищецът по делото обаче не доказа, че претендираната от него сума за използвана ел. енергия е била заплатена от [фирма], вместо наемателя [фирма], която сума съгласно уговореното в договора за наем се дължи от дружеството-наемател, поради което искът му за нейното установяване се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая ищецът не установи фактите, на които основава искането си.
Последица от неоснователността и недоказаността на исковата претенция за претендираната главница по издадените фактури е и извод за неоснователност на обусловения от него акцесорен иск – за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /16.10.2017г./ до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските:
Страните са заявили претенции за съдебни разноски, като са представили и списъци по чл. 80 от ГПК.
При този изход на делото, с отхвърляне на предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски се следват на ответника, поради което ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски по делото в общ размер на 500,00 /петстотин/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за тяхното извършване. /л. 50, л.231 и л.232 от делото/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Д, представлявано от управителя А. К., чрез адвокат М. С. П., АК – [населено място], с адрес за призоваване: [населено място], бул. „Ш , за признаване на установено, че [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Д, му дължи сумата от 1 153,59 /хиляда сто петдесет и три лева и петдесет и девет стотинки/ лева – главница, представляваща платено от наемодателя [фирма], с ЕИК:[ЕИК], задължение на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], за консумирана и неплатена електроенергия към [фирма], която наемателя е бил задължен да плати съгласно Договор за наем от 15.04.2015г. по фактури, както следва: Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г.; Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г.; Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г.; Фактура № [ЕГН]/07.09.2015г.; Фактура № [ЕГН]/30.09.2015г. и Фактура № [ЕГН]/31.10.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /16.10.2017г./ до окончателното изплащане на дължимото, за която сума е издадена Заповед № 8714 от 16.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2803/2017г. по описа на Районен съд – [населено място].

ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Д, представлявано от управителя А. К., чрез адвокат М. С. П., АК – [населено място], с адрес за призоваване: [населено място], бул. „Ш, , ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „Д , сумата от 500,00 /петстотин/ лева, представляваща сторени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Централен, ул. „Х

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – [населено място] в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: