Производството е образувано по жалба на Й. П. Х., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], ул. „**, против Наказателно постановление № 18-1116-000625/14.05.2018 г., на ** Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева.
С жалбата Х. моли издаденото НП да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Н., който поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и неправилно.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, от фактическа страна установи следното:
На 23.03.2018 година, длъжностни лица на Сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР – Б. – актосъставителят А. А., в присъствието на свидетеля Н. К. е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 0366420, за това, че на 23.03.2018 година, около 19.05 часа, в Б. и по улица **, в посока от улица **, към Ц., управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес“, с рег. номер **, като не се съобразява с атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и конкретната пътна обстановка и допуска ПТП с материални щети, като с предна лява гума навлиза в дупка и я пука.
Актът е съставен и връчен в присъствие на жалбоподателя и подписан лично от него, без възражения.
Въз основа на акта, на 14.05.2018 година, ** в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Б., издал атакуваното НП № 18-1116-000625/14.05.2018 г., с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева.
НП е връчено на жалбоподателя на 28.05.2018 г.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителят А. А. и свидетеля по акта Н. К.. Същите са категорични, че са изпратени от дежурния за ПТП и отивайки на място от водача разбрали, че движейки се е попаднал в дупка на пътя и спукал гума, за което съставили протокол за ПТП и АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от разпитаните по делото свидетели, приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – основателна, поради следните съображения:
В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, които при условията на чл.189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.16 НПК вр. чл.84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
В хода на съдебното следствие е оспорена формалната доказателствена сила на редовно издадения АУАН относно начина на установените в него факти. При оспорването им, в тежест на органа е да установи в производството пред съда с годни и допустими доказателствени средства извършеното административно нарушение, визирано в оспореното НП.
Видно от акта и обжалваното НП, в нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗДвП, не е направено описание на нарушението. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, вменява в задължение на водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретния случай не е ясно и не е установено защо е прието, че водачът се е движил с несъобразена скорост, както и не е посочено в какво се изразява в конкретния случай несъобразяването от страна на водача на МПС - дали с атмосферните условия, с релефа/без да е посочено на местността/, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства. В НП са изброени част от посочените в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП хипотези – „Не избиране скоростта на движението съобразено с атмосферните условия, релефа, условия на видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства“. Първо - прави впечатление, че АНО не е цитирал цялата норма на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а посочва само част от неизчерпателно посочените в нея хипотези.
Така например остават извън посочения цитат факторите „състояние на пътя“, „състояние на превозното средство“, „превозван товар“, „характер на движението“, които иначе се съдържат като възможности в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Това би следвало да означава единствено, че според АНО тези фактори не са сред обстоятелствата, които жалбоподателят не е съобразил при предприемане на скоростта, с която се е движил на посочения пътен участък.
Същественото обаче е, че не е мотивирано от страна на наказващия орган останалите изрично цитирани в НП фактори, които жалбоподателя не е съобразил. В НП не е посочено какви са били конкретните атмосферни условия, за да се прецени съобразена ли е скоростта на жалбоподателя с тях или не. Не е конкретизиран релефът на местността, нито условията на видимост /мъгла, осветеност и т.н./, още по-малко пък интензивността на движение, за да се извърши преценка за обоснованост на наложеното административно наказание. Тези обстоятелства не са посочени нито в АУАН, нито в НП, а това създава крайна невъзможност не само нарушителят да разбере за какво точно се санкционира, но и е пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказва скоростта му да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост и т.н. Същевременно в обстоятелствената част на НП е посочено, че „допуска ПТП с материални щети като с предна лява гума навлиза в дупки на пътя“, което според съда попада именно към посоченото в чл. 20, ал. 2 ЗДП - „състояние на пътя“, което остава извън посочените в НП фактори.
Нещо повече – крайно недопустимо е при мотивиране налагането на административна санкция да се посочат неизчерпателно всички релевантни обстоятелства, както е в настоящия казус – АНО е отразил, че скоростта на водача не е била съобразена „и с др. обстоятелства“, без да посочва кои са тези други обстоятелства. А ясно е, че тези обстоятелства също биха подлежали на проверка от страна на съда. Това ограничава правото на нарушителя за защита, тъй като реално не знае, по които обстоятелства да се защитава.
Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението. Вместо това наказващият орган се е задоволил да препише текстовата част на сочената за неспазена норма, при това частично и неконкретно, без да изпълни задължението си по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Отделно от горното съдът намира, че в производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на Х. са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани в рамките на съдебното производство и които са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на НП в частта относно налагане на наказание за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на административно наказателното производство. До съставянето на акта се стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за установяване на обстоятелствата по административнонаказателното производство в съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост от характера на източника, от който постъпва доказателствената информация, доказателствата се подразделят на първоначални и производни. Първоначални са тези, които се явяват първоизточник на информация за установяване на обстоятелства по административнонаказателното производство. В случая такива годни първоначални доказателства по административнонаказателната преписка не са събрани. Няма данни при съставяне на акта да са разпитани свидетели- очевидци, според изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Актосъставителят не е бил очевидец на произшествието и не изяснява механизма на ПТП. Актосъставителят не е извършил самостоятелна проверка на механизма на настъпване на ПТП и на причините за него чрез разпит на свидетели –очевидци, други обективни находки, а е направил правната преценка за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДВП от Х. въз основа на личната си убеденост, че принципно при този вид ПТП единствената причина за настъпването му е несъобразяване със скоростта. А основната дейност на този административен орган е да установява извършването на нарушения чрез събирането на доказателства, въз основа на които да извършва оценъчна дейност, а не да дава принципни заключения за техните причини. Последното е свързано и с доказване съставомерността на вмененото деяние чрез установяване на основен елемент от неговата субективна страна-вината.
В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон - ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората-свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата-свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43 ал. 2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.
Ето защо, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, в настоящия случай е следвало в АУАН да присъствал свидетели от първата и втора категория, а именно свидетели – очевидци на деянието. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл. 40 ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 от ЗАНН и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно чл. 42, т. 7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН. Нарушението на това правило представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателно постановление.
Ето защо съдът намира, че липсват годни, събрани по надлежния ред доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които да послужат като основание за съставяне на акта. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт обаче не може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за спора факти.
В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на административното обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление. Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към отговорност и наказано за нарушение лице, без да е доказана по несъмнен начин извършеното нарушение и причините за настъпилото ПТП.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Липсата на безспорни доказателства за деянието не означава само по себе си, че не е извършено това нарушение, но е основание за повишена процесуална активност от страна на АНО с цел обективно, всестранно и пълно установяване на фактическата обстановка. Липсата на първични доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави издаденото в НП необосновано, което е основание за неговата отмяна.
Всичко изложено води до краен извод, че НП следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което не следва да бъдат разглеждани останалите доводите на жалбоподателя по съществото на спора.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1116-000625/14.05.2018 г., на ** Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Б., с което на Й. П. Х., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], ул. „** за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-** в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: