Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Х. К. К., [дата на раждане] , гражданин на Р.Г. с л.к.№ AI 492504/06.04.2011г., издадена от Р.Г. против Наказателно постановление № 21-0000206/19.02.2018г. от А. К. К. – началник ОО“АА“ към ГД „АИ“ [населено място], с което на жалбоподателя на основание чл.178в, ал.5 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500лв. за нарушение на чл.8, ал.1 от Наредба 36/15.05.2006г. на МТИТС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се поддържа, че неосигуряването на преводач на жалбоподателя, който е гръцки гражданин, както в процеса по установяване на административното нарушение, така и в процеса по ангажиране на административно-наказателната му отговорност чрез предявяване на НП е нарушило съществено правото му на защита. Навежда се неправилност на произнасянето по реда на чл.44, ал.4 вр. чл.52, ал.1 ЗАНН, тъй като жалбоподателят притежавал удостоверение за продължително пребиваване на територията на РБългария. Алтернативно се сочи неприложимост на чл.44, ал.4 ЗАНН, поради липсата на писмени обяснения /приложеното обяснение било проформа, като било недопустимо да се искат обяснения от лице, което не е разбрало съдържанието на акта/.
Позовава се на чл.151а ЗДвП, според която лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава-членка на Европейски съюз или от друга държава- страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария могат да управляват МПС на територията на РБългария при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл.151 ЗДвП. Поддържа се, че административнонаказващият орган не се е съобразил т.8. и 9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета от 20.12.20106г, в която било посочено, че с оглед взаимното признаване на свидетелствата за правоуправление на МПС е необходимо държавите членки да предефинират минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни средства. Доказателства за изпълнение на съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това се подновява. Издаденото от Р.Г. свидетелство за правоуправление, удостоверявало, че водачът притежава психологическа годност съгласно националното му законодателство и следвало да се признае на територията на РБългария като държава членка на ЕС.
Били нарушени и императивните разпоредби на чл.42, т.6 и чл.57, ал.1 т.7 ЗАНН, касаещи точната идентификация на нарушителя, тъй като в АУАН и НП е изписано името CH. K., а вярното име е CH. K..
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв. Х., която поддържа изложените в жалбата доводи. Навежда неправилно приложение на посочената санкционна норма.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира становище, в което са изложени подробни съображения, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила, както и за материална му законосъобразност, поради което моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2018г. около 11.50 часа на ПП Е-79 при КПП- Б. поле, на 356км, преди Б., гражданин Ch. K. управлявал влекач Скания от категория N3 с рег [рег.номер на МПС] и прикачено полуремарке Л. от категория О4 с рег. [рег.номер на МПС] , с който извършвал международен превоз на товари /лекарства, шоколад/ по маршрут от Германия до Гърция, видно от CMR от 16.02.2018г. със заверено копие №[ЕИК].
Жалбоподателят бил спрян за проверка от служителите на ОО "АА" –Б. - Г. Г. и К. И., които след направена справка в Регистър за психологически изследвания на водачите в ИИ“АА“ приели, че към момента на проверката водачът не притежава валидно издадено удостоверение за психологическа годност за превоз на товари
Предвид горното, свидетелят К. И., в присъствието на Г. Г. и жалбоподателя, съставил на последния АУАН № 244809/18.02.2018г. за нарушение на чл.8, ал.1, от Наредба 36/15.05.2006г. на МТИТС. Жалбоподателят не говорел български език и при съставяне на акта не присъствал преводач от и на гръцки, или друг разбираем от него език, не му бил представен и писмен превод на съставения акт.
Въз основа на АУАН, било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което за констатираното нарушение на К. е наложена глоба в размер на 500 лева. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД - 14-528/19.02.2018г. е наложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.3 б."г" и ал.2, т.2 от Закона за автомобилните превози - сваляне на предна табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство и документите, свързани с извършения превоз, до заплащане на наложената глоба. На 19.02.2018г. жалбоподателят заплатил наложената му глоба, на която дата на същия е връчено и атакуваното НП.
На Капсималис от МВР са издавани „Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС“ , от 23.08.3011г. с валидност до 07.06.2016 и такова, издадено на 20.02.2018, валидно до 18.02.2019г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания от съда свидетели К. И. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства превод на български езика на международна товарителница, разпечатка от дигитален тахограф, обяснение и декларация от Х. К., АУАН серия А-2017 № 244809 от 18.02.2018г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-528/19.02.2018г. на ОО „АА“ – Б., копия на удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС на Х. К. /л.12 и л.14/, писмо изх.№ 10-00-08-125/06.03.2018г. на ОО „АА“ – Б., разпечатка от дигитален тахограф, протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер, справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите, документи на гръцки език декларация и обяснение от Х. К., доклад на Г. Г., писмо № 126600-2780/26.02.2018г. на ГДБОП, разпечатка от електронна поща с искане на информация, фискален бон за сума 500 лева, заповед № РД-08-249/15.05.2015г., Заповед № 918/26.10.2016г., пълномощно рег.№ РД-13-54/05.12.2017г.,писмо от ОДМВР-Б.,рег. № 536500-1238/28.03.2018г.
Показанията на свидетеля И. са източник на доказателствена информация в частта им за обстоятелствата около извършената на наказаното лице проверка, доколкото същите кореспондират с приложените по делото писмените доказателства и в частта им, че жалбоподателят не говорил български език.
Съдът не се довери на показанията на този свидетел в частта им, че според него жалбоподателят разбрал съдържанието на акта, доколкото от една страна същото представлява извод на свидетеля, който не се базира на установени по време на проверката обстоятелства, а от друга не може да бъде обоснован с посоченото от свидетеля, че след като Капсималис работил за българска фирма, знае какви документи са необходими за извършване на превози.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 19.02.2018г., а жалбата е от 26.02.2018г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от оправомощено лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а атакуваното НП е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.92, ал.2 във връзка със Заповед № РД - 08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Настоящият съдебен състав намира обаче, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи съществено правото на защита на жалбоподателя, което предпоставя отмяна на атакуваното НП.
Основно право на санкционираното лице, гарантиращо му организирането на адекватна и пълноценна защита, е да разбере какво нарушение му е вменено. В настоящия случай това право е нарушено, тъй като въпреки, че жалбоподателят е чужд гражданин, който не владее писмено и говоримо български език, в хода на административно наказателното производство не му е назначен преводач и не му е предоставен писмен превод на АУАН и НП.
От показанията на св.И. се установява, че по време на извършената на 18.02.2108г. проверка и предявяване на АУАН на същата дата, длъжностните лица от ОО”АА”- Б. не са проверили и не са се убедили по съответния начин, дали жалбоподателят разбира български език, което би им позволило да направят и извод дали същият се нуждае от превод /на гръцки или на друг говорим от него език/ на съставения АУАН. Напротив. В показанията си свидетелят сочи, че наказаното лице не говорило български език.
Съгласно чл.6, т.3, б."а" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията), по която Република България е страна, "всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните минимални права: а) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език". В т. 3, б. "е" на същата разпоредба е регламентирано и друго основно право на обвиняемия, а именно: "да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда". Въпреки че в посочените разпоредба е използван термина "наказателно преследване", според константната практика на ЕСПЧ административнонаказателните производства също са форма на наказателно преследване, като тях важат всички изисквания за предоставяне на възможност за организация на пълноценна защита. Ето защо посочените европейски стандарти при провеждане на наказателното производство и принципите на справедливия процес, регламентирани в цитираната норма са пряко приложими и спрямо административнонаказателното производство по ЗАНН, което се явява форма на наказателна репресия срещу наказаното лице. В подкрепа на това е предвиденото от законодателят законово препращане чрез чл. 84 ЗАНН към разпоредбите на НПК за неуредените в ЗАНН случаи.
Съгласно чл.55, ал.3 НПК обвиняем , който не владее български език , има право на устен и писмен превод в наказателното производство на обвиняем, на разбираем за него език, като в същата норма са посочени документите, от които следва да му бъде предоставен писмен превод. Предвидена е и възможността, обвиняемият да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права. На следващо място на основание чл.21. ал.2 НПК лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, като в тези случаи се назначава преводач.
С уредените в глава XXX "a" НПК "Особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език", са предвидени засилени гаранции за осъществяване правото на защита по отношение на чуждите граждани, обвинени в извършване на престъпление, в които се предвижда задължение за предоставяне на устен превод и писмен такъв по отношение на основните актове, свързани с предявеното обвинение. Съгласно чл.395в ал.2 НПК отказът на обвиняемия от писмен превод на документите по чл.55, ал.3 НПК се удостоверява в нарочен протокол. Ето защо, настоящият съдебен състав, съотнасяйки императивните процесуални норми към характера на административно-наказателното производство, извежда задължението за представяне на нарушителя на писмен превод на разбираем от него език от АУАН и НП.
Въпреки обяснението на жалбоподателя /л.101/, че е уведомен за съдържанието на АУАН, от същото, както и от другите събрани по делото доказателства не може да бъде направен извод, че нарушителя е разбрал съдържанието на АУАН. В подкрепа на горното е, че дадените от наказаното лице обяснения са само, че е спрян на 18.02.2018г. и му е съставен акт, още повече че тези обяснения са дадени един ден след предявяването на АУАН.
В случая подписаната от жалбоподателя от 19.02.2018г. декларация, че не желае да му бъде осигурен преводач не променя извода за допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото, както беше посочено същата е подписана един ден след предявяването на акта. Поради което в случая с нея е обективиран отказ да ползва преводач в ден, следващ предявяването на АУАН, а не законово регламентирания преди извършване на съответното процесуално действие. На следващо място подписаната декларация не може да бъде приравнено от предвидената с чл.55, ал.3 НПК възможност за отказ за предоставяне на писмен превод на документи /АУАН и НП/, още повече че цитираната разпоредба регламентира такъв отказ, единствено в случаите, когато обвиняемият е имал защитник и не се нарушават процесуалните му права, която хипотеза не е налице в случая. /редът за такъв отказ е доразвит и в чл.395в НПК, според който отказът се отразява в протокол, подписан от обвиняемия и неговия защитник./
Ето защо предвид безспорно установеното че в конкретния случай процесния АУАН и обжалваното НП не са били преведени в писмен вид на ползвания и разбираем от жалбоподателя език, а са му предявени за запознаване на български език, обуславя извод за съществено нарушение на правото му на защита.
Предоставянето на устен и писмен превод на АУАН и НП на нарушителя, когато не владее български език е процесуална гаранция за защита на неговите правата на нарушителя, осигуряващи му възможност да разбере същността на нарушението и съответните правни норми. В случая, същият е бил поставен в невъзможност да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му "административно" обвинение, както и да релевира възражения спрямо вменените му факти.
Съдът, намира за неоснователен, въведения с жалбата довод за нарушения, свързани с прилагане чл.44, ал.4 ЗАНН. От приложените писмените доказателства се установява /л. 65/, че К. е имал „Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС“ , издадено на 23.08.3011г. с валидност до 07.06.2016г. и такова, издадено на 20.02.2018г., валидно до 18.02.2019г., поради което към датата на извършената проверка и съставянето на АУАН, същият не е имал постоянен адрес в РБългария, обусловило законосъобразното прилагане на чл.44, ал.3 ЗАНН.
На следващо място разликата с една буква при изписването на имената на жалбоподателя в АУАН и НП с действителните му такива по никакъв начин не създава съмнение в самоличността му, доколкото в посочените документи е отразена дата на раждане и адрес, позволяващи да се направи изискуемата идентификация на нарушителя.
Районният съд намира, че в случая е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, изразяващо в несъответствие между словесното описание на приетото за извършено нарушение и правната му квалификация, както и тази на приложимата санкционна норма. Неправилно административнонаказващият орган, след като е приел, че водачът извършва обществен международен превоз на товари без валидно Удостоверение за психологическа годност е квалифицирал деянието като нарушение на чл.8, ал.1, от Наредба 36/15.05.2006г. на МТИТС, която предвижда задължение при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата да представят удостоверение за психологическа годност. В случая описаното нарушение представлява нарушение на чл.19, ал.1, т.7 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, която задължава при извършване на международен превоз на пътници и товари в превозното средство да се намира удостоверение за психологическа годност на водача. М. елемент при извършване на превоз на пътници и товари е релевантното обстоятелство, обуславящо приложение на Наредба № 11/31.10.2002 г. на М.. От тук и приложимата санкционна норма се явява чл.93, ал.2 от ЗАвП, която предвижда глоба от 500лв. за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. /В този смисъл Решение 878/15.06.2016 по в.н.о.х.д. 235/2016г .на АдмС -Б. и Решение 36/12.01.2016 по в.н.о.х.д. 560/2015г на АдмС-Б., Решение № 460 от 29.03.2016 г. на АдмС - Б. по в. н. о. х. д. № 115/2016 г. /.
Констатираните съществените нарушения на процесуалните правила, засягащи с висок интензитет правото на защита на жалбоподателят обуславят извод за отмяна на атакуваното НП.
По отношение на направената от процесуалния представител на жалбоподателя претенция за присъждане на разноски, следва да се отбележи, че в ЗАНН няма уредена процедура по възлагане на направените деловодни разноски в тежест на една от страните, като съгласно разпоредбата на чл.84 за неуредените в закона и изчерпателно изброени хипотези се прилагат съответните разпоредби на НПК. По аргумент от чл.190, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН следва, че когато обжалваното НП бъде отменено, за сметка на държавата следва да останат само разноските, направени по незаконосъобразно повдигнатото административно обвинение (например разноските за вещи лица, свидетели и др.), но не и сторените от жалбоподателя разходи. За същите, като за вреди, причинени на граждани от дейността на държавни органи, има предвиден специален ред по ЗОДОВ. Именно по този ред жалбоподателят следва да реализира тези си претенции /в този смисъл и и ТР № 2 от 03.06.2009 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2008 г./., като направеното в настоящото производство искане за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, изр.1 предл.3 ЗАНН, Районен съд - Благоевград НО, 7-ми състав,
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0000206/19.02.2018г., издадено от А. К. К. – началник ОО“АА“ към ГД „АИ“ [населено място], с което на Х. К. К., [дата на раждане] , гражданин на Р.Г. на основание чл.178в, ал.5 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500,00лева за нарушение на чл.8, ал.1 от Наредба 36/15.05.2006г. на МТИТ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава X. от АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: