Съдържание
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. "Д-р П. Д. " №.., офис сграда Л., ет.., офис.., представлявано от М. Д. Д., правоприемник на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ О. с ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника: Н. О. Ц., юрисконсулт на Агенция за събиране на вземания ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: [населено място], ул. „Т. А." № ..СРЕЩУ С. К. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. П. Х., №.., с искане да се признае за установено по отношение на С. К. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. П. Х.. №... че същият дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. "Д-р П. Д. " №., офис сграда Л., ет.., офис ., представлявано от М. Д. Д., правоприемник на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ О. с ЕИК[ЕИК], следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 588/2018 г. но описа на Районен съд - [населено място], произтичащи от Договор за паричен заем с № 2423824/11.11.2015 г.. между [фирма] и С. К. С., прехвърлено от страна на [фирма] по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. в полза на [фирма], които суми са следните: главница в размер на 387,55 лв. (Триста осемдесет и седем лева и 55 стотинки), ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в Районен съд - [населено място], до окончателното изплащане на задължението; Договорна лихва: 24,31 лв. (Двадесет и четири лева и 31 стотинки) от 06.01.2016 г. до 11.05.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); Неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 156,42 лв. /Сто петдесет и шест лева и 42 стотинки/ за периода от 20.01.2016 г. до 11.05.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); Обезщетение за забава: 76,51 лв. (Седемдесет и шест лева и 51 стотинки) за периода от 7.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Направено е искане да бъдат присъдени и направените съдебно деловодни разноски, както и на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева (триста лева).
Твърди се в исковата молба, че на 11.11.2015 г. между [фирма]/Заемодател/ и С. К. С. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем е № 2423824, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на З. и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от З.. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на З. парична сума в размер на 500 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Посочва се, че така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на З., съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на З. да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Сочи се, че погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 548,34 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 48,34 лв. Посочва се, че съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 11.05.2016 г. на 13 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 42,18 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 25.11.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е 11.05.2016 г. Сочи се, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и че желае договорът да бъде сключен. Твърди се, че на основание сключеният Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна ли
хва по заема, с повече от 30 календарни дни. дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Сочи се, че таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. Твърди се, че на основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. Твърди се, че съгласно чл.4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от договора за заем, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на З. служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лв., да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем. сключен с „.И. А. М." АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в Ц. към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен"', като поръчителите подпипсват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на З. по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Твърди се, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 225,94 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 17,38 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем и така пога
сителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 59,56 лева. Посочва се, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 7.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи се, че общият размер на начислената лихва е 76,51 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва. Посочва се, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Същият е направил няколко плащания по задължението както следва: 22.12.15 г - 60,00 лв; 12.01.16 г. - 70,00 лв; 19.02.16 г - 40,00 лв; 31.03.16 г - 25,00 лв; 08.04.16 г. - 10,00 лв; 20.04.16 г. - 16,00 лв; 10.05.16 г - 10,00 лв; 27.05.16 - 10,00 лв; 30.06.16 г. - 10,00 лв. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 251,00 лв., е която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 69,52 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна лихва: 24,03 лв., главница: 112,45 лв. посочва се, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 11.05.2016 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Претендира се от длъжника С. К. С., като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 11.11.2015 г. с № 2423824, да заплати на [фирма] главница 387,55 лв., договорна лихва 24,31 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 156,42 лв., обезщетение за забава в размер на 76,51 лв. или обща сума в размер на 644,79 лв. твърди се, че на 01.12.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между [фирма] и [фирма], по силата на което вземането на [фирма], произтичащо от договор за паричен заем № ... , е прехвърлено в собственост на [фирма], ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Посочва се , че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем [фирма]/, ЕИК[ЕИК] е правоприемник на [фирма]. ЕИК[ЕИК]. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на [фирма], изпратено с известие за доставяне. Посочва се, че с допълнителното споразумение - Приложение № 1 от 1.12.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., Цедента [фирма] прехвърля вземането си срещу длъжника С. С. произтичащо от договор за паричен заем № 2423824/11.11.2015 г. , в собственост на [фирма], като към момента на прехвърлянето, в резултат на частичното погасяване на задължението от страна на длъжника, същото е в размер на 596,60 лв (петстотин деветдесет и шест лв и 60 ст). Цедираната сума се формира от: 1. главница в размер на 387,55 лв; 2. Неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 156,42 лв; 3. договорна лихва - 24,31 лв; 4. лихва за забава -28,32 лв. Сочи се, че съгласно §2.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) -вземанята индивидуализирани в Приложение №1 са неразделна част от договора. Изпълнителният директор на [фирма] е упълномощило [фирма] да уведоми от името на [фирма] всички длъжници, поръчители и всички трети задължени лица по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които дружеството е цедирало съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между [фирма], като цесионер и [фирма] като цедент. Твърди се, че на ответника е изпратено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с изх. № УПЦ-П - НАМ/ 2423824 от 05.12.2016 г. посредством Б. п.. Писмото е получено лично от длъжника, което е видно от приложената обратна разписка от 15.12.2016 г. към настоящата искова молба. Посочено е, че съгласно договора за цесия [фирма], в качеството на цесионер се е задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия. Позоваваме се на Решение №123 от 24.06.2009 год. на ВКС по т.д. №12/2009 год., II Т.О., Т.К, постановено по реда на чл.291 от ГПК, съгласно което „доколкото закона не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано".
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като счита, че така предявения иск ОСПОРВА в цялост предявения, като се сочи, че същият е неоснователен и се ОСПОРВА по основание и по размер. Твърди се, че между страните не е налична облигационна връзка, от която произтича паричното задължение към цедента, неговия размер, както и основанието, на което правото е възникнало. Сочи се, че съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, а според ал. 4 на същата разпоредба, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Сочи се, че нормата е императивна и не предоставя възможност на цедента да делегира това свое задължение на цесионера, което следва от изрично определения момент, от който цесията има правно действие по отношение на длъжника и третите лица, а именно от момента, когато бъде съобщено от предишния кредитор. Посочва се, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/, а такова съобщаване не е налично по делото.По делото е представено уведомление за настъпила цесия от новия кредитор. ОСПОРВА СЕ твърдението, че е налице съгласие от страна на ответника, с които да се установи наличието на уговорена между страните по цесията определена или определяема по определен начин цена, при което се налага извода, че между страните не е постигнато съгласие по съществена клауза от договора, каквато е тази, касаеща цената за вземането, което се прехвърля. Отделно от това липсва съгласие от страна на ответника за цесия. Същият сочи, че извършената цесия няма действие спрямо него на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, тъй като не е получавал уведомление по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД от предишния кредитор.Сочи се, че представеният Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. („Договор за цесия") е възмезден, като неговият предмет освен цена включва и продажбата на съвкупност от вземания на [фирма] към множество физически лица, едно от които е ответника по делото. Договорът за цесия е каузален и в настоящия случай е сключен с придобивно основание - продажба, за което изрично е предвидено уговаряне на цена, дължима за прехвърлянето на вземанията. Навеждат се доводи , че договора за цесия, като се посочва, че липсва съществен елемент от съдържанието му, какъвто е цената по продажбата на вземанията, липсва и цената на вземането от ответникът, което обосновава неговата нищожност по смисъла на чл. 26 ал. 2 ЗЗД, поради което счита, че в полза на ищеца не е възникнало правото да претендира процесното вземане от ответника.
По отношение претендираната неустойка в размер на 387.55 лв. Така уговорената такса неустойка в чл.4, ал.2, във връзка с ал.1 заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 З., като се сочи, че по силата на цитираната разпоредба ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р. Б.. Сочи се, че с подписване на договора възниква задължение за заплащане на сума, която (прибавена към уговорения годишен лихвен процент в размер на 36%) надвишава двукратно максимално допустимия размер на годишния процент на разходите. Посочва се, че учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да е скрепено с отказ да бъде отпуснат заема, а не с неправомерното начисляване на допълнителни суми по договора, които макар и формално посочени като "неустойка за неизпълнение", представляват своеобразно възнаграждение (насрещна престация) по договора над допустимия от закона размер. Посочва се, че посочените договорни клаузи за такса "неустойка за неизпълнение" са уговорени във вреда на потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Прави се възражение за претендираното юрисконсултско възнаграждение, поради прекомерност, като се посочва, че при евентуално уважаване на иска следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК с редакция /ДВ бр.8/2017г./. Според нея размерът на това възнаграждение не може да надхвърля предвидения в чл.37 ЗПП.С оглед правната и фактическа сложност на делото, която не е висока, се счита, че така претендирания размерът на възнаграждението за юрисконсулт от 300.00 лв. за прекомерен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна :
Въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2174/06.03.2018 г. по Частно гражданско дело № 588/ 2018 г. по описа на Районен съд- [населено място], а именно: сумата от 387, 55 лв. /триста осемдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща неизпълнено задължение пo договор за паричен заем № 2423824, сключен на 11.11.2015 г. между „И. А. М." AД и С. К. С. (заемополучател), като впоследствие вземането по договора е прехвърлено oт страна на „И. А. М." AД в полза на [фирма] /правоприемник на който е [фирма], понастоящем [фирма]/, по силата на Приложение 1 от 01.12.2016г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК –06.03.2018г. до окончателното изплащане на дължимото; сумата от 24, 31 лв. /двадесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляващи договорна лихва за периода от 06.01.2016 г. дo 11.05.2016 г. /падеж на последна погасителна вноска/; сумата от 156, 42 лв. /сто петдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.01.2016г. до 11.05.2016г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 76, 51 лв. /седемдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд- 06.03.2018 г.; сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), внесена държавна такса; сумата от 75,00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
В депозираното възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 588/2018 г. по описа на Районен съд Б., ответникът е възразил, че не дължи сумата по горецитираното дело.
В с.з. редовно призовано за ищцовото дружество се явява юрк. Н. Ц., който поддържа иска предявен въз основа на изложените в молбата обстоятелства. Ангажира се доказателства. Оспорва възраженията, изложени в отговора на исковата молба като неоснователни.
Ответната страна редовно призована не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа подадения писмен отговор.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по заповедното производство. Допусната и назначена е съдебно счетоводна експертиза и е изслушано заключението на вещото лице.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
В хода на заповедното производство , изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от Заповедта е връчено лично на същия и в срок по делото от негова страна е депозирано възражение. Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 588/2018г., по описа на Районен съд – [населено място].
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Към доказателствения материал по делото е приобщен с наименование Договор за паричен заем № 2423824/11.11.2015г. с посочени в него - страни [фирма], като кредитодател, и С. К. С., като кредитополучател, с предмет: предоставяне от страна на кредитора на кредитополучателя на паричен заем в размер на 500 лева срещу поето насрещно задължение за връщане на предоставената сума, ведно с договорената цена на финансовата услуга /лихва/, предмет на договора, на З.. В договора е посочено, че размерът на месечна погасителна вноска в лева е 59.56 лева, срок на заема е 13 четиринадесетдневки, дългът по кредита се олихвява с фиксиран лихвен годишен процент в размер на 35,00 %, общият размер на всички плащания е 548,34 лева, посочен е годишен процент на разходите на заема – 41,68 %. В договора е посочено, че Заемателят се задължава в 3-дневен срок от подписване на този договор да предостави на Заемодателя валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на З. по договора, валидна за целия му срок. С Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 11.05.2016 г. на 13 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 42,18 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 25.11.2015 г., а падежът на последната погасителна вноска е 11.05.2016 г. С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях и че желае договорът да бъде сключен.
Установи се, че на основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. Установи се, че на основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв.
Установи се, че съгласно чл.4, ал. 2, във вр. с ал. 1 от договора за заем, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на З. служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лв., да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем. сключен с „.И. А. М." АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в Ц. към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен"', като поръчителите подпипсват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на З. по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Не е спорно между страните обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 225,94 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 17,38 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем и така погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 59,56 лева. Като на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 7.01.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва е 76,51 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.11.2010г. между [фирма], в качеството си на продавач и [фирма], в качеството си на купувач е, че продавачът ще прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях. Посочено е в Р. договор, че вземанията ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от Р. договор.
Представено е извлечение от Приложение № 1 от 01.12.2016г., в което в графа под № 776 фигурира името на длъжника С. С. по процесния Договор от 11.11.2015г. с посочена общо дължима сума по кредита в размер на 774.28 лева и остатък на дължимата сума към датата на засичане /01.12.2016г./ - 596.60 лева, в това число и лихва за просрочие към датата на засичане /01.09.2016г./ -28.32 лева /л. 19 от делото/.
Установява се от Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че [фирма] потвърдило извършената цесия на всички вземания, цедирани от [фирма] на [фирма] изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, където има такива, включително всички лихви, като вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 от 01.12.2016г., представляващо неразделна част от Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
С Пълномощно от 09.09.2015г. Изпълнителният директор на [фирма] – К. М., упълномощил [фирма] да уведоми от името на [фирма] всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството цедирало /прехвърлило/, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.11.2010г. между [фирма] като цедент и [фирма], в качеството на универсален правоприемник на [фирма] като цесионер.
По делото е приобщено Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2423824 от 05.12.2016г., адресирано до ответника от [фирма], чрез [фирма], видно от което съдържание ищцовото дружество уведомява ответника за извършената на 16.11.2010г. цесия между цедента [фирма] и цесионера [фирма], с правоприемник – [фирма], като се установява, че към 05.12.2016г. задължението на Т. по Договор за паричен заем № 2423824, възлиза на 596.60 лева, включително начислена лихва за просрочие. В тази връзка ищецът е ангажирал доказателства за получаването на уведомителното писмо от страна на ответника, видно от Известие за доставяне, същият е получил лично.
Приобщени към доказателствения материал по делото са Общи условия към договори за паричен заем, сключвани между [фирма] и трети лица – заематели, които са приети с Решение на Съвета на директорите на [фирма] на 15.10.2013г., влезли в сила от 22.10.2013г., изм. и доп. в сила от 14.11.2013г. /от л. 8 до л. 10 от делото/.
От направена служебна справка от съда в Търговския регистър, се установява, че [фирма] е правоприемник на [фирма].
По делото е допусната и назначена съдебно- счетоводна експертиза.От заключението на изготвената по делото и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. Т., което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано.
В депозираното заключение се посочва, че в счетоводството на ищеца са отразени, като задължение за плащане на посочените в исковата молба суми по кредита за главница, договорна лихва, законна лихва, такси и разноски, както и че в счетоводството на ищеца са отразени девет плащания от страна на ответника, на обща сума в размер на 251.00 лева, от която сума 136,48 лева отнесени към месечни вноски, 69,52 лева са отнесени за погасяване на неустойка по Договор за заем и 45,00 лева са отнесени към такса разходи по чл. 8, ал. 1 от Договора. Посочва се от експерта, че остатъка от задължението по Договор за паричен заем № 2423824/11.11.2015 г. е 682.75 лева, от който 387.55 лева – главница и 24.31 лева – договорна лихва за периода от 25.11.2015 г. до 11.05.2016 г. Посочено е по отделни пера, задълженията относно главница, договорна лихва, неустойка по чл. 4, ал. 2 от Договора, неустойка по чл. 8, ал. 2 от Договора, както и законната лихва за забава. Посочено е по отделни пера, а именно дължима сума 933.75лева, платена сума 251,00 лева и остатък за плащане 682.75 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и във вр. с чл. 9 З. за установяване на паричното вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 588/2018г. по описа на Районен съд – [населено място], по което срещу ответника е издадена Заповед № 2174 от 06.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е връчена на ответника лично , който в указания срок е подал възражение .Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
Предмет на установителния иск по чл.422, ал. вр. с чл.415, ал.1 от ГПК е установяване наличието или не на вземането, по обема и начина на заявяването му за защита – по основание и размер – в заповедното производство. В случая ищецът обосновава наличието на вземане на основание сключен между ответника и [фирма] договор за предоставяне на парична сума от ищеца, в качеството на кредитор на ответницата на парична сума в заем. Съгласно чл.20а от ЗЗД договорите, сключени между страните, имат силата на закон между тях.
При преценка на приложимото материално право следва да се прецени и характера и естеството на сключения между страните договор. Въпреки известните прилики с договора за заем по чл.240 и сл. ЗЗД, сключеният между ответника и [фирма] договор за заем представлява самостоятелно обособен договор, подвид на общите разпоредби на правоотношенията по повод на договора за заем, като правна същност и действие. Тези изводи следват преди всичко от неговата юридическа характеристика, както и от правна уредба на този вид договори, съдържаща се в специалния закон - Закона за потребителския кредит. Договорът, по форма и съдържание, съответства в значителна степен на изискванията по глава трета /чл.9 – чл.11/ от З.. От самия бланков характер на сключения писмен договор също може да се направи извода за основния предмет на дейност на кредитора по този договор [фирма] - основно по кредитиране - отпускане на парични средства за заем, т.е. в дейност, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити в т.ч. и процесния, в рамките на своята професионална или търговска дейност, което го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 З.. На следващо място, процесният договор се отличава от договора за заем и по форма. С оглед изискването за действителност, заемът е неформален договор, докато за валидността на договора за потребителския заем се изисква спазването на писмената форма – чл.10, ал.1 З.. В конкретния случай е очевидно, че договорът е сключен в писмена форма като условие за валидност /ad solemnitatem/, а не като форма за доказване /ad probationem/. Този извод следва не само от клаузите от Общите условия към договора, но и от съдържанието му. Съдържанието на процесния договор определя и други разлики в юридическата му характеристика в сравнение с обикновения договор за заем. Уговорената възнаградителна лихва определя сключеният между страните договор като възмезден, а уговорените задължения за кредитополучателя за заплащането й, както и за заплащане на различни такси във връзка със сключването и управлението на кредита, го характеризират и като двустранен, за разлика от договора за заем, който поначало е едностранен и безвъзмезден. Изложеното дотук дава основание да се приеме, че сключеният между страните договор, по своята правна характеристика и съдържание, съответства на договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и правни последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон.
Предявеният в настоящото производство иск има за предмет установяване на вземане на ищеца, при което в негова тежест е да установи основанието, от което то произлиза.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът С. К. С. е сключил Договор за паричен заем № 2423824 на 11.11.2015 г. с трето неучастващо по делото лице - [фирма], по силата на който му е предоставена сумата в размер на 500 лв. . Установи се от съдържанието на договора, чл.3, ал.2 от същия, в който е посочено, че договорът служи за разписка, че ответникът е получил сумата, като е следвало да я върне съобразно уговореното в Договора и съблюдавайки разпоредбите на Общите условия към Договора за паричен заем.
Установява се от заключението на вещото лице, че заемателят е извършил плащания по договора в размер на общо 251,00 лв., като останали за плащане: Главница – 387,00 лева; Възнаградителна договорна лихва за периода от 25.11.2015 г. до 11.05.2016 г. - 24.31 лева за период 20.01.2016 - 11.05.2016; Неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.11.2015 г. до 11.05.2016 г. – 156.42 лева за период 20.01.2016 г. – 11.05.2016 г.; неустойка по чл. 8, ал. 2 от Договора за периода от 07.01.2016 г. до 30.11.2016 г., вкл. – датата на цесията, - 29.39 лева. Размерът на лихвата за забава, който С. К. С. дължи вследствие на забавено плащане по Договор за паричен заем № 2423824/11.11.2015 г., изчислена за периода от 07.01.2016г / денят, следващ датата на първата неплатена вноска по Договора за заем/ до 06.03.2018 г /датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК/ е общо за 85.08 лева.
С оглед горното, съдът намира, че ищецът при условията на пълно и главно доказване установи, че между заемателя и ответника са били налице валидни облигационни правоотношения по силата на сключен договор за паричен заем, по който ищецът е изправна страна, изпълнила задълженията си по него, като в тази връзка спор между страните по валидността на договора за заем липсва.
На следващо място се установи, че падежът на последната вноска по договора е настъпил на 11.05.2016г., с изтичане на срока на договора, като ответникът по делото не ангажира доказателства за това, че е погасил задължението си по процесния договор изцяло. Установи се, че вноските по заема не са заплатени в пълен размер, а са останали за плащане: Главница – 387.55 лева; за периода от 25.11.2015 г. до 11.05.2016 г. - 24.31 лева за период 20.01.2016 - 11.05.2016; Неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 25.11.2015 г. до 11.05.2016 г. – 156.42 лева за период 20.01.2016 г. – 11.05.2016 г.; неустойка по чл. 8, ал. 2 от Договора за периода от 07.01.2016 г. до 30.11.2016 г., вкл. – датата на цесията, - 29.39 лева; 85.08 лева - лихвата за забава за периода от 07.01.2016 г. до 06.03.2018 г.
Поради което е неотносим към предмета на спора въпроса за настъпилата предсрочна изискуемост. Вземането е станало изискуемо в резултат на изтичането на срока на действие на договора, поради което в случая не намира приложение т.18 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по т.д.№4/13г.
Доказа се и обстоятелството, че вземането по договора за заем е било валидно цедирано на цесионера [фирма].
Установи се, че вземането на [фирма] спрямо ответника е прехвърлено на [фирма] /чийто правоприемник е ищецът [фирма], сега ЕАД/ задълженията на ответника, произтичащи от Договор за паричен заем № 2423824/11.11.2015 г.по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и Приложение № 1/01.09.2016г. към него, който е валиден и е породил правно действие. В тази връзка следва да се отбележи, че възраженията наведени в отговора на исковата молба не се споделят от настоящия състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за да породи действие цесията трябва да бъде съобщена на длъжника. Според цитираната разпоредба предишният кредитор/цедент/ е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал. 3 на чл. 99 от ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от последния. До този момент титуляр на вземането остава цедентът. Предвид на това съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че старият кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването за това на длъжника, като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. В посочения смисъл е и по-новата практика на ВКС по подобен вид дела /в този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014г., III г.о., ГК, докладчик съдията Д. Д., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай цедентът [фирма] е упълномощил цесионера [фирма] да съобщи на длъжниците за прехвърляне на вземанията. Правоприемникът на последния – [фирма] ангажира по делото писмени доказателства за получаване на уведомителното писмо от ответника лично във връзка с настъпилата цесия.
Отделно от изложеното уведомлението, изходящо от цесионера [фирма] /преди [фирма]/, упълномощен и преупълномощен от [фирма], адресирано до ответника е приложено и като приложение към исковата молба. В тази насока следв ада се отбележи и това, че безспорна и категорична е практиката на ВКС по този въпрос, част от която е обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т.д. № 2352/2013г., II т.о., ТК, докладчик съдията Б. Й., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д. № 1711/2013г., I т.о., ТК, докладчик съдията Р. Б., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, че ответникът следва да се счита уведомен за извършената цесия с получаване на уведомлението, приложено към исковата молба. На ответника е изпратено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с изх. № УПЦ-П - НАМ/ 2423824 от 05.12.2016 г. посредством Б. п.. Писмото е получено лично от длъжника, което е видно от приложената обратна разписка от 15.12.2016 г. към настоящата искова молба.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 225.94 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 4 от Договора за паричен заем № 2423824/11.11.2015 г. и сумата от 29.39 лева, преставляваща неустойка по чл. 8, ал 2 от Договора.:
В чл. 4 от процесния договор за заем страните са уговорили, че заемателят се задължава в тридневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на З. служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лв., да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем. сключен с „.И. А. М." АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в Ц. към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен"', като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на З. по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Установи се, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 225,94 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 17,38 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем и така погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в размер на 59,56 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД „неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват”. За да е основателен искът за неустойка следва да се установи, че между страните е сключен договор, пораждащ облигационна връзка между тях, наличие на пълно или частично неизпълнение на договора, както и съществуваща валидна уговорка за плащане на неустойка за това неизпълнение. Страната, която търси неустойката, трябва да е изправна, за да може да ангажира отговорността на неизправната такава.
В случая безспорно се доказа, че между страните е възникнала облигационна връзка, основана на договор за паричен заем, с който е уговорена неустойка за неизпълнение на договорното задължение - по чл. 4 от Договора. Няма спор между страните, че не е изпълнено задължението за предоставяне на визираните в чл. 4 обезпечения от заемополучателя. Предвид на това е влязла в сила предвидената в Договора неустоечната клауза между страните.
С отговора е направено възражение за нищожност на клаузата на чл.4 от договора, по което съдът намира следното:
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството на задълженията/парични или на непарични/ и размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др., видът на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и видът на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При така посочените критерии и след анализа на събраните по делото доказателствата, съдът намира, че уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
По настоящия договор естеството на уговореното задължение по чл. 4 е непарично, същото не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, което цели да обезпечи изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението задължението по чл. 4 не може да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на договора. Допълнителен аргумент в тази насока е, че се касае за заем в малък размер, с краткосрочно връщане. На следващо място следва да се отбележи, че неизпълнението на това задължение не влече някакви предполагаеми вреди, с оглед неговият характер на спомагателно такова. Тези доводи обуславят извода, че неустоечната клауза не съответства на своята обезщетителна функция, при липса на предполагаеми вреди и приоритетно е насочена само да санкционира заемателя. След като целта на посочената неустойка е само да санкционира неизправната страна, то чрез нея заемодателят цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. С това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно да обогати заемодателя.
При така формираните изводи се налага крайният такъв за неоснователност на иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, тъй като по нищожна клауза не се дължи заплащане на неустойка. Поради отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка, искът за установяване на вземането за неустойка по договора от 225.94 лева и неустойка по чл. 8, ал. 2 от Договора за периода от 07.01.2016 г. до датата на цесията – 30.11.2016 г., от 29.39 лева, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 143 от З. „неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя”, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, измежду които: т. 3 – при поставяне на изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; т. 10 – при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 12 – при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора и т. 19 – при поставяне на други подобни условия.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от З. неравноправната клауза в договор, сключен с потребител, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Предвид на това неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално – по аргумент на чл. 146, ал. 1 от З..
В този аспект при преценка на атакуваните клаузи на чл. 2 от Договора за паричен заем, съдът взе предвид следното:
Настоящата инстанция няма основание да приеме, че посочените по-горе разпоредби от З. са налице. В случая с чл. 2, т. 8 от Договора за паричен заем № 2423824 от 11.11.2015г. е определен размерът на годишния процент на разходите /ГПР/ на заема, а именно 35,00 %. С Общите условия, които са неразделна част от процесния Договор, в чл. 7 е уговорено, че „ГПР на паричния заем може да бъде променян единствено при условията на сключения договор за паричен заем или по допълнително взаимно писмено съгласие между страните”, а в чл. 33, ал. 1 от Общите условия е уговорено, че „Договорът за паричен заем може да се променя само по взаимно писмено съгласие на страните”. С оглед на това може да се направи обоснован извод, че е налице индивидуално уговаряне на характера на клаузите от страна на заемодателя по процесния Договор, като ако е налице някаква промяна в клаузите от Договора, то същите следва да бъдат осъществени единствено по взаимно писмено съгласие на страните – по аргумент на чл. 33, ал. 1 от Общите условия. Предвид изложеното няма основание да се споделят наведените възражения в отговора на исковата молба, досежно това, че са налице хипотезите, визирани в разпоредбите на чл. 143, т. 3, т. 10, т. 12 и т. 19 от З., с оглед на което релевираното в тази насока възражение за неравноправност и съответно за нищожност на чл.2 от договора за паричен заем поради противоречие на закона, се явява неоснователно.
Поради нищожността на клаузата за неустойка, сумата от извършените плащания от ответника за погасяване на неустойката следва да бъде приспадната от другите задължения на ответника. Съобразно заключението на вещото лице с извършените плащания от ответника е погасена сумата от 69.52 лв. за неустойка и сумата от 24.03 лева за договорна лихва за периода от 25.11.2015 г. до 11.05.2016 г. Същите следва да бъдат отнесени за плащане съобразно чл.76, ал.2 ЗЗД – погасяване първо на договорна лихва, а след нея на главницата. Съобразно решение №211/26.01.2017г. по гр.дело №958/2016г. на Трето ГО на ВКС, по чл.290 ГПК, разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД има предвид само възнаградителната лихва /не и мораторната такава/, без задължението за неустойка, лихва за забава по чл.86 ЗЗД, които имат обезщетителен характер. При частично плащане, което не покрива задължението за главница и договорна лихва и такси /поради нищожност и недължимост на неустойката / по чл.86 ЗЗД, поредността на погасяване е по чл.76, ал.2 ЗЗД като се погасяват първо таксите, след което договорната лихва и накрая главница. След отнасяне на плащанията извършени от ответника за погасяване на неустойката по другите видове задължения, съдът намира, че е заплатена дължимата договорната лихва в размер на 48,34 лева, както и част от главницата в размер на 202.66 лв., като дължимия остатък от главницата е в размер на 297.34 лв., поради което искът за главница следва да бъде уважен до този размер, в останалата част, иска на ищеца за главница и за договорна лихва е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Относно иска по 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Основателността на този иск е предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/наличието на главен дълг, произтичащ от процесния заемен договор; 2/ изпадане в забава на ответника; 3/ размер на претендиранато обезщетение за забава; 4/ настъпване на падежа на задължението на заемополучателя за заплащането на последното и 5/ неизпълнение на това задължение, касаещо претендираното обезщетение за забава по договора за паричен заем.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Както бе посочено по-горе (в изложението относно иска за главница), в настоящия случай се установи, че цедентът е реално е предоставил на ответника сумата от 500 лв., представляваща главница по процесния договор за заем. По делото се установи, че ответникът е осъществил плащане в размер на 251,00 лева. Съгласно чл. 2, т. 5 от договора за заем датите на плащане на всяка от тринадесет четиринадесетдневки погасителни вноски са: 25.11.2015 г., 09.12.2015 г., 23.12.2015 г., 06.01.2016 г., 20.01.2016 г., 03.02.2016 г., 17.02.2016 г., 02.03.2016 г., 16.03.2016 г., 30.03.2016 г., 13.04.2016 г., 27.04.2016 г. и 11.05.2016 г. Следователно се установява наличието на главен паричен дълг, произтичащ от процесния договор за заем, с определени падежи на вноските по заема. Установява се също така, че е настъпил падежът на задължението на потребителя за заплащане на тези вноски.
Посредство заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че за заявения период (от 07.01.2016 г. до 06.03.2018 г.) общият размер на дължимата лихва за забава възлиза на сумата от 85,08 лв., но съдът следва да уважи претенцията в размер на 76,51 лева, доколкото процесуалният представител на ищеца не е поискал изменение на иска.
В този контекст разглежданата искова претенция е основателна за размера от 76,51 лв., и за периода от 07.01.2016 г. до 06.03.2018 г.
Относно иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД.
Фактическият състав, имащ правопораждащ ефект досежно вземането, предмет на този иск, включва следните елементи: 1/ наличието на уговорка, постигната между между цедента и ответника, в качеството им на страни по твърдения договор за паричен заем, за дължимост от страна на ответника на такса разходи за събиране на вземането при забава на заплащането на падеж на погасителна вноска, с повече от 30 календарни дни; 2/ реалното извършване на претендираните такси разходи; 3/ размер на претендираните такса разходи за събиране на вземането и 4/ липса на изпълнение на това задължение от страна на ответника.
В рамките на процесния договор за паричен заем е била постигната и уговорка за това, че заемополучателят С. С. ще дължи на заемодателя [фирма] при забава на заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни и такса разходи за събиране на вземането, като разходите се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и посещения на адрес (вж. чл. 8, ал. 1, изр. 1 от Договора за паричен заем). В изр. 3 на чл. 8, ал. 1 от Договора било уговорено, че разходите за събиране на вземането не могат да бъдат повече от 45 лв.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за извършени разноски за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и посещения на адрес, поради което тази исковата претенция е неоснователна.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода от делото, направеното искане от ищеца и съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, и доказателства за извършване на претендираните разноски, както и стореното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и определяне от съда на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., ответникът дължи на ищeца сумата в общ размер на 292.79 лв. за разноски определени съразмерно с уважената част от иска.
На основание т.12 от ТР №4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 57.98лв. разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, представляваща разноски по ч.гр.д. № 588/2018г. на РС Благоевград, които също са определени съразмерно с уважената част от иска.
Съобразно отхвърлената част на иска и ответника има право на сторените в установителното производство разноски, заплатено адвокатско възнаграждение, които възлизат в общ размер на 84 лева, за заплащането на които следва да бъде осъдена ищцовата страна.
Така мотивиран, Районен съд Благоевград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 от ГПК, че С. К. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. П. Х., №.. ДЪЛЖИ на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Д-р П. Д.” № .., офис сграда Л., ет.., офис № ., представлявано от М. Д. Д., правоприемник на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], следните суми, предмет на издадена Заповед № 2174 от 06.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 588/2018 г. по описа на Районен съд – [населено място], произтичащи от Договор за паричен заем № 2423824, сключен на 11.11.2015г. между [фирма] и С. К. С., прехвърлено от страна на [фирма] по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. в полза на [фирма], както следва:
- сумата от 297.34 /двеста деветдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/ лев.а, представляваща неизплатена главница, ВЕДНО със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в Районен съд – [населено място] /06.03.2018г./ до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 76,51 /седемдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 07.01.2016г. /денят, последващ датата на падежа на първата неплатена от ответника вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда /06.03.2018 г./.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск по чл. 415 от ГПК от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Д-р П. Д.” № .., офис сграда Л., ет. ., офис № ., представлявано от М. Д. Д., правоприемник на [фирма], с ЕИК:[ЕИК] против С. К. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. П. Х., №.., за установяване на дължимостта на следните суми, предмет на издадена Заповед № 2174 от 06.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 588/2018 г. по описа на Районен съд – [населено място], произтичащи от Договор за паричен заем № 2423824, сключен на 11.11.2015г. между [фирма] и С. К. С., прехвърлено от страна на [фирма] по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. в полза на [фирма], а именно:
- сумата от 24.31 /двадесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.01.2016 г. /падежът на първата неплатена от ответника месечна погасителна вноска/ до 11.05.2016г. /падежът на последната погасителна вноска/;
- сумата от 156.42 /сто петдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.01.2016 г. /падежът на първата неплатена от ответника месечна погасителна вноска/ до 11.05.2016 г. /падежът на последната погасителна вноска/;
- сумата от 45,00 /четиридесет и пет/ лева, представляваща такси разходи;
- сумата от 29.39 /двадесет и девет лева и тридесет и девет стотинки/ лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.01.2016 г. до 30.11.2016 г., вкл.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. П. Х., №.., ДА ЗАПЛАТИ на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Д-р П. Д.” № .., офис сграда Л., ет..., офис № .., представлявано от М. Д. Д., правоприемник на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], сумата от 292.79 лв/двеста деветдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/ , представляваща разноски по настоящото дело съразмерно уважения размер от исковете, както и сумата от 57.89 лв /петдесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски по ч.гр.д. № 588/2018 г. по описа на Районен съд – [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Д-р П. Д.” № .., офис сграда Л., ет. .., офис №.., представлявано от М. Д. Д., правоприемник на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], да заплати на С. К. С., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. П. Х., №.., сумата от 84лева/осемдесет и четири лева/, представляваща разноски по настоящото дело съразмерно отхвърления размер от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б. окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: