Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. М. А., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „” №, против Наказателно постановление № 244а-1652/01.07.2020г., издадено от директора на ОДМВР- Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.
В жалбата се излагат доводи за несправедливост на наложеното с наказателното постановление административно наказание. В тази връзка се сочи, че жалбоподателят е с 95 % инвалидност, поради което към времето на проверката бил седнал на описаната в НП пейка, за да си почине. По изложените съображения се прави искане за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Представя писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването на територията на Република България, считано от 00.00 часа на 21.03.2020г. са въведени следните противоепидемични мерки:
1. Преустановяват се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
2. Органите на Министерство на вътрешните работи да организират контролно- пропускателни пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове и да извършват проверка на целта на пътуването на гражданите.
3. През контролно-пропускателните пунктове по т.2 се пропуска преминаването на лица само в случаи на неотложност на пътуването, наложено от полагане на труд в населеното място, здравословни причини на пътуващия или негови близки, завръщане на настоящия или постоянен адрес. Това се удостоверява със служебна бележка от работодателя или служебен документ - карта, медицински документ, документ за самоличност.
II. Забранява се на лица до 60 годишна възраст да посещават хранителните магазини и аптеките във времето от 8,30 до 10,30 часа всеки ден.
Свидетелите К. М. и М. П. са служители на 01 РУ- Б., като на 09.04.2020г. били включени в провеждането на проверки във връзка със спазването на въведените противоепидемични мерки на територията на Р.България.
Около 15.00ч. на същата дата полицейските служители установили, че жалбоподателят седи в градинката пред сградата на Районен съд Благоевград.
Свидетелят М. приел, че А. е нарушил въведените с т. I.1 на Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като по този начин е извършил нарушение на чл.209а, ал.1 ЗЗдр.
При така направените констатации на същата дата в присъствието на свидетеля П. и жалбоподателя, М. съставил АУАН с бл.№ 502056.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без да обективира възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
На 01.07.2020г., при идентичност на словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация, директорът на ОДМВР Б. издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 18.03.2021г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени материали. Съдът подложи на критичен анализ обясненията на А., като отчете двойствената им природа на доказателствено средство и средство за защита. Независимо от горното съдът се довери на обясненията на жалбоподателя, предвид подкрепата им от доказателствената съвкупност по делото.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите М. и П., като съобрази тяхната непротиворечивост, последователност и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на възпроизвеждането на непосредствено възприети от тях обстоятелства, релевантни към предмета на делото.
Писмените документи, като относими към предмета на делото и изясняващи същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си констатации и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите М. и П., и съставения АУАН съдът установи, че на описаните в НП време и място жалбоподателят се е намирал в градинката пред сградата на Районен съд Благоевград, както и детайли за процедурата по съставяне и връчване на АУАН на жалбоподателя.
От Заповед РД-01-143/20.03.2020г на министъра на здравеопазването, въззивният съд установи вида и срока на действие на въведената с тази заповед противоепидемични мерки.
В обясненията на жалбоподателя и представеното от него Експертно решение № 2397/21.08.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ- Б. се съдържат данни, че на А. е определена трайно намалена работоспособност 95 % без чужда помощ, като заболяването му е свързана с тежка долна пареза.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на предвидения с чл.59, ал.2 ЗАНН преклузивен срок (НП е връчено на 18.03.2021г., а жалбата е от 06.01.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от надлежно упълномощено на основание чл.209а, ал.3 ЗЗдр лице с приложената заповед № 244з-843/24.03.2020г. на Директора на ОДМВР-Б., а атакуваното НП е издадено в съответствие с разпоредбата на чл.209а, ал.4 ЗЗдр от директора на съответната областна дирекция на МВР. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, а двата документа съдържат законоустановените с чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН реквизити. Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр е едновременно санкционна и въвеждаща правило за поведение, а нейният бланкет е запълнен с посочването на конкретната заповед на министъра на здравеопазването и противоепидемичната мярка, която е била нарушена.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на НП.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗЗдр в редакцията ѝ към датата на нарушението при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
В съответствие с регламентираното правомощие, със Заповед РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването на територията на Република България, считано от 00.00ч на 21.03.2020г. е предвидено преустановяване на посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Нарушението на жалбоподателя е установено в срока на действие на посочената противоепидемична мярка, поради което към датата на нарушението Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването е пораждала своето действие.
От събраните по делото доказателства може да бъде направен категоричен извод, че на посочените в НП време и място С. А. се е намирал в градинката пред сградата на Районен съд Благоевград, като по този начин е нарушил въведената с т. I.1 на Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка.
Въззивната инстанция намира обаче, че санкционираното с НП нарушение представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Изводът за маловажен случай на съответното деяние следва да бъде основан на конкретни данни, установяващи по-ниска степен на обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства, които винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Преценката за маловажност изисква комплексен подход и конкретно установяване степента на обществена опасност на деянието, тази на дееца и как те се съотнасят спрямо типичните хипотези на нарушения от съответния вид.
Тоест преценката за "маловажен случай" се прави на база конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните за дееца и всички други обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и условията, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението ѝ с други сходни и типични за деянието хипотези.
Съотнесено съм настоящия случай, съдът намира, че в проведеното пред наказващия орган производство и съдебното такова, не са установени обстоятелства, отегчаващи степента на обществената опасност на процесното деяние. Същевременно в хода на съдебното следствие е установено, че жалбоподателят е с трайно намалена работоспособност 95 % без чужда помощ с тежка долна пареза и е седнал на пейката , за да си почине. На следващо място независимо от изявлението на свидетеля М. за извършвани и други нарушения на чл.209а, ал.1 ЗЗДр, по делото от наказващия орган, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства, както за други нарушения на жалбоподателя на чл.209, ал.1 ЗЗДр, така и за предходно прилагане на чл.28 ЗАНН по отношение на него, преди датата на описаното в НП нарушение, така че то да е изиграло своята предупредителна и възпираща функция.
При тези факти, въззивната инстанция приема, че дори и минимално предвидената с разпоредбата на чл. 209а, ал.4 ЗЗдр санкция в размер на 300лв би била неоправдано висока с оглед причинените общественоопасни последици и несъразмерна на установеното административно нарушение и неговата тежест.
Ето защо директното пристъпване към наказване с налагане на административно наказание „глоба“ не съответства на конкретната тежест на нарушението и неговата обществена опасност.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените нарушения от този вид, поради което представлява маловажен случай. С налагането на административно наказание „глоба“ с НП, вместо да отправи предупреждение към жалбоподателя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена глоба, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.
С оглед горното въззивната жалба се явява основателна, което предпоставя отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.3 Районен съд- Благоевград, НО, 7-ми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 244а-1652/01.07.2020г., издадено от директора на ОДМВР- Б., с което на С. М. А., с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „” № е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд - Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: