и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС – разпределяне правото на ползване на съсобствен недвижим имот. Образувано е по искова молба, подадена от ищците В. Д. С., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], ул. и К. К. С., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], ул. против ответника Г. С. А., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], ул. Б.
В исковата си молба ищците сочат, че с ответника са съсобственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], ул. “ , представляващ Поземлен имот с идентификатор 04279.615.42 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и петнадесет точка четиридесет и две/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к.2700, , с площ от 488 кв.м. /четиристотин осемдесет и осем/ квадратни метра, Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м/, номер по предходен план: 602 /шестстотин и две/, при съседи: 04279.615.52, 04270.615.51, 04279.615.48, 04279.615.47, 04279.615.43, 04279.615.22 и 04279.615.41, който недвижим имот по документи за собственост представлява Урегулиран поземлен имот VIII, пл. сн. №602 /шестстотин и две/, квартал 121 / сто двадесет и едно/ по плана на II микрорайон на [населено място], при съседи: улица, УПИ VI, пл.сн.№597, УПИ X., планоснимачен № 598 и УПИ VII, планоснимачен № 603, при квоти по Ѕ идеална част за ищците и Ѕ идеална част за ответника.
Сочи се, че ищецът С. е придобил 1/4 идеална част по наследство от своите родители, а другата 1/4 идеална част по силата на покупко - продажба, обективирана в Нотариален акт № 197, том I, рег. № 2398, дело № 181/2004 г. на Нотариус - К. М., вписан в регистъра на Нотариална камара под № 415, с район на действие - Районен съд [населено място], вписан с Вх.рег. №840 от 26.04.2004 г., като Акт № 163, т. Ш, дело № 694/2004 г. в Служба по вписванията Б., която част е съпружеска имуществена общност с ищеца К. К. С..
Твърди се, че ответникът е собственик на останалата 1/2 идеална част по наследствено от своите родители.
На следващо място се сочи, че в имота има построена триетажна жилищна сграда - близнак, в която ищците притежават първи жилищен етаж, синът им К. В. С. е собственик на втори жилищен етаж, а синът им Д. В. С. е собственик на Трети жилищен етаж, като същите представляват половината от къщата - близнак откъм улицата. Ответникът е собственик на половината от жилищната сграда - близнак, откъм вътрешната страна на съсобствения недвижим имот.
Сочи се, че между страните няма съгласие за начина на ползване на съсобствения им недвижим имот и не могат по доброволен начин да си разпределят ползването.
Предвид на това се прави искане да се постанови съдебен акт, с който се разпредели ползването на Поземлен имот с идентификатор 04279.615.42 при квоти по 1/2 ид. част.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, чрез назначения му особен представител – адв. М. Г.. Правят се възражения за нередовност на исковата молба и за недопустимост на предявения иск. Прави се искане за разпределяне на ползването на имота, при положение че предявеният иск е допустим. Сочи се, че липсвали доказателства за идентичност на процесния имот с този описан в нотариалните актове, представени към исковата молба.
В о.с.з ищците се представляват от адв. Ц., която изрично прави искане на ищците са бъде определен общ дял за ползване на имота. В срок депозира писмена защита.
Ответникът се представлява от адв. Г., назначена за особен представител, която в срок депозира писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск, по повод на който е образувано настоящото производство, е с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС и има за последица осъществяване на спорна съдебна администрация на гражданско правоотношение на съсобствениците по повод служенето с общата вещ. В случая съдът не разрешава спор за собственост между страните, а преценява целесъобразността и възможностите за разпределяне ползването на общата вещ, съобразно конкретните обстоятелства по делото – характера на вещта, брой на съсобствениците, техните права в съсобствеността, фактическото положение до възникване на правния спор и др. С оглед обстоятелството, че страните по настоящото дело не могат да постигнат съгласие помежду си относно разпределяне ползването на съсобствения им имот съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и спорът следва да се разгледа по същество.
По делото не е спорно, че ищците са съпрузи.
Видно от удостоверения за наследници ищецът В. Д. С. е наследник /син/ на Д. Г. С., починал на 04.02.2001г. Последният е имал и дъщеря – ТД. Ц., която е починала на 13.09.2001г. и е оставила като наследници съпруг и синове - А. А. Ц., В. А. Ц. и А. А. Ц.. Ответникът Г. С. А. е единствен наследник на С. Г. А., починал на 21.10.2001г.
С НА за собственост на недвижим имот – отстъпен за групово строителство № 120, том II, дело № 320/1961г. С. Г. А. и Д. Г. С. са признати за собственици на по Ѕ идеална част от парцел VIII пл. № 2435, кв. 121, по плана на [населено място], целият с площ 410 кв.м. /който имот съобразно заключението на ВЛ е идентичен с процесния/, като С. Г. А. е признат за собственик на половината жилищна сграда, т.е на близнака откъм вътрешната страна на парцела, а Д. Г. С. е признат за собственик на половината от жилищната сграда, т.е на близнака построен откъм улицата.
Впоследствие с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том I, рег. № 2398, дело № 181/2004г. А. А. Ц., В. А. Ц. и А. А. Ц. продават на ищеца В. Д. С. ј идеална част от процесния недвижим имот.
При това положение собственици на процесния имот са ищецът и неговата съпруга /по наследство и чрез продажба/ на 1/2 ид. част, а собственик на останалата 1/2 ид. част е ответникът, която част е придобита по наследство от неговия баща.
По делото в качеството на свидетел е разпитан Й. С., който посочи, че от много години познава имота и страните. Дворното място било условно разделено и се ползвало от двете страни, както и от техните родители приживе. Частта, която ползвал ответникът и неговите родители е от към къщата, а другата страна ползвал ищецът и неговите родители, в която част бащата на ищеца направил сондаж. В. С. ползвал и обособено в имота паркомясто. Ответникът реализирал строителство в обекта/ което впоследствие било съборено/, с което се възпрепятствало ползването на имота от ищеца и неговото семейство. До разбирателство между страните, по отношение ползването на имота, не се стигнало.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице представя два възможни варианта за разпределяне ползването на имота.
Сезираният съд намира, че в случая най-целесъобразно е да бъде възприет Вариант I от заключение на вещото лице, по следните съображения:
На първо място соченият вариант е най-подходящ предвид на това, че е съобразен със сегашното ползване на имота, освен това по този начин имотът се е ползвал приживе и от родителите на страните.
Това, че имотът се ползва от страните именно по този начин съдът приема за доказано, като в тази насока са показанията на единствения разпитан по делото свидетел, които съдът кредитира изцяло, тъй като са базирани на лични впечатления, отделно от това са логични и последователни, липсват други доказателства, които да им противоречат.
На второ място разпределението по посочения вариант дава възможност всяка от страните да получи дял за ползване, който съответства на частта, която притежава от имота и по този начин всяка страна има достъп до сградата, която притежава.
Възраженията на ответната страна срещу посочения вариант за разпределяне съдът намира за неоснователни. Особеният представител на ответната страна в писмената си защита сочи, че заключението на вещото лице е непълно, освен това експертът е бил пристрастен. Съдът не споделя възраженията на ответната страна за непълно заключение, доколкото са изготвени два възможни варианта за разпределяне на имота. Посочването на трети вариант не е абсолючно задължително, а по възможност, като в о.с.з вещото лице посочи, че дори и да се изготви трети вариант той изобщо няма да отговаря на сегашното фактическо ползване на имота и едва ли би бил приемлив за която и да е от страните. На следващо място обстоятелството, че експертът е извършил оглед само в присъствието на ищцовата страна не прави същия пристрастен. Оглед в присъствие на ответната страна е бил невъзможен, като се има предвид, че същият не участва лично по делото, а се предствялява от особен представител, поради това че не може да бъде намерен. Отделно от това, както посочи в о.с.з., вещото лице е направило опит да се свърже с ответника, като е позвънил на неговата врата, но е отворило момиче, което е казало, че няма да участва. При тези данни е било обективно невъзможно оглед да се извърши в приъсътвието на всички страни.
Възражението, че подобренията – навес и сондаж, попадат в частта, която се предоставя за ползване на ищците и това правило вещото лице пристрастно също не се споделя от настоящия съдебен състав. Единственият разпитан по делото свидетел посочи, че навесът се ползва от ищеца за паркиране на кола, а сондажът е поставен в имота от страна на наследодателя на В. С., при което положение е правилно и целесъобразно частта, в която попадат навесът и сондажът, да се предостави за ползване на ищците.
Възраженията за това, че на ищците се предоставя паркомясто, а на ответника не, също е неоснователно. В производство по чл. 32, ал. 2 ЗС се разпределя ползване на съсобствен имот по неговия най-целесъобразен начин, съобразно състоянието му към момента на приключване на устните състезания. Освен това в с.з. вещото лице посочи, че ответникът има възможност, в частта която му се предоставя за ползване по първия вариант, да си обособи няколко паркоместа, докато такъв вариант на ищцовата страна няма.
Не се споделят и възраженията на особения представител, посочени в писмената защита, по отношение на това че предявеният иск е недопустим, предвид на това, че реално ищците не са били лишени от достъп по поземления имот. За да е допустим иск за разпределяне ползване на имот е достатъчно страните да не могат да постигнат съгласие относно ползването му, а не единият съсобственик да е изцяло лишен от възможността да ползва имота. В случая се установи, че страните притежаващи по 1/2 идеална част, не могат доброволно да се разберат за начина на ползване на имота, поради което и предявеният иск се явява процесуално допустим.
На следващо място съдът намира за неподходящ Вариант II за разпределянето на имота поради това, че същият не е изцяло съобразен със сегашното ползване на имота и с ползването му в миналото от наследодателите на страните. Отделно от това този варианта не се възприема от нито една от спорещите страни – както от ищците, така и от ответника.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че следва да разпредели ползването на имота по Вариант I от заключението на вещото лице.
По разноските:
С оглед особения характер на иска за разпределение ползване на съсобствен имот, съдът намира, че разноските, направени за заплащане на адвокатски възнаграждения на упълномощени процесуални представители следва да останат така, както са направени от страните. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие съобразно управлението на общите им имоти. В случая съдебното решение ползва всички страни и няма значение коя от тях е инициирала производството и коя е станала причина за образуването му.
Страните обаче трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатена държавна такса, възнаграждение за назначена от съда експертиза и възнаграждение за назначения особен представител, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността.
Ищците са заплатили ДТ, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за в.л. в общ размер на 985,94 лв., от които половината следва да се поемат от ответника, като притежаващ Ѕ ид. част от имота, т.е сумата от 492,97 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците.
Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО между В. Д. С., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], ул. К. К. С., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], ул. и Г. С. А., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], ул. Б на Поземлен имот с идентификатор 04279.615.42 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин и петнадесет точка четиридесет и две/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: [населено място], п.к.2700, , с площ от 488 кв.м. /четиристотин осемдесет и осем/ квадратни метра, Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Средно застрояване /от 10 до 15 м/, номер по предходен план: 602 /шестстотин и две/, при съседи: 04279.615.52, 04270.615.51, 04279.615.48, 04279.615.47, 04279.615.43, 04279.615.22 и 04279.615.41, който недвижим имот по документи за собственост представлява Урегулиран поземлен имот VIII, пл.сн.№602 /шестстотин и две/, квартал 121 / сто двадесет и едно/ по плана на II микрорайон на [населено място], при съседи: улица, УПИ VI, пл.сн.№597, УПИ X., пл.сн. №598 и УПИ VII, планоснимачен № 603, по ВАРИАНТ I, Приложение № 9, от заключение на вещото лице, находящ се на лист 78 от делото, като частта оцветена в червено ще е за общо ползване на страните В. Д. С., К. К. С. и Г. С. А., частта оцветена в кафяво ще се ползват от ответника Г. С. А., а частите оцветени в жълто ще се ползват общо от В. Д. С. и К. К. С..
ОСЪЖДА Г. С. А., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], ул. Б да заплати на В. Д. С., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], ул. и К. К. С., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес - [населено място], ул. сторените по делото разноски в размер на 492,97 лв.

Вариант I, Приложение № 9 за разпределяне ползването на недвижимия имот, изготвено към заключение на вещото лице, надлежно приподписан от съда, е неразделна част от решението.


Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред Окръжен съд - Благоевград.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: