Въз основа на закона и доказателствата и на осн. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА Б. А. Г., [дата на раждане] ЕГН [ЕГН], за ВИНОВНА в това, че на 16.02.2015 г. в Сградата на сектор „Пътна полиция“ МВР Б., находяща се в Б пред Ц. И. Л. - системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Б., съзнателно се е ползвала от неистински частен документ – удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, удостоверяващо физическа годност на водач / кандидат водач, изискващо се съгласно чл.13, ал. 1, т.3 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, на което е придаден вид, че е издадено на Б. А. Г. от д-р Г. В. К., като от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във вр. чл. 309, ал. 1 от НК.

На осн. чл. 78а от НК съдът я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност като й НАЛАГА наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА Б. А. Г., със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР Б. сторените разноски в размер на 70.98 лева, както и 5 лева ДТ за служебно издаване на ИЛ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира в 15-дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд Б..

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Районна прокуратура Б. е внесла Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност спрямо обвиняемата Б. А. Г. по досъдебно производство № 244-ЗМ-274/15 г. по описа на ОД на МВР Б. за престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК за това, че на 16.02.2015 г. в Сградата на сектор „Пътна полиция“ МВР Б., находяща се в Б., бул.”Д ” № , пред Ц. И. Л. - системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Б., съзнателно се е ползвала от неистински частен документ – удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, удостоверяващо физическа годност на водач / кандидат водач, изискващо се съгласно чл.13, ал. 1, т.3 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, на което е придаден вид, че е издадено на Б. А. Г. от д-р Г. В. К., като от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл.316, вр. чл.309, пр.1 от НК, за което е повдигнато обвинение срещу Б. Г. предвижда идентично на визираното в чл.309, ал.1 от НК наказание - „Лишаване от свобода” до 2 /две/ години спрямо виновното лице. Обвиняемата Г. е пълнолетно лице към датата на твърдяното да е реализирано от него деяние, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди (такива не са предвидени в самия състав на престъплението). Не е налице някоя от хипотезите на чл.78а, ал.7 от НК, ограничаващи приложението на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Поради това и на основание чл.252 във вр. с чл. чл. 248, ал. 2, т. 4 и чл. 376, ал. 1 от НПК настоящият състав разгледа обвинението срещу Г. по реда на особеното диференцирано производство по чл.375 и сл. от НПК.
В съдебно заседание Районна прокуратура, редовно призовани, се представлява от прокурор К., която поддържа така внесеното предложение, като моли с оглед чистото съдебно минало на обвиняемата и събраните по делото доказателства същата да бъде призната за виновна в извършеното от нея престъпление като й се наложи наказание глоба и минималния размер, а именно 1000 лева.
Обвиняемата Г., редовно призован, се явява лично и с адв. П.. Възползва от правото си по чл.55 във вр. с чл.115, ал. 1 от НПК да даде обяснения в хода на съдебното следствие. В правото й на лична защита и предоставеното й право на последна дума по чл.297, ал.1 от НК не изразява отношение към повдигнатото й обвинение.
Надлежно упълномощеният й защитник адв. П. моли съда подзащитната му да бъде оправдана.
СЪДЪТ след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и тези по досъдебно производство № 244-ЗМ-274/2015 г. по описа на ОД на МВР намира за установена фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на предложението на Районна прокуратура Б. , което обуславя следното от фактическа страна:
Обвиняемата Б. А. Г., [дата на раждане] в Б., с постоянен адрес Б., ул.“Б “ № , вх. , ет. , ап. , настоящ адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] българка, българска гражданка, неомъжена, трудовоангажирана, с висше образование, неосъждана, ЕГН [ЕГН]. За обвиняемата са събрани положителни характеристични данни.
На 05.02.2015г. обв.Б. Г. придобила правоспособен за водач на МПС, категория „АМ, В“, а от 20.02.2015 г. била заведена на отчет като водач на МПС в сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Б..
Съгласно чл.151, ал.2 от ЗДвП свидетелство за управление на моторни превозни средства се издавало от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило първи гимназиален етап на средно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория. С Наредба № І-157/01.10.2002г., издадена от министъра на вътрешните работи обн. В ДВ бр.97/15.10.2002г. били определени условията и редът за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съгласно чл.15, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета и водачите и тяхната дисциплина, при подмяна на СУМПС /свидетелство за управление на моторно превозно средство/ по т.1 – изтичане срока на валидност или подновяване /издаване на ново СУМПС/, водачът следвало да представи изискуеми документи, посочени в чл.13, ал.1,т.1,т.3 и т.6 от същата наредба- заявление по образец, карта за оценка на физическа годност на водач/кандидат за придобиване на СУМПС, издадена от общопрактикуващ лекар и декларация, че не е притежател на друго СУМПС, издадено от държава- членка на ЕС и обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на ЕС.
Съгласно чл.152 а от ЗДвП министъра на здравеопазването, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията определяли изискванията за физическата годност към водачите на МПС и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории - Наредба №3/11.05.2011г. /Обн. ДВ бр.39/20.05.2011г./ за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории. В този поднормативен акт бил регламентиран реда и начина за издаването на удостоверения за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Съгласно изискванията на Наредба №3/11.05.2011г. /Обн. ДВ бр.39/20.05.2011г./ за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, прегледите на водач/кандидатите следвало да се извършат лично от лекарите за различните групи, като за група 1 /водачите на МПС от категориите „АМ”, „А1”, „А2”,”А”, „В1”, „В”, „ВЕ” и „Т.”/ и група 2 /водачите на МПС от категориите „С1”, „С”, С1Е”, „СЕ”, „D1”, „D”, „D1E”, „DE”, „Т.” и „Ттб” / се извършвали от общопрактикуващия лекар, при който е осъществен постоянен избор. Първоначалният медицински преглед на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 и група 2, които били неосигурени лица по смисъла на Закона за здравното осигуряване, се извършвал от общопрактикуващ лекар, работещ в лечебно заведение за извънболнична помощ по чл.8, ал.1, т.1 от Закона за лечебните заведения. Първоначалният медицински преглед на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 обхващал: оценка на състоянието на зрителната система и състоянието на останалите органи и системи и проверка за наличието на регистрирани заболявания. Когато здравословното състояние на лицето било в съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1, посочени в приложение № 1, общопрактикуващият лекар давал заключение, че водачът или кандидатът за водач отговарял на изискванията за физическа годност към водачите на МПС от съответната категория, като отбелязвал това в картата по чл.9, ал.2 от Наредба №3/2011г. Когато здравословното състояние на лицето не било в съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1, посочени в приложение № 1 от Наредба №3/2011г., общопрактикуващият лекар изисквал от лицето да се яви на допълнителни прегледи при съответните специалисти. Първоначалният медицински преглед на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2 обхващал всички изисквания за физическа годност от приложение № 1 от Наредба №3/2011г. Водачите и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2 преминавали задължително прегледи при лекари със съответна медицинска специалност за установяване на състоянието на зрителната система, слуховата система, нервната система, вътрешните органи, хирургичен и ортопедо-травматологичен статус. Заключението за съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност се давало от общопрактикуващия лекар въз основа на резултатите от прегледите при съответните специалисти. Когато здравословното състояние на лицето било в съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2, посочени в приложение № 1, общопрактикуващият лекар отбелязвал в картата по чл.9, ал.2 от Наредба №3/2011г., че лицето отговаряло на изискванията за физическа годност към водачите и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Когато здравословното състояние на лицето не било в съответствие с изискванията за физическа годност на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 2, посочени в приложение № 1 от Наредба №3/2011г., общопрактикуващият лекар отбелязвал в картата по чл.9, ал.2, че лицето не отговаряло на изискванията за физическа годност към водачите и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория. Резултатите от медицинските прегледи се нанасяли в Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по образец съгласно приложение № 3 от Наредба №3/2011г. Заключението за съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа годност се нанасяло в Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС по образец съгласно приложение № 4 от Наредба №3/2011г.
Към месец февруари 2015г. обв. Б. Г. била регистрирана в пациентската листа на д-р М. Р., управител на „А.- д-р Р.- д-р Д. - групова практика за първична медицинска помощ“ О., с месторазположение на лечебното заведение в Б., ул.“С “ № , ет. , кабинет № и № 307. По данни на НАП Б., към месец февруари 2015г. обвиняемата била с непрекъснати здравноосигурителни права.
Свидетелят Г. В. К. бил общопрактикуваш лекар към [фирма], работел в кабинет № 335 в областната поликлиника в Б. и в тази връзка попълвал и подписвал медицински удостоверения за издаване на СУМПС на негови пациенти, след извършване на клинични прегледи. Свид.К. работел в кабинета заедно със свид.П. Ц., която била медицинска сестра и го подпомагала в работата. Свидетелят Ц. въвеждала информация в компютъра и извършвала манипулации – превръзки, инжекции и асистиране при извършване на манипулации от д-р К.. Също така, когато трябвала да се изготвят някакви документи, тя ги предоставяла за поставяне на подпис и печат от д-р К.. Често се налагало да се преглеждат лица относно издаване на медицински удостоверения за водач на МПС, като докторът ги подписвал и подпечатвал, след извършване на личен преглед на пациента и заплащане на съответна такса.
През месец февруари 2015г. свидетелят Г. В. К. не е извършвал клиничен преглед на Б. Г. и не е издавал, подписвал и подпечатвал удостоверение за здравословно състояние на водач на МПС, издадено на името на обвиняемата.
Обв.Г. се свързала с неустановено по делото лице и без да преминава през задължителните медицински прегледи при съответните специалисти, срещу съответно заплащане се снабдила с неистинско удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В удостоверението, издадено на нейно име било посочено, че Б. А. Г. е преминала на преглед пред общопрактикуващия лекар - д-р Г. К. и в тази връзка не са регистрирани заболявания. В същото удостоверение за здравословно състояние било отразено, че на Г. от д-р К., макар, че същият не бил специалист в посочените области са били извършени клинични прегледи и за установяване на зрението от офтомолог- специалист очни болести, по отношение и на „Уши, нос и гърло“, „Вътрешен статус“ /хирург/ и неврологичния статус и в тази връзка не били регистрирани заболявания. Въпреки, че такива прегледи не били извършени от д-р К., който не разполагал с правоспособност за специалностите за извършване на посочените в медицинското удостоверение прегледи, тъй като той бил общопрактикуващ лекар.
На 16.02.2015г. Б. Г. отишла в сектор „Пътна Полиция” КАТ–Б. към ОД на МВР - Б., намираща се в същия град на бул.“Д “ № , за да подаде документи за издаване на свидетелство за управление на МПС. Застанала на гише „Отчет на водачи на МПС”, където по същото време била на работа свид. Ц. Л., която заемала длъжността „системен оператор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Б. и служебните й задължения се изразявали основно в приемане на документи във връзка с издаване на свидетелства за управление на МПС.
Пред свид. Ц. Л., Б. Г. представила Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани, ведно с изискуемите по закон документи, сред които: оригинал на медицинско свидетелство/удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС/, декларация че не притежава друго валидно СУМПС в държава от европейският съюз, удостоверение за практичен и теоретичен изпит за шофьор, удостоверение от Б. за курс по първа помощ и копие от диплома за завършено основно образование. Пред свид. Л., Б. Г. лично положила подпис върху заявлението за издаване на документ за самоличност на български граждани, което било заведено с вх.№ 1209/2015г.
Въз основа на подадените документи, сред които и неистинско удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на обв.Б. Г. било издадено СУМПС №282656386/ 20.02.2015г. и контролен талон.
В последствие в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД МВР Б. постъпила информация за лица, които не са посещавали кабинети за извършване на медицински прегледи във връзка с издаване на медицинско удостоверение, изискуемо при подаване на документи за издаване на свидетелство за управление, но въпреки това са представили такива неистински удостоверения и са придобили свидетелства за управление на МПС.
От служител на ОД МВР Б.- свид. А. Е. К. бил проверен и случая с придобиването на СУМПС и от обвиняемата Б. А. Г..
В хода на разследването и при направена справка с Регионална здравноосигурителна каса /Р./ се установило, че към месец февруари 2015г. обв.Г. била регистрирана в пациентската листа на д-р М. Р., управител на „А.- д-р Р.- д-р Д. - групова практика за първична медицинска помощ“ О., с месторазположение на лечебното заведение в Б., ул.“С “ № , ет. , кабинет № и № , обвиняемата Б. А. Г. не била пациент в листата на общопрактикуващият лекар - д-р Г. К.. Според справката на Р. Б., по данни на НАП Б., към месец февруари 2015г. обвиняемата била с непрекъснати здравноосигурителни права. В Р. Б., обаче не били отчитани прегледи на Б. Г. на 06.02.2015г. от посочения в удостоверението специалист д-р Г. К..

По доказателствата:
Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на събраните в хода на ДП гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите: Ц. И. Л. /л.58/, Г. В. К. /л.61-л.62/, П. Л. Ц. /л.58/, А. Е. К. /л.63-л.67/, П., както и заключение на съдебно- графическа експертиза - протокол №220/09.11.2016г. /л.68-л.72/; удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС- оригинал /л.11/, копие на заявление за издаване на документ на български граждани, ведно с приложения и справка на сектор „ПП“ МВР Б. /л.5-л.10/, справка от информационните масиви на МВР /л.4/; справка от Р. /л.104/, свидетелство за съдимост /л.106/, карта за обвиняемо лице, както и от другите материали по делото, от показанията на св. И. П., дадени в хода на съдебното следствие и от обясненията на обвиняемата.
Съдът няма основания да се съмнява в достоверността показанията на Ц. И. Л., Г. В. К. , П. Л. Ц., А. Е. К. и П. доколкото и тримата са незаинтересовани от изхода на делото, а и показанията им са логични и последователни и в унисон с приложения по делото писмен материал и изготвена графическа експертиза. Показанията на цитираните свидетели, /приобщени по реда на чл.378, ал.2 от НПК/ посочват в нужната логична последователност хода на стеклите се събития. В този смисъл, изложената по-горе фактическа обстановка е изградена именно на базата на изложеното от тези четирима свидетели.
Съдът кредитира показанията на св. П., изложените факти от същия в хода на съдебното следствие подкрепят изцяло обвинителната теза, формирана с предложението на Районна прокуратура Б.. Св. П. е категоричен, че обвиняемата Г. не е посещавала лекар за преглед, за да й бъде издадено удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
След като подложи на внимателен анализ на обясненията на обвиняемата съдът не намери основание да се съмнява в изложените пред съда факти, тъй като кореспондират със свидетелските показания и извършената по делото графическа експертиза, които съдът кредитира изцяло като възприе същите за житейски и правно логически.
Констатация за чистото съдебното минало на обвиняемата Г. съдът направи въз основа на приложените и приета по делото като писмени доказателства справка съдимост .
Съдът приема и приобщава като изготвена с нужните специални знания и назначената в рамките на досъдебното производство графическа експертиза. Резултатите от същата безспорно удостоверяват, че подписите, положени в удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС не са положени от Г. К., подписите положени в удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС не са положени от Б. А. Г.. Ръкописният текст (само лични данни на лицето, ЕГН, ЛК №, издадена на, от, адрес, от двете страни на удостоверението) в удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС е изписан от Б. А. Г..
На основата на така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обвиняемата Б. Г. е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл.316, вр. чл. 309, ал.1 от НК. Съставът на чл.309, ал.1 от НК /подправка на частен документ/ предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 /две/ години за лице, което само или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение. От своя страна нормата на чл.316 от НК е субсидиарен състав спрямо по-горепосочения, който преследва съзнателното ползване на такъв неистински частен документ.
Безспорно е установено, че на 16.02.2015 г. в Сградата на сектор „Пътна полиция“ МВР Б., находяща се в Б., бул.”Д ” № , пред Ц. И. Л. - системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Б., съзнателно се е ползвала от неистински частен документ – удостоверение за здравословно състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС, удостоверяващо физическа годност на водач / кандидат водач, изискващо се съгласно чл.13, ал.1,т.3 от Наредба №І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, на което е придаден вид, че е издадено на Б. А. Г. от д-р Г. В. К., като от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Въз основа на приетите от съда графическа експертиза, съдът не може да направи друг извод освен, че се касае за неистински документи. Съгласно легалната дефиниция, която дава чл.93, т.6 от НК неистински е този документ, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Съставянето на неистински документ по смисъла на чл.93, т.6 от НК представлява първично обективиране на конкретно писмено изявление. То се изразява в непосредствено материализиране на изявлението на лице, различно от посоченото в документа. Независимо от вида на документа (което на общо основание важи и за инкриминираните в настоящето производство документи) и неговите особености, за да е съставен същият следва да носи подписа на лицето, чието изявление материализира. Тук следва да се посочи, че в пряка зависимост от това е обстоятелството, че щом като е било дадено конкретно мисловно съдържание, изхождащо от определено лице - налице са условията за неговата даденост. По-нататък вече, дали документираното изявление е сериозно или не, дали е дадено свободно или изтръгнато с измама или насилие е въпрос не за съществуването на документа и неговото авторство, а единствено за правното значение на документираното изявление-за неговата доказателствена стойност. Неистинският документ (неавтентичен) от наказателноправна гледна точка е такъв, чийто привиден автор е лице, различно от това което го е издало, различно от лицето, комуто принадлежи обективираното изявление. При преценката относно истинността не следва да се изхожда от т.нар. “воля за документиране” - съответствието между вътрешно преживяното от определено лице и външно обективираното изявление върху материална основа,в пряка и непосредствена връзка с правното значение на същото. Видно от приетия по делото доказателствен материал, посоченият по-горе инкриминиран документ не е изготвен от лицето, посочено като негов автор.
На следващо място инвокираният документи настоящият състав намира, че има характера на частен такъв . Съгласно разпоредбата на чл.93, т.5 от НК „официален документ” е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Теоретично многократно е отразявано, че при липса на някое от горните качества, документът следва да се третира като частен. При анализ на цитираната норма от наказателния закон се достига до извода, че за да се субсумира определено мисловно съждение на определено лице, отразено върху материална основа и имащо определено правно значение е необходимо същото да притежава и допълнителни признаци. Първият от тях законодателят е обвързал с качеството на субекта, издател на документа и по-конкретно е необходимо същият да е от категорията “длъжностно лице”. За последната отново по законодателен път, чрез изрична легална дефиниция, изрично в наказателния закон е отразено кои правни субекти биха могли да бъдат третирани като такива с оглед наказателноправното значение на това понятие. Така съгласно нормата на чл.93, т.1 от НК длъжностни лица са единствено тези, които чрез акт на възлагане изпълняват (със заплата или безплатно, временно или постоянно) определени категории дейности в определени организационно обособени структури. По-конкретно това на първо място са работещите в държавно учреждение, като изрично са изключени тези, които осъществяват дейност само на материално изпълнение, а на второ място-лицата извършващи, респективно заемащи ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както и на частен нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. Изброяването на законодателя е изчерпателно и правен субект, непопадащ под нито една от отразените категории не би могъл да се третира като “длъжностно лице” по смисъла на НК. В този смисъл всеки един от горепосочените процесни документи имат характера на частни документи. Доколкото при документирането, авторът е действал като частно лице, по аргумент за противното от чл. 93 т. 5 от НК (както беше отразено по-горе), инкриминираният акт има характер на частен документ, поради което извършената от обвиняемата Г. престъпна проява има своето правно релевиране в текста на чл.309, ал. 1 от НК.
От обективна страна на последно място обвиняемата Г. е довършила престъпното деяние като е употребила неавтентичните документи. Употребата на всеки един от документите поотделно, пряко е била свързана с тяхното конкретно правно значение.
По делото не се събраха каквито и да е доказателства неистинския документ да е бил съставен от обвиняемата Б. Г., т.е същата да е извършила престъплението по чл.309, ал.1 от НК при условията на съучастие и в този смисъл няма основания за прилагане на този законов текст, който състав изключва приложението на субсидиарната норма на чл.316 от НК, по който е повдигнато и поддържано обвинението срещу обвиняемата Г..
От субективна страна деянието е извършено виновно под формата на пряк умисъл, тъй като обвиняемата е съзнавала, че не се води в пациентската листа на д-р Г.К., че не е преминала през клинични прегледи при съответните специалисти и в тази връзка последният не е подписал удостоверението, че медицинското удостоверение, издадено на нейно име е неистинско. Предвиждала е настъпването на общественоопасните последици (че представянето на това удостоверение е една от предпоставките за получаване на СУМПС), като е целяла именно тяхното настъпване.
С оглед гореизложеното съдът приема възражението на защитника но обвиняемата относно липса на умисъл за извършване на инкриминираното деяние от Г. за неоснователно.
По изложените съображения обвиняемата Б. Г. на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК следва да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК.

По наложеното наказание:
За стореното от Б. Г. законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за срок до 2 /две/ години, деецът да не представлява голяма обществена опасност, а целите на наказанието могат да бъдат постигнати и по този начин. Към деня на извършване на деянието, а също и към настоящия момент обвиняемата Г. не е осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящето производство спрямо него, от деянието няма причинени имуществени вреди, предвид на което не е налице материално-правна пречка за прилагането на разпоредбата на чл.78а НК.
При индивидуализация размера на административното наказание, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното от обвиняемата искрено самопризнание и съжаление за стореното. Към смекчаващите вината на обвиняемата обстоятелства, настоящият съдебен състав приобщи и чистото съдебно минало на обвиняемата Г., а също и факта, че полага общественополезен труд. Районният съдия отчете и изключително положителните й характеристични данни. Ето защо настоящият състав счете, че на Г. следва да бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства - “глоба” в размер на законоустановения минимум от 1000 /хиляда/ лв. за престъплението по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК, умишлено извършено от нея.
Така определената административна санкция ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще се постигне целите на чл.12 от ЗАНН - за индивидуална и генерална превенция спрямо него и другите неустойчиви членове на обществото.

По разноските и веществените доказателства:
С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК обвиняемата Б. Г. беше осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР Б. направените по делото разноски на стойност 70,98 лева за назначената в досъдебното производство графическа експертиза.
На осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди обвиняемата Г. да заплати по сметка на Б. държавна такса в размер на 5,00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за горепосочените суми.
Престъпното деяние е осъществено от обвиняемата, поради ниска правна и личностнова култура, незачитане на установения в страната правов ред и главно реда за създаване и ползване на документи.

Мотивиран от гореизложените съображения, СЪДЪТ постанови решението си с изложеното в него съдържание.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:................................