и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул. ”Д-р П. Д.” № , офис–сграда Лабиринт, ет., офис , представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор против Г. С. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. "Б." № , вх. , ет. , ап. .
Ищецът твърди, че между Б. П. П. Ф. С.А., клон Б., действащ в качеството му на заемодател, и ответника Г. С. М. като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-11274308 от 11.05.2015г. съобразно изискванията на Закона за потребителския кредит (З.). Сочи, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемателя сумата от 9000 лв. – главница, и е била уговорена договорна лихва в размер на 8180,40 лв. Навежда, че посочените задължения е следвало да бъдат погасени от заемополучателя на 60 месечни равни месечни погасителни вноски в размер на 286,34 лв., с краен падеж на целия заем – 05.06.2020г. Твърди, че заемополучателят не е изплатил изцяло задълженията си по процесния договор за кредит. Заявява, че на ответника му е била начислена и лихва за забава, считано от 21.01.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /04.04.2019г./ в размер на 1129,81 лв. Поддържа, че съгласно Приложение № 1 от 16.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г. Б. П. П. Ф. С.А., клон Б. (цедент) е прехвърлило на [фирма] вземанията си към ответника Г. С. М., произтичащи от горепосочения договор за заем. Сочи, че ответникът е бил уведомен за така извършената цесия чрез изпращането на уведомително писмо от [фирма], действащо като пълномощник на предишния кредитор (Б. П. П. Ф. С.А., клон Б.). Заявява, че уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от приложеното към исковата молба уведомление. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на установителните искове по чл. 422 ГПК, ищецът предявява и осъдителни искове за осъждане на ответника му да заплати две от горепосочените суми, а именно: от 6612,82 лв. - главница и 1947,48 лв. договорна лихва за периода от 20.12.2017г. до 05.06.2020г., както и сумата от 1680 лв. лихва за забава за периода от 21.01.2018г. до до датата на подаване на заявлението в съда - 04.04.2019г.
Ответникът Г. С. М., чрез особения си представител адв. А. Р. В., счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка оспорва наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит. На следващо място излага съображения, че не бил уведомен за извършената цесия по установения в закона ред.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 З. – относно вземането за сумата от 6612,82 лв. /шест хиляди шестстотин и дванадесет лева и осемдесет и две стотинки/ - представляваща главница за периода от 20.12.2017г. до 05.06.2020г. по договор за потребителски кредит № PLUS-11274308, сключен на 11.05.2015г., между [фирма] (заемодател) и Г. С. М. (заемополучател), като впоследствие вземанията по този договор са били прехвърлени от [фирма] на [фирма], ЕИК[ЕИК], съгласно Приложение № 1 от 16.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04.04.2019г./ до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземането за сумата от 1947,48 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ - договорна лихва върху главницата, считано от 20.12.2017г. до 05.06.2020г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 1129,81 лв. /хиляда сто двадесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/ – обезщетение за забава, считано от 21.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2019г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 3258 от 04.04.2019г. по ч. гр. д. № 853/2019г. на Районен съд – [населено място]. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
За доказване сключването на процесната сделка между Б. П. П. Ф. С.А., клон България (като заемодател) и ответника против Г. С. М. (като заемополучател) ищецът представи с исковата молба копие от договор за потребителски кредит № PLUS-11274308, сключен на 11.05.2015г. и Условия по договора. Особеният представител на ответника оспори автентичността на положените от ответника подписите върху процесния договор, като по реда на чл. 183 ГПК бяха изискани и оригиналите на горепосочените документи. Ищецът, в указания му от съда срок, представи оригиналите на процесния договор и условия към него. Съдът с протоколно определение от 12.02.2021г. по реда на чл. 183 ГПК констатира наличието на идентичност между представените от ищеца оригинали на документите, а именно: договор за потребителски кредит № PLUS-11274308, сключен на 11.05.2015г. и Условия по договора, с копията приложени към исковата молба.
С оглед изложеното се доказва сключването на процесния договор за потребителски кредит между Б. П. П. Ф. С.А., клон Б. (като заемодател) и ответника Г. С. М. (като заемополучател).
От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: главница в размер на 9000 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/от 22,02 %; лихвен процент от 18,90 %; застрахователна премия в размер на 3024, лв.; такса ангажимент в размер на 225 лв.; общата стойност на плащанията, включваща главницата, застрахователната премия и договорната лихва – 17180,40 лв.; погасяване – чрез 60 броя равни месечни вноски (всяка в размер на по 286,34 лв.), с дата на първо плащане – 05.07.2015г., и с дата на последно плащане (краен падеж) – 05.06.2020г. С клаузата на т. 5 от условията по договора е предвидено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение, в случай че кредитополучателят не е заплатил две или повече месечни вноски, като кредитодателят не е задължен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. По делото са приети писмени доказателства, удостоверяващи условията при които на ответника е предоставена застраховка по пакет "Защита на плащанията", "Злополука" и "Комбинирана защита", премията по която е включена в задълженията по договора за потребителски кредит.
От приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г. се установява, че Б. П. П. Ф. С.А., клон Б. (цедент) е прехвърлило на ищеца [фирма] (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор за заем.
Коментираното прехвърляне се потвърждава от представеното препис-извлечение от Приложение № 1 от 16.01.2018г. към цесионната сделка, в което вземането, произтичащо от договора за паричен заем, отнасящ се до ответника, е визирано с отразяване на номера му, датата на сключването му, отпуснатата главница, трите имена и ЕГН-то на последния. Тези данни са достатъчни за индивидуализацията на прехвърлянето вземане.
Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Следователно ответникът Г. М. е бил известен за прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС). Възможността уведомяването на длъжника за цесията да се случи посредством депозирането на искова молба от цесионера, придружена с документите, които обективират прехвърляне на вземането, се допуска и в облигационноправната доктрина (вж. Ал. К. „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, нова редакция и допълнение от П. П., С., 2002 г., стр. 487). Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая липсват както възражения, така и доказателства от такъв порядък. Ето защо, след като бъде известен за цесията (дори и чрез връчване на препис от исковата молба) длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение поради липсата на уведомяване, след като не е изпълнил на предишния кредитор (вж. Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС).
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (л. 81-97 от делото, неоспорено от страните), става ясно, че: заетата сума от 9000 лв., предмет на договора за заем, е била усвоена от ответника на 12.05.2015 г., като същият получил по сметката си 8775 лв., а разликата от 225 лв. е била удържана от кредитодателя чрез „такса ангажимент“. Установява се от заключението на вещото лице, че общият размер на оскъпяването на кредита е 8 180,40 лв., от която сума възнаградителната (договорната) лихва по заема възлиза на 4931,40 лв., а застрахователната премия е 3024 лв. Изяснява се, че от страна на ответника, във връзка с вземанията по процесния договор, са били извършени плащания в общ размер на 7158,50 лв. Тази сума e била отнесена за погасяване на следните компоненти – главница в размер на 2689,58 лв., договорна лихва в размер на 3208,92 лв. и застрахователна премия в размер на 1260 лв. Вещото лице прави извод за дължимост на следните суми: 6310,42 лв. – главница до края на кредита; 1947,48 лв. – договорна лихва за периода от 20.12.2017г. до 05.06.20120 г. При изчисленията си вещото лице изрично е изтъкнало, че погасителният план, инкорпориран в процесния договор за потребителски кредит съдържа данни само за падежна дата, погасителна вноска и остатъчна главница. Погасителният план не съдържа данни за размер на вноската по елементи – главница, договорна лихва и застрахователна премия по всяка една погасителна вноска.
Съдът намира, че процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия З., поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на този закон. След извършена служебна проверка за спазване на задължителните условия за валидност на договора съгласно изискванията на З., съдът намира следното:
За да прецени кои вземания са погасени с извършените от длъжника плащания по договор за потребителски кредит, съдът първо следва да прецени дали претендираните от ищеца вземания произтичат от договорни клаузи, които валидно са обвързали длъжника.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 З., договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Разпоредбата на т. 12 допълва, че планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, като с чл. 22 от същия закон е предвидено, че ако горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В настоящия случай не се доказа наличието на изготвен погасителен план към процесния договор за кредит, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи, което според настоящия съдебен състав представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 З.. Следва да се отбележи, че договорът не съдържа дори капитализирано цифрово изражение на дължимите по него договорни лихви и разходи, а единствено процентно изражение на тяхната стойност, като общият размер на задължението на ответника е посочен без да могат да се установят включените по стойност компоненти в него. Тези съществени елементи от договора се установиха в хода на процеса едва с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира също така, че клаузите за уговорените такси по кредита, са недействителни поради следните съображения:
Кредиторът по един потребителски заем, какъвто е настоящият случай, безспорно има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, стига те да не са свързани с усвояване и управление на заема (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 З.).
Правилото на чл. 10а З. е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 З.). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 З.).
Както бе посочено по-горе, при сключването на процесния заемен договор кредитодателят е удържал сумата от 225 лв., описана като „такса ангажимент“. В условията към договора за кредит в чл. 2, изр. 6 е посочено, че това е такса, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове, както и че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле “такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Изложеното сочи, че „таксата ангажимент“ от 225 лв. представлява такса по усвояване на кредита, поради което и на основание чл.10а, ал. 2 З. тя въобще не се дължи от ответника Г. М. – посочената алинея предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Що се касае до застрахователна премия в размер от 3024 лева, съдът намира, че твърденията на ищеца за нейната дължимост останаха недоказани по делото. Видно от т. 2 от условията към процесния недействителен договор, страните са се договорили застрахователната премия да бъде заплатена директно от [фирма] на застрахователния агент [фирма], след което възстановена от ответника, като част от стойността на договорените погасителни вноски по кредита. В този ред на мисли, безспорно се установява, че сумата от 3024 лева не е включена в чистата стойност на получения от ответника кредит, предвид което и не е дължима от него на основание чл. 23 З..
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 З. ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Поради установеното от експертното заключение по делото плащане от ответника по договора на суми в общ размер от 7158,50 лв., то следва да се приеме, че с тази сума е погасено част от задължението за главница от 8775 лв., съответно неплатена към 05.06.2020г. е останала главница в размер на 1616,50 лв.
Ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на 1616,50 лв., като за остатъка до пълния претендиран размер от 6612,82 лв. искът за главница следва да се отхвърли като неоснователен.
Останалите предявени искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Съдът намира, че не следва да се произнася по евентуално съединените искове, доколкото същите са предявени при условие, че исковете са отхвърлени поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост. В процесния случай не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на исковете.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 19,87 лв. и в исковото производство в общ размер на 88,51 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – [населено място], Гражданско отделение, Осми състав

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Г. С. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. "Б." № , вх. , ет. , ап. , дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул. ”Д-р П. Д.” № , офис–сграда Л., ет., офис , представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 3258 от 04.04.2019г., издадена по ч. гр. д. № 853/2019г. на Районен съд – [населено място], а именно:
- 1616,50 лв. /хиляда шестстотин и шестнадесет лева и петдесет стотинки/ - представляваща главница за периода от 20.12.2017г. до 05.06.2020г. по договор за потребителски кредит № PLUS-11274308, сключен на 11.05.2015г., между [фирма] (заемодател) и Г. С. М. (заемополучател), като впоследствие вземанията по този договор са били прехвърлени от [фирма] на [фирма], ЕИК[ЕИК], съгласно Приложение № 1 от 16.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /04.04.2019г./ до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 6612,82 лв. /шест хиляди шестстотин и дванадесет лева и осемдесет и две стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ исковете на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул. ”Д-р П. Д.” № , офис–сграда Л., ет., офис , представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор против Г. С. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. "Б." № , вх. , ет. , ап. , с които се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 3258 от 04.04.2019г., издадена по ч. гр. д. № 853/2019г. на Районен съд – [населено място], а именно:
- 1947,48 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ - договорна лихва върху главницата, считано от 20.12.2017г. до 05.06.2020г.
- 1129,81 лв. /хиляда сто двадесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/ – обезщетение за забава, считано от 21.01.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда – 04.04.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. С. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ул. "Б." № , вх. , ет. , ап. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул. ”Д-р П. Д.” № , офис–сграда Л., ет., офис , представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 19,87 лв. /деветнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/ – представляваща разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 853/2019г. на РС – [населено място]), и
- сумата от 88,51 лв. /осемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 23/2020г. на РС – [населено място]).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – [населено място] в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – [населено място].


РАЙОНЕН СЪДИЯ: