Производството по делото е образувано с жалба от А. А. Г, с ЕГН [ЕГН], постоянен адрес Б., ул. „..., против Наказателно постановление (НП) № 413760-F471805/27.02.2019 г. на Д на ТД на НАП- С., офис Б., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал. 1, предл. 4 от Кодекса за социално осигуряване му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
С жалбата се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган оспорва жалбата, като счита жалбата изцяло за неоснователна. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното НП.
Районна прокуратура - Б., редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 13.02.2019 г. Р. М. – инспектор по приходите в ТД на НАП С., офис Б. в присъствието на свидетелката Т. Г. съставила АУАН на А. А. Г, за това, че в качеството си на самоосигуряващо се лице, упражняваща дейност като земеделски стопанин не е подал, в ТД на НАП С., офис Б., декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ", за дължимите осигурителни вноски за 2017 г., в установения с разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8/29.12.2005 г.), срок - до 30.04.2018 г.
На основание чл. 3, ал. 3, т. 2, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП, от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.
Нарушението е извършено на 01.05.2018 г., когато е изтекъл законоустановения срок за подаване на декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ", за дължимите осигурителни вноски за 2017 г.
Декларация образец № 6 „Данни за дьлжими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" за 2017 г. е подадена от самоосигуряващото се лице на 13.02.2019 г., на място в офис Б. при ТД на НАП С., след изтичане на законоустановения срок и същата е приета с генериран от информационната система на НАП, ПП С. протокол вх. № 013581900977035/13.02.2019 г.
Мястото на извършване на нарушението е ТД на НАП С., офис Б., компетентна териториална дирекция за А. А. Г, относно подаване на декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за 2017 г.
Нарушението е установено на 13.02.2019 г., при извършена проверка в информационната система на НАП, по данъчноосигурителната сметка на А. А. Г, при подаване на декларация О.. 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ", за дължимите осигурителни вноски за 2017 г.
Въз основа на така съставения АУАН, на 27.02.2019 година, административнонаказващият орган, като надлежно оправомощен представител със заповед, издал атакуваното Наказателно постановление № 413760-F471805/27.02.2019 г., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал. 1, предл. 4 от Кодекса за социално осигуряване му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
НП е връчено на жалбоподателя на 28.02.2019 година, като в законоустановеният срок – на 05.03.2019 г., чрез наказващия орган, е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя М. и свидетелката Г., която констатирала нарушението.
Свидетелката по акта Г., установява, че АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и е връчен лично.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество e основателна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Доводи и доказателства в обратна насока не се представиха по делото. По безспорен начин се установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. НП от своя страна е издадено от компетентен орган. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са засегнали правото му на защита и които в този смисъл да водят до издаване на процесуално незаконосъобразен акт.
В съответствие с фактическия състав на вмененото административно нарушение административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е реализирал състава на описаното в акта административно нарушение по чл.5, ал.4, т.2 от КСО във връзка с чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Безспорно е установен нарушителя, нарушението и вината на извършителя. Съгласно чл.5, ал.4, т.2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, “Учителския пенсионен фонд”, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, а съгласно чл.3, ал.3, т.2 от посочената Наредба, Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.
От обективна страна, жалбоподателят, в качеството си на самоосигуряващо се лице не е подал в ТД на НАП, офис Б. декларация образец 6, съгласно изискванията на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за 2017 г., като срокът за подаване на декларацията е изтекъл на 30.04.2018 година, а същата е подадена на 13.02.2019 година. Това обстоятелство се подкрепя и от показанията на свидетелите.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на това административно нарушение виновно. Като самоосигуряващо се лице е бил длъжен да предвиди, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, а именно да подаде в ТД на НАП офис Б. декларация образец 6, съгласно изискванията на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 година в законоустановения срок до 30.04.2018 г. и да предвиди общественоопасните последици от тези си действия.
Независимо от горното обаче, съдът счита, че макар и формално деянието на жалбоподателя да покрива признаците на нарушение по чл.3, ал.3 т.2 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН във връзка с чл.93, т.9 от НК.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН административният орган може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл.28 от ЗАНН.
Действително, в случая не може да се определи дали
от нарушението са настъпили вредни последици и каква е тяхната степен, но това не означава, че не следва да се обсъдят и другите смекчаващи обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието.
От недекларирането на данните за осигуреният жалбоподател в процесния период до датата на тяхното деклариране, не са настъпили никакви вредни последици, като по делото не се спори, че след декларирането на тези данни, жалбоподателят е и заплатил задължението си за осигурителни вноски. Декларация образец № 6 е подадена от самия жалбоподател на 13.02.2019 година и самото нарушение е установено при връчване на издадено удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК. . Т.е. именно това му действие е спомогнало за разкриване и установяване на допуснатото от него процесно нарушение. Следователно, макар и да не е спазен срока за това деклариране на данни за осигурено лице, самото деклариране със закъснение в крайна сметка е направено и от него не е настъпила щета за бюджета, нито пък по някакъв начин съществено е засегната поддържаната чрез това деклариране информационна база при ТД на НАП за самоосигуряващите се лица, които са земеделски производители. Касае се и за първо нарушение на този деец, във връзка с дейност, която с оглед вида и естеството си /земеделска дейност/ е активна такава, именно в периода на година, в който жалбоподателят е подал декларация образец № 6. При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства, сочещи на невисока степен на обществена опасност и на деянието и на дееца и отличаващи този случай като маловажен в сравнение с други обичайни нарушения на чл.3, ал. 3 т. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., мотивирали нормотвореца да регламентира и санкционира процесното деяние като нарушение, съдът счита, че разгледаното нарушение следва и може да се квалифицира, като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да не се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Ето защо и атакуваното НП следва да се отмени, именно на това основание, като в тази насока е и установената практика на Административен съд - Благоевград с решение № 1724 от 17.10.2013г., постановено по КНАХД № 568/2013г., решение постановено по КНАХ дело № 195/2014 година, по описа на Административен съд Благоевград.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 413760-F471805/27.02.2019 г. на Директора на ТД на НАП- С., офис Б., с което на А. А. Г, с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес Б., ул. „..., за административно нарушение на чл.3, ал.3, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал. 1, предл. 4 от Кодекса за социално осигуряване е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: