за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ищеца [фирма], срещу ответника [фирма].
В исковата си молба ищецът сочи, че през есента на 2018г. между ищцовото и ответното дружество е сключен неформален договор, по силата на който ищецът е изработил и доставил на ответника текстилни етикети и клишета за тях, при следните условия: 20 000 броя текстилни етикети „FROGBOX/P.” при единична цена 0.0250 лв. без ДДС или на обща стойност 500 лв.; 17 450 броя текстилни етикети „HOMPAGE ADRESS” при единична цена 0,0185 лв. без ДДС; клише – 3 броя с единична стойност 19,50 лв./бр. за всяко едно от тях или на обща стойност 58,50 лв. без ДДС. Крайната незаплатена сума за изработени, доставени и незаплатени стоки с включен ДДС възлиза на 1057,58 лв., като е издадена фактура № 870/12.11.2018г.
Ищецът твърди, че са изпращани многократни покани за заплащане на сумата, но такова не е последвало.
Предвид на това ищцовото дружество е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, издадена е заповед, по която длъжникът е възразил. Поради това ищецът предявява в едномесечен срок искова молба, с която се прави искане да се признае за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата в размер на 1057,58 лв., представляваща незаплатена сума по фактура № 870/12.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда.
Претендират се разноски за заповедното и исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на ответника.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният установителен иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като се признае за установено по иск предявен от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], , представлявано от законния представител П. Д. , „ срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. , чрез законния представител А., че [фирма] дължи на [фирма] сумата 1057,58 лв. (хиляда петдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки) - представляваща неплатена главница по договор за изработка на етикети, за което е издадена фактура № 870 от 12.11.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.10.2019г., до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за заповедното производство в размер на общо 145 лв. (120 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лв. внесена държавна такса), както и разноски за исковото производство в размер на общо 340 лв. (25 лв. - за заплатена държавна такса и 320 лв. заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], , представлявано от законния представител П. Д. , срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. , чрез законния представител А., че [фирма] дължи на [фирма] сумата 1057,58 лв. (хиляда петдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща неплатена главница по договор за изработка на етикети, за което е издадена фактура № 870 от 12.11.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.10.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 2921/2019г. по описа на Районен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. , чрез законния представител А., да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], , представлявано от законния представител П. Д. , сторените разноски за заповедното производство в размер на общо 145 лв. (сто четиридесет и пет лева), както и разноски за исковото производство в размер на общо 340 лв. (триста и четиридесет лева).
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните за сведение.



РАЙОНЕН СЪДИЯ: