Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК и се намира във втора фаза – по извършване на делба.
С влязло в законна сила на 24.01.2022г. решение по първа фаза на делбата – Решение №4166/31.05.2020г. по настоящото гр.д.№304/2018г. на Районен съд-Благоевград е допуснато извършването на съдебна делба между В. Й. Г., Б Н. И. и В. С. И., на следния недвижим имот: Жилище/апартамент с идентификатор 04279.612.127.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния Директор на АК, находящо се в [населено място], п.к.2етаж 1, апартамент 2, с последно измение със заповед: няма издадена заповед за изменнеие в ККР, с площ – 125.27 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.612.127, с прилежащи части — мазета 2 и 3 — 10.50 кв.м., таванско помещение 8 – 15.60 кв.м., ведно с 11.87% ид.ч от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж: 04279.612.127.1.1; под обекта: няма; над обекта: 04279.612.127,1.4, който имот по документ за собственост Нотариален акт №113, том VII, нот.дело №1320/02.06.1975г. по описа на А. Н.-районен съдия при Благоевградския районен съд, представлява Жилище №2 (две), находящо се на 1 (първи) етаж в жилищна сграда- блок-“П.“, построена върху държавна земя, парцел X (десети), пл.№1806 (хиляда осемстотин и шест), кв.29 (двадесет и девет) на ул.“С“ в [населено място], окръг Б., състоящо се от кухня, хол, три стаи, сервизни помещения и разпределителни антрета, със застроена площ на жилището 125.27 кв.м., с прилежащите избено помещение №2 и 3 (две и три), със застроена площ 10.50 кв.м., таванско помещение №8 (осем) със застроена площ 15.60 кв.м., както и 11.87% (единадесет цяло и осемдесет и седем процента) ид.ч. от общите части на сградата и 8 546 (осем хиляди петстотин четиридесет и шест) ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи: от югозапад-двор, югоизток-двор, североизток-апартамент на С. А. С., северозапад-улица, долу -мазета, горе- апартамент на И. Д. Х., при съседи на избеното помещение: от югозапад-двор, от югоизток- двор, от североизток- мазе на С. К. В., северозапад- разпределително антре и мазе на Й. Б. Т., горе - апартамент на Й. П. И., при съседи на таванското помещение: югозапад- стълбище, от югоизток- двор, североизток- таван на И. Д. Х., северозапад- коридор, долу-апартамент на С. К. В.,
при следните дялове:
1/2 ид.ч за В. Й. Г.;
1/6 ид.ч. за Блага Н. И. и
2/6 ид.ч. за В. С. И..
По способа за извършване на делбата:
В настоящата втора фаза на съдебната делба, съдът следва да реши въпроса чрез кой способ да се ликвидира съсобствеността, след като принадлежността на правото на собственост и съответните квоти е установена с влязлото в сила решение в първа фаза.
Във втората фаза на делбата ищцовата страна се домогваше да установи, че делбеният имот е реално поделяем на два самостоятелни обекта, за което бяха представени 2 бр. инвестиционни проекти, единият от които одобрен, а другият – неодобрен от главния архитект на общината. За установяване възможността за реална подялба на имота, по делото се ангажира голям обем от доказателства. В последното съдебно заседание ищцовата страна оттегли оспорването на позицията на ответната страна, че имотът е неподеляем, пледирайки за изнасянето на имота на публична продан.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж.Х. Г.; заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза на вещото лице арх.Х., становището на гл. архитект на Община Б. /л.1177/, се установява, че в настоящия случай съдебната делба е допусната върху реално неподеляемо жилище, тъй като в него не могат да бъдат обособени съответни дялове /три дяла съобразно броя на съделителите или два дяла - по колена/ в самостоятелни обекти съобразно технически правила.
Доколкото се установи, че делбеният имот представлява реално неподеляемо жилище, при избор на способа, по който да се извърши делбата, съдът следва на първо място да се произнесе по претенциите за възлагане.
По исканията за възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
По силата на чл.349, ал.4 от ГПК искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл.344, ал.1 от ГПК.
От материалите по делото е видно, че делото е насрочено за първо заседание на втора фаза на делбата за дата 18.04.2022г. от 10.30 ч. На 18.04.2022г. в 10.28 ч. ищцата В. Г. е подала молба, с която е направила искане по чл.349, ал.2 от ГПК делбения имот да й бъде възложен в дял.
На 18.04.2022г. в 10.45 ч. предвид редовното призоваване на страните и явяването на техните пълномощници, е даден ход на делото и е постановено, че се провежда първо съдебно заседание по втора фаза на делбата.
В първото заседание по втора фаза на делбата, проведено на 18.04.2022г. е докладвана предявената от ищцата В. Г. претенция за възлагане на делбения имот по чл.349, ал.2 от ГПК.
В първото заседание по втора фаза на делбата, проведено на 18.04.2022г., от ответниците И. и В. И., чрез процесуалния им представител адв.П., е предявена претенция по сметки по чл.346 от ГПК, но не е направено искане за възлагане на имота.
На 30.05.2022г. по делото е подадена молба от ответниците Блага И. и В. И., с която заявяват, че оттеглят пълномощията си от адв.П., тъй като след запознаване с протокола от проведеното първо съдебно заседание по втора фаза, са установили, че същият не е направил искане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК имотът да им бъде възложен в дял, с което ги е поставил е наблагоприятно положение /л.595/. В молбата си ответниците заявяват, че адв.П. не е направил искане за възлагане, защото имал „свои разбирания по спора, без да се съобрази с волята им“, а не защото е искал да предяви такава претенция, но е бил подведен от съда, че може да го направи и по-късно /както се настоява в писмените бележки/.
На 01.06.2022г. от 14.00 часа е проведено второ съдебно заседание по делото.
След съдебното заседание – на 01.06.2022г. в 15.15 ч. всяка от ответниците Блага И. и В. И. самостоятелно е подала молба, в която е направила искане по чл.349, ал.2 от ГПК делбеният имот да й бъде възложен.
По искането на ищцата В. Г. за възлагане на неподеляемото жилище:
Настоящият съдебен състав намира, че същото е своевременно заявено в срока по чл.349, ал.4 от ГПК, но е неоснователно. От събраните по делото доказателства не се доказа първата от предпоставките по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане – не се установи към момента на смъртта на наследодателите Й. И. /починал 1990г./ и Вита И. /починала 1993г./ ищцата да е живяла в жилището. Събраните доказателства са безпротиворечиви, че в жилището е живял синът на наследодателите – С. И. заедно със своето семейство /съпруга Блага И. и две дъщери – В. И. и Г. И. /Р./.
По исканията на всяка от двете ответници Б И. и В. И. за възлагане на неподеляемото жилище:
Съдът намира, че същите не подлежат на разглеждане като предявени извън срока по чл.349, ал.4 от ГПК – най-късно до първото съдебно заседание след допускане на делбата.
Първо заседание е онова редовно съдебно заседание, проведено след влизане в сила на решението за допускане на делбата и в трите му части, включително за съделителите и размера на частите им /Тълкувателно решение №45 от 12.VIII.1987г. по гр.д.№18/87г., ОСГК/. В настоящия случай първото по делото съдебно заседание във втора фаза е проведено на 18.04.2022г. – за същото страните са били редовно призовани, даден е ход на делото, участвали са лично и/или чрез упълномощен процесуален представител, като изрично е отбелязано в протокола, че се провежда първо заседание по втора фаза на делбата, в рамките на което ищцата е направила искане за възлагане по чл.349, ал.2 от ГПК, а ответниците са предявили искания по сметки по чл.346 от ГПК. До края на първото съдебно заседание но втора фаза, проведено на 18.04.2022г., ответниците не са направили искане за възлагане. Такова е направено едва след второто съдебно заседание на втора фаза. Като недопустимо, не следва да се взема предвид направеното по почин на съда /на предходен съдия-докладчик/ отсрочване на първото редовно съдебно заседание за второто /на 01.06.2022г./ и съответно за третото съдебно заседание /на 18.07.2022г./, придавайки им значение на първо по смисъла на закона, изрично отбелязано в съдебния протокол. В Тълкувателно решение №45 от 12.VIII.1987г. по гр.д.№18/87г., ОСГК, е разяснено, че е недопустимо съдът по искане на страните или по свой почин да отсрочва първото редовно проведено съдебно заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата за друго съдебно заседание със значение на първо заседание. В този смисъл, като предявени извън преклузивния срок по чл.349, ал.4 от ГПК възлагателните претенции на ответниците не подлежат на разглеждане.
С оглед на горните изводи, съдът счита, че прекратяването на съсобствеността по отношение на делбения имот следва да стане чрез основния предвиден в ГПК способ - изнасяне на имота на публична продан.
По отношение на претенцията по сметки по чл.346 от ГПК за заплащане на необходими разноски и подобрения:
Съгласно чл.346 от ГПК в първото заседание след допускане на делбата съделителите могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Заявените по този ред претенции представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, което е предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат разглеждани на основанието, на което са заявени, т. е да бъдат квалифицирани с оглед изложените в обстоятелствената част на молбата фактически обстоятелства. При определяне на правната квалификация на претенцията следва да се съобрази задължителното тълкуване, дадено с ППВС №6/1974г. и ТР №85/1968г. в неотменената с постановлението част, касаещи отношенията между съсобственици, когато един или няколко от съсобствениците извършат подобрения в съсобствения имот. С ППВС №6/1974г. е прието, че ако съсобственикът владее частите на другите съсобственици за себе си, той е владелец на целия имот и има правата по чл.72-74 от ЗС. Ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, а е държател на тези части, по отношение правата на съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл.30, ал.3 от ЗС - ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици, ако са извършени без съгласието на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна, отношенията следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл.60-62 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилата на чл.59 ЗЗД.
В първото заседание по втора фаза на делбата, проведено на 18.04.2022г., от ответниците Блага И. и В. И., чрез процесуалния им представител адв.П., е предявена претенция по сметки по чл.346 от ГПК, за извършени необходими и полезни разноски в делбения имот на обща стойност на същите 32 513.94 лв., подробно описани по вид, стойност и година на извършване, която претенция е обективирана в писмена молба /озаглавена отговор по чл.131 от ГПК, приложена на л.676 от делото/, както следва:
1.Разходи за поддръжка на общите части и неотложни ремонти на кооперацията в размер на 1 562.94 лв.
2.Разходи за полагане на топлоизолация на фасадата на сградата в размер на 1 768 лв.
3.Ремонт на кухня и ремонт на кухненска тераса през 2008г. в размер на 3 520 лв.
4.Ремонт на част ВиК през 2009г. за извършени СМР и подмяна на инвентар в банята в размер на 5 850 лв.
5.Разходи за боядисване с латекс през 2010г. в размер на 670 лв.
6. Разходи за извършен ремонт и подмяна на инвентар в жилището през 2013г. в размер на 8 148 лв.
7.Разходи за ремонт през 2016г. в размер на 663 лв.
8.Разходи за ремонт през 2017г. в размер на 1 384 лв.
както и следните подобрения преди 2006г.:
1.Разходи за ремонт през 1990г. на стойност 2 817 лв.
3.Разходи за ремонт през 1995г. на стойност 2 306 лв.
4.Разходи за ремонт през 1995г.-2000г. на стойност 830 лв.
5.Разходи за ремонт през 2005г. на стойност 2 995 лв.
Предявената в първото по делото съдебно заседание по втора фаза на делбата, проведено на 18.04.2022г., претенция по сметки, обективирана в молба на л.676 от делото, като подадена в срока по чл.346 от ГПК подлежи на разглеждане – същата е процесуално допустима и своевременно заявена.
Не подлежи на разглеждане като процесуално недопустима - подадена извън срока по чл.346 от ГПК - в третото съдебно заседание по втора фаза, проведено на 18.07.2022г., от ответниците Блага И. и В. И., чрез процесуалния им представител адв.Д., нова молба с предявени претенции по сметки по чл.346 от ГПК за извършени необходими и полезни разноски на обща стойност 46 062.04 лв. /л.720 от делото./. Както вече беше посочено, предявяването на искания по сметки е ограничено с преклузен срок, който не може да бъде продължаван нито по искане на страните, нито по почин на съда /Тълкувателно решение №45 от 12.VIII.1987г. по гр.д.№18/87г., ОСГК/. Като недопустимо, не следва да се взема предвид направеното по почин на съда /на предходен съдия-докладчик/ отсрочване на първото редовно съдебно заседание за второто /на 01.06.2022г./ и съответно за третото съдебно заседание /на 18.07.2022г./, придавайки им значение на първо по смисъла на закона, изрично отбелязано в съдебния протокол.
В този смисъл, като предявени извън преклузивния срок по чл.346 от ГПК не подлежат на разглеждане всички новозаявени претенции с молбата от 18.07.2022г., в т.ч. претенции за платени данъци от 1972 до 1998г., за 2018-2021г., за законни лихви, както и за СМР на сградата след груб строеж. Във връзка с направените разноски за СМР след груб строеж /описани в Приложение 1 към молбата от 18.07.2022г./, се твърди, че е имало уговорка между наследодателя Й. И. и сина му С. И. довършителните работи да бъдат извършени от Й. И., а в замяна на това С. И. да погаси част от дълга на Й. И. по взет от последния кредит от Банка ДСК за построяване на жилището. Твърдението е, че стойността на погасената част от кредита се съизмерява със стойността на извършените от наследодателя СМР за довършване след груб строеж, поради което се претендират разноските за довършване на апартамента след груб строеж.
При съпоставката на описаните в молбата от 18.04.2022г. и описаните в молбата от 18.07.2022г. необходими и полезни разноски, както и от разпита на вещото лице инж.И. М. по изготвената съдебно-техническа и оценителна експертиза, се установява, че основната разлика касае именно претендираните с молбата от 18.07.2022г. новозаявени СМР за довършване на апартамента след груб строеж /описани в Приложение 1 към молбата от 18.07.2022г. – с изключение на СМР по т.4,7 от Приложение 1, които фигурират и в молбата от 18.04.2022г./. Ето защо доколкото стойността СМР за довършване на апартамента след груб строеж не е била предмет на предявена в срока по чл.346 от ГПК осъдителна претенция, същата не подлежи на разглеждане, а оттам и безпредметно и неподлежащо на разглеждане се явява възражението, че стойността им подлежи на възстановяване в полза на ответниците за сметка на погасена част от банков кредит, за каквито договорки дори не се събраха категорични доказателства. Ответниците сами признават в молбата си от 18.07.2022г., че СМР след груб строеж са направени от Й. И., а не от С. И.. По отношение на уговорките между тях, единствено св.Р. твърди, че довършителните работи по апартамента са направени от С. И. чрез изплащане на заема на дядо й към ДСК, взет за апартамента. Отделно от това, в делбеното производство по чл.346 ГПК се разглеждат искания на съделителите за сметки помежду им във връзка със сънаследствения имот. Облигационни отношения, възникнали на основание договор между наследодателя и призованите към наследяване негови наследници за заем, дори и този заем да е във връзка с нуждата да се придобие наследствения делбен имот, са сметки извън тази сфера и затова претенция, произтичаща от такъв договор, е недопустима във втората фаза на делбеното производство /Решение №207 от 28.IV.1988г., I г.о.; Решение №45 от 27.04.2016г. по гр.д.№4628/2015г. на ВКС, I г.о./. По аналогия от цитираната съдебна практика, уговорки между наследодателя и наследника за взаимно прихващане на погасена част от чужд дълг към стойност на СМР, не е допустима, след като СМР не са извършени от наследника, а от наследодателя.
При съпоставката на останалите СМР за ремонти след 1995г., описаните в молбата от 18.04.2022г. и описаните в молбата от 18.07.2022г., се установява почти пълна идентичност на описаните СМР и тяхната стойност /Ремонт 1995г, 2005г., 2006г., 2008г., 2009г., 2011г., 2013г, 2016г., 2017г./.
Предвид гореизложеното, съдът дължи произнасяне по претенцията за необходими разноски и подобрения, описани в претенцията по сметки, обективирана в молбата от 18.04.2022г., заявени като такива в общ размер от 32 513.94 лв., за които съделителите биха отговарявали съобразно признатите с решението по първа фаза на делбата квоти в съсобствеността. Предявената претенция е заявена своевременно и отговаря на изискванията за редовност.
Последователно в практиката на Върховния касационен съд се приема, че когато заявената претенция има за предмет заплащане на необходими разноски и подобрения, извършени в чужд или съсобствен имот, ищецът следва да посочи общия размер на претендираната сума, като конкретизира по вид и характеристика отделните подобрения, времето на извършването им и дали са направени със съгласието на останалите съсобственици или въпреки противопоставянето им, в какво качество са извършени /Решение №50034 от 22.03.2023г. по гр.д.№1375/2022г. на ВКС, I г.о./. Във всички случаи, когато се претендира обезщетяване на разноски направени за съсобствена вещ, съдът следва да определи действителното правно основание на облигационните отношения въз основа на фактическите твърдения и петитум на исковата молба и в съответствие с установеното от доказателствата по делото. Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на вещта“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обедняването“, „до размера на обогатяването“, „връщане на необходимите и полезни разноски“) не ограничават съда да даде защитата според действително осъщественото правно основание /Решение №113 от 19.10.2023г. по гр.д.№3575/2022г. на ВКС, II г.о.; Решение №50164 от 18.01.2023г. по гр.д.№800/2022г., I г.о. на ВКС /.
Във втората фаза на делбеното производство, въпросът за това дали някой от съсобствениците е имал качеството на владелец се поставя при направена от него претенция по реда на чл.346 от ГПК за подобрения. Доказателствените и правни изводи на съда по възражението за придобивна давност във първата фаза на делбата, направени в мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо при преценката дали заявилият претенциите за подобрения съсобственик е извършил подобренията като владелец. Различен е предмета /правопораждащи факти и петитум/ на възражението за придобивна давност и на претенцията за подобрения. Общ е факта на владението, но в първата фаза се преценява само с оглед наличие или липсата на съсобственост наред с други факти /срок, спиране, прекъсване на давността/ и се преценява само в мотивите, а във втората – с оглед качеството, в което са извършвани подобренията. Да се приеме противното означава претенцията за стойността на подобренията, която съделител може да заяви във втората фаза да е обусловена изцяло от изхода на спора относно наличието или липсата на съсобственост. Предметът на двете обаче е различен, а резултата – взаимно изключващ се. Ако възражението за придобивна давност, заявено от извършилия подобренията е основателно, то не би се налагало той да претендира стойността на подобренията и обратно – само ако това възражение е преценено като неоснователно, извършилият подобренията в съсобствен имот ще има интерес да претендира съответстваща на дела на другите съсобственици стойност на подобренията. Последица от противното разбиране би била и отхвърленото на възражение за придобивна давност да определя винаги неоснователността на претенция за стойността на подобренията, извършени от добросъвестен подобрител по чл.74, ал.2 от ЗС, защото такава претенция може да направи само владелец /Решение №91 от 22.10.2020г. по гр.д. №4284/2019г. на ВКС, I г.о./.
В мотивите към т.1 от ПП-6-74 изрично е посочено, че „когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на последната, е възможно, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си цялата вещ. Тъй като тези действия покриват съдържанието на правото на собственост и манифестират намерение за своене, когато фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец. Правоотношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно чл.72 и 74 ЗС.”
От събраните по делото доказателства се установи, че от построяване и довършването на жилището до предявяване на иска за делба в него е живеел С. И. заедно със семейството си, а след смъртта му – ответниците по делото /негови съпруга и дъщеря/. Нито родителите му са живели в жилището /живели са кратко време преди влошаване на отношенията/, нито неговата сестра – ищца по делото. Не се установи ищцата да е имала ключ, с който свободно да е влизала в жилището, нито да е имала своя стая, която да е обитавала. Напротив, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства води до извод, че С. И. е владял изключително за себе си имота, а след смъртта му – неговите наследници, считайки го за собствен, без да се съобразяват с правата на съсобственика си В. Г., поради което не са извършили подобренията като държатели на чуждите идеални части, а като владелци. Подобренията са били направени със знанието и без противопоставянето на ищцата /св.Г. Р., чиито показания не са опровергани от свидетелите на ищцата/ – до смъртта на С. И. ищцата е влизала в жилището, знаела за извършваните ремонти и не се е противопоставила, а след смъртта му до предявяване на иска за делба, отношенията между нея и ответниците са били добри и последните са споделяли за ремонтите, на които също не е възразявано.
В този случай правоотношенията със съсобственика следва да се уредят съобразно чл.72 и чл.74 от ЗС, като подобрителите имат право да им се заплатят необходимите разноски, направени за запазване на вещта, както и сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на подобренията. Стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията, а също и че увеличената стойност на имота е разликата между пазарната му стойност във състоянието, в което е бил преди извършване на подобренията и състоянието след тяхното извършване, определени към деня на постановяване на решението.
От заключението на вещото лице инж.И. М. по изготвената съдебно-техническа и оценителна експертиза се установи, че пазарната стойност на имота без подобренията възлиза на 118 380 лв., а с подобренията – на 153 620 лв. Увеличението на пазарната стойност на процесния имот вследствие на изпълнените подобрения на други СМР възлиза на сумата от 35 240 лв., а стойността на направените от ответниците разходи за СМР възлиза на 35 868.37 лв. /които суми са определени без СМР след груб строеж по Приложение 1 – отговор на вещото лице в с.з./, като в качеството на наследници на владелеца С. И., а след смъртта му – също като владелци, ответниците имат право на по-високата от двете стойности. Следва да се отбележи, че в исковата си молба от 18.04.2022г., с която е предявена претенцията, самите ищци-подобрители, твърдят, че стойността на действително направените разходи за СМР възлизат на 32 513.94 лв., за което са представени писмени доказателства /т.е. че разходите им са по-малко от установеното от вещото лице/. В същото време вещото лице е дало заключение, че за всички описани и претендирани с молбата от 18.04.2022г. разноски и подобрения, има разходо-оправдателни документи, установяващи заплатената за тях цена.
Съдът дължи произнасяне в рамките на предявения размер на конкретния иск, обективиран в молбата от 18.04.2022г., поради което доколкото ответниците заявяват общ размер на разноски и подобрения от 32 513.94 лв. /дължим общо от съделителите съобразно квотите им/ и който по размер е по-малък от установения от вещото лице като дължим, то излиза, че предявеният иск се явява изцяло основателен, поради съобразно квотите на съделителите, ищцата следва да възстанови на ответниците сумата от 16 256.97 лв.
Недопустимо е едва с писмените бележки по делото да се претендира размер на вземанията за разноски и подобрения, който не е предявен с молбата по чл.346 от ГПК, а е установен от експертното заключение и др. доказателства. Така напр. в писмените бележки се съдържа сравнителна таблица на предявените вземания и установения /според ответниците/ размер на същите съобразно приобщените по делото доказателства, като именно последния се претендира като дължим от ищцата /напр. за ремонта след груб строеж се претендират с исковата молба от 18.04.22г. – 2 817 лв., а съгласно заключението размерът на СМР е 49 720 лв., които са заявени като дължим/.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Предвид основателността на предявената претенция за необходими разноски и подобрения, съдът следва да се произнесе по възражението на ищцата за погасяване на вземането по давност: Възражението за изтекла погасителна давност на вземането на ответниците е направено на 27.06.2023г. с писмена молба, приложена на л.910 от делото – след петото съдебно заседание по втора фаза на делбата. В съдебната практика се приема, че преклузивният срок за предявяване на възражения срещу съединените с иска за делба други искове също изтича до първото по делото съдебно заседание /Решение №50022 от 07.03.2023г. по гр.д.№1806/2022г. на ВКС, I г.о.; Решение №25 от 09.03.2021г. по гр.д.№2008/2020г. на ВКС, I г.о./. Отделно от това, вземането на подобрителя за извършените подобрения става изискуемо още в момента на завършването на подобренията, но давностният срок тече от момента, когато собственикът си възвърне фактическата власт над имота. Затова следва да се признае, че вземането на подобрителя става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или най-късно от момента, когато бъде смутено от собственика по исков ред /Решение №20 от 18.07.2019г. по гр.д.№1985/2018г. на ВКС, II г.о./.
По разноските:
При липса на оспорване на правата на съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски. Правилото на чл.355 от ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им.
В първата фаза на делбата, с оглед направеното от ответниците оспорване на правата на ищцата в съсобствеността, и изхода на спора, ответниците отговарят за сторените разноски – т.е. направените от тях разноски в първа фаза, остават за тяхна сметка, като същите следва да заплатят на ищцата сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1770 лв.
Във втората фаза, спорни са били въпросите за възлагането, поделяемостта на имота и за подобренията.
В тази фаза ищцовата страна е заплатила 700 лв. разноски за експертизата на в.л.Х. Г. /относно поделяемостта/, които следва да се поемат по равно от двете страни, тъй като тази експертиза е задължителна, т.е. ответниците дължат на ищцата 350 лв. за експертиза.
Относно подобренията, разноските за експертиза за в.л.И. М., са както следва: ищцата е платила 300 лв. за експертиза, а ответницата В. И. – 589 лв. С оглед изхода на спора, предвид основателността на претенцията от 18.04.2022г. и недопустимостта на претенцията от 18.07.2022г., всяка от страните следва да понесе платените вече суми от по 300 лв. всяка като депозити, а ищцата следва да възстанови на ответницата сумата от 289 лв. за доплащане на експертизата.
По отношение направеното от ищцовата страна оспорване, че имотът е неподеляем, са направени следните разноски за експертиза за в.л.М. и П. – ответницата В. И. е платила 1397.62 лв. за експертиза, а ищцата – 500 лв. /остатъкът от 795.88 лв. не е внесен/. С оглед изхода на този спор, направените от ищцата разноски остават за нейна сметка, като тя следва да възстанови на ответницата В. И. сумата от 1397.62 лв.
По адвокатските възнаграждения: Ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение от 2 470 лв., ответницата Блага И. – адвокатско възнаграждение от 2 470 лв., ответницата В. И. – адвокатско възнаграждение от 4 680 лв. По съразмерност с оглед изхода на спора по спорните въпроси относно възлагането, поделяемостта и подобренията, на ищцовата страна се дължат 412 лв., на ответницата В. И. – 2 340 лв., на ответницата Блага И. – 1 235 лв.
Или като краен извод, ответниците дължат на ищцата разноски за първа фаза – 1770 лв., и за втора фаза – 350 лв. + 412 лв., или общо 2 532 лв. Ищцата дължи на ответницата Блага И. разноски за втора фаза – 1 235 лв. и на ответницата В. И. – 5 322.50 лв., или общо 6 557.50 лв. /или около 4 025.50 лв. е разликата в дължимите разноски от двете страни/.
По държавните такси: На основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата В. Г. дължи държавна такса в размер на 3 072.40 лв., ответницата Блага И. – 1024.13 лв., ответницата В. И. – 2 048.26 лв., равняващи се на 4% от стойността на дяловете им съобразно пазарната оценка на имота от 153 620 лв.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ИЗНАСЯ на ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 от ГПК, следния недвижим имот: Жилище/апартамент с идентификатор 04279.612.127.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния Директор на АК, находящо се в [населено място], п.к.2700, ул.М. Б. (2, с последно измение със заповед: няма издадена заповед за изменнеие в ККР, с площ – 125.27 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №04279.612.127, с прилежащи части — мазета 2 и 3 — 10.50 кв.м., таванско помещение 8 – 15.60 кв.м., ведно с 11.87% ид.ч от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж: 04279.612.127.1.1; под обекта: няма; над обекта: 04279.612.127,1.4, който имот по документ за собственост Нотариален акт №113, том VII, нот.дело №1320/02.06.1975г. по описа на А. Н.-районен съдия при Благоевградския районен съд, представлява Жилище №2 (две), находящо се на 1 (първи) етаж в жилищна сграда- блок-“П.“, построена върху държавна земя, парцел X (десети), пл.№1806 (хиляда осемстотин и шест), кв.29 (двадесет и девет) на ул.“Станке Лисичково“ в [населено място], окръг Б., състоящо се от кухня, хол, три стаи, сервизни помещения и разпределителни антрета, със застроена площ на жилището 125.27 кв.м., с прилежащите избено помещение №2 и 3 (две и три), със застроена площ 10.50 кв.м., таванско помещение №8 (осем) със застроена площ 15.60 кв.м., както и 11.87% (единадесет цяло и осемдесет и седем процента) ид.ч. от общите части на сградата и 8 546 (осем хиляди петстотин четиридесет и шест) ид.ч. от правото на строеж върху мястото, при съседи: от югозапад-двор, югоизток-двор, североизток-апартамент на С. А. С., северозапад-улица, долу -мазета, горе- апартамент на И. Д. Х., при съседи на избеното помещение: от югозапад-двор, от югоизток- двор, от североизток- мазе на С. К. В., северозапад- разпределително антре и мазе на Й. Б. Т., горе - апартамент на Й. П. И., при съседи на таванското помещение: югозапад- стълбище, от югоизток- двор, североизток- таван на И. Д. Х., северозапад- коридор, долу-апартамент на С. К. В., като получената парична сума от продажбата се разпредели между съделителите съобразно дяловете им: 1/2 ид.ч за В. Й. Г., ЕГН [ЕГН], 1/6 ид.ч. за Блага Н. И., ЕГН [ЕГН], 2/6 ид.ч. за В. С. И., ЕГН [ЕГН].
ОСЪЖДА, на основание чл.346 от ГПК, В. Й. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“Сда заплати на Блага Н. И., ЕГН [ЕГН], и В. С. И., ЕГН [ЕГН], двете с адрес [населено място], ул.“М сумата от 16 256.97 лв. /шестнадесет хиляди двеста петдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, за направени необходими разноски и подобрения в делбения имот в периода 1990-2017г., съобразно припадащата й се част в съсобствеността.
ОСЪЖДА В. Й. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“С, да заплати по сметка на Районен съд-Благоевград сумата от 3 072.40 лв. /три хиляди седемдесет и два лева и четиридесет стотинки/ за държавна такса, както и 5 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Блага Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“М, да заплати по сметка на Районен съд-Благоевград сумата от 1 024.13 лв. /хиляда двадесет и четири лева и тринадесет стотинки/ за държавна такса, както и 5 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“М, да заплати по сметка на Районен съд-Благоевград сумата от 2 048.26 лв. /две хиляди четиридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ за държавна такса, както и 5 лв. държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Блага Н. И., ЕГН [ЕГН], и В. С. И., ЕГН [ЕГН], двете с адрес [населено място], ул.“М, да заплатят на В. Й. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“С, сумата от 2 532 лв. /две хиляди петстотин тридесет и два лева/ за разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Й. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“, да заплати на Блага Н. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“М сумата от 1 235 лв. /хиляда двеста тридесет и пет лева/ за разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Й. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“С, да заплати на В. С. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.“Мсумата от 5 322.50 лв. /пет хиляди триста двадесет и два лева и петдесет стотинки/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: