и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от адв. П. З., в качеството й на пълномощник на В. С. К., ЕГН [ЕГН] и Л. С. К., ЕГН[ЕИК], и двамата със съдебен адрес: [населено място], ул. "Т " № против З. С. Ф., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „П ” , И Б. Д.-К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „А ” , А. Б. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „С ” , З. Д. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б., Н. С. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б., ул. „Б ” , В. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б., ул. „Б ” , С В. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Т ” вх. А, Г. В. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „С ” и И. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б., ул. „Б ” .
Ищците твърдят, че са собственици по силата на наследствено правоприемство от П. И. Д., ЕГН [ЕГН], починала на 29.02.1980г. и успешно приключила реституция на общо 2/24 ид.ч. от 5 поземлени имоти, представляващи земеделски имоти, подробно индивидуализирани в исковата молба. Сочат, че наследодателката им П. И. Д. била пряк наследник /едно от двете деца/ на Я. И. Ильовска, родена на г., бивш жител на [населено място], общ. Б.. Заявяват, че с Решение №RA-9 от 24.01.2000 г. и Решение №1-А от 17.07.1996 г., издадени от Поземлена комисия, [населено място] била възстановена собствеността на процесните 5 имота в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място], на наследниците на Я. И. И . Поддържат, че страните по делото били наследници на една от двете дъщери на Я. И. И - П. И. Д., починала на 29.02.1980г. и И. И. Д., като с последната нямали спор за собственост. Излагат, че П. И. Д., починала на 29.02.1980г., била оставила за наследници 4 деца - ответницата З. С. Ф., Н С. К. /майка на ищците/, С. С. Д. /наследодател на ответниците Н. С. Д., В. С. С., И. П. Д., Слави В. С. и Г. В. С./ и Б. С. Д /наследодател на И Б. Д.-К. и А. Б. Д./, като всяко едно тези четири деца било придобило по 1/4 ид.ч. от притежаваната от П. И. Д. 1/2 ид.ч. от наследството или по 1/8 ид.ч. Смятат, че в дял им се падали общо 2/24 ид.ч. от имотите на основание наследствено правоприемство от майка им Н С. К., като същите били правнуци на общия им наследодател Я. И. И . Твърдят, че въпреки това ответниците се снабдили с нотариален акт по писмени доказателства по чл. 587, ал. 1 ГПК с № 172, том 1, дело 122 от 2016 г. по описа на нотариус К. М. за целите имоти, със съществуването на който нотариален акт ищците аргументират и техния правен интерес, като твърдят, че по този начин се оспорва правото им на собственост, доколкото този нотариален акт е за всички процесни имоти и въз основа на който ответниците оспорват съществуването на 2/24 ид.части общо за всички ищци от правото на собственост от процесните имоти. Иска се да бъдат признати спрямо ответниците, че са собственици на общо 2/24 идеални части от недвижимите имоти, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени констативният нотариален акт, от който се ползват ответниците за частта над 2/24 идеални части от него.
Ответниците И Б. Д.-К., Г. В. С., Н. С. Д., В. С. С., И. П. Д., А. Б. Д. и С В. С. оспорват твърдението на ищците, че тяхната наследодателка Н С. К., ЕГН [ЕГН], починала на 12.09.2007г. е наследник на П. И. Д., ЕГН [ЕГН], починала на 29.02.1980г., като това се установявало от Удостоверение за наследници на П. И. Д. с № 13/01.02.2007г., издадено от кметството на [населено място]. Поддържат също така, че Н С. К. не била наследник и на С. С. Д., съпруг на П. И. Д..
Ответницата З. С. Ф. също поддържа, че ищците не са наследници на П. И. Д., като майката на ищците Н С. К. била неправомерно вписана като наследник на Я. И. И . Заявява, че Удостоверение за наследници №37 от 27.07.2020 г., издадено от Община Б. бил документ с невярно съдържание поради факта, че ищците нито били наследници, нито са се намирали в родствена връзка с Я. И. И .
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са обективно и субективно (активно и пасивно) съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, имащи за предмет установяване на правото на собственост на общо 2/24 ид.ч. върху процесните 5 поземлени имоти.
Предявените установителни искове са допустими.
Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: са собственици на общо 2/24 ид.ч. от процесните имоти, на заявеното правно основание – наследствено правоприемство от баба им П. И. Д., ЕГН [ЕГН], починала на 29.02.1980г., като последната от своя страна е била пряк наследник /едно от двете деца/ на прабаба им Я. И. И , родена на 30.09.1876 г., бивш жител на [населено място], общ. Б., починала на 25.11.1966г., както и че тяхната майка Н С. К., ЕГН [ЕГН], починала на 12.09.2007г., е била наследник на П. И. Д..
Ответниците, при условията на насрещно и непълно доказване, следва да докажат направените от тях възражения, с които оспорват правото на собственост на ищците.
В конкретния случай имотите, предмет на делото, представляват земеделски земи (ниви), като с влезли в сила съответно на 17.07.1996г. и на 24.01.2000г. Решения за възстановяване на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място], издадени от ПК-Б., е било възстановено правото на собственост на наследниците на Я. И. И върху процесните имоти.
По делото се установява, че Я. И. И е починала на 25.11.1966г., като е оставила за свои наследници дъщеря си П И. Д., починала на 29.02.1980 г. и дъщеря си И. И. Д., починала на 20.11.1988г.
Става ясно, че П. И. Д. е била съпруга и в брак със С. С. Д., починал на 25.02.1982г.
Специфичното в настоящия казус е, че предвид оспорването на правата им от страна на ответниците, ищците следва да докажат, че и тяхният праводател Н С. К. е била наследник на П. И. Д..
В тази връзка по делото ищците са представили Удостоверение за наследници № 37 от 27.07.2020 г., издадено от Община Б., в което са вписани в точки 1.3, 1.3.1, 1.3.2 и 1.3.3 от същото лицата - Н С. К., ЕГН [ЕГН], В. С. К., ЕГН [ЕГН], А. С. К., ЕГН [ЕГН], Л. С. К., ЕГН [ЕГН], като наследници на П. И. Д., ЕГН [ЕГН], починала на 29.02.1980 г.
Ответниците по реда на чл. 193 ГПК са оспорили истинността на съдържанието на представения от ищците документ - Удостоверение за наследници № от 27.07.2020 г., издадено от Община Б., в частта му относно съдържащите се в него вписвания - вписаните в точки 1.3, 1.3.1, 1.3.2 и 1.3.3 лица - Н С. К., ЕГН [ЕГН], В. С. К., ЕГН [ЕГН], А. С. К., ЕГН [ЕГН], Л. С. К., ЕГН [ЕГН], като наследници на П. И. Д., ЕГН [ЕГН], починала на 29.02.1980 г. По тази причина с определение от 02.02.2022г. по реда на чл. 193 ГПК бе открито производство по оспорване на документа относно истинността на съдържанието на представения от ищците документ - Удостоверение за наследници №37 от 27.07.2020 г., издадено от Община Б. в оспорената му част. Съдът на основание чл. 193, ал. 3 изр. 2 ГПК указа на ответниците, че в тяхна тежест е да оборят материалната доказателствена сила относно удостоверените факти на документа в посочената му част. В тази връзка по делото ответниците ангажираха от своя страна Удостоверение за наследници № 13 от 01.02.2007 г., издадено от кметство П към Община Б. за наследниците на П. И. Д.; Удостоверение за наследници № 14 от 01.02.2007 г., издадено от кметство П към Община Б. за наследниците на С. С. Д., Удостоверение за наследници № 139 от 04.05.1994 г., в които като наследник на П. И. Д. и С. С. Д. не фигурира Н С. К.. По делото бяха приобщени и регистрационни картони на лицата С. С. Д. и П. И. Д.., Удостоверение № 78/30.12.2020г. на кмета на [населено място], извадки от ДВ за периода от 1928 година до 1935 година относно извършените осиновявания, Съдебно удостоверение № 1954/29.03.2022 година от Окръжен съд – Б . Ищците от своя страна представиха Документ за лица, от които се състои домакинство – копие от регистъра на население на [населено място] от 1935 година.
По делото бе назначена и приета съдебно-графическа експертиза, изпълнима от вещото лице В. С..
Посредством заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза (л. 246 – л. 251 от делото), се установява, че ръкописните текстове, посочени като обект на експертизата, изписани в графа "деца: собствено име" в частта "№1 - С., № - Б. и № - З." върху оригинали на РЕГИСТРАЦИОННИ КАРТОНИ от имената на С. С. Д., ЕГН [ЕГН], род. на год. и П. И. Д., ЕГН [ЕГН], род. на год., съхранявани в служба „ЕСГРАОН" при ОБЩИНА - Б. са изпълнени от едно и също лице, а ръкописните текстове, изписани в графа „деца: собствено име" в частта "№ - Н " върху оригинали на РЕГИСТРАЦИОННИ КАРТОНИ от имената на С. С. Д., ЕГН [ЕГН], род. На год. и П. И. Д., ЕГН [ЕГН], род. на год., съхранявани в служба „ЕСГРАОН" при ОБЩИНА - Б. са изпълнени от друго лице.
По делото бяха събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели И. М. Д. и Г. С. Б..
В показанията си свидетелката И. Д. заявява, че баба П. Д. се е омъжила за дядо С. Д.. Сочи, че дълго време П. Д. и С. Д. не са имали деца, умирали са им децата, като двамата са живели в [населено място], Община Б. в две махали – махала Ильовци и махала Д.. Дълго време баба Прашкева и дядо С. не са имали деца. Поддържа, че в селото имало баби, които казали на баба Прашкева и дядо С., че трябва да си осиновят дете, за да не им умират децата и да имат след това поколение. Горното обстоятелство е било съобщено на свидетелката от нейната баба И. Д., сестра на баба П.. Баба И. имала общо 7 деца, едно от които е починало после. Баба П. не е имала през това време деца, когато са се раждали чичовците и бащата на свидетелката. Баща ми е 1935 година, чичо ми е 1929 година роден единият. Баба П. чичо С. не са имали деца и са им казали, че ако искат да имат деца, трябва да си осиновят дете и след това ще си имат техни деца. Това нещо са им го казали тогава, по това време някъде към 1929 година, преди да започнат да се родят другите деца. Свидетелката сочи, че поради причина са осиновили баба Н след 6-7 години или 10 години след това, започват да им се раждат други деца – чичо С., чичо Б. и З.. Баба П. има 4 деца. Поддържа този свидетел, че баба Н е била осиновена, като после се раждата чичо С., след това Б. и З.. Баба Н я осиновяват в [населено място]. Н не е била от [населено място], като е дошла от М.. Н е била на 6-7 години когато е била осиновена от баба П. Д. и дядо С. Д..
В показанията си свидетелят Г. Б. заявява, че от 1981г. до 1990 година бил кмет на [населено място]. Сочи, че майката на ищците В. и Л. К. се казвала Н , а мъжа й С.. Бабата на ищците се казвала П., като тя имала 4 деца има – З., Н , С. и Б.. Н е майката на В. и Л. К.. Баба П. е майка на баба Н . Баба П. е майка на Н , на Б., на С. и на З.. Познавам ги всичките деца на баба П.. Свидетелят поддържа, че откакто се знаел, знаел че баба Н е дъщеря на баба П., а Б., С. и З. са двама братя и сестра. Най-голямата от тях е Н , тя е първа, после са С., Б. и тогава е З..
С оглед приетите по делото доказателства, може да се направи еднозначен и категоричен извод, че праводателят на ищците Н С. К. е била наследник на П. И. Д.. Аргументите за този извод са следните:
Обстоятелството дали едно лице е наследник по закон на друго лице е факт с правно значение. За удостоверяване на този факт, законът е предвидил съставянето на официален документ, какъвто е удостоверението за наследници. Удостоверението за наследници е предназначено да удостовери наследниците по закон на дадено починало лице. Независимо от това, че за издаването му молителят следва да подаде молба - декларация, в която посочва данни за наследодателя и неговите наследници, удостоверението за наследници се издава от длъжностното лице по гражданско състояние в общината след справка в регистрите за населението – чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, където е регламентирана процедурата.
В настоящия случай по делото стана ясно, че Н С. К. е била [дата на раждане] в бивша Ю., днешна Р С. М., [община]. С оглед на обстоятелството, че Н С. К. е родена в чужбина за нея не е съставен Акт за раждане в актовата книга на [населено място].
Впоследствие Н С. К. е била осиновена от П. И. Д. и С. С. Д.. Причината за това се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели (И. М. Д. и Г. С. Б.), а именно продължителният период от време, в което съпрузите П. И. Д. и С. С. Д. не са имали собствени деца. Когато Н К. е осиновена е била на 6-7 години.
В подкрепа на извода, че Н С. К. е наследник на П. И. Д. и С. С. Д. е приетото по делото копие от регистъра на население на [населено място] от 1935 година, където изрично е отбелязано, че Н К. е дъщеря и най-голямото дете на П. И. Д. и С. С. Д..
Записванията в семейния регистър от 1935 г. на населението в [населено място] имат голяма доказателствена стойност по делото, тъй като същите са установили броя и членовете на семейството на П. И. Д. и С. С. Д.. В подкрепа на удостовереното в копието от регистъра на население на [населено място] от 1935 година са показанията на разпитаните по делото свидетели.
Ответниците не успяха да оборят материалната доказателствена сила относно удостоверените факти на Удостоверение за наследници №37 от 27.07.2020 г., издадено от Община Б., в оспорената му част.
С оглед изложеното се налага обобщаващия извод, че предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъдат уважени, тъй като са налице всичките им предпоставки, включени в техния фактически състав.
Относно искането на ищцата по чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 ГПК не е самостоятелен иск, а последица при уважаване на иска за материално право на третите лица, засегнати от акта. Независимо дали страна е поискала това, съдът и служебно постановява отмяна, когато това се следва от резултата по материалноправния спор, като не става реч за произнасяне „свръх петитум“.
От основателността на установителната искова претенция за собственост следва изводът, че и акцесорното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт по представени писмени доказателства по чл. 587, ал. 1 ГПК с № 172, том I, per. №3714, дело №122 от 2016 г. на нотариус К. М., вписана в регистрите на Нотариалната камара под №415, с район на действие PC - Б., който нотариален акт е вписан в СлВп към PC - Б. с вх. pen № 1903/09.05.2016 г., акт №170, том VI, дело №729/2016 г., в частта, с която ответниците са признати за собственици на имотите над 22/24 ид. ч. от правото на собственост върху всеки от недвижимите имоти.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците следва да бъдат поставени разноските, сторени от ищците във връзка с водене на делото. Общият им размер възлиза на сумата от 825 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – [населено място], Гражданско отделение, Осми състав

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА, на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК за недоказано оспорването на Удостоверение за наследници №37 от 27.07.2020 г., издадено от Община Б., в частта му относно съдържащите се в него вписвания - вписаните в точки 1.3, 1.3.1, 1.3.2 и 1.3.3 лица - Н С. К., ЕГН [ЕГН], В. С. К., ЕГН [ЕГН], А. С. К., ЕГН [ЕГН], Л. С. К., ЕГН [ЕГН], като наследници на П. И. Д., ЕГН [ЕГН], починала на 29.02.1980 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответниците З. С. Ф., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „П ” , И Б. Д.-К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „А ” , А. Б. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „С ” , З. Д. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б., Н. С. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б., ул. „Б ” , В. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б., ул. „Б ” 7, С В. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Т ” , вх. , Г. В. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „С ” и И. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б., ул. „Б ” , че ищците В. С. К., ЕГН [ЕГН] и Л. С. К., ЕГН[ЕИК], и двамата със съдебен адрес: [населено място], ул. "Т " № 43 Б, ет. 2 са собственици, на основание наследствено правоприемство от бабата на ищците П. И. Д., ЕГН [ЕГН], починала на 29.02.1980г., като последната от своя страна е била пряк наследник /едно от двете деца/ на прабаба им Я. И. И , родена на г., бивш жител на [населено място], общ. Б., починала на 25.11.1966г., и от тяхната майка Н С. К., ЕГН [ЕГН], починала на 12.09.2007г., наследник на П. И. Д., на общо 2/24 ид.ч. от следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор 00134.32.86 по КККР на [населено място], Община Б., с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: шеста, с площ 1835 кв. м., находят, се в местност „Ч ”, [населено място], при съседи: имоти с идентификатори: 00134.32.160, 00134.32.102, 00134.32.217, 00134.32.216, 00134.10.6.
2. Поземлен имот с идентификатор 00134.32.102 по КККР на [населено място], Община Б., с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: шеста, с площ 7492 кв. м„ находящ се в местност „Ч ”, [населено място], при съседи: имоти с идентификатори: 00134.32.160, 00134.32.106, 00134.32.198, 00134.32.108, 00134.32.153, 00134.32.109, 00134.32.217, 00134.32.86.
3. Поземлен имот с идентификатор 00134.11.9 по КККР на [населено място], Община Б., с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: шеста, с площ 2732 кв. м., находящ се в местност „А.”, [населено място], при съседи: имоти с идентификатори: 00134.11.8, 00134.32.106, 00134.11.27, 00134.11.12, 00134.11.10, 00134.11.4, 00134.11.3, 00134.11.6, 00134.1 1.7.
4. Поземлен имот с идентификатор 00134.10.18 по КККР на [населено място], Община Б., с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: шеста, с площ 3971 кв. м., находящ се в местност „Ч ”, [населено място], при съседи: имоти с идентификатори: 00134.10.23, 04279.307.3522, 00134.10.17, 00134.10.1.
5. Поземлен имот с идентификатор 00134.10.19 по КККР на [населено място], Община Б., с трайно предназначение на територията: „земеделска”, с начин на трайно ползване: „нива”, категория на земята при неполивни условия: шеста, с площ 6028 кв. м., находящ се в местност „Ч ”, [населено място], при съседи: имоти с идентификатори: 00134.10.32, 00134.10.24, 00134.10.1,00134.10.16, 00134.10.15, 00134.10.20, 00134.10.21.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот по представени писмени доказателства - чл. 587, ал. 1 от ГПК №172, том , per. № , дело №122 от 2016 г. на нотариус К. М., вписана в регистрите на Нотариалната камара под №415, с район на действие PC - Б., който нотариален акт е вписан в СлВп към PC - Б. с вх. pen № 1903/09.05.2016 г., акт №170, том VI, дело №729/2016 г., в частта, с която ответниците са признати за собственици на имотите над 22/24 ид. ч. от правото на собственост върху всеки от недвижимите имоти.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З. С. Ф., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „П ” 1А, Искра Б. Д.-К., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „А ” , А. Б. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „С ” , З. Д. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б., Н. С. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б., ул. „Б ” 7, В. С. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б., ул. „Б ” , С В. С., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Т ” , Г. В. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „С ” , ет. и И. П. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Б., ул. „Б ” да заплатят на В. С. К., ЕГН [ЕГН] и Л. С. К., ЕГН[ЕИК], и двамата със съдебен адрес: [населено място], ул. "Т " № разноски в производството в размер на 825 лв. /осемстотин двадесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – [населено място] в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – [населено място].

РАЙОНЕН СЪДИЯ: