и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба подадена от Г. Д. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [община], ул.“***и“ № и П. С. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [община], ул.“Б Г. №3, със съдебен адресат за призоваване и получаване на съобщения адв. К. А., АК Б., с адрес на упражняване на дейността Б., ул. “**** № , ет1 против Р. Г. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [община], ул.“*** № и П. Р. М., с ЕГН [ЕГН], чрез законния му представител А. А. Х*, с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес [населено място], [община], ул. “***“ № 3.
С исковата молба е предявен иск, за обявяване за недействителен по отношение на ищците на Нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 11 от 04.01.2019г., акт с № 3, том I, дело № 3/2019г. по описа на СВ при PC -Б., с който първият ответник Р. Г. М. е дарил на втория ответник П. Р. М. чрез законния му представител А. А. Х* 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот IV-253, квартал 1-ви по КРП на [населено място], [община], одобрен със Заповед № 1395/27.03.2001г., допълнен със Заповед № 175/25.02.2003г. и Заповед № 1113/21.07.2016г., ПУП-ПР одобрен със Заповед № 1859/22.12.2016г., целият с площ от 965 кв.м. при граници и съседи : улица, поземлен имот № 404, УПИ X.-313, УПИ V-254, който имот е идентичен и представлява по предходен документ за собственост УПИ IV-82, целият от 965 кв.м., находящ се в кв. 1, по плана на [населено място], общ. Б., при съседи : улица, парцел V и имот 313, като П. Р. М. реално ще ползва западната част от имота, ВЕДНО с целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху описания по-горе имот масивна жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три броя мазета и един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора) идеална част от ТАВАНА на същата сграда.
Твърди се в исковата молба, че на 23.06.2017 г. с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти акт с № 102, том I, рег. № 1663, дело № 96/2017 г. по описа на Нотариус М. К. с район на действие PC - Б., с № 493 в НК, ищците са дарили на първия ответник Р. Г. М., който е и техен син 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот IV-253 (четвърти за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и три), квартал I (първи) по КРП на [населено място], Община Б., одобрен със заповед № 1395/27.03.2001г., изменен със заповед № 1859/22.12.2016г. и заповед № 1535/20.12.2019г., допълнен със заповеди № 175/25.02.2003г. и № 1113/21.07.2016г. и двете за имот с пл. № 253, целият с площ от 965 кв.м., ВЕДНО с целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху описания по-горе имот жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три броя мазета и един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора) идеална част от ТАВАНА на същата сграда при съседи на УПИ : улица, УПИ V-254, УПИ X.-313, УПИ X.-313 и поземлен имот с № 404 и съседи на втория жилищен етаж: от северозапад и югозапад - имот с № 404, от югоизток -улица и от североизток - УПИ V-254. Излага се, че ищците направили дарението със съзнанието, че синът им Р. Г. М. ще полага грижи за тях и издържа в случай на нужда, тъй като са вече възрастни хора на години. Сочи се, че тази нужда от издръжка от вече около година е налице, тъй като живеят много трудно, пенсионери са, с малка пенсия. Навежда се, че и двамата ищци са с разклатено здраве, както и че П. М. има заболявания, които изискват скъпоструващо медикаментозно поддържане и оперативна намеса за разрешаването им. Заявено е, че в момента ищците са финансово затруднени, имат нужда от месечна финансова помощ за храна, битови сметки, лекарства и помощ да планират операции от спешен порядък, необходими за живота на П. М.. Излага се, че М. трябва в кратък срок да се подготви за операция на гърда, да предприеме лечение на единствен функциониращ бъбрек и други, за които разполагат с медицинска документация. Посочва се, че доходите, които получават ищците под формата на месечни пенсии са крайно недостатъчни за задоволяване на нуждите им. Твърди се, че предвид изложените обстоятелства в исковата молба е посочено, че са поканили първия ответник Р. Г. М. с покана, която той е получил на 31.12.2018 г., с която му обяснили, че имат нужда от издръжка и съобразявайки се и с неговото материално положение му поискали да им дава месечна издръжка общо за двамата в размер на 150,00 лева. Излага се, че в отговор на тази покана, ответникът им изпратил неговото становище в свой отговор, който получили на 02.01.2019г. и с него той изрично им отказал да им дава издръжка. Наведени са твърдения, че след отказа на първия ответник Р. Г. М. да дава дължимата от него издръжка на ищците, както и с оглед разпоредбата на чл. 227, ал. 1, 6. "в" от ЗЗД същите образували гражданско дело № 3489/2019г. по описа на Районен съд-Благоевград за отмяна на дарението, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти акт с № 102, том I, рег. № 1663, дело № 96/2017г. по описа на Нотариус М. К. с район на действие PC -Б., с № 493 в НК. Излага се, че към настоящият момент делото е във фаза отстраняване на нередовности по исковата молба и в частност издаване на скица и данъчна оценка за имота и вписване на исковата молба, което обстоятелство се доказва с Разпореждане № 400/15.01.2020г. по гр.дело № 3489/2019г. по описа на РС-Благоевград, приложено като доказателство към исковата молба. В същото време ищците сочат, че докато се снабдявали със съдебни удостоверения, по силата на които да извадят необходимите документи, разбрали, че първият ответник Р. Г. М., след като е получил на 31.12.2018г. тяхната покана за даване на издръжка е прехвърлил на 04.01.2019г. с дарение на втория ответник П. Р. М., чрез законния му представител А. А. Хаджипопова 1/2 (една втора) идеална част от Урегулирания поземлен имот ВЕДНО с целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху него жилищна сграда.
В исковата молба ищците сочат още, че първият ответник Р. Г. М. е техен длъжник, като вземането им към него произтича от закона и по -конкретно той им дължи издръжката, за която са го поканили, тъй като са го надарили с описания по-горе недвижим имот. Изтъкнато е, че с извършеното дарение на втория ответник П. Р. М., чрез законния му представител А. А. Хаджипопова на 1/2 (една втора) идеална част от Урегулирания поземлен имот IV-253 (четвърти за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и три), ВЕДНО с целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху него жилищна сграда, първият ответник е отчуждил имота, който ищците са му дарили и с това е увредил умишлено интересите им, тъй като първо се е освободил от имущество, което може да бъде предмет на изпълнение за удовлетворяване на вземането им и второ, след като ответникът Р. Г. М. е получил поканата на ищците за даване на издръжка, умишлено и с цел да осуети провеждането на успешен процес по отмяна на дарението е отчуждил имота, като го е дарил на втория ответник. Изложено е становище, че тези негови действия са увреждащи техните имуществени интереси, тъй като осуетяват при отмяна на дарението на имота, описан по-горе, възможността да върнат имота в техния патримониум и да получават доходи от същия, с които да осигурят издръжката си.
С разпореждане № 4930 от 22.06.2020 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдът е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответниците с указание, че в едномесечен срок могат да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратените съобщения до ответните страни са връчени на 01.07.2020 г. на ответника Р. Г. М. и на 01.07.2020 г. на ответника П. Р. М. чрез законния му представител А. А. Хаджипопова.
В законоустановения срок на 30.07.2020 г. е депозиран писмен отговор по заявената искова молба, от ответниците Р. Г. М. и П. Р. М. чрез законния му представител А. А. Хаджипопова.
В отговора на исковата молба е изразено становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен, като се иска отхвърлянето му. Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответниците сочат, че оспорват изцяло предявения иск. Навежда се в отговора на ответниците, че за да е налице "длъжник" по смисъла на закона, вземането трябва да е ликвидно и изискуемо. Изтъкнато е, че в конкретния случай, издръжка би се дължала, ако ищците действително се нуждаят от издръжка, не могат да си я осигурят сами, а първият от ответниците - Р. М. би могъл да я заплаща без особени затруднения. Заявено е, че в конкретния случай нито ищците са доказали нуждата от издръжка и невъзможността им да се издържат сами, нито възможността ответникът Р. М. да заплаща претендираните от тях суми за тяхната издръжка. Ответникът Р. М. сочи, че никога не е отказвал и няма да откаже да помогне с каквото е по силите му, но в конкретния случай нямал възможност да заплаща претендираната от тях сума за издръжка. Навежда се, че в тази връзка по заведено от ищците друго гражданско дело е № 3489/2019г. на Б., ответникът Р. М. е представил писмени доказателства установяващи, че неговото здравословно състояние не е добро, тъй като имал множество заболявания, включително родилна пареза, ошипяване на 4,5 и 6 шийни прешлени и др., което налагало ежемесечно лечение, включващо не само медикаменти, но и рехабилитация. Отделно от това в отговора е посочено, че ответникът Р. М. е заплащал месечна издръжка в размер на 170,00 лв. на детето си от първия му брак - Г. М.. Сочи, че сега имал друго дете - П. М. /вторият ответник по настоящето дело/, който вече е на 11 години и за когото също трябвало да полага грижи и да дава издръжка. Ответникът Р. М. сочи, че самият той е регистриран в Бюрото по труда, тъй като в момента бил безработен. Изложено е също така, че следва да се имало предвид, че имотът -предмет на дареното му е бил предоставен фактически много преди да бъде изповядана сделката за дарение от страна на ищците към първият ответник – Р. М., като към този момент имотът е изграден до степен само на мазилка. Посочва се, че първият ответник – Р. М. е този, който в продължение на дълги години е доизградил имота в състояние годен за живеене и по този начин е увеличил многократно неговата стойност. Навежда се, че за тези обстоятелства могли да свидетелстват лица, които знаели какво е било състоянието на имота, кой е извършвал СМР в него и чия е заслугата за това този имот да бъде в настоящия му вид. В отговора на исковата молба е изтъкнато, че преди известно време настоящите ищци били направили искане за налагане на „възбрана“ на недвижим имот, собственост на ответника Р. М., за който били заявили, че ще предявят бъдещ иск. Излага се, че с определение № 3111/26.06.2018г. на Б., постановено по ч. гр. дело № 130/2018г. искането за обезпечаване на бъдещ иск е оставено без уважение и такъв бъдещ иск така и не бил предявен. Наведени са съображения, че с настоящата сделка по никакъв начин не бил нарушен закона, тъй като ответникът Р. М., в качеството му на собственик включвал правото на притежание, ползване и разпореждане и в конкретния случай ответникът Р. М. е осъществил едно от основните права на собственика, а именно да се разпореди с недвижимия имот, който притежавал. В отговора е изтъкнато, че вторият ответник по никакъв начин не можело да бъде обвинен за това, че е получил дарение в предвидената от закона форма и при спазване на всички изисквания на закона. Наведени са съображения, че образуваното гр.дело № 3489/2019г. на Б. и приключването му с влязло в сила решение по него, щяло да бъде от съществено значение за правилното решаване на правния спор по настоящото гражданско дело № 525/2020г. В заключение в отговора на исковата молба е заявено, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ищците, редовно призовани, не се явяват, представляват се от процесуален представител – адвокат А., който поддържа депозираната искова молба. Ангажира писмени доказателства. По същество на делото се иска уважаване на предявения иск, като основателен. Претендират се сторените в производството разноски.
Ответниците, редовно призовани, чрез процесуалния си представител – адвокат Н. поддържат депозирания писмен отговор. Ангажират писмени и гласни доказателства. По същество на делото оспорват предявения иск, като неоснователен. Претендират сторените по делото разноски. Депозирана е и писмена защита, с която се изразява становище по същество на делото.
Съдът, след като извърши анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, счете за установени следните факти :
Няма спор по делото, че ищците Г. Д. М. и П. С. М. са родители на ответника - Р. Г. М..
Не се оспорва от ответниците, че ищците - Г. Д. М. и П. С. М., като родители на Р. Г. М., с договор за дарение от 23.06.2017г., инкорпориран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 102, том І, рег. № 1663, дело № 96/2017г. по описа на Нотариус М. К., с рег. № 493 в НК, са надарили сина си - Р. Г. М. /ответник по делото/, следния недвижим имот : 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот IV-253 (четвърти за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и три), квартал I (първи) по КРП на [населено място], [община], одобрен със заповед № 1395/27.03.2001г., изменен със заповед № 1859/22.12.2016г. и заповед № 1535/20.12.2019г., допълнен със заповеди № 175/25.02.2003г. и № 1113/21.07.2016г. и двете за имот с пл. № 253, целият с площ от 965 кв.м., ВЕДНО с целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху описания по-горе имот жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три броя мазета и един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора) идеална част от ТАВАНА на същата сграда при съседи на УПИ : улица, УПИ V-254, УПИ X.-313, УПИ X. - 313 и поземлен имот с № 404 и съседи на втория жилищен етаж : от северозапад и югозапад - имот с № 404, от югоизток -улица и от североизток - УПИ V-254. Ответникът - Р. Г. М. е приел дарението с благодарност и при условията изрично посочени в нотариалния акт, с който договора е извършен.
По делото е приложено в цялост ч.гр.д. № 1499/2018 година по описа на Районен съд - Благоевград, което е изпратено по подсъдност на Окръжен съд - Благоевград, за което е образувано ч.гр.д. № 130/2018г. по описа на ОС-Благоевград, по което съдът с Определение № 3111/26.06.2018г. по ч.гр.д. № 130/2018г. по описа на ОС - Благоевград, е оставил без уважение молба на настоящите ищци за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу ответника с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на дарен му имот с нотариален акт № 103, том I, рег. № 1664, дело № 97/2017г. /непроцесен/.
Видно от покана ищците П. М. и Г. М. са поканили ответника да им заплаща издръжка в размер на 150,00 лв. месечно. Посочили са, че изпитват финансови затруднения, като живеят трудно, пенсионери са с малка пенсия, а П. М. има заболявания, които изискват скъпоструващо медикаментозно поддържане. Посочили са, че са дарили ответника с два недвижими имота, а същият не полагал грижи за тях и не им отдавал нужното уважение. С поканата молят Р. М. до 02.01.2019 година да ги уведоми писмено дали ще заплати търсената от М. издръжка. Видно от обратна разписка, поканата е връчена на ответника на 31.12.2018г.
На 02.01.2019 година Р. М. е отговорил на отправената покана писмено, като е посочил, че като родители знаят, че здравословното му състояние не е добро, че заплаща издръжка на дъщеря си Г. М., че има семейство и се грижи и за другото си дете П. М.. Посочил е и че брутните му месечни доходи са в размер на 560,00 лв. и няма възможност да заплаща исканата издръжка, като с даването на такава ще постави себе си и децата си в по-лошо материално положение. Посочил е и че двамата са пенсионери, като майка му получавала и допълнително обезщетение за инвалидност, че действително имат заболявания, за които много от лекарствата са безплатни, като получават и ежедневна безплатна храна от стола на военните. Посочил е още, че баща му работил и имали парични влогове в банки, че произвеждали в двора на къщата и зеленчуци, което също подпомагало семейния им бюджет.
Не се оспорва от ответниците, че след получаване на поканата, по силата на Нотариален акт за дарение недвижим имот акт № 1, том I, рег. № 47, дело № 1 от 2019 година, ответникът Р. Г. М. е дарил на сина си П. Р. М., чрез законния му представител А. А. Хаджипопова, следния недвижим имот : 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот IV-253 (четвърти за имот с планоснимачен номер двеста петдесет и три), квартал I (първи) по КРП на [населено място], [община], одобрен със заповед № 1395/27.03.2001г., изменен със заповед № 1859/22.12.2016г. и заповед № 1535/20.12.2019г., допълнен със заповеди № 175/25.02.2003г. и № 1113/21.07.2016г. и двете за имот с пл. № 253, целият с площ от 965 кв.м., ВЕДНО с целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху описания по-горе имот жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три броя мазета и един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора) идеална част от ТАВАНА на същата сграда при съседи на УПИ : улица, УПИ V-254, УПИ X.-313, УПИ X.-313 и поземлен имот с № 404 и съседи на втория жилищен етаж: от северозапад и югозапад - имот с № 404, от югоизток -улица и от североизток - УПИ V-254.
Видно от скица № 192/20.02.2020г. на процесния имот останалата 1/2 ид.ч. от УПИ и първия жилищен етаж е отразено, че е собственост на Ц. Г. Т. /дъщеря на ищците и сестра на ответника/ по силата на нот. акт № 101, том I рег. № 1662, дело № 95/23.06.2017г., а останалата 1/2 ид.ч е на П. Р. М., като за този имот е представено и удостоверение за данъчна оценка от 02.03.2020 година.
Към отговора на исковата молба от страна на ответника са представени медицински документи – протокол за медицинска комисия, Неврологична ЛКК касаеща ответника Р. М. от дата 10.02.2016 година и протокол от 26.01.2016 година с диагноза „Артрозис, арт.кубити, син.ст.пост. ф-ра хумери дист.син.родова травма на лявата ръка, пареза, болков с-м“. По делото е представена и етапна епикриза за периода от 22.01.2016 година до 22.01.2016 година издадена от д-р С. на 26.01.2016 година.
Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 981/13.12.2000г. ответникът Р. М. е баща на Г. Р. М., с ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] , като с Решение № 3918/26.04.2018г., постановено по гр.д. № 3147/2017г. по описа на РС-Благоевград е осъден да заплаща месечна издръжка на детето Г. Р. М. в размер на 200,00 лв. От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 376/12.05.2009г. се установява, че ответникът Р. М. е баща и на детето П. Р. М., с ЕГН [ЕГН], [дата на раждане] , с майка А. А. Х*.
От амбулаторен лист № 183/21.01.2016г., амбулаторен лист № 239/22.01.2016г. протокол на Медицинска комисия от 09.02.2016г., етапна епикриза за периода 22.01.2016г. от Д-р Кр. С. И. Ортопедия-травматология и протокол на Медицинска комисия № 115/26.01.2016г. се установява, че ответникът Р. Г. М. е с диагноза артрозис арт. Кубити син ст. Пост фрактура хумери дист. Син. Родова травма на лява ръка, пареза, болков синдров. Отразуно е, че през 1980г. след падане е получил фрактура, поставена метална остеосинтеза, като има и родова травма със засягане на дясна ръка, трайно затруднени движения на десен горен крайник, дясната ръка е скъсена и недоразвита.
От Разпореждане № 011-00-2082-3 от 15.05.2020г. на НОИ ТП - Б. е видно, че е възстановено изплащане на отпуснато парично обезщетение за безработица на ответника Р. Г. М. за периода от 11.05.2020г. до 10.07.2020г. в размер на 15,88 лева дневно.
По делото от страната на ищците е представена искова молба депозирана по гр.д. № 3489/2019 година по описа на Районен съд - Благоевград, със страни Г. М. и П. М. срещу Р. М. с правно основание чл. 227, ал. 1 б „б“ от Закона за задълженията и договорите, с която се иска да бъде отменен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 102, том І, рег. № 1663, дело № 96/2017г. по описа на Нотариус М. К., с рег. № 493 в НК.
Видно от приложеното по делото съдебно решение № 905579/01.10.2021 година, постановено по гр.д № 3489/2019 година по описа на РС Благоевград е, че съдът с крайния си съдебен акт е отхвърлил предявените от Г. Д. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [община], улица „*/*“ № и П. С. М., с ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], [община], улица „*** № чрез адв. К. Г. А., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], ул. „**“ № , ет. срещу Р. Г. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [община], улица „**“ № искове с правно основание чл. 227 ал.1 б."в" от ЗЗД, с които се иска да бъде отменен договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти акт с №102, том I, рег. № 1663, дело № 96/2017г. по описа на Нотариус М. К. с район на действие PC-Б., с № 493 в НК, с който ищците са дарили на ответника, който е и техен син 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот IV-253 (четвърти за имот с пл. номер двеста петдесет и три), квартал I (първи) по КРП на [населено място], [община], одобрен със заповед № 1395/27.03.2001г., изменен със заповед № 1859/22.12.2016г. и заповед № 1535/20.12.2019г., допълнен със заповеди № 175/25.02.2003г. и № 1113/21.07.2016г. и двете за имот с пл. № 253, целият с площ от 965 кв.м., ВЕДНО с целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху описания по-горе имот жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три броя мазета и един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора) идеална част от ТАВАНА на същата сграда при съседи на УПИ : улица, УПИ V-254, УПИ X.-313, УПИ X.-313 и поземлен имот с № 404 и съседи на втория жилищен етаж: от северозапад и югозапад - имот с №404, от югоизток-улица и от североизток - УПИ V-254, като недоказани и неоснователени.
С Решение № 216/18.04.2022 година, постановено по в.гр.д. № 1065/2021 година по описа на Окръжен съд - Благоевград, съдът е отменил решение № 905579 от 01.10.2021г., постановено по гр.д. № 3489/2019г. по описа на PC - Б., и вместо него е постановил : ОТМЕНЯВА дарението, оформено с нотариален акт № 102 т.1 рег. № 1663 д. № 96/2017г. на Нотариус М. К. по силата на който Г. Д. М. и П. С. М. са дарили на Р. Г. М. 1/2 ид. ч. от УПИ IV-253, кв.1 по КРП на [населено място] Б., ведно с целия втори жилищен етаж от построената в гореописания УПИ жилищна сграда, включваща три броя мазета, един гараж и два жилищни етажа, както и 1/2 ид.ч. от тавана на същата сграда при съседи на УПИ : улица, УПИ 5-254, УПИ X. 313, X.-313 и ПИ с № 404.
По делото е представена жалба с вх. № 9051/20.10.2023 година, депозирана от Г. М. срещу Ц. Т. за извършено престъпление по чл. 290 НК, като от страна на Районна прокуратура - Б. след служебното изискване на информация на какъв етап е тази жалба е представено постановление за образуване на ДП от 01.04.2024 година за това, че на 27.01.2021 година пред съдебен състав по гр.д. № 3489/2019 година по описа на РС - Благоевград, като свидетел съзнателно устно е потвърдило неистина или е затаило истина – престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От разпита на свидетеля А. П., става ясно, че познава ответника Р. М. от 2012 г. - 2013 г., като същият има в [населено място] имот, в който му помагал за изграждане на етажа, който бил карабина. Свидетелят сочи, че правил в имота замазка, гипсо-картон, плочки е качвали на третия или на втори етаж. Посочва, че и бащата на Р. М. помагал за изграждането на етажа. Не е имал впечатление, че бащата на Р. да е немощен и стар, тъй като в този период работел в охранителна фирма. В периода когато помагал посочва, че етажът бил на бащата на Р., но след това през 2016 г. той му го прехвърлил, защото Р. почерпил за това.
По делото е разпитан и свидетеля Д. Д., който също заявява, че познавам Р. М., от преди 1990 г., когато започнали да строят имота, като закупили имот близо до тях в [населено място]. Споделя, че е ходил на този имот, като минавал от там ежедневно. Сочи, че Р. с родителите му си купили парцел и след това изградили обща къща. Етажът, в който Р. живеел, свидетеля посочва, че се е изградил общо. Споделя, че през 2018 г. Р. е започнал да го обзавежда, като посочва, че втория етаж е на Р.. Помагал е на Р. да вкарва мебели, бойлер, да изнася някакви неща, като доста години го обзавеждал. Споделя, че етажът се водел на бащата на Р.. Родителите на Р. все още работели тогава, гледали си градинка, помагали при изграждането на етажа, тъй като общо го строили. Родителите му не са били немощни, нито е чул и не му е известно финансово да са били зле. Споделя, че бащата на Р. тогава работел като охрана, дори споделя, че до преди две години работел, въпреки че бил пенсионер.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявения иск е с правно основание чл.135 от ЗЗД.
В практиката на ВКС е прието, че искът по чл. 135 ЗЗД. има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, щом правният субект има качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо обезпечение за вземането, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. В този смисъл решение от 08.06.2010г. по гр.д.№ 37/2009 г., II т.о. на ВКС, решение от 27.07. 2011г по гр.д. № 785/ 2010 год, III г.о. на ВКС, и решения от 14.12.2010г. по гр.д № 1220/2010г. IV г. о. и от 26.01.2012г- по гр.д № 456/2011г. 2г.о.на ВКС. Упражняването на правото по чл. 135 ЗЗД не овластява кредитора да се разпорежда с правата по атакуваното действие - за кредитора техен титуляр е длъжникът. Решението, с което се уважава иск по чл. 135 ЗЗД не създава вещно право за ищеца. Ползата на кредитора е, че той може да се удовлетвори от тези права по общия ред.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/09.07.2019г. по т.д. № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС, искът по чл. 135, ал.1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор - както на парично, така и на непарично вземане /ППВС № 1 от 29.03.1965 по гр. д. № 7/1964 г./. Касае се за облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора, в случай че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него, т. е. накърнява "общото обезпечение на кредитора" по смисъла на чл. 133 ЗЗД. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно, като не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по П. иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато П. иск е обективно съединен с иск за вземането. Може да се приеме обратното, само ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо. Всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението. Освен това е необходимо и знание за увреждането, което се предполага до доказване на противното (вж. чл. 135, ал.2 ЗЗД).
В процесния случай е налице осъществяване на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД от обективна и субективна страна - защото ищците, в качеството си на кредитори не могат да получат правото си на собственост върху посочените в исковата молба идеални части от процесния недвижим имот, като се установи, че нотариалния акт за дарение на недвижим имот е отменен и по този начин с това си действие ответниците го увреждат. Действието на длъжника, изразяващо се в разпореждане с притежаван от него недвижими имот, безспорно е увредило кредиторите му. Такъв увреждащ характер има всяко действие, което макар да не намаля имуществото на длъжника, затруднява събирането на вземанията от страна на кредиторите. В този смисъл за всяко действие, извършено от длъжника, което по някакъв начин го уврежда, не е необходимо да се доказва специалната цел по чл. 135, ал.3 ЗЗД, т. е. че е било предназначено именно да го увреди. В случая тази цел се предполага по аргумент на противното от посочената разпоредба.
Няма спор, че ответника Р. М. е придобил процесния недвижим имот, по силата на Нотариален акт за дарение на недвижими имоти като акт с № 102, том I, рег. № 1663, дело № 96/2017 г. по описа на Нотариус М. К., с район на действие PC-Б., с № 493 в НК, който недвижим имот впоследствие с Нотариален акт за дарение недвижим имот акт № 1, том I, рег. № 47, дело № 1 от 2019 година, ответникът Р. Г. М. е дарил на сина си П. Р. М., чрез законния му представител А. А. Х
Установи се по безспорен начин, че с Решение № 216/18.04.2022 година, постановено по в.гр.д. № 1065/2021 година по описа на Окръжен съд - Благоевград, съдът е отменил решение № 905579 от 01.10.2021г., постановено по гр.д. № 3489/2019 по описа на PC - Б., и вместо него е постановил : ОТМЕНЯВА дарението, оформено с нотариален акт № 102, т.1, рег. № 1663, д. № 96/2017 на Нотариус М. К., по силата на който Г. Д. М. и П. С. М. са дарили на Р. Г. М. 1/2 ид.ч. от УПИ IV-253, кв.1 по КРП на [населено място] Б., ведно с целия втори жилищен етаж от построената в гореописания УПИ жилищна сграда, включваща три броя мазета, един гараж и два жилищни етажа, както и 1/2 ид.ч. от тавана на същата сграда. Установи се, че ответниците на 04.01.2019г. са сключили оспорвания от ищците договор за дарение, по който Р. М. има качеството на дарител на имота, а ответника П. М. - на дарен, както и че последният е син на първия ответник. По повод изясняване на параметрите на сключената сделка, като доказателство по делото е приобщен и самият Нотариален акт за дарение на недвижими имоти акт с № 102, том I, рег. № 1663, дело № 96/2017 г. по описа на Нотариус М. К., с район на действие PC - Б., с № 493 в НК.
В производството по П. иск (както още е известен в правната теория и практика искът по чл. 135 ЗЗД) съдът изхожда от положението, че вземането, което легитимира ищеца като кредитор, съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба обстоятелства, стига да не е отречено със сила на присъдено нещо (вж. Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 122 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 65 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 295 от 24.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3681/2013 г., I г. о. на ВКС). Юридическата логика на обсъжданото разрешение е пределно ясна и тя се обосновава с два важни довода. Първо, правоотношенията, от които произтича вземането на ищеца, не стават част от предметния обхват на делото по П. иск, тъй като тези правоотношения (включително съществуването им) могат да бъдат преценявани само в производството, чийто предмет са (вж. Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС). Второ, при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД оспорената с него сделка се счита за несъществуваща единствено по отношение на ищеца и ако неговото качество на кредитор впоследствие бъде отречено (в процес относно съществуването на легитимиращото го вземане) или самото вземане бъде погасено, относителната недействителност губи своя смисъл и няма да породи никакво действие (вж. Решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г., III г. о. на ВКС).
В конкретния случай с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема /чл. 225, ал. 1 ЗЗД/. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са - трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне, или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.
В конкретния казус се установява, че ищците имат неудовлетворени парични вземания спрямо ответника Р. М.. Установява се, че с покана изпратена от ищците на ответника М. и получена лично от него на 31.12.2018 година, ищците П. М. и Г. М. са поканили ответника да им заплаща издръжка в размер на 150,00 лв. месечно. Посочили са, че изпитват финансови затруднения, като живеят трудно, пенсионери са с малка пенсия, а П. М. има заболявания, които изискват скъпоструващо медикаментозно поддържане. Посочили са, че са дарили ответника с два недвижими имота, а същият не полагал грижи за тях и не им отдавал нужното уважение. С поканата молят Р. М. до 02.01.2019 година да ги уведоми писмено дали ще заплати търсената от М. издръжка.
Установи се, че Р. М. е отговорил на отправената покана писмено на 02.01.2019 година, като е посочил, че като негови родители знаели, че здравословното му състояние не е добро, че заплащал издръжка на дъщеря си Г. М., че имал семейство и се грижил и за другото си дете П. М.. Посочил е и че брутните му месечни доходи били в размер на 560,00 лв. и нямал възможност да заплаща исканата издръжка, като с даването на такава щял постави себе си и децата си в по-лошо материално положение. Посочил е и че двамата са пенсионери, като майка му получавала и допълнително обезщетение за инвалидност, че действително имали заболявания, за които много от лекарствата били безплатни, като получавали и ежедневна безплатна храна от стола на военните. Посочил е още, че баща му работил, имал парични влогове в банки, че произвеждали в двора на къщата и зеленчуци, което също подпомагало семейния им бюджет.
В случая ищците са поискали издръжка от сина си с покана, получена от Р. М. на 31.12.2018 г. и от този момент моралното задължение се е превърнало в правно такова и е възникнало вземане в полза на ищците, поради което и неоснователно се явява възражението на ответника М., че издръжката би се дължала, ако ищците действително се нуждаели от издръжка и не могли да си я осигурят сами, като се твърди, че ответникът М. в този период е имал затруднения да я заплаща.
Установи се още, че веднага след подаване на отговора от 02.01.2019 година, ответникът М. веднага два дни след това – на 04.01.2019 година е прехвърлил на сина си П. М. получения чрез дарение от своите родители недвижим имот. Безспорно е, че с Решение № 216/18.04.2022 година, постановено по в.гр.д. № 1065/2021 година по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което се отменя решение на Районен съд - Благоевград, Окръжен съд - Благоевград е отменил дарението.
Знанието за увреждане е субективната предпоставка на отменителния иск. Необходимо е длъжникът да съзнава по време на извършване на правното действие, че с него ощетява кредиторите си, че създава или увеличава неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването на своите кредитори. В производствата по чл.135 ЗЗД, ищецът рядко разполага с преки доказателства, поради субективният елемент на знанието. Знанието на приобретателя за увреждане на кредитора на неговия прехвърлител подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства (писмени, веществени, свидетелски показания, признания на страните и заключения на вещите лица), като доказването не е необходимо да е пълно и главно - при липса на преки доказателства, то може да бъде изведено от поредица установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му /така Решение № 134 от 05.08.2019 г. по гр. д. № 3482 / 2018 г. на ВКС, 4-то гр. отделение, Решение № 27 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 2339 / 2018 г. на ВКС, 3-то гр. отделение/. Когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презюмира - чл.135, ал.2 ЗЗД. Ответникът П. М. е дете на длъжника, приобретател по сделката са между лицата, за които е установена оборимата презумция, която в случая не е оборена. Съдебната практика е константна, че знанието на длъжника за увреждане на кредитора е съзнание, че има кредитор и с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при удовлетворяването си.
Съдът намира за доказано намерение за увреда, налице е и същинска увреда на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е налице, тъй като с нотариалния акт за дарение от 04.01.2019 г. дарения е намалил имуществото си. Увреждащата сделка следва да се счита за несъществуваща по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качество, тъй като спецификата на П. иск е да служи за обезпечение за удовлетворение на вземанията на кредитора, а не да се извършва прекратяване на облигационната връзка с третото лице, в случая с ответниците. С оглед на това следва да се приеме, че по делото е установен фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, както от обективна страна, така и от субективна страна, доколкото оборимата законова презумция за знание, не е била надлежно оборена. Предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е основателен, тъй като потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си увреждаща го сделка е установено и атакуваната сделки следва да се обяви за относително недействителна спрямо ищците.
С оглед горното се налага обобщаващият извод, че ищцовите претенции подлежат на уважаване, тъй като се констатира наличието на предпоставките, включени във фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а насрещните възражения на ответниците са неоснователни.
Предвид този изход от делото, на ищците следва да бъдат присъдени поисканите и сторените, съгласно списъка по чл. 80 ГПК, разноски в размер на общо 385,34 лв., представляващи заплатена държавна такса.
Ръководейки се от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на Г. Д. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес : [населено място], [община], ул. “** № и П. С. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес : [населено място], [община], ул. “** Г. № , Нотариален акт за дарение на недвижим имот с вх. рег. № 11 от 04.01.2019г., акт с № 3, том I, дело № 3/2019г. по описа на СВ при PC -Б., и съгласно същата безвъзмездна сделка Р. Г. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес : [населено място], [община], ул. **“ № е дарил на втория ответник П. Р. М., с ЕГН [ЕГН], чрез законния му представител А. А. Х*, с ЕГН [ЕГН], следния недвижим имот : 1/2 (една втора) идеална част от Урегулиран поземлен имот IV-253, квартал 1-ви по КРП на [населено място], [община], одобрен със заповед № 1395/27.03.2001г., допълнен със заповед № 175/25.02.2003г. и заповед № 1113/21.07.2016г., ПУП-ПР одобрен със заповед № 1859/22.12.2016г., целият с площ от 965 кв.м., при граници и съседи : улица, поземлен имот № 404, УПИ X.-313, УПИ V-254, който имот е идентичен и представлява по предходен документ за собственост УПИ IV-82, целият от 965 кв.м., находящ се в кв. 1, по плана на [населено място], общ. Б., при съседи : улица, парцел V и имот 313, като П. Р. М. реално ще ползва западната част от имота, ВЕДНО с целият ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от построената върху описания по-горе имот масивна жилищна сграда, състояща се от гаражен етаж, включващ три броя мазета и един гараж, два жилищни етажа, както и 1/2 (една втора) идеална част от ТАВАНА на същата сграда.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Г. М., с ЕГН [ЕГН] и постоянен адрес : [населено място], [община], ул. “*“ № и П. Р. М., с ЕГН [ЕГН], чрез законния му представител А. А. ., с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес : [населено място], [община], ул. “.“ № ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Д. М., с ЕГН [ЕГН] и постоянен адрес : [населено място], [община], ул. “.“ № 3и П. С. М., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес : [населено място], [община], ул. “Б. Г. № , поравно сумата от 385,34 лв. /триста осемдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки/ представляваща съдебни разноски за производството по гр. д. № 525/2020 г. по описа на Районен съд - [населено място], за заплатена държавна такса.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - [населено място] в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :