въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Б. Г., [ в Б., с постоянен и настоящ адрес [ЕГН] за невиновен в това, че на 24.10.2016 г. в [населено място] противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „." с рег. [рег.номер на МПС] и шаси № №, на стойност 3 400 лв., собственост на [фирма], клон С., ЕИК:, който е владеел въз основа на договор за финансов лизинг № №/11.03.2016 г. от 11.03.2016 г., като без знанието и съгласието на лизингодателя е престанал да плаща уговорените в договора месечни лизингови вноски и се е разпоредил автомобила като със свой, заради което и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 206, ал. 1 от НК го оправдава по това обвинение.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.............................

2.............................


Мотиви:
Делото е образувано с внесен от прокурор от Териториално поделение [населено място] към Районна прокуратура Б. обвинителен акт по прокурорска преписка № ТОС795/2017 г. по описа на Районна прокуратура – Б., досъдебно производство №339ЗМ - 429/2017 г. по описа на РУ - С., с който на Р. Б. Г., [дата на раждане] в Б., с постоянен и настоящ адрес [населено място], ул. българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, е повдигнато обвинение за това, че на 24.10.2016 г. в [населено място] противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „Сеат И." с рег. [рег.номер на МПС] и шаси /рама/ № №, на стойност 3 400 лв., собственост на [фирма], клон С., ЕИК: , който автомобил Р. Б. Г. е владеел въз основа на договор за финансов лизинг № №SA0018/11.03.2016 г. от 11.03.2016 г. и приложения към него приемо-предавателен протокол от 11.03.2016 г., сключен между Г. и [фирма], клон [населено място], като на инкриминираната дата, без знанието и съгласието на лизингодателя и в нарушение на посочения договор за финансов лизинг, обвиняемият се е разпоредил с този автомобил като със свой, и е престанал да заплаща уговорените в договора месечни лизингови вноски - престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В съдебното производство подсъдимият участва лично и със защитник, дава обяснения, в които отрича вина за присвояване на автомобила и моли да бъде оправдан по това обвинение. По искане на подсъдимия и защитника е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият и защитникът са изразили съгласието си по правилата на чл. 371, т.1 от НПК за прочитане на свидетелските показания и експретното заключение без личния разпит на лицата. Обвинението се поддържа от прокурор от РП Б. като доказано. Прокурорът предлага налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което на основание чл. 66 НК да бъде отложено за срок от 3 години.
По делото не е предявен граждански иск.
От събраните в хода на разследването и съдебното следствие писмени и гласни доказателства се установява, че на 11.03.2016г. подсъдимият Р. Г. решил да закупи лек автомобил „Сеат И." с рег. [рег.номер на МПС] , шаси №, произведен през 2002г. Автомобилът бил изложен за продажба в автокъща "Висота" в [населено място], стопанисвана от [фирма] и там Г. договорил продажбата със свидетеля Г. Р. К.. Г. не разполагал със собствени средства за закупуване на този автомобил и сключил договор за финансов лизинг № SA0018/11.03.2016 г. с дружество [фирма], клон [населено място], ЕИК 2031139160020 със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.“Индже Войвода“№8, ет.3, ап.6, представлявано от К. С. М.. По силата на този договор дружеството се задължавало да придобие собственост върху автомобила и да го предостави на лизингополучателя Р. Г. срещу възнаграждение - Г. се задължавал да плати сумата от 2938 евро, разпределени на 24 месечни вноски от по 122.45 евро. Автомобилът оставал в собственост на дружеството до окончателното изплащане на пълната стойност на договора, той се предоставял за ползване на лизингополучателя, който носел всички рискове от случайно погиване или повреда на автомобила и не можел да прекратява договора, и да връща автомобила. Автомобилът е придобит от дружество [фирма] - клон С. на 11.03.2016г. и в този ден е предаден с приемо-предавателен протокол към договор за финансов лизинг на подсъдимия Р. Г.. Подсъдимият плащал погасителните вноски съгласно погасителен план към договора за финансов лизинг - на 18.04.2016 г. платил 265 лева, на 27.05.2016 г. платил 265 лева. На 07.07.2016 г. платил наведнъж 529 лева за вноските за месец юни и юли 2016 г. На 05.10.2016 г. платил 265,40 лева и на 24.10.2016 г. платил 599, 09 лева. След плащането на тази последна сума Г. напуснал страната с автомобила и се отправил към Швейцария, където в [населено място] автомобилът се повредил и не можел да продължи движението си. Затова Г. го оставил там на паркинг и се прибрал в България с друг превоз. Той твърди, че в България е провел разговори с представители на лизингодателя, в които посочил къде се намира автомобила и се опитал да уговори съдействие за репатрирането му в България или за прекратяване на договора за лизинг, но не е успял - лизингодателя е претендирал плащане на цялата лизингова стойност и не предлагал съдействие за ремонт или връщане на автомобила, а Г. нямал средства сам да извърши това. По тази причина между тях не било постигнато съгласие относно връщането на автомобила. От страна на лизингодателя на 13.01.2017г. е изпратена нотариална покана към Г. за изпълнение на забавените лизингови вноски, такса за обслужване на монтирано в автомобила G. устройство и данък за автомобила. Нотариалната покана не е връчена на Г., тъй като не е намерен на известния му адрес в [населено място] и е залепена на вратата на дома му. Тъй като спорът не е можел да бъде разрешен доброволно, по жалба на представител на [фирма] е извършена полицейска проверка от РУ МВР С.. На 02.05.2017г. Г. е дал писмени обяснения пред полицейски орган, в които посочил къде се намира автомобила и обещал да плати всички дължими суми за просрочените лизингови вноски или да върне автомобила в срок до 11.05.2017г. Той не платил задълженията си, не върнал автомобила, а контактите на лизинговото дружество с него били затруднени. На 14.06.2017г. е образувано настоящето наказателно производство за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. В наказателното производство и пред съда Г. признава, че е ползвал автомобила по силата на сключения с [фирма] лизингов договор, като в началото редовно плащал дължимите лизингови вноски, които носел на ръка и предавал на търговеца на автомобила в автокъща "Бялата висота", а той превеждал парите по банкова сметка на лизингодателя. Когато през месец октомври 2016г. автомобилът се повредил в Швейцария, Г. уведомил лизингодателя, но не получил от него съдействие за ремонта там или връщането на автомобила в България, а Г. не разполагал с достатъчно средства сам да го върне. Той твърди, че от лизинговата компания го уведомили, че автомобилът ще бъде дерегистриран и това му създало допълнителни пречки сам да върне автомобила. Затова той отказал да плаща повече лизингови вноски и пред съда посочва, че това е бил негов единствен изход от създалата се трудна ситуация, в която е разчитал на съдействие за връщане на автомобила и намаляване на цената му заради повредата. Г. отрича извършването на присвоителни действия с автомобила.
От разпита на свидетеля П. У. се установява, че той работи в лизинговото дружество и твърди, че от името на управителя е подписал с подсъдимия Г. договор за финансов лизинг, след което автомобилът му е бил предаден в автокъщата, от която е купен. В последствие Г. е спрял да плаща лизинговите вноски, не е върнал автомобила и не е можело да бъде намерен за да бъдат уредени финансовите им взаимоотношения. До настоящия момент втомобилът не е върнат и Г. не е платил лизинговата цена. Дружеството се е снабдило с изпълнителен лист за принудителното й събиране.
Свидетелят Г. К. е служител на автокъщата, от която е купен процесния автомобил и потвърждава, че е посредничил за закупуването му и за сключването на лизинговия договор.
Свидетелят В. А. е служител на лизинговото дружество и е била упълномощена от неговия управител да извършва действия от името на дружеството във връзка с дейността му. А. е запозната със случая, изготвила и подписала документите във връзка със сделката за финансов лизинг, както и в последствие е превила опити да открие Г. и да го уведоми за задълженията за плащане на просрочени лизингови вноски, данъци и пр.
Към делото са представени писмени доказателства - приложените към ДП № 339-429/2017 г. по описа на Районно управление С. писмени документи - докладна записка, молба от [фирма] от 22.03.2017 година, нотариална покана, договор за финансов лизинг № S0018/11.03.2016 година, копие от лична карта на подсъдимия, погасителен план, запис на заповед, приемо-предавателен протокол от 11.03.2016 година, фактура от 11.03.2016 година, детайли за превод от банка, обяснение от Г., справка за лице от А., справки за съдимост, пълномощни,протоколи за разпит на свидетелите М. М. Т. от 20.08.2020 година, Д. Т. Г. от 17.08.2020 година, В. Р. Г. от 17.08.2020 година, съдебно-оценителна експертиза изготвена от вещото лице Р. Б. Ш., свидетелство за регистрация Част I, заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.03.2017 година, изпълнителен лист от 21.03.2017 година и пр.
Анализът на установените факти е дал основание на съда да признае подсъдимия Р. Б. Г. за невинен в това, че на 24.10.2016 г. в [населено място] противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил марка и модел „Сеат И." с рег. [рег.номер на МПС] и шаси № №, на стойност 3 400 лв., собственост на [фирма], клон С., ЕИК: 2031139160020, който е владеел въз основа на договор за финансов лизинг № №SA0018/11.03.2016 г. от 11.03.2016 г., като без знанието и съгласието на лизингодателя е престанал да плаща уговорените в договора месечни лизингови вноски и се е разпоредил автомобила като със свой, заради което и на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 206, ал. 1 от НК съдът го е оправдал по това обвинение.
Престъплението обсебване по чл. 206, ал.1 от НК се извършва от този, който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се манифестира с предприемането на действия по окончателното разпореждане с вещта в свой или в чужд интерес. Обсебване е налице, когато лицето получи на някакво правно основание, което може да бъде договор, устно разпореждане или фактическо предаване чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира недвусмислено промяната на отношението си към имуществото като към свое.
Съдът е установил, че по силата на сключен на 11.03.2016 г. договор за финансов лизинг № SA0018/11.03.2016 г. между дружество [фирма] - клон С. и подсъдимия Р. Б. Г., той е владеел лек автомобил „Сеат И." с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма]. Автомобилът му е предаден на 11.03.2016г. и от този момент се е намирал в негово владение. Договорът му е давал право на ползване на автомобила и е създавал задължение за плащане на месечна лизинговата цена, разпределена в 24 месечни вноски. Последното плащане по лизинговия договор е извършено на 24.10.2016г., когато подсъдимият платил сумата от 599, 09 лева. След тази дата той престанал да плаща лизинговите вноски и не е върнал автомобила на неговия собственик. Договорът следва да се счита прекратен с изтичане на 7 дневен срок от връчването на 24.02.2017г. на нотариалната покана за изпълнение. В хода на извършената полицейска проверка по повод на случая, на 02.05.2017г. Г. писмено обяснил, че автомобилът е аварирал в Република Швейцария и не може да бъде придвижван на собствен ход, поради което е оставен на паркинг в [населено място], на ул. "Кантоналщрасе" № 153, а той самият поради финансови затруднения не може да плаща лизинговите вноски. Независимо от обещанието му, че ще направи необходимото, за да плати финансовите си задължения или да върне автомобила, той не го е направил. От тези съществени за случая факти съдът прави извод, че на 24.10.2016г. подсъдимият Г. не е извършил действия на разпореждане с процесния автомобил като със свой - тогава той е платил на лизингодателя сумата от 599.09 лв. като по този начин е манифестирал намерението си да изпълнява условията на лизинговия договор и да ползва автомобила като лизингополучател, а не като собственик. Поради това съдът установява, че на посочената от обвинението дата 24.10.2016г. подсъдимият не е извършил действия, с които е обсебил процесния автомобил. Съдът преценява, че посоченото от обвинението обстоятелство - че на тази дата е Г. е спрял плащането на лизинговите вноски и е извършил с автомобила разпоредителни действия не съответства на действителността, тъй като доказателствата по делото установяват, че на 24.10.2016г. подсъдимият е извършил плащане на сума пари в изпълнение на лизинговия договор и е продължил да владее и ползва автомобила по силата на действащия договор. След тази дата подсъдимият не е плащал лизинговата цена. Това не е довело автоматично до прекратяване на договора, а според уговорените в него условия, договорът е прекратен поради неизпълнение от лизингополучателя, в 7 дневен срок от получаване на нотариалната покана, с която Г. у уведомен, че дължи лизингови вноски и че в случай на неизпълнение договорът ще бъде прекратен и автомобилът следва да бъде върнат. Нотариалната покана е връчена по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на 24.02.2017г. Подсъдимият не е изпълнил задължението си, за което е уведомен с нотариалната покана, което означава, че след изтичане на определения в поканата 7 дневен срок, договорът за лизинг следва да се счита прекратен и за Р. Г. е възникнало задължение да върне автомобила. Неговото бездействие след този момент може да се счита за престъпно, стига да се установи, че то е израз на намерението му да присвои чуждия автомобил. По делото обаче се събират доказателства за това, че когато автомобилът е аварирал в Швейцария, Г. е уведомил за това неговия собственик, тъй като не е разполагал със средства сам да отстрани повредата или да репатрира автомобила. Действително условията на лизинговия договор са задължавали Г. да отстрани повредата на автомобила за своя сметка, но той не е могъл да изпълни това условие и е уведомил собственика на автомобила за това. Тези действия могат да бъдат счетени за неизпълнение на договорните му задължения, но не следва да бъдат квалифицирани като престъпно поведение, насочено към обсебване на автомобила. Обобщавайки съдът посочва, че спирането на плащанията по сключения между подсъдимия и лизинговото дружество договор за финансов лизинг е бездействие, настъпило след инкриминираната дата на 24.10.2016г. Това неизпълнение на договорни задължения не може да бъде тълкувано като престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, тъй като не са установени обективни действия за обсебване на автомобила. Установеният факт за това, че Г. е уведомил собственика на автомобила и полицейските органи за неговото местонахождание следва да се разбира като действия, насочени към осигуряване на възможност на собственика на автомобила да го намери, да го ремонтира и да го репатрира до България или да се разпореди с автомобила там, където се намира - т.с да упражни правата на собственик вещта. Съдът установява и липса на субективен елемент от състава на престъплението по чл. 206, ал.1 от НК, като преценява недоказано намерение на подсъдимия за обсебване на автомобила. Съдът установява, че бездействайки да плати дължимите по лизинговия договор вноски, Г. е имал намерение за неизпълнение на договора, като е считал, че поради аварията на автомобила, условията на договора следва да бъдат променени. Субективните намерения и обективираните действия представляват неизпълнение на договор, но съдът не установява у него намерение да обсеби автомобила от неговия собственик и да го използва като свой.
Поради това и като прецени, че обвинението за извършено престъпление от общ характер по чл. 206, ал.1 от НК не е доказано по изискващия се от закона начин, съдът на основание чл. 304 от НПК вр. с чл. 206, ал.1 от НК е оправдал подсъдимия по повдигнато му обвинение.
Това са мотивите на съда за постановяване на присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: