и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, във вр. с чл. 49 и чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обективно съединен с иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба съображения ЗАД [фирма], вписано в ТР към АВ, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул."С представлявано съвместно от изпълнителните директори М. П. И. и В. П. К. - М., чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. К., е предявило срещу Община Б., със седалище и адрес на управление [населено място], пл.”Г. И.” № представлявана от Кмета установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3119/2019г. по описа на РС Благоевград, както следва:
- Сумата от 686,00 лв., представляваща сбор от изплатеното от [фирма] обезщетение, ведно с обичайните разноски за неговото определяне в размер на 10,00 лв.
- Сумата от 208,87 лв., мораторна лихва за периода от 25.11.2016г. до 25.11.2019г.
- Законна лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението;
- Направените по делото съдебни разноски /вкл. в заповедното производство/ и юрисконсултско възнаграждение;
В исковата молба се твърди, че на 24.11.2014 г., в [населено място], на ул. „В“, лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, peг. [рег.номер на МПС] , управляван от И. Б. Л.-Д преминава през необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са причинени вреди по автомобила.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, в редакцията към датата на събитието, не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС.
Твърди се, че уврежданията по автомобила са настъпили поради неизпълнение на задълженията от страна на служителите на Община Б. за обезопасяване на пътното платно.
Поддържа се, че съгласно условията на застрахователен договор за застраховка „К на г., сключен между [фирма] и собственика на увреденото МПС, със срок на действие от 24.08.2014 г. до 23.08.2015 г., в [фирма] била образувана преписка по щета № 11014030100746. Посочва се, че в хода на ликвидационната дейност по щетата са описани повредите, причинени при пътнотранспортното произшествие, след което, на основание т. 8.3 от Общите условия /нарушена цялост на пътното покритие/, уврежданията са отстранени за сметка на застрахователя [фирма].
Излага се, че видно от фактура № [ЕГН]/09.12.2014 г., сумата, дължима за извършените ремонтните дейности, е 840,00 лева. Твърди се, че от страна на [фирма] за изплащане е одобрена сума в размер на 676,00 лева, която застрахователят е заплатил на 31.12.2014 г., видно от Разходен касов ордер № 639/31.12.2014 г.
Сочи се, че общият размер на заплатеното от застрахователя обезщетение е 686,00 лева /676,00 лева дължимо обезщетение + 10 лева ликвидационни разноски/.
Изложено е, че след изплащането на обезщетението, на основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, във връзка с пар. 22 от ПЗР от Кодекса на застраховането, [фирма] е встъпило в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение срещу причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, или общо за сумата от 686,00 лева.
Посочва се, че произшествието е настъпило поради неподдържането на пътното платно в състояние, в което същото може да се ползва без риск от настъпване на ПТП, като Община Б. не е положила дължимата по закон грижа за поддръжка на пътното платно.
Излага се, че по силата на императивната разпоредба, уредена в параграф 7, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, е съответната община, в чиито населени места се намират тези улици. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, т.е. собственикът на процесния пътен участък Община Б. е длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността на пътното платно.
Твърди се, че с покана, изх. № Л- 2003/27.02.2015 г., получена от Община Б. на 09.03.2015 г. и на основание чл. 213а от Кодекса за застраховането /отм./ ищеца предявил регресната си претенция, като и до настоящия момент сумата не е възстановена, което породило правния интерес от завеждане на иска.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са и доказателствени искания.
С разпореждане № 479/16.01.2020 г. съдията- докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 20.01.2020 г. на Е. С. деловодител в ответната община.
В законноустановения едномесечен срок ответникът е депозирал отговор по предявената искова молба, в който сочи, че оспорва така предявения иск както по основание, така и по размер. Изложени са подробни аргументи за неоснователност на иска, като се иска отхвърлянето му и присъждане на разноски включително и юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно е направено искане да бъде намален размера на претендираното в исковата молба обезщетение и размера на деловодните разноски наполовина поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство. В случай на отхвърляне на иска се претендират разноски изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Твърди, че Община Б. не дължи на ЗАД [фирма], претендираните суми, тъй като е изтекла предвидената в чл. 110 от ЗЗД петгодишна погасителна давност и цялото вземане е погасено по давност.
Излага се, че съгласно съдебната практика, вземането на суброгиралия се застраховател се погасява с изтичането на общата с 5-годишна погасителна давност, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение /т. 14 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на ВС/. Посочва се, че видно от представения към исковата молба Разходен касов ордер № 639/31.12.2014 г., обезщетението е заплатено на И. Б. Л.-Дерейчик на 31.12.2014 г. и от тази дата започва да тече петгодишният давностен срок, който изтича на 31.12.2019 г. Исковата молба за образуване на производство пред Районен съд - Благоевград, е подадена на 14.01.2020 г., т.е. към тази дата петгодишният давностен срок е изтекъл и правото на иск е погасено, което е самостоятелно основание за оставянето му без уважение.
На следващо място, се поддържа възражение, че ищецът не е уточнил в подадената искова молба къде точно е мястото на настъпване на застрахователното събитие, като за такова е посочено пътното платно на ул. „Васил Априлов”. Твърди се, че така описаното в исковата молба местоположение на „препятствието“ на пътното платно, а именно „необезопасена дупка на пътното платно“ е твърде неопределено и по никакъв начин не индивидуализира мястото на настъпване на твърдяното ПТП.Сочи се, че липсват категорични данни за мястото на ПТП-то, както и че на това място действително е имало дупка или неравност на пътното платно.
Наред с гореизложеното, е направено възражение за недоказаност на депозирания иск и поради обстоятелството, че застрахователното събитие, наличието, на което се твърди от ищеца, не е било посетено от представители на МВР, които са компетентни да установяват подобен тип произшествия и да изготвят протокол или доклад, с което да се удостовери по несъмнен начинът, мястото, времето, механизмът на настъпване, причината за настъпване на същото, както и други обстоятелства свързани с тях. Излага се, че към представените с исковата молба писмени документи липсват доказателства да е бил съставян Протокол за ПТП, Констативен протокол, Служебна бележка или друг документ, който да е регистриран в пътна полиция.
На следващо място, ответника е направил възражение, че ищецът не е представил и снимков материал, от който да може по недвусмислен начин да бъде доказано, че действително на процесното място е имало неравност или дупка, в резултат на която е настъпило въпросното ПТП. Излага се, че към исковата молба застрахователят е приложил 8 броя черно-бели снимки, от които обаче не могат да се идентифицират каквито и да е щети. Освен това, не става ясно кога, къде и при какви обстоятелства са били направени тези снимки. С оглед на това се оспорва приложения към исковата молба снимков материал, тъй като същият е с подвеждащ характер, и не следва да се кредитира с доверие, поради което не следва да се приобщава към доказателствения материал.
На следващо място, е направено възражение, че твърденията за настъпило ПТП се базират от ищцовата страна единствено на едностранно подадени от водача на лекия автомобил: Уведомление-Декларация за щета по застраховка „Каско на МПС” и Декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно. В тази връзка, е изложено, че водачът се явява заинтересовано лице, тъй като застраховката е сключена в негова полза. Поради това, се оспорват тези документи, като в случай, че същите бъдат приети като доказателства по делото, не следва да се кредитират с доверие, а е необходимо да бъдат обсъдени наред с другите доказателства по делото. Посочено е, че те не разполагат с материална доказателствена сила относно описаните в тях обстоятелства, с каквато би разполагал например протокол, надлежно изготвен от органите на КАТ.
Излага се, че от обективна страна липсват свидетели, които да свидетелстват за достоверността на изложената в иска претенция. По делото липсва официален свидетелстващ документ, който да е издаден от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия, при спазване на предвидените от закона: процедура и форма, които да установяват с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, действително са се осъществили. Въз основа на изложеното е изразено становище, че искът се явява изцяло недоказан, тъй като се основава само и единствено на едностранно генерирани от страна на ищеца и застрахованото лице документи, които не могат да се ползват с обвързваща съда доказателствена сила.
Направено е възражение, че не е доказано обстоятелството, че увредените части на автомобила - предна и задна леви гуми, са обект на покритие по сключената застраховка, и че плащането на обезщетението е извършено в съответствие с общите условия на застрахователя.
В случай, че съда не се съобрази с направените в предходните точки възражения, то AЛTEPНАТИВНО е направено възражение, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство, което от своя страна обуславя намаляване на размера на претендираното обезщетение и размера на разноските по водене на делото наполовина.
Посочено, че чл. 20 от Закона за движението по пътищата гласи:, ал. (1) „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, ал. (2) „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”
Заявено е, че ако действително, както се твърди в исковата молба на пътното платно е имало дупка, то при шофиране с повишено внимание и със съобразена за съответните условия скорост, водачът би следвало да я забележи и да реагира, като я избегне или спре пред нея с цел да предотврати попадане на автомобилните гуми в нея. При положение, че това не е направено от водача, то той е подходил небрежно към ситуацията, без необходимото внимание, с което е съпричинил застрахователното събитие. Посочено е, че във връзка с това и ако пътната обстановка действително е била влошена г-жа Л.-Дерейчик е била длъжна, съгласно разпоредбите на закона и от гледна точка на личната си безопасност, да намали, и дори да спре пред това препятствие. Заявено е, че в случая се касае за самонадеяна постъпка на водача, който въпреки че е осъзнавал влошената пътна обстановка е преминал с несъобразена скорост през твърдяното препятствие мислейки, че притежава умения, които ще предотвратят настъпването на неблагоприятни последици от какъвто и да е характер.
Във връзка с гореизложеното, е изложено, че всеки водач на моторно превозно средство е длъжен да съобразява скоростта и състоянието на пътя индивидуално за всеки отделен случай и именно несъобразяването в конкретния случай свидетелства, че водачът на МПС с поведението си е създал предпоставки за настъпване на застрахователното събитие.
С определение № 1737/21.02.2020 г. на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът е съобщил на страните проект на доклад по делото и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В хода на производството са приети писмените доказателства, приложени към исковата молба.
В проведените съдебни заседания ищецът Застрахователно акционерно дружество [фирма] редовно призован не изпраща представител.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени. Не ангажира писмени доказателства в подкрепа на заявената в отговора позиция.
В съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля И. Л. - Д, изслушано и приобщено към доказателствения материал е изготвеното заключение по назначената експертиза.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3119/2019г. по описа на Районен съд – [населено място], ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 11159 от 27.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Община Б., Код по БУЛСТАТ[ЕИК], с адрес: Б., пл. "Г. И." № , представляван от Р. Г. Т. – кмет на Община Б., да заплати на кредитора [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „ със законни представители: В. П. К. – М. и М. П. И. – изпълнителни директори чрез пълномощника В. Е. К. - юрисконсулт, следните суми: сумата от 686,00 лв. (шестстотин осемдесет и шест лева), представляваща изплатена застрахователно обезщетение по застраховка Каско на МПС и извършени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 26.11.2019 г., до окончателното ѝ изплащане; сумата от 208,87 лв. (двеста и осем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща дължима мораторна лихва за периода 25.11.2016г.-25.11.2019г. - сумата от 25, 00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща внесена държавна такса; сумата от 100,00 лв. (сто лева), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от Заповедта е връчено на длъжника на 28.11.2019г. на Е. С., деловодител, като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът е разпоредил и е дал указания на заявителя да предяви установителен иск в едномесечен срок. Съобщението за това е връчено на заявителя на 03.01.2020г., като видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на 14.01.2020г. ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3119/2019г. по описа на Районен съд – [населено място].
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
От представената комбинирана застрахователна полица № 0306Х0054644 от 23.08.2014г. за застраховка „Каско“ и „Злополука“ се установява, че между Застрахователно акционерно дружество „А.“ и И. Б. Л. - Д последната като собственик на лек автомобил с рег. [рег.номер е бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско” с покритие – Клауза П /пълно каско/ съгласно Общите условия, допълнително покритие А., със срок на застраховката от 24.08.2014 г. до 23.08.2015 г. /л.4 от делото/.
От представеното досие на полица Каско МПС е видно, че четирите вноски по застраховката са заплатени.
От представеното и прието като доказателство по делото уведомление – декларация за щета по застраховка „К“ от 25.11.2014г. се установява, че собственикът на увредения лек автомобил И. Б. Л. е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие настъпило на 24.11.2014г. в [населено място], по улица В. А., при което лекият автомобил на Л. преминал през дупка от рязан асфалт и камъни, като вследствие на удара се увредили двете гуми /предна и задна лява/ на автомобила. /л.24 от делото/
От представеният и приет като доказателство по делото опис на претенция № 11014030100746/25.11.2014г. подписан от застрахователя и застрахования е описано като претенция гума предна лява и гума задна лява с посочване че същите са за подмяна.
Видно от проформа фактура от 27.11.2014г. с получател И. Б. и изпълнител Ф. България О., за извършена услуга 2 бр. гуми, монтаж и демонтаж е посочена сума за същите в размер на 840 лв.
От експертиза по претенция изготвена от оценител и експерт при ищцовото дружество се установява, че проформа фактурата отговаря съгласно опис за подмяна на гуми 2 бр. с приложен коефициент за остатъчна стойност от 80 процента за сумата с ДДС 676 лв.
Съгласно фактура №[ЕИК] от 09.12.2014г., с фискален бон в полза на Х. България О., е заплатена сумата от 840 лв.
От представения и приет като доказателство по делото приемателно – предавателен протокол се установява, че на 09.12.2014 г. между В. Т. и И. Л. - Д се е извършило приемане и предаване на следните увредени части – гуми Д. уинтър спорт във връзка с щета № 11014030100746./л. 32 от делото/
С представения и приет като доказателство по делото доклад по щета № 10.12.2014 г. ищцовото застрахователно дружество одобрило да се изплати на И. Б. Л. - Д в брой сумата от 676 лв. и да се упражни регрес срещу [община] за посочената и изплатена сума на собственика на увредения автомобил./л. 33 от делото/
Видно от представения и приет като доказателство по делото разходен касов ордер № 639 от 31.11.2014 г. Застрахователно акционерно дружество „А.“ – агенция Б. заплатило на И. Л. - Д сумата от 676,00 лв., /л. 34 от делото/
С регресна покана с изх.№ Л – 2003 от 27.02.2015 г. ищцовото застрахователното дружество поканило Община Б. в седемдневен срок от получаването на същата да му възстанови сумата от 686 лв., представляваща изплатеното от него застрахователно обезщетение за отстраняване на повредите по застрахования лек автомобил, попаднал на 24.11.2014 г. в [населено място], на ул. „В“ в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което понася повреди, както и направените ликвидационни разноски по сметката на Застрахователно акционерно дружество „А.“. Посочено е в поканата, че в случай на забава ще бъде претендирана и лихва за забава съгласно чл.86 от ЗЗД считано от деня на изплащане на обезщетението. /л.35 от делото/.
Видно от представеното и прието като доказателство по делото известие за доставяне /обратна разписка/ ответната община е получила отправената й регресна покана на 09.03.2015 г. /л.29 от делото/
От приетото и неоспорено заключение на назначената и извършена по делото съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. В. Н. се установява, че след анализ на представените и приети доказателства в констативната част на заключението е изготвен подробен анализ на най- вероятния механизъм при увреждането на предна и задна леви гуми на лек автомобил Мерцедес с рег. [рег.номер на МПС] при движението му в динамиката и преминаването на гумите през неравност, като същия съвпада с посочения от свидетелката.
Вещото лице е посочило, че щетите по лекия автомобил описани в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и констатираното от застрахователя по вида си на увреждане отговарят на най-възможния начин за получаване по описания механизъм на ПТП от 24.11.2014г. Излага се от експерта, че уврежданията на гумите в своята последователност за получаване на повредите следва да са настъпили по описания начин и да са в пряка причинно – следствена връзка с това ПТП. Отразено е в експертизата, че стойността на ремонта към датата на ПТП за възстановяване на настъпилите повреди на гуми по лекия автомобил, за който е без значение годината на производство на автомобила, а е от значение вида на увреждане, година на производство и начин на експлоатация на самите гуми, определена по средни пазарни цени е била кръгло 671,78 лв., като ликвидационните разноски за конкретния случай са в рамките на 10 лв.
В съдебно заседание при изслушване на експерта, същия заявява, че механизма на ПТП е този посочен от водача на автомобила.
Свидетелят И. Л. - Д, собственик и водач на увредения лек автомобил към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, потвърждава обстоятелствата описани в исковата молба на ищцовото дружество относно механизма на протичане на пътнотранспортното произшествие, мястото на настъпване на ПТП и констатираните имуществени вреди на автомобила, както и фактът, че застрахователното дружество й е заплатило щетата. Съдът кредитира показанията на свидетелката като безпротиворечиви и последователни.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Исковете са допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяване им, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 3119/2019г. по описа на Районен съд – [населено място], по което срещу ответника е издадена Заповед № 11159 от 27.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника, като ищецът в указания едномесечен срок е предявил иск за установяване на вземането, предмет на заповедта.
Съгласно чл. 213 от Кодекса за застраховането /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, т.е. ищцовото застрахователно дружество, за да встъпи в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата трябва да е изплатило застрахователното обезщетение. В процесния случай се установи, че лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ“, peг. [рег.номер на МПС] , управляван от И. Б. Л.-Д, е претърпял пътнотранспортно произшествие в резултат на преминаване през необезопасена дупка на пътното платно в Б., на ул. „Васил Априлов“ в резултат на което са причинени вреди на автомобила. Съдът намира, че в представените документи към исковата молба еднозначно е посочено мястото на ПТП, като такова се съдържа и в исковата молба, поради което възраженията в отговора са неоснователни. Същото се установи по категоричен начин от показанията на свидетелката и кредитираното заключение на експерта.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, в редакцията към датата на събитието, не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, поради което застрахования не е имал задължение да уведоми органите на МВР за настъпилото събитие, и съответно не е съставен протокол за ПТП.
Съдът намира, че от показанията на разпитания свидетел и приетата по делото и неоспорена в производството съдебно- техническа експертиза се установи, че е налице пряка причинно – следствена връзка между щетите на посочения лек автомобил и настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и че причиненото имуществено увреждане на лекия автомобил отговаря на описаните в декларацията щети.
В процесния случай не е спорно по делото, че ищцовото дружество е заплатило с платежно нареждане сумата от 676 лв., представляваща стойността на нанесените щети на автомобила, която сума е съобразена с пазарните цени на нови части и общите условия за застраховката „Каско“ на МПС на Застрахователно акционерно дружество „А.“ [населено място] – видно от заключението на съдебно- техническата експертиза. Установи се и че [община] е била поканена с регресна покана да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение.
В процесния случай безспорно е установено, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застраховка Пълно каско между ищеца, в качеството му на застраховател и собственика на застрахования автомобил, като увредените части на автомобила в резултат на ПТП са обект на покритие по сключената застраховка, както и че застрахователят е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие. Изплащайки това обезщетение, на основание чл. 213 ал.1 от КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу прекия причинител на щетата – до размера на платеното обезщетение.
Пътят, на който се е намирала неравността – необезопасената дупка, е публична собственост на Община Б. съгласно чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата. В конкретния случай съгласно чл.31 от Закона за пътищата, “Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища, се осъществява от общините.”
Разпоредбата на чл. 3 от ЗДвП и чл. 167 ал.1 от ЗДвП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват в най-кратки срокове.
От друга страна § 1 т. 19 от ППЗДвП дава легална дефиниция на “препятствие по пътя”, а именно - това е нарушаване на целостта на пътното покритие както и предмети, вещества и други, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
От събраните по делото доказателства се установи, че са касае за неравност на улично платно необезопасена дупка. Тази неравност независимо дали е видима и от какво разстояние, независимо дали би могла да се заобиколи от водача на автомобила и независимо от пътната обстановка е препятствие на пътя по смисъла на дадената легална дефиниция. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал.1 от ППЗДвП, пътен знак “Г11” се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си”. Такъв знак не е бил поставен на мястото на произшествието”.
Така установената правна уредба, води до извода, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно ответната община, която не изпълнила задълженията си по чл. 3 от ЗДвП, като не е сигнализирала за препятствието на пътя и не е организирала движението по начин, осигуряващ безопасността му. В този смисъл е налице противоправно поведение. Налице е и вреда в резултат на ПТП, както и причинна връзка между тях /арг. от заключението на в.л./ От заключението на вещото лице се установи, че водачът на пострадалия л.а. не би могъл да забележи дори и при по-ниска скорост необезопасената дупка на пътното платно. В този смисъл скоростта се явява неважна за причиняването на щетата. В тази връзка възраженията на ответника за съпричиняване на ПТП от страна на водача на автомобила се явяват недоказани, т.к. в негова тежест е било да докаже при пълно и пряко доказване, че водачът е имал възможност да избегне попадането на лявата част на автомобила в дупката, но такива доказателства не бяха представени – не се доказа размера на пътя към датата на ПТП и имало ли е възможност за заобикаляне на дупката, нито, че водачът е имал въобще възможност да я възприеме. Ответникът дори не представи по делото схема на участъка от пътя във вида, в който е бил при реализиране на ПТП, с каквато би следвало да разполага като стопанин на този път. Невъзможно е щетите на автомобила да са настъпили при други обстоятелства или на друго място. При така установеното, се налага изводът, че за поддържането на пътя е отговорен собственикът му, а именно - Община Б., която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите и, натоварени да отстраняват повреди по улиците на [населено място]. Те са проявили бездействие в изпълнението и на задълженията си по чл.3 от ЗДвП и не са сигнализирали препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му. Ответникът не е изпълнил задължението си за обезопасяване и обозначаване с необходимата маркировка на отворената дупка на общинския път, и това бездействие е станало причина за възникване на ПТП, при което са причинени материални щети на застрахования от ищеца автомобил. По делото липсват доказателства водачът на увредения автомобил да е извършил нарушение на правилата за движение на пътя, за да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
На основание чл. 213, ал.1 от КЗ, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение – в случая размерът на платеното обезщетение от ищеца е в размер на 676 лв. и обичайните разноски за неговото определяне.
Относно направеното с отговора възражение за погасителна давност.
Погасителната давност за регресното вземане на застрахователя по имуществената застраховка е 5-годишна и започва да тече от датата на плащане на застрахователно обезщетение по застраховката /в този смисъл: т.14 на Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г. на ВС; Решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.дело № 356/2008 г. на ВКС, ТК; Решение № 131/07.10.2011 г. по т. д. № 806/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 173 от 30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 2/02.02.2011 по дело № 206/2010 на ВКС, ТК, II т. о. и др./. В случая, застрахователното обезщетение е платено от ищеца на 31.12.2014г., поради което към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.11.2019г. не е изтекъл 5-годишният давностен срок и следователно вземането на ищеца не е погасено по давност.
Предвид на изложените съображения предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в претендирания размер.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД.
Доколкото Община Б. е в забава и дължи лихва върху обезщетението за увредения автомобил от момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие на 24.11.2014 г., тя ще дължи такава и по отношение на третите лица, които встъпват в правата на увреденото лице. По отношение на последните, обаче, лихвата за забава ще се дължи от датата, на която се осъществява встъпването на ищцовото дружество в правата на увреденото лице. По силата на чл. 213, ал. 1 от КЗ, встъпването на застрахователя в правата на застрахования възниква от момента на заплащането на обезщетението, което в случая е станало на 31.12.2014 г. Ищцовото дружество в конкретния случай претендира мораторна лихва от 25.11.2016г. /три години преди предявяване на заявлението/ до датата на завеждане на заявлението – 25.11.2019 г., като съобразно изчисленията на съда нейната стойност е в размер на 208,87 лв., поради което акцесорния иск за обезщетение за забава е основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения размер.
Върху главницата следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК – 26.11.2019 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът претендира разноските по заповедното и исковото производство.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
Ищецът е претендирал разноски в хода на заповедното производство, които са в размер на 25, 00 лв. – внесена държавна такса и сумата от 100, 00 лв.-юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските по заповедното, в общ размер от 125 лв.
Ищеца е претендирал присъждане на разноски в исковото производство, като е представил доказателства за извършени такива в размер на 75,00 лв. –довнесена държавна такса, 200, 00 лв.- възнаграждение на вещо лице и 64,21 лв. разноски за призоваване на свидетел и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода от спора ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от ищцовото дружество разноски, по аргумент на чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 539,21 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 49 от ЗЗД , чл.86 от ЗЗД, чл.78, ал.1 от ГПК , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между страните, че ОБЩИНА Б., със седалище и адрес на управление [населено място], пл.”Г. И.” №, представлявана от Кмета на Общината дължи на ЗАД [фирма], вписано в ТР към АВ, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул."С, представлявано съвместно от изпълнителните директори М. П. И. и В. П. К. - М. следните суми предмет за заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11159/27.11.2019г. издадена по ч.гр.д.№ 3119/2019г. по описа на РС Благоевград, както следва:
- сумата от 686,00 /шестстотин осемдесет и шест лева/ лв., представляваща сбор от изплатеното от [фирма] обезщетение по застраховка Каско на МПС, ведно с обичайните разноски за неговото определяне в размер на 10,00 лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК-26.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 208,87 /двеста и осем лева и осемдесет и седем стотинки/ лв., мораторна лихва за периода от 25.11.2016г. до 25.11.2019г.


ОСЪЖДА ОБЩИНА Б., със седалище и адрес на управление [населено място], пл.”Г. И.” №, със седалище и адрес на управление [населено място], ул."С... представлявано съвместно от изпълнителните директори М. П. И. и В. П. К. – М. сумата от 125,00 /сто двадесет и пет лева/ направени разноски по заповедното производство и сумата от 539,21 /петстотин тридесет и девет лева и двадесет и една стотинки/ разноски по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Благоевградски окръжен съд с въззивна жалба, подадена чрез Благоевградски районен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :