След съвещание и на основание чл. 301 във връзка с чл. 303 във връзка с чл. 378, ал.4, т.1 от НПК, Съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА обвиняемия Н. С. Ч., [] в [], [], с постоянен адрес: Б.,[жк][ ** на [фирма], с ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че в качеството си на управител и представител на [фирма], след като управляваното от него дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, /чл.608 от Търговския закон „ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане“/ на 31.12.2015г., в 30- дневен срок от спиране на плащанията, считано от 30.01.2016г. по задължения в общ размер на 59 018,79лева /петдесет и девет хиляди и осемнадесет лева и 79ст./ от които:
- По публичноправни задължения към Национална агенция за приходите (НАП) в размер на 15 230,79 лева, произтичащи от задължения по Ревизионен акт № - 1/24.03.2017г. на НАП за задължения за данък върху добавена стойност по СД по ЗДДС за периода м.06 - 11.2015г.;
-По частноправни задължения към [фирма] [населено място] в размер на 43 788,00лв., произтичащи от дължими суми по Договор за наем на техника от 10.03.2015г. и Анекс към договора за наем на техника от 01.04.2015г. не е поискал от Окръжен съд - Благоевград да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като на основание същия законов текст във връзка чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия Н. С. Ч. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР Б. сумата в размер на 3196.42 лева, представляващи сторени в досъдебното производство разноски, по сметка на Районен съд [населено място] сумата от 1919.67 лева, представляващи сторени в съдебното производство разноски, както и 5 лева, държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протестиране пред Окръжен съд - Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е образувано с постановление на Районна прокуратура – Б. от 28.07.2020 г., с което се прави предложение Н. С. Ч., [дата на раждане] в [населено място], [община], с постоянен адрес: Б.,[жк][жилищен адрес] * на [фирма], с ЕГН [ЕГН], да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.227б, ал.2 от НК, затова, че в качеството си на управител и представител на [фирма], след като управляваното от него дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, /чл.608 от Търговския закон „ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане“/ на 31.12.2015г., в 30- дневен срок от спиране на плащанията, считано от 30.01.2016г. по задължения в общ размер на 59 018,79лева /петдесет и девет хиляди и осемнадесет лева и 79ст./ от които:
- По публичноправни задължения към Национална агенция за приходите (НАП) в размер на 15 230,79 лева, произтичащи от задължения по Ревизионен акт № С - 22000116001757-091-001/24.03.2017г. на НАП за задължения за данък върху добавена стойност по СД по ЗДДС за периода м.06 - 11.2015г.;
-По частноправни задължения към [фирма] [населено място] в размер на 43 788,00лв., произтичащи от дължими суми по Договор за наем на техника от 10.03.2015г. и Анекс към договора за наем на техника от 01.04.2015г. не е поискал от Окръжен съд - Благоевград да открие производство по несъстоятелност.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Б. поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че фактическата обстановка, изложена в постановлението му се подкрепя изцяло от събраните в хода съдебното и досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи минималното предвидено в чл. 78а ал.1 от НК наказание, като по отношение на размера намира, че същия следва да бъде 1500 лв., излага доводи в подкрепа на твърденията си..
Обвиняемия се представлява от защитник, който оспорва посоченото от обвинението, твърди, че обвинението не е доказано, излага доводи, че представляваното от Ю. дружество не е изпадало в неплатежоспособност, излага дводи за липсата на съставомерно поведение на подзащитния и по повдигнатото обвинение, както и допуснати от Районна прокуратура [населено място]. Поддържа искане за оправдаване на Ч..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Н. С. Ч. е [дата на раждане] в [населено място], [община], с постоянен адрес: Б.,[жк][жилищен адрес] * на [фирма], с ЕГН [ЕГН]. Събраните доказателства, относно правното положение на обвиняемия установяват, че същия не е осъждан към инкриминирания период и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като понастоящем има висящо производство за данъчни престъпления. От 27.03.2014 год. до 21.04.2017г. той изпълнявал длъжността Управител на [фирма], ЕИК[ЕИК], като едновременно с това и представляващ дружеството.
Фирмените досиета в общодостъпния Търговски регистър установяват, че търговско дружество „А. Р.“ с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] поле, [община], Производствена база на [фирма], е регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 28.02.2014 г. Предметът на дейност на дружеството бил свързан с извършване на строително - монтажни работи, инфраструктурно строителство. Дружеството извършвало дейността си в [населено място] , производствена база на [фирма].
Счетоводното обслужване на фирмата към инкриминрания период се осъществявало от св.Р. .
Въз основа на представени първични счетоводни документи, свид. Р. изготвяла справки - декларации по ЗДДС, декларации по ЗДДФЛ, ЗДОД, ЗКПО, Г., отчети за приходите и разходите, отчети за парични потоци, счетоводни баланси и други.
„А. Р.“ с ЕИК[ЕИК] било регистрирано по ЗДДС от 27.03.2014г.
На 27.03.2014г. свид.Ф. А. продал с договор за покупко - продажба дружествените дялове на управляваното от него търговско дружество на свид.В. Г. В. - управител на [фирма]. С договор за възлагане на управление от 27.03.2014г. за управител на дружеството „А. Р.“ с ЕИК[ЕИК] бил определен обв.Н. С. Ч..
Междувременно от страна на ТД НАП С. от свидетелите на П. Т. П., В. А. В., А. Г. Ч. – Д. били извършени данъчни ревизии на фирмата, възложени от свид.Б. Н. Н., с които били установени публично- правни задължения към НАП. Във връзка с установените нарушения били издадени РА №Р-22000116001757-091-001/24.03.2017г., връчен по електронен път на 27.03.2017г. и влязъл в сила на 04.04.2017г., РА № Р-22000116007130-091-001/30.03.2017г. и РА № Р-2200115005978-091-001/08.02.2016г. По повод установените задълженията от страна на органите на приходната агенция било образувано и изпълнително дело №160014141/2016г., възложено на свид.Г. С. П. - публичен изпълнител.
Междувременно с договор за покупко - продажба на дружествени дялове от 13.04.2017г. дружеството било продадено на свид.Ю. К. А.. Било променено и седалището на дружеството в [населено място], ул.“П.Х*.
По делото от страна на свид.Г. П. били осъществени всички действия във връзка с проучване на имущественото състояние на задълженото лице: изпратени били покани за доброволно изпълнение, запорни съобщения до всички търговски банки, направени били запитвания до институции за притежавано от дружеството движимо или недвижимо имущество, при които се установило, че процесното дружество не притежава дълготрайни материални активи /Д./ - имоти, моторни превозни средства /МПС/, авоари по банкови сметки или ценни книжа, към които да бъде насочено принудително изпълнение. От приложените по делото копия на документи, изискани по реда на ДОПК се установява, че входа на изпълнителното производство били предприети мерки по проучване на имуществото и налагане на обезпечителни мерки – запор върху притежаваните дялове от едноличния собственик на капитала и запор на банкови сметки, тъй като въпреки получената покана за доброволно изпълнение, от страна на управителя не се пристъпило към погасяване на задълженията си към републиканския бюджет. В хода на изпълнителното производство е установено също, че в банковите сметки на дружеството липсват авоари, както и че дружеството не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. Предвид установеното дългът бил прекатегоризиран в несъбираем.
С договор за покупко - продажба на дружествени дялове от 09.06.2017г. Ю. К. А. продал на свид.Е. Е. Б. дружествените дялове от капитала на [фирма]. Седалището и адреса на управление на дружество било преместено първоначално в [населено място], ул. „С*, а в последствие в [населено място], ул.“Х. А. „ №* Променено било и наименованието на дружеството от [фирма] на [фирма].
Освен към органа по приходите дружеството / [фирма]/ с ново наименование [фирма] натрупало задължения и към съконтрагенти, в това число към [фирма], които също не обслужвало. По този повод от страна на [фирма], ЕИК[ЕИК] на 05.09.2017г. била депозирана молба до ОС Стара Загора, с искане да бъде открито производство по обявяване в несъстоятелност на [фирма], ЕИК[ЕИК]. В тази връзка било заведено търговско дело №270/2017г. по описа на ОС Стара Загора. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът се произнесъл с Решение № 304/20.10.2017г. по т.д. №270/2017г. по описа на ОС Стара Загора, с което дружеството [фирма] било обявено в неплатежоспособност, като съдът приел за начална дата на неплатежоспособността –19.09.2017г. С решението било открито производство по несъстоятелност и бил назначен за временен синдик свид.В. М.. По този повод свид.М. депозирал молба до ОС Стара Загора. Депозирани били и молби от [фирма], ЕИК[ЕИК], ЦУ НАП, [фирма], ЕИК[ЕИК], [фирма], [фирма], ЕИК[ЕИК] по реда на чл.685 – чл.688, ал.1 ТЗ за предявяване на вземания към длъжника [фирма]. Свид.М. встъпил в правомощията си на синдик на 24.10.2017г. и по този повод предприел действия по подготовка на първо събрание на кредиторите, депозирал отчет и доклад по реда на чл.668,т.3 от ТЗ. М. направил опити да осъществи контакт с длъжника, но опитите останали без резултат.
Свид.В. М. изготвил списък на приети предявени вземания на кредиторите, макар, че не разполагал с достъп до счетоводната документация на дружеството.
Въз основа на молба от М., с определение № 17/04.01.2018г., постановено по т.д.№270/2017г. по описа на ОС Стара Загора кредиторите на [фирма] били задължени да изплатят сума в размер на 7200 лева.
С определение № 36/08.01.2018г., постановено по т.д.№270/2017г. по описа на ОС Стара Загора бил обявен списък на приети вземания на [фирма] в производството по несъстоятелност.
С определение № 127/26.01.2018г., постановено по т.д.№270/2017г. по описа на ОС Стара Загора свид.М. бил освободен като синдик на [фирма], която вече била със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“С* и производството по несъстоятелност било спряно.
Решение № 304/20.10.2017г. по т.д. №270/2017г. по описа на ОС Стара Загора, с което дружеството [фирма] било обявено в неплатежоспособност, с начална дата на неплатежоспособността – 19.09.2017г. било обжалвано пред АС Пловдив.
С Решение № 60/20.02.2018г. по в.т.д. №7/2018г. по описа на АС Пловдив, Решение № 304/20.10.2017г. по т.д. №270/2017г. по описа на ОС Стара Загора било отменено, в частта, с която датата 19.09.2017г. е определена като начална дата на неплатежоспособност на [фирма] и била определена за начална дата 31.12.2015г. Решението било обжалвано пред ВКС и по този повод било заведено т.д. №1903/2018г. ВКС. С определение № 598/16.10.2018г., постановено по търговско дело № 1903/2018г. по описа на ВКС съдът не допуснал касационно обжалване и решението на АС Пловдив влязло в законна сила.
Въз основа на постановените съдебните актове, дружеството [фирма] било заличено от ТР, считано от 18.02.2019г. Поради наличието на задължения към органа по приходите е сигнализирана РП Б. и било образувано настоящето наказателно производство.
В хода на разследването е назначена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Р. В., съгласно заключението на която дружеството е изпаднало в неплатежоспособност към 17.09.2017г.
В предвид постановените съдебни актове е назначена двойна съдебно – счетоводна експертиза, изпълнена от вещите лица Б. З. и Д. Д., като съгласно заключението на вещите лица процесното дружество е изпаднало в неплатежоспособност на 31.03.2017г.
С оглед Решение № 60/20.02.2018г. по в.т.д. №7/2018г. по описа на АС Пловдив, по делото е назначена е изготвена от съответни експерти - счетоводители тройна счетоводна /икономическа/ експертиза, което се подкрепя от събрания до делото доказателствен материал, от която се установяват следните обстоятелства:
От заключението на вещите лица е установено следното:
1.Установени са задължения на дружеството, дължими и изискуеми за 2015г. към НАП- по РА № Р-22000116001757-091-001/24.03.2017г. по СД по ЗДДС за периода м.06-м.11.2015г. – 15 230.79 лева, главници и лихви и към [фирма] [населено място] – 43 788.00 лева.Според вещите лица от извършените анализи са установени финансови затруднения на дружеството [фирма] /с променено наименование [фирма]/ с траен характер, а в предвид и продължаващата след 31.12.2015г. дейност и увеличаваща се свръхзадлъжнялост, те се явяват и необратими. Дружеството не е в състояние да покрива задълженията си и е изцяло зависимо от длъжниците си /несъбрани вземания/.
2.Вещите лица твърдят, че задълженията са установени с РА № Р-22000116001757-091-001/24.03.2017г. на НАП, връчен по електронен път на 27.03.2017г. и влязъл в сила на 11.04.2017г., който акт не е обжалван. Г. за 2016г., СД по ЗДДС за периода м.07.2016г.-м.04.2017г., декларации образец 6 за периода м.10.2015г. - м.април 2017г. , списък на кредиторите, приет по т.д. №270/2017г. по описа на ОС Стара Загора.
3.Съгласно заключението на експертизата, последното извършено плащане за погасяване на задължения на дружеството е на 19.09.2017г., в размер на 25 000 лева и съобразно анализ на цялостното финансово състояние, изчислените коефициенти на ликвидност, финансова автономност и финансова задлъжнялост, вещите лица определили дата на изпадане в неплатежоспособност – 31.12.2015г.
Според експертизата на вещите лица са установени публичните задължения на дружеството, а именно: с Акт за прихващане или възстановяване № П-22000115018237-004-01/29.01.2015 година: възстановен за данъчен период м.12.2014 година ДДС, в размер на 445 264,44 лева, от които се прихващала сумата 110 464,50 лева за погасяване на изискуеми публични задължения от 2014 година и остатък за възстановяване 334 829,94 лева по реда на чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС; Искане за прихващане и възстановяване, вх.№ 848/26.01.2015 год. — от определения за възстановяване ДДС, в размер на 445 264,44 лева, да се прихване сумата 110 464,50 лева за погасяване на изискуеми публични задължения с приложена СД по ЗДДС за м.2.2014 година, заедно с дневници за покупки и продажби, справки за кореспондиращи сметки и справки от НАП за установените и изискуеми публични задължения; Ревизионен акт № Р-22000115005978-091-001/08.02.2016 година Вид задължение ДДС за периода 01.07.2014 — 31.05.2015 година и установени задължения в размер на 13 557,73 лева — главница; Акт за прихващане или възстановяване № П-22000116110969-004- 001/30.06.2016 година: Възстановен за данъчен период м.05.2016 година ДДС в размер на 401 096,52 лева, като цялата сума е прихваната за погасяване на установени и изискуеми задължения за 2015 и 2016 година., събирани от НАП /публичен изпълнител/. За 2016г. не е подадена Г., а за 2015 година — данъчна загуба възлизала в размер на 3 742 079,08 лева. С Ревизионен акт № Р-22000116001757-091-001/24.03.2017 год. било установено задължения по ЗДДС за периода 01.06.2015 — 29.02.2016 год., установено било задължение за довнасяне — 15 521,03 лева — главница и 2 211,64 лева — лихви; Ревизионен акт № Р-22000116007130-091-001/30.03.2017 год., с който били установени задължения по корпоративен данък за периода 01.01.2015 — 31.12.2015 год. Установена била промяна в размера на декларираната счетоводна загуба от 63 866 027,42 лева на 63 638 513,68 лева.Съгласно справка за общите задължения към 27.04.2017 година към НАП същите възлизали на 184 167,56 лева — главница и 411,02 лева — лихви; Задължения за ДДС, ДДФЛ, други данъци, ДОО, ЗО, пенсионни фондове. Съгласно справка за задължения, подлежащи на разпределение от публичен изпълнител към 27.04.2017 година: Общо: 5 322 530,65 — главница и 326 183,96 лихви.
Според вещите лица спрямо процесното дружество са издадени и влезли в сила три ревизионни акта:
РА № Р-22000115005978-091-001/08.02.2016 год., като задълженията по него са погасени с плащане по набирателна сметка от 22.07.2016 година;
РА № Р-22000116001757-091-001 /24.03.2017 год. - задълженията по него са присъединени към изпълнително дело №[ЕИК]/2016 год. Има извършено плащане от 07.09.2016 година. Наложени са обезпечителни мерки - запор върху банкови сметки на дружеството;
РА № Р-22000116007130-091-001/30.03.2017 год.
Срещу дружеството имало извършени множество насрещни проверки за периода 2015 год. - 2017год.
На 05.09.2017 година в Окръжен съд Стара Загора е образувано т.д. № 270 по описа на съда за 2017 година по искова молба на [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК] /с предишно наименование [фирма]/. Исковата молба е на основание чл.625 от Търговския закон за откриване на производство но несъстоятелност. В хода на съдебното производство, с Определение на съда № 36/08.01.2018 година, е приет списъкът на предявените вземания, а именно към „Ч. България О.- 2 405.53 лева; [фирма] – 4 129 732.88 лв., НАП С. – 6 403 148.67 лв.; [фирма] – 7 933.57 лева, [фирма] – 50 946.99 лева, [фирма] – 2 130 501.89 лева.
Вещите лица са констатирали общо задълженията към кредитори, в т.ч. доставчици и други кредитори, вкл. и тези по одобрения списък по търг.дело № 270 по описа на Окръжен съд Стара Загора за 2017 год. - 23 360 165,13 лева. В списъкът на одобрените вземания е включено задължение към НАП, в размер на 6 403 148,67 лева., като общият размер на задълженията с публично-правен и частно-правен характер били 29 919 074.10 лева. Вещите лица анализирали коефициенти на ликвидност, в частност коефициентите на неотложната и абсолютната ликвидност, както и коефициент на финансова автономност и финансова задлъжнялост, като са установили лошо икономическо и финансово състояние на дружеството, силна зависимост на търговското дружество от кредитори. Анализът на съотношението на краткосрочните задължения към краткотрайните активи, както и цитираните справки за липсата на Д.. Вещите лица сочат, че краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми. Ако към тях се прибавят и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил падеж, то стойността им към края на 2015 година е повече от 51 000 лева. Краткотрайните активи, вкл.и вземанията със срок над една година, към същата дата са малко над 48 000 лева. Към края на 2014 година размерът на текущите задължения е само 17 421 лева. Констатирана е тенденция за увеличаване на задълженията в пъти, които не могат да бъдат погасени с краткотрайните активи, вкл. и с вземанията със срок над една година. Дори и предприятието да разполагаше с дълготрайни и бързо ликвидни активи, а то не разполага с такива, тяхното осребряване според експертите би довело до спиране на дейността му. В тази връзка вещите лица сочат, че дружеството [фирма] /с променено наименование [фирма]/ са настъпили икономически /и правни/ предпоставки за обявяване в несъстоятелност към 31.12.2015 година. Възникналите задължения към определената начална дата на неплатежоспособност — 31.12.2015 година са установени със следните актове: към НАП по РА № Р-22000116001757-091-001/24.03.2017 година - по СД по ЗДДС за периода м.06-м.11.2015 година в размер на 15 230.79 лева главница и лихви и към „М. с* — " Е.-град С. - 43 788.00 лева. Вещите лица считат, че данните от извършените анализи, сочат за финансови затруднения на дружеството [фирма] /с променено наименование [фирма]/ имат траен характер, а предвид продължаващата и след 31.12.2015 година дейност и увеличаващата се задлъжнялост, те имали необратим характер.
Съгласно заключението на експертите дружеството не е в състояние да покрива задълженията си и е изцяло зависимо от длъжниците си /несъбрани вземания/. Във връзка с наложените обезпечителни мерки — запор на банкови сметки — по тях не постъпвали средства, с които могат да бъдат погасявани задълженията.
На база обстойния анализ на цялостното финансово състояние, както и на основание изчислените в динамика коефициенти на ликвидност, коефициенти на финансова автономност и финансова задлъжнялост, експертите определят дата за изпадане в неплатежоспособност 31.12.2015 година. Според определената в заключението дата на неплатежоспособност — 31.12.2015 год. — собственик на капитала на дружеството е било [фирма] ЕИК[ЕИК]. Управител на дружеството за периода 03.04.2014 — 20.04.2017 година е бил обв.Н. С. Ч., а седалището и адресът на управление на дружеството за периода 07.03.2014 - 20.04.2017 било в [населено място] поле, обл.Б., общ.Б., Производствена база А..
Във връзка с представени от защитата документи, удостоверяващи извършени плащания от [фирма] от името на [фирма], както и представени счетоводни документи от св.В. и такива касаещи търговските взаимотнощения между [фирма] и [фирма], съдът е назначил допълнителна тройна съдебно счетоводна експертиза, според заключението, на която предтставените допълнителни документи не обосновават промяна на изводите на двама от експертите по отношение датата на изпадане в неплатежоспосбонст и размера на задължението. Ексепртизата е подписана с особено мнение на вещото лице П., според която датата на изпадане на неплатежоспособност е 31.03.2017г., като същата обосновава становището си с извършени частични плащания след 31.12.2015г. от [фирма] от името на [фирма].
В рамките на съдебното следствие са изслушани всяко от вещите лица участвали в изготвяне на експертизите по делото, като при преценка на посоченото от експертите в съдебно заседение, обективираното в изготвените експертизи, съпоставено с останалия доказателствен материал съдът даде вяра и кредитира заключението по тройната съдебно-счетоводна експеритиза и допълнителната такава, като съобрази, че същата е изготвена от експерти в областта, дала е в пълнота отговор на поставените въпроси. За да достигне до този извод съдът взе предвид и че към момента на изготвянето на тези заключения експертите са разполагали с по-голям обем от доказателства, които да подложат на преценка. По отношение особеното мнение на вещото лице П., съдът намери, че същото не следва да бъде кредитирано, доколкото с оглед посоченото от същата при изслушване в съдебно заседание изводите си е базирала на извършени частични плащания и то от друго дружество, поради което и с оглед теоритичната характеристика на неплатежоспособността не може да бъде възприето, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност към м.март 2017г. Още повече поддържаното менение в тази насока противоречи на останалия по делото доказателствен материал, включително предстваните документи от НАП, изготвените ревизионни доклади, както и обявените финансови отчети.
Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение в събраните в хода на производството множество гласни доказателства, които условно могат да бъдат разделени на три групи. Към първата група могат да се отнесат показанията на св.В. В. /прочетени по реда чл.281 от НПК/, П. /прочетени по реда на чл.281 от НПК/, Н., П., А. Ч., В. М.. Свързващо звено между тези свидетели е участието им в извършвани проверки на дружеството, представлявано от обвиняемия. Всеки от тези свидетели чрез показанията си установява в какво се е състояло участието на всеки един от тях в извършваните ревизии, установеното в хода на същите. Конкретно св.П. сочи, че е извършил проверка на наличните авоари на „А. Р.”, както и констатираната липсва на каквито и да било средства за покриване на констатираните задължения, както и други Д., към които да се насочи изпълнението, поради което и дългът е прекатегоризиран, като несъбираем. За наличието на огромни задължения свидетелства и останалите свидетели от тази група, като конкретно св.М. пък сочи, че също е правил проучване в качеството си на синдик, като не е установил наличини авоари.
Към втората група могат да бъдат отнесени показанията на св. Ф. А., Е. Б., К. А. и Ю. А.. Свързващото звено между тези свидетели е, че всеки един от тях в различни периоди от време е управлявал дружеството. Чрез показанията на тези свидетели се установява дейността на дружеството, периода в който е работило и управителите. При разпита си същите установяват и финансовото състояние на дружеството, като част от тях сочат и Ч. като управител. Към тази група могат да бъдат отнесени и показанията на св.Р., която е обслужвала счетоводно дружеството в инкринирания период, като същата чрез показанията си установява счетоводното състояние на дружеството, финансовите възможности. Според показанията на тази свидетелка се установява, че пълвоначално дружеството е развивало активна дейност, но е имало и затруднения.
Към третата група свидетели следва да се отнесат показанията на св.В. и А., чийто показания са прочетени по реда на чл.281 от НПК. Чрез показанията на тези свидетели се установявят търговските взаимотношения с представляваното от Ч. дружество, като конкретно св.А. е посочила и огромните задължения на „А. Р.” към представляваното от нея дружество.
Показанията на свидетелите са логични, последователни и се допълват от събраните писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Приетото като факти се подкрепя и от събраните в рамките на досъдебното производство и неоспорени писмени доказателства, включително писмо от Окръжен съд [населено място] /л.61 том 6 от ДП/, от което се установява, че молба за откриване на производство за несъстоятелност не е подавана.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приложените писмени доказателства, а именно Т. І: справка от НАП за задължения /л.6-л.9/, копие на постановление за налагане на обезпечителни мерки /л.16/, копие на РА №Р22000116001757-091-001/24.03.2017г. /л.17-л.20/, справка НАП /л.29/, справка от Агенция по вписванията /л.31/, удостоверение за актуално състояние /л.34-л.37/, справка за задължения /л.41-л.46/, копие на РА № Р22000116007130-091-001/30.03.2017г. /л.53-л.60/, копие на РА №Р22000[ЕИК]-091-001/08.02.16г./л.69-л.74/, копие на акт за прихващане /л.75-л.83/, копие на акт за прихващане /л.84-л.99/, копие на договор за счетоводни услуги /л.100-л.108/; в Т. ІІ: справка от НАП /л.2-л.3/, копия на протоколи за подадени декларации /л.4-л.39/, копия на СД по ЗДДС и копия на дневници за покупки и продажби /л.40-л.113/, копия на счетоводен баланс /л.114-л.118/, копия на Г. /л.119-л.122/, копие на съобщение за доброволно изпълнение /л.123-л.124/, копия на материали от изпълнително дело /л.139-л.143/; в Т. ІІІ: копие на акт за прихващане и копие на справки за задължения и счетоводни документи /л.1-л.122/; в Т. ІV: копие на акт за регистрация по ЗДДС /л.1-л.4/, копие на учредителен акт /л.15-л.17/, копие на протоколи за проверки /л.28-л.32; л.46-л.48/, копие на акт за прихващане /л.33-л.45/; в Т. V: копие на протокол за установяване на факти и обстоятелства и копия на документи, касаещи дейността на дружеството /л.1-л.286/; в Т. VІ: копия на разчети /л.46-л.53/, справка от ОС Благоевград /л.61/, справка РС Благоевград /л.63/, удостоверение за актуално състояние /л.67-л.70; л.71-л.73/, копие на договор за покупко-продажба от 27.03.2014г. /л.74/, копие на договор за възлагане на управление /л.76-л.82/, копие на декларация по ТЗ /л.84/, копие на договор за продажба от 13.04.2017г./л.86-л.88/, копие на договор за продажба от 09.06.2017г./л.90-л.92/, справка от ОА С. /л.95/, справка от ОА Б. /л.97/, справка ТД НАП /л.100/, справка от сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Б. /л.102/, копие на ревизионен доклад /л.114-л.149/, копия на материали от изпълнително дело /л.157-л.223/ съдебно-счетоводна експертиза /л.246-л.258/, копие на Решение №304/20.10.2017г. по т.д.№270/2017г. по описа на ОС Стара Загора /л.265-л.272/; в Т. VІІ: копия на отчети и доклади /л.19-л.20/ копие на списък за вземания /л.21-л.228, копие на Определение №127/26.01.2018г. по т.д. № 270/2017г. /л.26-л.27/, копие на Решение №60/20.02.2018г. по в.т.д. №7/2018г. АС Пловдив /л.28-л.35/, копие на Решение №304/20.10.2017г. по т.д. №270/2017г. по описа на ОС Стара Загора /л.39-л.46/, копия на материали от т.д. №270/2017г. по описа на ОС Стара Загора /л.51-л.95/; в Т. VІІІ: копие на Решение №60/20.02.2018г. по в.т.д. №7/2018г. АС Пловдив /л.8-л.11/, копие на Определение ; Т. Х: удостоверение за актуално състояние /л.13-л.19/, справка НАП /л.31/, копия на документи от данъчното досие /л.32-л.57/; в Т. ХІІ: копия на материали от т.д. №270/2017г. по описа на ОС Стара Загора /л.14-л.132/; Т. ХІІІ: декларация за семейно, материално и имотно състояние /л.43-л.44/, писмени доказателства събрани в хода на съдебното следствие а именно платежни документи, представени от защитата, счетоводни справки представени от св.Р., както и документи представени от Г*”Е., касаещи търговски и финансови взаимотношения с [фирма], както и показанията на разпитаните свидетели, които на практика в голямата си част потвърждават установеното за фирмата на Ч. по документален път, както и от заключението на тройната съдебно-счетоводната експертиза и допълнителна такава.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази целия доказателствен материал, съдът намира, че се доказа по безспорен и категоричен начин, че Ч. е осъществил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл. 277б ал.2 от НК .
От обективна страна безспорно се установи, че обвиняемият е бил управител на [фирма] и представлявал същото в периода от 27.03.2014г. до 21.04.2014г., както при търговските му взаимоотношения във връзка с дейността му, така и пред данъчните власти. Именно в качеството си на управител и представляващ дружеството не е изпълнил задължението си в 30-дневен срок след спиране на плащанията по задължения към НАП и към съконтрахенти да поиска от Окръжния съд да открие производство по несъстоятелност. Установи се, че [фирма] е спряло плащанията по тези си задължения и е изпаднало в неплатежоспособност към дата 31.12.2015 година и по смисъла на чл. 608, ал.2 от ТЗ като длъжник е спрял плащанията и не е изпълнило публичните си задължения както следва - по задължения в общ размер на 59018,79лева /петдесет и девет хиляди и осемнадесет лева и 79ст./ от които:
•По публичноправни задължения към Национална агенция за приходите (НАП) в размер на 15 230,79 лева, произтичащи от задължения по Ревизионен акт № Ρ - 22000116001757-091-001/24.03.2017г. на НАП за задължения за данък върху добавена стойност по СД по ЗДДС за периода м.06 - 11.2015г.;
•По частноправни задължения към [фирма] [населено място] в размер на 43 788,00лв., произтичащи от дължими суми по Договор за наем на техника от 10.03.2015г. и Анекс кьм договора за наем на техника от 01.04.2015г. не е поискал от Окръжен съд - Благоевград да открие производство по несъстоятелност. и в 30-дневен срок от това спиране на плащанията, считано от 30.01.2016г. Ч. не е заявил това пред съда, за да може да бъде открито производство по несъстоятелност съгласно ТЗ. Действително в хода на производството са събрани доказателства, че дружеството, представлявано от обвиняемия има вземания към други дружества, както и че са извършвани частични плащания от негово име от [фирма], но в същото време е установено, включително и чрез кредитираното експертно заключение, че наличието им не променя извода, че към инкриминираната дата същото е изпаднало в неплатежоспособност. В тази насока са и събраните доказателства за водени търговски дела и постановените съдебни актове по тях, възоснова на които [фирма] е заличено. Подобни плащания извършени от други дружества за покриване на задължения на [фирма] са били предмет на обсъждане и в производство пред Апелативн съд П., който също е приел, че не се установява плащане от самия длъжник. От друга страна както се посочи и по-горе, съгласно чл.608, ал.3 от ТЗ спиране на пращанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично на определени кредитори, поради което и съдът приема че в случая представените доказателства за частични плащания не променят извода че към 31.12.2015г. дружеството е изпаднало в неплатежоспособност. От друга страна съдът приема, че установените задължения са ликвидни и изискуеми, предвид на това, че посредством събраните по делото писмени доказателства са установени по съответния ред с влязъл в сила акт и са станали изискуеми, от друга страна по делото са налице категорични доказателства, че са спрели плащанията. В тази насока са както писмените доказателства, така и показанията на разпитаните свидетели Н*, П.. Ето защо възраженията на защитата относно датата на влизане в сила на ревизионните актове според съда не променя извода, че тези задълженията са били ликвидни и изискуеми към инкринирания период, установимо и от кредитираното експертно заключение. Съставът на чл.227б ал.2 вр. ал.1 от НК, предвижда наказателна отговорност за лицата, които управляват и представляват търговско дружество, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. Следователно съставът на посоченото престъпление е формален и се осъществява с бездействие. От обективна страна са релевантни два вида бездействие на дееца, едното е спиране на плащанията на безспорни и изискуеми парични задължения, а второто е необявяването на това обстоятелство /спиране на плащанията/ във визирания от Закона срок пред компетентния съд.
Задължение на управителя на Е. за заявяване произтича непосредствено от закона и е свързано с качеството му на управител и представител на неизправното търговско дружество. От самото заявяване не следва автоматично обявяване в несъстоятелност, нито дори откриване на производство по несъстоятелност, защото всички тези въпроси са включени в правомощията на съда. Точно съдът е органът, който може да решава дали затрудненията на длъжника са временни или длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите.
Подаването на молба в ОС - Благоевград за обявяване на въпросното дружество в несъстоятелност не е обвързано непременно с прекратяване на същото . В случая съдът приема, че задължение за обявяване на факта на настъпилата неплатежоспособност носи именно управителят на търговското дружество - в случая обвиняемият. В Окръжен съд Благоевград обвиняемият не е заявил изпадане в неплатежоспособност съгласно изискванията на чл.626, ал.1 от ТЗ. Съгласно чл.608, ал.1 и ал.2 от Търговския закон търговецът изпада в неплатежоспособност, ако не е в състояние да изпълни изискуемо публично правно задължение или задължение по търговска сделка. При спиране на плащанията неплатежоспособността се предполага, но при евентуално наказателно производство следва да се установи, че това спиране на плащанията се дължи именно на изпадане в неплатежоспособност, а не на други причини. Съгласно чл.608 от Търговския закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. В случая горепосоченото дружество е изпаднало в неплатежоспособност, тъй като при предприетите действия по събиране на публичното вземане е установено, че не би могло да покрие или обезпечи установените публичноправни и частно правни задължения, считано от 31.12.15 г. В случая, обвиняемият е управител на въпросното дружество и след като е знаел, че е налице спиране на плащанията по установени задължения към държавата и частни субекти, то е следвало да поиска от съда по регистрация на дружеството- Окръжен съд [населено място], да бъде открито производство по несъстоятелност в предвидения от закона срок, което на практика не е реализирано. Управителят и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл.227б, ал.2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. Съотношението между актива и пасива на предприятието стои в основата на изчисляването на коефициентите за ликвидност като основни икономически показатели, които представят обща картина на финансово-икономическото състояние на едно дружество, наред с показателите за финансова автономност, ефективност, задлъжнялост и рентабилност. Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчислените коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на предприятието. Показателят за обща ликвидност е количествената характеристика с най-висока информационна стойност за платежоспособността на предприятието. То е платежоспособно, когато е в състояние да обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства, като приемливите стойности на коефициента на обща ликвидност са над 1, а нарушаването на преферентното съотношение, каквото сочи резкият спад на общата ликвидност след декември 2015 г., индикира неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ал. 1 ТЗ. Направения анализ от вещите лица в изготвената и приета по делото тройна счетоводна и допълнителна експертиза сочи, че дружеството не е било в състояние да обслужва своите текущи задължения, като е било силно зависимо от събираемостта на вземания си , т.е. зависимо от поведението на длъжниците си. Представените писмени доказателства пък установяват, че тези вземания в горяма част не са удовлетворени.
Специално коефициентите на обща и бърза ликвидност към определена балансова дата позволяват само една условна оценка за платежоспособността на предприятието, защото в техните елементи има вероятност да са включени много бавно ликвидни или даже трудноликвидни активи, като например трудносъбираеми вземания, както е в настоящия случай. Като цяло простото аритметично съотношение между актива и пасива на дружеството, въз основа на което се изчисляват коефициентите за неговата ликвидност, не е достатъчно за точна преценка състоянието му на платежоспособност, каквато може и следва да направи съдът в едно производство по несъстоятелност. За да се получи по-цялостна и детайлна представа за платежоспособността на предприятието, е необходимо тези показатели да се изчисляват по реално съпоставими данни и анализът на показателите за платежоспособност да се прави успоредно с този на показателите за обращаемост на материалните запаси, за събираемост на вземанията и погасяване на задълженията, също на показателите, характеризиращи относителния дял на финансовите средства към общата сума на реалните активи, към сумата на краткотрайните активи, към сумата на краткосрочните вземания и т.н., както и показателите за финансова автономност и задлъжнялост, характезиращи степента на използването на привлечения капитал, на пасивите, които обхващат неуредените разчети към доставчиците, към клиентите, предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към персонала, към държавния и общинските бюджети за начислени и невнесени данъци, към осигурителните фондове за начислени, но невнесени социални и здравни осигурителни вноски и др. Показателите за ликвидност дават една по-обща представа за възможностите на предприятието да посреща навреме и със задоволителна сигурност изискуемите си задължения към доставчиците, заемодателите, държавния бюджет, персонала и пр. При установени несъбираеми или спорни вземания или при наличие на данни за необосновани счетоводни записвания, съдът по несъстоятелността следва да извърши преценка на спорните компоненти на актива и пасива и да съобрази коефициентите на ликвидност, също на автономност, задлъжнялост и рентабилност с тази корекционна преценка /така Решение № 32/17.06.2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по т.д. № 685/2012г. по реда на чл. 290 ГПК/.
Събраните доказателства, включително експертното заключение и съпостваката направена между активи и пасиви към инкриминираната дата дават обща представа относно финансовото състояние на дружеството към процесния период , заедно с платежния процес на дружеството за съответния период, изследван във връзка с липсата на дейност и в контекста на чл. 608 ал. 2, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ - бр. 38 от 2006 г.), според които нормативни текстове неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори (към момента тези разпоредби са обединени в действащата редакция на чл. 608 ал. 3 от ТЗ, изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г. - "Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори") .
Горната фактологическа установеност налага за настоящия състав извода, че управляваното и представлявано от обвиняемия дружество към 2015. е било със силно влошено финансово-икономическо състояние и от 31.12.2015г. е спряло плащанията си, като с наличните средства не е бил в състояние да покрие изцяло своите задължения към държавата и съконтрахенти, възлизащи към дататата на спиране на плащанията на 59018.79лв., а това покрива посочения в нормата на чл. 608 ал. 1 ТЗ критерий за неплатежоспособност на търговеца [фирма] – да не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение към държавата. Според доказателствата за финансово състояне на предприятието по балансови величини, през периода след 2015г. дружеството не е разполагало с бързоликвидни активи, с които да погасява своите текущи задължения и е било силно зависимо както от дебиторите, така и от кредиторите си, което сочи на фактическа невъзможност за плащане, характеризираща се с трайни финансови затруднения на дружеството и недостатъчност на неговото имущество за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите.
Независимо, че към 31.12.2015г. е било неплатежоспособно, в срока по чл. 626 от ТЗ, а именно 30-дневен срок от спиране на плащанията, който срок е изтекъл на 30.01.2016 г., обвиняемият, в качеството си на управляващ и представляващ [фирма], не поискал от Окръжен съд -Благоевград да открие производство по несъстоятелност на дружеството. Не предприел такива действия и впоследствие.От обективна страна, обвиняемият, като лице, управител и представляващ търговското дружество е следвало да заяви горепосоченото обстоятелство като уведоми компетентния съд по регистрацията на Дружеството за изпадането в неплатежоспособност в 30-дневен /към датата на процесното деяние/ срок от спиране на плащанията и да поиска съдът да открие производство по несъстоятелност. Неизпълнението на това задължение е обявено за престъпление, ето защо следва да понесе съответната отговорност.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че обвиняемия към момента на изпадане в неплатежоспособност на [фирма] има качеството управител и представител на същото. Именно в това си качество е задължил управляваното от него дружество с публични и частни вземания в горепосочения размер. Няма данни по тези вземания дружеството да е погасявало суми, което налага извода, че същото е изпаднало в неплатежоспособност. В тази насока по делото са събрани категорични доказателства, както писмени, така и гласни. За това се извеждат данни, както от тройната съдебно-счетоводната експертиза и допълнителна такава, така и приложените доказателства относно финансовото състояние на дружеството /обявените финансови отчети/, приложените изпълнителни дела, представената справка от НАП, събраните гласни доказателства. Ето защо и съдът прие възраженията на защитата, че не е настъпила неплатежоспособност, за неоснователни, липсват доказателства в тази насока. По отношение на твърденията, че не се установява съставомерно поведение на обвиняемия към инкринирания период съдът намира за неоснователни и ненамиращи опора в събрания по делото доказателствен материал. Същите се опровергават от заключението на ТрССчЕ, справките на НАП, като и документите, свързани с финансовото състояние на дружеството, представени и приети по делото. Прочее, допълнителна индиция за обективната и трайна невъзможност на „А. Р*””Е. да обслужва задълженията си след 31.12.2015 г. са не само данните от по ГФО, според който финансовото състояние на предприятието е станало силно влошено., но също и фактът, че дружеството е спряло да извършва дейност през 2015г., както и множеството прехвърляния на дялове, което се потвърждава и от показанията на св.Б., А., А..
Спирането на плащанията, което е налице не само при пълно неизпълнение, но и при частично изпълнение - чл. 608 ал. 3 от ТЗ (ред. ДВ - бр. 38 от 2006 г.), последвано от липса на плащане за продължителен период от време, според законодателя е достатъчен външен признак на неплатежоспособността като обективно състояние, характеризиращо правната сфера на търговското дружество-длъжник и обосновава презумпцията за неговата неплатежоспособност. Касае се всъщност за въведено от закона предположение, че причината, обуславяща неплащането, е трайна фактическа невъзможност на търговеца за плащане на паричните задължения, свързани с търговската му дейност, а не съществуващи за длъжника финансови затруднения с временен характер или например липса на желание за плащане.
Че в случая спирането на плащанията се дължи именно на фактическа, при това трайна невъзможност за плащане от страна на дружеството на задължения към държавата, ясно сочат събраните по делото писмени и гласни доказателства относно периода на неплащане на изискуемите задължения, общият размер на задължението, съпътстващите го значителни по размер и нарастващи във времето изискуеми задължения на дружеството към държавния бюджет и други съконтрахенти, при същевременна недостатъчност на краткотрайните активи на дружеството за погасяване на краткосрочните му пасиви.
След като от 31.12.2015 г. е налице неплащане, респ. спиране на плащанията по смисъла на чл. 608 ал. 2 от ТЗ (ред. ДВ - бр. 38 от 2006 г.), презумиращо съответно невъзможност за плащане на изискуемо и безспорно парично задължение, свързано с търговската дейност на управляваното и представлявано от обвиняемия търговско дружество, то за Ч. е възникнало задължението в 30-дневен срок да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност.
Правото на лицето, управляващо и представляващо търговското дружество, да заяви неплатежоспособността му и да поиска откриването на производство по несъстоятелност съгласно чл. 626 ал. 1 от ТЗ е същевременно негово задължение, неизпълнението на което води до отговорност към кредиторите за вреди по чл. 627 ТЗ, както и съставлява основание за търсене на наказателна отговорност по чл. 227б от НК.
Според чл. 626 ал. 1 от ТЗ, длъжник, който стане неплатежоспособен, е длъжен да поиска откриване на производство по несъстоятелност, като съгласно ал. 2 на чл. 626 от ТЗ молбата по ал. 1 се подава от длъжника, негов наследник, орган на управление или представител, съответно ликвидатор на търговско дружество или неограничено отговорен съдружник.
Неизпълнението на така предписаното от закона действие в срока, посочен в чл. 626 от ТЗ и съответно в чл. 227б от НК, обуславя съставомерността на бездействието на управителя на търговското дружество-длъжник, като с изтичането на този срок – в случая до процесното бездействие осъществява състава на престъплението по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, наказателната отговорност за което несъмнено не е погасена по давност, тъй като от 30.01.2016 г. насетне е налице едно последователно бездействие, характерно за продължените престъпления, траещи непрекъснато до преустановяването им, каквото именно е престъплението по чл. 227б от НК. То започва да бъде извършвано, а не завършва с изтичане на минимално необходимия за наличието му 30-дневен срок. Едва когато деецът преустанови своето противоправно бездействие започва да тече и преследвателната давност за породената от деянието наказателна отговорност – чл. 80 ал. 3 от НК.
За съставомерността на деянието, осъществено чрез бездействието на лицето, управляващо и представляващо търговското дружество, изпаднало в неплатежоспособност през инкриминирания период, няма значение дали неплатежоспособността е само фактическа или е обявена от съда. След като понятието неплатежоспособност няма легално определение в НК, но е дефинирано в специален закон, какъвто е ТЗ, то съдържанието на този елемент от престъпния състав по чл. 227б от НК се изяснява с категориите на търговското право. Неплатежоспособността на търговското дружество-длъжник като материално-правно основание за откриване на производството по несъстоятелност е обективно състояние на длъжника, което не зависи от волята на представляващото го лице, а съществува преди и вън от производството по несъстоятелност, като това извънпроцесуално състояние не е просто фактическа, чисто икономическа категория, а се касае за определено материалноправно състояние на длъжника-търговец, чиито фактически състав и последици са очертани в изричната правна норма на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, съдържаща и неговото легално определение, а съгласно приложимата разпоредба на чл. 608 ал. 1 от ТЗ (ред. ДВ - бр. 38 от 2006 г.), неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Именно като правно състояние неплатежоспособността се явява предмет на правния спор във фазата по откриване на производството по несъстоятелност. Във фактическия състав на това правно състояние не влизат само факти, но и елементи, които имат чисто правен характер, като паричния характер на задължението и неговата изискуемост. Едва след установяване на отделните елементи от фактическия състав на неплатежоспособността, може да се направи правният извод за това дали тя е налице.
Съгласно чл. 630 от ТЗ, когато констатира неплетежоспособност, сезираният окръжен съд по седалището на длъжника /към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност/, с решенето си обявява неплатежоспособността, определя началната ѝ дата и открива производство по несъстоятелност.
Производството по несъстоятелност се открива при наличието на материално-правните предпоставки, визирани в нормата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ – длъжникът да има качеството на търговец, който е неплатежоспособен, т.е. да не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка /или представляващо публично-правно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане/ и при кумулативното отсъствие на пречките, посочени в нормата на чл. 631 ТЗ – финансовите затруднения на длъжника да са временни или той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на неговите задължения, без опасност за интересите на кредиторите му, при наличие на които пречки съдът отхвърля молбата.
По същността си неплатежоспособността представлява обективно финансово-икономическо състояние на търговеца, което предпоставя не само спиране на плащанията към конкретен кредитор или към всички кредитори за определен момент, а трайна невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки, да обслужва задълженията си. За да бъде изследвано финансово-икономическото състояние на длъжника, съдът по несъстоятелността трябва да направи анализ на имуществото, структурата на активите и пасивите по баланс за изследвания период, структурата на задълженията и периодите на плащания към кредиторите, както и преценка дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му, т.е. да извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения - това имущество, което е бързоликвидно, съответно да изследва показателите за ликвидност като количествени характеристики на способността на търговеца да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, също показателите за финансова автономност и задлъжнялост, както и тези за рентабилност.
В този смисъл, както вече се посочи, спирането на плащанията като външен белег на неплатежоспособността, при който тя се презумира, не обуславя като безусловен резултат обявяването от съда на неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност, но поражда за управителя на търговското дружество, което е спряло плащанията си, задължението да заяви това обстоятелство пред съда, респ. да поиска откриване на производство по несъстоетелност. Именно неизпълнението на това задължение на Управителя в указания от закона 30-дневен срок ангажира наказателната му отговорност.
Предвид изложеното, важното в случая е, че от 31.12.2015 г. “А. Р.”Е О. е преустановило обслужването на задълженията си към държавата и в 30-дневния срок от спиране на плащанията Ч. не е поискал от Окръжен съд - Благоевград да открие производство по несъстоятелност. Доколкото обаче както се посочи в настоящото производство е изложена от защитата тезата, че към инкриминираната дата по отношение на дружеството не са били налице материално-правните предпоставки на неплатежоспособност, следва да се отбележи, че събраните пред настоящата инстанция доказателства установяват, че са извършвани частични плащания, които не изключват неплатежоспособност по смисъла на ТЗ. Те не опровергават, а подкрепят законовата презумпция за неплатежоспобност, защото сочат, че финансова дейност на дружеството, активността и финансовата му стабилност започват да се влошават сериозно и се увеличават значително задълженията към доставчици, към държавата, а към 31.12.2015 г. затрудненията на дружеството вече са трайни, което означава че след тази дата, колкото и неточни да са балансовите данни и колкото и условно базираните на тях коефициенти за ликвидност да отразяват състоянието на длъжника, тези коефиценти се стабилизират близо до нулата, съответно характеризират дружеството- длъжник, като изпаднало в обективна трайна невъзможност да посреща задълженията си след процесната дата, в покрепа, на които изводи са кредитираните експертни заключения. Това сочи, че дружеството не само е спряло плащанията, а реално не е било в състояние да изпълни изискуемите задължения към държавата и частни субекти, респ. към 31.12.2015 г. се е намирало в състояние на неплатежоспособност, и то като негово обективно състояние, което по никакъв начин не кореспондира с твърдението за наличието само на временни затруднения да обслужва паричните си задължения. Извода в тази насока кореспондира и с утановеното по делото обстоятелство, че след декември 2015 са извършени множество преобразувания на дружеството, но макар и с ново наименование, разпитаните свидетели, включително Б. сочат, че не е извършвало дейност.
Поради всичко изложено съдът намира, че към дата 31.12.2015г. представляваното от обвиняемия дружество е изпаднало в неплатежоспособност и от този момент за Ч. е било налице задължение в тридесет дневен срок да заяви пред компетентния окръжен съд неплатежоспособността на дружеството си. Липсват данни по делото, такова известие да е представяно пред съда, което обуславя извода, че такова известяване не е налично, което от своя страна обуславя съставомерността на пасивното поведение на обвиняемия, квалифицирано като престъпление по чл. 227б ал.2 от НК.
От субективна страна, деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като обвиняемият е извършил деянието, като е съзнавал общественоопасния характер на инкриминираното деяние, а именно, че нарушава нормите, регламентиращи установения в страната правов ред за уведомяване за изпадане в неплатежоспособност и не го е сторил, предвиждал е общественоопасните последици от деянието и е искал настъпването му. Конкретният акт на престъпните проява на обвиняемия обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). Ето защо, анализирайки деянието от субективната му страна, съдът счита, че същото е извършено с пряк умисъл. От друга страна, както се посочи по делото са събрани категорични доказателства, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, установено посредством анализ на активите на същото и наличните задължения, установени по надлежния ред, за които обвиняемия в качеството си на управител е бил уведомяван по съответния ред. От друга страна като лице занимаващо се с търговска дейност същия е бил запознат със задълженията си по ТЗ, включително и със задължението по чл.626 от ТЗ. Изводите на съда в тази насока не се променят и от събраните доказателства, относно извършени частични плащания от други дружества. Последователна и категорична е съдебната практика, че субективното отношение на дееца не е опредлящо за съставомерност на деянието, още повече, по делото са налични доказателства, че дружеството не е и не извършва дейност, спряло е плащанията. Изводите на съда в тази насока се подкрепят и от събраните писмени доказателства, подкрепени от гласните такива, че Ч. е прехвърлил фирмата на друго лице, което допълнително обосновава извода за знанието му, че представляваното от него дружество е имало задължения.
Неплатежоспособността, проявила се чрез спиране от търговеца-длъжник на плащанията към държавата, като елемент от състава на престъплението по чл. 227б ал. 2 вр. ал. 1 от НК е доказана с помощта на всички допустими и относими доказателствени средства, като едно фактическо състояние, проявено трайно във времето, наред с доказването на целия кръг обстоятелства, релевантни към признаците на състава и субекта на престъплението – качеството на обвиняемия на управител на търговското дружество, наличието на изискуеми публични и частни задължения на представляваното от Ч. дружество, чието плащане е спряно и продължилото в срок от 30 дни бездействие на обвиняемия да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност.
Ето защо и предвид установяване осъществяването на престъплението от обективна и субективна страна от обвиняемия, съдът го призна за виновен по повдигнатото му обвинение.
По отношение възраженията за неясно обвинение, съдът се е произнесъл в открито съдебно заседание като е приел, че такова не се констатира, като е изложил аргументи в тази насока, ясно е определено откъм време и място посоченото престъпление, като тези изводи на съда не се променят и с оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Още повече в конкретния случай обвиняемия е привлечен към отговорност за престъпление, изразяващо се в бездействие и доколкото срокът за подаване заявление пред Окръжен съд е нормативноустановен и моментът на извършване на нарушението практически е първият ден след изтичане на този срок, то посочването на едно място в обвинителния акт на дата 03.02.2016г., съдът счита за несъществено нарушение, което не е засегнало правото на защита на лицето, доколкото в случая се касае за неправилно изчисляване, което обаче е преодоляно при описване на обективните и субективни признаци на престъплението както в обвинителния акт, така и в постановлението за привличане. Ето защо не могат да бъдат споделени доводите на защитата в тази насока, подържани и в хода на съдебните прения за оправдаване на Ч. на това основание.
Като съобрази разпоредбата на чл.78а от НК, с оглед приложението и в настоящия случай и при преценката си за освобождаване на Ч. от наказателна отговорност и налагането на административно наказание съдът намери, че са налице всичките законоустановени и кумулативно необходими от закона предпоставки на чл.78а от НК. За извършеното престъпление, което е умишлено, законодателят е предвидил налагане на наказание "лишаване от свобода" за срок до три години или "глоба" до 5 000 лева, обвиняемия към инкриминираната дата не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и в случая няма съставомерни вреди. Изложеното обуславя наличието на всички законоустановени, кумулативно необходими предпоставки, с оглед приложението на чл. 78а от НК, като обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание "глоба". При определяне на административното наказание за извършеното от обвиняемия престъпление в конкретният случай, съдът отчете, като смекчаващо вината обстоятелства, липсата на доказателства за други криминални прояви, както и това, че понастоящем дружеството е заличено, макар и не с изключителното съдедействие на обвиняемия и положителния социален статус, установими от приложените по делото писмени доказателства, относно финансовото му състояние и трудовия му статус, като отегчаващи следва да бъдат очетени пренебрежителното отношение към задълженията му, сравнително големия размер на задълженията. Като негативна характеристика следва да се отчетат и данните за други неизпълнени от него задължения на фирмата му към други частно правни субекти. Предвид това и с оглед видът на конкретното престъпление и обществената опасност от извършване на този вид престъпления, съдът приема, че е налице известен баланс между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, налагащ определяне на наказание “Глоба”, в размер на 1500 лв.. В конкретния случай макар и с чисто съдебно минало, същото не може да бъде отчитано като допълнително смекчаващо обстоятелство, доколкото е предпоставка за приложението на чл.78а,НК и по аргумент от чл.56 от НК не може да се отчита и като смекчаващо отговорността на дееца.Съдът намира, че така наложеното наказание и в този размер ще окаже възпитателно и възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране и интегриране в обществото. В случая следва да бъде посочено, че е неприложима разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, доколкото с тази разпоредба е предвидено, че когато за престъплението е предвидено само наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. Очевидно, идеята на законодателя е била да ограничи размера на наказанието, което може да бъде наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции- административната по чл. 78а и наказателната, посочена в съответния текст на Особената част на НК, когато последната предвижда като най-тежка санкция именно глобата. В конкретния случай за престъплението, за което Ч. бе признат за виновен законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода” или глоба, поради което и не може да бъде прието, че може да се определи глоба под 1000 лв. Като за пълнота следва да бъде посочено, че дори и в хипотеза при която би намерила приложение посочената разпоредба и в особената част на НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000 лв., то съдът при приложението на чл. 78а НК не може да определи размер на административното наказание под установения в ал. 1 на същия член размер. Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-благоприятно за дееца, като при прилагането на този текст установените граници на наказанието са императивни. Тяхното изменение следва да бъде изрично въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След като липсва изрично правило за изменение на минималния размер на санкцията по чл. 78а НК, то за такъв размер винаги трябва да се взема размерът от 1000 лв. Не може да се приеме, че това би утежнило положението на дееца, когато разпоредбата на Особената част предвижда по-нисък минимум на глобата, доколкото както бе посочено, независимо от тежестта си, административното наказание по чл. 78а НК е винаги по-благоприятен резултат от осъждането.
Съдът по аргумента на чл. 301, ал.1, т.12 от НПК възложи на обвиняемия да заплати по сметка на ОД на МВР Б. сумата в размер на 3196.42 лева, представляващи сторени в досъдебното производство разноски, по сметка на Районен съд [населено място] сумата от 1919.67 лева, представляващи сторени в съдебното производство разноски, както и 5 лева, държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ