Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. М. Й., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „“ № против Наказателно постановление (НП) № 20-1116-000046 от 11.02.2020 г. на Началник група към ОДМВР - Б., Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 /шест/ контролни точки и за административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева.
С жалбата изразява недоволство от обжалваното наказателно постановление, като се иска от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени същото, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се от жалбоподателя, че не е извършил описаното в наказателното постановление нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и не взема становище по същество.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на събраният по делото доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.01.2020 г. около 09.00 часа в [населено място] на ул. „Владо Черноземски“ посока от бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ към бул. „Васил Левски“ жабоподателят Й. управлявал собствения си лек автомобил „“с рег. [рег.номер на МПС] без да ползва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е оборудвано. Същият бил спрян за проверка от свидетелите К. И. и М. Б., двамата полицаи в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Б.. При проверката било установено, че жалбоподателят Й. в [населено място] по ул. „Владо Черноземски“ посока от бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ към бул. „Васил Левски“ управлява собствения си лек автомобил „“с рег. [рег.номер на МПС] без да ползва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е оборудвано, което било квалифицирано като административно нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП. При проверката е установено също, че жалбоподателят Й. не представя на контролните органи и СУМПС и контролен талон към него. На жалбоподателя Й. за констатираните нарушения бил съставен на място на проверката АУАН серия GА № 167731 от 07.01.2020 г. и връчен лично срещу подпис, като не направил възражения по акта. В законоустановения тридневен срок писмени възражения срещу акта не са постъпвали. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение, надлежно упълномощеният представител на административнонаказващият орган - Началник група към ОДМВР - Б., Сектор „Пътна полиция“, издал на 11.02.2020 г. атакуваното Наказателно постановление № 20-1116-000046, с което на жалбоподателя Й. за констатираното административно нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 /шест/ контролни точки, и за констатираното административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева.
Разпитаните свидетели И. и Б. потвърждават, че на процесната дата са били на работа и са извършвали проверки на МПС по ул. „Владо Черноземски“ в Б.. Спрели за проверка автомобил „, тъй като визуално и от разстояние установили, че водачът управлява без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобила му бил оборудван. При извършване на проверката и поискване на документите на водач, същият не представил СУМПС и контролен талон към него. За констатираните нарушения на място на проверката свидетелят И. състави акт на водача, в присъствието на свидетелят по акта Б. акт за установяване на административните нарушения, който връчил срещу подпик на жалбоподателя Й.. Двамата свидетели поддържат изцяло изложените в акта констатации, както и подписите си, положени за актосъставител и свидетел при установяване на нарушенията.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че И. М. Й. е санкциониран за нарушения по ЗДвП, включително и за такива по чл.137а ал.1 от ЗДвП.
Приложена е и Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, установяваща материалната компетентност на съставителя на акта за установяване на административно нарушение и издателя на наказателното постановление.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна административните нарушения по чл.137А ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно е санкциониран за същите.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган, и в указаните сроковете по чл.34 от ЗАНН. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Изложените в тази връзка възражения жалбоподателя за нарушения свързани с процесуални нарушение, респ. несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказаност на нарушението са неоснователни. Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които са извършени нарушенията са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административни нарушения по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят не е направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като му е предоставена възможност да представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу процесното НП обуславя извода за реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя. Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за третиране на соченото основание, като процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание на обжалваният санкционен акт. От внимателното запознаване с отразеното в процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на закона е съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя Й. и свидетеля Б., който е свидетел, присъствал при извършване и установяване на нарушението.
Деянието осъществено от жалбоподателя представлява от обективна страна административно нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия орган, като нарушения по чл.137А ал.1 от ЗДвП. Предвид тази разпоредба “водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани”. Безусловно се установи от доказателствата по делото, че Й. е проверен от контролните органи именно на 07.01.2020 г., като същият е управлявал автомобила си на посоченото в акта място в Б. без да ползва обезопасителен колан при управление на автомобила, с каквито последният е бил оборудван. С това си поведение на бездействие и несъобразяване с разпоредбата на чл.137А ал.1 от ЗДвП същият е осъществил от обективна страна състава и на вмененото му административно нарушение и правилно за това на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП е санкциониран. Същото е извършено от жалбоподателя виновно, тъй като Й., като правоспособен водач на МПС, към момента на проверката е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова по чл.137а ал.1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на административното наказание правилно на основание чл.183 ал.4 т.7 пред.1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя наказания „глоба” в императивно установен размер от 50 /петдесет/ лева. Това обстоятелство обуславя извода, че така определеното наказание е правилно определено по вид и размер и като такова съответства на изискванията на чл.27 от ЗАНН. Правилно и законосъобразно е приложена и обнародвана в ДВ бр.1 от 2013 г. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, като за процесното нарушение на Й. са отнети 6 /шест/ контролни точки.
По отношение на второто визирано в обжалваното НП нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, съответно непредставяне на СУМПС и контролен талон към СУМПС, съдът го намира за осъществено от жалбоподателя, доколкото доказателства, формиращи изводи в обратна насока не се ангажираха по делото. Съгласно цитираната законова разпоредба водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него. В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят Й. е управлявал към момента на проверката МПС, за което се изисква притежаване на свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, като при поискване от контролните органи не е носил и съответно не е представил СУМПС и контролният талон или друг заместващ го документ към СУМПС. По този факт не се спори от страните и същият се потвърждава, както от разпитаните свидетели очевидци на нарушението – актосъставителят и свидетелят по акта за установяване на административно нарушение, така и от описаните обстоятелства в самата жалба, че именно жалбоподателя е управлявал въпросният автомобил към момента на извършваната му проверка. С тези си действия, жалбоподателя И. М. Й. е осъществил от обективна страна съставите на вмененото му нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Същото е извършил виновно от субективна страна, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС, видно от представената справка за водач/нарушител и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Административнонаказващият орган след като правилно е квалифицирал процесното нарушение, като такова по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и при преценката си с оглед налагане на административните наказания е съобразил приложимата в случая правна норма правилно, като на основание чл.183 ал.1 т.1 пред.1 и, 2 от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя със законоустановени по вид и размер наказания за това нарушение, като му е наложил наказания „глоба” в размер на 10.00 /десет/ лева, което съдът намира за съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, доколкото същото е императивно установени по вид и размер от законодателя.
Предвид изложеното съдът намира разглежданите административни нарушение за осъществени от жалбоподателя И. М. Й., както от обективна, така и от субективна страна, което предвид липсата на каквито и да било процесуални и други нарушение обуславя потвърждаване на санкционния акта, като законосъобразен.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1116-000046 от 11.02.2020 г. на Началник група към ОДМВР - Б., Сектор „Пътна полиция“, с което на И. М. Й., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „“ № за административно нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 6 /шест/ контролни точки и за административно нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП му е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 – дневен срок, считано от съобщаването му на страните пред Благоевградски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: