Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по допускане на съдебната делба.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. А. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], ул. и Е. К. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], ул. против Р П. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], ул. .
Ищците твърдят, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда в сграда с предназначение – жилище, апартамент с идентификатор № 04279.629.18.1.7. (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет точка осемнадесет точка едно точка седем), с площ от 77 кв.м. (седемдесет и седем квадратни метра), находящ се в сграда с № 1 (едно), построена в поземлен имот № 18 (осемнадесет) кадастрален район №629 (шестстотин двадесет и девет), ЕКАТТЕ 04279 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет) по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД – 18 – 32 от 10.05.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, адрес на имота [населено място] при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № 04279.629.18.1.8, под обекта № 04279.629.18.1.4 и над обекта: №04279.629.18.10, ведно с мазе №17 (седемнадесет) и 6,4501 % идеални общи части на сградата и от правото на строеж. Ищците поддържат, че са придобили в режим на съпружеска имуществена общност 1/2 ид.част от собствеността на имота въз основа на договор за замяна, изповядан с нотариален акт № 35, том 1, рег. № 541, нотариално дело № 25 по описа за 2016г. на нотариус Д. А., рег. № 474 и район на действие – Районен съд – Благоевград. Заявяват, че ответницата, е станала собственик на останалата 1/2 идеална част от апартамента по наследство от своята майка М. Б. Д., която от своя страна е придобила имота въз основа на договор за покупко – продажба. В тази връзка се изтъква, че ищците и ответницата са съсобственици на имота, при квоти от 1/2 идеална част за ищците и 1/2 идеална част за ответницата.
Ищците са направили и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане ответницата да им заплаща на всеки един от тях месечно сумата от 100 лв., като твърдят, че процесният имот се ползва еднолично от ответницата.
Ответницата оспорва иска за делба. В тази връзка прави възражение по чл. 76 ЗН за участието на ищците в делбата. На следващо място сочи, че ищците нямали право на собственост върху имота, тъй като са придобили от несобственик. Навежда, че единият от праводателите на ищците - С. М. М. не е придобил правото на собственост от покойната си баба М. Б. Д. поради недостойнство на наследяване на основание чл. 3, б. „а“, пр. 2 ЗН. Поддържа, че през 1997г. С. М. нанесъл на баба си М. Д. тежък побой, довел до нанасяне на тежка телесна повреда и продължително хоспитализиране, като действията на същия представлявали опит за убийство. Същевременно с отговора са изложени и твърдения, че ответницата е придобила правото на собственост върху претендираната от ищците 1/2 ид. част на основание давност, като на останалата част е собственик на основание наследяване. В тази връзка заявява, че началото на владението й съвпадало с придобиването на имота от майка й М. Д. на 10.07.2006г. Сочи, че владението й върху имота се осъществило със съгласието на майка й, като категорично отблъснала всякакви претенции на С. М. и Ю. М. М. към участие в каквито и да е било права върху имота, поради тежкото провинение на М. към М. Д.. Поддържа, че владението върху имота продължава от 10.07.2006г. до настоящия момент.
Съдът, намира за установено по делото следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, който е процесуално допустим. Предмет на разглеждане са и правоизключващите възражения на ответницата по чл. 76 ЗН, чл. 3, б.“а“, пр. 2 ЗН и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Разгледан по същество искът за делба е неоснователен. Аргументи:
В принципен план, за да бъде допусната съдебна делба, е необходимо да се установи, че страните по делото притежават конкретно определени идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, придобити на заявеното правно основание.
В настоящия случай ответницата Р С. е релевирала с отговора си по чл. 131 ГПК правоизключващо възражение по чл. 76 ЗН. Съдът намира това възражение на ответницата за основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че в първата фаза на делбения процес всеки сънаследник може да упражни правото да иска прогласяване на относителната недействителност на разпореждане със сънаследствения имот от друг сънаследник по чл.76 ЗН с инцидентен установителен иск или с правоизключващо възражение. Спорът по чл.76 ЗН е преюдициален и обуславя разрешаване на спора за собственост в делбеното производство /вж. в този смисъл Решение № 21/15.05.2013г. по гр.д. № 741/2012г., II г.о. на ВКС/. От приетите по делото доказателства, се установява, че ответницата С. и лицата Ю. М. М.-Х. и С. М. М. /разпитани като свидетели в хода на делото/ са наследници по закон на М. Б. Д.. Наследотелката М. Б. Д. е починала на 15.01.2012г., като след смъртта й по силата на наследствено правоприемство Р С. и Ю. М. М.-Х. и С. М. М. са придобили имуществените права, принадлежали на М. Д., включително и върху процесното жилище, индивидуализирано по-горе. Като на основание чл. 5, ал. 1 ЗН Ю. М. М.-Х. и С. М. М. са получили общо1/2 идеална част, а другата 1/2 ид. част е получила Р С.. Не е спорно по делото, че Ю. М. М.-Х. и С. М. М. са се разпоредили с тяхната наследствена 1/2 ид.част от процесното жилище в полза на трети-външни лица за наследството, а именно на ищците Д. А. Х. и Е. К. Х. /видно от нотариален акт от 10.03.2016г., с № 35, т. I, рег. № 541, н.д. № 25/2016г. на нотариус Д. А., с който Ю. М. М.-Х. и С. М. М. са заменили тяхната 1/2 ид. част от процесния имот с имот на ищците/. Съдът намира, че този акт на разпореждане на сънаследниците Ю. М. М.-Х. и С. М. М. е непротивопоставим на сънаследника Р П. С.. В този смисъл следва да се има предвид, че нормата на чл.76 от ЗН има защитна функция, която е установена в полза на сънаследника, който не е извършил разпореждането. Тълкуване на правната норма на чл.76 от ЗН е дадено в ТР №1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата. Според това решение, регламентираната от чл. 76 ЗН недействителност е особен вид недействителност-относителна недействителност. Недействителността по чл. 76 ЗН е "признато право за защита срещу едно валидно разпореждане, дадено в полза на определен кръг правни субекти да поискат незачитане на последиците му при ликвидирането на съсобствеността върху сънаследствени имущества". Тълкувателното решение е категорично в това, че разпоредителната сделка със сънаследствен имот, извършена от един от съделителите, е действителна и валидно обвързва страните по нея, поражда целените от тях правни последици и има действие спрямо третите лица. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят по сделката, а разпоредилият се сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ. Предвид изложените съображения и на основание т. 1 от ТР №1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС съдът счита, че сделката между сънаследниците Ю. М. М.-Х. и С. М. М., от една страна, и ищците Д. А. Х. и Е. К. Х., от друга страна, е недействителна по смисъла на чл. 76 ЗН. За пълнота следва да се посочи, че приобретателите по тази сделка /ищците Д. А. Х. и Е. К. Х./ могат да търсят отговорност от разпоредилите се сънаследници по реда на чл.189 и сл. ЗЗД, но не и в настоящото производство.
Следователно искът за делба на процесния недвижим имот, предявен от Д. А. Х. и Е. К. Х. срещу Р П. С. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид уважаване на правоизключващото възражение по чл. 76 ЗН, съдът намира за безпредметно да обсъжда другите правоизключващи възражения на ответницата по чл. 3, б.“а“, пр. 2 ЗН за недостойнство за наследяване по отношение на С. М. М. /един от праводателите на ищците/ и по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване от ответницата на претендираната от ищците 1/2 ид. част от имота на основание придобивна давност.
Съгласно цитираното по горе Решение № 21/15.05.2013г. по гр.д. № 741/2012г., II г.о. на ВКС съдът следва да се произнесе с отделен диспозитив само в случай, че правото по чл. 76 ЗН бъде упражнено с инцидентен установителен иск, но не и когато е упражнено с възражение. При предявено право по чл.76 ЗН под формата на възражение от сънаследник пред първата инстанция и при преценка от съда за основателност на същото последният не следва да се произнася по възражението с отделен диспозитив в решението. В настоящия казус правото по чл. 76 ЗН е предявено под формата на възражение, поради което съдът не се произнася с отделен диспозитив.
При приетата неоснователност на иска за делба, съдът не следва да се произнася по обусловеното искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за обезщетение за ползването на процесния имот.
С оглед изхода на спора и направеното искане, ищците следва да заплатят на ответницата разноски в производството в размер на 500 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за един адвокат. При определяне на дължимите разноски на ответницата следва да се има предвид, че тя се представлява от двама адвокати /адв. С. Д. и адв. С. И./, като двамата адвокати са вписани в едно пълномощно и възнаграждението в размер на 1000 лв. е определено общо, поради което следва да се присъди половината от него. Ищците на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК, следва да заплатят държавна такса в размер на 100 лв. по сметката на РС – Благоевград.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – [населено място], Гражданско отделение, Трети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], ул. и Е. К. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], ул.против Р П. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], ул. иск за делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент с идентификатор № 04279.629.18.1.7. (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин двадесет и девет точка осемнадесет точка едно точка седем), с площ от 77 кв.м. (седемдесет и седем квадратни метра), находящ се в сграда с № 1 (едно), построена в поземлен имот № 18 (осемнадесет) кадастрален район №629 (шестстотин двадесет и девет), ЕКАТТЕ 04279 (нула четири хиляди двеста седемдесет и девет) по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД – 18 – 32 от 10.05.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, адрес на имота [населено място], при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж № 04279.629.18.1.8, под обекта № 04279.629.18.1.4 и над обекта: №04279.629.18.10, ведно с мазе №17 (седемнадесет) и 6,4501 % идеални общи части на сградата и от правото на строеж.
ОСЪЖДА Д. А. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], ул. „ и Е. К. Х., ЕГН [ЕГН] с адрес в [населено място], ул. да заплатят на Р П. С., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], ул. „ сумата от 500 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. А. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], ул. и Е. К. Х., ЕГН [ЕГН] с адрес в [населено място], ул. да заплатят по сметката на РС – Благоевград сумата от 100лв. държавна такса за отхвърления иск за делба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото, пред Окръжен съд – [населено място]. Като жалбата се подава чрез Районен съд – [населено място].


РАЙОНЕН СЪДИЯ: