и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба /поправена/ от Ц. В. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул.с която против А. И. , с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], местност [община] – е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7290,00 /седем хиляди двеста и деветдесет/ лева обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ новообразуван имот № 46.116 по плана на новообразуваните имоти в местността „землището на [населено място], [община] с площ от 900,00 кв.м. с начин на трайно ползване – за овощни насаждения, заедно с изградената върху този имот едноетажна постройка през периода от 06.07.2016г. до 25.10.2018г. – датата на подаване на иска, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на иска – 25.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимото – пр.основание чл.57 СК вр. с чл.31, ал.2 от ЗС.
Твърди се от ищеца в ИМ, че с ответника са бивши съпрузи, чиито граждански брак е прекратен с развод с влязло в сила решение, както и че са съсобственици на недвижим имот, подробно описан в исковата молба - недвижим имот, представляващ новообразуван имот № 46.116 по плана на новообразуваните имоти в местността „, землището на [населено място], [община] с площ от 900,00 кв.м. с начин на трайно ползване – за овощни насаждения, заедно с изградената върху този имот едноетажна постройка, като се твърди, че освен съсобствен този имот е бил и семейна общност, като с бракоразводното решение брачния съд е предоставил ползването на семейното жилище на ответната страна. Сочи се, че е водено друго дело между страните с идентичен предмет, но за периода от 06.10.2015г. до 06.07.2016г. с Решение № 7722 от 12.10.2016г., постановено по гр.д.№ 2353/2015г. по описа на БРС искът е отхвърлен като неоснователен.
Твърди се, че описаните имоти се ползват еднолично от ответника без ищецът да има възможност да ползва своята част, поради което се сочи, че на ответната страна е била връчена на 21.01.2016г. нотариална покана, с която била поканена да заплаща на ищеца месечен наем на вещите, които лично ползвала.
Сочи се, че за процесния период продължавало личното ползване от ответника изцяло на вещите, поради което се претендира заплащането от ответника на месечен наем, равняващ се на съсобствената квота на ищеца от 270 лв. за имот с идентично състояние и предназначение, ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащането.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за събиране на гласни такива чрез допускане разпит на две лица като свидетели при довеждане, както и за допускане и назначаване на съдебно- оценителна експертиза.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Прави се възражение за недопустимост на иска, а така също и за неоснователността му. Оспорва се получаването на нотариалната покана и необходимото за това съдържание на същата. Сочи се, че искът следва да се остави без разглеждане, поради водено друго дело между същите страни и със същия предмет – гр.д.№ 2553/2015г., по описа на БРС.
Възразява се по приемането на писмените доказателства, посочени от ищеца, също се иска допускане на свидетели – до две лица, както и назначаване на оценителна експертиза.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника – предявен е осъдителен иск с пр.основание чл.57 СК и чл.31, ал.2 от ЗС.
В открито съдебно заседание от 25.06.2019г. ищецът е направил искане за изменение на предявения иск в насока намаляване на периода, за който се иска обезщетение. Искането е уважено и е допуснато изменение на периода, през който се претендира спорното вземане, а именно за периода – считано от 06.07.2016г. до 22.06.2018г.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни доказателства. Допуснати и назначени са две оценителни експертизи и са приети заключения на вещи лица.
Анализът на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
Не е спорен фактът, че страните са бивши съпрузи – сключили граждански брак на 15.02.1995г. /удостоверение за сключен граждански брак – л.4/.
Видно от нот.акт за удостоверяване на право на собственост – констативен № 164/23.09.2008г. /л.3/, на 23.09.2008г. – по време на брака им – страните са признати за собственици на новообразуван имот № 46.116 по плана на новообразуваните имоти в местността „ в землището на [населено място], [община] с площ от 900 кв.м. с начин на трайно ползване: овощни насаждения, шеста категория, при граници /съседи/, съгласно заповед № 1633 от 06.08.2008г., издадена от [община],: имот № 119 – [община], кметство [населено място], граници /съседи/, съгласно скица: имот № 1.-1 и имот № 46.119.
С нот.заверена декларация от 08.07.2009г. страните са декларирали, че в новообразувания имот № 46.116 са изградили през 1986г. селскостопанска паянтова сграда. На основание това деклариране главния архитект на общината е издал Становище № 60/18.10.2011г. относно факта на допустимостта на строежа, което е послужила за издаване на удостоверение за търпимост № 77/14.02.2013г. /л.60/ относно едноетажната селскостопанска постройка.
С решение № 5596/16.07.2015г., постановено по гр.д.№ 2360/2014г. по описа на Районен съд Благоевград /л.49 и сл./ бракът на страните е прекратен с развод, като в частта на факта на прекратяване на брака решението е влязло в сила на 11.09.2015г. /удостоверение – л.7/.
Със същото решение семейното жилище, находящо се в местността „П“, землището на [населено място], общ. Б., е предоставено за ползване на съпругата, ответница по настоящото дело – А. В
Не е спорен между страните и фактът, че помежду им е водено гр.д.№ 2553/2015г. по описа на БРС, по което е постановено решение № 7722/12.10.2016г., с което искът на Ц. К. срещу А. за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствени имоти за периода от 30.11.2015г. до 06.07.2016г. е оставен без разглеждане, като недопустим и делото в тази част прекратено, а за периода от 06.10.2015г. до 30.11.2015г. е отхвърлен като неоснователен.
По делото е представена нотариална покана с нотариална заверка на подписите от дата 21.01.2016г. /лист 61/ адресирана от ищеца до ответницата, с която е направено искане за заплащане на наем за ползване от ответника на Ѕ ид.ч. от имота, ведно с постройката и градината.
Представено е от ищеца като доказателство и известие за доставяне /лист 62/ , но в същото не е посочено каква е доставената до ответницата пратка.
От касов бон от Български пощи ЕАД /л.63/, удостоверяващи връчване на препоръчана пратка от ищеца на ответника на , но в същото не е посочено каква е доставено до ответницата, както и липсва ясна и четима информация за датата на връчване на пратката, доколкото има отбелязване на дата 27 „мни“ 2016г., а в долния край на разпечатката има др.дата 27.. /не се чете/.
Също така има разминаване на бар кода, изписан в обратната разписка на л.62, който е – ИД , с баркода, изписан в касовия бон, изходящ от Български пощи на л.63 –
В този смисъл е останал недоказан факта на връчване н атази именно нотариална покана до адресата – ответника чрез обратна разписка или по друг начин.
С Постановление от 22.06.2018г. за възлагане на недвижим имот от ЧСИ Г.С., се установява, че на посочената дата на ответната страна А. И. В, на основание чл. 492 – 496 от ГПК е възложена собствеността върху ид.ч. от новообразуван имот № 46.116 в м.“П“ в землището на [населено място], [община], ведно с едноетажна постройка, изградена в имота.
По делото са разпитани свидетели, доведени от страните. Съдът кредитира показанията им само за процесния период и спорните и относими факти и обстоятелства.
Св. Б. , посочен от ищеца , сочи, че през 2017г. заедно с ищеца и по негова покана са ходили да берат грозде в процесния имот, който описва, че се намира в Е ограден с бодлива тел и в който има постройка. Сочи за случай, в който е ходил при Ц. в постройката през 2018г./уточнява май или юни на 2018Г./, където посочва, че му носил радио за поправка. Свидетелят е категоричен, че към този момент ищецът е имал достъп до постройката и през 2018г. Но през месец септември на 2018г., когато отишли да белят грозде от мястото установили, че вече имало поставен катинар, при което ищецът си е тръгнал.
Св. Ш., доведен от ответника, сочи, че през м.април 2017г.- е правил ремонт на покрива на постройката, в която живее ответника, по негова молба, когато на място дошъл ищеца, бил поканен от ответницата да влезе, но същият не пожелал. Свидетелят посочва, че е бил свидетел на разговори категоричен, че ответницата не пречела на ответника да влезе. Същото свидетелят сочи и през пролетта на 2017г., когато ответницата закупила дърва и при прибирането им дошъл отново ищеца, който отново отказал да влезе, въпреки покана от ответника. Описва мястото като постройка, около която има място, оградено с бодлива тел, с изсъхнала ябълка, като отрича, че мястото е овощна градина, но е заключено с катинар с ключ, който знае , че се държи от ответника, но не знае дали ключ има и ищеца. Посочва, че постройката е от около 35 кв.м. и се състои от две стаи помежду им с коридор.
Според съдебно – техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Г., се сочи, че след запознава с материалите по делото и оглед на място определя средният месечен пазарен наем от селскостопанската постройка със застроена площ 35 кв.м., изградена в имот № 46.116 по плана на новообразуваните имоти в местността „Песоко“, землището на [населено място] за периода от 06.07.2016г. до 25.10.2018г. е 53 лв. месечно, която стойност на месечния наем включва само наема от сградата в имота, без наема от земята и овощните насаждения. Оценката вещото лице е направило и при съобразяване на действително установеното на място, а именно описва постройката като къща с две стаи с коридор помежду им, като дясната част е с масивна конструкция, на обща площ от 35 кв.м.с едно мазе, с каменна зидария и покрито с керемиди, а другата част – изградена от ламарина. Имотът вещото лице сочи, че има земеделски статут, като е установил посадени в него около 10-12 корена асми, различни овощни дървета, но само дюля и смокиня в „свежо „ състояние. Оценката е направена на база сравняване на околни сгради в същата местност, поради липса на аналог за сравнение и поради значителна разлика между оценяваната сграда в техническо отношение в сравнение с апартаментите, които ползвал като база, вещото лице е дал коефициент от 0,50 , отчитащ тази разлика. Също така вещото лице посочва, че при огледа е установил, че ответницата ползва само една стая и коридора, а другата част от сградата е отчел, като складова площ, тъй като не може да се ползва като стая за живеене. Общо за процесния период от 06.07.2016г. до 22.06.2018г. вещото лице определя стойността на пазарната месечна наемна цена за процесната сграда като цяло от 1272 лв.
Според съдебно – техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.К., се сочи, че общата стойност на пропуснатия наем от поземления имот за процесния период – 06.07.2016г. – 22.06.2018г. , съответстваща на Ѕ ид.ч. на ищеца е в размер от 259,50 лв. /вж. уточненията на вещото лице в с.з. от 18.02.2020г./.
Вещото лице сочи, че в имота има установени насаждения – овощни, но същите към момента на огледа са били на период от 30 и повече години и са напълно амортизирани и тяхната стойност като дърво за плодоотдаване е 0,00 лв., поради което вещото лице е изчислило тяхната стойност като дърво за огед. С оглед обаче фактът, че ищецът изрично в петитума на последно поправената си искова молба не е поддържал искане и за присъждане на стойността на плодовете, които е пропуснал да получи за процесния период, съобразно притежавания от него дял от имота, то в тази част съдът не кредитира експертизата. Отделно от това плодовете от друга вещ и получаването им, респ. получаване на тяхната стойност е подчинен на различен режим и фактически състав от този, касаещ претендиране на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, съобразно притежаваната квота.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Твърдените от ищеца факти, че с ответника са съсобственици на вещ, която през процесния период от време се е ползвала изключително от единия съсобственик – ответника и направеното при поддържане на такива твърдения искането за защита – за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването, съобразно притежаваната съсобствена част, сочат на правното основание на предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС.
Предявения иск е процесуално допустим - заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това. В случая се претендира обезщетение за период, по отношение на който между страните не е водено дело и в този смисъл няма формирана сила на пресъдено нещо, поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
По същество:
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата си, а когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, по която са лишени, от деня на писменото поискване /чл.31, ал.2 ЗС/.
Фактическият състав на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС включва в кумулативност следните предпоставки: страните да са съсобственици на вещта, изключително ползване на вещта от насрещната страна, ищецът да е лишен от това ползване, съобразно правата си и да е отправил писмена покана до ответника за ползата, от която е бил лишен. В тежест на ищеца е да докаже наличието на горепосочените предпоставки, включително и размера на претендираното обезщетение. Липсата на която и да е предпоставка води до незавършен фактически състав, а от там и до неоснователност на предявената претенция.
В настоящия случай ищецът не доказа наличието на всички гореизброени предпоставки.
При изричното оспорване в срока по чл.131 ГПК от ответника, че е получил покана за заплащане на обезщетение именно за процесния имот то в тежест на ищеца е да установи пълно и главно този факт, в каквато насока са и указанията в определението по насрочване до тази страна. В преклузивния за това срок - ищецът не установи при условията на пълно доказване, че е връчил на ответната страна писмена покана за заплащане на обезщетение от ползата, от която е бил лишен за процесния период и по специално именно за конкретния имот и постройката в него.
Предметът на делото е ограничен от поисканото от ищеца като вид защита, с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес и в тази връзка в поправената искова молба следва да се има предвид, че се претендира обезщетение за лишаване от ползване само на земя и постройката към нея, но не и на лозови и овощни насаждения.
По делото има представена от ищеца нотариална покана, но с нотариална заверка на подписите на издателя от 21.01.2016г., при липса на данни в съдържанието й относно индивидуализация на недвижимия имот и оттук и постройката, за които вещи се претендира обезщетение за еднолично ползване. От съдържанието на приложената по делото нотариална покана не става ясно, че се претендира обезщетение именно за процесните недвижими имоти –земя и постройка. Макар и законът да не поставя изискване относно съдържанието на самата покана, все пак от последната като едностранно изявление на съсобственика, следва да е ясно, че се прави искане за предоставяне ползването на конкретен имот, респ. че се прави искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на определен имот.С оглед характеристиката на осъдителното притезания по чл.31, ал.2 от ЗС като специален по отношение на общия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, следва извода, че в случая е без значение дали е поискано директно заплащане на обезщетение, а не представяне на реално ползване, доколкото по този въпрос е отклонено даване на становище по ТР № т.д. № 4/2014г. по описа на ВКС, ГК и е препратено към дадените тълкувания в ТР 7 от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 7/2012г. на ВКС.
В случая е без значение и данните в поканата за индивидуализиране на плодовете от тези вещи – по брой и вид на овощни и лозови насаждения, които имат характер на естествени плодове и евентуалното им получаване от съсобственик е подчинен на друг правен режим за защита, при други материални предпоставки, както и тези естествени плодове не са предмет на спора, тъй като липсват като заявена форма на защита в петитума на иска /касае се само до земя и постройка/.
Отделно от това липсват данни нотариалната покана да е била получена от ответницата. В кориците на делото се съдържа обратна разписка, от която обаче не може да се установи, че пратката е била именно въпросната нотариална покана. Този факт не се установява и от касовия бон от Български пощи, който съдържа друга дата, както и баркодовете на двата документа /обратната разписка и касовия бон/ се различават.
При липсата на яснота относно връчването на писмената покана, както като съдържание, така и като адресат, този факт е останал неустановен пълно и главно.
Само на това основание искът е неоснователен изцяло, както за земята, така и за постройката.
По отношение на претендирането на обезщетение за еднолично ползване на недвижимите имоти и по -специално на земята , според предназначението им дори се събраха гласни доказателства,опровергаващи тезата на ищеца. Св.Б., посочен от самия ищец, сочи, че едва през м.09.2018г. по покана на ищеца отишли на процесното място, за да берат грозде, когато установили, че имота е заключен с катинар. Следователно – едва след влизане в сила на Постановлението от 22.06.2018г. на ЧСИ С., когато целия недвижим имот – земята и постройката са възложени в изключителна собственост на ответницата В, последната е ограничила достъпа. До този момент обаче свидетелят е категоричен, че ищецът К. е имал достъп до имота, влизал е вътре заедно със свидетеля и са добивали плодове – брали са грозде. Нещо повече – свидетелят Б. дори сочи, че през 2018г. – процесния период/ е ходил в постройката в имота и на ищеца е носел радио за поправка. Св.Ш. потвърждава, че през 2017г достъпът на ищеца до имота не е бил препятстван по какъвто и да било начин от ответницата.
В Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС по т.д.№ 7/2012г. на ВКС е дадено задължително указание по личното ползване по см. на чл.31, ал.2 от ЗС. В цитираното ТР законът не ограничава правото на обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС само до случаите на лична употреба на общата вещ от един от съсобствениците, а при определяне на съдържанието на понятието лично използване на общата вещ се акцентира върху осъществено от съсобственика поведение,с което той пречи на другите съсобственици да ползват вещта според правата им,като се приема,че е без правно значение по какъв начин се осъществява това поведение. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право,установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. Според цитираното ТР е без значение лично или чрез другиго, а само с оглед на резултата – да е настъпило пречене изобщо на другия съсобственик/съсобственици да ползват, а е от значение само обстоятелството,че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират..
В тази връзка и с оглед установените факти следва извода, че до преустановяване на съсобствеността по отношение на земята и постройката върху нея с влизане в сила на Постановлението от 22.06.2018г. на ЧСИ С. за възлагане на недвижим имот не се събраха доказателства, че ответникът е ползвал лично или чрез други лица целия имот. Нещо повече – самият ищецът ангажира свидетелски показания, посредством които се установи, че ищецът до м.09.2018г., т.е. след прекратяване на съсобствеността между страните, К. е живял в имот, там е получавал вещи за ремонт, както и е ползвал плодовете, давани от земеделския имот, които фактически действия са такива по недвусмислено манифестиране на факта на ползване на една вещ според фактическото й предназначение.
По изложеното искът е неоснователен, тъй като не е налице в пълнота фактическия състав на иска по чл.31, ал.2 от ЗС .
Неоснователността на главното вземане води до неоснователност и на искането за заплащане на лихва за забава.
Съдът не се произнася по въпроса за разноските, доколкото такива не са поискани от ответника /арг. чл.78, ал.3 ГПК/ в преклузивния срок – до приключване на устните състезания, не са представени доказателства, че са направени такива по основание и размер и не е представен и списък по чл.80 ГПК от тази страна.
Водим от горното и по аргумент на чл.31, ал.2 от ЗС вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявения от Ц. В. К., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. против А. И. В, с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], местност „П, [община] – осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7290,00 /седем хиляди двеста и деветдесет/ лева обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот, представляващ новообразуван имот № 46.116 по плана на новообразуваните имоти в местността „П, землището на [населено място], [община] с площ от 900,00 кв.м. с начин на трайно ползване – за овощни насаждения, заедно с изградената върху този имот едноетажна постройка през периода от 06.07.2016г. до 22.06.2018г. – датата на подаване на иска, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на иска – 25.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимото, като неоснователен.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд- [населено място], в двуседмичен срок от връчването на препис .
На основание чл.7, ал.2 от ГПК, препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: