взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от К. В. Н., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], и непълнолетния Н. К. Н., ЕГН [ЕГН], със съгласието на К. В. Н. в качеството му на родител и законен представител, чрез пълномощника им адвокат Г. С., съдебен адрес [населено място срещу Застрахователна компания У. АД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район К. село, [улица], представлявано от изпълнителните директори Н. И. и Д. Т., с която се иска да се осъди ответното дружество да заплати на К. В. Н. сумата от 20000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие причинената му лека телесна повреда, пряка и непосредствена последица от пътно-транспортно произшествие (ПТП), станало на 25.01.2012 г., както и да се осъди ответното дружество да заплати на Н. К. Н. сумата от 15000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинена психологическа травма, пряка и непосредствена последица от ПТП, станало на 25.01.2012 г. Претендират се също така лихви за забава върху горните суми, а именно - сумата от 2214.12 лв. (две хиляди двеста и четиринадесет лева и дванадесет стотинки), представляваща лихва за забавено плащане върху главницата от 20000 лв. (двадесет хиляди лева), считано от датата на настъпване на застрахователното събитие - 25.01.2012 г., до датата на предявяване на иска - 20.02.2013 г., както и сумата от 1660.60 лв. (хиляда шестстотин и шестдесет лева и шестдесет стотинки), представляваща лихва за забавено плащане върху главницата от 15000 лв. (петнадесет хиляди лева), считано от датата на настъпване на застрахователното събитие - 25.01.2012 г., до датата на предявяване на иска - 20.02.2013 г. Претендира се и законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, в това число - адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се поддържа, че на 25.01.2012 г., около 07.20 ч., в [населено място], [жк], М. Г. З при управление на лек автомобил Форд Фокус с ДК [рег.номер на МПС] , нарушила правилата за движение по пътищата и като водач на МПС отнела предимство на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство и водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропускат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, съгласно чл.50, ал.1 от ЗДвП. Твърди се, че поради нарушаването на правилата за движение по пътищата от М. Г. З последната допуснала ПТП по непредпазливост и причинила лека телесна повреда на К. В. Н., а на сина му Н. К. Н., който също пътувал в автомобила, причинила временно дискомфортно неразположение вследствие на инцидента, за което срещу М. Г. З било издадено наказателно постановление № 157/2012 г. от ОДМВР Б., което било влязло в законна сила. За лекия автомобил Форд Фокус с ДК [рег.номер на МПС] имало сключена полица по застраховка Гражданска отговорност в ЗК У. АД - № 05112000069216, със срок на валидност от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Твърди се, че вследствие на удара К. В. Н. получил следните травматични увреждания - мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнанието, навяхване на лявата раменна става, навяхване на шията и контузия на гръдния кош. Посочва се, че съгласно изготвеното медицинско свидетелство № 6/2012 г., травматичните увреждания отговаряли на получени по механизма на ПТП - блъскане на лек автомобил в друг. Твърди се, че вследствие на инцидента другият пострадал - Н. К. Н. - преживял стрес, като неговото психично състояние било подложено на временно дискомфортно неразположение и се стигнало до временен дискомфорт в емоционалното и психологичното му функциониране. Поддържа се, че било затруднено нормалното му ежедневие, като това му състояние било придружено от безсъние, липса на апетит, треперене на ръцете, често изпотяване и снижаване на концентрацията му. Твърди се, че всички тези фактори са се проявили много силно непосредствено след инцидента, задържали са се между 10 и 15 дни с висока концентрация на повтаряемост, след което е настъпил етап на по-рядко проявление във времето. Посочва се, че според експертното мнение на психолог, психологическата травма на Н. К. Н. във времето ще избледнява, но ситуации, сходни с инцидента от 25.01.2012 г., ще връщат както спомените, така и преживяванията, а и дискомфортните последици на пострадалия. В исковата молба се сочи, че във връзка с претърпените от ищците в настоящото производство неимуществени вреди вследствие на настъпилото на 24.01.2012 г. ПТП, на 06.07.2012 г. била подадена молба до У. АД за изплащане на обезщетение. Посочва се, че на основание предявената претенция, в ответното дружество била образувана щета № 12412010002 по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите № 05112000069216. Сочи се, че с писмо с изх.№ 4467/31.10.2012 г. ответното дружество уведомило ищците, че по повод подадената молба за определяне на размера и изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност, след разглеждане, ЗМК към ЗК У. АД предлага да се изплати на К. В. Н. за претърпени от него неимуществени вреди сумата от 350 лв., след отчитане на 30 % съпричиняване, и отказва да изплати застрахователно обезщетение на Н. К. Н., поради Н. на претенцията по основание. В исковата молба се твърди, че така определеният размер на обезщетение на К. Н., от една страна, бил определен при отчитане на 30 % съпричиняване, без каквито и да било данни за наличие на такова, а, от друга страна, бил силно занижен, като не само, че не съответствал на определените от Комисията за финансов надзор минимални лимити за отговорност за 2012 г. - за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане за всяко събитие, при две или повече пострадали лица - до 2000000 лв., но и не отговарял на действително претърпените от ищеца К. Н. болки и страдания в резултат от пътния инцидент. Твърди се, че така определеното обезщетение не съответства нито на получените от ищеца К. Н. травматични увреждания, които са довели до значителен дискомфорт и затрудняване на ежедневието му, нито на изживения от него стрес, дължащ се на факта, че в колата е бил и непълнолетният му син, който също е пострадал. Поддържа се, че от писмото с изх.№ 4467/31.10.2012 г. не става ясно и няма никакви мотиви за отказа на ЗМК за изплащане на застрахователно обезщетение на Н. Н., който, предвид възрастта си, е преживял случилото се тежко в емоционален и психологически план. Посочва се, че гореизложените обстоятелства са обосновали правния интерес на ищците в настоящото производство за предявяване на настоящите искове.
В отговора на исковата молба се твърди, че предявените искове са допустими, но ответното дружество ги оспорва като неоснователни и многократно завишени по размер. На първо място се признава обстоятелството, че към датата на деликта е съществувала валидна полица по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите на водача на лекия автомобил Форд Фокус с рег. [рег.номер на МПС] в ЗК У. АД, с № на полицата - 05112000069216. Оспорват се предявените искове по основание, както и твърдяното в исковата молба обстоятелство, че настъпването на процесното ПТП се дължи само на действията на М. З в качеството й на водач на лекия автомобил Форд Фокус. Прави се възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил Фиат Т. - ищецът К. Н., на настъпилия негативен резултат. Ответникът оспорва и настъпването на твърдяните от ищците травматични увреждания. По отношение на К. В. Н. било недоказано твърдението, че е получил мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнанието. Твърди се, че подобно увреждане обективно се установявало и доказвало чрез неврологичен преглед и изследвания - Е. (Е.) или ядрено-магнитен резонанс (Я.). Посочва се, че към исковата молба е представено като писмено доказателство в тази насока единствено медицинско свидетелство № 6/2012 г., което било изготвено от лекар, който не е невролог, а е специалист по съдебна медицина. По отношение на другите оплаквания също не били ангажирани обективни доказателства, а само такива, изготвени на база на твърденията на пострадалото лице. По отношение на Н. К. Н. не следвало да се дължи обезщетение за страхове, притеснения и дискомфорт. Това били субективни преживявания, силно индивидуални, и не следвало да бъдат парично обезщетявани. Посочва се, че критерият "справедливост" при обезщетението за неимуществени вреди се основавал на обективно съществуващи обстоятелства, т.е. преживявания, които могат да бъдат изразени и проявени в някаква обективна форма. Ответникът се позовава на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд. Навежда твърдения, че според буквата и духа на закона, както и на съдебната практика, обезщетението за неимуществени вреди е последица на събитие, което е увредило здравето. Временното дискомфортно неразположение не подлежало на обезщетяване, тъй като същото не можело да бъде определено като увреждане. Посочва се, че в същото Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, обезщетението за неимуществени вреди е определено като "обезщетение за вреди от увреждане на здравето и причиняване на смърт на пострадалия". Ето защо ответното дружество намира, че предявената претенция на Н. К. Н. е изцяло неоснователна. В отговора на исковата молба се оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните настъпили увреждания на ищците и настъпилото на 25.01.2012 г. ПТП. Твърди се, че размерът на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди на К. В. Н. не отговаря на обичайно възприетите от съдебната практика размери на застрахователни обезщетения по аналогични случаи. По отношение на двата иска за лихва за забава ответникът поддържа, че същите са неоснователни и недоказани. Иска се от съда предявените искове да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски на ответника за настоящото производство. Алтернативно, в случай, че съдът намери за основателен така предявения иск от К. В. Н. за неимуществени вреди, се иска обезщетението да бъде в значителна степен намалено, като съдът го съобрази с понесените увреждания от ищеца и съдебната практика.
В хода на процеса се приеха писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Изслушаха се експертни заключения.
Предявените от К. В. Н. и Н. К. Н. искове са с правно основание чл.226, ал.1 вр. чл.273, ал.1 вр. чл.257 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86 вр. чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗДог).
Възраженията на ответното дружество са с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗДог.
Исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка Гражданска отговорност, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и кумулативните предпоставки от фактическия състав по чл.45 от ЗЗДог, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП - 25.01.2012 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените трети лица вследствие настъпване на ПТП по вина на водача на застрахования автомобил, се установява от представената по делото застрахователна полица № 05112000069216 на ЗК У. АД, със срок на валидност от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Ответникът потвърди валидността на полицата към датата на деликта.
По делото безспорно се доказа и вината на прекия причинител на вредата, което е установено с наказателно постановление № 157/2012 г., издадено от ОДМВР Б. и влязло в законна сила, приобщено към доказателствения материал.
От събраните по делото доказателства се изясни и механизмът на ПТП, описан в исковата молба, а именно - че на 25.01.2012 г., около 07.20 ч., в [населено място], [жк], М. Г. З при управление на лек автомобил Форд Фокус с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушила правилата за движение по пътищата - като водач на МПС е отнела предимство на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство и водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, поради което е допуснала ПТП, като се е блъснала в лекия автомобил, управляван от ищеца К. Н., и по непредпазливост е причинала неимуществени вреди на двамата ищци, пътували в автомобила, който се е движел по пътя с предимство. Така описаният механизъм на ПТП се потвърждава не само от протокола за ПТП и разпита на свидетелите, но и от неоспорената и приета от съда тройна автотехническа експертиза. В заключението си вещите лица Р. Ч., С. З. и С. М. са отговорили категорично, че водачът на лекия автомобил Фиат Т., т.е. ищецът К. Н., не е допринесъл с действията си за настъпването на ПТП. В този смисъл възражението на ответната страна за съпричиняване е неоснователно. Ответникът не проведе пълно и главно доказване на това си твърдение, а и от събраните писмени и гласни доказателства по делото се налага извод за невиновност на ищеца за настъпване на ПТП. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата, което не беше доказано в настоящото производство.
Свидетелката М. З която е виновният водач за настъпването на ПТП, твърди, че в другото МПС е имало мъж с малко момче с раница, т.е. от нейните показания се доказва, че освен водачът на автомобила - ищецът К. Н., в същия автомобил е имало и друг пътник, който всъщност е бил неговият син - другият ищец Н. Н.. С показанията на тази свидетелка се опровергава възражението на ответното дружество, че след като в протокола за ПТП не е отбелязано, в лекия автомобил, управляван от водача К. Н., да е имало друг пътник, искът по отношение на Н. Н. е неоснователен.
Претърпените болки и страдания, травматични увреждания и разстройства на здравето на ищците са в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП на 25.01.2012 г. Това твърдение се доказва от заключението на вещото лице д-р Я. З. по назначената и приета от съда като неоспорена от страните съдебна медицинска експертиза. Неслучайно всички констатирани травматични увреждания на ищеца К. Н. са от лявата му страна, поради което вещото лице е стигнало до извода, че е налице странична компонента в механизма на ПТП и/или удар от лявата страна на автомобила на пострадалите. На ищеца К. Н., вследствие претърпяното ПТП, са причинени следните травматични увреждания - черепно-мозъчна травма и мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, гръдна травма, болезненост при дишане, кашляне и движения в снагата, травма на гръбначния стълб и навяхване на лява раменна става. Вещото лице в заключението си е направило извод, че всички тези травматични увреждания са причинили нарушения във функциите на засегнатите органи и опорно-двигателния апарат, като диагностицираното мозъчно сътресение е причинило функционални нарушения на дейността на главния мозък, навяхването на гръбначния стълб е довело до затруднения на движенията на шията, а навяхването на лявата раменна става - до затруднение на движението на левия горен крайник. Вещото лице е посочило и период на възстановяване от травматичните увреждания, а именно: навяхването на гръбначния стълб в шийния отдел е довело до затруднения на шията за около 3-4 седмици, а навяхването на лява раменна става - до затруднения на движенията на левия горен крайник за същия период, а досежно полученото мозъчно сътресение е бил необходим период от около 6 месеца за оздравяване на ищеца.
Според заключението на назначената и изслушана от съда психиатрична експертиза, след освидетелстване на ищците К. Н. и Н. Н., вещото лице д-р Ю. А. е стигнало до извода, че претърпяното ПТП е възприето и от двамата като остра стресова ситуация, която по-късно се е трансформирала в посттравматично стресово разстройство. За ищеца К. Н. са налице все още натрапчиво възникващи спомени за събитието, избягване на дейности, разговори и ситуации, напомнящи инцидента, активно отклоняване на мисли и чувства. Вследствие на настъпилото ПТП е създадена ситуация на опасност за физическото и психическото състояние както на ищеца К. Н., така и на непълнолетния му син. За ищеца Н. Н. вещото лице заключава, че при припомняне и повторно изживяване на травмата са налице все още вегетативни признаци на паническа разтревоженост с треперене, изпотяване, разстройство на съня на непълнолетния пострадал.
Уврежданията на ищеца К. Н. и стресовите разстройства и разтревоженост на двамата ищци вследствие настъпването на ПТП, се установяват и от показанията на свидетелите Д. В. и П. П.-М., които разказват, че са говорили по телефона с ищеца К. Н. непосредствено след катастрофата. Свидетелката В. твърди, че нейният син и ищецът Н. Н. са близки приятели и заедно учат, като от сина си знае, че приятелят му Н. не се чуствал добре, имал страх, ръцете му се потяли, бил разсеян в училище, а също така се страхувал да пресича улицата. Свидетелката П.-М., която в деня след ПТП е посетила ищеца К. Н. в квартирата му, разказва, че последният й споделил, че непосредствено след ПТП не чувствал нищо, но вечерта отпаднал, имал световъртеж, главоболие, свидетелката видяла синини по лицето му, и тъй като е с медицинско образование, го посъветвала да отиде на преглед, тъй като имал симптоми на мозъчно сътресение, на което ищецът К. Н. й отговорил, че вече е ходил на преглед и има мозъчно сътресение, но не е останал в болницата, тъй като няма кой да се грижи за децата му. Разказва още, че ищецът К. Н. й споделил, че синът му е в шок и много се притеснява за него, сънувал кошмари и се страхувал да излиза навън. Свидетелката П.-М. ходела през 1-2 дни при ищеца К., за да му помага в домакинството, като твърди, че се е опитвала да контактува с ищеца Н. Н., но той не искал да разговаря.
Видът и характерът на травматичните увреждания, причинени на ищеца К. Н., това, че те не са отшумяли за сравнително кратко време, както и констатираното от вещото лице наличие на посттравматично стресово разстройство, са в причинно-следствена връзка с настъпилото на 25.01.2012 г. ПТП.
Ищецът Н. Н., въпреки, че не са му нанесени някакви телесни увреждания, е възприел преживяното ПТП като остра стресова реакция, която по-късно се е трансформирала в клинична картина на посттравматично стресово разстройство, предвид крехката му и неузряла възраст.
Налице е предпоставката, визирана в чл.226, ал.1 от КЗ. Не е спорно, че увреждащият лек автомобил Форд Фокус към момента на ПТП е бил застрахован в ответното застрахователно дружество. Съгласно чл.257, ал.1 от КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованото физическо или юридическо лице за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от притежаването, респективно - от използването на МПС, за които застрахованите отговарят по българското законодателство, щом вредите са настъпили на територията на Република България. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са всички, с изключение на лицето, отговарящо за причинените вреди (чл.257, ал.3 от КЗ). Предвид посочените законови разпоредби и установените по делото фактически данни, ищците са трети лица, ползващи се от валидно възникналото застрахователно правоотношение по задължителната застраховка Гражданска отговорност на виновния за катастрофата водач, в качеството на застрахован, и ответника, в качеството му на застраховател. Съгласно чл.267, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица вреди от използването на МПС, настъпили вследствие телесно увреждане или смърт, а съгласно чл.267, ал.3 от КЗ, обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора, определена с §27, ал.1 от ПЗР на КЗ, в размер на 1000000 лв. при смърт на едно лице. Тъй като се претендират обезщетения за неимуществени вреди, приложим за определяне на конкретния им размер е принципът на справедливостта, залегнал в чл.52 от ЗЗДог. Критерият за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗДог, не е абстрактен, а всякога е детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. Икономическата конюнктура е в основата и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през съответните периоди наредби за задължителното застраховане, лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 1000000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г., като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите съгласно §27 от ПЗР на КЗ и чл.266 от КЗ. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС - решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о. Обезщетенията се дължат със законната лихва от датата на застрахователното събитие до пълното им изплащане. Това е така, защото застрахователят отговаря за всички вреди и при същите условия, които обуславят отговорността на прекия причинител. По въпроса, че при пряк иск срещу застрахователя последният изпада в забава за заплащане на обезщетения за вреди и дължи законната лихва от датата на увреждането, е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика - решение № 45/15.04.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., по т. д. № 525/2008 г.
Анализирайки така събраните доказателства, Районен съд Благоевград приема, че през време на действието на сключения с ответника застрахователен договор е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е застрахована при ответника. Водачът М. З е нарушила правилата за движение по пътищата, отнемайки предимството на другия водач, като виновността на поведението й се презюмира съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗДог. Противно на доводите в писмения отговор, механизмът на процесното ПТП се установява от заключението на изслушаната по делото тройна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно изготвено, и от приетите по делото писмени доказателства. Причините за настъпване на процесното ПТП са изцяло субективни. Водачът З е направила необоснована преценка на пътната обстановка и за възможността да настъпи ПТП, вследствие на която не е преустановила движението на управляваното от нея превозно средство, а е продължила това движение. Същата е имала възможност да възприеме другия автомобил, но въпреки това при приближаването си към кръстовището не е била достатъчно внимателна и предпазлива. В резултат на виновното и противоправно поведение на З са причинени телесни увреждания на ищеца К. Н., както и психични травми на него и на возещия се в автомобила му негов непълнолетен (тогава малолетен) син Н. (стигнало се е до посттравматично стресово разстройство и при двамата), като причинната връзка между деянието на водача и вредите е безспорно установена от заключенията на А. (тройната), медицинската и психиатричната експертизи, от протокола за ПТП, както и от събраните свидетелски показания.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗДог от страна на ищеца К.. При преценка на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се отчита извършено ли е от пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, както и дали извършеното нарушение е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение (вината) на пострадалия (в този смисъл е т.7 от ППВС № 17 от 18.11.1963 г.). Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗДог е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди (решение № 165 от 26.10.2010 г. по т.д.№ 93/2010 г. на ВКС, II т.о.). В случая показанията на свидетелите и заключението на тройната автотехническа експертиза обуславят извод за липса на съпричиняване на настъпилия неблагоприятен резултат. Следователно, единствено допуснатите от виновния водач З нарушения на правилата за движение по пътищата са причина за ПТП, като относими към вината и противоправността в поведението на водача са и възможността последната да възприеме другия автомобил и да предотврати удара.
Съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗДог, както и със задължителните указания, дадени с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., настоящият състав на съда намира, че обезщетението за неимуществени вреди в случая възлиза на сумата от 4000 лв. за К. и на сумата от 1000 лв. за Н.. Както е разяснено с ППВС № 4 от 1968 г., справедливостта не е абстрактно понятие, а е такова, преценката на което е свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда (например: при телесните увреждания - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.). При определяне на посочения размер на дължимото обезщетение на ищеца К., съдът взе предвид характера и броя на причинените телесни увреждания от ПТП (черепно-мозъчна травма и мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, гръдна травма, болезненост при дишане, кашляне и движения в снагата, травма на гръбначния стълб и навяхване на лявата раменна става - увреждания, съставляващи "лека телесна повреда" по смисъла на чл.130 от НК); интензивността и продължителността на претърпените от същия болки и страдания - от навяхването на гръбначния стълб в шийния отдел - 3-4 седмици, от навяхването на лявата раменна става - също 3-4 седмици, от полученото мозъчно сътресение - 6 месеца, които обаче не увреждат съществено здравето на ищеца К. и няма да повлияят негативно на същото занапред; изживяното посттравматично стресово разстройство. При определяне на посочения размер на дължимото обезщетение на ищеца Н., съдът съобрази, преди всичко, неговата млада възраст към датата на ПТП (малолетен), в която психиката на човека е по-ранима и ефектът от стреса е много по-силен. Сред критериите, които съдът взе предвид при определяне размера на обезщетенията, е и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на ПТП (която е в основата и на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица - в случая минималният лимит на отговорността на застрахователя възлиза на сумата от 1000000 лв.). Ищците не са получили каквато и да е обезвреда от деликвента или от ответника, поради което субективното им право по чл.226 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗДог не е погасено. Предвид отсъствието на основание за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗДог, посочените по-горе суми следва да бъдат присъдени изцяло на ищците, като исковете се отхвърлят за разликите между уважените и претендираните размери.
Съдът може и сам да пресметне лихвата за забава, дължима от датата на ПТП до датата на подаване на исковете, с помощта на А. Финанси. В резултат на това се получава сума от 442.83 лв. за К. (върху главница от 4000 лв.) и сума от 110.71 лв. за Н. (върху главница от 1000 лв.). Законна лихва следва да се присъди и за времето след това, считано от 21.02.2013 г.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответното дружество дължи на ищеца К. разноски, изчислени съобразно уважените части от исковете, т.е. 292.86 лв.
На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлените части от исковете - 1985.35 лв., като тук съдът намалява следващото се юрисконсултско възнаграждение (по изрично възражение, направено от адв.Г. С.) от 1800 лв. на минимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 1696.24 лв., защото дейността на процесуалните представители на ответника по делото не следва да бъде оценена по-високо.
В крайна сметка, след като се направи прихващане между двете суми - 292.86 лв. и 1985.35 лв., се получават 1692.49 лв., които трябва да се присъдят на ответното дружество.
В този ред на мисли Районен съд Благоевград, Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Застрахователна компания У. АД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район К. село, [улица], представлявано от изпълнителните директори Н. И. и Д. Т., да заплати на К. В. Н., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място] адвокат Г. С., на правно основание чл.226, ал.1 вр. чл.273, ал.1 вр. чл.257 от Кодекса за застраховането и чл.86 вр. чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 25.01.2012 г., около 07.20 ч., в [населено място], [жк], предизвикано от М. Г. З при управление на лек автомобил Форд Фокус с ДК [рег.номер на МПС] , застрахован в Застрахователна компания У. АД със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, полица № 05112000069216, със срок на валидност от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., лихва за забава върху сумата от 4000 лв., изчислена за периода от датата на ПТП - 25.01.2012 г., до датата на подаване на исковата молба - 20.02.2013 г., в размер на 442.83 лв. (четиристотин четиридесет и два лева и осемдесет и три стотинки), както и законната лихва върху главницата от 4000 лв., считано от 21.02.2013 г. до изплащането на главницата, като отхвърля исковете за главница за разликата до предявения размер от 20000 лв. и за лихва за разликата до предявения размер от 2214.12 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания У. АД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район К. село, [улица], представлявано от изпълнителните директори Н. И. и Д. Т., да заплати на непълнолетния Н. К. Н., ЕГН [ЕГН], със съгласието на К. В. Н., ЕГН [ЕГН], в качеството му на родител и законен представител, постоянен адрес [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], адвокат Г. С., на правно основание чл.226, ал.1 вр. чл.273, ал.1 вр. чл.257 от Кодекса за застраховането и чл.86 вр. чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - психически травми, в резултат на ПТП, настъпило на 25.01.2012 г., около 07.20 ч., в [населено място], [жк], предизвикано от М. Г. З при управление на лек автомобил Форд Фокус с ДК [рег.номер на МПС] , застрахован в Застрахователна компания У. АД със застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, полица № 05112000069216, със срок на валидност от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., лихва за забава върху сумата от 1000 лв., изчислена за периода от датата на ПТП - 25.01.2012 г., до датата на подаване на исковата молба - 20.02.2013 г., в размер на 110.71 лв. (сто и десет лева и седемдесет и една стотинки), както и законната лихва върху главницата от 1000 лв., считано от 21.02.2013 г. до изплащането на главницата, като отхвърля исковете за главница за разликата до предявения размер от 15000 лв. и за лихва за разликата до предявения размер от 1660.60 лв.
ОСЪЖДА Крум В. Н., ЕГН [ЕГН], постоянен адрес [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], пл.Г. И. № 15, ет.1, офиси 4 и 5, адвокат Г. С., да заплати на Застрахователна компания У. АД, ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район К. село, [улица], представлявано от изпълнителните директори Н. И. и Д. Т., разноски по делото, изчислени по компенсация, в размер на 1692.49 лв. (хиляда шестстотин деветдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки).
На страните да се връчат копия от настоящото съдебно решение, което може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Благоевград чрез Районен съд Благоевград в двуседмичен срок от връчването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: