Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул.“Г “№ , с представител и управител Е. Т., срещу Наказателно постановление № F366143/19.01.2018г. , издадено от Директор на ТД на НАП С., упълномощен със Заповед от 25.10.2016г., с което НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 50.000лв., във връзка с административно нарушение по чл. 176в, ал.1,т.3 вр. с чл.176в, ал.2 и ал.5 от ЗДДС.
С жалбата се поддържа, че НП е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил твърдяното с НП нарушени Алтернативно се застъпва, че при издаване на НП са допуснати редица процесуални нарушения на ЗАНН. Като следваща алтернатива се навежда, че деянието е и маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и се иска неговата отмяна.
Административно-наказаващият орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и поддържа обжалваното НП, което счита за правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Б., редовно уведомена, не ангажира представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да атакува обжалваният акт и което е сторило това в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна .Аргументи:
Със събраните писмени и гласни доказателства се установи по категоричен начин, че на 08.12.2017г., св.М./инспектор по приходите при ТД на НАП, офис Б./, в присъствието на св.С., е съставил срещу дружеството-жалбоподател АУАН№F366143, за това, че при извършена проверка от актосъставителката в дружество е констатирано , че [фирма], като данъчно задължено лице, което е получило през данъчен период м. юни 2017 г., течни горива, освободени за потребление по чл. 20, an. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000,00 лева, не е предоставило обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок от една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, по реда н чл. 176в и сл. от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Преди проверката, небоходимите и относими документи са изискани от жалбоподателя с писмо № П-2200011 7134927-040-001/25.09.2017 г., което е връчено по електронен път на 25.09.2017 г. , като изисканите документи също са предоставени по електронен път на проверяващите лица от страна на жалбоподателя на 09.10.2017г. Проверяващите са извършили анализ на информацията по документите и са констатирали, че за периода 01.06.2017 г.-30.06.2017 г., [фирма] е получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, aл. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на обща стойност 98 275,80 лв. и начислен ДДС за тях в размер на 19 655,16 лв., за които не са изпълнени условията на чл. 118, aл. 6 и aл. 8 от ЗДДС, като получените течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове са на стойност над 25 000,00 лева. За данъчен период месец юни 2017 г., процесното дружество е декларирало получени горива от 71 514 литра газьол, за което са издадени фактури на обща стойност 98 275,80 лв. и начислен ДДС в размер на 19 655,16 лв., като горивото е получено на адрес [населено място] - Индустриална зона, за който обект жалбоподателя няма регистрирана ЕСФП.Така проверяващите са приели, че данъчното събитие на доставката, с чиято данъчна основа се надвишават 25 000 лв., настьпва на 14.06.2017г., заради което се дължи обезпечение в 7-дневен срок , преди освобождаването на течните горива
от потребление по чл.20, ал.2, т.1 от ЗАДС, а именно до 07.06.2017г.
В акта се сочи също така, че получените горива са ползвани от процесното дружество за зареждане на камиони и верижни машини на жалбоподателя, поради което не е изпълнено изискването на чл.118, ал.6 и 8 от ЗДДС. Данъчната основа за м.06.207г. е определена като 98 275.80лв., като се твърди, че и тези горива не са отчетени чрез одобрена в експлоатация електронна система с фискална памет. Тези констатации са мотивирали проверяващите лица да заключат, че дружеството с това си поведение е извършило нарушение на чл. 176в, ал.1, т.1 от ЗДДС- не представило дължимото обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, след като е налице данъчна основа на получените горива , освободени от потребление / на стойност от 86 621.58 лв./, обосноваващи предоставяне на гаранция на стойност 50 000лв. АУАН е връчен лично законният представител на процесното дружество срещу подпис на 12.12.2017г. За съставяне на акта е изпратена предварително и нарочна писмена покана от 11.11.2017г., надлежно връчена на страната.
Въз основа на АУАН, на 19.01.2018г., Директор на ТД на НАП С. е издал срещу жалбоподателя обжалваното Наказателно постановление № F366143/19.01.2017г., с което на основание чл. 180в от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 50.000лв., във връзка с административно нарушение по чл. 176в, ал.1, т.3, вр. с чл.176в, ал.2 и ал.5 от ЗДДС. НП е връчено на законният представител на жалбоподателя срещу подпис на 01.02.2018г.
Свидетелите по акта М. и С. потвърждават фактическите си твърдения в АУАН. Установяват, че вмененото на жалбоподателя нарушение е установено на база проверени и анализирани счетоводни документи, издадени и представени от процесното дружество и база данни на НАП, във връзка с дейност на дружеството по ЗДДС, свързано с течни горива, без да е предоставена гаранция за последната дейност, предвид констатираната данъчна основа и обороти.
В кориците на делото са приложени и анализираните писмени документи за дейността на процесното дружество по ЗДДС, която според санкциониращият орган обосновава предоставянето на гаранция, чието непредставяне в срок е квалифицирано като административно нарушение в този казус /л.22-27/ Представен е протокол от извършена проверка на 20.12.2017г. на процесното дружество, от страна на контролните органи на НАП, при която е констатирано , че за времето от 01.05.2017г.-31.05.2017г., по представените на проверяващите платежни документи-фактури е констатирано доставка на течно гориво за жалбоподателя с обща стойност на фактурираните доставки над 25 000 лв. /86 621.58лв./
По делото е представена като доказателство Заповед от 23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП, с която същият е делегирал правомощия по установяване на административни нарушения и издаване на НП, във връзка с приложение на данъчното законодателство , на ръководителите на териториалните структури на НАП, като тези делегирани правомощия са конкретно лимитиране с посочени изрично текстове и норми на данъчните закони, в това число и ЗДДС. С тази заповед е видно, че издателят й не е делегирал изрично правомощия на друг териториален орган по издаване на НП относно установяване и санкциониране на нарушители по чл.176в, ал.1 от ЗДДС. В последствие обаче с нова Заповед №ЗЦУ-1313/25.10.2016г. на Изпълнителния директор на НАП, първата му заповед е допълнена с делегиране и на правомощието за съставяне на НП и установяване на нарушения по ЗДДС, при приложението на санкционната норма на чл.180в от ЗЗДС, каквато е настоящата хипотеза.
При тези фактически констатации, съдебният състав приема, че незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 176в, ал.1 вр.- с чл.176в, ал.2, ал.5 и ал.10 от ЗДДС.
Атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган, чиято компетентност произтича от издадената преди съставяне на обжалваното НП Заповед №ЗЦУ-1313/25.10.2016г. на Изпълнителния директор на НАП, с която последният изрично е делегирал на ръководителите на териториалните структури на НАП, издаване на НП при прилагане на санкционната норма по чл.180в от ЗДДС за нарушения по този нормативен акт . Ето защо това възражение на жалбоподателя, съдът приема за неоснователно.
Основателно обаче е възражението на жалбоподателя за липсата на достатъчно ясна рамка на твърдяното нарушение и неговото описание от фактическа страна. В този смисъл съдът констатира, че както от съдържанието на АУАН, така и от съдържанието на НП не става ясно и липсва посочване на датата на проверката, при която се твърди от санкциониращият орган, че контролни органи на НАП са установили извършване на нарушение от страна на жалбоподателя, квалифицирано по чл. 176в, ал.1 от ЗЗДС. Поради тази причина и съдът не може да установи по един несъмнен и категоричен начин датата на констатиране на твърдяното нарушение , за да се прецени спазването на нормата по чл.34 от ЗАНН .
Наред с горното, видно от съдържанието на НП и АУАН, в тях неколкократно е повторено и преписано едно и също твърдение за извършен анализ на информация и данни за жалбоподателя в информационната система на НАП, при която проверяващите установили наличие на данъчно събитие – доставка на горива за процесното дружество с данъчна основа на доставката над 25 000лв. , без ясно и конкретно да е посочена дата на данъчното събитие , от която пък следва и изчисляване на евентуални срокове за предоставяне на гаранция по чл.176в, ал.1 от ЗДДС.
Липсва всякакво фактическо пояснение за това, какви са доставките на течни горива за жалбоподателя и кога са реализирани, след като е отразено в НП, че не се касае за еднократно доставяне на течни горива а за неколкократно реализирани доставки за целият период на м.05.2017г.
В АУАН се сочи, че нарушението на жалбоподателя е по чл.176в, ал.1 т.1 от ЗДДС, а в НП се твърди, че нарушението му е по чл.176в, ал.1 т.3 от ЗДДС, което е коренно различна и друга алтернатива на първата посочена такава от актосъставителя св.М.. Ето защо съдът констатира, че на практика при издаването на АУАН и НП не е налице тъждество на съдържанието им от фактическа и правна страна, а е направено недопустимо смесване и преплитане от фактическа и правна страна на двете отделни алтернативи на нарушение по чл.176в, ал.1 т.1 и т.3 от ЗДДС, с което е нарушено в значима степен правото на защита в този казус .
Не на последно място, неколкократно в НП и АУАН се споменава , че за въпросните доставки на горива /непосочени и неконкретизирани по никакъв начин за м.5.2017г./ , не били изпълнени изискванията на чл.118, ал.6 и ал.8 от ЗДДС, която норма пък въвежда коренно различно задължение от това по чл.176в, ал.1 т.1 или т.3 от ЗДДС, който е отразен като правната квалификация на процесното нарушение, преписвано на жалбоподателя, а именно задължения за данъчнорегистрирани лица по този закон при доставка и продажба на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, за предаване на информация по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни относно наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива и респ. по отношение на данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането им по въведеният ред с нарочна Наредба. Това позоваване неколкократно в НП на нормата на чл.118 от ЗДДС и твърдението, че жалбоподателя с поведението си е нарушил именно ал.6 и ал.8 на този законов текст , но на практика с НП това му поведение е квалифицирано като нарушение по чл.176в, ал.1 т.1 или т.3, съдът приема, че е въведена абсолютно неясна рамка на твърдяното нарушение в този случай, с което е нарушено в значима степен както правото на защита, така и обективната възможност съдебният състав сам да извърши съдебен контрол по законосъобразност на обжалваният акт и проверка за извършване на конкретно административно нарушение по ЗДДС. По същите съображения, съдът не може обективно да даде отговор и на възражението за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, НП следва да се отмени и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №F3366143/19.01.2018г., издадено от Директор на ТД на НАП С., с което на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], ул.“Г “№ , представлявано от управителя Е. К. Т., е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв./петдесет хиляди лева/, във връзка с нарушение по чл. 176в, ал.1, т.3, вр. с чл.176в, ал.2 и ал.5 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд- Б в 14-дневен срок, считано от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЬДИЯ: