и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. М. А., с ЕГН [ЕГН] чрез адвокат Г. Ч., със съдебен адрес [населено място], против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес , [населено място],[жк], ул. „“ , представлявана от Директора Н. С. Н..

С исковата молба се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1662,00 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за целия процесен период – 16.12.2016г. – 16.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендира се присъждане на всички направени по делото разноски, включително адвокатски хонорар.

В исковата молба ищеца твърди, че през процесния период е полагал труд като старши пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ при РД „ПБЗН“ Б., която е на структурно подчинение към ГД „ПБЗН“ МВР С.. Сочи се, че съгласно ЗМВР ищецът е със статут на държавен служител.

Излага се, че отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент на чл.142, ал.2 от ЗМВР.

Поддържат се твърдения, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Сочи се, че съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Излага се, че по силата на чл.178, ал.1 т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени.

Твърди се, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, поради което приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187 ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Излага се, че намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Сочи се, че според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

Твърди се, че хронологията на издадените такива наредби е следната:

За периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Посочва се, че съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121 з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Излага се, че в следващите две наредби № 8121з- 592/25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143, в противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.

Излагат се твърдения, че за периода 06.12.2016г.- 06.12.2019г. ищецът е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа при режим дневна, нощна и два дни почивка. В този смисъл е полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Същият е положил общо 1800 /хиляда и осемстотин / часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2057/две хиляди и петдесет и седем/ часа. Твърди се, че преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 257 /двеста петдесет и седем / часа, който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен. Излага се, че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6,47 лв. /шест лева и четиридесет и седем стотинки/, т.е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 1662,00/хиляда шестстотин шестдесет и два / лв.

С разпореждане № 11934/16.12.2019 г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл.311, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 07.01.2020г. на К. И. Б., началник сектор.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от връчване на съобщението на 31.01.2020г. е депозиран писмен отговор по заявената искова молба.

В отговора е заявено, че ответника оспорва изцяло по основание и размер исковата претенция, като с изложени подробни доводи, че същата е неоснователна, като се иска отхвърлянето й и присъждане на направените разноски включително юрисконсултско възнаграждение.

Излага се в отговора, че следва да се прилага Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която е действала през процесния период и не е налице празнота в нормативната уредба.

Съгласно този нормативен акт се полага нощен труд във времето от 22.00 до 06.00 часа, следователно редовното работно време за нощния труд за ищеца е осем часа. В този смисъл той не е полагал извънреден труд, за който да му е дължимо допълнително трудово възнаграждение, а коефициентът за преизчисляване на дневен към нощен труд е равен на 1 (8:8), тъй като специалните норми предвиждат редовно работно време през нощта от 8 часа и изключват приложението на чл. 136 и чл. 140 от КТ. Излага се, че на ищеца е дължимо единствено възнаграждение на нощен труд, което е в размер на 0,25 ст. на час.

При условията на евентуалност при такова преизчисляване тези часове положен труд не се явяват извънредни, тъй като не са действително отработени и признаването им за такива води до осигурителни права и при пенсиониране, регламентирани в КСО.

Според ответника е неприложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и чл. 9 от същата, тъй като касае уредба на трудови правоотношение по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален, за което се излагат подробни правни съображения.

Твърди се, че в настоящия казус не е налице празнота в нормативната уредба, в ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за прилагане на КТ и НСОРЗ по аналогия, които да дерогират специалния закон.

Поддържа се, че аргумент за неприложимост на НСОРЗ е и разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, изрично предвиждаща делегация на министъра на вътрешните работи относно редът за организацията, разпределянето, отчитането на работното време на държавните служители към МВР чрез издадената от него наредба по тези въпроси - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., както и разпоредбите на чл.179 ал.З и ал.4 от ЗМВР, също предвиждащи делегация на м-ра на вътрешните работи относно определянето на условията, реда и размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд чрез издадените от него Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. и съответно Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017г. Т. е. не е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на НСОРЗ, на което се позова ищецът.

Сочи се още, че в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения в чл.9 ал.2 от НСОРЗ коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1.

Поддържа се още, че е необосновано искането за заплащане на възнаграждение за извънреден труд от преизчисляването на положения нощен труд с коефициент. Такова би се дължало само при твърдения и доказателства за полагане на труд извън установеното работно време. А в случая ищецът не е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна. Нито пък недопустимото преобразуване на нощните работни часове в дневни би могло да обоснове извод за осъществен труд над установеното работно време.

Поддържа се още, че когато е положен нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи (ДВ, бр.98 от 2017 г.)- х 0.25 лв на час. На второ място се сочи, че в чл. 176 от Закона за МВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях е и възнаграждението за извънреден труд.

Твърди се от ответника, че ЗМВР прави разграничение между извънреден и нощен труд, като последният изрично е посочен в чл. 179, ал. 1 от закона. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на министъра на вътрешните работи, докато допълнителните възнаграждения за извънреден труд са посочени в чл. 187, ал.6 от ЗМВР, като в ал. 5 изрично е посочено, че извънредният ТРУД, представлява работа, извън редовното работно време. И. труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно., което се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск или с възнаграждение за извънреден труд, в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В тази връзка се поддържа, че законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд в Заповед на министъра на вътрешните работи.

Сочи се, че в своята искова молба ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд, и не отчита, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и са посочени в различни нормативни актове.

Изложени са подробни съображения за неприложимост на НСОРЗ. Изтъква се още, че за държавните служители в МВР са предвидени и те получават определени допълнителни материални блага, включително и финансови. Допълнителните материални и нематериални блага, които държавните служители в МВР получават за разлика от работниците и служителите по трудови правоотношения по КТ и от държавните служители по ЗДСл., според ответникът изключват приложението на нормите на КТ по отношение на служителите по ЗМВР.

С оглед изложеното в отговора се прави искане за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е направено и възражение за прекомерност на разноските от ищеца за адвокатско възнаграждение.

По делото са приети писмени доказателства, допусната и назначена е съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която е прието по делото.

В съдебно заседание от 11.11.2022г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК, по молба от ищеца е допуснато изменение на размера на предявения иск като същия се счита предявен за сумата от 5001,00 лв. вместо първоначално заявения и поддържан размер от 1662,00 лв.

Анализът на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните за следните факти: а именно, че ищецът е служител в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението – Б.“ за процесния период и е полагал труд като „старши пожарникар“ в група ПГ и СД на РСПБЗН-Р. и РСПБЗН -Б. към РДПБЗН-Б..

Този факт се установява и от представената от ответника кадрова справка за ищеца.

От приетата по делото Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, издадена от Министъра на вътрешните работи, се установява, че е предвидено, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22:00 ч. и 6:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Заповед №8121з-791/28.10.2014г. е отменена със Заповед №8121з-1429/23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, в която също е предвидено, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.

Не е спорен още и фактът, че за исковия период ищецът е работел на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд.

Относимите към служебното правоотношение Протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 часа и 06:00 часа за процесния период, са изследвани от вещото лице.

От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /неоспорена от страните относно начина на изчисляване на труда, изчисленията и констатациите за положения труд и неговото остойностяване в съответствие с приложението или не на спорния коефициент/ се установява, че за процесния период ищецът е положил 190 броя нощни смени– 1516, 00 часа (превърнати в дневни часове – 1732, 79 часа). За положения нощен труд е получил допълнително заплащане от 0,25 лв. на час. Установява се, че ответникът не е извършвал приравняване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 към дневен труд и не е заплащал допълнителни възнаграждения за извънреден труд по платежни бележки. Изяснява се, че положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в часове с коефициент 1.143 и приравнен към дневен е 1732, 79 часа за процесния период. Разликата между отчетените заплатени часове и преизчислените такива е 216, 79 часа, които се явяват извънредни, тъй като ищецът за всеки отработен месец е отработил редовното си работно време, по което му са се заверявали трудовият стаж и трудовата книжка. Става ясно, че ищецът за горепосочения период е имал положен извънреден труд и труд в празнични дни, и по заповеди за мероприятия, които са били отчетени и заплатени от ответника по платежни бележки. Установява се от заключението, че сумата, която се получава от извършеното преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за процесния период (16.12.2016г. - 16.12.2019г.) е в размер на 1515, 36 лв., като няма данни да е заплатена от ответника на ищеца.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обосновано.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е процесуално допустим, доколкото се твърди, че работодателят не е заплатил на ищеца дължимото трудово възнаграждение за положен от него труд, който при преизчисляването на часовете нощен в дневен се получава неизплатен остатък.

По същество:

По делото няма спор по фактите, а именно, че за процесния период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като е работел и на сменен режим, отчитан сумарно на тримесечие и за част от периода и през нощта. Спор е налице по отношение на това дали има основание да се извърши преобразуване на положения от ищеца труд за процесния период в дневен със съответен коефициент 1.143 и дали при това преизчисляване е налице надвишаване на максимално определената от законодателя продължителност на положения труд за съответния период, за който се извършва отчитането на положения труд.

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/.

В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ се съдържа легална дефиниция за извънреден труд – това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. първо ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, а съгласно изр. трето на тази разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е предвидено работата извън редовното работно време до 280 часа годишно да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно чл. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание посочената законова делегация са приети Наредба №8121з-407/11.08.2014г. /отм.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. /отм.ДВ бр.59 от 29.07.2016г./. Двете наредби са отменени. Впоследствие е приета Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г., която е действащата нормативна уредба за процесния период. В нея е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г.

Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 06:00 ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната закрила включва действието на разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт /КТ/ и в частност на разпоредбата на чл.140 КТ, касаеща нощния труд, и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ като подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ. Съгласно чл. 140, ал. 2, пр. първо КТ за пълнолетните работници и служители /какъвто е и ищецът/ нощен е трудът, който се полага от 22:00 и 06:00 ч., а съгласно ал. 1, изр. второ на тази законова норма нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа, съгласно чл. 136, ал. 3 КТ/ и нощното /7 часа, съгласно чл.140, ал. 1, изр. второ КТ/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В този смисъл е Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. №1144/2018г., IV г.о. на ВКС, което е мотивирано с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС, както и със задължителните разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото ТР е прието, че служителите в МВР, назначени по служебно правоотношение са държавни служители по смисъла на ЗДСл, поради което ЗДСл намира субсидиарно приложение, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения, за които се прилага регламентацията по КТ. Разпоредбата на чл. 67, ал.3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.

От изложените по-горе съображения следва, че и по отношение на служителите в МВР, полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това става с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период /Решение №14 от 27.03.2012г. по гр.д.№ 405/2011г. на ВКС, IV г.о.; Решение №103/27.07.2012г. по гр.д.№299/2011г. на ВКС, IV г.о./.

Ето защо предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание. В случая извънреден се получава този труд, който след преизчисляването надвишава максимално установения за съответния период на отчитане. Също така, няма основание за една категории работници и служители, работещи през нощта, да се преизчислява труда от нощен в дневен, а по отношение на друга, това да не се извършва. Такъв подход е незаконосъобразен и от гледна точка на основните права, защитени от международните актове, по които България е страна и я обвързват по силата на непосредственото действие на Конституцията /чл.48, ал.5 вр. с чл.6, ал.1 и 2/, а от друга страна се създава неоправдано от гл.т. на правото неравностойно третиране без наличие на обективно нормативно и/или фактическо основание за това /чл.14 от КЗПЧ и Протокол № 12 от нея/.

Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получават от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащане на допълнителни възнаграждения, каквато е и практиката на ВКС. В тази връзка е без значение твърдението на ответника и представените в тази връзка Заповеди, че на ищеца е заплатено допълнително заплащане по 0.25 лв. на час. Законодателят е възприел две линии, по които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд – 1 заплащане на часовете положен нощен труд в увеличен размер и 2 допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд / решение № 14/27.03.2012 г. по гр. дело № 405/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о. /. В цитираното решение е прието, че няма значение, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Посочената методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане нормата фактически положен труд. Разпоредбите на чл. 8 от НСОРЗ и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд - 0, 25 лв. /час. Този подход на законодателя за това допълнително заплащане на нощния труд е оправдан с оглед на по големия разход на умствена и физическа енергия при престиране на работна сила в необичайно за биологичния ритъм на човека време от денонощието /в този смисъл решение № 14/27.03.2012 г. по гр. дело № 405/2011 г. на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Получените над определената норма часове за отчетния период /след превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ/, са извънреден труд, за който се дължи допълнително възнаграждение, наред с това за нощен труд.

Доколкото по делото е безспорно установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително възнаграждение за заработените часове през нощта, но положените реално часове нощен труд не са били увеличени със съответния коефициент и за така увеличените часове не е било заплатено възнаграждение, не може да се приеме, че ответникът е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищцата за положения от нея труд. Целта на чл. 9 от НСОРЗ е именно нощното работно време да се заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно време поради спецификата на нощния труд, като по - неблагоприятен за работника спрямо дневния, за което са предвидени редица други компенсации.

За пълнота на изложението следва да се изтъкне следното:

Производството по делото е било спряно до приключване на спор пред С., счетен за преюдициален. По преюдициалния спор е постановено Решението на Съда на ЕС от 24 февруари 2022 г. по дело С-262/2020 г.

С решението С. се е произнесъл по въпросите така както е бил сезиран, но в мотивите на същото се съдържат принципни постановки и положения, които указват на националната юрисдикция какви проверки да извърши и въз основа на какви принципи да се ръководи, за да извърши преценка на въпроса по съществото на делото. В тази връзка С. е отговорил в решението, че няма как да отговори по съществото на спора, а само да укаже основните базисни понятия и принципи, които да вземе предвид националния съд.

Анализът на мотивите на решението сочи на следните много важни извода:

Посочено е, че в съображения 7 и 8 от ДИРЕКТИВА 2003/88/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време изрично се подчертава неблагоприятното въздействие върху човешкия организъм на нощният труд. Така в Съображение 7 от Директивата се сочи, че изследванията показват, че човешкото тяло е по-чувствително през нощта към смущения в околната среда, както и към някои тежки форми на организация на работата, и че дългите периоди на нощен труд могат да са вредни за здравето на работниците и да застрашат безопасността на работното място. В Съображение 8 от Директивата се изтъква, че е необходимо е да се ограничи продължителността на нощния труд, включително на извънредния труд. В съображения 8 и 10 от Директивата се подчертават потенциално вредните последици от нощния труд и необходимостта да се ограничи неговата продължителност, за да се гарантира по-високо равнище на опазване на безопасността и здравето на работниците. В тази връзка в т. 48 от Решението си по дело С-262/2020 г., Съдът на ЕС изтъква, че предвиденото в член 12, буква а) от Директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд, и работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита, оставя известна свобода на преценка на държавите членки по въпроса какви подходящи мерки да приложат. С оглед на това в т. 51 от Решението си по дело С-262/2020 г. Съдът на ЕС изрично подчертава, че това задължение на държавите-членки трябва да се изпълнява така, че да се постигнат защитните цели, определени от самата директива. По- конкретно, когато определят необходимото равнище на защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите членки трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на безопасността и здравето на работниците. Поради това държавите-членки трябва да следят в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да се съобрази естеството на нощния труд. В т. 53 от Решението си по дело С-262/2020 г., Съдът на ЕС сочи, че като се има предвид по-голямата тежест на нощния труд в сравнение с труда през деня, намаляването на нормалната продължителност на нощния спрямо тази на дневния труд може да е подходящо решение за гарантирането на защитата на здравето и безопасността на съответните работници, макар и това да не е единственото възможно решение. В тази връзка в т. 54 от Решението си, Съдът на ЕС припомня, че съгласно съображение б от Директива 2003/88 следва да се отчитат принципите на М. (Международната организация на труда) за организацията на работното време, включително онези, които се отнасят за нощния труд, като съгласно член 8 от Конвенция № 171 на М. компенсациите за полагащите нощен труд работници под формата на продължителност на работното време, заплащане или сходни придобивки трябва да са съобразени с естеството на нощния труд. Ето защо в т. 55 от Решението си, Съдът на ЕС прави извод, че макар член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88 да не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата па продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Именно разглеждания в настоящото производство механизъм на преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като извънреден е такава мярка за защита под формата на заплащане, която позволява да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд в изпълнение на предвиденото в член 12, буква а) от Директивата задължение държавите-членки да предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд, и работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита.

В тази връзка е неоснователна поддържана от ответника теза, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, са предвидени редица други компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд по неговата продължителност-до 280 часа за година по чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР и др. Тези компенсаторни механизми обаче са дължими на посочените правни основания, предвидени за тази категория служители и са напълно различни от правното основание на процесната претенция. Те се ползват всички служители на МВР, а не само тези, полагащи нощен труд, като за последните не са предвидени други мерки за закрила по смисъла на Директивата съгласно горепосоченото решение на С.. А следва да се посочи също така, че в т. 76 от решението на С. е изложено, че аргументът за липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове в дневни, обяснен със съображения от правен и икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разликата в третирането.

Това се потвърждава и от Решението на Съда на ЕС, който многократно в т. 51, 54 и 55 от Решението си подчертава, че макар намаляването на нормалната продължителност на нощния спрямо тази на дневния труд, да не е единственото възможно решение за гарантирането на защитата на здравето и безопасността на полагащите нощен труд работници предвид по-голямата тежест на нощния труд в сравнение с труда през деня, то при всички случаи в полза на полагащите нощен труд работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки. И това е първият важен момент в Решението по дело С-262/2020 г. на Съда на ЕС с оглед на разрешаването на разглеждания спор по главното производство пред националната юрисдикция.

В тази връзка следва да се счете за неоснователно и твърдението на ответника, че тъй като за нощния труд било заплатено допълнително възнаграждение от 0.25 лв. на час в съответствие с разпоредбите на Заповед № 8121 з-791 от 28.10.2014 г. и Заповед № 81213-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, то не следвало да се прави преизчисление и преобразуване на нощния труд в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на заплащането. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В този смисъл е и Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. дело № 405/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о. Трудовото законодателство дава право на работещите да получават от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Това са две различни основания за заплащане на допълнителни възнаграждения, каквато е и практиката на ВКС.

Вторият важен момент в Решението на Съда на ЕС са насоките, които Съдът на ЕС дава в Решението си относно тълкуването и прилагането на принципа на равно третиране във връзка разглеждания спор по главното производство пред националната юрисдикция. Член 20 от ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2016/С 202/02) гласи, че ,, всички хора са равни пред закона“.

В т. 58 от Решението си, както и многократно в постоянната си съдебна практика, Съдът на ЕС е постановил, че принципът на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Х., представлява общ принцип на правото на Съюза, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответната правна уредба и е съразмерна на тази цел. Следва да се обърне внимание, че в същата тази т. 58 от Решението си, Съдът на ЕС препраща към т. 55 и следващите от Решение от 9 март 2017 г., дело С-406/15, със страни П. М. срещу Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и след приватизационен контрол (преюдициалното запитване е отправено от ВАС), в което решение подробно се разглежда нарушаването на принципа на равно третиране в контекста на главното производство пред националния съд, което касае предоставянето на специфична закрила при уволнение на лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение и липсата на такава закрила за държавните служители с увреждания). В тази връзка в т. 65 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС отбелязва, че разликата в третирането, основана на характера на правоотношението — същинско служебно правоотношение или договорно правоотношение, по принцип може да се подлага на преценка от гледна точка на принципа на равно третиране, който представлява общ принцип на правото на Съюза и понастоящем е закрепен в членове 20 и 21 от Х.. С оглед на това в т. 67 от Решението си, Съдът на ЕС най-напред уточнява, че що се отнася до изискването разглежданите положения да са сходни, за да се определи дали е налице нарушение на принципа на равно третиране, сходството между положенията трябва да се преценява специфично и конкретно по отношение на всички характеризиращи ги елементи, с оглед по-специално на предмета и целта на националната правна уредба, която установява съответното различие, както евентуално и на принципите и целите в областта, към която се отнася тази национална правна уредба. В тази връзка съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС се изисква разглежданите положения да бъдат не идентични, а само сравними, и от друга страна, че тази сравнимост трябва да се анализира конкретно с оглед на предмета и целта на националната правна уредба, която установява разглежданото различие - в този смисъл е т. 57 и цитираната съдебна практика от Решение от 9 март 2017 г., дело С-406/15, по делото П. М. срещу Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и след приватизационен контрол. С оглед на гореизложеното в спора по главното производство пред националния съд е изпълнено изискването за сходство на разглежданите положения и че е налице разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел на съответната правна уредба и не е съразмерна на тази цел, поради следните съображения:

На първо място, относно изискването да се установят релевантните категории работници и да се определи дали е изпълнено изискването за сходство на разглежданите положения - видно от принципните разяснения, съдържащи се в мотивите към т.23 от Тълкувателно решение №6/06.1 1.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон - ЗДСл намира субсидиарно приложение спрямо тях - обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения, за които се прилага регламентацията по КТ. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на § 1 а от ДР на отменения ЗМВР, отм. ДВ, бр.88/2010г./, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т. 1 - 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Възприемането на становището, че спрямо държавните служители на МВР не са приложими разпоредбите на НСОРЗ означава същите да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, работещи по трудово и служебно правоотношение, чиито правоотношения се регулират от ЗДСл, Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В подкрепа на този извод и е Решение №311/08.01.2019г. по гр.д.№1144/2018г. на ВКС, в което е даден отговор на въпроса: „Намират ли субсидиарно приложение разпоредбите на чл.67, ал.7, т. 1 и т.З от ЗДСл за заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните празници на държавните служители в системата на МВР при действието на ЗМВР от 2006г. (отм.)?“. В цитираното решение е посочено, че възприемането на обратното разрешение на поставения материалноправен въпрос би довело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните празници в течение на един продължителен период от време (01.01.2011 г. - 30.06.2014г.), което би ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл.261 и чл.264 от КТ. Решението е мотивирано с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС, както и с разясненията, съдържащи се в цитираното по-горе Тълкувателно решение №6/06.11.201 Зг. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Разрешението, според което държавните служители в МВР не следва да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от работещите по трудово или служебно правоотношение по КТ и ЗДСл, съответства и на чл.7 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, който е въвел като задължение за държавите - страни по него, сред които е и Република България, да гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд. В допълнение Конституцията на Р. България гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както спрямо останалите държавни служители, за които се прилага ЗДСл. В този смисъл е Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. №1144/2018г., IV г.о. на ВКС, което е мотивирано с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС.

На второ място относно обосноваността на разликата в третирането в т. 73 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС припомня, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в третирането е обоснована, когато се обосновава на обективен и разумен критерий, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и в съразмерна на тази цел.

В точки от т. 74 - до т. 78 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС посочва някои от аргументите, изтъкнати в главното производство, за непредоставянето на държавните служители в МВР на възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. Изрично се изтъква в решението в т.74, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от равен и икономически порядък, но в т.78 е посочено, че правото на Съюза не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството и обхвата на мерките, които смятат да предприемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.

Така в т. 74 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС сочи, че от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121 з-592 и № 8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък. В т. 75 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС сочи, че съгласно член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. А в т. 76 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС подчертава, че подобен аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането. В т. 77 и т. 78 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС подчертава, че аргументът, че запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало значителни допълнителни финансови средства също не може да се приеме, тъй като такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В тази връзка в т. 78 от Решението си по дело С-262/2020, Съдът на ЕС изрично подчертава, че всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.

В тази връзка, целта на националната правна уредба касаеща разглеждания в настоящото производство механизъм на преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 и изплащането му като извънреден, е да въведе мярка за защита под формата на заплащане, която позволява да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд, в изпълнение на предвиденото в член 12, буква а) от Директивата задължение държавите-членки да предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд, и работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита. Следователно целта на разглежданата национална правна уредба е да предостави закрила на работник или служител не с оглед на правната връзка, от която е възникнало неговото правоотношение - трудово или служебно правоотношение, а с оглед да се компенсира особената тежест на полагания от работниците или служителите нощен труд, което пряко кореспондира на изпълнението на задължението на държавите-членки по член 12, буква а) от Директивата да предприемат необходимите мерки, така че полагащите нощен труд работници или служители да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита. При това положение става ясно, че различието, което такава правна уредба провежда между лицата полагащи нощен труд, работещи по трудово правоотношение, и държавните служители на МВР, полагащи нощен труд, не е адекватно в светлината на преследваната от тази правна уредба цел, още повече че и двете категории лица могат да бъдат назначени на работа в същата администрация, тъй като в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение. В този смисъл е и т. 60 и т.61 от Решение от 9 март 2017 г., дело С-406/15, със страни П. М. срещу Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация.

С оглед на изложеното, неприлагането на правна уредба касаеща механизъма на преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент Е143 и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите на МВР представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на правото на Съюза, и до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа на равно третиране може да се гарантира единствено, ако на категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория (В този смисъл са Решение от 9 март 2017 г., по дело С-406/15, т. 66; Решение от 26 януари 1999 г., по дело С-18/95, т. 57, Решение от 22 юни 201 1 г., по дело С-399/09, т. 51 и Решение от 28 януари 2015 г., дело С-417/13, т. 46 и др.). По този начин лицата в по-неблагоприятно положение трябва да бъдат поставени в същото положение като лицата, които се ползват от съответната привилегия (в този смисъл е и Решение от 11 април 2013 г., по дело С-401/11, т. 35).

Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на ЕС в тази хипотеза националният съд е длъжен да не прилага дискриминационната национална разпоредба, без да е необходимо да иска или да изчаква нейната предварителна отмяна от законодателя и да приложи по отношение на групата лица, които се намират в неравностойно положение, същия режим като този, от който се ползват лицата от другата категория (В този смисъл са Решение от 12 декември 2002 г., по дело С-442/00, т. 43; Решение от 7 септември 2006 г., по дело С-81/05, т. 46 и Решение от 21 юни 2007 г., по дело С-231/06—С-233/06, т. 39 и др.).

Липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и в наредбите по прилагането му, която да предвижда преизчисляването на положения нощен труд в дневен през процесния период, не може да бъде в ущърб на съответните служители в МВР. С цел избягване поставянето на служителите на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на несправедлив резултат, в случая субсидиарно приложение следва да намери чл.9, ал.2 от НСОРЗ. НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в другите специални подзаконови нормативни актове издадени по приложение на ЗДСл или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и реда за получаването им. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.

Факт е, че такава правна възможност, за преобразуване на нощния труд в дневен спрямо служителите от публичния сектор в системата на МВР, работещи на смени и през нощта, е съществувала до 2014г., но впоследствие е отпаднала без законодателят да е дал разумен и обективен аргумент, критерии, поради какви съображения тази правна възможност след като е съществувала е отпаднала след 2014г. и който да е свързан с постигане на допустима и установена законна цел и която да е съразмерна с тази цел. Законодателят не е посочил разумни и обективни аргументи какво в съответните обществени отношения в тази област е довело до необходимост от преуреждането им в оспорвания от ищеца смисъл, като на практика се е стигнало до неравенство в третирането на полагащи нощен труд в частния и респ.публичния сектор, а в самия публичен сектор е налице неравенство в третирането по отношение на служители, работещи на смени и полагащи труд през нощта в системата на МВР и такива извън тази система, но полагащи нощен труд, без за това да е установен разумен и обективен критерии, преследващ съразмерна цел.

По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че за периода от 16.12.2016г. - 16.12.2019г. ищецът е положил нощен труд от 1516, 00 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневното работно време възлизат на 1732, 79 часа, като разликата от 216, 79 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези часове в размер на 1515, 36 лв. не е начислена, съответно - не е изплатена на ищеца. Тази сума представлява възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1.143 равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. От дължимото допълнително възнаграждение за положен нощен труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143. Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата от 1515, 36 лв., над който размер искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Главното вземане следва да се присъди, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до изплащането.

По разноските и дължимите държавни такси:

При този изход от делото (частична основателност на предявения иск за главница) и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено както от ищеца, така и от ответника. Ищецът не е представил доказателства за сторени разноски, доколкото в представеното пълномощно липсва уговорен и заплатен размер на адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част на предявеният искове в размер на 69, 70 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – [населено място] държавната такса, дължима във връзка с частичното уважаване на ищцовите претенции в размер на 60, 61 лв., както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице изготвило експертно заключение в размер на 106, 05 лв. също съобразно уважената част от иска или сума в общ размер от 166, 66 лв.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – [населено място], Гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" МВР , с адрес: [населено място], [жк], ул. „“ , ЕИК[ЕИК], представлявана от директора Н. С. Н. да заплати на Д. М. А., с ЕГН [ЕГН] чрез адвокат Г. Ч., със съдебен адрес [населено място], , сумата от 1515, 36 лв. /хиляда петстотин и петнадесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 16.12.2016г. – 16.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2019г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА НАД УВАЖЕНИЯ размер до предявения от 5001,00 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН;

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищецът Д. М. А., с ЕГН [ЕГН] чрез адвокат Г. Ч., със съдебен адрес [населено място], да заплати на ответника Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес: [населено място], [жк], ул. „“ , представлявана от директора Н. С. Н. сумата от 69, 70 лв. /шестдесет и девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени разноски, съобразно отхвърлената част от предявения иск.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с адрес: [населено място], [жк], ул. „“ , представлявана от директора Н. С. Н., да заплати по сметка на Районен съд – [населено място] сумата от 166, 66 лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса, дължима за производството по делото и разноски за изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба чрез Районен съд-Благоевград пред Окръжен съд- [населено място], в двуседмичен срок, считано от посочения на страните от съда по реда на чл.315, ал.2 от ГПК ден за обявяването му – 25.11.2022г.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: