Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район М., [улица], бл. Б. М., Б. ц., представлявано от законните представители К. С. С. и Я. Б., гражданин на Република Ч., срещу ответника С. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място],[жк], ет. 2.
В исковата си молба ищецът сочи, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма]. Твърди, че е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. В това си качество е доставял на ответницата за електроснабден имот, находящ се в Б., [улица], вх. , ет. , aп. , с ИТН ел. енергия за периода от 26.10.2017 г. до 22.02.2018г., за което са издадени фактури както следва: Фактура No[ЕИК] от 28.02.2018г. на стойност 169.46 лева за периода 24.01.2018 - 22.02.2018г. ; Фактура No[ЕИК] от 30.11.2017г. на стойност 293.84 лева за периода 26.10.2017 - 24.11.2017г.; Фактура No[ЕИК] от 31.12.2017г. на стойност 390.17 лева за периода 25.11.2017 - 23.12.2017г.; Фактура No[ЕИК] от 31.01.2018г. на стойност 447.19 лева за периода 24.12.2017 - 23.01.2018г.
Сочи се, че сумите по фактурите не са заплатени от страна на задълженото лице, в предвидените срокове за това, като самото плащане е следвало са стане в десетдневен срок след издаването им, след което е налице забава.
Ищецът сочи, че е депозирал заявление по чл. 410 ГПК, образувано е ч.гр.д № 882/2018г. по описа на Районен съд- Бл., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 от ГПК. До заявителя от страна на заповедния съд са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск и такъв е предявен.
С оглед на това се прави искане да се признае за установено, че С. Г. Б., дължи на [фирма] следните суми: Сумата от 1300.66 лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 26.10.2017 г. до 22.02.2018г..; Сумата от 18.17 лева - законна лихва за забава, считано от 29.12.2017 г. до 29.03.2018г.; Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното ѝ заплащане
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
В предвидения законов срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, чрез назначения му особен представител – адв. Е. Б.. Предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер. Сочи се, че в исковата молба липсват твърдения за това дали ответницата е собственик, респ. ползвател на електроснабдения имот, както и липсвали доказателства в тази насока, вкл. и за това, че именно тя е консумирала фактурираната на нейно име електрическа енергия.
В о.с.з ищцовото дружество, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител.
Ответникът, призован чрез адв. Е. Б. – назначена за особен представител на ответника, не се явява, представлява се от адв. Б.. Прави се искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3384/10.04.2018г., постановена по ч.гр.д. № 882/2018г. по описа на Районен съд-Бл., с която е разпоредено длъжникът С. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], ет. да заплати на кредитора [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район М., [улица], бл. Б. М., Б. ц., представлявано от законните представители К. С. С. и Я. Б., гражданин на Република Ч., следните суми: сумата от 1300.66 /хиляда и триста лева и шестдесет и шест стотинки/ лева главница, дължима на основание неизпълнено парично задължение по доставена от кредитора [фирма] на длъжника С. Г. Б. електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 1, с клиентски номер , за период: 26.10.2017г. – 22.02.2018г., по издадени фактури №[ЕИК] от 28.02.2018г.; №[ЕИК] от 30.11.2017г.; №[ЕИК] от 31.12.2017г. и №[ЕИК] от 31.01.2018г.; сумата от 18.17 /осемнадесет лева и седемнадесет стотинки/ лева, лихва за периода: 29.12.2017г. – 29.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 10.04.2018г. до окончателното изплащане на дължимото, както и направените по заповедното производство разноски от: сумата от 26.38 /двадесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ лева заплатена държавна такса и сумата от 62. 00 /шестдесет и два лева/ адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В указания двуседмичен срок длъжникът /ответникът/ не се е явил, за да получи книжата си. Предвид на това и на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на заявителя – ищец, да депозира искова молба за установяване дължимостта на вземанията и такава е предявена в едномесечен срок, която искова молба е предмет на настоящото производство.
Видно от представено копие на Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. ищецът [фирма] е доставчик на електрическа енергия на обособената територия.
Видно от справка от АВ по партида на лице ответницата притежава недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], ул. „К. М.“ № , вх. , ет., ап. . През 2012г. ответницата е подала до ищеца заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди за посочения апартамент, както и декларация, че е собственик на имота.
По делото са приети като доказателства фактури, издадени от ищцовото дружество за консумираната електрическа енергия за електроснабден обект с клиентски номер , с адрес: [населено място], ул. „К. М.“ , вх. , ет., ап. за исковия период, както следва: Фактура No[ЕИК] от 28.02.2018г. на стойност 169.46 лева за периода 24.01.2018 - 22.02.2018г. ; Фактура No[ЕИК] от 30.11.2017г. на стойност 293.84 лева за периода 26.10.2017 - 24.11.2017г.; Фактура No[ЕИК] от 31.12.2017г. на стойност 390.17 лева за периода 25.11.2017 - 23.12.2017г.; Фактура No[ЕИК] от 31.01.2018г. на стойност 447.19 лева за периода 24.12.2017 - 23.01.2018г.
По делото са представени и други писмени доказателства, видно от които ответницата е отправяла писмени искания до ищеца за разсрочване на задълженията и за заплащане на консумирана ел. енергия за процесния имот, които обаче не касаят процесния период, а са преди него.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице сочи, че счетоводството на ищеца е водено редовно, общата сума по процесните четири фактури е 1 300,66 лева, за която няма данни за налични плащания. Вещото лице сочи, че в счетоводството на ищеца има открита партида към ответницата, като издаваните фактури се отразяват по клиентски номер 310202160878, с абонатен номер [ЕГН]. Има данни за извършвани предишни плащания за задължения извън процесния период, като последното отразено плащане е от дата 03.01.2018 г. На последно място вещото лице сочи какъв е размерът на дължимата лихва за забава по всяка една фактура за периода от настъпване на изискуемостта до датата на издаване на справката за възникнали задължения - 29.03.2018г и какъв е общият размер на законната лихва за целия период, а именно 18.17 лева.
Съдът кредитира изготвеното заключение като пълно, ясно и обосновано, като не възникват съмнения за неговата правилност. Същото не е оспорено от особения представител на ответната страна.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявените установителни искове – един главен и един акцесорен, са процесуално допустими, доколкото исковата молба е депозирана в законоустановения едномесечен срок, за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземанията по издадената заповед, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК.
Исковете имат за предмет установяване на вземанията на ищеца, при което в негова тежест е да установи основанието, от което те произтичат, както и конкретните размери на претенциите си.
По делото се установи, че ищцовото дружество и ответницата са се намирали в облигационни правоотношения по повод продажба на ел. енергия за имот, находящ се в [населено място], ул. „К. М.“ № , вх. , ет., ап. /вж. заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди, подписано от ответната страна и адресирано до ищеца/. Тези отношения се регулират от Общите условия /ОУ/ на договорите за продажба на ел. енергия на [фирма], които са общоизвестни и съгл. чл. 98а от ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл. 13 от ОУ потребителят на електроенергия се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта ел. енергия в срокове и по начин, определени в ОУ.
В конкретния случай задължението на потребителя е индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в следните четири броя фактури: Фактура №[ЕИК] от 28.02.2018г. на стойност 169.46 лева за периода 24.01.2018 - 22.02.2018г.; Фактура №[ЕИК] от 30.11.2017г. на стойност 293.84 лева за периода 26.10.2017 - 24.11.2017г.; Фактура №[ЕИК] от 31.12.2017г. на стойност 390.17 лева за периода 25.11.2017 - 23.12.2017г.; Фактура №[ЕИК] от 31.01.2018г. на стойност 447.19 лева за периода 24.12.2017 - 23.01.2018г. Видно от заключението на вещото лице в счетоводството на ищеца [фирма] има открита партида към ответницата, като издаваните фактури се отразяват по клиентски номер 310202160878, с абонатен номер [ЕГН]. Задълженията по посочените по-горе фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 от ОУ потребителят разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана ел.енергия, след който период от време вземането става ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този период от време и годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Съгласно заключението на вещото лице сумите по процесните четири броя фактури не са заплатени, като единствено има данни за предходни плащания. След като ответната страна не е изпълнила основното си задължение – да заплаща консумирала ел. енергия по начин и срокове, посочени в ОУ, следва, че същата дължи заплащането на консумираната ел. енергия в общ размер на 1 300,66 лева, ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е съда – 10.04.2018г., до окончателното ѝ заплащане, за която сума предявеният установителен иск следва да се уважи в пълен размер.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответницата, че по делото липсвали данни, че именно С. Б. е собственик на процесния имот, до който е доставяна ел. енергия. По делото от страна на ищеца са ангажирани безспорни писмени доказателства, от които се установява, че собственик на имота е именно ответницата и не е налице промяна в посоченото обстоятелство. Отделно от това дори и да е налице промяна на собствеността респ. ако някой друг е ползвал имота /и в този смисъл да е консумирал ел. енергия/ съгласно ОУ – чл. 13, т.5, ответницата е била длъжна в 30 дневен срок да уведоми продавача /ищеца/ за промяната. По делото обаче липсват такива данни. Ето защо заплащането на цената на консумираната ел. енергия се дължи именно от ответната страна по спора.
Ирелевантно е възражението, че консумираната ел. енергия е недължима поради това, че ответницата се намира в чужбина и в този смисъл не би могла да консумира начислената ѝ ел. енергия. По делото липсват категорично доказателства за това от кога ответницата е в чужбина, както и дали това е било така към процесния период - 26.10.2017г. - 22.02.2018г. Ето защо няма как да се приеме за доказано обстоятелството, че за процесния период, за който се претендира заплащане на ел. енергия, ответницата е била в чужбина и в този смисъл не е имало как да бъде изразходвана отчетената ел. енергия.
Претенцията за лихви за забава също е основателна и доказана в размера на претендираната сума от 18,17 лв., изчислена за периода 29.12.2017г. -29.03.2018г. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и същият дължи обезщетение, съобразно чл. 86 от ЗЗД. В този смисъл искът следва да се уважи за предявения размер, който съвпада и с изчисленията на вещото лице.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 [населено място], 18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съобразно посоченото тълкувателно решение съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.
С оглед посоченото тълкувателно решение и изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ще следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на общо 640,97 лв. /75,65 лв. – ДТ за предявяване на исковете, 322,32 лв. – възнаграждение за особен представител, 150 лв. възнаграждение за вещото лице и 93 лв. адвокатско възнаграждение) и разноски за заповедното производство в размер на 88,38 лв. (26,38 лв. – ДТ по заповедното производство и 62 лв. адвокатско възнаграждение).
В полза на ответната страна по спора разноски не следва да се присъждат, доколкото такива не са направени.
Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на С. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], ет. , че дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район М., [улица], бл. Б. М., Б , представлявано от законните представители К. С. С. и Я. Б., гражданин на Република Ч. следните суми: сумата от 1300,66 лв. (хиляда и триста лева и шестдесет и шест стотинки) – представляваща главница, дължима на основание неизпълнено парично задължение по доставена електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], ул. „К. М.“ № , вх. , ет. , ап. , с клиентски номер , за периода 26.10.2017г. – 22.02.2018г., по издадени фактури, както следва: №[ЕИК] от 28.02.2018г.; №[ЕИК] от 30.11.2017г.; №[ЕИК] от 31.12.2017г. и №[ЕИК] от 31.01.2018г. и сумата от 18.17 лв. (осемнадесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща, законна лихва за забава за периода 29.12.2017г. – 29.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 10.04.2018г., до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 882/2018 г. по описа на Районен съд-Бл.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], ет. , да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район М., [улица], бл. Б. М., Б. ц., представлявано от законните представители К. С. С. и Я. Б., гражданин на Република Ч., разноски за заповедното производство в размер на общо 88,38 лв. (осемдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), както и разноски за исковото производство в размер на общо 640,97 лв. (шестстотин и четиридесет лева и деветдесет и седем стотинки).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред Окръжен съд Бл.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: