Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Ц, с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Ю. З против Наказателно постановление (НП) № г. на И.Д. Началник ОО „АА“ - Б., с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.91в т.2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.104 ал.7 пр.2 от Закона за автомобилните превози е наложено администтративно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че в НП не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и не са посочени доказателствата, които го потвърждават. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат Г., който ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество.
Административно-наказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, с нарочно писмо ангажира доказателства и взема становище по същество на спора, като намира обжалваното наказателно постановление за съобразено с материалните и процесуални права и предлагат на съда да го потвърди.
Районна прокуратура-Б. надлежно призовани не ангажират становище по делото и процесуален представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безпротиворечив начин, че на 24.10.2018 г., около 13.30 ч., в сградата на наказващият орган в Б., бул.“С, е извършена комплексна проверка на превозвача [фирма], притежаващо Лиценз на ЕО № 19623 за международен автомобилен превоз на товари. Проверката е осъществена от служители на ОО “АА“, Б. - инспекторите М. и Ч., като за нея дружеството-жалбоподател е било предварително уведомено с Известие /Писмо/ № 12-00-00-469/103/15.10.2018 г., получено от упълномощено от дружеството лице – А. Т. на 16.10.2018 г., с което са изискани за представяне множество документи, касаещи превозвача и ППС на дружеството, подробно описани в известието. За извършената комплексна проверка е изготвен констативен протокол от свидетелите М. и Ч. от 25.10.2018 г., в който са приели, че процесното дружество е извършило нарушение като превозвач, като не е съхранило информацията от дигиталните тахографи на МПС с рег. [рег.номер на МПС] и МПС с рег. [рег.номер на МПС] , както и от картите на водачите А. Д., М. Д., П. П. и Н. Ч. за периода от 27.07.2018 г. /от издаване на лиценза/ до момента на проверката 24.10.2018 г., каквато е длъжен да съхранява най-малко една година след тяхното приключване и да представя на при проверка от контролните органи. За извършената проверка е съставен и Констативния протокол за извършена комплексна проверка рег. № 30-19-955 от 25.10.2018 г. Въз основа на направените при проверката констатации, свидетелят М. в присъствието на свидетеля Ч. е упълномощено от дружеството лице – А. А., на 24.10.2018 г. съставил на дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 254540 от 24.10.2018 г., като квалифицирал установеното нарушение по чл.91в т.2 от ЗАвП. Акта е връчен лично и срещу подпис на упълномощеното лице Антовия А.. Въз основа на този акт, на 23.11.2018 г. И.Д.Началникът на ОО „АА“ - Б. издал и обжалваното НП № 21-0001330, с което за описаното административно нарушение по чл.91в т.2 от ЗАвП, на основание чл.104 ал.7 пр.2 от ЗАвП наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 5000 лева. НП е връчено лично и срещу подпис на законният представител на дружеството Ю. Зиммерман на 28.11.2018 г., като в законоустановения срок, на 06.12.2018 г. постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
По делото е приложено заявление, с което е представен пред ОО „АА“ диск, съдържащ информация от дигиталните тахографи на МПС с рег. [рег.номер на МПС] и Е6805КС, както и от картите на водачите А. Д., М. Д., П. П. и Н. Ч..
При разпита на двамата свидетеля Ч. същият твърд, че констатирал описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база комплексна проверка и документи, които проверили за дейността и извършваните превози на товари на дружеството-жалбоподател в процесният период.
Приложена и приета, като доказателство по делото е и Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г., с която се удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП.
При така направените фактически констатации, съдът счита от правна страна, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството-жалбоподател за вмененото му административно нарушение по чл.91в т.2 от Закона за автомобилните превози.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представиха 2 бр. заповеди за делегирани правомощия на процесният издател. Спазени са и сроковете на чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и за съставяне на НП. При изготвянето на тези два акта обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които са засегнали и нарушили в значима степен правото на защита на жалбоподателя.
За такова нарушение на първо място съдът намира констатацията, че както в НП, така и в АУАН, липсва достатъчно ясно и пълно фактическо описание на начина на извършване на твърдяното нарушение, както и за датата на извършване на нарушението, тъй като и в цитираните два документа на практика въобще не е посочено кога е следвало да се представят цитираните писмени документи от процесният превозвач на извършващите комплексната му проверка, за да може да се разбере, към коя дата е проявил бездействие, квалифицирано като административно нарушение в този казус. На следващо място, в НП и АУАН е отразено, че вмененото на жалбоподателя нарушение се изразявало в това, че проверката, при която е установено твърдяното неправомерно бездействие на жалбоподателя, е извършена на 24.10.2018 г. в офиса на санкциониращият орган в Б., а като мотивиращ документ издаването на НП е посочен процесният АУАН. В НП и АУАН обаче въобще липсва отразяване и фактическо пояснение относно описание на извършването на процесното неправомерно бездействие от фактическа страна, квалифицирано като административно нарушение, а именно: кога и как жалбоподателят е бил известен за необходимостта от представяне на посочените в НП и акта документи и информация, както и за срока, в който е следвало да ги представи на проверяващите лица. Липсва конкретика относно датата или периода на деянието, като е посочено само, че не съхранява информация от дигитални тахографи на две МПС и от картите на четирима водачи. Така констатираната липса на елемент от фактическия състав на нарушение препятства възможността да се фиксира моментът, от който следва да се приеме, че бездействието на превозвача има правно значение, както и липсва обект (същият е неконкретен и неточно описан), към който е проявено това бездействие. Този пропуск е особено съществен и се явява самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт. Изпълнението на задължението, произтичащо от нормата на чл.91в т.2 от ЗАвП задължително предполага, както конкретизация на момента, към който е било дължимо задължението на лицето, а така също и конкретизация на обекта към който това задължение се отнася. Последното е видно и от текста на санкционната норма на чл.104 ал.7 от ЗАвП. Констатации в тази насока, обаче, не са намерили обективно отражение, както в констативносъобразителната част на АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Тази фактическа неяснота касателно описването начина на извършване на вмененото на дружеството-жалбоподател административно нарушение, респ. липсата на посочване на дата на нарушението, както в НП, така и в мотивиращият го и обосноваващ издаването му АУАН, категорично сочат на липсващи основни реквизити на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, и съответно на АУАН по чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН, което обуславя процесуалната незаконосъобразност на атакуваният акт и мотивира неговата отмяна само на това основание.
Не на последно място нито в АУАН, нито в НП е посочена информация относно мястото на довършване на нарушението – дали то се явява довършено в адреса по седалище на дружеството нарушител, дали по местонахождение на МПС на дружеството или на друго място и с какво се свързва то. Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент, обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното, така и с компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на доказателствата едва в процеса по проверка правилността на издадения наказателен акт, доколкото в последния това съществено обстоятелство не е намерило своето отражение. Предвид изложеното съдът намира, че са опорочени императивните изисквания на чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН, съответно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН досежно нарушението на чл.91в т.2 от ЗАвП. Пълното и точно описание на фактите, относими към състава на нарушението, освен, че се явява задължителен реквизит на АУАН и НП, индивидуализира пряко и нарушението като такова. Без въвеждане на съставомерните признаци по ясен и категоричен начин винаги съществено се нарушават процесуалните правила, тъй като подобен подход пряко рефлектира върху правото на защита. Освен, че ограничава възможността нарушителят да разбере, в извършването на какво деяние е обвинен, горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и съответно приложена ли е относимата санкционната норма. В конкретния случай описанието на твърдяното нарушение не удовлетворява изискванията за прецизност и съобразяване с изискванията за пълно отразяване на всички съставомерни признаци на деянието и провеждане на ясно разграничение на отделни прояви, консумиращи различни състави на нарушения. Очертаване рамките на предмета на доказване е изключително правомощие на административнонаказващия орган. Фактическите рамки на обвинението не могат да бъдат допълвани или извеждани по тълкувателен път от съда и наказаното лице.
Наред с горното, съдът констатира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства в казуса не се и доказа извършването от обективна страна на твърдяното нарушение с правна квалификация по чл.91в т.2 от Закона за автомобилните превози. Доказателствената тежест в казус, като процесният е на санкциониращият орган, а той не представи никакви доказателства, че дружеството-жалбоподател е било надлежно и своевременно уведомено за започване на процесната комплексна проверка и необходимостта от представяне на посочените в НП документи в конкретен срок, само в каквато хипотеза, проявеното от негова страна бездействие би могло да се квалифицира като неправомерно бездействие, включително и с квалификация за нарушение по чл.91в т.2 от Закона за автомобилните превози. В тази връзка съдът констатира, че според разпитаният свидетел по акта Ч., вмененото на жалбоподателя нарушение е установено в рамките на извършена комплексна проверка от тяхна страна, осъществена след изпратено уведомително писмо – известие за това до жалбоподателя, с което са били посочени и изискани необходимите документи за проверка от процесното дружество, периода на проверката и крайният срок за представянето им. Пред съда обаче на макар и единствено на магнитен носител е представена исканата при проверката от контролните органи информация, което удостоверява нейното надлежно сваляне и съхранение. В случая контролният орган при извършване на процесната проверка на превозвача не е съобразило и обстоятелството, че дружеството-превозвач към момента на проверката – 24.10.2018 г. и от момента на издаване на лиценза – 27.07.2018 г. е упражнявала дейност по-малко от три месеца, като видно от представеното към административнонаказателната преписка Заявление от 29.10.2018 г. така изисканата информация от дигиталните тахографи на посочените МПС и картите на четиримата водачи е била представена и предоставена на контролния орган, респ. е била налична и съхранена. Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното НП се явява незаконосъобразно и поради недоказаност извършването на твърдяното с НП нарушение и противоречие на това постановление с материалния закон /Закон за автомобилните превози/, което също налага неговата отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Б. районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 21-0001330/23.11.2018 г. на И.Д. Началник ОО „АА“ - Б., с което на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „Ц, с ЕИК[ЕИК], за административно нарушение по чл.91в т.2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.104 ал.7 пр.2 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд - Б.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: