Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Х. В., с ЕГН [ЕГН] от [населено място] против Наказателно постановление (НП) № 149 от 22.02.2016 година на Кмета на Община Б., с което за административно нарушение на чл.5 т.1 от Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред на Община Б. /НООСОР/ и на основание чл.5 т.1 от НООСОР му е наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева.
С жалбата си В. изразява недоволство с така изложената фактическа обстановка, като счита, че административнонаказващия орган е допуснал груби отменителни процесуални пропуски по констатиране на нарушението и налагане на наказанието. Сочи, че не е извършвал вмененото му нарушение, както и че в конкретния случай не са извършвани замервания на нивата на шум. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Ангажира защитник в лицето на адвокат А., който взема становище по същество на спора и моли НП да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган, редовно призован, представлява се от юрисконсулт Р., която оспорва жалбата и излага становище по същество, като моли съдът да потвърди обжалваното НП.
Районна прокуратура Б., редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по същество.
Съдът, след като се запозна с доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 31.01.2016 година актосъставителят Р. Х., в присъствието на свидетеля В. Л. и свидетеля С. Ч. след посещение по сигнал и проверка на адрес [населено място] , в автокозметичен център на фирма [фирма] съставил на управителя на фирмата Д. Х. В. АУАН № 324790 от 31.01.2016 г. за това, че на 31.01.2016 година около 15:10 часа в Б., автокозметичен център на ул. „“ № в качеството на управител на фирма [фирма] допуска вдигане на шум от два броя пароструйки за измиване на автомобили и два броя прахосмукачки за времето от 14.00 до 16.00 часа в нарушение на определения в чл.5 от НООСОР на Община Б. режим, забраняващ вдигане на шум за времето от 22.00 часа до 07.00 часа и от 14.00 до 16.00 часа. АУАН бил съставен на място и връчен на нарушителя на 31.01.2016 година, като Д. В. е отразил като възражение по акта, че ще представи такива в определения срок. Писмени възражения не са постъпили в законовия тридневен срок за подаване на възражения срещу съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на така съставения АУАН, Кметът на Община Б., в качеството си на наказващ орган на 22.02.2016 г. издал атакуваното НП № 149, с което за административно нарушение на чл.5 т.1 от НООСОР и на основание чл.5 т.1 от НООСОР наложил на жалбоподателя В. административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лева. НП е връчено на Н. В. със задължение да му го предаде на жалбоподателя В. чрез известие за доставяне на 06.06.2016 г., като в законоустановения срок е подадена разглежданата в настоящото производство жалба.
В свидетелските показания свидетелите Р. Х. и В. Л. посочват, че на процесната дата са изпратени от дежурния на 02 РУ на сигнал на ул. „“ № в [населено място] в автокозметичен салон за вдигане на висок шум. При проверката на място са разговаряли със собственика на автокозметичния салон, който заявил че в момента няма разрешително за извършване на дейност по почистване на автомобили с пароструйки. Свидетелите твърдят, че на място при проверката са установили да работят две пароструйки и прахосмукачки, с които са работили работници, включително и жалбоподателя В.. За установеното са съставили акт за установяване на административно нарушение по чл.5 от НООСОР.
По делото е разпитан и свидетелят С. Ч., който живее в съседство на автокозметичния салон, който в показанията си сочи, че се е обадил в полицията и е подал сигнала, тъй като на 31.01.2016 г. след 14.00 часа шумът от автосалона е бил непоносим. Заради този шум собствениците на автосалона са били задължени от Община Б. да изградят шумоизолиращи панели, които според свидетеля Ч. нарочно се отварят по време на работата на пароструйките. Свидетелят представя в съдебно заседание писмо изх. № 1636/11.03.2016 г. на РЗИ Б..
От писмо изх. № 1636/11.03.2016 г. на РЗИ Б. е видно, че на 07.03.2016 г. от служители в отдел „Държавен здравен контрол“ и отдел „Лабораторни изследвания“ в Дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ Б. са извършили проверка по подадени сигнали за наднормени стойности на дневните нива на шума. В писмото се сочи, че са извършвани такива проверки и на 14.10.2015 г., и на 07.12.2015 г., като са замерени наднормени стойности на шума през деня. В тази връзка на 15.10.2015 г. е издадено предписание за привеждане на дневното ниво на шума под граничната стойност от 35 децибела. Извършени са вследствие на проверките строително-монтажни работи с цел обезшумяване на дейността на обекта, след което са направени повторни замервания на дневните нива на шума при работещи две и три пароструйки за измиване на коли и отново е установено, че измерените стойности са над допустимите норми от 35 децибела и не съответстват на изискванията на Приложение № 2 на Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда. При проверката на 07.03.2016 г. извършената проверка и замервания отново установяват несъответствие на шума с изискванията на горепосочената наредба.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган, а АУАН е съставен от полицейски служител в 02 РУ на МВР - Б., т. е. и акта и НП са издадени в съответствие с изискванията на ЗАНН. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай АУАН е съставен от Р. Л. Х., на длъжност “полицай” в 02 РУ на МВР - Б., който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. АУАН е съставен на 31.01.2016 г., а издаването на НП е с дата 22.02.2016 г., което води до извода, че същото е издадено в законоустановения шестмесечен срок за издаване на наказателно постановление, съгласно чл.34 ал.3 от ЗАНН. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които биха могли да доведат до самостоятелна отмяна на издаденото НП и да водят до опорочаване на производството.
С ангажираните по делото доказателства се установи по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателят Д. В. е извършил вмененото му административно нарушение по чл.5 т.1 от НООСОР на ОбС-Б.. Съгласно чл.5 т.1 от НООСОР се забранява вдигането на шум в резултат на високо пеене, свирене, пускане на музика, строителни и производствени работи (чукане, рязане, пилене и т.н.), ползването на озвучителни уредби и на шумни апарати и машини /прахосмукачки, циклещи машини и др./ за периода от май до септември включително от 14.00 до 16.00 часа и от 23.00 до 7.00 часа и за периода от октомври до април включително от 14.00 до 16.00 часа и от 22.00 до 07.00 часа на обществени места, в жилищните сгради и в близост до тях. Предвид установената фактическа обстановка се установи по категоричен и безспорен начин, че В. в управлявания от него автокозметичен салон в Б. на ул. „П на въпросната дата – 31.01.2016 г., както в качеството му на управител и отговарящ за организиране дейността на автокозметичния салон, така и лично не се съобразил с установената императивна забрана и е допуснал, едновременно работа с два броя пароструйки и два броя прахосмукачки, с което предизвикал вдигане на шум за времето от 14.00 часа до 16.00 часа, с което е осъществил състава на горното изпълнително деяние. Тези действия на жалбоподателя се установиха по безспорен и категоричен начин от разпитаните в хода на делото свидетелите, който детайлно установиха констатираното нарушение, като същите са категорични, че именно по повод описаното в АУАН и НП нарушение са посетили адреса. Допълнителни аргументи в подкрепа на обвинителната теза, съдът намира и в констатираното с писмо изх. № 1636/11.03.2016 г. на РЗИ Б., поред което видно, че служители в отдел „Държавен здравен контрол“ и отдел „Лабораторни изследвания“ в Дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ Б. са извършили проверка за наднормени стойности на дневните нива на шума на 07.03.2016 г. са констатирали, че дори при работата на една или две пароструйки пределно допустимите стойности на шум не съответстват на установените изисквания. Към момента на процесната проверка е констатирано, че в момента на проверката на 31.01.2016 г. в 15.10 часа са работили едновременно два броя паростуйки и два броя прахосмукачки, което обуславя извода, че и към този момент нивата на шум от автокозметичния салон са били над допустимите и то по време на действие на забрана за вдигане на шум за времето от 14.00 часа до 16.00 часа в периода от октомври до април включително, съгласно чл.5 ал.1 от НООСОР.
Разглежданото административно нарушение е осъществено виновно от жалбоподателя В., тъй като същият въпреки, че е бил знаел за въпросната забрана за вдигане на шум за времето от 14.00 часа до 16.00 часа, лично и като управител на автокозметичния салон е допуснал нарушаване на тази забрана и не се е съобразил със същата. Отделно от това, видно от писмо В. е знаел за констатациите по писмо изх. № 1636/11.03.2016 г. на РЗИ Б., но въпреки това съзнателно е допуснал работата на два броя паростуйки и два броя прахосмукачки едновременно, с което умишлено не се е съобразил с разпоредбата на чл.5 ал.1 от НООСОР.
След като правилно е квалифицирал въпросното деяние, като нарушение по чл.5 т.1 от НООСОР административно наказващият орган правилно е определил наложеното наказание по вид и размер за такова нарушение, като е наложил на жалбоподателя Д. В. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Така наложеното наказание е единствената алтернатива предвидена от законодателя, поради което и съдът намира така наложеното наказание за съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН. Именно наказание в такъв размер съдът намира, че ще може най-пълно и адекватно да допринесе за осъществяване на целите на наказанието визирани в чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира разглежданото административно нарушение за доказано по безспорен и категоричен начин, което като правна последица обуславя потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 пред.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 149 от 22.02.2016 година на Кмета на Община Б., с което на Д. Х. В., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „“ № за административно нарушение на чл.5 т.1 от Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред на Община Б. и на основание чл.5 т.1 от Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред на Община Б. е наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд - Благоевград, считано от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: