Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С.-Р. Ф.“ КД, представлявано от управителя В. против Наказателно постановление № ПО-02-21/27.03.2019, издадено от директора на Б. дирекция „З. район“, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.200, ал.1, т.43 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.48, ал.1, т.12 ЗВ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че съществувала неясното относно датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване, както и че наказанието е наложено на основание несъответстваща на нарушението санкционна норма.
Навежда се, че наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил възможността нарушението да представлява маловажен случай и да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател не се представлява от законов или упълномощен представител.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. К., която моли издаденото от наказващия орган наказателно постановление да бъде потвърдено. Счита за установено по безспорен начин извършването от дружеството-жалбоподател на описаното в НП нарушение. Сочи, че нарушението било описано достатъчно ясно и подробно в АУАН и НП, като била отразена дата на извършване на нарушението и тази на неговото установяване. Акцентира, че санкционираното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като дружеството било изрично уведомено за произтичащото му от закона задължение
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.09.2018г. с цел извършване на контрол по изпълнение на условията, поставени в Разрешително за ползване на воден обект № 02460021/30.09.2009г., издадено от министъра на околната среда и водите и изменено с Решение №247/29.08.2012г. на министъра на околната среда и водите свидетелите С. К. и Л. Б. – служители на БДЗБР извършили проверка в садкова база, разположена на акваторията на язовир Д., м. „Къркъма“, землището на [населено място], стопанисван от „С.-Р. Ф.“ КД. След извършената проверка на място свидетелите направили и такава на наличната в БДЗБР документация на дружеството.
От направените проверки било установено, че дружеството в законоопределения срок до 31.03.2018г не е представило Отчет за изпълнение на условията на посоченото разрешително за 2017г. .
Резултатите от извършените проверки били обективирани в Констативен протокол № КД-01-815/05.09.2018г.
Доклад за изпълнение на условията в Разрешително за ползване на воден обект № 02460021/30.09.2009 за водовземане за 2017г., бил представен в БДЗБР на 19.09.2018г. (датата на пощенското клеймо), като на придружителното писмо е поставен Вх.№ КД-03-508 (20)/21.092019г.
Предвид установеното в хода на проверката, свидетелката К. приела, че дружеството е извършило нарушение на чл. 48, ал.1, т.12 ЗВ и подлежи на санкция по реда на чл.200, ал.1 т.43 ЗВ.
С писмо КД -04-54(2) /31.10.2018г., получено на 24.10.2018г. от управителя на „С.-Р. Ф.“ КД, същият бил поканен да се яви на 29.10.2018г. в сградата на БДЗБР – [населено място] за съставяне на АУАН.
На посочената дата в БДЗБР не се явил управител или упълномощен представител на дружеството, поради което свидетелката К. в присъствието на свидетелите Л. Б. и П. Ш. на основание чл.40, ал.2 ЗАНН съставила АУАН № КД-04-161/29.10.2018г. На 08.03.2019г. актът бил връчен на управителя на „С.-Р. Ф.“ КД, който го подписал без да обективира възражения в него. Такива не са представени и в определения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на съставения АУАН, на 27.03.2019г директорът на Б. дирекция „З. регион“ издал обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл.200, ал.1, т. т.43 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.48, ал.1, т.12 ЗВ.
Наказателното постановление е връчено на управителя на санкционираното дружество на 03.04.2019г.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите К., Б. и Ш., както и приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо Б. дирекция З. район изх. № ПО-05-29/6//03.06.2019 г., ведно с приложения, а именно: копие на плик, писмо вх. № КД-03-508/2/21.09.2018 г., доклада от В. , Решение № 247/29.08.2012 г., писмо до Б. дирекция З. район от 27.03.2018 г., известие за доставяне, писмо изх. № КД-03-508/27.04.2018 г., плик, известие за доставяне, трудов договор № 957/27.09.2017 г., Заповед № РД-05-58/02.05.2018 г., Акт № КД-04-161/29.10.2018 г., молба за оказване на съдействие, известие за доставяне, писмо изх. № КД-04-54/04.10.2018 г., писмо вх. № КД -03-508/2/21.09.2018 г., доклад от В. , констативен протокол № КД-01-815/05.09.2018 г., Решение № 247/29.08.2012 г., разрешително за ползване на воден обект № 02460021.
При изграждане на фактическите си изводи съдът се довери на показанията на свидетелите К., Б. и Ш., като отчете тяхната последователност и непротиворечивост, както и това, че същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От свидетелските показания и писмените документи се установят обстоятелства около извършената проверка, направените при нея констатации и процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 03.04.2019г., а жалбата е от 10.04.2019г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е съставен от служител, упълномощен на основание чл.201, ал.1 ЗВ със Заповед № РД-05-58/02.05.2018г. на директора на БДЗБР, а атакуваното НП е издадено от директора на БДЗБР, съгласно предвидената с чл.201, ал.2 ЗВ компетентност.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и регламентираната процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав, намира обаче, че при проведеното административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, като от друга страна наказващият орган не е установил по изискуемия се несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушението, за което му е наложено „имуществена санкция“.
Съгласно текста на посочената за нарушена разпоредба на чл.48, ал.1, т.12 ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение в срок до 31 март на следващата отчетна година да предоставят на директора на съответната басейнова дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 - и на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите, доклад за изпълнението на условията в издадените им разрешителни; в случаите на издадено разрешително по чл. 117 от Закона за опазване на околната среда докладът се представя като част от доклада по чл. 125, ал. 1, т. 5 от същия закон;
Предвид установените с чл.84 ЗАНН вр. чл.183, ал.4 НПК правила за броенето на сроковете, ако съответният срок изтича в неприсъствен ден, то се счита, че същият изтича в първия следващ присъствен ден.
Ето защо предвид това, че датата, на която изтича срокът за представяне на доклад за изпълнение на условията в Разрешително за ползване на воден обект № 02460021/30.09.2009г., издадено от министъра на околната среда и водите и изменено с Решение №247/29.08.2012г. на министъра на околната среда и водите на името на „С.-Р. Ф.“ КД - 31.03.2018г. е било събота – неприсъствен ден, срокът за изпълнение на предвиденото с чл.48, ал.1, т.12 ЗВ задължение е изтекъл в първия работен ден, следващ 31.03.2018г., а именно – 02.04.2018г., което в конкретния случай представлява и крайната дата за изпълнение за вмененото с посочената за нарушена разпоредба задължение.
Следователно нарушението на чл.48, ал.1, т.12 ЗВ е извършено на 03.04.2018г.- денят, следващ крайната дата, до която дружеството е следвало да изпълни задължението си по чл.48, ал.1, т.12 ЗВ, а не както е посочил актосъставителят– 01.04.2018г.
В административнонаказателното производство следва да се докажат по категоричен начин всички съществени елементи на административнонаказателното обвинение, които са време, място и начин на извършване на нарушението. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление, нарушението да бъде описано пълно, прецизно и ясно, като са посочени точно мястото и времето на неговото извършване. Описанието на нарушението, включващо дата и място на неговото извършване е основна гаранция за осъществяване на адекватна на административното обвинение право на защита.
При нарушения, извършени при бездействие, когато е предвидено санкциониране на неизпълнение на задължения в определен от съответните нормативни документи срок, коректното определяне и посочване на дата на извършеното нарушение е с основно значение, което не е сторено в настоящия случай. Актосъставителят неправилно е приел, че нарушението е извършено на 01.04.2018г., доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че същото е било извършено на 03.04.2018г, която неточност не е санирана в издаденото НП с посочване на правилна дата.
От приетата по делото доказателствена съвкупност се установи, че към посочената в акта дата 01.04.2018г., санкционираното дружество все още не е било нарушило изискването на чл.48, ал.1, т.12 ЗВ, тъй като не е имало физическата възможност да изпълни вмененото му задължение, с оглед неработния ден за Б. дирекция „З. регион“, поради което неправилно е било санкционирано за това, че до 31.03.2018г . не е изпълнило регламентираното с чл.48, ал.1, т.12 ЗВ задължение.
Липсата на доказателства относно един от основните елементи на административнонаказателното обвинение, обуславя извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и предпоставя неговата отмяна.
На следващо място в атакуваното НП е допуснато и друго съществено процесуално нарушение. В същото като основание за налагане на съответното наказание – глоба в размер на 500 лева е посочена разпоредбата на чл.200, ал.1, т.43. Настоящият съдебен състав счита обаче, че посочената санкционна норма не съответства на фактическото описание на нарушението в АУАН и НП. При така направеното от актосъставителя и административнонаказващия орган описание на нарушението, за същото при наличие на съответните доказателства за извършването му, съответства предвиденото със санкционната норма на чл.200, ал.1, т.4 ЗВ наказание (с която е предвидено наказание за физическото или юридическото лице, което наруши правилата за деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на разрешеното водовземане или ползване на воден обект), а не субисидиарно предвиденото с т.43 на същата разпоредба. /В този смисъл Решение №957/09.05.2019 г., постановено по КНАХД №152/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, Решение 281/10.07.2018г по к.а.н.д.273/2018 на АдмС-Д., Решение 444/09.03.2018г по к.а.н.д.104/2018 на АдмС-Б., Решение 1052/14.06.2017г. по к.а.н.д.1216/2017 на АдмС-В., Решение 951/13.05.2016г по к.а.н.д.554/2016 на АдмС-П. и др. /.
Коректното посочване на правното основание, въз основа на което се налага съответното наказание, произтича от принципа за законоустановеност на наказанието и представлява абсолютна предпоставка за законосъобразност на НП.
Същевременно налагане на наказание, което не кореспондира на приетото за извършено нарушение накърнява установения с чл.2, ал.1 ЗАНН принцип за всяко административно нарушение да бъде наложено законоустановеното наказание и по естеството си представлява неотстранимо съществено процесуално нарушение, допуснато в НП, доколкото същото не отговаря на императивното предписание на чл.57, ал.1 т.7 ЗАНН.
Констатираните от съда процесуални нарушения, засягат съществено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и налагат отмяна на наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол.
Доколкото визираните от районния съд нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП са съществени в степен, предпоставяща отмяна на обжалваното наказателното постановление, съдът не намира за необходимо да обсъжда материалната законосъобразност на същото.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, изр.1 предл.3 ЗАНН, Районен съд - Благоевград НО, 7-ми състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО-02-21/27.03.2019, издадено от директора на Б. дирекция „З. район“, с което на „С.-Р. Ф.“ КД, с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя В. на основание чл.200, ал.1, т.43 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.48, ал.1, т.12 ЗВ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава X. от АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: