и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба К. Г. Т. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул., с която против Седмо средно училище "К. Ш." - Б., с адрес: гр.-Б., ул., представлявано от Директора Л. С. С., при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове за:
- признаване на уволнението за незаконно и за отмяна като незаконосъобразна на Заповед № РД - 07 - 1124/07.08.2017г., издадена от директора на 7 СУ "К. Ш." Б., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ;
- за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител по история и цивилизация“ при ответника - "К. Ш." - Б.;
- за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставянето на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение в размер от 6 437,56 лв. за срок от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 07.08.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на иска до окончателното й изплащане – правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Копие от ИМ е връчена на ответната страна, която в срока и условията на чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че обжалваната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение е материално незаконосъобразна – сочи се, че на основание валидно съществувало до издаване на обжалваната заповед трудово правоотношение между страните ищцата е имала качеството на работник, а ответната страна на работодател, като заеманата от ищеца длъжност била - учител по история, назначена със заповед № 6/01.09.1997г. и впоследствие били сключвани допълнителни споразумения. Сочи се, че според последно подписаното споразумение длъжността, заемана от ищеца била старши учител с шифър по НКПД 2330 5008, според което означавало старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап. Сочи се, че трудовото правоотношение и прекратено с обжалваната заповед, която е незаконосъобразно, тъй като в съдържанието й е посочено като мотив - съкращаване в щата, но на длъжността учител по история и цивилизация с шифър по НКПД 2330 507, което означавало "старши учител общообразователен предмет, прогимназиален етап".
Оспорва се основанието, вписано като мотив за прекратяване на правоотношението в обжалваната заповед. Оспорва се взетото решение на педагогически съвет от 03.07.2017г. за намаляване на групите. Сочи се, че такива правомощия няма Педагогическия съвет , на основание чл.263, ал.1 от ЗПУО. Не се оспорва факта, че със заповед на началника на Р. № 1136/31.07.2017г. е закрита паралелка в девети клас, профил "хуманитарен" с основни профилиращи предмети география и икономика и история и цивилизация, но се оспорва твърдението, че за учебната 2017/2018г. са намалели часовете по история и цивилизация до степен да се съкрати щат, като се твърди, че за същата учебна година за 10 клас тези часове с три повече от предходната учебна година.
Твърди се, че не е налице намаляване на часовете по история и цивилизация за учебната 2017/2018г., което да е до степен, че да обоснове съкращаване в щат на старши учител по история и цивилизация. Твърди се, че новото щатно разписание е утвърдено със заповед на директора № РД - 07 - 1112/31.07.2017г. в сила от 01.08.2017г. Сочи се, че е поискано с писмо до председателя на синдикалната организация към С. с информация за необходимостта от съкращаване на щатове - членове на синдикалната организация към С. към училището, но към датата на изготвянето му и съответно получаването му от Председателя на С. към училището е било изготвено единствено и само новото щатно разписание, а заповедите за утвърждаване на критериите за подбор и определяне на комисията по подбор се сочи, че са създадени след това, с което се обосновава, че към 31.07.2017г. не са били съставени документи за осъществен подбор.
Твърди се и нарушаване на чл.10 и чл.11 от колективния трудов договор от 2017г., одобрен на 18.05.2017г.
Сочи се нарушена процедура по провеждане на подбор и извършването на такъв при липса на обективна преценка на квалификацията на ищеца и нивото на изпълняваната от него работа.
Изтъква се, че заповедта за прекратяване на правоотношението е връчена заедно с декларация по чл.333 от КТ.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от предявяване и поддържане на исковете за отмяна на заповедта, с която е прекратено правоотношението между страните, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и този за заплащане от ответника на обезщетение за оставянето на ищеца без работа в резултат на незаконното уволнение за максималния 6-месечен период, считано от уволнението, ведно със законната лихва от подаването на иска до окончателното изплащане.
Доказателствените искания на ищеца за приемане като доказателства, за задължаване на ответника да представи писмени такива, изрично посочени в исковата молба, за ангажиране на гласни доказателства при довеждане, както и за допускане и назначаване на ССЕ с посочени задачи.
В писмения отговор на ответника, постъпил в срока по чл. 131 от ГПК, се възразява по неоснователността на исковете по същество. Не се оспорва твърдението на ищеца, че до издаване на обжалваната заповед са били в трудово правни отношения, а заеманата до този момент длъжност от ищеца се сочи - Старши учител, което на практика означавало старши учител общообразователен предмет. Сочи се, че длъжностните характеристики са общо за длъжността, а не в зависимост от класовете, в които съответното лице преподава, ето защо в действащото до прекратяването на правоотношението поименно щатно разписание длъжността на ищеца е била старши учител. Оспорва се твърдението на ищеца, че е заемала длъжност само като учител в гимназиален етап на обучение. В случая се твърди, че е без значение кода по НКПД, което е в зависимост от преобладаващите часове на даден учител, но това не се отразявало на заеманата длъжност от ищеца като старши учител и без значение етапа на провежданото от него обучение.
Оспорва се твърдението на ищеца, че не е налице съкращаване в щата. сочи се, че последно утвърденото щатно разписание е в сила от 01.08.2017г., а предходното такова е от 01.06.2017г. Сочи се, че съпоставяне на двете щатни разписания е налице намаляване на една щатна бройка за преподавател от профил история и цивилизация, география и икономика, която в случая касаело именно история и цивилизация, поради намаляване на броя на часовете по този предмет.
Като неоснователно се оспорва твърдението на ищеца за увеличаване на часовете по история за 10 клас, като се твърди, че часовете са недостатъчни като норматив за формиране на една щатна бройка. Поддържа се, че изцяло в правомощията на Педагогическия съвет по чл.263 от ЗПУО е приемане на учебния план, формите на обучение, годишния план за дейността на училището и др. при подробно фактическо обосноваване на тази теза.
Оспорват и твърденията на ищеца във връзка с действията на работодателя по уведомяване на синдикалните организации за съкращаването.
Оспорват се изцяло и доводите на ищеца за незаконосъобразно проведен подбор по зададените от законодателя критерии и които в случая работодателят твърди, че са спазени. Сочи се извършен подбор от работодателя от нарочно назначена комисия и при извършване на такъв измежду всички учители преподаващи по тези предмети, които по трудов договор и длъжностна характеристика на практика имат еднакви длъжности като учители по история и цивилизация, география и икономика, тъй като имат еднакви длъжности - старши учител в един и същ профил. Твърди се, че подбора е извършен законосъобразно с отразяване на резултатите от комисията и в нарочен протокол.
Оспорва се основанието за закрила по чл.333 от КТ.
Неснователни се определят и оплакванията на ищеца за нарушаване на разпоредби от К..
При поддържане на фактически твърдения и оспорвания в горната насока предявените искове се определят като неоснователни.
Доказателствените искания на ответната страна са за приемане на писмени доказателства, както и възможност за ангажиране на гласни такива при довеждане.
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит на свидетели.
Анализът на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
Със Заповед № РД № 07 - 1124 от 07.08.2017г. , на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 от КТ, считано от 08.08.2017г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца К. Т., с мотив : съкращаване в щата във връзка с утвърдено със заповед № РД - 07-1112/31.07.2017г. ново щатно разписание, в сила от 01.08.2017г., решение на комисия по подбор с вх.№ РД - 07 - 2460/04.08.2017г., на основание заповед на Началника на Р. № 1136/31.07.2017г. за закриване на паралелка в девети клас, профил "Хуманитарен" , в изпълнение на Решение на Педагогически съвет от 03.07.2017г.за броя на паралелките в групите в дневна и целодневна форма на обучение и доклади на комисията с вх. номера ЗР-22-2325/03.07.2017г. и ЗР-22-2444/27.07.2017 год., назначена от директора за разпределение на класни стаи, класове и групи, учебни планове и разпределение на нормативите за учителска заетост за учебната 2017/2018г., съобразно утвърдения бюджет за училището и утвърдените учебни планове.
Изрично в заповедта е отразено, че се прекратява трудовото правоотношение с ищцата, заемала длъжността Старши учител по история и цивилизация с шифър по НКПД 2330507.
Не е според между страните факта, че до издаване на уволнителната заповед страните са били в трудови правоотношения, като ищцата е имала качеството на служител, а ответната страна на работодател, както и че към момента на уволнението ищцата е преподавала по предмет история и цивилизация.
Според последното подписано между страните допълнително споразумение № 466/18.01.2017г. /л.36/ заеманата от ищцата длъжност е "старши учител" с код по НКПД 2330 5008.
Според щатното разписание, действащо и в сила към 01.06.2017г. в частта за педагогически персонал, работодателят е утвърдил отделни длъжности за старши учител общо образователен предмет в прогимназиален етап общо 23,5 броя щатове с код по НКПД 2330-5007 и отделно е утвърдил 5 броя щатове за длъжността старши учител общо образователен предмет гимназиален етап с код по НКПД 2330 – 5008. С поименното щатно разписание действащо към този момент ищцата е само на длъжността старши учител в профил история и цивилизация, география и икономика, като според това щатно разписание, в този профил преподават общо 4 учители – освен ищцата, това са Г. И., И. С., и С. Д.. В обяснителната записка – на л.273 и сл. от том 2 на делото, към длъжностното и поименно разписание, действащо към 01.06.2017г. с изх.№ РД – 07—116 от 18.12.2017г. ищцата е с длъжност – старши учител – общообразователен предмет в прогимназиален етап с код по НКПД 2330 – 5007. И в това щатно разписание работодателят е отделил в отделна група длъжност – старши учител – общообразователен предмет в гимназиален етап с код по НКПД 2330 – 5008.
Със Заповед № РД – 07959/16.06.2017 година работодателят е назначил комисия в състав: свидетелят Д. С. и още три лица, които да предложат вариант за планиране, организиране и реализиране на образователно-възпитателния процес през учебната 2017-2018 година. На 27.07.2017 година комисията е излязла с доклад, като е посочила, че е необходимо съкращаване на щатове в хуманитарния цикъл и е необходимо съкращаване на един щат История и цивилизация.
От училището до Председателя на синдикалната организация към С. е изпратено писмо от работодателя с изх № РД 07-2452 от 31.07.2017 година, с което е предоставена информация за необходимостта от съкращаване на щатове на работници и служители, членове на Синдикалната организация към училището. В текста на писмото се сочи, че поради намаляване на групите ученици е необходимо намаляване на четири щат от педагогическия персонал, като след становище на комисията по подбор, изработено на база на критериите по Наредба 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти е взето решение да бъдат съкратени К. Г. Т. и още едно лице.
Синдикалната организация на С. към ответното училище чрез председателя си разпита по делото и като свидетел Р. Ч. е изпратило писмо до директора, входирано с № ЗР – 22 – 2453 от 01.08.2017г. , е посочила, че синдикалното ръководство не възразява по извършването на структурни промени по съкращаване на щатовете в училището доколкото е невъзможно пренасочване на персонал и формиране на нормативи за следващата учебна година при съществуващите щатове и е изразена готовност в участие за изготвяне на критерии за подбор, като изрично в писмото е цитираната дата – 31.07.2017г., на която е поисканата такава информация от училището.
Със Заповед № РД 07-1114/01.08.2017 година Директорът на училището е утвърдил критерии за извършване на подбор за съкращаване на щата между заместник-директори, учителите по история и цивилизация, география и икономия, английски език в прогимназиален етап и в ЦДО.
Със Заповед № РД 07-1118/01.08.2017 година Директорът на училището е назначила комисия по подбор в състав: С. М., М. И. и В. К., като и трите членове на тази комисия са старши учители в начален етап на образованието.
На 04.08.2017 година Комисията по подбор е излязла с писмено становище оформено в протокол на л. 76 и следващите от делото, като именно горната дата е датата на входирането на този документ в номенклатурата на документите при работодателя. Протоколът за подбор е подписан без особено мнение и от трите лица от състава на комисията. Подборът е извършен между лицата К. Т., С. Д., Г. И. и И. С., като по зададените от работодателят и утвърдени с нарочва заповед критерии изрично са отразени с арабски цифри резултатите, поотделно за всеки критерий, като общият брой точки за ищцата К. Т. е 42 и същият е най-нисък от останалите лица участващи в подбора.
На 03.08.2017 година в училището е получено писмо от началника на Р. Б. с указания по отношение прилагането на разпоредбата на чл. 328 от КТ.
Според копието от трудовата книжка на ищцата се установява, че след прекратяване трудовото правоотношение с ответника същата не е започнала работа при друг работодател, а от служебна бележка от Бюрото по труда се установява, че ищцата е регистрирано като безработно лице и към настоящия момент няма данни да е отпаднало основанието за регистрация.
Според удостоверение изх.№РД – 07 – 54/23.11.2017г. /л.230 том1/ се установява, че полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец – м.07.2017г. е в размер от 932,97 лв.
От личното трудово досие на ищцата се установява, че същата има диплома за завършено висше образование по специалността педагогика на трудова-политехническата подготовка и притежава квалификация педагог-машинен инженер /технологично обучение с робототехника и механотроника, със специализация робототехника, като същата притежава и свидетелство за професионална квалификационна степен по специалност учител по история от 23.10.2000 година /л 165 от том първи/.
Ищцата е представила сертификат от 10.02.2013 година за преминат квалификационен курс за формиране на предприемачески умения в прогимназиален етап, Сертификат от 30.03.2015 година за участие в специализирано обучение относно нови технологии в образованието и управление на учебното съдържание чрез най-новите технологии на М. и приложение на офис 365 в образованието, Сертификат от 05.12.2015 година за участие в семинар за разработване на инструментариум за оценяване на постиженията на учениците по обществени науки и гражданско образование. Представени са и удостоверения, с които ищцата удостоверява, че е участвала през месец декември 2016 година в допълнително обучение за повишаване на квалификацията си, за проведено обучение по Модул Методи на преподаване на история на България за периода 44-89 година – удостоверение на л. 17 от делото, за преминат курс през 2016 година за компютърни умения на учителите по География, история и обществени науки, за завършено през 2006 година обучение по английски език с комуникативна насоченост, проведен курс на обучение през 2013 година за Методика за обучение на деца и ученици по Б. в 5-8 клас. Ищцата представя и грамоти за участие в дарителска кампания през 2013 година посветена на седмицата на книгата; за принос в учебно-възпитателната дейност на ОУ „С. П. Х.“ [населено място]. Към месец юни 2017 година ищцата е преминала и квалификационна програма през месец юни 2017 година на тема Педагогическо портфолио – удостоверение на л. 121 от делото, както и същата има благодарствено писмо от Р. Б. /л. 123/.
С последващото щатно разписание утвърдено със Заповед № 1112/31.07.2017 година, в сила от 01.08.2017 година работодателят е утвърдил 21,5 броя щатове за длъжността старши учител – общо образователен предмет в прогимназиален етап и код по НКПД 2330 – 5007 и 5 броя старши учител – общо образователен предмет в гимназиален етап с код по НКПД 2330-5008.
Със Заповед № РД-07-1126/08.08.2017 година е утвърдено и поименното щатно разписание, считано от 08.08.2017 година според което в профил История и цивилизация, география и икономика фигурират само лицата Г. И., И. С. и С. Д..
Според утвърдените списък Образец № 1 за учебната 2016/2017г. и списък Образец № 1 за следващата учебна 2017/2018г. се установява, че в раздел Паралелки в списъка Образец №1 за учебната 2017/2018г. /л.468 от том 2/ са утвърдени като брой формирани щатни работни места 1,85 за история и цивилизация и 1,58 по география и икономика, а в справката за възложените часове на учители от прогимназиален и гимназиален етап за учебната 2016/2017г. броя формирани щатни работни места по история и цивилизация е 1,55, а по география и икономика е 1,89 /л.567 от том 3/.
От представените документи от Л. на лицата, участвали в подбора – С. Д., Г. И. и И. С. се установява следното: по последно подписаните с работодателя допълнителни споразумения от 18.01.2017г. С. Д. и Г. И. са назначени на длъжността старши учител с код по НКПД 2330 5007, а И. С. е на същата по наименование длъжност, но с код по НКПД 2330 5008. С. Д. е с диплома за завършено висше образование с квалификация специалист по руска филология и преподавател в средните училища и с втора специалност история, Г. И. е с висше образование по специалността география и с втора специалност история, а И. С. е с висше образование с образователно – квалификационната степен магистър, с професионална квалификация географ - учител по география и история.
Според разпитаните по делото свидетел се установява следното:
Свидетелят С. М. е работи при ответника на длъжността – начален учител и която с нарочна заповед на работодателя е включена да участва в комисия по подбор, която посочва, че й била връчена на 01.08.2017г., както и била запозната с показателите, по които да се извърши атестирането. Посочва, че в комисията били включени още лицата св.В. К., С. В., Е. К. и М. И., както и че комисията получила насоки какво да прави, за да направи оценката, какви документи да разглежда – лични дела, карти за деференцирано заплащане, протоколи от съвет, т.нар А. - система, в която се влиза с код и св. С. имал достъп до нея. Ако им била нужна информация той бил лицето, което им я давал, както и св.В., който носил на комисията, каквото й потрябвало. Свидетелят посочва, че се запознали с протоколи от уроци, дневници гледахме. Комисията взела решение да атестира именно посочените лица – ищцата, С. Д., Г. И. и И. С., тъй като по заповед на Началника на Р. се съкращавала паралелка с преподаване на история, география, английски и технологии. С. Д. имала документ от ТЕЛК и в този смисъл се ползвала от закрила при съкращение, като към този момент на комисията не й е било известно да е навършила години за пенсиониране и не може да посочи към момента на подбора по какъв предмет е преподавала. И. С. имал две дипломи по история и по география – равностойни, като по време на подбора е преподавал по география и икономика. При извършване на подбора по отношение на всяко едно лице, участващо в него, свидетелката посочва, че са ползвали едни и същи документи и са преценявали еднакви обстоятелства. Резултатите от поставените оценки сочи, че са взети единодушно от комисията, която е съставила протокол и който е категорична, ч е подписано т всички членове на комисията . Свидетелката сочи, че лично тя е положила подпис върху протокола на 04.08.2017г., като самата оценка и подбор са извършени в периода от 01-04.08.2017г. При подписване на протокола присъствали всички членове на комисията. За конкретно поставените оценки по подбора св.Д. сочи, че в подраздел „Административна компетентност“ са имали предвид това, че ищцата е имала ненасени в дневниците часове и теми, но в съдебно заседание не може да отговори на кои класове има ненасени теми в дневниците, като по – долу в изложението си уточнява, че се касае за периода 01-03.2017г. и ставало дума за непълно нанесени часове или липсващи такива. Впоследствие уточнява, че в констативните протоколи на Ш. и М. и в техните възражения било посочено, че има пропуснати теми от ищцата, несъответстващи с разпределението, както и че били проверени начина на водене на дневниците от всички учители участващи в подбора, но свидетелката не може да посочи дали и при другите участващи в подбора лица са установили пропуски при водене на дневниците.
По т.2.1 от протокола за подбор –„Планиране и организиране на образователния процес“ / стр. 77 по делото/ при даване на оценка по този показател разгледали разпределенията, индивидуалната програма за детето А.-М., с която ищцата имала изготвен план за индивидуално обучение на това дете и комисията по подбор установила, че темите, посочени от ищцата не били съобразени с възможностите на това дете и неговите образователни потребности. Този извод комисията направила на база на данни от психолога на училището Н. Г. и ресурсния учител А. Г., които познавали образователните потребности на децата с индивидуална форма на обучение. Свидетелката посочва, че комисията не е проверила, но предполага, че темите като индивидуално обучение за тази ученичка не са съобразени с учебните планове и възрастта на това дете.
За поставяне на оценката по част от зададените и утвърдени от работодателя критерии свидетелката сочи, че пред комисия по подбор били декларирани доста случаи за уронване престижа и името на училището от ищцата. Имаше колеги които декларирали, че ищцата и останалата група колежки, които също са уволнени са били съпричастни към протеста на родители – случка от месец февруари. Изговорило се пред комисията, че ищцата е единствената сред колегите, съпричастна към протеста на родителите от месец февруари, разиграл се на входа. Такива данни пред комисията разказала г-жа И. Я. – преподавател по химия в училището, докато такъв факт по отношение на останалите участващи в подбора лица не бил налице. Свидетелката посочва, че срещу ищцата по този повод имало подаден от директора на училището сигнал в етичната комисия, но от последната към датата на подбора липсвало произнасяне. Ето защо свидетелят В. довел за изслушване пред комисията И. Я.. Свидетелката заявява в показанията си следното: „. Когато нещо не ни беше ясно, г-н В. се качваше и питаше. Незнам къде ходеше. Трябваше някой да дойде и да ни каже какво се е случило февруари. Той доведе И. Я. пред комисията. И. Я. е запозната със случката. Чула разговор в учителската стая, че Т. Б. е казвала, че директорките не са прави във февруарската случка.“ Комисята е разговаряли с учителя Н. Н., която заявила, че ищцата не била изготвила допълнителен план- програма за децата, останали на поправителен изпит и не е давала консултации на тези деца. Разговаряли и с М. Б., но същата не е споделила проблеми или пропуски в работата на ищцата, както и учители от петите класове заявили, че нямат проблеми с ищцата.
В т. 2.1 от подбора в таблицата стр. 77 от делото свидетелят посочва, че комисията е дала оценката, имайки предвид констатираното за детето А.-М., както и разказаното от Н. Н. пред комисията. И останалите участващи в подбора лица също обучавали деца по индивидуална програма, като броя и конкретно детето, което по такава програма обучава един учител се взема на Педагогически съвет, като ищцата е обучавала само едно дете, като С. Д. е обучавала две деца, поради което свидетелката посочва, че оценката по този критерии са дали на база броя на децата, които участващите в подбора са обучавали по индивидуална програма.
По т. 4 от подбора оценката е дадена на база на данни за напрежение в колектива и „декларирано от колежка“, че почти ежедневните проверки в училището били по повод подавани жалби от ищцата. „И това установи нашата Комисия при подбора и не случайно точката е една. По отношение на останалите други, участващи в подбора не се установи да са подавали жалби.“
В показанията си свидетелката заключава, че решението за общия брой точки на оценяваните е взето единодушно, като е категорична, че са присъствали и заедно работили по подбора и с лицата С. В. и Е. К., като не й е известна причина, поради която и тези лица не са подписали протокола за подбор.
Св.К. – също начален учител в ответното училище, посочва, че на 01.08.2017г. е получила заповед, с която е определена като член от състава на комисията, която да извърши подбор. Посочва, че в състава й влизали и участвали още и лицата - М., М. И., С. В. и Е. К.. Подбора е извършен за периода от 01-04.08.2017г. –до обяд и между лицата – Т., Д., И. и С.. Комисията проверила дневници, както и много други документи, но не си спомня дали се установили пропуски във воденето на дневниците от четирите лица, участващи в подбора. Свидетелката посочва, че членовете на комисията помежду си разпределили документите, които преглеждали. Точно обратно в показанията си посочва св.В., който е категоричен, че не е имало разпределение на работата и документите между членовете на комисията. Според св.К. една от темите по плана за индивидуално обучение на детето А. – М., за което отговаряла ищцата не съответствала на индивидуалните възможности и потребности на детето. Тази преценка свидетелката сочи, ч е направила на база на своите познания като учител на началните класове по предмета човек и общество. Именно и поради това по т. 2 от подбора ищцата има по-малко точки. По т. 2.1 оценките са дадени в зависимост от това кой учител с колко деца работи по такава програма, като в същото време сочи, че броя деца, с които индивидуално ще работи един учител се взема с решение на Педагогически съвет. По т. 3.3 сравнявайки работата на ищцата с другите колеги лично не св.К. не видяла изработени от нея графически материали - табла, проекти, помощни материали в учебния процес. По т. 4.2 за комуникативни компетентности комисията е дала на ищцата ниска оценка, защото ищцата и още няколко колеги се самоизолирали в една група последната година и създавали страшно напрежение в училището, който факт станал публично известен. Имало медийна война и непрекъснати проверки. Свидетелката категорично заявява следното в показанията си: „От тези четиримата, които ние оценявахме само ищцата създаваше напрежение. С пускането на жалби от ищцата се нарушаваше името на училището.“ И поради тези мотиви по т.4.3 ищцата има една точка. По т.5.1 оценката е дадена при преценка работата на ищцата в Клуба по интереси и нанасянето на часове, като вместо 4 е писала 8, като е следвало да се отразят проведените часове. По т.5.2 оценката е дадена поради разрушаване престижа на училището. По т. 5.3 от критериите работата по проекти на Г. И. и И. С. и участието им в олимпиади и състезания техните ученици са показали добри резултатите и желаещите да полагат зрелостен изпит са повече по география и икономика от тези по история. Оценките по т. 2.2, 2.3 и 2.4 са имали предвид работата с деца останали на поправка или при работа с деца, имащи нужда от специфични образователни потребности.
Свидетелката е категорична, че комисията е била единодушна при поставяне на оценките, както и че случая, за който говори св.М. – за дадена негативна оценка на Педагогически съвет от проверяващи лица за работата на ищцата е от преди пет години.
Св.Х. и св.А. са родители на деца, на които е преподавала ищцата от преди три години като показанията й са за факти от този период. Св.Х. сочи, че детето й е било с много добри впечатления от ищцата като учител и която е успяла да възбуди интерес й към историята. Имало съревнование в класа, правели се презентации, работели на табла, ходели на олимпиада по история. Имали интерактивна дъска, на която са работили. Правели табла, изваждали информация за дадено събитие, представял се пред целия клас. Няма преки впечатления от работата на лицата, участвали в подбора, само по данни от детето й и от ученици, както и няма данни за отношенията между учителите в училището.
Св.А. сочи, че детето й е посещавало клуб по история и в часове по история преподавала ищцата за 2015/2016г. и 2016/2017г. Децата били много доволни, водела ги по исторически забележителности, както и от воденето на обучението, включително и чрез ползване на интерактивни дъски. Няма впечатления от работата на останалите участвали в подбора лица, както и с отношенията в училището.
Свидетелят Ч. е начален учител съм в ответното училище и Председател на синдикалната организация на Българските учители при ответника. Сочи, че още месец юни 2017г. се гласува намаляване на групите в ЦДО – целодневна форма на обучение. Сочи, че е участвал в разработването на критериите, по които да се извърши подбора. Работодателят е поискал становище от Синдикалната организация и трябвало да се прибегне до съкращаването на щатни бройки. Познава лицата, между които е извършен подбора. Намира ги като комуникативни, с малки изключения. В смисъл, че в определени периоди ищцата се държала по-различно. Комуникирала с определен кръг хора. Посочва, че в писмото, получено от работодателя имало информация в насока – че били споменати имена на колеги, които евентуално биха били съкратени и аз сочи, че поискала формиране на комисии, за да се гарантирал справедлив подбор. При получаване на информация за съкращенията не й бил известен факта, че е имало колега, който да е бил в пенсионна възраст.
Свидетелят С. сочи, че от 15 г. е учител по информатика и информационни технологии и в МГ , а от м.01.2016г. в 7-мо е на втори трудов договор. Сочи, че на 16.06.2017г., със заповед от директора на училището е назначи комисия за определяне броя на групите и броя на класните стаи в училището, в чиито състав е определен да участва. Тази комисия излязла с констатация, с доклад до директора с пет приложения, които определили броя на групите, нормативите за всяко едно разпределение – броя на часовете и в тези приложения описали и дали препоръки към директора къде са налага редуциране на щата. Предишния ден – на 15.06.2017г. бил проведен педагогически съвет, на който били приети учебните планове и броя на паралелките и групите. Учебните планове се утвърждават от педагогически съвет, на база на които се правят пресмятанията по всеки един предмет, включително и история и цивилизация. Стигнали до констатации, че в този хуманитарен цикъл се налага редуциране на един щат и в история и цивилизация и география. Тези два предмета в общия хуманитарен цикъл. Най-общо на база на миналогодишните часове в Приложение 1 за учебната 2016/17г. броят на часовете е намалял с 13ч. седмично, спрямо предходната учебна 2015/2016г. Броят на часовете зависи от броя на групите и паралелките. В Приложение № 4 в частта история и цивилизация и география и икономика е направен норматив по история и цивилизация 1.8 и по география 1.58. Сумирани тези две цифри се получава 3.38 норматив, което за три щата. А към този момент имало четири щата. Комисията беше пресметнала приема с 8,9, само с 8 и само с 9 класове в три варианта, без 8 и 9 четири варианта. Въз основа на учебните планове, гласувани на педагогическия съвет, които определят броя часовете на всяка една паралелка и група се отразява в образец 1. За учебната 2017/2018г. образец № 1 бил утвърден от МОН чрез Р., с часовете, които са пресметнали и невъзможността да се запазят тези четири щата. За учебната 2016/2017г. образец № 1, утвърден от МОН чрез Р. предвиждал и четири щата за учител история и цивилизация, но норматива се допълвал с час на класа, домашен бит и техника. За учебната 2016/2017г. имал лек недостиг за формираше на норматив за часовете от хуманитарния цикъл. Това наложило допълването с часове от други предмети. За учебната 2017/2018г. недостигът бил по-голям на база тези 13ч. които отпадали седмично.
Свидетелят потвърждава, че е съдействал на комисията по подбора за предоставяне на информация - предоставяне на документи и справки в системата А., по устно разпореждане от директора на училището.
Св. В. – начален учител съм в ответното училище сочи, че на за периода от 01 - 04.08.2017г. по разпореждане на директора е участвал в подпомагане на комисията по подбор заедно с Е. К., като работата им се състояла в това да съдействат технически с документацията, която трябвало да се носи, да се обработи от комисията.
Комисията разгледала голям обем от документация – лични досиета, карти за деференцирано заплащане, личните тематични разпределения, дневниците на класовете, системата А., индивидуални учебни планове на децата със специални образователни потребности.
При поставяне на оценките освен писмената документация се ползвала и информация от разговор с ресурсните учители, от психолога на училището за работата на лицата, между които се извършва подбор за работата им с децата със специални образователни и потребности.
През цялото време присъствал на заседаването на комисията, на оценката и на анализа на поставените оценки. На ищцата е поставена една точка по критерия професионална квалификация, защото съгласно критериите по ПКС комисията дава разглеждани една точка. С. Д. е получила 4 точки, защото тя притежава второто ПКС. Г. И. има трето ПКС. По т. 2 от критериите свидетелят посочва, че на ищцата са дадени три точки, защото работила по проект „Твоя час“, по който допуснала сериозни- груби грешки, в резултат на което е върнат отчета на финансиращия орган, защото била отразила 8ч. за деня за проведената екскурзия, а е трябвало да бъдат 4ч. Контролният орган по проекта върнал отчета на ищцата, защото максималния срок на финансиране бил 4.
Свидетелят сочи, че комисията установила, че индивидуалния план, изготвен от ищцата за детето А.-М., темите залегнали в него, не били съобразени с образователните потребности на детето и с неговите възможности. Това се констатирало на база ползвана информация от психолога на училището и на ресурсните учители. При проверка на дневниците комисията работела съвместно. Не може да си спомни за пропуски при водене на дневниците от ищцата. Комисията работела съвместно. Всички документи, които са ползвали се разглеждали общо и накрая е взимано общо становище.
Ищцата е комуникирала с малко колеги, като комисията е отчела и факта, че ищцата е писала жалби до инспектора, което създало напрежение в колектива, докато другите лица от подбора не са имали такива прояви. Свидетелят посочва, че при проверка на документацията били открити пропуски, но не уточнява какви. Не открили актуализиране и преструктуриране на тематичните разпределения, което било причината за поставяне на по-нисък точки в т. 5.1. По пункт 5.4 са имали предвид подадените жалби и за това, че с други учители „подкрепяха родителите и ги подтикваха към протест“, с което бил накърнен имиджа на училището. По споделено от родители техния протест се подтиквал от ищцата и други учители и това станало повод и за медийни публикации.
Във връзка с анализа на доказателствата следва да се изтъкне следното: в с.з. от 08.12.2017г. е открито производство по оспорване на истинността - съдържанието на Протокол 9 от 15.06.2017г. на Педагогическия съвет на училището. Искането е направено по повод оспорване на този документ от пълномощника на ищеца. Съображенията по оспорването му са с твърдения, че документа е неистински и неверен в частта, в която са взети решения, като оспорващата страна твърди, че на посочената в протокола дата на проведен педагогическия съвет в ответното училище не са взети описаните в него решения. При така поддържаното оспорване производството, открито за оспорване верността на съдържанието на този документ в посочената част следва да се прекрати като недопустимо, поради следното: Според вида и естеството на направеното изявление документите се делят на свидетелстващи и диспозитивни. Свидетелстващи са документите, които материализират удостоверително изявление на своя издател, т.е. отнасят се до съществуването или несъществуването на определени факти, осъществени от издателя или възприети от него, а диспозитивни - които материализират други изявления, нямащи свидетелстващо значение. По принцип това са документи, материализиращи правни актове, волеизявления,стига да не удостоверява стоящ вън от него факт. Ето защо, в зависимост от естеството на отразеното волеизявление един документ може в една част да е свидетелстващ, а в друга диспозитивен. В случая оспорения документ - протокол от събрание на педагогическия съвет на училището е свидетелстващ, в частта за датата, часа, участниците и направените от тях и факта на изявленията им, но в частта, с която са обективирани взети решения, докумчента има диспозитивен характер. В случая ищцовата страна оспорва този документ, в частта на взетите решения, следоватеулно оспорва диспозитивната част на документа. При диспозитивните документи не стои въпроса за верността на съдържанието, тъй като изявлението в него няма удостоверително значение. Оспорване на истинността на документа, относно неговата верност, стои само при свидетелстващите документи относно верността или не на стоящия извън документа факт, до който се отнася удостоверителното изявление.
Ето защо в посочената част, на основание чл.253 от ГПК, протоколното определение, с което е открито производство по оспорване съдържанието на документ Протокол № 9 от 15.06.2017г. следва да се отмени и производството по делото прекрати в тази част, като недопустимо.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявените искове се поддържат в условията на кумулативност и с оглед фактическите твърдения и поддържаното въз основа на тях искане за защита сочат на правно основание чл.344, ал.1, тг.1, т.2 и т.3 от КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Исковете са процесуално допустими - предявени са при спазване наличието на положителните процесуални предпоставки и при липсата на процесуални пречки за надлежното упражняване на правото на иск, чрез подаване на редовна искова молба.
По същество:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Предмет на оспорване е законосъобразността на Заповед № РД 07 - 1124/07.08.2017г., с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, на основание – съкращаване в щата. Дадената от работодателя правна квалификация съвпада с фактическото обосноваване на основанието, вписано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е именно дали към момента на прекратяване на правоотношението е било налице и се е осъществило основанието, послужило като мотив на работодателя, за да прекрати правоотношението.
Независимо, че в трудовия процес тежестта да установи законосъобразността на уволнението е на работодателя /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/, съдът се произнася само по конкретно изтъкнатите от ищеца основания за незаконосъобразност, поради което структурата на изложението следва оплакванията:
Основанията, на които ищецът твърди незаконосъобразно упражнено от работодателя право на уволнение в случая са: липса на реално съкращаване на щатна длъжност, нарушаване на разпоредбите на чл.10 и 1, от К. при прекратяване на правоотношението, както и незаконосъобразно извършен от работодателя подбор във връзка с липса на обективна преценка на квалификацията и нивото на изпълнение на работата на ищцата.
Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата е свързано с кумулативното установяване на следните факти от работодателя – вземане на решение от компетентния орган за съкращаване в щата, извършване на реално, а не фиктивно такова, както и при упражнено право на у,волнение на това оснание с извършване и на подбор да установи, че същият е извършен законосъобразно по критериите по чл. 329 от КТ.
Неоснователно е оспорването на ищеца, че не е налице съкращаване в щата. Заеманата от ищцата длъжност преди уволнението, според последно и двустранно подписаното между страните допълнително трудово споразумение е "старши учител". В действащото към 01.06.2017г. щатно разписание работодателят е утвърдил структура, в която длъжностите "старши учител" ее разделена от разоподателя на два отделни щата в зависимост от етапа на преподаване - гимназиален и прогимназиален, като поради това и в зависимост от етапа на преподаване двата щата са зададени с различно кодове по НКПД, съответно 2330 - 5007г. за длъжността старши учител - общообразователен предмет в прогимназиален етап 23,5 брой щата и старши учител - общообразователен предмет с код по НКПД 2330 - 5008 - 5 броя щата.
Според утвърденото ново щатно разписание в сила от 01.08.2017г. отново длъжността старши учител е разделена в зависимост от етапа на преподаване, като единствено намаления на броя на щатовете има за длъжността старши учител - общообразователен предмет в прогимназиален етап с код по НКПД 2330 - 5007г. и по щатното разписание от 01.08.2017г. - са 21,5 броя или намалението спрямо предходното действащо щатно разписание е от 2 щатни броя.
В случая спорът между страните е по отношение на това каква е била заеманата от ищцата длъжност преди уволнението и дали е налице реално съкращаване на тази длъжност според действащото щатно разписание към момента на уволнението от 01.08.2017г.
Преди да се отговори на този въпрос обаче следва да се изтъкне следното:
В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 4 от 12.12.2011 г. по тълк. д. № 4/2011 г., ОСГК на ВКС /задължително за съдилищата/ е постановено, че в правомощията на директора на училище е да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание съобразно утвърдения бюджет, което влиза в сила след утвърждаването му от директора на учебното заведение, като за настъпването на тази промяна не е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование. б/ Въведеното с подзаконови нормативни актове /Наредба № 4 от 16.04.03 г. за документите в системата на народната просвета на М. и Наредба № 3 от 18.02.08 г. на МОН/ изискване за съгласуване на списък-образец № 1, част от който е щатното разписание на училището, с началника на Регионалния инспекторат по образование, няма значението на елемент от фактическия състав по утвърждаване на щата на учебното заведение.
По изложеното следва извода, че в изключителната компетентност на директора на училището е да утвърди ново щатно разписание, като предвиди съответни промени в числеността на персонала, за да осигури функциониране на учебното заведение в рамките на средствата по делегирания бюджет, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити след получаване на неговата рамка от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити – кмета на съответната община, а от друг страна структурирането на персонала следва да се извърши по начин, че да се осигури провеждането и реализирането на минималния държавен стандарт в сферата на образованието в съответното училище. В тази връзка отговорността и съответно преценката и компетентността по този въпрос е единствено на директора на съответното училище. Мотивите и основанията за това са по целесъобразност и поради това и не подлежат на съдебен контрол Обратното е равносилно на недопустима намеса на съда в организационната структура и управлението на работодателя.В тази насока е разбирането на ВКС, изразено напр.определение №1039/11г., Определение № 1428/12г, ІІІ ГО на ВКС, но и в Решение № 1266/05г по гр.д.№767/03г., Решение № 1396/05г, ІІІ ГО на ВКС; Решение №17/13г на ІV ГО на ВКС. /Решение № 37 от 20.02.2013г. по гр.д.№ 724/2012г., 3 г.о на ВКС; и Решение № 127 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 213/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 106 от 30.03.2015г. по гр.д.№ 5857/2014г. на ВКС и много др./.
Ето защо не следва да се обсъждат като относими представените по делото и необсъдени във фактическата част справки, заповеди и др. писмени документи, поради липса на пряка връзка с фактическия състав на спорното право, като напр. документите по провеждане на процедурата по назначаване от работодателя на комисия, която да изчисли разпределението на броя паралелки, часове и резултатите от тази комисия, а така също и всички останали протоколи от решения на проведени Педагогически съвети, на които е обсъждано оптимизиране работата на училището, чрез оптимизиране на числения състав, доколкото тези решения и съответно констатации от такива комисии, респ.съвети имат само помощна, спомагателна функция, на съвещателен орган спрямо компетентния орган да вземе решение за съкращаване или не щатна длъжност – директора на училището, като последното става единствено и само чрез утвърждаване на ново щатно разписание.
Следователно, за да е налице съкращаване на щат в училище е достатъчно и необходимо само съответна за това заповед на директора на образователното учреждение, с което да се утвърди ново щатно разписание, без да е необходимо и допустимо като предмет на контрол за законосъобразност да са мотивите за това, съответно наличието или не на основание за вземане на такова решение, като например намаляване на брой паралелки, деца, предмети и др. В тази връзка съдът не обсъжда представените многобройни от страните доказателства в тази насока, както и не обсъжда доводите на страните по тези въпроси.
Както в действащото преди уволнението щатно разписание от м.06.2017г. , така и в това от 01.08.2017г., работодателят е утвърдил като самостоятелни длъжности старши учител – общообразователен предмет според етапа на обучението – в гимназиален и прогимназиален етап. В последно действащото щатно разписание от 01.08.2017г. броя на длъжността старши учител – общообразователен предмет в гимназиален етап, спрямо предходното щатно разписание, не е променен. Намаление има на две щатни бройки - само за длъжността старши учител – общообразователен предмет в прогимназиален етап. Според последното допълнително споразумение длъжността на ищцата е била старши учител с код но НКПД 2330 – 5008, което по класификатора е старши учител общообразователен предмет в гимназиален етап, а в заповедта за уволнение длъжността на ищцата е описана като старши учител по история и цивилизация без посочване на етапа на обучение, но с посочен код по НКПД 2330 – 5007, а последният е за длъжност – старши учител – общообразователен предмет в прогимназиален етап. Горното разминаване сочи на извода, че по последното действащо щатно разписания, утвърдено от компетентния за това орган , липсват данни за съкращаване на заеманата от ищцата длъжност според допълнителното споразумение към трудовия й договор.
В случая самият работодател, в рамките на своята компетентност е утвърдил длъжностното разписание, на база на което да реализира производствения процес, като по предходното и последно действащото разписание е утвърдил като брой и длъжности поотделно длъжността старши учител – общообразователен предмет в гимназиален и съответно в прогимназиален етап. И в двете цитирани щатни разписания липсва утвърждаване на брой щатове по критерии преподаван предмет. Според действащия в страната Национален класификатор на професиите и длъжностите / НКПД/ – 2011 се определя професионалната и длъжностна структура в страната, като списъкът на длъжностите определя длъжностната структура на работната сила. Структурата на НКПД-2011 има четири йерархични равнища: клас, подклас, група и единична група. Всяка длъжност в се кодира посредством уникален осемзначен цифров код, който съдържа информация за единичната група, към която се класифицира длъжността, минималното образователно и квалификационно ниво за заемането й и поредния номер на длъжността в единичната група. Основното е , че длъжностите, включени в една единична група определят обхвата на единична група професии. Според този действащ класификатор заеманата от ищцата длъжност е с код 2330 – 5008, която според утвърденото ново щатно разписание от 01.08.2017г. е от 5 щата и която бройка спрямо щатното разписание от м.06.2017г. не е променена.
На база на това следва извода за липса на съкратен щат и правния довод – незаконност на уволнението на това основание.
Независимо от горното дори са се приеме, че и по двете щатни разписания – към м.06.2017г. и последващото от 01.08.2017г. е налице съкращаване на щата изобщо на длъжността старши учител с 2 броя щата, доколкото в ЗПОУ и Наредба № 12 от 01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, в които се говори за следните длъжности – учител, старши учител и главен учител и в този смисъл следва намаляване с две щатни бройки на длъжността старши учител, прекратяването на правоотношението с ищеца на това основание е незаконосъобразно, поради незаконосъобразно проведен подбор.
При прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата и при липса на съкращаване на една единствена щатна длъжност правото на подбор е част от правото на уволнение на работодателя и е негово задължение. Неизвършването е подбор или неизвършването му по критериите по чл.329 от КТ е основание за отмяна на уволнението.
Основния спорен въпрос по делото е: дали част от потестативното право на уволнение на работодателя е било задължението му да извърши подбор при условията и критериите, визирани в чл.329 от КТ и дали същият е законосъобразно извършен. Дори да не е бил длъжен да извърши подбор, поради съкращаване на една единствена щатна бройка, ако работодателят все пак извърши такъв с други сходни или близки длъжности, за да остане на работа по-добрия, то при оспорването законосъобразното му извършване – подлежи на съдебен контрол.
В Решение № 1248 от 27.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2000 г., III г. о., докладчик съдията С. Ц. /Бюлетин на ВКС, бр. 1/2002 г., стр. 30/ е постановено, че „подбор по чл. 329 КТ се извършва между работниците и служителите в рамките на съответното структурно обособено звено за населеното място.” В Решение №825 от я 25.01.2011 г. по гр. дело № 1355/2009 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС също се отбелязва, че подбор трябва да се извърши само между служителите в рамките на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място. П. между служителите не трябва да се извършва в рамките на цялото предприятие, а само в рамките на организационно обособените структури. В Решение № 290 от11.07.2012 г. по гр. дело № 882/2011 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС становището на състава е в следната насока: С решение №329 от 13.07.2011 г. по гр. дело №1073/2010 г., на ВКС, IV г.о. е прието, че работодателят е длъжен да извърши подбора поначало само в рамките на обособената структура. Основната характеристика за относителната самостоятелност на съответното обособено структурно звено е организационно-управленската. Освен това следва да се съобразяват и критериите - териториален (населено място, регион, област), финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка) и функционален (осъществяването на относително обособена дейност от общата дейност на предприятието). Правото на уволнение на работодателят включва и задължение за подбор, само когато се съкращава еднородна длъжност или с еднакви такива в предприятието или със такива, с които има сходство / Решение № 385/21.11.2011г. по гр.д. № 129/2011 на IV ГО ВКС; ТР № 3/2012 г. ОСГК ВКС/. А ако се съкращават сходни по трудови функции длъжности за законосъобразното прекратяване на правоотношението работодателят /Решение № 617 от 15.07.1992г. по гр.д.№ 452/92 г., ІІІ г.о./ е длъжен да проведе и подбор, което е част от законосъобразното упражняване на субективното му потестативно право на уволнение, при спазване на критериите, посочени в чл.329 от КТ и което право подлежи и на съдебен контрол в производство по иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ /ТР №3 от 16.01.2012г. на ВКС по т.д.№ 3/2011г. на ОСГК/.
Преценката за идентичност на трудовите функции и оттук за кръга лица измежду които следва да се осъществи подбора се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика ( в този смисъл и решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 291 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика). Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя, може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността.
С решение № 51 от 10.02.2014г., постановено по гр.д.№ 3726/2013г. По описа на ВКС, 4 г.о., по реда на чл.290 от ГПК е допуснато касационно обжалване именно по въпроса за пределите на подбора спрямо лицата - извършване на подбор само в структурно обособено звено или в цялото предприятие. По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена с решение № 306 от 9.10.13г.по гр.дело № 1851/13г.на ВКС,IV г.о.; решение № 290 от 11.07.12г.по гр.дело № 882/11г.на IV г.о.на ВКС; решение № 329 от 13.07.2011г. no гр.дело № 1073/10г.на IV г.о.на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че извършването на подбор по чл. 329, ал.1 КТ при съкращаване на щата, задължава работодателя да съпостави квалификацията и уменията за изпълнение на работата на всички работници, изпълняващи идентични трудови функции, но не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата.Обособено структура в предприятието на работодателя е не само териториално обособено звено или звено, което е отделено финансово-икономически (отделен източник на приходи, отделна разходна сметка), но и всяко образувание, което е обособено в организационно-управленската структура на предприятието самостоятелна организационна единица в цялостната структура и организация на предприятието, каквито са не само клонът на дружеството или негово поделение, но и отделните отдели и цехове.Преценката за идентичност на трудовите задължения се извършва, както се изтъкна по-горе въз основа на естеството на работа, от свойствените задължения - от това дали има съществена разлика в трудовите функции, с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността, т.е. извода за сходството на длъжностите идва не само от еднаквостта на наименованието по длъжностни характеристики и дори идентичността или еднаквосттта на вменените конкретни трудови функции по тях, а от реалното естество на задълженията, свързани пряко с конкретната дейност в обособения отдел, звено или структура. Когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от техните трудови функции, като определящо е не сходството, а дали различията са съществени /така Решение № 304 от 20.10.2014г. на ВКС по гр.д.№ 2344/2014г, 4 г.о., ГК, по реда на чл.290 от ГПК/.
При анализа на съдебната практика по въпроса за определяне на кръга лица, които следва да участват в подбора в конкретния случай се налага извода, че същият е следвало да се осъществи не в цялото предприятие, а само измежду тези длъжности, спрямо които е налице съкращаване на две щатни бройки според длъжностното разписание от 01.08.2017г., а именно това е измежду длъжностите "Старши учител – общообразователен предмет – в прогимназиален етап". Дори да се приеме, че работодателят в нарушение на нормативната уредба в утвърдените щатни разписания неправилно е обособил като отделни щатни бройки длъжностите - старши учител в гимназиален и съответно прогимназиален етап, а на практика се касае до една и съща длжност – с наименованието само „старши учител“, това води до извода, че в случая при съкращаване на два щата на старши учители подбора е следвало да се извърши измежду всички учители на тази длъжност, без оглед на предмета и профила на преподаване. Това е така, тъй като от една страна, нито законов, нито подзаконов нормативен акт определя длъжността учител на различни по вид длъжности в зависимост от преподавания предмет, а различията, /според цитираната съд.практика/ се дължат на различния етап на преподаван, като нормативен критерии е учител в начална и учител в среднообщообразователна форма на обучение.
Предвид това и само на това основание – неизвършване на подбор измежду лицата със сходни функции и включването само на такива по несъществуващ нормативно критерии – предмет/профил на преподаване, прави извода за незаконосъобразност на подбора, а оттук и на уволнението на визираното основание.
Разграничението, което е направено, съобразно преподаваните предмети, е практически обусловено и логично, но лишено от юридическа обосновка, при положение, че, съгласно действащия щат, длъжността “старши учител“ общо в последно действащото щатно разписание е заемано и от други лица, неучаствали в подбора, макар и да са преподавали в различни дисциплини. Този извод се налага, както от ЗПОУ, така и от писмото от МОН от 25.10.2018г., в което се посочва, че основното разграничение на педагогическите специалисти се дължи на етапа на обучение – основно и прогимназиален етап, а последния от своя страна се дели на първи и втори етап, като учителите в прогимназиалния етап могат да преподават и в двата етапа, както и да допълват норматива и с други предмети, извън основния. Следователно, преподавания предмет не е сред критерия за преценка на сходство и оттук избора на лицата, измежду които да се извърши подбор, а същият в случая е следвало да се извърши измежду всички старши училища извън началния етап на образование.
Поради императивността на разпоредбата на чл.329 от КТ съдът следи служебно за приложението й, независимо от липсата на конкретни оспорвания във връзка с кръга лица, измежду които работодателят е бил длъжен да извърши подбор.
Независимо от горното , изрично в исковата молба се съдържа оспорване от ищеца за липса на обективна преценка на критериите по подбора. Съгласно ТРешение №3 от 16.01.2012г. на ВКС по т.д.№ 3/2011г. на ОСГК Предмет на съдебната проверка е въпроса за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, които имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. Подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по – висока квалификация и работят по – добре. Тези действия се обективират чрез външно изявената воля на работодателя. За това преценката му не е субективна - правно значение има не конкретния мисловен процес, а направените оценки и взетото решение по всеки от горните въпроси. преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка / на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства и е изцяло в тежест на работодателя. Следователно, работодателят следва да проведе пълно доказване на фактите, обусловили преценката му при подбора
От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства, касаещи подбора, се налага извода за липса на обективна оценка на работодателя спрямо качествата на ищеца по втория критерии по чл.329, ал.1 от КТ– справяне с работата. Разпитаните свидетели – св.М. и К., като участници в комисията по подбор, по редица от показателите и критериите за оценка не посочиха ясно какво точно са възприели лично и установили като пропуски в работата на ищцата. Например - Св.К. не може да посочи какви конкретно пропуски е имала ищцата при попълване на училищната документация и по – специално при попълване на необходимата информация в дневниците. В тази част показанията на този свидетел противоречат с показанията на св.В., в частта, в която и двамата свидетели посочват по какъв начин комисията по подбора се е запознавала с предоставените й документи – дали е имало разпределение на работата или всеки документ е преглеждан и оценяван общо от всички членове на комисията. Свидетелите посочват, че на ищцата е дадена най – нисък брой точки и в т.2.1 и 2.2 от протокола за подбор /л.77/, тъй като ищцата имала слабости в подготовката на плана за обучение на дете със специални образователни потребности. Св.М., К. и В. сочат, че този извод направили на база споделено от психолога и ресурсен учител, като св.К. пояснява, че е направила този извод и на база собствена преценка без данни за наличие на утвърден и независим стандарт, за да се направи извод за обективност на тази оценка. В показанията си св.К. сочи, че по този показател точки били поставяни и в зависимост от това кой от участващите в подбора лица с колко деца с индивидуални планове е работил, което пък се решавало на Педагогически съвет, т.е обективно няма как на ищцата, поради факта, че й е възложено индивидуалното обучение по решение на Педагогическия съвет на едно дете да й се постави точка по критерии, различно приложен спрямо останалите в подбора, докато св. В. пък сочи, че по този показател не е вземан предвид броя на децата, които участниците в подбора са обучавали по индивидуална програма. Това води до извода за неяснота и разминаване на приложените критерии за оценка от членовете на комисията. Нещо повече, св.В. не е сред състава на комисията, назначена за извършване на подбор, но признава, че е участвал в същия, както в подготовката му, така и в снабдяването на документи и лица, които да разговарят с членовете на комисията, а така също /според използваното глаголно време и форма/ е участвал и пряко, както в дебата по преценка на критериите, така по поставянето на оценките по подбора, което води до извод за опорочаване на оценяването, предвид участието на лице, което не е било определено като член на комисията. Отделно от това, според св.К., оценката на ищцата в т.3.3 е поради липса на установено от комисията използване на графически материали в сравнение с другите лица, участващи в подбора, но без да се конкретизира по какъв начин е извършено това сравняване. Свидетелите извършили подбора или свидетели на същия сочат и споменават, че ползвали огромен писмен материал, като не конкретизират същия по вид и естество, както и такъв не е представен по делото,за удостоверяване на обективността на всяка една оценка по показателите на подбора. Нещо повече – разпитаните по делото св.Х. и А. опровергаха твърденията на св.М., К. и В., че при работата си ищцата не е работела съобразно учебните стандарти, напротив, изработвала е табла, ползвала е интерактивна дъска, подготвяла е ученици, които са участвали по олимпиади, организирала е екскурзии, както и е участвала и е била организатор и на други инициативи, извън прекия образователен процес. Комисията по подбора чрез св.М. и К. и св.В., сочат, че на ищцата по показателите по т.4 са дадени най – ниските точки и по – специално в т.42. 4 т.4.3, като посочват, че по данни на изслушани пред комисията лица установили, че ищцата била подавала жалби в местния инспекторат и с това допринасяла да уронване престижа на училището, както и се създавало напрежение в колектива. По същество в т.42. и т.4.3 се касае до сходство в критерия, дори до един и същ такъв, но зададен с различно текстово пояснение – например зададен е критерии осъществяване на ефективна комуникация, изразяващо се в несъздаване на проблеми и напрежение в колектива и създаване на ефективни и конструктивни колегиални взаимоотношения. От една страна, за близки и сходни критерии два пъти е дадена негативна оценка, без обективна обосновка и наличие на обективни факти и обстоятелства, които да оправдават поставянето на тези оценки. От друга страна, подаването на жалби и сигнали до различни органи и институции е нормативно и конституционно закрепено право на всеки български гражданин. Упражняването на такова право е не само неотменимо право по Конституция, но и определянето му като некомуникативност и следването за това на неблагоприятно третиране в която и да е област и определяне на лицето, като такова, несправящо се с работата, е незаконосъобразно.
Под критерия справяне по-добре с работата се има предвид задължението на работодателя да прецени качествата на работника и служителя по практическото изпълнение и реализиране на вненените му трудовите функции по длъжностна характеристика. В тази връзка липсва какъвто и да било обективен подход на работодателя в случая при извършване на подбора по така зададените критерии. Фактът, че едно лице подава сигнали, жалби и др., както и че не комуникира с всички служители в рамките на съответното предприятие не е и не може да обоснове извод за обективна оценка и за преценка по критерия реалното справяне с работата спрямо останалите. Нещо повече – извода за липса на обективна и реална оценка на работата на ищеца в рамките на този подбор е и факта , че всички свидетели по подбора сочат в показанията си, че спрямо нито едни от другите лица, участващи в подбора, не било установено да са подавали жалби. Нещо, което сочи на липса на обективност и на оценяващите.
Работодателят следва пълно и главно да установи законосъобразното извършване на подбора с всички доказателствени средства. В тази връзка са представени карти за оценка работата на ищцата, както и на други лица, но същите тези карти липсват данни кога са съставени, както и липсват данни да са връчени на ищцата и на същата да е дадена възможност за възражение. Нещо повече, в една от картите е за оценка работата на лицето Г. И., също участваща в подбора, като в тази карта самото това лице е извършило проверка и оценка само на себе си, тъй като е част от комисията по атестиране. Отделно от това – това са писмени честни документи и които в този смисъл няма материална доказателствена сила, а само установяват фактите на авторство и на изявление на подписалите го лица /арг. чл.180 от ГПК/, но не и относно съдържанието на изявлението. Не са представени аналогични карти за оценка работата на останалите кандидати в подбора, за да с съпоставят резултатите.
Самостоятелно основание за липса на обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка / на ищеца с оглед на възложената работа е факта, че от изходящата номенклатура на документите от училището на 31.07.2017г. до Председателя на синдикалната /л.83 от том 1/, в което съдържание е удостоверено, че към датата на изпращане на писмото – 31.07.2017г. е имало вече изразено становище на комисия по подбор, изработено на база на критериите по Наредба № 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, е взето решение да бъдат съкратени ищцата К. Г. Т. и още едно лице. Комисията по за подбор е назначена със заповед от 01.08.2017г., а протокола за подбор е с дата от 04.08.2017г. Това сочи на извода, че още преди провеждане на подбора работодателят е знаел резултата от същия и персонално лицето, за което е взето решение за съкращаване, което също индицирана извода за липса на обективна преценка на действително притежаваните от ищеца професионални качества.
Неоснователно е оспорването на ищеца, че уволнението е извършено в нарушение на К. от 2017г., действащ в областта на образованието. Страни по К. са работодателят и съответната синдикална организация - арг. чл.51а, ал.1 от КТ. Този договор има действие спрямо работниците или служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, и спрямо присъединилите се към колективния трудов договор такива - арг. чл.57 в хипотезите на ал.1 и ал.2 от КТ. Ищцата не установи, че е член на синдикалната организация - страна по договора или че се е присъединила към него по посочения в ал.2 на чл.57 от КТ начин, поради което и не може да се позовава на действие на норми за закрила по този договор. По тези съображения, не следва да се разгледат по същество оспорванията на ищеца за нарушаване на норми от К. във връзка с упражненото от работодателя субективно потестативно право на уволнение, тъй като позоваваща се страна не е установила, че К. я обвързва.
Предвид аргументите по-горе в изложението искът за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна като незаконосъобразна заповедта, с която това право е упражнено от работодателя, е основателен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е основателен. Съображения: С предявения иск работникът или служителят упражнява своето субективно преобразуващо право да продължи да изпълнява работата на длъжността, която е заемал преди незаконното му уволнение. Между страните е съществувало трудово правоотношение за неопределено време. Посочените обстоятелства формират фактическия състав за уважаване на претенцията за възстановяване на работата отпреди уволнението.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ:
Основателността на иска предпоставя наличието на няколко предпоставки - отмяна на уволнението като незаконно, оставането без работа като негова последица и пропусната полза за работника в размер на брутното му трудово възнаграждение за не повече от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на правоотношението. В настоящия случай уволнението е признато за незаконно. При условията на пълно и главно доказване ищецът установи, че до приключване на устните състезания е останал без работа в резултат на незаконното уволнение е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение /така Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014г. по т.д.№ 6/2013г. на ОСГК на ВКС/. Видно от представеното копие от трудова книжка е, че ищцата не е започнала след уволнението работа при друг работодател и е регистрирано като безработно лице.
Размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ се определя съобразно полученото брутно трудово възнаграждение от работника или служителя за пълен отработен месец, преди датата на прекратяване на правоотношението - арг. чл.228, ал.1 от КТ.
Според удостоверение изх.№РД – 07 – 54/23.11.2017г. /л.230 том1/ се установява, че полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец – м.07.2017г., преди датата на прекратяване на правоотношението е в размер от 932,97 лв. Максималния дължим размер на това обезщетение е до шест месеца, считано от уволнението - или в случая на ищцата се длъжи сумата от 5 597,82 лв. за периода, считано от датата на прекратяване на правоотношението - 08.08.2017г. до 08.02.2018г., като над тази сума до поискания в исковата молба размер от 6 437,56 лв. и за дата - 07.08.2017г. искът е неоснователен, като недоказан по размер. Обезщетението се дължи от датата на прекратяване на правоотношението - 08.08.2017г., а не от датата на издаване на заповедта за уволнение - 07.08.2017г. Изрично нормативно е устанен начина на определяне, както на размера, така и на периода, за който се дължи такова плащане, на това основание. Размерът се определя на база последното реално получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец. Ако ищецът твърди, че му се дължат и други плащания във връзка с трудовото правоотношение то това е основание за друга форма на защита, но не е основание за получаване на такива допълнителни плащания, доколкото същите биха били дължими на различно основание от заявеното като обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и при условие на установено с влязло в сила решение възстановяване на прекъснатата трудовоправна връзка между страните. Ето защо, извън уважения размер искът не следва да се уважава, предвид заявеното основание, на което се иска и предвид императивността на разпоредбите, установяващи начина на определяне на размера на това обезщетение.
Сумата в уважения размер, като парично вземане, се дължи ведно със законната лихва от подаване на иска до изплащане на дължимото.
По отношение на разноските и дължимите държавни такси:
Поради основателността на първите два неоценяеми иск работодателят дължи дт. по сметка на РС Благоевград по тях в размер от 80 лв. за всеки един от тях, а по оценяемия – д.т. в размер на 4 % от уважения размер – чл.1 от Тарифа за ДТССГПК или сумата от 223,91 лв. или общо дължима държавна такса по предявените уважени искове от 383,91 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца от ответника се дължи сумата от 860,87 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно броя на уважените искове и съответно уважената част от тях /общо предявени са три иска при направени разноски от общо 900 лв. за адв.възнаграждение, уважени изцяло два и частично по размер третия осъдителен и при средно по 300 лв. разноски за всеки иск /при неконкретизиране от всяка една от страните спрямо кой от трите обективно съединени иска какъв конкретен размер от разноските е направила, съдът ги отчита като база за изчисляване на дължимите такива при поделянето им на три равни части/, следват дължими разноски от по 300 лв. за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и 260,87 лв. разноски по иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ - съобразно уважената част от този иск/.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответната страна от ищеца се дължат направените разноски, съобразно отхвърлената част на осъдителния иск в размер от 50,48 лв. /при направени от тази страна общо разноски от 1161 лв., средно по всеки от исковете от по 387 лв., като се дължат разноски само за отхвърления размер спрямо претендирания/.
Страните не са поддържали становище за компенсиране на евентуални разноски, поради което съдът не може да извърши служебно такова прихващане. На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за обезщетението за оставане без работа.
Воден от горното и на основание чл.344, ал1, т.1-3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ вр. с чл.78 от ГПК и чл.224, ал.1 от ГПК, Благоевградския районен съд, Първи граждански състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на К. Г. Т., с ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място], ул. ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, заповед № РД 07 - 1124/07.08.2017г., издадена от директора на Седмо средно училище „К. Ш.“ – Б., с адрес: [населено място], ул.“ представлявано от директора Л. С. С., с която на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ - съкращаване в щата - е прекратено трудовото правоотношение между К. Г. Т., с ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място], ул. и Седмо средно училище „К. Ш.“ – Б., с адрес: [населено място], ул.“ представлявано от директора Л. С. С..
ВЪЗСТАНОВЯВА К. Г. Т., с ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място], ул.“ на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител" с шифър по НКПД 2330 - 5008 в Седмо средно училище „К. Ш.“ – Б., с адрес: [населено място], ул., представлявано от директора Л. С. С..
ОСЪЖДА Седмо средно училище „К. Ш.“ – Б., с адрес: [населено място], ул., представлявано от директора Л. С. С. да заплати на К. Г. Т., с ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място], ул. сумата от 5597,82 /пет хиляди петстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/ лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 08.08.2017г. до 08.02.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на иска – 25.09.2017г. до окончателното изплащане на дължимото, като отхвърля като неоснователен иска над горния размер до претендирания от 6437,56 /шест хиляди четиристотин тридесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/ лв. и за дата - 07.08.2017г.
На основание чл.242,ал.1 от ГПК, ДОПУСКА предварително изпълнение на решението по отношение на обезщетението в горната част по отношение на главницата.
Отменя протоколното определение от 08.12.2017г., в частта, с която е открито производство по оспорване на съдържанието на документ - Протокол № 9/15.06.2017г. от заседание на педагогическия съвет при ответното училище и прекратява производството по делото в тази част, като недопустимо.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Седмо средно училище „К. Ш.“ – Б., с адрес: [населено място], ул.“, представлявано от директора Л. С. С. да заплати на К. Г. Т., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. сумата от 860,87 /осемстотин и шестдесет лева и осемдесет и седем стотинки/ лв. направени по делото разноски, събразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, К. Г. Т., с ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място], ул. да заплати на Седмо средно училище „К. Ш.“ – Б., с адрес: [населено място], ул., представлявано от директора Л. С. С. да заплати на К. Г. Т., с ЕГН [ЕГН],с адрес: [населено място], ул. сумата от 50,48 /петдесет лева и четиридесет и осем стотинки/ лв. направени по делото разноски, събразно отхвърлената част по иска с пр.основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „К. Ш.“ – Б., с адрес: [населено място], ул., представлявано от директора Л. С. С. да заплати по сметка на РС Благоевград сумата от 383,91 /триста осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки/ лв. дължими държави такси по уважените искове.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от посочения по реда на чл.315, ал.2 от ГПК ден за обявяването му – 16.02.2018г., чрез Районен съд Бл пред Благоевградския окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: