Решение № 905303

към дело: 20191210101151
Дата: 08/05/2021 г.
Съдия:Габриела Тричкова
Съдържание

и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], Бизнес парк С., сграда № 6, чрез адвокат В. П. Г., САК, със съдебен адрес: [населено място], бул. „Б.” № , ет. , ап. , ПРОТИВ Д. С. С., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], п.к. 2749,[жк], с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 342 от ТЗ.
С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ДЪЛЖИ на ищеца сума в размер на 333,49 /триста тридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №[ЕИК] за периода от 10.11.2016г. до 09.04.2017г., ВЕДНО със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на Заявлението по реда на чл. 410 от ГПК в съда – 07.11.2018г., до окончателното плащане на сумата.
Иска се ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ответникът ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сума в размер на 182,97 /сто осемдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по Договор за мобилен номер [ЕГН] с абонатен №[ЕИК], както и сума в размер на 149,49 /сто четиридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м. 04.2017г. до м. 01.2018г. по Договор за лизинг от 26.02.2016г. за устройство марка „S.”, модел „Galaxy J5 G.”, взето във връзка с мобилен номер [ЕГН] с абонатен №[ЕИК].
Направено е искане да бъде постановен осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, направени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника е образувано ч.гр.д № 2710/2018г. по описа на Pайонен съд – Б., като е издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в размер на 1 201,13 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Излага се, че във връзка с връчване на Заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК се предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 333,49 лева, която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Поддържа се, че въз основа на Договор за мобилни услуги от дата 26.02.2016г., сключен за мобилен номер по програма НонСтоп 30.99лв., ответникът Д. С. С. е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги [фирма] с абонатен №[ЕИК] за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна програма до 26.02.2018г. Твърди се, че при възползване от преференциалните условия на Оператора абонатът е сключил и Договор за лизинг от същата дата – 26.02.2016г., като е взел на изплащане мобилно устройство марка „S.”, модел „Galaxy J5 G.”, посредством 23 месечни вноски в размер на 13,59 лева.
Сочи се, че на 30.04.2016г. абонатът е сключил Допълнително споразумение за мобилен номер [ЕГН] с абонаментен план НонСтоп 60,99 лева със срок до 30.04.2018г.
Излага се, че въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под абонатен №[ЕИК].
Ищецът е заявил в исковата молба, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор: „При ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като при сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура”. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Твърди се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 10.11.2016г. до 09.04.2017г. Т. е издал следните фактури с абонатен №[ЕИК]:
- Фактура № [ЕГН]/10.12.2016г. за отчетения период на потребление 10.11.2016г. – 09.12.2016г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 186,02 лева с ДДС, от които: 50,82 лева без ДДС – месечна такса за абонаментен план НонСтоп 60,99 лева; 13,59 лева – вноска лизинг; 0,64 лева без ДДС –кратки текстови съобщения /SMS/; 92,13 лева без ДДС – международни разговори и 0,10 лева без ДДС – разговори към „Грижа за клиента”.
Дължимата сума е платима в срок 25.12.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура № [ЕГН]/10.01.2017г. за отчетения период на потребление 10.12.2016г. – 09.01.2017г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 77,47 лева с ДДС, от които: 50,82 лева без ДДС – месечна такса за абонаментен план НонСтоп 60,99 лева; 13,59 лева – вноска лизинг; 1,60 лева без ДДС –кратки текстови съобщения /SMS/ и 0,06 лева без ДДС – разговори към „Грижа за клиента”.
Дължимата сума е платима в срок 25.01.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура № [ЕГН]/10.02.2017г. за отчетения период на потребление 10.01.2017г. – 09.02.2017г., с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 74,57 лева с ДДС, от които: 50,82 лева без ДДС – месечна такса за абонаментен план НонСтоп 60,99 лева и 13,59 лева – вноска лизинг.
Дължимата сума е платима в срок 25.02.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Поддържа се твърдение, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 337,32 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца – за месец 12.2016г., за месец 01.2017г. и за месец 02.2017г. Към всяка от фактурите има приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Сочи се, че с Кредитно известие № [ЕГН]/10.03.2017г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -17,42 лева с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на 13,59 лева и е отразен незаплатеният баланс в размер на 337,32 лева, за предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 333,49 лева.
Навежда се, че поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 333,49 лева, на основание чл. 75, във връзка с чл. 19б, „в” от ОУ на мобилния оператор, Т. е прекратил едностранно индивидуалния договор на Д. С. С. за ползвания абонамент и е издал по абонатен №[ЕИК] на дата 10.04.2017г. крайна Фактура № [ЕГН]/10.04.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на 1 201,13 лева. Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 333,49 лева за задълженията по предходните три фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 718,15 лева, както и незаплатени лизингови вноски в размер на 149,49 лева.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 02.03.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Заявено е, че абонатът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента НонСтоп 60,99 лева за мобилен номер [ЕГН] до 26.02.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 26.02.2016г.
Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на Потребителя последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Посочено е в исковата молба, че предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси.
С оглед на което ищецът претендира неустойка в размер на три стандартни за ползваната програма НонСтоп 60,99 лева за мобилен номер [ЕГН] месечни абонаментни такси, възлизащи на стойност 182,97 лева.
На следващо място се поддържа твърдение, че поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12, ал. 2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство марка „S.”, модел „Galaxy J5 G.” са обявени за предсрочно изискуеми.
Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер [ЕГН], „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на [фирма]”.
Твърди се, че при сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 10то число от месеца, поради което падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
В издадените месечни фактури от 10.12.2016г., 10.01.2017г. и 10.02.2017г. и в Кредитното известие от 10.03.2017г. са начислени дължимите месечни лизингови вноски в размер на 13,59 лева всяка.
В крайната Фактура № [ЕГН] от дата 10.04.2017г. са фактурирани предсрочно изискуемите лизингови вноски, дължими от м. 04.2017г., когато е издадена крайната фактура, до м. 01.2018г., съгласно уговорения погасителен план.
На следващо място се твърди, че в чл. 1, ал. 2 от Договора страните са уговорили, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в размер на 13,59 лева. В случай, че лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако устройството не бъде върнато, лизингополучателят е длъжен да заплати допълнителна сума в размер на 13,59 лева – чл. 1, ал. 3.
Посочено е, че поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания, последното е довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг – „Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания”, като лизинговите вноски са обявени за предсрочно изискуеми и дължими след месец 04.2017г., когато е издадена крайната Фактура № [ЕГН]/ 10.04.2017г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- за устройство марка „S.”, модел „Galaxy J5 G.”, взето във връзка с мобилен номер [ЕГН], се дължи цената в размер на 149.49 лева след месец 04.2017г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски е от м. 04.2017г. до м. 01.2018г.
Навежда се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор [фирма] Д. С. С. се е съгласил и е приел Общите условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите условия, Т. има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Т. /чл. 75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Д. С. С. – „При неспазване, на което и да е задължение по част X. от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 19б, „в” да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него”.
Твърди се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Посочено е в молбата, че съгласно чл. 20 от Общите условия всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Т.. Съгласно чл. 23, б. „б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размери, съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Заявено е, че в конкретния случай ответникът Д. С. С. е подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер [ЕГН] и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Посочено е, че представените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Към исковата молба са приложени писмени документи.
С Разпореждане № 5362/07.06.2019г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 08.02.2021г. на адвокат Б. – назначена за особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 08.03.2021г. е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
С отговора на исковата молба е изразено становище, че предявените искове са недопустими и неоснователни, както по основание, така и по размер.
В отговора на исковата молба се оспорват следните твърдения на ищеца: че между ищеца и ответника са сключени посочените в исковата молба договори; че ответникът е клиент/потребител на ищцовото дружество; че ответникът е ползвал предоставени от ищцовото дружество услуги; че ответникът е ползвал посочения в исковата молба мобилен номер; че ищецът едностранно е прекратил посочения в исковата молба договор; че ответникът е лизингополучател по договори за лизинг.
Твърди се в отговора, че процесното устройство не е предадено на ответника, че на същия не са предоставени Общите условия на [фирма], като се оспорва твърдението, че същият се е съгласил и приел тези Общи условия.
Навежда се възражение в отговора, че с исковата молба са представени няколко фактури, но нито една от тях не е на претендираната стойност, за която е издадена заповедта за изпълнение и за посочения период, което затруднява правото на защита на ответника и не става ясно за кой точно период и по коя фактура е претенцията на ищеца. Отделно от това се прави възражение, че не е налице идентичност между посоченото в издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и настоящата искова претенция. Сочи се, че ищецът заявява друго основание и размер на дължимост на процесните суми, различно от това, за което същият се е снабдил със заповед за изпълнение. С оглед на това е заявено становище, че производството е недопустимо и подадената искова молба следва да бъде върната.
Отделно от изложеното е заявено в отговора, че представените по делото фактури сами по себе си не могат да послужат за доказване на процесните парични вземания. Същите са частни удостоверителни документи, не съдържат подписи на ответника – получател на услугите, и удостоверяват изгодни за издалия ги ищец факти, поради което не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Освен това, не фактът на издаване на фактурите е основание за плащане.
По отношение на осъдителния иск за неустойка е направено възражение в отговора, че ищцовото дружество няма право да претендира такава, тъй като клаузата от договора за мобилни услуги, установяваща, че длъжникът дължи и неустойка в случай на прекратяване на договора, е нищожна и не поражда права и задължения за страните. Твърди се, че клаузата за неустойка в договорите е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като същата води до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество и нарушава принципа на справедливост. Освен това е изложено, че тази клауза се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 от З..
Посочва се, че в случая предвидената в договора за мобилни услуги неустойка е в размер на сбора на всички месечни абонаментни такси до края на срока на договора след предсрочното му прекратяване. Следователно по този начин е установено, че потребителят следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от оператора услуги. Тоест операторът получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока предвид предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи.
Посочено е, че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника не е съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при изпълнение на насрещното задължение на кредитора. Сочи се, че макар договорът да е прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора услуги. Така установени, клаузите за неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги.
Обстоятелството, че в случая кредиторът претендира заплащане на неустойката частично, а именно в размер на сбора от три месечни абонаментни такси, не санира недействителността на клаузата, която представлява правопораждащият юридически факт – нормата, установяваща неустоечното задължение. След като последната е изцяло недействителна не може по нея да се претендира дори частично изпълнение, което според кредитора е в съответствие с нормите на добросъвестността.
При условията на евентуалност се оспорва размера на претендираната неустойка.
По осъдителния иск за лизинговите вноски е изложено становище от ответника, че съгласно чл. 9, ал. 2 от ОУ към договорите за лизинг, страните нямат право да прекратят договора преди изтичане на уговорения в същите срок на действие. Отделно от това се прави възражение, че твърдяното прекратяване не е съобщено на ответника, нито му е даден подходящ срок за изпълнение. Оспорва се твърдението на ищеца, че вещта е предадена на ответника, като се посочва, че между страните няма подписани протоколи за предаване на същите.
На следващо място, с оглед на константната съдебна практика на ВКС, според която съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, се иска съдът да се произнесе в този смисъл.
Посочва се, че ищецът не е доказал, че клаузите в процесния договор са индивидуално уговорени от страните.
Отделно от изложеното е направено възражение, че шрифтът на процесните договори не отговоря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от З..
На следващо място е направено възражение, че от представените с исковата молба писмени документи е очевидно, че подписите, положени за „потребител” под различните документи е различен и не е положен от ответника. Допълнително споразумение към договора за мобилни/фиксирани услуги от 30.04.2016г., сключен между страните по делото на стр. 4, не съдържа подпис за „потребител”, а подписът, положен на стр. 3 от същия договор за „потребител”, както и подписите, положени на Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 30.03.2016г. на стр. 2 и 3 за „потребител”, не са положени от ответника и същите очевидно са различни от подписите, положени за „потребител” в другите договори, приложени към исковата молба.
Предвид изложеното е направено искане да бъдат оставени без уважение предявените искове.
С Определение № 904030/07.05.2021г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищецът [фирма], редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител, като от дата 04.06.2021г. от ищеца е постъпила молба-становище, в която заявява, че поддържа изцяло изложеното в исковата молба.
Ответникът Д. С. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б., назначена за особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която заявява, че поддържа изцяло писмения отговор, по същество изразява становище за неоснователност на предявените искове и пледира за отхвърлянето им.
По делото е приобщено към доказателствения материал по делото ч.гр.д. № 2710/2018г. по описа на Районен съд – Благоевград.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2710/2018г. по описа на Районен съд – Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 10585/08.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Д. С., с ЕГН: [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [община],[жк], да заплати на кредитора [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район М.,[жк], Бизнес парк С., сграда № 6, представлявано от Д. К. К. и М. С. – Изпълнителни директори, чрез адвокат В. Г., със съдебен адрес: [населено място], бул. „Б.” № , вх. , ет. , ап. , следните суми: сумата от 1 201,13 /хиляда двеста и един лева и тринадесет стотинки/ лева – главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 26.02.2016г., с индивидуален Клиентски номер на абоната №[ЕИК] за отчетен период от 10.11.2016г. до 09.04.2017г., за които операторът е издал Фактура № [ЕГН] от 10.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.11.2018г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 51,02 /петдесет и един лева и две стотинки/ лева – мораторна лихва за забава за периода от 26.04.2017г. до 28.10.2018г.; сумата от 25,04 /двадесет и пет лева и четири стотинки/ лева, представляваща внесена държавна такса; сумата от 190,59 /сто и деветдесет лева и петдесет и девет стотинки/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът е изпратил съобщение до длъжника Д. С. за изпълнение на същата, като поради непребиваване на длъжника на постоянния му адрес, съдът е разпоредил връчването на Заповедта за изпълнение да се извърши по реда на чл. 47 от ГПК /чрез залепване на уведомление на постоянния адрес/. С Разпореждане № 3183/02.04.2019г. по ч.гр.д. № 2710/2018г. по описа на Районен съд – Благоевград, съдът е приложил по делото и е приел за редовно връчено съобщението до длъжника Д. С., като е указал на заявителя [фирма], че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената Заповед за изпълнение № 10585/08.11.2018г. в едномесечен срок от съобщаването.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, /която е представил и пред заповедния съд/, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи част от сумата, присъдена за главница с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2710/2018г. – III състав по описа на Районен съд – Благоевград.
Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.
Към доказателствения материал по делото са приобщени следните фактури, издадени на името на ответника Д. С.:
-Фактура № [ЕГН]/10.12.2016г., издадена за отчетен период 10.11.2016г. – 09.12.2016г. и срок за плащане на задълженията по отчетния период – 25.12.2016г., на обща стойност от 185,28 лева, с включен ДДС;
-Фактура № [ЕГН]/10.01.2017г., издадена за отчетен период 10.12.2016г. – 09.01.2017г. и срок за плащане на задълженията по отчетния период – 25.01.2017г., на обща стойност от 262,75 лева, с включен ДДС, като в сумата по тази фактура е включена и сумата по предходната фактура в размер на 185,28 лв.;
-Фактура № [ЕГН]/10.02.2017г., издадена за отчетен период 10.01.2017г. – 09.02.2017г. и срок за плащане на задълженията по отчетния период – 25.02.2017г., на обща стойност от 337,32 лева, с включен ДДС, като в сумата по тази фактура е включена и сумата по предходните фактури в общ размер на 262,75 лв.;
- кредитно известие № [ЕГН]/10.03.2017г., издадено за отчетен период 10.02.2017г. – 09.03.2017г. и срок за плащане на задълженията по отчетния период – 25.03.2017г., с което е подвадена сума от 17,42 лв. и общата сума за плащане е посочена от 333,49 лева, с включен ДДС;
Представена е и Фактура № [ЕГН]/10.04.2017г., издадена за отчетен период 10.03.2017г. – 09.04.2017г. и срок за плащане на задълженията по отчетния период – 25.04.2017г., на обща стойност от 1 201,13 лева, с включен ДДС, в която е включена сумата от 718,15 лв. неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, 149,49 лв. вноска лизинг след 01.01.2014г. и задължения от предходен период с ДДС - 333,49 лв.
Към доказателствения материал по делото са приобщени Общи условия на [фирма] за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010г., с последна редакция от 30.04.2016г. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми”. Съгласно чл. 71 от Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща определените от оператора цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 27 от Общите условия. Съгласно чл. 27 от Общите условия, плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на същата, но не по-късно от 18 дни след издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 342 от ТЗ за установяване на паричното вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 2710/2018г. – III състав по описа на Районен съд – Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 10585/08.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за описаните в Заповедта суми.
По основателността на исковата претенция:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно – валидно облигационно отношение между ответника и ищеца; че ищецът е изправна страна по твърдяните в исковата молба сключени със С. договори – за мобилни услуги от 26.02.2016г. и за лизинг от 26.02.2016г.; размера на задължението и неговата изискуемост; предсрочното прекратяване на договора по вина на ответника и съответно – възникването на основания за начисляване на неустойка в претендирания размер. В тежест на ищеца е при пълно и главно доказване да установи посочените обстоятелства.
В хода на настоящото производство ищецът не успя да осъществи пълно и главно доказване на претенциите си, поради което предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като съображенията на съда за това са следните:
В хода на производството, по искане на ответника, ищецът е задължен да представи в оригинал, представените към исковата молба преписи на писмени документи /договори, допълнителни споразумения, и приложения/, от които изхождат вземанията му, като изрично е бил предупреден за последиците при неизпълнение на задължението си по чл. 183 от ГПК. Въпреки предоставената му процесуална възможност ищецът не е представил същите в указания му срок, поради което съдът е оставил без уважение искането на ищеца за приемане като доказателства на представените към исковата молба писмени документи.
Въз основа на горното от останалия събран по делото писмен доказателствен материал не се установи, че между страните в настоящото производство е било налице валидно възникнало облигационно правоотношение за процесния период, по силата на което операторът-ищец е предоставил на абоната-ответник мобилен телефонен номер, респ. мобилно устройство при съответни месечни такси и срок на действие на твърдения в исковата молба Договор за мобилни услуги от 26.02.2016г., сключен между страните по делото, срещу задължение на ответника за заплащане на уговорената цена на услугата – абонаментна такса. В тази връзка ищецът не доказа сключването на валиден договор, който да отговаря на законовите изисквания за това, респ. да включва необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите.
Ето защо, съдът намира, че не би могло да се приеме, че за процесния период от време ответникът С. е ползвал твърдените от ищеца далекосъобщителни услуги за сочения абонатен №[ЕИК], предоставяни от [фирма]. Отделно от това по делото липсват каквито и да е било доказателства за това операторът реално да е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите, включително и дали са правилно тарифирани, а оттук и дали са коректно фактурирани. С оглед разпределената тежест на доказване от страна на ищеца, последният следваше да осъществи пълно и главно доказване на твърдените от него обстоятелства, обективирани в исковата молба, като подобно установяване не бе проведено от страна на [фирма] въпреки предоставените му процесуални възможности, включително и чрез допускане и назначаване на съответните за това експертизи, за които същия не е внесъл депозит в предоставения му срок.
В допълнение на горното следва да се отбележи, че приложените фактури /от л. 16 до л. 20 от делото/, на които се позовава ищецът, не са подписани от ответника, като доказателствената тежест за получените от него далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи от ищеца. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни последици за ищеца. Последиците от недоказването на основанието и размера на вземането следва да се отнесат не в полза на ищеца и след като същият не доказва факта, от който произтича вземането му – предоставените на ответника мобилни услуги, както и стойността им, включително и недоказаното наличие на облигационна връзка между страните, то следва, че претенцията както за установяване задълженията за незаплатени далекосъобщителни услуги, и законна лихва върху същите, така осъдителната такава за неустойка за неизпълнение на договорни задължения се явяват изцяло неоснователни и недоказани, поради което подлежат на отхвърляне.
По отношение на претендираната сума, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от месец Април 2017г. до месец Януари 2018г. по Договор за лизинг от 26.02.2016г. за устройство марка „S.”, модел „Galaxy J5 G.”, следва да се посочи, че ищецът досежно и тази претенция не установи наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между него и ответника по силата на цитирания договор за лизинг. Последното предпоставя недоказаност на предоставянето на ответника за ползване на сочения мобилен апарат, предмет на Договор за лизинг от 26.02.2016г., срещу уговорено месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски, които С. е следвало да заплаща. Предвид недоказаността и на тази претенция, то същата също подлежи на отхвърляне.
Съобразно изложените по-горе мотиви, съдът намира за безпредметно да обсъжда релевираните в писмения отговор възражения.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски, а направените от него такива в заповедното и настоящото производство остават за негова сметка.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], Бизнес парк С., сграда № 6, чрез адвокат В. П. Г., САК, със съдебен адрес: [населено място], бул. „Б.” № , ет. , ап. , против Д. С. С., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], п.к. 2749,[жк], иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено по отношение на ответника съществуването на вземане в полза на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], в размер на 333,49 /триста тридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/ лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №[ЕИК] за периода от 10.11.2016г. до 09.04.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на Заявлението по реда на чл. 410 от ГПК в съда – 07.11.2018г., до окончателното плащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], Бизнес парк С., сграда № 6, чрез адвокат В. П. Г., САК, със съдебен адрес: [населено място], бул. „Б.” № , ет. , ап. , против Д. С. С., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], п.к. 2749,[жк], осъдителни искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД и чл. 342 от ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], Бизнес парк С., сграда № 6, сума в размер на 182,97 /сто осемдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси по Договор за мобилен номер [ЕГН] с абонатен №[ЕИК], както и сума в размер на 149,49 /сто четиридесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/ лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м. 04.2017г. до м. 01.2018г. по Договор за лизинг от 26.02.2016г. за устройство марка „S.”, модел „Galaxy J5 G.”, взето във връзка с мобилен номер [ЕГН] с абонатен №[ЕИК].

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № 2710/2018г. по описа на Районен съд – Благоевград, III състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:


File Attachment Icon
CEDAF29CBCCA9965C22587280040D653.rtf