и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ищеца [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Б.“ № , бл. , вх., срещу ответника Р. А. Г., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „Б.“ № .
В исковата си молба ищецът сочи, че на 10.05.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № [ЕГН] между [фирма], като кредитор, и Р. А. Г., като длъжник, при следните параметри: Сума на кредита: 2500 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 154.55 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Дължима сума по кредита: 3709.20 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 3001.20 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 125.05 лв. Твърди се, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 6710.40лв., общия размер на вноска: 279.60 лв., дата на погасяване: 11 - ти ден от месеца. Сочи също така, че с отпуснатия кредит е извършено рефинансиране на друг кредит в полза на [фирма] в размер на 560.00 лв. Към договора са подписани и ОУ, както и е предоставена информация във формата на Стандартен европейски формуляр.
Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 11.05.2017г. превел парична сума в размер на 560 лв. по посочената от [фирма] банкова сметка, а остатъкът в размер на 1940 лв. бил преведен по посочената от ответната страна банкова сметка, която е остатъчната стойност, след извършеното рефинансиране.
От отпуснатата главница по договора в размер на 2500,00 лв. клиентът е заплатил 213.50 лв. и остава да бъде заплатена сума в размер на 2286.50 лв.
Отделно от това се сочи, че се дължи и договорно възнаграждение, което е в размер на 1209.20 лв., като от тях са заплатени 250.15 лв., като останали за плащане 959.05 лв. Главницата и договорното възнаграждение са дължими за периода 12.09.2017 г. - 11.05.2019 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по Д., длъжникът дължи на дружеството 3001,20 лв., като от тях са заплатени 384,36 лв. и остава дължима сума в размер на 2616,84 лв.
Сочи, се че ответникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил три пълни погасителни вноски и една частична вноска, като е изпаднал в забава съгласно погасителния план към Д.. Предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си за извършване на плащания, съгласно изготвения погасителен план, след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от страните в ОУ към Д., на дата 26.09.2017г. договорът е прекратен от страна на [фирма]. До длъжника е изпратено уведомително писмо.
Поради неизпълнението на договорното задължение ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена е заповед по чл. 410 ГПК, връчена е на длъжника и от негова страна е подадено възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид на изложеното в исковата молба се прави искане да се установи съществуването на вземане в полза на [фирма] срещу длъжника Р. А. Г., за сума в размер на 5862.39 лв., включващ главница в размер на 2286.50 лв., договорно възнаграждение в размер на 959.05 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2616.84 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 30196035072, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Претендират се разноски за заповедното и исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ответника, чрез адв. Р. Б.. Сочи се, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Правят се възражения, че ответникът не е уведомен за това, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Сочи се, че клаузите на договора, касаещи уговорената лихва, са нищожни, за което в писмения отговор се правят конкретни възражения в тази насока.
В о.с.з ищцовото дружество, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител, депозира писмена молба.
Ответната страна, редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява адв. Р. Б., който от името на доверителката си прави искане за отхвърляне на исковете. В срок депозира писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, приема за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявления по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 530/2019г. по описа на Районен съд - Бл., по което е разпоредено длъжникът Р. А. Г., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „Б.“ № , да заплати на кредитора „П. К. Б.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от С. Н. Н., О. Л., Я. Ян Ч. и И. Х. Г., управители, следните суми: сумата 2286,05 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 10.05.2017г., сключен между кредитора и длъжника; сумата от 959,05 лева, договорно възнаграждение за изтегления кредит, съгласно ОУ на сключения договор; сумата от 2616,84 лева, възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.03.2019г., до окончателното изплащане, както и направените по заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 117,25 лева и сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е депозирал писмено възражение за недължимост на сумите. Заповедният съд е указал на заявителя да предяви искова молба за установяване на дължимостта на сумите по заповедта и такава е предявена в едномесечен срок.
На 10.09.2017г. между ищеца [фирма], като кредитор, и ответницата Р. А. Г., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № 119708. Въз основа на договора ищецът се е задължил да предостави на Г. сумата от 2500лв., а тя се задължила да върне сумата, ведно с възнаградителна лихва в срок от 24 месеца, на месечни вноски в размер на 154,55 лв., платими на 11-то число от месеца, с общо дължима сума по кредита от 3709,20 лв. На същата дата между страните се сключило и споразумение по пакет за предоставяне на допълнителни услуги, въз основа на което ответната страна имала възможност да се възползва от разглеждане на искането за предоставяне на кредит приоритетно, от възможността да разсрочи плащане на вноски или да намали размера на месечните вноски, да промени датата на падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Дължимото от ответницата възнаграждение по пакета за предоставяне на допълнителни услуги, било уговорено в размер на 3001, 20 лева и с размер на погасителната вноска от 125,05 лева. Така общото задължение по договора, включително задължението по пакета за допълнителни услуги, било договорено в размер на 6710.40 лева, с общ размер на вноската от 279,60 лева. Възнаграждението следвало да се заплати на 24 равни месечни вноски, всяка с падежна дата на 11-то число на месеца, посочени в погасителен план, връчен на ответницата на 10.05.2017г. Според погасителен план, представен по делото, падежа на последната погасителна вноска е уговорен на 11.05.2019г.
По делото като доказателства се представени две преводни нареждания. С едната на 10.05.2017г. ищецът е превел по сметка на ответницата сумата в размер на 1940 лв., а с другата на 11.05.2017г. ищецът е превел в полза на [фирма] сума в размер на 560 лв. /за рефинансиране на стар кредит отпуснат в полза на ответницата/, или общо заплатената сумата по отпуснатия кредит е в размер на 2500 лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице сочи, че ответницата е погасила по процесния договор за кредит сума в размер на 899,60 лв., с която са погасени част от главницата, договорна лихва, пакет от допълнителни услуги, лихва за забава и такси.
Съдът кредитира изготвеното заключение като пълно, ясно и обосновано, като не възникват съмнения за неговата правилност. Отделно от това същото не е оспорено от страните по делото.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявените установителни искове, са процесуално допустими, доколкото исковата молба е депозирана в законоустановения едномесечен срок, за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на вземанията по издадената заповед, тъй като в срока по чл. 414 ГПК ответницата е възразила писмено против издадената заповед.
По същество:
С оглед предмета, страните, правата и задълженията следва, че сключеният между страните договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 З.. Със същия страните са сключили и споразумение за предоставяне на допълнителен пакет от услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита и услуга, гарантираща улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, срещу възнаграждение за пакета в размер на 3001,20 лв., който надвишава размера на предоставената сума под формата на кредит в размер на 2500 лв. Според чл. 21, ал. 1 З. всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна.
Настоящият съдебен състав намира това споразумение за нищожно на основание чл. 21, ал. 1 З., тъй като същото е договорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 З.. В същата е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Включените в допълнителния пакет услуги по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 З.. Регламентираните в чл. 10а, ал. 1 З. допълнителни услуги са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора.
На второ място с уговарянето на допълнително възнаграждение от 3001,20 лв., се заобикаля чл. 19, ал. 4 З., тъй като начисляването и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, което води до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
На следващо място, в противоречие на императивното правило на чл. 10а, ал. 4 З. в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Предоставените допълнителни услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В случая в договора за потребителски кредит не са посочени нито вида, нито размера, нито действието, за което се събират съответните такси.
Същевременно с процесното споразумение е договорено предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в самото споразумение, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
Също така с оглед естеството на част от изброените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до значителна неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза, че едната страна - потребителят, заплаща правото си да договоря с другата страна- кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на другата страна – кредитора.
В последица от това следва да се приемат за нищожни, клаузите, регламентиращи споразумението по допълнителния пакет от услуги по смисъла на чл. 146, ал.1 З., като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. След като споразумението е нищожно, по него не се дължи възнаграждение, поради което предявеният иск за сумата от 2616,84 лв. – дължима по възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги следва да се отхвърли.
На следващо място съдът намира за основателни възраженията на ответната страна за нищожност на клаузата за договорна лихва, заради противоречието ѝ с добрите нрави по см. на чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД. Видно от процесния договор за кредит срещу отпуснатата сума от 2500 лв., възстановима от ответницата на 24 равни месечни вноски, при уговорен 41,17% годишен лихвен процент, тя дължи лихва в общ размер на 1209,20 лв. Съпоставката на характера на договора, с неговата стойност, цел и срок сочат явната нееквивалентност между предоставената услуга (потребителски кредит от 2500 лв.) и уговорената за това цена (възнаградителната лихва от 1209,20 лв.). При така договорения нисък размер на кредита, предоставен за ползване на длъжницата за сравнително кратък период (две години), уговореният размер на лихвата се явява твърде висок. Плащането на лихва, доближаващ половината от главницата, е в разрез с принципа на справедливост и добросъвестност, което в разглеждания казус води до неоправдано облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника, а не до възмездяване на разходи и формиране на печалба в адекватни размери.
С оглед на това клаузата относно претеднираната договорна лихва се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. От това следва, че претенцията за присъждане на договорна лихва в размер на 959.05 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че ответната страна дължи връщане единствено на чистата сума по кредита - 2500 лв., като от същата следва да се приспадне вече заплатената такава. Видно от заключението на вещото лице ответницата е направила плащания в полза на ищеца в размер на 899,60 лв. Следователно се дължи сума в размер на 1600,40 лв., за която сума искът за главница ще следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 01.03.2019г. до окончателното ѝ изплащане, като за разликата над тази сума искът следва да се отхвърли.
По разноските:
По исковото производство ищецът е направил разноски както следва: 128,89 лв. – държавна такса, 200 лв. - възнаграждение за вещото лице и 100 лв. - възнаграждение за юрисконсулт, т. е общо 428,89 лв. По заповедното производство заявителят – ищец е сторил разноски, както следва: 117,25 лв. – държавна такса и 50 лв. - възнаграждение за юрисконсулт, т. е общо 167, 25 лв. Предвид частичната основателност на иска за главница ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 45,66 лв. и разноски за исковото производство в размер на 117,09 лв.
Ответницата е направила разноски, както за исковото, така и за заповедното производство в размер на общо 1160 лв. /по 580 лв. за всяко производство/. С писмена молба от дата 06.12.2019г. ищецът е направил възражение за прекомерност на претедираните адвокатски възнаграждения, заплатени от ответната страна.
Съдът намира възражението за основателно, но само за заповедното производство. Действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е проведено едно единствено о.с.з. Претендираното адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 580 лв. е съобразено с предвидения минимум адвокатско възнаграждение в чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 Ю. 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. За заповедното производство заплатеното възнаграждение е 580 лв., съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от посочената Наредба същото следва да се редуцира до 311,56 лв.
Предвид частичната неоснователност на иска за главница и неоснователността на останалите установителни претенции ищецът дължи на ответницата разноски за заповедното производство в размер на 226,51 лв. и разноски за исковото производство в размер на 421,66 лв.
Мотивиран от изложеното по-горе, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. А. Г., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „Б.“ № , дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Б.“ № ., бл. , вх. , сумата в размер на 1600,40 лв. (хиляда и шестстотин лева и четиридесет стотинки), представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № [ЕГН]/10.05.2017г., сключен между кредитора и длъжника, ведно с дължимата законна лихва, върху главницата, считано от датата подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 01.03.2019г., до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 1600,40 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване на установено, че Р. А. Г., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „Б.“ № , дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Б.“ № , бл. , вх. , следните суми: сумата от 959,05 лв. (деветстотин петдесет и девет лева и пет стотинки), представляваща договорно възнаграждение за изтегления кредит, съгласно ОУ на сключения договор и сумата от 2616,84 лв. (две хиляди шестстотин и шестнадесет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. А. Г., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „Б.“ № , да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Б.“ №, бл. , вх. , разноски за заповедното производство в размер на 45,66 лв. (четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки) и разноски за исковото производство в размер на 117,09 лв. (сто и седемнадесет лева и девет стотинки).
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Б.“ № , бл. , вх. , да заплати на Р. А. Г., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „Б.“ № , разноски за заповедното производство в размер на 226,51 лв. (двеста двадесет и шест лева и петдесет и една стотинки) и разноски за исковото производство в размер на 421,66 лв. (четиристотин двадесет и един лев и шестдесет и шест стотинки).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бл.



РАЙОНЕН СЪДИЯ: