Съдебния състав като съобрази становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал намира за установено следното:
По делото е безспорно, че спрямо Ж. С. Д. са постановени две влезли в сила осъдителни присъди, с които на същата за тежки умишлени престъпления е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 1 г. и 3 м., чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 г. при условията на чл.66 от НК.Първото такова дело е нохд №207/10 г. по описа на БлРС, а второто по време е нохд №1620/11г. отново по описа на този съд. По второто дело е наложено и кумулативно наказание “Лишаване от права”, като наред с това съдът при условията на чл.67, ал.3 от НК е наложил на Д. и пробационна мярка по чл.42 а, ал.2, т.2 от НК- “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” по график определен от пробационния служител" за времето представляващо изпитатателния срок на наказанието “Лишаване от свобода” по чл.66 от НК в рамките на тази присъда.
С определение на БлРС, постановено по чнхд №655/12 г. е извършено групиране на наказанията на Д., определено е общо наказание от двете отмерени такива по визираните две по-горе нохд, а именно : “Лишаване от свобода” за срок от 1г. и 3 м. с изпитателен срок от 3 г. Кумулативно е приложено на осн. чл.23, ал.2 от НК наказанието “Лишаване от право за упражняване на професия” за срок от 10 м., като и на основание чл.23, ал.3 от НК е постановено да се изпълнява и определената пробационна мярка: “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за изпитателния срок на присъдата по нохд №1620/11г. , а именно 3 г.
От събраните документи по делото - Доклад, Предложение на ПС-София и всички други доказателства за търпено наказание е видно, че това общо наказание е приведено в изпълнение, с оглед организиране изтърпяването на определената пробационна мярка, считано от 30.03.2012г. до 18.11.2013г.Тази пробационна мярка е изпълнявана в този период от време , след което към 19.02.2014. Пробационен съвет-София констатира, че е налице обективна пречка за изтърпяване на пробационната мярка, поради това, че Д. по нейни твърдения в рамките на телефонни разговори, проведени между същата и пробационни служители от ПС-София, е заявила, че е напуснала пределите на страната, установила се е да живее и работи в Ш., където отново по нейни твърдения се занимава с гледане на деца и няма финансова възможност, нито пък желание или намерение да се завърне в страната, включително и за продължаване изтърпяване на наказанието на пробационната мярка: “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”. На Д. е било известно какви са последиците от преустановяване изпълнението на тази пробационна мярка, но не се установи тя да е предприела мерки и действия, които добросъвестно до онагледяват желанието й за спиране изпълнението на пробационната мярка съгласно възложената процедура в тази насока, нито пък са налични данни за някакви конкретни действия, които да обективират причина стояща извън субективната воля на Д. за спиране изпълнението на пробационната мярка, в каквато хипотеза съдът не може да уважи предложението като процесното на съответния Пробационен съвет. Точно обратното, в кориците на делото не се съдържат никакви доказателства за наличието на обективна пречка, поради която Д. не е могла да продължи да участва в изпълнението на наложената й пробационна мярка: “Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, респ. се е стигнало до възпрепятстване и спиране изпълнението на тази мярка, поради неявяване и отсъствие на Д. от пределите на страната.
В тази насока са и докладните записки на представителите на съдебна охрана, приложени към днешното съдебно заседание, във връзка с постановеното принудително довеждане на Д., според които , последната не е намерена и на двата регистрирани за нея офиицални адреси и по данни на съседи и близки, лицето е извън страната и не посещава въпросните адреси повече от година.
При това положение, съдебният състав счита, че са налице законовите предпоставки за произнасяне при условията на чл.68, ал.3 от НК досежно неизпълняването на пробационна мярка от страна на Д.. Настоящият съдебен състав е компетентен да се произнесе единствено и само, чрез материализиране на преценката си за това дали да се изтърпи изцяло или отчасти наложеното наказание “Лишаване от свобода”, в чийто изпитателен срок е постановено да се изтърпява и въпросната пробационната мярка. Съдът не е компетентен да се произнася по първата алтернатива на чл.68, ал.3 от НК и да прави преценка за замяна на тази пробационна мярка с наказанието"Лишаване от свобода", тъй като компетентен да се произнесе по такава замяна е окръжен съд . В тази насока са и указанията за изпращане делото по подсъдност именно на РС-Благоевград от по-горните съдилища.
Предвид всичко изложено и след като съдът констатира спиране изпълнението на пробационната мярка, поради отклоняване на осъдената Д. от такова изпълнение, респ. след като осъденото лице възпрепятства изтърпяването на тази мярка съзнателно, без наличието на конкретна обективна причина за спиране на изпълнението, съдът намира, че са налице основания за привеждане в изпълнение на наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 1 г.и 3 м., което до този момент е било определено и наложено с изпитателен срок от 3г. при условията на чл.66, ал.1 от НК, като своеоБразно дисциплиниране и мярка спрямо осъдената заради съзнателното осуетяване от нейна страна по изпълнението на пробационната й мярка , единствено изпълнявана до този момент от всичките й определени наказания.
При определяне размера на това наказание, което следва да бъде приведено в изпълнение, съдебният състав отчете съгласно практиката на съдилищата следните обстоятелства:
На първо място от наложената пробационна мярка до настощият момент за срок от 3 г. е изтърпяна значителна част от осъденото лице. На следващо място, от установената причина за отсъствието на Д. мотивирала за напускане пределите на страната, а именно търсене на работа, средства за препитание и нейна трудова ангажираност с дейност, която е полезна, а не обществено опасна такава, съдът приема, че в този казус следва да бъде приведено в изпълнение само част от определеното наказание “Лишаване от свобода” на Д. и като такова по втората по време постановена присъда и като общо наказание по цитираното чнхд, респ. като адекватно и справедливо по размер за конкретния казус и превенция на лице, съдът приема срока от 6 месеца , в каквато насока беше и предложението мотивирано и обосновано от Районна прокуратура - Благоевград.
Съдът намира за неоснователно искането на ПС-София за привеждане в изпълнение на наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 1 г. и 6 м., тъй като такова наказание не е налагано на Д.. Наложеното наказание е от този вид и по двете присъди на осъдената е за срок от 1 г . и 3 м., а с оглед установеното по настоящото дело, значителна част от процесната пробационна мярка е изтърпяна до момента от Д. .
Мотивиран от изложеното и на основание чл.68, ал.3 от НК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОСТАНОВЯВА Ж. С. Д. – [дата на раждане] в [населено място], с ЕГН: [ЕГН] и адрес: [населено място] ДА ИЗТЪРПИ при общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца , представляващо част от наказанието “Лишаване от свобода” с първоначален срок от 1 г. и 3 м. и определен изпитателен срок от 3 години в рамките на нохд №1620/11г . по описа на БлрС, отмерено като общо наказание при извършеното групиране на наказанията на Д. с определение №4415/29.05.2012г. по чнд№655/2012 г. на същият съд.
Определението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд-Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

2.