Производството по делото е образувано по жалба на Й. Г. А., с ЕГН [ЕГН], с адрес Б., [улица] срещу Наказателно постановление № 15-5304-000092 г. на началник група при ОД на МВР Б., с което за административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като същото е съставено в нарушение на разпоредбите на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение. Иска се отмяна на атакувания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител, който изразява становище в хода по същество. Иска отмяна на НП.
Въззиваемата страна, своевременно призовани, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.
Районна прокуратура Б. редовно призована, не изпраща представител и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 03.02.2015 г. около 10:45 ч. на ПП1, Е79, в района на км. 364+400 в посока от Б. към [населено място], лек автомобил “Волво С80" с рег. [рег.номер на МПС] , се движел със скорост от 115 км/ч., при ограничение на скоростта в този пътен участък до 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. Спазването на ограничението на скоростта се е контролирало с автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеонаблюдение и контрол, която е оборудвана с радарен скоростомер № 561, с помощта на който е измерена скоростта на движение на автомобила, а самият автомобил е заснет и регистрационния му номер е идентифициран. С автоматизираната система за видеонаблюдение, която е монтирана в полицейски автомобил, работел полицейски служител на сектор "ПП" към ОД МВР Б. - полицай С.. Тъй като процесното МПС се движело със скорост от 115 км/ч било невъзможно неговото спиране в района на констатираното нарушение от АП. Впоследствие е направена справка за собственост, от която е видно, че МПС е собственост на Й. Г. А., представляващ Институт А. О., след което водачът на МПС бил е издирен. Установявайки нарушението от показанията на техническото средство и сведенията на полицай С. били предявени на водача показанията на техническото средство, с което е установена скоростта на движение на автомобила и съставили акт за установяване на административно нарушение в негово присъствие № 15-5304-00092/05.02.2015 г. В законоустановения срок е издадено атакуваното наказателно постановление № 15-5304-00092/12.02.2015 г на Началник група към сектор "Пътна полиция" на ОД МВР Б., с което на основание чл. 182, ал.2, т. 6 от Закона за движение по пътищата на А. е наложено наказание глоба в размер на 300 лв. Наказателното постановление е връчено на нарушителя и обжалвано в определения от закона 7 дневен срок пред Благоевградски районен съд при спазване на правилата за местната подсъдност на съдилищата.
В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели полицейския служител С., който е установил нарушението и полицай Г. С., който е съставил акт за установяване на административно нарушение въз основа на клип.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят нарушение, като ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. От свидетелските показания на св. С. се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта - св. С. е свидетел по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. В случая актосъставителят по акта не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата на липса на втори свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон - ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата: свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя и, които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората: свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и, чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата: свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата: свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лицата, чиито участие се налага само в случай, че лицето посочено като нарушител се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното тези четири категории свидетели удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, според съда, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта се удостоверява чрез подписа на втори свидетел, името и точният адрес, на който се отбелязват в акта.
С оглед гореизложеното , съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 15-5304-000092 г. на началник група при ОД на МВР Б., с което на Й. Г. А., с ЕГН [ЕГН], с адрес Б., [улица] за административно нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Б административен съд в 14 дневен срок от съобщаване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:....................