Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. И. А. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], ул.“. . против наказателно постановление № 18-1116-001797/15.11.2018 година на Началник Група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Б. , с което на жалбоподателя, на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, на основание на основание чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 6 контролни точки.
С жалбата се оспорва наказателното постановление, сочи се че е неправилно и незаконосъобразно, липсват конкретни доводи.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, дава обяснения, чрез които излага своята версия за случая.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура [населено място], редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 04.10.2018 г., служителите на ОД на МВР Б., сектор „Пътна Полиция” Л. и П., изпълнявали служебните си задължения по контрол на безопасността на движението, когато около 14.10ч. в [населено място] по ул. „А. С.” с посока от М. към ул.“П. Д.“, забелязали да се движи лек автомобил „А. .” с рег. № ., и тъй като автомобила бил с транзитни номера, както и забелязали, че водача е без обезопасителен колан спрели автомобила за проверка. В хода на проверката установили, че водач е жалбоподателя и е без поставен обезопасителен колан, същите поискали от А. СРМПС, както СУМПС и контролен талон към него, каквито същия не представил. Била извършена проверка и на оборудването на автомобила, при която било установено, че в същия липсва аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка .
За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 555069/ 04.10.2018г., акта бил съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан от него, като не са отразени възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН
Въз основа на акта за нарушение на 15.11.2018г. компетентния орган Началник Група на сектор ПП при ОД на МВР- Б. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на А. на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, на основание на основание чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 6 контролни точки. НП е връчено на 30.04.2019г., а жалбата е депозирана на 07.05.2019г.
В хода на съдебното следствие са приети приложените към административнонаазателната преписка писмени доказателства и са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, които поддържат написаното в АУАН, като св.Л. чрез показанията си установява извършената проверка, поводът за същата, както и какво е констатирано. В тази насока са и показанията на св.П., който не си спомня подробности, но поддържа констатациите, обективирани в съставения АУАН.
В хода на съдебното следствие жалбоподателя дава обяснения, чрез които изнася друга фактическа обстановка. При преценката им на база целия доказателствен материал, настоящия съдебен състав прие същите като израз на защитна реакция, доколкото са изолирани и се опровергават от останалите доказателства, по делото. За тези си изводи, съдът взе предвид и това, че такива факти се изнасят едва в съдебната фаза на процеса, въпреки, че акта е съставен присъствено и жалбоподателят е имал възможността да възрази както пред свидетелите, така и в последствие пред наказващия орган, но не го е направил, поради което и съдът намери, че чрез същите цели да се оневини. Липсват доказателства в подкрепа на соченото от А..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съдът намира, че постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган /Заповед №8121з-515/14.05.2018г. л.5/.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 ЗАНН. В конкретния случай АУАН е съставен от В. Л., който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издаденият в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
В хода на проведеното административнонаказателно производство, съдът прие за безспорно установено въз основа на всички, събрани по делото гласни и писмени доказателства, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е нарушил задълженията си, произтичащи от посочените като нарушени разпоредби.
По отношение нарушението на чл.137 А ал.1 пр.1 от ЗДвП,
Чрез посочената разпоредба е въведено задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Управляваното от жалбоподателя МПС- лек автомобил попада в категорията М1, съгласно чл.149 ал.1 т.2 от ЗДвП. Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който е редовно съставен и има доказателствена стойност до доказване на противното, съобразно чл.189 ал. 2 от ЗДвП съдът намира, че визираното по- горе нарушение е осъществено от жалбоподателя. Че жалбоподателят е бил без поставен колан сочи и актосъставителят. Това обстоятелство е отразено в АУАН и същото не е оспорено от жалбоподателя. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение от обективна и субективна страна.
От обективна страна на 04.10.2018г. е управлявал „А.” с рег. № ** без поставен обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван.
От субективна страна , жалбоподателят е осъществила състава на това административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административно наказващия орган е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.. Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, която предвижда такъв във фиксиран размер от 50лв, което изключва и преценка приложението на чл.27 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
По отношение нарушението на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП съдът намира, че жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение.
Съгласно цитираната разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторно превозно. В конкретния случай се установи от обективна страна, че на 04.10.2018г. е управлявал лек автомобил „А.” с рег. № . без да носи СРМПС, което при поискване от контролните органи не е могъл да представи. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да оборят тази констатация на контролните органи, поради което и предвид презумптивната доказателствена сила на акта и в тази част , съдът намира нарушението за доказано от обективна страна.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществила състава на това административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Посочената разпоредба вменява на водачите на МПС да носят при управление на автомобила си свидетелство за регистрация на МПС, което в случая не е изпълнено от жалбоподателя, поради което правилно е ангажирана отговорността му. В подкрепа на този извод са събраните по делото доказателства.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административнонаказаващия орган е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, което е и единствената алтернатива за този тип нарушения, поради което и изключва преценка на чл.27 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че НП и в тази му част следва да бъде потвърдено.
По отношение нарушенията по чл.139, ал.2, т.2, т.3 и т.4 от ЗДвП
Съгласно чл. 139, ал.2 ЗДвП Движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват и със:1. обезопасителен триъгълник;2. аптечка;3. пожарогасител; 4. светлоотразителна жилетка.
В конкретния случай посредством събраните по делото доказателства се установява закрепеното в АУАН и НП, че управлявания от жалбоподателят автомобил на процесната дата и място не е бил оборудван с аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка. От показанията на св. Л. се установява, че тези вещи не са установени в процесния автомобил по време на осъществяваната проверка,поради което следва да се приеме,че същият е осъществил състава на горепосочените за нарушени административно наказателни норми ,а именно чл.139,ал.2,т.1, т.2,т.3 и т.4 от ЗДвП от обективна страна, като е управлявал автомобил, който не е бил оборудван с посочените вещи. Доказателства в обратна насока липсват, а соченото от жалбоподателя е изолирано и се опровергава от останалите доказателства, поради което и съдът прие същото като защитна реакция, поради изложените по-горе доводи.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществила състава на тези административни нарушения виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.
Съдът намира, че в случая административнонаказавщия орган правилно е квалифицирал извършените от жалбоподателя нарушения при управление на технически необрудвано МПС, като три отделни деяние. Видно от разпоредбата на чл.139 ал.2 ЗДвП законодателят е въвел задължение МПС да бъде оборудвано с аптечка- т.2, пожарогасител- т.3, светлоотразителна жилетко- т.4. Изрично са уредени хипотезите на всяко от едно от вменените с НП нарушение. С всяко едно от изпълнителните деяния наказаното лице е осъществило състав на нарушение, съответно по чл.139 ал.2 т.2, ро чл.139 ал.2 т.3 и по чл.139 ал.2 т.4 ЗДвП. Законодателят изрично ги е квалифицирал като нарушения при различните хипотези на цитираната разпоредба.
След като правилно е квалифицирал процесните нарушения административнонаказаващия орган е наложил административно наказание „глоба“ в размер на по 20 лв. за всяко от тях на основание чл.185 от ЗДвП, което е и единствената алтернатива за този тип нарушения, поради което и изключва преценка на чл.27 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че НП и в тези му части следва да бъде потвърдено.
По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
Съгласно цитираната разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В конкретния случай се установи от обективна страна, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „„А*” с рег. № * като при проверка от контролните органи св.Л. и П., не е могъл да представи СУМПС и контролен талон към него. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да оборят тази констатация на контролните органи, поради което и предвид презумптивната доказателствена сила на акта и в тази част , съдът намира нарушението за доказано от обективна страна.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществила състава на това административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Посочената разпоредба вменява на водачите на МПС да носят при управление на автомобила си свидетелство управление на МПС и контролен талон към него, което в случая не е изпълнено от жалбоподателя, поради което правилно е ангажирана отговорността му.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административнонаказаващия орган е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, което е и единствената алтернатива за този тип нарушения, поради което и изключва преценка на чл.27 от ЗАНН.
Правилно е съобразена и приложена Наредба № Iз-2539 за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, според която на А. са отнети 6 контролни точки.
Макар и да не се правят възражения в тази насока, за пълнота следва да бъде посочено, че в случая не може да намери приложение чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното НП. Независимо от това дали АНО е изложил мотиви относно приложението на чл.28 ЗАНН, както бе посочено, в правомощията на съда е извършването на такава при проверка на законосъобразността на НП. Настоящата инстанция намира, че не е налице маловажен случай. Наложените наказания са съобразени с предвидените от закона размери, тежестта на нарушенията, броя на констатираните нарушения, тяхната специфика, предишните нарушения на дееца, който видно от справка за нарушител не е дисциплиниран водач. Определени са в рамките на закона, предвидени за всяко от извършените нарушения и съответстват на целите на чл.12 от ЗАНН. В случая лицето е нарушило изискванията на ЗДвП. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата. Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно с оглед обществената опасност на извършените деяния е ангажирана от АНО. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗДвП. Наложените наказания съответстват на извършение нарушения и ще изпълнят целите на чл.12 от ЗАНН.
След като не констатира нарушения в производството по ангажиране на отговорност и прие вменените нарушения за доказани от обективна и субективна страна съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Доколкото липсват и конкретни възражения от страна на жалбоподателя, които съдът да изследва жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 18-1116-001797/15.11.2018 година на Началник Група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Б. , с което на И. И. А. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], ул.“Ш. ., на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, на основание на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.2 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП и са отнети на основание Наредба № Iз-2539 на МВР 6 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14 - дневен срок, считано от съобщението му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: