Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] и съдебен адрес за призоваване [населено място], ул.“. против Наказателно постановление № 16-1116-001781/17.01.2017 година на Началник група при ОДМВР Б., сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца, както и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лв.
С жалбата си Г. оспорва наказателното постановление, като излага доводи за процесуални нарушения при неговото издаване, моли същото да бъде отменено от съд. Към жалбата са приложени доказателства, относно постигнато споразумение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изразява становище по същество
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Б., редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по същество.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 20.11.2016 година свидетелите Р. Б. и Н. Г., служители на ОДМВР Б., сектор „Охранителна полиция“ изпълнявали служебните си задължения в [населено място] като около 23,05 ч. били на ул.“Д.Йосифов“, когато по ул.“Хайдукови“ в посока от бар „Дива“ към Джамията забелязали да се движи лек автомобил „Опел А.“ с рег. [рег.номер на МПС] като при подаден сигнал със стоп палка от полицейските служители същия не спрял и продължил движението си, като в последствие бил спрян със звуков и светлинен сигнал, тъй като водачът лъхал на алкохол бил извикан автопатрул към сектор „Пътна полиция“, като на място пристигнал св.В. М., установил, че водач е жалбоподатели и изпробвал същия за алкохол с Алкотест Дрегер, който отчел 1.76 промила, като на водача бил издаден талон за медицинско изследване. Водача не представил и СУМПС. След извършена проверка св.В. М. в присъствието на свидетелите Р. Б. и Н. Г., съставил АУАН № 258796 на жалбоподателя И. Г., за това че на същата дата около 23,05 часа в Б. на ул.“Х.“ в посока от бар „Д.“ към Джамията управлявал лек автомобил "Опел А." с рег. рег. [рег.номер на МПС] , като при подаден сигнал за спиране със стоп палка образец МВР, ясен за разбиране от страна на водача не спира и продължава движението си. Водачът е спрян и при извършената проверка е установено, че същият лъха на алкохол, при което е извикан автопатрул на Сектор "Пътна полиция", като на място св.М. на място е тествал жалбоподателя с техническо средство "Алкотест дрегер 7510" с № 0185, при което е отчетено 1,76 промила алкохол в кръвта, измерено в количество издишан въздух в апарата. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 0036087, както и не е представил СУМПС. За описаните нарушения на жалбоподателя Г. е съставен акт за установяване на административно нарушение за извършени от него административни нарушения по чл. 103 от ЗДвП и чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН е съставен на място на спиране на жалбоподателя и връчен лично на Г., като същият отказала да го подпише, което било удостоверено с подписа на св.Б., същия не направли възражения. Такива не постъпили и в законоустановения тридневен срок за това. Въз основа на така съставения АУАН административно наказващият орган, на 17.01.2017 г. издал атакуваното НП № 16-1116-001781, с което на И. Г. за административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП наложил административно наказание "глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца. За административното нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП административнонаказващият орган не е наложил наказание, с отбелязване в наказателното постановление, че е образувано бързо производство № 576/2016г. по описа на 01 РУП – Б.., по което видно от представената справка за нарушител/водач, с влязла в сила Определение №9167/2016г. е одобрено споразумение за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, констатирано с процесния АУАН, като на жалбоподателя е наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 18 (осемнадесет ) месеца. Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на 31.01.2017 г., като в законоустановения срок е подадена разглежданата в настоящото производство жалба.
По делото е разпитан актосъставителят М., който с показанията си установява, че не е свидетел на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, а е извършил тестването с техническо средство за наличие на алкохол, като поддържа акта в обстоятелствата му част , посочва, че бил извикан от колегите за съдействие. Свидетелите Б. и Г., свидетели по установяване на нарушението с показанията си, сочат че не си спомня с подробности случая, но изцяло потвърждава написаното в акта за установяване на административно нарушение.
Съдът кредитира и дава вяра на показанията на свидетелите, като обективни, незаинтересовани, логични и последователни, както и предвид презунктивната доказателствена сила на акт, съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, необорена от събраните по делото доказателства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащи на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В конкретния случай АУАН е съставен от В. М., който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издаденият в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
В хода на проведеното административнонаказателно производство, съдът прие за безспорно установено въз основа на всички, събрани по делото гласни и писмени доказателства, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е нарушил задълженията си, произтичащи от посочените като нарушени разпоредби.
По отношение нарушението по чл.103 от ЗДвП, съдът намира, че жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение.
Налице са всички съставомерни елементи, квалифициращи извършеното от Г., както от обективна, така и от субективна страна като нарушение на чл. 103 от ЗДвП, чието изпълнително деяние същият е осъществил чрез бездействие, като не е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение при подаден му сигнал за спиране от контролните органи. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Установи се, че сигнал е бил подаден на жалбоподателя от полицейски патрул с всички обозначителни за това полицейски знаци и е била ясен и достъпен за възприемане, но Г. не се е съобразила с него. Предвид обстоятелството, че свидетелят е бил униформен, със светлоотразителна жилетка, то жалбоподателят е могъл да възприеме сигнала и е бил длъжен да се съобрази с него, установи се че сигнала е подаден на осветено място. На практика относно това нарушение като факти не се спори от жалбоподателя. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП "редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното".
Процесното административно нарушение е осъществено от жалбоподателя и от субективна страна, тъй като същият в качеството си на правоспособен водач е бил запознат с правилата за движение и ЗДвП, но въпреки това не се е съобразил със задължението си по чл. 103 предл.1 от ЗДвП.
След като правилно е квалифицирал процесното административно нарушение, санкционния орган правилно е приложил и закона, като е наложил на Г. законоустановени по вид административни наказания, а именно: "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС". Законодателят за нарушение като процесното е предвидил, съгласно разпоредбата на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП налагане на наказание "глоба" в размер от 50 до 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от един до шест месеца. Съдът като съобрази тежестта на нарушението, дисциплинарното минало на жалбоподателя и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН намира, така определените наказания за завишени по размер. Изложеното, ведно с липсата на изложени от санкционния орган мотиви за налагане на административните наказания в максимален размер в санкционния акт и като прецени тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване съдът намира, че така наложените наказания следва да бъдат намалени по размер до "глоба" в размер на 100 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от четири месеца. Именно наказания в такъв вид и размер съдът приема за правилно отмерени, съответни на извършеното, наред с наложеното наказание по Наказателния кодекс за другото деяние, осъществено в условията на идеална съвкупност с процесното нарушение и биха допринесли за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН. Поради, което съдът намери, че атакуваното наказателно постановление в тази му част следва да бъде изменено.
По отношение нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът намира, че жалбоподателя е извършил вмененото му административно нарушение.
Съгласно цитираната разпоредба водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В конкретния случай се установи от обективна страна на 20.11.2016г. е управлявал лек автомобил „Опел А.“ с рег. [рег.номер на МПС] без да носи СУМПС, което при поискване от контролните органи не е могъл да представи. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, които да оборят тази констатация на контролните органи, поради което и предвид презумптивната доказателствена сила на акта и в тази част , съдът намира нарушението за доказано от обективна страна.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществила състава на това административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Посочената разпоредба вменява на водачите на МПС да носят при управление на автомобила си свидетелство за регистрация на МПС, което в случая не е изпълнено от жалбоподателя, поради което правилно е ангажирана отговорността му.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административнонаказаващия орган е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, което е и единствената алтернатива за този тип нарушения, поради което и изключва преценка на чл.27 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-1116-001781/17.01.2017 година на Началник група при ОДМВР Б., сектор „Пътна полиция., в частта, с която на И. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул.“. за административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца, като НАМАЛЯВА размера на така наложените наказания до "глоба" в размер на 100 (сто) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 4 (четири) месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-1116-001781/17.01.2017 година на Началник група при ОДМВР Б., сектор „Пътна полиция., в частта с която на И. Г. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] за административно нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 (десет) лева
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните, пред Административен съд Благоевград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: