и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от А. Д. Д., в качеството му на управител, срещу Драматичен театър „Н. Й. В.“, с БУЛСТАТ:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от Директора П. М. К..
Ищецът твърди, че с нотариално заверен договор с рег.№530/18.01.2013г. Ю. Д. Д. и А. Д. Д. са отдали под наем на ответника свой собствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 04279.604.364, с административен адрес: ул.“Б. М.“ №, целият с площ от 454кв.м., който имот, съгласно ПУП от 2003г. представлява УПИ VI, кв.105 по плана на 5-ти м.р. на Б.. Уговорена била месечна наемна цена в размер на 1 750лв. Периодът, за който имота е отдаден под наем е от 10.01.2013г. до 10.07.2013г., като съгласно договора, съшия се подновява автоматично, освен ако не е отправено 1 месечно предупреждение, от която и да е страните, преди датата па изтичане на договора. Твърди се, че автоматичното продължаване на договора е при същите условия, съгласно разд. V, т. 11. Съгласно разд.I, т. 3, имота ще бъде използван от ответника за експлоатиране на монтираното в него нафтово стопанство, негова собственост. С предизвестие на А. и Ю. Д. връчено на ответника на 11.07.2013 г. чрез куриер с обратна разписка, на основание т.13 от договора, били прекратени наемните правоотношения между страните, считано от същата дата, поради виновно неизпълнение на задълженията наемателя-ответник за заплащане на наемната цена, за периода от сключване на договора до датата на предизвестието. Ищецът твърди, че съгласно т.13 от договора, при прекратяване на договора поради виновно неизпълнение на задълженията, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 2 месечни наема, т.е. 3500 лв. Посочва, че ответникът експлоатирал имота повече от 10 години, като бил монтирал в имота цистерни и нафтово стопанство, т.е. към момента на сключване на договора за наем, ползването на имота било вече предадено от наемодателите на наемателя, поради което не бил съставен изричен протокол за това. За периода от сключване на договора за наем- 10.01.2013г. до 11.07.2013г., ответникът не заплащал наем за ползвания от него имот. Посочва, че съгласно т.6 от договора, наемната цена се заплащала до 20-то число на текущия месец, като падежът на първия наем е настъпил на 20.02.2013г. На 05.11.2013г. ответникът бил превел сумата от 3500лв., от която сумата от 2 056 лв. представлявала плащане на наем за период преди 10.01.2013г. -т.е. по предишен договор за наем, а остатъка от 1 444,00 лв., представлявала частично плащане на първия наем по процесния договор. На 07.11.2013г. от ответника било извършено и плащане на сумата от 9 056 лв., с която окончателно била платена наемната цена за периода по договора до 11.07.2013г. Ищецът твърди, че съгласно т. 14 от договора, при забава в плащането на наемната цена, наемателят дължи на наемодателя неустойка за забава, в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, като общият размер на дължимата от ответника неустойка за забавено плащане на месечните наемни вноски за периода от 21.02.2013г. до 07.11.2013г. възлиза на сумата от 9 747.50лв., изчислена, както следва: 1. Падеж на първа наемна вноска - 20.02.2013г. Извършено окончателно плащане на 07.11.2013г. Дължима неустойка върху сумата от 1 750 лв. за периода 21.02.2013­07.11.20131. или за 260 дни забава. Дължима неустойка 2 275.00лв. /1750 лв. X 0,5% = 8,75лв. неустойка на ден, за 260 дни забава 2 2 75.00лв./; 2. Падеж на втора наемна вноска - 20.03.2013г. Извършено окончателно плащане на 07.11.2013г. Дължима неустойка върху сумата от 1 750лв.,за периода 21.03.2013- 07.11.2013г. или за 232 дни забава. Дължима неустойка - 2 030.00 лв. / 1750лв. X 0 5% = 8.75лв. неустойка на ден, за 232 дни забава 2 030лв./; 3. Падеж на трета наемна вноска - 20.04.2013г. Извършено окончателно плащане на 07.11.2013г. Дължима неустойка върху сумата от 1 750лв.,за периода 21.04.2013- 07.11.2013г. или за 201 дни забава. Дължима неустойка -1 758.75лв /1750лв. X 0 5% = 8.75лв. неустойка на ден, за 201 дни забава 1 758.75лв./; 4.Падеж на четвърта наемна вноска - 20.05.2013г. Извършено окончателно плащане на 07.11.2013г. Дължима неустойка върху сумата от 1 750 лв., за периода 21.05.2013-07.11.2013г. или за 171 дни забава. Дължима неустойка - 1 496.25лв. /1750лв. X 0 5% = 8.75лв. неустойка на ден, за 171 дни забава 1 496.25лв./; 5. Падеж на пета наемна вноска - 20.06.2013г. Извършено окончателно плащане на 07.11.2013г. Дължима неустойка върху сумата от 1 750 лв.,за периода 21.06.2013­07.11.2013г. или за 140 дни забава. Дължима неустойка - 1 225.00лв. /1750лв. Х0,5% = 8,75лв. неустойка на ден, за 140дни забава - 1 225.00лв./; 6. Падеж на шеста наемна вноска - 20.07.2013г. Извършено окончателно плащане на 07.11.2013г. Дължима неустойка върху сумата от 1 750лв.,за периода 21.07.2013- 07.11.2013г. или за 110 дни забава. Дължима неустойка – 962.50лв. /1750лв X 0 5% = 8,75лв. неустойка на ден, за 110 дни забава 962.50лв./.
При условията на евентуалност, ищецът посочва, че ако съда не уважи предявения иск за неустойки по т. 14 от процесния договор, то предявява за разглеждане евентуален иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на наема. Твърди, че по сключения между страните договор за наем, съгласно т.6, наемната цена се заплаща до 20-то число на текущия месец. С настъпилите падежи вземанията на ищеца са станали изискуеми и ликвидни и с неизпълнение на задължението за плащане, ответникът е изпаднал в забава плащането на месечния наем и затова на основание чл.86 ЗЗД ищеца има право на мораторна лихва в общ размер от 474.58 лв., формирана както следва: 1. Падеж на първа наемна вноска - 20.02.2013г. Извършено окончателно плащане на 07.11.2013г. Дължима лихва за забава върху сумата от 1 750лв., за периода 21.02.2013-07.11.2013г. е в размер па 126.70 лв.; 2. Падеж на втора наемна вноска - 20.03.2013г. Извършено окончателно плащане па 07.11.2013г. Дължима неустойка върху сумата от 1 750лв., за периода 21.03.2013-07.11.2013г. с в размер на 113.05 лв.; 3. Падеж на трета наемна вноска - 20.04.2013г. Извършено окончателно плащане на 07.11.2013г. Дължима неустойка върху сумата от 1 750лв., за периода 21.04.2013-07.11.2013г. е в размер на 97.94 лв.; 4. Падеж на четвърта наемна вноска - 20.05.2013г. Извършено окончателно плащане на 07.11.2013г. Дължима неустойка върху сумата от 1 750лв., за периода 21.05.2013-07.11.2013г. е в размер на 83.31 лв.; 5. Падеж на пета наемна вноска - 20.06.2013г. Извършено окончателно плащане на 07.11.2013г. Дължима неустойка върху сумата от 1 750 лв., за периода 21.06.2013- 07.11.2013г. е в размер на 68.20 лв.; 6. Падеж на шеста наемна вноска - 20.07.2013г. Извършено окончателно плащане на 07.11.2013г. Дължима неустойка върху сумата от 1 750лв., за периода 21.07.2013-07.11.2013г. е в размер на 53.58 лв.
Ищецът твърди, че с нотариална покана изпратена от наемодателите Ю. и А. Д., получена на 23.07.2013г. от ответника по делото, последният е поканен на 26.07.2013г. да се яви на адреса на имота, за оформяне на двустранен приемо- предавателен протокол, с който да се констатира освобождаване (демонтиране и изваждане на нафтовото стопанство) и връщане на ПИ. На указаната в поканата дата - 26.07.2013г., на адреса на процесния имот е съставен протокол от помощник-нотариус М., в който е вписана констатация, че поземленият имот не е освободен, като намиращото се в него нафтово стопанство не е демонтирано и владението не е предадено. Ищецът твърди, че съгласно т.15 от договора, ако след прекратяването му наемателят не върне незабавно имота същият дължи на наемодателя за периода на забавата неустойка, равна на двойния размер на наемната цена за този период. На 01.08.2013г. ищеца получил от ответника Покана за предаване на имота, в която се сочело, че са получили на 11.07.2013г. предизвестие от ответника за прекратяване на договора за наем. Ищецът твърди, че предизвестие отправено от ответника не е получавано от наемодателите Ю. и А. Д.. Макар и озаглавен този документ „покана“, ищецовата страна твърди, че от съдържанието на същия се установявало, че ответника не канел наемодателя да му предаде ползването на имот, а в тази покана се твърдяло, че на 01.08.2013г. имотът е бил освободен, както и че договора за наем бил валиден до 11.08.2013г., което според ищеца не е вярно. Ищеца посочва, че при това положение, ако се приеме, че договорът за наем е със срок до 11.08.2013, както твърди ответника, то последният дължи и наемна цена за периода от 11.07.2013г. до 11.08.2013., ведно с неустойка за забава за периода 12.08.2013г. до датата на предявяване на исковата молба – 07.09.2015г., в размер на 6 466.25 лв. или за 757 дни забава. /1750лв Х 0.5%= 8.75лв неустойка на ден, за 757 дни забава- 6 623.15 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищеца твърди, че съгласно т.15 от договора, ако при разваляне/прекратяване на договора наемателят не върне незабавно имота, той дължи на Наемодателя за периода на забава неустойка, равна на двойния наем за този период или за периода от 12.07.2013г. (деня следващ прекратяване на наемния договор) до 12.08.2013г. (деня на освобождаване на имота), ответникът дължи неустойка в размер на двойния наем за посочения период чиито размер възлиза на 3500лв.
Ищецът посочва още, че с Договор за цесия от 20.08.2015г. всички вземания по процесния договор са прехвърлени от наемодателите Ю. и А. Д. на [фирма], като уведомлението за това е получено от ответника по делото.
Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 16 747.50 лв., от която:
1. Сумата от 3 500.00лв, представляващи неустойка по т. 13 от наемния договор, дължима при прекратяване на договор поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на наемателя-ответник, а именно неплащане на наемната цена, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане;
2. Сумата от 9 747.50лв., представляваща неустойка по т. 14, дължима от ответника поради забава в плащане на наема с период на забава от 21.02.2013г. до 07.11.2013г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане;
3. Сумата от 3 500.00 лв, неустойка по т.15 от договора за периода от 12.07.2013г до 12.08.2013г., дължима поради невръщане на имота от наемателя, незабавно след прекратяване на договора за наем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност на иска по т. 2- за сумата от 9 747.50 лв, представляваща неустойка по т. 14 от договора за наем за период на забава от 21.02.2013г. до 07.11.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, ищецът предявява евентуален иск за сумата от 474.58 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащане на наемна цена за процесния имот, с лихвен период от 21.02.2013г. до 07.11.2013г., изчислена съобразно посоченото в обстоятелствената част на исковата молба.
При условията на евентуалност на иска по т. 3- за сумата от 3 500.00 лв, неустойка по т.15 от договора за периода от 12.07.2013г до 12.08.2013г., дължима поради невръщане на имота от наемателя, незабавно след прекратяване на договора за наем, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, ищецът предявява втори евентуален иск за сумата от 1 750.00 лв, представляваща неизплатен наем за периода от 11.07.2013г. до 11.08.2013г., и сумата от 6 466,25 лв., представляваща неустойка за забава в плащането на наема за този период, с период на забава от 12.08.2013г. до завеждане на исковата молба- 12.09.2015г., ведно със законната лихва върху тези сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като при условията на евентуалност на иска за сумата от 6 466.25 лв., представляваща неустойка за забава, претендира сумата от 378.18 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 1750.00 лв., с лихвен период от 12.08.2013г. до завеждане на исковата молба за 760 дни забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, е депозирала отговор на така подадената искова молба. Твърди, че предявените искове са неоснователни. Прави възражение за прекомерност по отношението на исковете за заплащане на неустойка, както и възражение за нищожност на клаузите за неустойка. Твърди, че в обстоятелствената част е неясно формулирана и не стават ясни твърденията на ищцовата страна по отношение на редица факти, като това кога е прекратен според ищците договора за наем. Посочва, че съгласно сключения от страните срочен договор за наем същия се прекратява на 10.07.2013 г., ако в едномесечен срок от датата на която изтича договора някоя от страните не уведоми другата за прекратяването му. В този случаи действието на договора е продължен. Твърди, че договора е безсрочен и прекратяването му се извършва по реда на чл.238 ЗЗД, с едномесечно предизвестие. И двете страни били връчили такива предизвестия на една и съща дата- 11.07.2013 г., поради което договора е прекратен на 11.08.2013г. и в тази връзка неотносим към спора се явява протокол от 26.07.2013г., с който е констатирано, че имота не е освободен и на това основание се претендира неустойка по чл. 15 от Договора за наем. Ответникът твърди, че договора за наем е прекратен с негово предизвестие, получено на 11.07.2013 г. и в тази връзка е неоснователно искането за неустойка на основание чл. 13 от Договора за наем, тъй като отношенията между страните по договора са уредени окончателно на 11.08.2013 г. с прекратяването на договора.
По делото са приети писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно – икономическа експертиза – еднолична и тройна и са изслушани заключения на вещи лица.
Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното:
С нотариално заверен договор с рег.№530/18.01.2013г. Ю. Д. Д. и А. Д. Д. са отдали под наем на ответника свой собствен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 04279.604.364, с административен адрес: ул.“Братя Миладинови“ №4, целият с площ от 454кв.м., който имот, съгласно ПУП от 2003г. представлява УПИ VI, кв.105 по плана на 5-ти м.р. на Б., при договорена месечна наемна цена в размер на 1 750лв. и за период от 10.01.2013г. до 10.07.2013г., като съгласно договора, същият се подновява автоматично, освен ако не е отправено 1 месечно предупреждение, от която и да е страните, преди датата на изтичане на договора.
Съгласно разд.I, т. 3, имотът ще бъде използван от ответника за експлоатиране на монтираното в него нафтово стопанство, негова собственост.
В чл.13 от договора страните са договорили заплащане на неустойка от страната, която виновно е допуснала неизпълнение на задълженията си, което е станало причина другата страна на упражни правото си и да развали договора.
В чл.14 от договора е уговорено заплащане на неустойка при забава на дължимите плащания от наемателя на наемодателя в размер от 0,5 % за всеки просрочен ден, която неустойка се дължи дори и при разваляне или прекратяване на договора.
В чл.15 страните са договорили и дължима неустойка от наемателя на наемодателя равна на двойния размер на дължимата наемна цена, ако след разваляне или прекратяване на договора наемателят не върне незабавно имота.
С констативен протокол от 10.01.2013г. от помощник – нотариус при Нотариус Кр.М., се удостоверява, че на посочената дата в 12:00 часа в присъствие на А. Д. помощник – нотариуса е констатирал, че на ул.Б.М.“ х№ в [населено място] за времето от 12 до 12,15 часа не се е явил представител на поканеното лице Д. т. „Н. В.“ [населено място] във връзка с изпратен до тях отговор на направено предизвестие за прекратяване на договора за наем с покана за явяване на същата дата и час, като е констатирано, че не е демонтирано и нафтовото стопанство в имота, предмет на договора за наем и не е подписан протокол за предаване на имота.
От А. и Ю. Д. до ответника е отправено писмено предизвестие /л.35/, връчено на ответника на 11.07.2013 г. чрез куриер с обратна разписка, с което на основание т.13 от договора Ю. и А. Д. са се позовали на прекратяване на възникналото и съществуващо наемно правоотношение между страните, считано от същата дата, поради виновно неизпълнение на задълженията наемателя-ответник за заплащане на наемната цена по договора за наем с нотариална заверка на подписите с рег.№ 530 от 18.01.2013г.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация – твърденията на ищеца във връзка с искането за защита, сочи на предявени при условията на обeктивно кумулативно и евентуално съединяване на осъдителни искове – с правно основание на главни искове по чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, на първия евентуалнен иск е чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на втория евентуален иск е чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, като при условията на евентуалност на последния иск е иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими – както при наличието в кумулативност на процесуалните условия, така и при липсата на процесуални пречки правото на иск е надлежното упражнено – чрез подаване на редовна искова молба.
По същество:
Не се спори между страните, че на 18.01.2013г. са сключили валиден срочен договор за наем с нотариална заверка на подписите, с който наемодателите са се задължили да предоставят на ответника, като наемател за временно и възмездно ползване описания в чл.1 от договора имота и за договореното в договора предназначение. Не се оспорва от страните, че ищецът е изпълнил своето задължение по наемния договор и е предоставил на ответника ползването на имота.
С валидно извършена цесия спорните вземания са цедирани на ищцовото дружество от наемодателите и собственици на имота, поради което ищцовото дружество се легитимира като кредитор на вземанията на основание цедиране на вземанията, за което ответникът е уведомен надлежно, вкл. и от ищцовото дружество като пълномощник на цесионерите, за което според формирана задължиткелна съдебна практика, вкл. и по чл.290 от ГПК няма пречка по този начин правновалидно да се съобщи на длъжника за прехвърляне на вземането на друг кредитор /така Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Д., постановено по чл.290 от ГПК, по което ВКС се е произнесъл положително по въпроса дали цесионерът /приобретателят на вземането/ може да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента.
Договорът е възникнал като срочен, като на деня, следващ изтичането на крайния срок /чл.11 от договора/ наемодателите са възразили писмено и връчили на 11.07.2013г. предизвестие на наемателя, с което по същество са обективирали едностранно волеизявление за прекратяване действието на наемния договор, поради неизпълнение от наемателя на задължението си да заплаща договорената наемна цена. В писменото си и валидно връчено волеизявление за едностранно прекратяване на договора чрез разваляне наемодателите са се позовали на хипотезата на т.13 от договора, а именно – поради виновно неизпълнение на задълженията на другата страна. В случая е неоснователно възражението на ответната страна и позоваването й на хипотезата на чл. 236 от ЗЗД, а именно трансформиране на възникналото срочно наемно правоотношение в безсрочно при продължаващо ползване на вещта от наемателя при липса на възражения от наемодателя за това и след изтеклия срок, тъй като в случая след изтичане на срока на срочното наемно правоотношение наемодателите са се позовали на неговото прекратяване, но в хипотезата на чрез разваляне – арг. чл. 87, ал.2 вр.с ал.1 от ЗЗД. Ето защо е без значение дали договорът от срочен след изтичане на срока и при условията на чл.236 от ЗЗД се е трансформирал в безсрочен. Право да развали двустранен договор, какъвто е договора за наем, има изправната страна, независимо от това дали договора е срочен или не. В случая едната страна по двустранното правоотношение е упражнила потестативното си право чрез обективиране на едностранно волеизявление до другата, да го прекрати както в случая наемотадетилет са се позовали и на изрично уговорени в договора условия и основание за това – при неизправност на насрещната страна. Установи се, а и не се и оспорва по делото факта, че наемодателите са изпълнили своето задължение и са предали имота за ползване, според договореното предназначение. Според изслушаните, както еднолична, така и тройна съдебно – икономически експертизи вещите лица са категорични, че към момента на връчване на предизвестието с волеизявление за разваляне на договора от наемателя не е имало изпълнение на насрещното задължение да заплаща наемната цена според договорения начин, размер и срокове. Ето защо е налице основанието за извънсъдебно разваляне на договора от изправната страна според договорената изрична клауза за това в договора за наем – в чл.13 от същия, която по естество преповтаря нормата на чл.87, ал.2 вр. с ал.1 от ЗЗД.
С отправяне на такова едностранно волеизявление за разваляне на сключеното между страните двустранно правоотношение наемодателите са упражнили свое едностранно субективно потестативно право, като с достигане на изявлението до адресата е настъпила последицата – прекратяване на същетвувалава между страните облигационнна връзка.
В случая страните са постигнали в договора и няколко отделни и самостоятелни неустоечни съглашения за различни форми на неизпълнение. Според разпоредбата на чл. 92,ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав на отговорността за заплащане на неустойка включва следните елементи - уговорена от страните клауза или установена такава от закона, изправност на кредитора, ако се касае до двустранен договор, както и неизпълнение на задължение по този договор на насрещната по договора страна. Касае се до постигнато доброволно валидно договорно съглашение между спорещите страни за заплащане на сума с обезпечителен неизпълнението по главното задължение и обезщетителен вредите характер, без да е необходимо кредитора да доказва действително претърпените вреди и стойностно договорения размер неустойка, а достатъчно е само установяване на факта на ниезпълнение на поето от длъжника задължение /в този см. Р.№ 555/14.04.1998г. по гр.д.№ 1117/97г., V гр.отд.; Р.№ 1577/28.09.1994г. по гр.д.№ 195/94г., V гр.отд. и др./. Или за даден и конкретен вид неизпълнение може да се договаря дължима неустойка, като няма пречка и свободата на договаряне предполага възможност на страните да уговорят и кумулативно неустойки в зависимост от всеки отделен вид неизпълнение.
В конкретния случай, страните са се задължили взаимно със сключения помежду им договор, че изправната страна ще дължи на неизправната неустойка за неизпълнение на насрещно задължение – арг. т.13 от договора за наем. Отговорността за това вземане носи тази страна, чието задължение по договора е станало изискуемо и не е изпълнено. Уговорена е дължима неустойка в размер на 2 месечни наема за обезпечаване на точното изпълнение на задълженията на всяка страна по договора без в този текст изрично да е разграничено вида на неизпълненото задължение. В случая ищецът твърди неизпълнение на основното и главно насрещно задължение на ответника, като наемател, а именно срещу временното и възмездно ползване да заплати дължимата и договорена месечно наемна цена от по 1750 лв., дължима до 20 – то число на текущия месец – чл. 5 и 6 от договора. и с оглед изразената воля на страните се дължи за пълното им неизпълнение или частично изпълнение. Твърди се от ищеца отрицателен факт, порадзи което в тежест на ответника е да проведе насещно доказване по опровергаването му, което не е направено. От изслушаните по делото основна и тройна експертизи се установи, че за горните срокове /чл.6 от договора/ ответната страна, като наемател, не е изпълнил възникналото и изискуемо насрещно задължение да заплати наемната цена за отстъпеното ползване, поради което е налице фактическия състав на това спорно вземане – неизпълнение на насрещно и изискуемо задължение на ответника, поради което следва да се ангажира отговорността му по чл.92 от ЗЗД и тази страна се осъди да заплати сумата от 3 500 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на основно и изскуемо задължение по заплащане на наемната цена.
Страните са договорили по чл.14 от договора и дължима неустойка за забавено неизпълнение в размер на 0,5 % за всеки ден просрочие. Установи се от доказателствата по делото, че договорът е прекратен с развалянето му, считано от 11.07.2013г., а плащането по този договор на наемната цена е от 05.11.2013г. Налице е договореното между страните материално осонование за дължимост и на неустойка за този вид неизпълнение – забавено такова, поради което ответната страна дължи и неустойката, договорена в чл.14 от договора в размера, установено от тройната СИЕ, а именно в размер от 9712,50 лв. , изчислена на база на договорения в цитирания текст от договора начин и база, а до поискания размер иска за присъждане на неустойка за този вид неизпълнение /забавено такова/ следва да се отхвърли като недоказан по размер.
Страните са уговорили и заплащане на неустоечно обезщетение в размер на двуктратния размер на наемната цена за този период от наемателя и за друг вид неизпълнение – при невръщане незабавно на имота на наемодателя след прекратяването или развалянето му. В случая се установи разваляне на договора на 11.07.2013г., а се установи и че след този период имотът е продължил да се ползва от наемателя, като действия по отстраняване на монтираното в имота нафтено стопанство са предприети по – късно, като видно от договор за изпълнение на СМР, сключен на 22.07.2013г. между ответника и трето лице е, че действия по изваждане на намиращите се в имота нафтени цистерни /т.нар.нафтено стопанстово/ са извадени от имота на 31.07.2013г. /видно от приемно – предавателен протокол на л.141 от делото/. С извършването на СМР за изваждане на тези цистерни от имота обаче не означава доказване изпълнението на задължението на ответника като наемател да върне имота на наемодателя след прекратяване или разваляне на договора. Според съставен от помощник – нотариус констативен акт от 26.07.2013г. се удостоверява , че към посочената дата имотът не е бил освободен от ответника. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ответната страна е да установи при условията на пълно доказване, че е изпълнил и това свое задължение – след разваляне на договора е върнал вещта на наемателя. Касае се до твърдян от ищеца отрицателен факт, поради което доказателствената тежест по установяването му е на ответника. Такива доказателства, точно на коя дата имотът е бил бил върнат на наемодателите също не са представени, но с категоричност е че до 31.07.2013г. такова неизпълнение е налице, поради което следва извода, че за посочения в исковата молба от ищеца период – от развалянето на договора – 11.07.2013г. до 12.08.2013г. е налице неизпълнение от ответника и на задължението му да предаде, върне вещта, поради което също е налице материалното основание и за възникване на основание за плащане и на този вид неустоечно съглашение между страните до уговорения в договора размер за периода на неизпълнението, а именно за сумата от 3500 лв. установена и от изслушаните експертизи.
Главните вземания, като парични са и лихвоносни, поради което върху същите се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на иска до изплащане на дължимото.
Поради основателност на главните искове съдът не дължи произнасяне по предявените от ищеца при условията на евентуалното им неуважаване такива.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на клаузите за неустойка, поради противоречие с добрите нрави - пр.основание на възражението по чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД. Според Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Според ТР е дадено определение за добрите нрави, както и за критерии, които са от значение при преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави – естеството на задължението, съществуващите други обезпечения, вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението и съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че за спазването на добрите нрави по иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщети телните си функции, които са й придадени от страните. Преценката за накърняване на пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза би следвало да се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й – като глобална сума или процент от главницата, на базата за начисляването й – съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите, както и на уговорката или на липсата на такава за плаващо нарастване на размера на неустойката с оглед на продължителността на неизпълнението, респ.възможни са и други критерии.
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Именно при преценка на някои от примерно изброените по-горе критерии и задължителните указания на ВКС, че тази преценка следва да се прави на база на момента на сключване на договора, следва извода, че именно към този релевантен момент не е налице основание да се счете, че договорената неустойка е противоречаща на добрите нрави, тъй като към този именно момент не е било ясно между страните крайния евентуален момент на изпълнение, респ.неизпълнение, за да се направи извод за свръхзадълженост. Отделно от това, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което в случая не е налице, тъй като липсват както доказателства, така и индиции в тази насока.
В случая ответната страна възразява за нищожност на клаузите за нищожност като твърди и тяхната прекомерност като размер. Ответната страна прави извода за прекомерност като сумира общо размера на неустоечните претенции на ищеца, което е неправилно и незаконосъбразно. Всяка една клауза за неустойка е относително самостоятелна, тъй като се претендира за различен вид неизпълнение, а и с оглед на това е допустимо и кумулативното им претендиране. Напр. допустим е иск за заплащане на неустойка в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД наред с иск за реално изпълнение – Решение № 123/17.11.2010 г. по т.д. № 698/09 г. II т.о. ВКС е приел по поставения правен въпрос, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която неустойката е била уговорена. Претендираната неустойка по делото по цитирания казус не е присъдена, поради нищожност на клаузата за неустойка, но решението има принципно значение относно възможността да се претендира реално изпълнение и неустойка за забава или компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, както в случая по настоящото дело освен реално изпълнение, макар и забавено да е получил кредитора, но това не освобождава длъжгника да заплати неустойка за забавено изпълнение, както е договорено в клаузата на чл.13 от договора.
Неснователно е възражението на ответника и за намаляване на неустойката, поради прекомерност. Отново правните доводи за такава ответната страна прави на база на общата спорна сума, но при отчитане самостоятелността на всяка една отделна неустоечна претенция се установява, че такава не е налице. По реда на чл. 290 ГПК ВКС се е произнесъл в Решение № 65/14.04.2009 г. по т.д. № 589/08 г. на II т.о. и др. за критериите за намаляване на неустойката. Изложени са съображения, че освен обезпечителната и обезщетителна функции, неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. В този случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение.
Изхождайки от функциите на неустойката е прието, че размерът на неустойката не трябва при намалението да се редуцира до размера на доказаните вреди, тъй като би се игнорирала наказателната й функция. Това разрешение би обезсмислило съществуването на самата неустойка – защото отговорността за вредите може да се реализира и по общия исков ред и без клауза за неустойка, макар това да е свързано с по-големи трудности при доказването. Намаляването на неустойката следва да бъде резултативна величина между начисления размер на неустойката и вредите, но след като съдът прецени не само размера на превишението на неустойката спрямо вредата, но и съотношението й с цената на договора, абсолютния й размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин (чл. 83, ал. 2 ЗЗД), както и да съобрази обичайната практика на уговаряне на неустойка при договори от същия вид.
По изложеното предявените главни искове от ищеца като доказани по основание и размер следва да се уважат, а възраженията на ответника за нищожност и прекомерност на клуазите за неустойка следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода от спора по арг. на чл.78, ал.1 вр. с ал.3 от ГПК ответната страна дължи на ищеца направените по делото разноски от 3004,61 лв., съобразно представен до приключване на устните състезания по делото списък по чл.80 от ГПК и съобразно уважената, респ.отхвърлената част от исковете.
Водим от горното и на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.78, ал.1 вр. с ал.3 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „Н. Й. В.“, с БУЛСТАТ:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от Директора П. М. К. да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от А. Д. Д., в качеството му на управител, следните суми, на следните основания и периоди:
-Сумата от 3 500.00 /три хиляди и петстотин/ лв., представляваща неустойка по т.13 от сключен между страните Договор за наем на недвижим имот с нотариална заверка на подписите с рег.№ 530/18.01.2013г., дължима при прекратяване на договор поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на наемателя-ответник, а именно неплащане на наемната цена, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2015г. до окончателното изплащане;
- Сумата от 9 712,50 /девет хиляди седемстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/ лв., представляваща неустойка по т. 14 от сключен между страните Договор за наем на недвижим имот с нотариална заверка на подписите с рег.№ 530/18.01.2013г., дължима на основание забава в плащане на наема с период на забава от 21.02.2013г. до 07.11.2013г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.9.2015г. до окончателното изплащане, като отпхвърля иска над горния размер до поискания от 9747,50 лв., като неоснователен – като недоказан по размер;
- Сумата от 3 500,00 /три хиляди и петстотин/ лв, неустойка по т.15 от сключен между страните Договор за наем на недвижим имот с нотариална заверка на подписите с рег.№ 530/18.01.2013г., дължима поради невръщане на имота от наемателя незабавно след прекратяване на договора за наем за периода от 12.07.2013г до 12.08.2013г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2015г. до окончателното изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА Д. Т. „Н. Й. В.“, с БУЛСТАТ:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от Директора П. М. К. да заплати на [фирма], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] представлявано от А. Д. Д., в качеството му на управител сумата от 3004,61 /три хиляди и четири лева и шестдесет и една стотинки/ лв. направени по делото разноски, съобразно уважената, респ.отхвърлена част от исковете.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд- [населено място], в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: