Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на [фирма], с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”К. и адрес за кореспонденция [населено място], ул.”Т. А. представлявано от Д. Г.- управител против Наказателно постановление (НП) № 21-0000337/19.07.2019г. на И.Д Началник на ОО “Автомобилна администрация“- Б., с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.6, ал.4, пр.2 от Наредба№11/31.10.2002г. на М., на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният акт. Поддържа се, че в НП не е описано и посочено ясно от фактическа страна вмененото нарушение. Алтернативно се застъпва становището, че не е извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Твърдят се процесуални нарушения. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Навеждат се доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбападетел се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество моли за отмяна на наказателното постановление, представя писмени бележки.
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура [населено място], редовно призовани не ангажират представител по делото и становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
В ОО”Автомобилна администрация”-Б. било получено известие от ИА”Автомобилна администрация” за извършване на проверка на дружеството – жалбоподател, във връзка с подадено от същото заявление вх.№9809-23/20.03.2019г. за доказване на финансова стабилност. В тази връзка на 20.06.2019г., около 13.30 ч., в сградата на наказващият орган в [населено място], б.“Св.Д.С., е извършена проверка на дружеството-жалбоподател, притежаващо Лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари с №.. Проверката е осъществена от инспекторите М. и С., в хода, на която установили, че във връзка с доказване на финансова стабилност със заявление №9809-23/20.03.2019г. дружеството не е приложило удостоверение по чл.87, ал.6 от ДОПК. При повторна справка в базата на НАП, инспекторите установили още, че дружеството има задължения. При тези констатации св.М. приел, че дружеството не отговаря на изискванията за финансова стабилност, поради което съставил АУАН№260811 от 20.06.2019г., в който констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.6, ал.7, т.3, б.”б” от Наредба №11/2002г. на М.. Акта бил съставен в присъствието на св.С. и упълномощен представител на дружеството Д. К., подписан от същата без възражения. По повод АУАН била издадена Заповед №РД-14-1651/21.06.2019г. /л.33/, с която по реда на чл.107 от ЗАвПр спрямо „Б.” била приложена принудителна административна мярка „спиране на дейността”
Наред с цитираната заповед въз основа на този акт и след докладна от св.М., на 19.07.2019г. и.д Началник на ОО „Автомобилна Администрация“, Б.. издал и обжалваното НП № 21-0000337, с което за нарушение на чл.6, ал.4, пр.2 от Наредба №11/31.10.2002г. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 200 лева. НП е връчено лично и срещу подпис на законният представител на дружеството на 25.07.2019г., като в законоустановения срок, постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В хода на съдебното производство е изискана информация от наказващия орган, относно това дали от дружеството е представяно удостоверение за липса на задължения, както и за това издавана ли е заповед за принудителна административна мярка, като в тази връзка от страна на наказващия орган е представено писмо /л.30/, в което е посочено, че такава заповед е издадена и в последствие отменена, поради отпадане на основанията. Отделно от това с писмо /л.51/ е посочено, че дружеството е импортирало сканирано копие на удостоверение с дата 19.03.2019г.
От страна на процесуалния представител е представен искания лиценз, както и удостоверение по чл.87 от ДОПК, от което се установява, че дружеството няма задължения. При разпита на двамата свидетели по акта М. и С. същите твърдят, че констатирали описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база проверка на документи и след справка в НАП, като проверката била извършена във връзка с писмо на ИА”Автомобилна администрация”. Конкретно св.М. чрез показанията си установява повода за проверката и какво е констатирано, както и редът за съставяне на АУАН.
Приложена и приета, като доказателство по делото е и Заповед от 15.05.2015г. /л.16/, с която се удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП. След последно съдебно заседание по делото са представени документи от наказващия орган, удостоверяващи водената кореспонденция с жалбоподателя.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи и са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушението поради следните съображения:
При ангажиране на административнонаказателна отговорност наказващите органи са длъжни да спазват императивните изисквания на закона, като с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица е необходимо административнонаказателното обвинение да бъде така формулирано, че същите да разберат в какво именно са обвинени, като нарушението следва да бъде описано с всички негови признаци, попълващи състава на твърдяната за нарушена правна норма, при пълно съответствие между текстовата и цифрова квалификация. Това изискване е скрепено и с нормата на чл.57 от ЗАНН, в която законодателят е предвид минимално необходимото съдържание на наказателното постановление, като включените реквизити са задължителни и липсата или неточността на който и да е от тях е основание за отмяна от категорията на абсолютните такива. В случая съдът констатира, непълно описание на твърдяното нарушение, което по същността си представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която разпоредба наказателното постановление следва да съдържа описание на нарушението, мястото, където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Липсва яснота и относно датата на извършването му.
В конкретния случай съдът констатира, че в АУАН и НП на практика не е посочено въобще, кога е следвало да се представи удостоверението от НАП за липса на задължения към този орган, от страна на жалбоподателя, за да се провери извода, че именно към датата на издаване на АУАН/20.06.2019г./, процесното дружество е извършило вмененото му нарушение с бездействието си. Направеното кратко и лаконично описание на твърдяното нарушение с НП и АУАН, визирано като „непредставяне на удостоверение за липса на задължения към НАП“, не кореспондира нито като изпълнително деяние, нито смислово, нито като съдържание с текста на цитираната като нарушена норма по чл. 6, ал.4, предл.2 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на М.. Според текста на тази норма, не е финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 от същата Наредба лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл. 2, ал. 1 има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В случая липсва каквото и да е фактическо пояснение по какви показатели е направена оценка за финансова нестабилност на жалбоподателя от страна на св.М. към дата 20.06.2019г., тази оценка по-малка ли е от единица и дали е установено, че жалбоподателят има задължения към НАП, респ. ако има, че не са разсрочени такива, което да мотивира извод за финансова нестабилност на превозвача-жалбоподател . Вместо това, в НП и АУАН единствено фигурира „непредставяне“ на удостоверение от НАП за финансови задължения към този орган, което не е изпълнително деяние на нарушение по чл.6, ал.4, предл.2 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на М.. От друга страна посоченото „при повторна справка” без яснота относно датата на тази справка, допълнително прави административнонаказателното обвинение противоречиво и несъставомерно. При това положение освен непълнота и неяснота във фактическото описание на твърдяното нарушение, се констатира и противоречие между фактически обстоятелства и правна квалификация на твърдяното неправомерно деяние, което се преписва като административно нарушение с НП на процесният жалбоподател .
Не е пояснено фактически и кога жалбоподателят е уведомен, че следва до определена дата и за нуждите на извършвана проверка за финансовата му стабилност, да представи удостоверението от НАП за липса на задължения към този орган, като по този начин съдът констатира, че на практика липсва въобще и посочването на дата на извършване на нарушението, вменено на жалбоподателя.
Тези фактически неясноти и липси на основни реквизити в НП и АУАН, не се санират с разпита на свидетелите по акта в съдебно заседание. Ето защо, съдът констатира при издаването на НП и АУАН съществени процесуални нарушения, тъй като на практика липсват основни реквизити по чл. 42 т.3 и т.4 /за акта/ и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/за НП/, с което е засегнато и нарушено по значим начин правото на защита на процесният жалбоподател. Последното обуславя процесуалната незаконосъобразност на НП и мотивира неговата отмяна само на това процесуално основание.
Отделно от горното, за пълнота съдът намира за нужно да посочи, че в случая неправилно е приложен и материалния закон. Настоящият състав счита, че деянието, за което е санкционирано дружеството не осъществява признаците на състав на административно нарушение.
Съгласно дефиницията по чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Действително, разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвП предвижда санкции за нарушения на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него /каквато е Наредба № 11/31.10.2002г. съгласно §5 от ПЗР/. Следва обаче да се има предвид, че не всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение, а само това, когато с конкретното деяние лицето не е изпълнило свое лично, законоустановено задължение (действие или бездействие), което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с този акт. Настоящият случай не е такъв.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4, пр.2 от Наредба № 11/2002г., не е финансово стабилно по смисъла на чл. 3, т. 3 от същата Наредба лице, когато показателят за оценка на финансовата стабилност е по-малък от единица и/или лицето по чл. 2, ал. 1 има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Приложената норма не съдържа правило за поведение или задължение, което да не е изпълнено от превозвача, тази норма следва да бъде тълкувано в контекста на общите изисквания по чл.6, ал.1, вр. чл.3, т.3 от същата наредба. По арг. от чл.3 и чл.8 от Наредбата, лицензионният режим е доброволен, като титулярът може да се ползва от правата по лиценза, само доколкото изпълнява изискванията по чл.3 от Наредбата. Именно по тази причина разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1, буква е) от ЗАвП предвижда правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или от лиценза на Общността, да се прекратяват в случаите, когато не са спазени сроковете за представяне на документи за доказване на финансовата стабилност, указани в Наредба № 11/2002г.След като доказването по чл.6, ал.7, т.3, буква б), пр.1 от Наредбата касае правата, които превозвачите черпят от предоставения им лиценз, не може непредставянето на доказателства за съществуването на условията, при които е издаден лиценза да се квалифицира като административно нарушение по смисъла на ЗАНН.
В тази връзка следва да се съобрази, че правилата относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач на територията на Общността са регламентирани с Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009г. Изискванията за упражняване на професията автомобилен превозвач са посочени в чл.3 от Регламента, повторени в чл.3 от Наредба № 11/2002г. Според съображение (4), регламентът има за цел да гарантира по-еднообразното и
по-ефективното прилагане на територията на Общността, поради което случаите, в които държавите-членки могат да вземат самостоятелни решения са изрично упоменати в него.
Според съображение 21 от Регламент (ЕО) № 1071/2009г., държавите-членки следва да предвидят санкции, приложими за нарушения на регламента. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Съгласно чл.22, пар.1 от Регламент (ЕО)
№ 1071/2009г., държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент и вземат всички необходими мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Според пар.2 от същата разпоредба, посочените пар.1 санкции включват
по-специално спиране на действието на разрешението за упражняване на професията автомобилен превозвач, отнемане на разрешението и обявяване в неспособност на ръководителя на транспортната дейност.
След като в Регламента не е предвидена възможност за прилагане на финансови санкции, неправилно неизпълнението на задължението по чл.6, ал.4 от Наредба № 11/2002г. е санкционирано на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП – т.е. като административно нарушение. В контекста на изискванията на Регламента, пропорционални мерки на бездействието на дружеството по чл.6, от Наредба № 11/2002г., са предвидени принудителни такива, като в случая е наложена на дружеството със Заповед №РД-14-1651/21.06.2019г. /л.33 на началника на ОО „АА“ – Б... Едновременното прилагане на тези мерки с финансови санкции, надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от Регламента цели.
Дори и да не бъдат приети тези съображения, в хода на производство не се и доказа извършването на каквото и да било нарушение, дружеството е подало документи за финансова стабилност.Отделно от това чрез показанията на св.М. се установява, че в хода на проверката, поради непредставяне на удостоверение от НАП за задължения към този орган от страна на жалбоподателя, е извършена повторна справка в базата данни на НАП и е констатирано наличието на такива задължения, което го навело на извода за финансова нестабилност на процесното дружество-превозвач, от друга страна по делото е представено такова удостоверение от НАП, включително и от наказващия орган от дата 19.03.2019г., т.е. близо 3 месеца преди процесната проверка, и издаването на АУАН, изискано от самият жалбоподател за представяне пред проверяващите лица, от което е видно обратното, а именно, че процесното дружество няма регистрирани никакви задължения към НАП на тази дата, което опровергава напълно извода на за финансова нестабилност на процесният превозвач. Последното категорично не обосновава направеният извод с АУАН и НП за извършване от обективна страна нарушение по чл. 6, ал.4, предл.2 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на М., от страна на процесният жалбоподател, който извод е формиран от санкциониращият орган с обжалваното НП . При това положение е налице и материалната незаконосъобразност на обжалваният акт, което мотивира неговата отмяна и на това законово основание.
По отношение възраженията за приложение на чл.28 от ЗАНН съдът намира, че посочената разпоредба не може да намери приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК на ВКС на Република България. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е от категорията на формалните и вредоносния резултат не е елемент от фактическия му състав. Този вид нарушения са с висока степен на обществена опасност, тъй като нормативното решение да се представят доказателства за финансовата стабилност на превозвачите цели гарантиране ефективна охрана на значимите обществени отношения по реализиране на обществен вътрешен и международен превоз на пътници и товари, поради което доводите в тази насока съдът намира за неоснователни.
С оглед съображенията по – горе обаче НП следва да бъде отменено, доколкото се констатираха съществени процесуални нарушение, които ограничават правото на защита на санкционираното лице, както и поради неговата материална незаконосъобразност.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление (НП) № 21-0000337/19.07.2019г. на И.Д Началник на ОО “Автомобилна администрация“- Б., с което на [фирма], с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”К. и адрес за кореспонденция [населено място], ул.”Т. А. представлявано от Д. Г.- управител за административно нарушение по чл.6, ал.4, пр.2 от Наредба№11/31.10.2002г. на М., на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от съобщението му на страните .


РАЙОНЕН СЪДИЯ