Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Н. Я. от Б. против Наказателно постановление №244а-1644/01.07.2020г., издадено от Директора на ОДМВР-Б., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.209а, ал.4 вр. с ал.2 от 63, ал.1 от Закона за здравето, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, вр. със Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. и Заповед №РД-01-154/26.03.2020г. на министъра на здравеопазването .
С жалбата по същество не се оспорва вмененото нарушение, но се поддържа, че жалбоподателят е безработен и с влошено здравословно състояние, поради което се иска отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказаващият орган, чрез писмено становище изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП.
РП- Б. , редовно призовани не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства по категоричен и безспорен начин се установи, че на 04.04.2020г., св. С. М. /полицейски инспектор при санкциониращият орган/, в присъствието на колегата си-св. М. К., е съставил срещу жалбоподателя АУАН№1899а-272, за това, че: “на 04.04.2020г., около 12.35 часа, в Б., на пейка в района на градинката на паметника на Т. А., с което нарушава Заповед РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването , противоепидемологични мерки“. Описаното в акта поведение, вменено на жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл. 209а, ал.1 вр. с чл.63, ал.1 от Закона за здравето. Акта е връчен лично на дееца на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 01.07.2020г., Директорът на ОДМВР-Б., е издал обжалваното НП№244а-1644, с което на Я. е наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 300.00лв., във връзка с нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. С НП е допълнено както фактическото описание, така и правната квалификация на вмененото нарушение, като е посочено, че към 04.04.2020г. е имало обявено и извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на РБългария и въведена на основание чл. 63, ал.1 от Закона за здравето, със Заповед №РД-143/20.03.2020г. и Заповед №РД-01-154/26.03.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка , седи на пейка , с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. НП е връчено на дееца лично и срещу подпис на 18.03.2021г. , за което е оформена и нарочна разписка по делото, а в законният срок по ЗАНН жалбоподателят Я. е депозирал процесната жалба срещу това постановление /19.03.2021г./
Разпитани по делото свидетелите по акта М. и К. установяват, че извършили лично процесната проверка и възприели лично жалбоподателят да седи на пейка на посоченото в акта място, а това било забранено по заповед на министъра на здравеопазването към този момент, заради което му съставили този АУАН, който връчили лично на дееца срещу негов подпис .
В хода на процеса са представени медицински документи /4 бр. епикризи/, от които се установява, че жалбоподателят Я. има тежко здравословно състояние и множество сериозни заболявания, в това число и психиатрично заболяване, за лечението на което с него е провеждана болнична хоспитализация в периода 10.06.2015г.-18.06.2015г. и респ. 28.06.2015г.-01.07.2015г., както и коронарна болест –„Артериална хипертония и захарен диабет.Д.“. В тази връзка е разпитана и св.Я./съпруга на жалбоподателя/, която потвърждава, че и към датата на проверката здравословното състояние на Я. е било влошено, като тай не е бил на себе си и не е разбирал какво върши, нито пък е съзнавал, че страната е в извънредно положение и , че трябва да спазва противоепидемични мерки като не излиза на вън, да не седи на пейка и да носи маска. Според св.Я., съпруга й дори не е разбрал, че му е съставен акт за нарушение , не е знаел и как да се върне в къщи след излизането си навън и за това се наложило именно тя да му съдейства с написване на жалбата срещу процесното НП. Сочи също, че нямат и материална възможност да заплатят наложената на жалбоподателя санкция с него, защото единствените месечни доходи, с които се издържат двамата като семейство са техните пенсии по болест в размер на по около 300.00лв.
Като доказателство за материалната компетентност на издателя на НП, по делото е представена Заповед №244з-843/24.03.2020г. на министъра на вътрешните работи, с която на директора на ОДМВР е възложено установяването на административни нарушения по чл.209а от Закона за здравето /л.12/.
При тези фактически дадености, съдът счита, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето.
Атакуваното НП е издадено от компетентен за това орган / в тази насока е представена и нарочна заповед на министъра на МВР/, като същото , както и АУАН са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца /лично и срещу негов подпис/. При съставянето на обжалваното постановление обаче съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения , с които е накърнено в значима степен правото на защита на жалбоподателя. За такова на първо място съдът приема направеното с НП допълнение на фактическите обстоятелства, описващи твърдяното нарушение, каквито не фигурират в АУАН като констатирани от свидетелите по него, а именно , че към 04.04.2020г. е имало обявено и извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на РБългария и въведена на основание чл. 63, ал.1 от Закона за здравето, със Заповед №РД-143/20.03.2020г. и Заповед №РД-01-154/26.03.2020г. на министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка - седи на пейка. Така на практика за първи път именно с НП се въвежда и изпълнително деяние за твърдяното нарушение /седи на пейка/, каквото въобще липсва при направеното описание на твърдяното нарушение по АУАН, а последното е нарушение на чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН, въпреки че е задължителен реквизит за акта. С това допълване в НП и създаденото с противоречие между постановлението и АУАН, се нарушава и чл. 57, ал.1, т.5, предл.1 от ЗАНН, който въвежда аналогичен задължителен реквизит и за обжалваният акт .
Отделно от горното, съдът констатира, че с обжалваното НП се допълва и правната квалификация за твърдяното нарушение като се посочва, че нарушението е свързано и с втора заповед на министъра на здравеопазването, каквато не фигурира в АУАН- Заповед №РД-01-154/26.03.2020г. на министъра на здравеопазването, без за това допълнение да са материализирани въобще фактически обстоятелства в обосноваващият го акт за обжалваното НП. Тази въведена неяснота и непълнота в правната квалификация на твърдяното нарушение и основанието за санкциониране на дееца в този казус, според съда е на порок в основен реквизит на НП по чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН, което също е съществено процесуално нарушение, с което в значима степен се нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Наред с това, съдът констатира, че по делото се представиха безспорни и достатъчно категорични писмени /медицински документи/ и гласни доказателства /показания на св.Я., кореспондиращи напълно с представените по делото медицински документи/, които създават съмнение и по-скоро опровергават извода за наличието на вина и субективна страна за извършване на описаното в НП административно нарушение по Закона за здравето, предвид диагностицираният психически здравословен проблем на Я., обострен според показанията на св.Я. именно към процесната дата. Доказването на извършването на твърдяното нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ , както от обективна, така и от субективна страна обаче е в доказателствена тежест на санкционният орган, а в казуса той не успя да проведе такова доказване в процеса. Именно за това, съдът счита и за недоказано по несъмнен и категоричен начин от субективна страна извършването на твърдяното нарушение с обжалваният акт, заради което НП, с което е ангажирана административно-наказателната тежест на дееца за недоказано деяние, следва да се приеме и за издадено в нарушение на материалния закон .
По изложените съображения и с оглед на констатираната процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното НП, последното като такова следва да се отмени в неговата цялост и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №244а-1644/01.07.2020г., издадено от Директора на ОДМВР-Б., с което на М. Н. Я., с адрес : Б., и с ЕГН [ЕГН], е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв./триста лева/ , във връзка с административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административен съд– Благоевград, считано от съобщаването му на всяка от страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: