и за да се произнесе взе предвид следното:
Съобразно представената поправена искова молба на 09.06.2021г. производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Т. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. “ № чрез адв. И. П. със съдебен адрес [населено място], ул. „“ № /О.-АК/ против Д. К. Я., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „“, К. И. Т., с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], ул. "" № , ет. , О. К. Т., с ЕГН [ЕГН] и Б. И. Т., с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес [населено място], ул. "" № .

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което бъде развален договора за издръжка и гледане, инкорпориран в нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 117 том I, дело 153 от 1988г. на Благоевградски районен съд, с който е придобит недвижим имот: находящ се в сграда с идентификатор 04279.623.292.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и три точка двеста деветдесет и две точка едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.623.292 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и три точка двеста деветдесет и две/, за която сграда няма изработени и нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри схеми на самостоятелни обекти, включително и за процесния имот, представляващ по документ за собственост - втори етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от мазето и тавана, построена в парцел II /втори/, пл.№ 4001 /четири хиляди и първи/ в кв.266 /двеста шестдесет и шести/ по стария план, а по новия парцел IX /девети/ пл.№ 3726 /три хиляди седемстотин двадесет и шести/ в кв.№ 18 /осемнадесети/ за седми микрорайон на Б., която парцела е държавна и е при съседи: от две страни улици, В. Т. С. и С. М. И. по отношение на Д. К. Я. и наследниците на И. С. Т. - К. И. Т., О. К. Т. и Б. И. Т. до размера на притежаваните от С. Т. С., [ЕГН] права като син и законен наследник на Ц. С. ЕГН [ЕГН], а именно: 1/5 (една пета) идеална част от по-горе описания имот.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът С. Т. С. е баща на И. С. Т. с ЕГН [ЕГН], починал на 07.10.2009г. и син и законен наследник на Ц. С. ЕГН [ЕГН], починала на 17.04.1996г.

Сочи се, че С. Т. е майка на 5 деца и същата е оставила след смъртта си като законни наследници следните лица: С. Т. С., ЕГН [ЕГН] /ищец по настоящото дело/, който притежава 1/5 (една пета) идеална част от наследството; В. Т. С., ЕГН [ЕГН], който притежава 1/5 (една пета) идеална част от наследството; С. Т. И., ЕГН [ЕГН], който притежава 1/5 (една пета) идеална част от наследството; С. Т. Х., ЕГН [ЕГН] - починала на 23.03.2018г. и от своя страна оставила като законни наследници: С. С. Х., ЕГН [ЕГН] и В. С. Х., ЕГН [ЕГН], които притежават 1/5 (една пета) идеална част от наследството и П. Т. Б., ЕГН [ЕГН] - починала на 02.04.2011г. и от своя страна оставила като законни наследници: К. С. Б., ЕГН [ЕГН]; С. Г., ЕГН [ЕГН] и Б. С. Б., ЕГН [ЕГН], които притежават 1/5 (една пета) идеална част от наследството.

Твърди се в исковата молба, че ищецът С. С. живее в близост /в същата сграда/ до сина си И. Т. до смъртта му на 07.10.2009г., в пряко съседство на жилището му /процесния имот/, недвижим имот: находящ се в сграда с идентификатор 04279.623.292.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и три точка двеста деветдесет и две точка едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.623.292 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и три точка двеста деветдесет и две/, за която сграда няма изработени и нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри схеми на самостоятелни обекти, включително и за процесния имот, представляващ по документ за собственост - втори етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от мазето и тавана, построена в парцел II /втори/, пл.№ 4001 /четири хиляди и първи/ в кв.266 /двеста шестдесет и шести/ по стария план, а по новия парцел IX /девети/ пл.№ 3726 /три хиляди седемстотин двадесет и шести/ в кв.№ 18 /осемнадесети/ за седми микрорайон на Б., която парцела е държавна и е при съседи: от две страни улици, В. Т. С. и С. М. И.. За описания по-горе имот няма изработена и нанесена в кадастралната карта и кадастралните регистри схема на самостоятелен обект в сграда. Сградата, в която се намира процесния имот е с идентификатор 04279.623.292.1 (нула, четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и три точка двеста деветдесет и две точка едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.623.292.

Поддържа се, че имотът е придобит от сина на ищеца - покойния, И. С. Т. по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 117 том I, дело 153 от 1988г. на Благоевградски районен съд. Прехвърлянето на имота е сторено от майката на С. Т. С., баба на покойния И. С. Т. - Ц. С.. И. С. Т. придобива имота от своята баба при следните условия, които са записани в по-горепосочения нотариален акт, а именно, цитирам: ...„Продавачката продава описаният имот срещу задължение за гледане и издръжка при старост, болест и немощ, която купувачът И. С. Т. се задължава да дава до края на живота“... или Ц. С. е прехвърлила собствения си имот на внука си И., който от своя страна се е задължил до края на живота и да я гледа и издържа при старост, болест и немощ.

Сочи се, че в момента, в който е извършена прехвърлителната сделка /продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка/ на 23.03.1988 година купувачът И. С. Т. е семеен и живее със снахата на ищеца, Д. К. Я. и тяхната дъщеря - К. И. Т., т.е. процесния имот е придобит по време на брака между И. С. Т. и ответницата Д. К. Я. на основание Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане на 23.03.1988 година, а именно: нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 117 том I, дело 153 от 1988г. на Благоевградски районен съд. Твърди се, че в тази връзка от 23.03.1988 година и за двамата съпрузи /Д. и И./ са възниквали задължения за полагане на грижи по издръжката и гледането на прехвърлителката - Ц. С..

Сочи се още, че бракът между И. С. Т. и Д. К. Я. е прекратен с Решение № 433 от 11.07.1990г. по гражданско дело № 413/1990г. Твърди се, че около две години, след прекратяването на брака с ответницата, т.е. през 1992 година И. С. Т. заживява на семейни начала с О. К. С. /в последствие сключват и законен граждански брак/ в жилището, като заедно живеят и владеят имота до смъртта на И. на 07.10.2009г., а в последствие О. продължава да живее и владее имота и до настоящия момент. В имотът живее и синът им Б. И. Т., който се ражда на 23.08.1998 година и от този момент той също ползва, живее и владее процесния имот.

Поддържа се, че задълженията си по издръжката и гледането на С., съгласно договора е трябвало да се изпълняват от И., същият е следвало да престара труд и лични средства за изпълнение на задължението си по Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, но реално такава помощ не е оказвана от него, а разходите за нейната издръжка и гледане са се поемали през целия срок на действие на договора от ищеца С. Т. С..

Твърди се, че при все още функциониращия договор е налице обективно препятствие за прекия наследник С. Т. С. да осъществи собственически права върху полагащата му се 1/5 идеална част от гореописания наследствен имот, тъй като в момента имота е извън неговия патримониум. Гореописаните обстоятелства възпрепятстват прекия наследник да осъществи фактическо владение върху полагащата му се 1/5 идеална част от имота за него е налице правен интерес да предяви този иск за разваляне на договора за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане

Твърди се, че лицата, ангажирани с гледането на С. изцяло не изпълняват възникналите за тях задължения съгласно Договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане на 23.03.1988 година. Същите не полагат грижи за нея като в тази връзка не престират труд, не влагат средства, не извършват каквито и да било действия за изпълнението на задълженията си по договора. Във връзка с гореизложеното заявява, че е налице правно основание и правен интерес за С. Т. С., който е пряк наследник по смисъла на чл.5 от ЗН на Ц. С. да бъде развален договора за издръжка и гледане - НОТАРИАЛЕН АКТ за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 117 том I, дело 153 от 1988г. на Благоевградски районен съд, тъй като от него неправомерно черпят права ответницата - Д. К. Я. и наследниците на И. С. Т. - К. И. Т.. О. К. Т. и Б. И. Т..

Твърди се, че горепосочения договор съществува в правния мир неправилно и в противоречие със закона: чл. 79, ал. 1 ЗЗД, изисква точното изпълнение на договора. То предполага изпълнение на дължимата престация по вид, обем и качество, а именно: ответницата - Д. Я. не е изпълнила насрещната престация съгласно закона, тримата наследници на И. Т. също не са изпълнили насрещната престация съгласно закона.

На второ място договора съществува в правния мир в противоречие е трайната съдебна практика, вж. /Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г„ ОСГК. докладчик Х. С./;

На трето място договора съществува в правния мир в противоречие е правилата на морала и добрите нрави - чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Последното изискване на закона е от особено съществено значение за алеаторните договори е начало прехвърляне на вещни права и право на собственост срещу задължения за издръжка и гледане, какъвто е и настоящия договор.

На четвърто място съгласно трайната съдебна практика вж. /Решение № 653/25.11.2003 г. по гр. д. № 146/2003 г. на I гр. отд. на ВКС/ е прието, че при смърт на прехвърлител на вещно право неговите наследници могат да искат да се развали договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника само до размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. В патримониума на всеки един от наследниците по закон следователно преминава правото да иска разваляне на договора до припадащия му се по правилата на чл.чл. 5-10 ЗН обем от права.

С разпореждане № 904682/10.06.2021 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на поправената исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника К. Т. е връчено на 09.07.2021г. чрез съпруг-М. Т.. Видно от данните по делото в указания едномесечен срок не е постъпил писмен отговор от ответницата.

Изпратеното съобщение до ответника Б. Т. е връчено по месторабота на 17.08.2021г., като видно от данните по делото в указания едномесечен срок не е постъпил отговор.

Изпратеното съобщение до ответника О. Т. е връчено на 18.08.2021г. лично, като видно от данните по делото в указания едномесечен срок на 17.09.2021г. е постъпил писмен отговор от ответницата. Със същия се изразява становище за основателност на предявения иск, който не се оспорва. Няма сторени доказателствени искания.

Изпратеното съобщение до ответницата Д. К. Я. е връчено на 25.08.2021г. чрез адвокат М. А.. Видно от данните по делото в указания едномесечен срок на 27.09.2021г. е постъпил писмен отговор. Със същия се оспорва предявения иск, сторено е възражение за изтекла погасителна давност за правото на ищеца да предяви иск за разваляне на сключения договор за издръжка и гледане. По същество се изразява становище за неоснователност на предявения иск, като се оспорват фактите и обстоятелствата в исковата молба.

С отговора на исковата молба ответницата е сторила възражение за изтекла погасителна давност, че правото на ищеца да претендира разваляне на сключения от майка му договор за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка №117, том I, дело №153 от 1988 г. на Б. е погасено по давност. Сочи се, че искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение. Тъй като задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на прехвърлителката С. Т., то правото на иск за разваляне на договора в съответната част 1/5 идеална част от нейния наследник С. Т. С. е погасено с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта. Видно от приложеното към исковата молба Удостоверение за наследници с изх.№6 от 11.12.2019 г., издадено от [населено място], [община] е, че Ц. С. е починала на 17.04.1996 г., поради което правото на ищеца като неин син да претендира разваляне на сключения от нея договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане е погасено на 17.04.2001 г. В този смисъл са Решение № 346 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 341/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. Б. и Решение № 285 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И..

Предвид на това, че правото на ищеца да поиска разваляне на договора за продажба срещу издръжка и гледане е погасено по давност на 17.04.2001 година, се иска да се отхвърли иска на това основание.

Поддържа се и че предявеният иск с правно основание член 87, ал. 3 от ЗЗД е изцяло неоснователен. Твърди се, че приживе приобретателят И. С. Т. е изпълнявал поетото задължение за гледане и издръжка на Ц. С. от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителката. Той е бил подпомаган от своята съпруга - ответницата по делото, която е била в близки отношения с неговата баба като уважението помежду им се е запазило и след развода й с покойния И. Т.. Поддържа се, че настоящето дело е заведено от ищеца с цел да се шиканира производството по гр.дело №13 по описа за 2017 г. по извършване на делба на процесния имот.

Оспорва изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства като твърди, че те не отговарят на обективната истина.

В съдебно заседание ищецът, редовно призовани, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адвокат И. П.. Поддържа се предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество се изразява становище за доказаност и основателност на предявения иск. Подробни съображения излага в писмена защита.

Ответниците О. К. Т. и Б. И. Т., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, представляват се от редовно упълномощен процесуален представител адв. Р.. Поддържа се подадения отговор от ответницата О. Т.. По същество изразява становище за основателност на предявения иск, като от името на ответника Б. Т. признава иска. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Ответниците К. И. Т. и Д. К. Я., не се явяват в съдебно заседание, представляват се от редовно упълномощен процесуален представител-адвокат А.. Поддържа подадения отговор от ответницата Д. Я., поддържа стореното възражение за погасяване на правото за предявяване на иска по давност. От името на двете ответници оспорва по същество предявения иск. По същество изразява становище за отхвърляне на предявения иск, поради погасяването му по давност, а по същество като неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски.

След като извърши анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът счете за установени следните факти:

Видно от приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 117, том I, дело 153 от 1988г. на БРС на 23.03.1988г., И. С. Т., Ц. С. – баба на И. Т., е продала на внука си собствения си етаж, а именно - втори етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от мазето и тавана, построена в парцел II, пл.№ 4001 в кв.266 по стария план, а по новия в парцел IХ, пл.№ 3726 в кв.18 за седми микрорайон на Б., която парцела е държавна и е при съседи: от две страни улици, В. Т. С. и С. М. И.. Съобразно същия продавачът е продал имота срещу задължение за гледане и издръжка при старост, болест и немощ, която купувачът И. Т. се е задължил да дава до края на живота й. Към настоящия момент видно от скица на поземлен имот № 15-619037-14.07.2020г. и Удостоверение изх. № 25-160862/14.07.2020г. на СГКК-Б. имотът се намира в сграда с идентификатор 04279.623.292.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и три точка двеста деветдесет и две точка едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.623.292 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и три точка двеста деветдесет и две/, за която сграда няма изработени и нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри схеми на самостоятелни обекти, включително и за процесния имот.

Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото акт за граждански брак № 52522.12.1985г., че ответницата Д. К. Я. към датата на сключване на договора за покупко-продажба срещу гледане и издръжка е била в граждански брак с И. С. Т., който е прекратен с решение № 433 от 11.07.1990, постановено по гр.д.№ 413/1990 по описа на РС Благоевград, влязло в сила на 02.10.1990г. Имената Д. К. А. и Д. К. Я. са имена на едно и също лице /решение № 239 от 01.04.2002г. по гр.д.№ не се чете по описа на БРС /.

От брака си същите са имали родено едно дете – ответницата К. И. Т., като с бракоразводното решение родителските права и задължения по отношение на детето са предоставени на майката.

Не е спорно, че след прекратяване на брака с Д. Я. И. Т. е заживял на семейни начала с ответницата О. К. Т., като през 1998г. се ражда детето им и ответника по делото Б. И. Т. /Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1788/09.10.1998г./, като впоследствие – на 30.09.2009г. И. С. Т. и О. К. Т. са сключил граждански брак /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 333 от 30.09.2009г./.

На 07.10.2009г. видно от препис-извлечение от акт за смърт № 607/07.10.2009г. И. С. Т. е починал като е оставил за свои законни наследници – ответниците – О. К. Т. – преживяла съпруга, Б. И. Т. – син и К. И. Т. – дъщеря /удостоверение за наследници № 002959 от 13.10.2009г./.

Ищецът С. Т. С. е баща на И. С. Т. с ЕГН [ЕГН], починал на 07.10.2009г. видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 195/09.03.1963г. и син на М. Ц. С. ЕГН [ЕГН].

От препис –извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 216/17.04.1996г. и Удостоверение за наследници изх. № 6/11.12.2019г. се установява, че прехвърлителката Ц. С. е починала на 17.04.1996г. и е оставила след смъртта си като законни наследници следните лица: С. Т. С., ЕГН [ЕГН] /ищец по настоящото дело/, В. Т. С., ЕГН [ЕГН], С. Т. И., ЕГН [ЕГН], С. Т. Х., ЕГН [ЕГН] - починала на 23.03.2018г. и от своя страна оставила като законни наследници: С. С. Х., ЕГН [ЕГН] и В. С. Х., ЕГН [ЕГН] и П. Т. Б., ЕГН [ЕГН] - починала на 02.04.2011г. и от своя страна оставила като законни наследници: К. С. Б., ЕГН [ЕГН]; Звездица С. Г., ЕГН [ЕГН] и Б. С. Б., ЕГН [ЕГН].

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетели, водени от ищеца.

Свидетелят Х. Х., сочи в показанията си, че познава С. Т. като баща на И. Т.. С И. работили заедно в Градския транспорт в[жк]в [населено място], били приятели, често ходил на гости у тях. Заявява, че работели заедно по цял ден и били приятелски семейства. Спомня си баба М, бабата на И. и майка на С.. Бившата съпруга на И.-Д., я познава, като И. му я е показвал. Свидетелят заявява, че живее в [населено място] от 1993 година и тогава И. живеел вече с О. М.. Споделя, че баба М била стара, живеела или на първия етаж или в мазето, ходела, но била възрастна жена. Свидетелят заявява още, че не му е споделял И. да се грижи за неговата баба, не го е виждал, те по цял ден били на работа, сутрин от 4.00 часа вечер до 12.00 часа. Сочи, че И. бил цял ден на работа и не го е виждал да полага грижи, свидетелят не е живея в квартала на колегата си, не знае като се е прибирал дали е полагал грижи за баба си, но не го виждал да го прави, а и не му е споделял, въпреки че били много близки. Ходил често на гости в И.. Баба М. си седяла долу, на първия етаж или в приземния етаж. Тогава бащата на И., бай С., полагал грижи за майка му, някой път с нея е излизал до магазина, като той я придържал за ръката. Поне два пъти в седмицата ги виждал да излизат баба М. и бай С.. Тя накрая била много стара, поне на 80 години. Свидетелят заявява още, че по два-три пъти в седмицата ходил на гости при И.. В жилището живеели И. и О. след 1994 година. Заявява, че е бил свидетел по друго дело на О. Т.. Сочи още, че е виждал бай С. да се грижи за баба М., С. живеел на друго място в същата къща-на третия етаж при другия си син С., имали стока по Марулево и ходел там и се връщал. С баба М. свидетелят не е говорил, просто като я видел й казвах „добър ден“. И. не е споделял да има някакви задължения към някого.

Свидетелят К. К. М., брат на ответницата О. Т., сочи в показанията си, че С. Т. С. е баща на И. и дядо на Б., който му е племенник. Заявява, че М., майката на дядо С. и баба на И. я виждал няколко пъти, като е ходил на гости при сестра си, която живеела в къщата с И. от 1992 година. Сочи, че не може да каже И. да е полагал грижи за баба М., не го е виждал. Когато е ходил тогава, свидетелят бил ученик, но етажа, на който живели сестра му с И. нямал почти никакви мебели, в кухнята готвели на едно котлонче на земята, хранели се на два стола с една масичка. И. през цялото време работел, явно са имали нужда от пари. Не го е виждал да носи храна или някой да готви и да дава на баба М.. Въобще бабата не била на този етаж. Ходил почивните дни в къщата, два пъти или три пъти в месец, събота и неделя. Баба М. имало една пейка до къщата и я виждал на двора. Сочи, че от това, което е казвала сестра му знае, че дядо С. се е грижил за баба М.. Предполага, че й е давал храна и я е гледал. Сестра му така му е казвала, а той не е бил свидетел. Сочи, че 2017 година бившата съпруга на И. предявила претенция към етажа, на който живеели сестра му и племенника му, бил свидетел на сестра си по делото. Заявява, че на един В.-2018г., когато ги били поканили на М., ищецът споменал, че е изненадан от това, не е знаел, че баба М. е прехвърлила етажа на И. и на тогавашната му съпруга Д.. Свидетелят заявява, че Баба М. починала 1995 година или 1996 година, бил студент в С.. Към 1995 година е бил на 20 години, като сестра му била с И., от 1992 година. С. живеел на първия етаж в същата къща.

Свидетелят С. Б. сочи в показанията си, че е съсед на И., заедно израснали и се познават от деца. Спомня си бабата на И., баба М, познава и бащата на И., чичо С. и неговата бивша съпруга и сегашната му съпруга О.. Баба М. живеела при леля С. и чичо С.. Когато остаряла баба М леля С. и чичо С. я гледали. И. С. и Д. С. не са се грижили за нея, особено пък Д., баба М накрая си я гледала леля С. и чичо С.. Заявява, че това го знае, защото всеки ден е бил в тях. Баба М починала 1995-1996 година, а И. починал 2008-2009 година. И. живеел с Д. и дъщеря им К. до 1990 години, О. Т. дошла да живее в къщата при И. около 3 години след развода на Д. и И.-1992 година или 1993 година. На първия етаж живеели леля С. и чичо С. и баба М. И. и баба М били в добри отношения като между баба и внук. Заявява, че баба М. накрая залегнала, но преди това си излизала по двора. Последните една-две години, преди да почине, баба М. залегнала, ищецът ходел на Марулево, там имал ранчо, но по принцип си живеел в къщата, но за баба М. се грижили С. и С., накрая тя не била подвижна, на легло била. В никакви отношения не са били Д. и баба М., дори докато Д. живеела не я зачитала на баба М. въобще. И. работел като шофьор на смени. Работил е по 7-8 часа на ден. Докато Д. живеела там не я е виждал никога с баба М.. И. си говорел с баба М., но Д. си я подминавала.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, за разваляне на договор за гледане и издръжка от ищеца в качеството му на наследник на М. Ц. С.:

Правото на разваляне на договора има акцесорен характер и би могло да бъде упражнено само при валидно възникнало договорно правоотношение. В случаите на прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти се осъществява по реда на императивната норма на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Предпоставка от фактическия състав на конститутивния иск е неизпълнение на задължението на насрещната страна по договора, /в конкретната хипотеза-неизпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи и издръжка за прехвърлителя/, което да не е незначително съобразно чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. Неизпълнението да се дължи по причина, за която длъжникът отговаря.

По своята правна характеристика договора за гледане и издръжка е алеаторен такъв и с неговото сключване настъпва транслативният ефект на сделката - правото на собственост на имота преминава от прехвърлителя върху приобретателя, а приобретателят ще трябва да изпълнява алеаторното задължение за в бъдеще за доставяне на грижи и издръжка. В случай, че приобретателят не изпълнява поетото алеаторно задължение, договорът може да бъде развален.

Наследниците на кредитора –прехвърлител на вещното право или на правото на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от наследяването. /ТР № 30/17.06.1981 год. на ОСГК на ВС/.

В настоящият случай ищецът претендира разваляне на договора по отношения на придобитите му наследствени права или до 1/5 от недвижимия имот, предмет на договора.

Установи се от приетото по делото Удостоверение за наследници изх. № 6/11.12.2019г., че прехвърлителката М. Ц. С. е починала на 17.04.1996г. и е оставила след смъртта си като законни наследници 5 деца сред, които и ищеца С. Т. С., ЕГН [ЕГН]. Съобразно чл. 5 от Закона за наследството същият има 1/5 идеална част от наследството, поради което предявения иск е допустим.

По делото се установи и че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, извършен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 117, том I, дело 153/1988г., издаден от Нотариус към РС Благоевград на 23.03.1988г., процесния имот е придобит на възмездно основание от И. С. Т. и Д. К. Т., през време на брака им и при действието на чл. 19 ал.1 от Семейния кодекс от 1985г./отм./, поради което и на посоченото основание е попаднал под обхвата на режима на бездяловата съпружеска имуществена общност. Със сключването на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в предвидената от закона нотариална форма, правото на собственост върху имота преминава върху приобритателя, като за него възниква занапред задължението за пожизнено гледане и издръжка на прехвърлителя, в обема изрично предвиден със самия договор. Именно липсата на яснота за обема и времетраенето на бъдещата престация на длъжника по договора, е основанието за неговата алеаторност.

Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане е двустранен и възмезден договор. Срещу получаване на собствеността на един недвижим имот, приобритателят се задължава лично и с помощта на близките от семейството си, да осигури на прехвърлителя необходимите му грижи и издръжка на старини и до края на живота му. Така независимо че в настоящия казус за задължението за гледане и издръжка на прехвърлителя- М. Ц. С., се е задължил само нейния внук- И. С. Т., то собствеността на имота е възникнала и за неговата съпруга- Д. К. Т., доколкото бъдещото престиране на грижи и издръжка е възмездно по своя характер и е било извършено с общи на семейството средства, придобити през време на брака и при съвместен принос. Според чл. 19 ал.1 от СК, в редакцията му в СК от 1985г./отм./, изрично е предвидено че вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака и при съвместен принос, са съпружеска имуществена общност, независимо на чие име са придобити.

След прекратяването на брака между И. С. Т. и О. К. Т. с бракоразводното Решение № 433 от 11.07.1990г., постановено по гр.д.№ 413/1990г. по описа на РС Благоевград, влязло в законна сила на 02.10.1990г., бездяловата съпружеска имуществена общност върху процесното по настоящото дело жилище, е трансформирана в обикновена съсобственост, при равни дялове за двамата бивши съпрузи- 1/ 2 идеална част за И. С. Т. и 1/ 2 идеална част за Д. К. Я.. В този смисъл и Решение № 855 от 28.10.1998 г. на ВКС по гр. д. № 1066/97 г., I г. о., съгласно което имот, придобит от единия съпруг по време на брака срещу поето задължение да гледа и издържа прехвърлителите, представлява общо съпружеско имущество, макар че според договора само той е поел насрещното задължение, доколкото издръжката на прехвърлителя е свързана с непрекъснати парични разходи за неопределено време, средствата за които ще се отделят от общата семейна каса, а и грижите, които следва приобретателят да престира в изпълнение на договора, представляват труд, който иначе би се използвал за придобивания, които ще бъдат в съпружеската общност.

Доколкото правото на разваляне на договора има акцесорен характер и би могло да бъде упражнено само при валидно възникнало договорно правоотношение, настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице валидно такова. Липсва предявен иск за нищожност на същия, а според съда няма и сторено възражение за това. Неоснователно е поддържаното в писмените бележки от адвокат Р., че в случая с израза в исковата молба „че договорът съществува в правния мир в противоречие на морала и добрите нрави-чл. 63, ал. 1 от ЗЗД" е отправено и искане за обявяване на неговата нищожност. Такъв иск не е предявен, а и посоченото не би могло да бъде разглеждано като възражение за нищожност, видно от начина на излагането му. Липсват каквито и да било твърдения в исковата молба, че е сторено възражение за нищожност на договора, поради противоречие на добрите нрави, липсват и конкретни твърдения за това, за да бъде задължен съда да ги изследва. Ищецът е обвързал противоречието на добрите нрави с чл. 63, ал. 1 от ЗЗД, а според същата всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Т.е. съобразявайки твърденията в цялост, същият не твърди нищожност, поради противоречие с добрите нрави, а твърди че с оглед неизпълняване на задълженията на приобретателя по договора, то това противоречи на добрите нрави.

На следващо място според Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 год. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК „съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Когато, без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл.235 ал.2 ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти. В случая липсват пороци, проитичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, няма и събрани доказателства, от които да се установява нищожност. Пак според същото ТР при нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на страните, което не може да се установи от съдържанието на сделката, в случая не се установява такова от съдържанието. В този случай съдът не може да се произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от страните и доказани по делото. Такива въведени твърдения в случая липсват.

Предвид изложеното съдът намира, че сделката е валидна.

Относно страните по делото съдът намира за нужно да отбележи следното. Както се отбеляза и по-горе независимо че в настоящия казус за задължението за гледане и издръжка на прехвърлителя- М. Ц. С., се е задължил само нейния внук- И. С. Т., то собствеността на имота е възникнала и за неговата съпруга- Д. К. Т.. Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 545 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 825/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съобразно което когато задължението за издръжка и гледане по алеаторен договор е поето от един от съпрузите, развалянето на договора поради неизпълнение на задължението му има рефлексни последици спрямо другия съпруг, поради което в производството за разваляне на договор относно имот, придобит от единия съпруг в течение на брака се конституират като страни и двамата съпрузи, макар и като приобретател да фигурира само единият. Доколкото към момента на предявяване на иска приобретателят И. С. Т. е починал, то пасивно легитимирани са както Д. Я., така и наследниците на починалия приобретател, които са необходими другари. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 6 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 3362/2015 г. Г. К., ІV Г. О. на ВКС, е прието, че приобретателите по договора за издръжка и гледане са необходими задължителни другари с оглед на поетото общо и неделимо задължение за издръжка и гледане. В тази хипотеза предявяването на иска срещу всички другари е условие за допустимост на процеса. Общото предявяване на иска срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира изложените съображения от адв. Р. в писмените бележки /за първи път и които не са наведени в писмения отговор/ за липса на процесуална и материална правоспособност на ответницата Д. Я. за неоснователни.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК от ответницата Д. Я. е направено възражение за погасяване по давност на преобразуващото право за разваляне на договора поради изтичане на срока по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД. Съдът намира същото за основателно.

На първо място действително такова възражение е направено само от ответницата Д. Я., не и от другите такива. Същите обаче, както се посочи по-горе са необходими другари. Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ГПК когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари /необходимо другарство/, извършените от някои от тях действия имат значение и за неизвършилите тези действия другари. Ето защо стореното възражение за погасяване по давност на правото да се иска разваляне на договора има действие и по отношение на другите ответници.

Съгласно чл. 87, ал.5 ЗЗД, правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност, която, според чл. 114, ал.1 ЗЗД започва да тече с настъпване на изискуемостта. Съгласно Решение № 239 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 1019/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС давността по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД започва да тече за всяко отделно неизпълнение от страна на длъжника, което е достатъчно да породи правото за разваляне, от момента на осъществяването му, и не се счита изтекла, ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със смъртта на прехвърлителя, правото на иск за разваляне на договора в съответната част от наследник се погасява с изтичането на 5 години от последния ден на неизпълнението, т. е. от деня на смъртта-Решение № 346 от 04.10.2011 год. по гр. д. № 341/2010, 4 г.о на ВКС, /. Тъй като последният ден на неизпълнението е деня на смъртта, петгодишната давност започва да тече от откриване на наследството. /Решение № 19/29.01.2010 год. по гр. дело № 2372/2008 год. на III г. о. /. Ако правото е възникнало, но не е упражнено приживе от прехвърлителя, то е наследимо и може да бъде упражнено от правоприемниците му в рамките на давностния срок. В конкретната хипотеза прехвърлителката-М. Т., в чиято полза са били уговорени гледането и издръжката, е починала на 17.04.1996г. и в този момент е настъпило прекратителното действие на алеаторния договор. Правото на наследниците й, в това число и на ищеца да искат разваляне на процесния договор по отношение на неговата част от наследството, която е 1/5 ид. част съгласно чл. 5 ЗН, се е погасило на 17.04.2001 г. поради неупражняването му, исковата молба е подадена 29.07.2020г., т.е. девет години след погасяване на правото, поради което и възражението на ответника в тази насока е основателно. /В този смисъл е практиката на ВКС обективирана в Решение № 132/09.04.2015 г. по гр. д. № 4895/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Решение № 8/26.01.2015 г. по гр. д. № 1754/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, Определение № 666 от 15.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5531/2016 г., IV г. о., ГК и други/.

С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че възражението за погасяване на иска по давност е основателно и само на това основание постановява решение, с което отхвърля иска с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД като погасен по давност, предявен като наследник на прехвърлителя.

С оглед изхода от делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи сторените от ответниците разноски. В случая искане за присъждане на разноски е сторено единствено от адвокат А.-пълномощник на ответниците Д. Я. и К. Т., като е представена молба-списък по чл. 80 от ГПК с претенция за присъждане на 1200, 00 лв. адвокатско възнаграждение. Видно от пълномощното, с което ответницата К. Т. е упълномощила адв. А. да я представлява по делото, в същото не е уговорено и липсват данни да е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което на тази ответница не следва да бъдат присъждани разноски.

Видно от представения към отговора на ответницата Д. Я. договор за правна защита и съдействие в същия е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 996, 00 лв. с ДДС, но е налице отразяване за заплащане в брой единствено на сумата от 166, 00 лв. На присъждане подлежат само действително сторените разноски, поради което с оглед отразяването и доказателствата, че към момента на приключване на устните състезания отвеницата Д. Я. е заплатила единствено сумата от 166, 00 лв. адвокатско възнаграждение, то само тази сума следва да й бъде присъдена и заплатена от ищеца.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул.“ № чрез адв. И. П. със съдебен адрес [населено място], ул. „“ №, ет. /О.-АК/ против Д. К. Я., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „“, К. И. Т., с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], ул. " " №, ет. , О. К. Т., с ЕГН [ЕГН] и Б. И. Т., с ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес [населено място], ул. "" № , ет. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, с който се иска разваляне договора за издръжка и гледане, инкорпориран в нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 117 том I, дело 153 от 1988г. на Благоевградски районен съд, с който е придобит недвижим имот: находящ се в сграда с идентификатор 04279.623.292.1 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и три точка двеста деветдесет и две точка едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.623.292 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет точка шестстотин двадесет и три точка двеста деветдесет и две/, за която сграда няма изработени и нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри схеми на самостоятелни обекти, включително и за процесния имот, представляващ по документ за собственост - втори етаж от двуетажна жилищна сграда, ведно с 1/2 /една втора/ идеална част от мазето и тавана, построена в парцел II /втори/, пл.№ 4001 /четири хиляди и първи/ в кв.266 /двеста шестдесет и шести/ по стария план, а по новия парцел IX /девети/ пл.№ 3726 /три хиляди седемстотин двадесет и шести/ в кв.№ 18 /осемнадесети/ за седми микрорайон на Б., която парцела е държавна и е при съседи: от две страни улици, В. Т. С. и С. М. И. по отношение на Д. К. Я. и наследниците на И. С. Т. - К. И. Т., О. К. Т. и Б. И. Т. до размера на притежаваните от С. Т. С., [ЕГН] права като син и законен наследник на М. Ц. С. ЕГН [ЕГН], а именно: 1/5 (една пета) идеална част от по-горе описания имот, като погасен по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. Т. С. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул.“ № чрез адв. И. П. със съдебен адрес [населено място], ул. „“ № /О.-АК/ да заплати на против Д. К. Я., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „“, със съдебен адрес [населено място], ул. „“ №, офис № сумата от 166, 00 лв. /сто шестдесет и шест лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез РС-Благоевград пред ОС - Благоевград.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: