и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул. ”Д-р П. Д.” № 25, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д.– изпълнителни директори, чрез пълномощника си И. Н. Н. – юрисконсулт против Е. Г. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „И. М.“ № .
Ищецът твърди, че между [фирма], действащ в качеството му на заемодател, и ответника Е. Г. П., като заемополучател, е бил сключен на 10.05.2017г. Договор за заем CrediHome + № 1182-00020565. Навежда, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 700 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 122,60 лв., като общата сума, която следвало да бъдела заплатена от ответника била в размер на 822,60 лв. Поддържа, че заемополучателят следвало да погаси задълженията си по кредита на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 68,55 лв. всяка, с краен падеж на целия заем – 09.05.2018г. Заявява, че процесният договор за заем не е бил обявяван за предсрочно изискуем, като заемополучателят бил извършил частични плащания по него в размер на общо 241,82 лв. Сочи, че на 10.05.2017г. между [фирма] и Е. Г. П. бил сключен и договор за допълнителни услуги към договора за заем CrediHome + № 1182-00020565, съгласно който заемодателят се бил задължил да предоставил на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, които допълнителни услуги били описани подробно в Приложение № 1 към договора, което приложение било предоставено на заемополучателя. Навежда, че ответникът дължал заплащане на пакетната цена за допълнителни услуги в размер на 73,92 лв., като му била предоставена възможността да я заплатил на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 6,16 лв., при първа погасителна вноска, платима на 09.06.2017г. Поддържа, че на основание процесния договор за допълнителни услуги [фирма], в качеството си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена застраховка "Защита" със ЗК [фирма], конкретните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателя. Заявява, че съгласно договора за допълнителни услуги заемополучателят се бил задължил да върнел на [фирма] платената застрахователна премия в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски в размер на 46,20 лв., като общата застрахователна премия била 554,40 лв. Сочи, че на ответника била начислена лихва за забава по двата процесни договора, както следва: 19,02 лв., представляваща лихва за забава по договор за заем CrediHome + № 1182-00020565 за периода от 10.08.2017 година до датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2018 година и 14,53 лв., представляваща лихва за забава по Договора за допълнителни услуги от 10.05.2017г. към договора за заем CrediHome + № 1182-00020565 за периода от 10.08.2017 година до датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2018 година. Поддържа, че съгласно Приложение № 1/10.11.2017 година към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. [фирма] (цедент) е прехвърлило на [фирма], в качеството му на цесионер (чийто правоприемник е [фирма] /сега [фирма]/) вземанията си към ответника Е. П., произтичащи от процесните два договора от 10.05.2017г. - Договор за заем CrediHome + № 1182-00020565 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00020565. Счита, че ответникът е бил уведомен за така извършената цесия чрез изпращането на уведомително писмо от [фирма], действащо като пълномощник на предишния кредитор ( [фирма]), като алтернативно уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от приложеното към исковата молба уведомление. Навежда, че за посочените вземания на 06.07.2018г. по ч. гр. д. № 1723/2018г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 6623, която е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ответникът Е. Г. П., чрез особения си представител адв. А. В., счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка сочи, че липсвали каквито и да е било категорични доказателства процесните два договора от 10.05.2017г. - Договор за заем CrediHome + № 1182-00020565 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00020565 да са били подписани от ответника Е. П.. Заявява, че договорът за цесия не покривал нормативно установените условия за процедура за прехвърляне на вземане. Навежда, че претендираните от ищеца суми не били определени и не били конкретизирани основанията за дължимост, което било основание за отхвърляне на исковете в цялост.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 З. – относно вземането за сумата от 597,64 лв., представляваща главница по Договор за заем CrediHome +№ 1182-00020565, сключен между „Микро Кредит АД” и Е. Г. П. на дата 10.05.2017г., като впоследствие вземанията по този договор са били прехвърлени от [фирма] на [фирма], /правоприемник на който е [фирма] – понастоящем [фирма]/, съгласно Приложение № 1/10.11.2017 година към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /03.07.2018г./ до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно вземането за сумата от 87,86 лв., представляваща договорна лихва върху главницата, за периода от 09.08.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 09.05.2018г. /падеж на последна погасителна вноска.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 61,60 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 10.05.2017г. към договора за заем CrediHome +№ 1182-00020565, за периода от 08.08.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 09.05.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 462,00 лв., представляваща застрахователна премия по Договора за допълнителни услуги от 10.05.2017г. към договора за заем CrediHome +№ 1182-00020565, за периода от 08.08.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 09.05.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 19,02 лв., представляваща лихва за забава по договор за заем CrediHome +№ 1182-00020565 за периода от 10.08.2017 година до датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2018 година.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 14,53 лв., представляваща лихва за забава по Договора за допълнителни услуги от 10.05.2017г. към договора за заем CrediHome +№ 1182-00020565 за периода от 10.08.2017 година до датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2018 година.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 6623 от 06.07.2018г. по ч. гр. д. № 1723/2018г. на Районен съд – [населено място]. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
За доказване сключването на процесните сделки между „Микро Кредит“ (като заемодател) и ответника Е. Г. П. (като заемополучател) ищецът представи с исковата молба копие от Договор за заем CrediHome + № 1182-00020565 от 10.05.2017г. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00020565 от същата дата. Особеният представител на ответника оспори автентичността на положените от ответника подписи върху процесните договори. По тази причина с протоколно определение от 28.06.2019г. бе назначена и съдебно-графическа експертиза.
Посредством заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза (вж. л. 92 – л. 117 от делото), което не е било оспорено от страните, се установява, че подписите за „заемополучател“, „подпис на застраховано лице“ и „клиент“ върху процесните Договор за заем CrediHome + № 1182-00020565 от 10.05.2017г. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome + № 1182-00020565 от същата дата са положени именно от ответника Е. Г. П..
С оглед изложеното се доказва сключването на процесните договори между „Микро Кредит“ (като заемодател) и ответника Е. Г. П. (като заемополучател).
От съдържанието на договорите се изясняват и основните параметри, при които те са били сключени, а именно:
1. За заемния договор: главница в размер на 700 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/от 49,96 %; фиксиран лихвен процент от 30,91 %; обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 822,60 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е бил уговорен на 122,60 лв.; погасяване – чрез 12 броя равни месечни вноски (всяка в размер на по 68,55 лв.), с дата на първо плащане – 09.06.2017г., и с дата на последно плащане (краен падеж) – 09.05.2018г.
2. За договора за допълнителни услуги: предоставяне на пакет от допълнителни услуги, с наименование „Комфорт“, описани в Приложение № 1 към този договор и включващи: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на [фирма]; безплатно внасяне на вноска директно в офиса на [фирма]; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; без наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни; обща цена на посочения пакет от допълнителни услуги – 73,92 лв., платима на 12 равни месечни вноски, от по 6,16 лв., считано от 09.06.2017г.; предоставяне на сумата от 554,40 лв., за сключване между заемополучателя и „Застрахователна компания „У. Живот“ на застраховка „Защита П. Живот“, при условия, описани в нарочна застрахователна полица; връщане на последната визирана сума – чрез 12 равни месечни погасителни вноски, от по 46,20 лв., считано от 09.06.2017г.
Съобразно приобщения към доказателствения материал Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г. може да се приеме, че в полза на ищцовото дружество са били прехвърлени само вземанията срещу заемополучателя, произтичащи от заемната сделка, но не и тези, касаещи допълнителните услуги. Цесионният договор е бил сключен между „Микро Кредит“ (като цедент) и [фирма] (като цесионер). По делото е безспорно, че ищецът [фирма] е пълен правоприемник на [фирма].
В ангажираното препис-извлечение от Приложение № 1 от 10.11.2017г. към договора за цесия прехвърлените вземания са индивидуализирани, както следва: договор с номер 1182-00020565 от 10.05.2017г.; трите имена и ЕГН на ответника, като длъжник; размер на главницата – 700 лв., размер на договорната лихва – 122,60 лв., и общ размер на задължението „по кредита“ – 1450,92 лв.
Тази индивидуализация на цедираните задължения не позволява формирането на категоричен фактически извод, че в обхвата на цесията попада и договорът за допълнителните услуги. Ищецът е носител на тежестта да установи това обстоятелство, поради което доказването е главно и съответно трябва да бъде пълно. В случая обаче то не е такова, доколкото от съдържанието на анализираното препис-извлечение от приложението към договора за цесия не може да се направи еднозначно и категорично заключение по обсъждания фактически проблем.
Не са основателни обаче възраженията на особения представител на ответника срещу уведомяването му за извършената цесия. Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99, ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Без значение в тази насока е обстоятелството, че ответната страна се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото връчването на представител се смята за лично връчване, съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която разпоредба не прави разлика между договорен (доброволен) и особен представител. Следователно ответникът Е. П. е бил известен за прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да не бъде отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС). Възможността уведомяването на длъжника за цесията да се случи посредством депозирането на искова молба от цесионера, придружена с документите, които обективират прехвърляне на вземането, се допуска и в облигационноправната доктрина (вж. Ал. К. „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, нова редакция и допълнение от П. П., С., 2002 г., стр. 487). Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая липсват както възражения, така и доказателства от такъв порядък. Ето защо, след като бъде известен за цесията (дори и чрез връчване на препис от исковата молба) длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение поради липсата на уведомяване, след като не е изпълнил на предишния кредитор (вж. Решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г., I т. о. на ВКС и Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о. на ВКС).
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните), става ясно, че: заетата сума от 700 лв., предмет на договора за заем, е била усвоена от ответника на 11.05.2017 г., като същият е получил в брой 458,67 лв., а разликата от 241,33 лв. е била прихваната от заемодателя по следния начин – 35 лв. платена еднократна такса при отпускането на заема и 206,33 лв. за предсрочно погасяване на друг заем с номер 1182-00017882. Установява се от заключението на вещото лице,че общият размер на възнаградителната (договорната) лихва по заема възлиза на 122,60 лв. и е формиран на базата на уговорения годишен лихвен процент, който е 30,91 %. От страна на ответника, във връзка с вземанията по процесните договори, са били извършени плащания в общ размер на 241,82 лв. С тази сума, при ищеца е било осчетоводено погасяването на: 102,36 лв. от главницата, 34,74 лв. от възнаградителната лихва по заемната сделка; 12,32 лв. от цената на допълнителните услуги от пакета „Комфорт“ и 92,40 лв. от сумата, за която се твърди, че е била предоставена като застрахователна премия. Така, според счетоводните данни при ищцовото дружество, непогасеният остатък от сумата за застрахователна премия се равнява на 462 лв. За периода 10.08.2017г. – 03.07.2018г. размерът на мораторната лихва е: 19,02 лв. – по договора за заем и 14,53 лв. – по договора за допълнителните услуги.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, че сумата, за която сочи, че е била предоставена в полза на ответника като застрахователна премия, реално е била изплатена от „Микро Кредит“ на „Застрахователна компания „У. Живот“‘. Същевременно в частта му, касаеща тази застрахователна премия, договорът за допълнителните услуги противоречи на добрите нрави, поради следните съображения:
В константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС, както и Решение № 125 от 10.10.2018 г. по Г. д. № 4497/2017 г., III г. о. на ВКС) е утвърдено разбирането, че съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на договора с добрите нрави, предвид значимостта им за неговата действителност и тази отделните му клаузи. Изискването правните сделки да кореспондират с добрите нрави, за бъдат валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато става дума за един двустранен договор. Наличието на явно несъответствие в престациите е основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност (вж. Решение № 452 от 25.06.2010 г. по Г. д. № 4277/2008 г., І г. о. на ВКС, Решение № 615 от 15.10.2010 г. по Г. д. № 1208/2009 г., ІІІ г. о. на ВКС и Определение № 126 от 27.01.2014 г. по Г. д. № 903/2012 г., IV г. о. на ВКС). Иначе казано, когато съществува явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В този смисъл добрите нрави поставят предел на волята на страните по едно облигационно отношение досежно уговарянето на насрещните престации. Хипотезата, разглеждана в сегашното дело, касае потребителски паричен заем на невисока стойност (700 лв.), сключен от физическо лице, с цел задоволяване на лични нужди от парични средства. Към него е подписан договор за допълнителни услуги, в чийто обсег се включва предоставянето на заемополучателя на сума, чрез която да се плати застрахователна премия по застрахователен риск, обслужващ заемодателя. Както последният, така и застрахователят са търговци, който сключват сделки по занятие (т. е. те са част от професионалната им търговска дейност). Периодът на заема е сравнително кратък (1 година). Размерът на сумата (554,40 лв.), която заемодателят предоставя на заемополучателя, за да бъде платена премията към застрахователя, представлява 79,14 % от стойността на главницата по заема. От друга страна, въпреки този размер, който е значителен на фона на главното заемно задължение, застрахователното покритие обхваща само последното, а не и другите вземания по заемната сделка, респективно по тази за допълнителните услуги.Тези характеристики на обсъжданото вземане, преценени на плоскостта на принципните постановки, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че същото е натоварено с функции, излизащи извън присъщия му ефект да обезпечи покритие на риска от обективна невъзможност заемополучателят да плаща задълженията си. То не е съизмеримо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи застрахователят. Ето защо се налага и логичният извод, че в случая пряко се нарушава принципът на справедливостта и се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя и на застрахователя, за сметка на заемополучателя, което е в директно противоречие с добрите нрави.
Настоящият съдебен състав смята, че не се дължи и вземането, отнасящо се до услугите по т. нар. пакет „Комфорт“, предвиден в Приложение № 1 към договора за допълнителните услуги. Аргументите за този извод са следните:
Кредиторът по един потребителски заем, какъвто е настоящият случай, безспорно има право да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, стига те да не са свързани с усвояване и управление на заема (чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 З.).
Правилото на чл. 10а З. е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон – да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 З.). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 З.). Тук трябва да се държи сметка и за това, че задължението за заплащането на услуги възниква, когато те реално са били предоставени от кредитора в полза на длъжника. Ищецът не е ангажирал доказателства, че цедентът действително е реализирал конкретни услуги, от които заемополучателят да се е възползвал.
От друга страна, характерът на твърдените в исковата молба допълнителни услуги е такъв, че те не касаят някакви дейности, които да са в полза на заемополучателя, а представляват такива, които по-скоро обслужват заемодателя. Следователно те са свързани с управлението на заема и начисляването им влиза в явна колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 З..
За факта, че тези плащания нямат за цел да покрият цената на дейности, извършвани в полза на длъжника, може да се съди и от обстоятелството, че заплащането им е уговорено предварително, без да е обвързано от тяхното ползване. Цената на услуги, които предстои да бъдат предоставени, без обаче да е ясно, че ще се стигне до ползването им, не може да се дължи отнапред. А начинът, по който те са разписани в процесния договор, сочи, че са установени с цел да се създаде привидно основание за допълнително плащане от страна на заемополучателя, какъвто не е истинският смисъл на чл. 10а З..
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Отсъствието на надлежно доказване, че цесията, на която се позовава ищецът, включва и вземанията по договора за допълнителните услуги, обуславя пълната неоснователност на ищцовите претенции, отнасящи се до тях.
Самостоятелно основание за този процесуален резултат е и установената недействителност на тази сделка.
Общият размер на плащанията, сторени от ответника (241,82 лв.) погасява следните негови действителни задължения по заемната сделка: изцяло мораторната лихва върху главницата по заема в размер на 19,02 лв., изцяло договорната лихва върху главницата по заема в размер на 122,60 лв. и частично главницата в размер на 100,20 лв.
Ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на 599,80 лв.
Ищецът претендира главница в размер на 597,64 лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес /чл. 6 ГПК/ на ищеца следва да се присъди само претендирания от него размер на главницата.
При това положение основателен се явява единствено искът за главница в размер на 597,64 лв. Останалите предявени искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 36,07 лв. и в исковото производство в общ размер на 380,86 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – [населено място], Гражданско отделение, Осми състав

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Е. Г. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. , дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул.”Д-р П. Д.” № 25, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – изпълнителни директори, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 6623 от 06.07.2018г., издадена по ч. гр. д. № 1723/2018г. на Районен съд – [населено място], а именно:
- 597,64 лева (петстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки) – представляваща главница по Договор за заем CrediHome +№ 1182-00020565, сключен между „Микро Кредит АД” и Е. Г. П. на дата 10.05.2017г., като впоследствие вземанията по този договор са били прехвърлени от [фирма] на [фирма], /правоприемник на който е [фирма] – понастоящем [фирма]/, съгласно Приложение № 1/10.11.2017 година към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2018г. до окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ исковете на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул.”Д-р П. Д.” № 25, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – изпълнителни директори против Е. Г. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „, с които се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 6623 от 06.07.2018г., издадена по ч. гр. д. № 1723/2018г. на Районен съд – [населено място], а именно:
- 87,86 лева (осемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки) – договорна лихва по договор за заем за периода 09.08.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 09.05.2018г. /падеж на последна погасителна вноска.
- 61,60 лева (шестдесет и един лева и шестдесет стотинки) – представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 10.05.2017г. към договора за заем CrediHome +№ 1182-00020565, за периода от 08.08.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 09.05.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/.
- 462,00 лева (четиристотин шестдесет и два лева) – представляваща застрахователна премия по Договора за допълнителни услуги от 10.05.2017г. към договора за заем CrediHome +№ 1182-00020565, за периода от 08.08.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 09.05.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/.
- 19,02 лева (деветнадесет лева и две стотинки) – представляваща лихва за забава по договор за заем CrediHome +№ 1182-00020565 за периода от 10.08.2017 година до датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2018 година.
- 14,53 лева (четиринадесет лева и петдесет и три стотинки) – представляваща лихва за забава по Договора за допълнителни услуги от 10.05.2017г. към договора за заем CrediHome +№ 1182-00020565 за периода от 10.08.2017 година до датата на подаване на заявлението в съда – 03.07.2018 година
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. Г. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул. „ да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], бул.”Д-р П. Д.” № 25, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – изпълнителни директори, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 36,07 лв. /тридесет и шест лева и седем стотинки/ – представляваща разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 1723/2018г. на РС – [населено място]), и
- сумата от 380,86 лв. /триста и осемдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 2673/2018г. на РС – [населено място]).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – [населено място] в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – [населено място].


РАЙОНЕН СЪДИЯ: