и за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е нередовна - На първо място липсват доказателства за липса на активна процесуална легитимация на ищеца. Исковата молба е подадена от Директора на ТП - Териториално поделение Д. Г. С. "Д.". Съгласно чл. 163, ал.1 от Закона за горите - за управление на горските територии - държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия съгласно приложение № 1, които по ал.2 - Предприятията по ал. 1 са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. По арг. на чл. 164 Държавните предприятия по чл. 163 имат двустепенна структура: 1. централно управление и 2. териториални поделения - държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства. Следователно - специалния закон - уреждащ обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми, установява качеството на юридически лица на Държавните предприятия, но не и на териториалните им поделения. Горното сочи на липсата на правосубектност на териториалните поделения, а оттам и липсата на активна процесуална легитимация на такива поделения, а такава има само държавното предприятие, към която структура принадлежи сответното териториално поделение.
Ето защо следва да се конкретизира и коригира процесуално активно легитимираната страна по иска.
На следващо място - направено и поддържано е от ищеца искане за заплащане и на акцесорно вземане за лихва за забава, считано от датата на издаване на съответната фактура за плащане до изплащане на вземането. В случая се касае до искане за присъждане, както на мораторна /лихва за забава/, така и на законна такава. Първата лихва се характеризира с период - датата на възникване на изискуемост на вземането до подаване на исковата молба и се индивидуализира и по размер, тъй като е определяема / може да се изчисли като конкретна стойност/ величина, а законната лихва се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и за нея не се дължи дт. Ето защо ищецът следва да коригира исковата си молба и в частта, с която иска присъждане на лихва, като уточни какъв вид лихва иска да се присъди, за какъв период, като съобрази указаното по - горе и ако поддържа искане за присъждане на лихва за забава, считано от датата на издаване на съответната фактура за плащане до подаване на иска да я посочи и в конкретен размер. При неизпълнение на горното, съдът ще счете, че ищецът поддържа искане само за заплащане на законна лихва върху главното вземане, считано от подаване на иска до изплащане на дължимото.
Водим от горното и на основание чл.129, ал.2 вр. с чл.128, т.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба по гр.д.№ 3179/2011г. по описа на БРС.
Указва на ищеца, че в седмичен срок от уведомяването, следва да отстрани посочените в обстоятелствата част на акта нередовности, чрез представяне на НОВА ПОПРАВЕНА ИСКОВА МОЛБА С ПРЕПИСИ за ответника, в противен случай производството по делото ще се прекрати, като нередовно образувано.
Определението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: